Етикети: Сирия

Тадмор (Палмира), Сирия 1

Изгубената Палмира (Тадмор, Сирия)

Миналата седмица Ислямска държава превзе Палмира. Днес Цветан ще ни разкаже за нея от преди войната. Приятно четене: Изгубената Палмира Тадмор, Сирия май 2008 Късно след обяд, след като преминахме за един ден с...

Йордания през Сирия (1): Палмира, Дамаск, Мъртво море и Аман 2

Йордания през Сирия (1): Палмира, Дамаск, Мъртво море и Аман

Емилия ще ни води до Йордания, като ще мине през предвоенна Сирия. В този ред на мисли – данните за Сирия са НЕАКТУАЛНИ и неизползваеми като съвети в момента. Иначе мястото е прекрасно 🙂...

Изгубената Сирия (10): Правата улица на Дамаск 1

Изгубената Сирия (10): Правата улица на Дамаск

Спомените от предвоенна Сирия продължаваме и по стъпките на апостол Павел и по Правата улица в Дамаск – приятно четене: Правата улица на Дамаск част десета от Изгубената Сирия Мотахме се около час из...

Изгубената Сирия (9): Дамаск – Св.Апостол Павел 0

Изгубената Сирия (9): Дамаск – Св.Апостол Павел

Отдавна не бяхме ходили в Сирия, подозирам, че скоро няма и да ни се случи, но днес ще продължим поредицата „Изгубената Сирия“, као заедно с Цветан посетим църквата Св.Апостол Павел в Дамаск. Четете –...

Изгубената Сирия (8): Манастирът Св.Сергий и Вакх в Маалюла 0

Изгубената Сирия (8): Манастирът Св.Сергий и Вакх в Маалюла

 Днешният, последен, пътепис из Изгубената Сирия ще ни заведе до манастира Свети Сергий и Вакх в Маалюла, Сирия. Искрено се надявам, това място да оцелее след гражданската война там. Приятно четене: Изгубената Сирия част...

Изгубената Сирия(7): Манастирът Св.Текла в Маалюла 4

Изгубената Сирия(7): Манастирът Св.Текла в Маалюла

С днешния пътепис за манастира на Света Текла в Сирия завършваме поредицата за предвоенна Сирия, която никога няма да бъде същата (а според скромното мнение на редакция никога повече няма да бъде единна държава...

Изгубената Сирия(6): Свещената война от Маракеш до Маалюла 2

Изгубената Сирия(6): Свещената война от Маракеш до Маалюла

 Днешният пътепис ще бъде малко особен, т.к.не е основан върху преки впечатления (за щастие или не) върху описвания обект. Лекото отклонение от правилата за публикуване (да бъде личен) допускам, защото пътеписът изразява лично пристрастие по тема, по която смятам, че не може да има безпристрастни. И понеже все някой ще каже, че липсва обективност или че става дума за пропаганда: не забравяйте, че в една гражданска война не може да има обективност! Който търси обективност и другата гледна точка – да прати негов пътепис. А вече друга тема е, че съм съвсем несъгласен с изводите в статията – това няма да е за сефте на нашия сайт;) а мнението си ще изразя в коментар след края на пътеписа.

Приятно четене – имайте предвид, че темата е болезнена:

 

 

Изгубената Сирия

част шеста

Свещената война от Маракеш до Маалюла

 

 

Градината Менара (Menara) е разположена западно от Маракеш, Мароко по пътя на автобус N19 (30 дирхама) от летището до центъра.Тя е част от световното културно наследство  и за разлика от градината на Ив Сен Лоран с кактусите –  Мажореле Majorelle (50 дирхама) е безплатна и любимо място за разходка на местните жители.

Градината Менара (Menara), Маракеш – Мароко

Менара е построена през 1130 от фанатичния  берберски султан Абд Ал –  Мумин завзел Маракеш, Северна Африка и Андалусия. Павилионът е характерен със  своя зелен  пирамидален покрив.

 Градината Менара (Menara), Маракеш – Мароко

 Градината Менара (Menara), Маракеш – Мароко

Изкуственото езеро е заобиколено от палмови, портокалови и маслинови градини. То се захранва от сложна система  qanat  от подземни резервоари и канали докарващи водата от 30 км от топящите се снегове на планината Атлас.

След нашата разходка из парка  и кафе на прохладна сянка се отправихме към  спирката на автобус  N11 (3,5 дирхама) заедно  с местните младежи. Те  се държаха прилично по марокански т.е. не се целуваха, не се  прегръщаха, не  пиеха  бира, не пушеха и не пееха. Вместо да се качим на такси   като всички туристи предпочетохме градския транспорт. За наша изненада вътре имаше един висок слаб брадат младеж, който се разхождаше между пътниците с касетофон от който гърмеше проповед  и просеше по 1 – 2 дирхама от всеки. Той се спря пред нас изгледа ни страшно, но ни отмина.

Попитахме студентите –  за какво събира пари?

– За билет до Сирия, за да вземе участие в свещената война –джихат против неверниците бе отговорът, който ни изненада. В съседно Мали  Френския чуждестранен легион беше разбил джихадистите и те трябваше да търсят друго място, където да спечелят кървавите си заплати от 1200 долара.

 Антихрист – Маалюля, Сирия

Припомних за тази среща отново, когато видях снимката на този Антихрист след нападението над

християнското село Маалюла (Maaloula)

на 40 км от северно от Дамаск близо до границата с Ливан.Този „герой” беше свалил кръста от църквата и забил отгоре знамето на Ал Кайда.

Маалюля, Сирия

Това е входът на Маалюла, където някога 20% мюсюлмани арамейци живееха мирно с 80% християни арамейци.

 

За баласираност на информацията

ще  използвам репортажите на „Ню Йорк Таймс” и „Комсомолская Правда”

 Маалюля, Сирия

9 септември 2013. Очите на Мария са  пълни с болка и мъка, погребваща сина си,

 Маалюля, Сирия

загинал заедно с другарите си християни при самоубийствената атака на джинадистите.

Тя още се страхува да говори за случилото се на 4 септември. Те пристигнаха в нашето село на разсъмване.. 5:30 часа. Един джип пълен с експлозиви се врязва във входната арка и с вик „Алах Акбар” смъртника взривява блок поста заедно с няколко войника от местната милиция. Те нахълтват с изстрели и викове с марокански акцент:

„Ние сме от Ал –  Нусра Фронт и дойдохме да направим живота на кръстоносците мизерен”.

Кръстоносци, така неграмотните джихадисти наричат мирните арамейски  жители на Маалюла, който  в древността са били също жертви на кръстоносните походи! Предполагам, че много от вас са гледали  филма на Мел Гибсън „Страстите Христови”, където Христос се моли на арамейски в Гетсиманската градина преди да го предадат на римляните.Този древен език се говори днес от 1 800 души само в Maaloula и още две села Bakhaa и Giobadine. Заради древните православни манастири „Мар Текла“ (Св. Текла) и „Мар Саркиз“(Св. Сергей) ЮНЕСКО счита селото за част от световното културно наследство.

 Маалюля, Сирия

Хотел „Сафир“ над Маалюла откъдето бунтовниците обстрелваха селото е бомбардиран от сирийската авиация.

 Маалюля, Сирия

Майка Пелагия Саяф, игуменката на манастира „Св. Текла”   заяви по телефона на ВВС, че 53 монахини и сирачета са живи и не са пострадали,а има само счупени стъклата на прозорците и недостиг на гориво. Друга монахиня добави, че някои от бунтовниците са местни хора, които са обещали да защитават манастира, но страхът е обзел хората.

„Ако Маалюла оцелее, това ще бъде чудо,“ каза майка Пелагия Саяф.

„Маалюла  е празна. Виждате ли призраци по стените“

Като си припомня за събитията от последната седмица, 62  – годишният Аднан Насрала разкава как експлозията е разрушила входната арка точно срещу неговата къща.

“Видях хора, които носят Ал Нусра ленти за глава и които са започнаха да стрелят по кръстовете “, заяви Насрала.

Един от тях постави пистолет в главата на съседа и го принуди да приеме исляма, като го накара да се повтаря „Няма друг Бог, освен Алах !“

След това те се пошегува: „Той е сега един от нашите“

Насрала е работил  в ресторант си, който той нарича Maaloula, в американския щат Вашингтон и се връща в Сирия преди въстанието срещу президента Башар ал –Асад, което избухва през март 2011 година.

„Имах голяма мечта. Да се върна в моята страна и да развия туризма. Аз построих къща за гости и дадох  2000 $ за монтиране ветрогенератор, който да дава електроенергия в селото.

„Мечтата ми  отлетя като дим. Четирийсет и две години на работа за нищо“, оплака се той.

Но по – лошо, за него, е това, което той разказва, за реакцията на своите мюсюлмански съседи, когато селото е завладяно от бунтовниците.

“Жените излязоха на балконите си и викаха от радост, и деца… направи същото. Открих, че приятелството ни е повърхностно. ”

Но сестрата на Насрала , Антоанета, отказва да осъди съседите: „Те са бежанци от Хараста и Дума (в покрайнините на Дамаск), които ние сме приели тук, но те  разпространиха отровата на омразата, особено сред по-младото поколение“, каза тя.

Друго местно момиче Rasha, разказва как джихадисти са отвлекли годеника й Атеф, който бил към селската милицията  и брутално го  убили: „Обадих му се на мобилния телефон и един от тях отговори“, каза тя.

„Добро утро, Rashrush“, един глас отговори, използвайки прякора си. „Ние сме от Свободната сирийската армия. Знаете ли,че годеника Ви е член на shabiha (проправителствените милиции), който е превозвал оръжие, и ние ще му прережем гърлото“

Мъжът казал за Атеф, че му е била дадена възможност за приеме исляма, но той е отказал и с подигравка добавил: „Исус не  дойде да го спаси“

 Маалюля, Сирия

Статуята на Христос е разперила отчаяно ръце.  Вижда се лека повреда от обстрела.

 Маалюля, Сирия

Сирийската армия  изпрати специални части, който да прочистят Маалюла. Но след това се изтеглиха заедно с бунтовниците, но монахините останаха под прицел.

Защо бе атаката над това малко селце с 1000 жители, маловажно от военно стратегическа гледна точка?

Планът на джихадисти е ясен и циничен, ако няма светини, няма да има и християни в Сирия.

А каква е позицията околния свят, който гледа как християните както някога са преследвани и хвърляни на лъвовете за развлечение.  Франция, според Саркози от 2011”за християните няма място в Леванта, специално в Ливан и Сирия”. Джон Кери наскоро заяви, че няма нужда да се защитават малцинствата в Сирия и трябва да се накаже Асад за химическата атака която уби  1000 души. Монахинята Агнес от близкия манастир заяви, че атаката е дело на бунтовниците.За да спре готвения въздушен удар Обама се съгласи с предложението на Путин за  унищожение на сирийското химическото оръжие. Доволен от договора  е  също Израел, който знае, че ако падне Асад, то химическото оръжие ще попадне в ръцете на Ал Кайда.  Опозицията на Асад е главно от суни мюсюлмани, или 74%  от мнозинство. То е подкрепяно от сунитките държави: Турция, Катар  и Саудитска Арабия. Те се включиха активно във войната след като бе подписан довор за строеж на петролопровод между Иран, Ирак, Сирия и Ливан. Асад е алеви или от  шийтската секта на исляма подкрепяна от Хизбула от Ливан, Иран и  шийтското доминирано правителство на Ирак. Заедно с християните, друзите и кюрдите те са останалите 16% според данни на ЦРУ. Кюрдите вече са взели под контрол североизточна Сирия и са напът да осъществат своята мечта за Кюрдистан.Първо като се обединят  с братята си от проспериращия и почти независим Северен Ирак и после с тези от Южна Турция за ужас на Ердоган. Като единствен защитник на християните в Сирия остават Русия и папата.Те и САЩ обаче не успяха да защитят от християните в Ирак. След поредца от атентати, палежи, отвличания и убийства те бяха прогонени от Ал –  Нусра и сега там няма  християни. Путин заяви пред „Ню Йорк Таймс”:”че е обезпокоен, че в Сирия воюват не само наемници от арабските страни (Мароко, Либия, Йемен…), но и стотици бойци от западните държави  и даже от Русия (Чеченския батальон!). Кой може да гарантира,че тези бандити, натрупали опит не ще се окажат след това в нашите страни(на олимпиадата в Сочи?), както това се случи в Мали след либийските събития?Това е реална опастност за нас. Ужасната трагедия по време на Бостонския маратон още веднъж потвърждава това.”

 Маалюля, Сирия

 

Напоследък в Египет над 50 църкви бяха опожарени и разграбени като тази на „Дева Мария” във Фаюм от мюсюлманските братя.Това бе тяхното отмъщение над 10 милиона коптски християни за сваления ислямски президент Мурси. Заради надвисналата опастност е затворен за посещение и православния манастир” Св. Екатерина” на Синай въпреки, че той притежава ферман от Мохамед.

Архиепископът Абу Закхам (Abu Zakham, вижте  го в http://patepis.com/?p=39065) е бил прогонен заедно  с 85 000 християни от Хомс от екстремистите бунтовници.Той добави, че и християните от околностите на Дамаск са прогонени по същия начин: „Има план да се прогонят християните.Защо ние не знаем?“

 Маалюля, Сирия

Повече от 450 000 сирийски християни са напуснали своя дом в търсене на по безопасно място вътре в страната.По късметлиите са я напуснали и са в бежанските лагери в Ливан или в други страни.

 Маалюля, Сирия

Сирийската монахиня има  татуировка с кръст. Малко татуирано кръстче забелязах и на дясната ръка на коптските християни в Египет, когато се ръкувах с тях.Това е за сведение на граничарите ни. Медицинският преглед на бежанците ще покаже дали са обрязани като правоверни мюсюлмани.

България е приела много бежанци

като сефарадските евреи, бягащи от Испанската инквизиция, арменците след геноцида от 1915, белогвардейците след победата на Червената армия 1918, гръцките партизани след 1945, които са приели нашата култура и са се интегрирали като добри български граждани. Както казаха от „Атака” около Сирия има многобогати мюсюлмански страни където могат да намерят убежище бежанците: шиитите – в  Иран, а сунитите – в  Йордания, Саудитска Арабия и Катар. А казълбашите (турците –  алиани) от Лудогорието  и ДПС могат да приемат бежанците от шиитската секта алеви.

Но не съм съгласен да дадем убежище на терористи като Шамил Басаев*, главозера от Беслан и бивш студент във Варна. За нас бедните българи  има възможност да подадем ръка на православните сирийски изгнаници, потомци на първомъчениците за вярата  св. Текла и св. Сергей. Боже пази България и да се молим парламента ни да има мъдроста да приеме декларация за неутралитета ни във войната в Сирия!

Някога жителите на Маалюла отбелязваха шумно и весело празниците на своите светии. Особено тържествено се честваха дните на св. Текла (24 септември) и на св. Сергей и Бахуса (7 октомври). На 14 септември, на Въздвижение на св. Кръст Господен, селището се озаряваше от огньове и фойерверки. Най – големият огън се запалваше в планината в памет на св. Константин и Елена, които в 325 г. в Йерусалим намерили св. Кръст Господен. Тогава за по – бързо съобщаване на радостната вест в Константинопол по върховете на хълмовете били запалени сигнални огньове. Днес по хълмовете има още снайперистите, готови да сеят смърт в Маалюла.

 

Кръстов ден, 2013, Цветан Димитров

 

 

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

*Шамил Басаев и да иска, не може даже да кандидатства за бежанец днес – бел.Ст.

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе

2

Изгубената Сирия (5): Викторина и патриаршеският манастир „Св. Георги Хомейра”

Това вече е наистина последната част от поредицата на Цветан за християнкса Сирия. Днес ще ни заведе до православния манастир Свети Георги в Долината на християните близо до Хомс. Приятно четене: Изгубената Сирия част...

Изгубената Сирия или превземането на Крак де Шевалие 2

Изгубената Сирия или превземането на Крак де Шевалие

Днес ще приключим поредицата на Цветан за Сирия и християнското наследство в нея. Приключението ще ни отведе до рицарската крепост Крак де Шевалие

Приятно четене:

 

 

Изгубената Сирия или превземането на Крак де Шевалие

(Замъка на рицарите кръстоносци) от султан Бейбарс

Крак де Шевалие, Сирия

 

 

 

 

 

Царство им небесно! Така е било според една гравюра на Доре и ние желаем да се поклоним на това историческо място и да видим този чудесно запазен замък на кръстоносците от листата на ЮНЕСКО.

Стратегическото положение на Сирия отдавна е било оценено от Европа и от рицарите монаси – хоспиталиери, закрилящи поклониците на път за Божи гроб. Сред десетките болници, хостели и замъци на кръстоносците, Крак (Crac или Krakвинаги е заемал ключово място като най- великата им крепост в Близкия Изток. До ХI век тук се е издигала малката крепост Хосн ал –Акрад (Qal’at al – Hisn) или Замъка на Кюрдите за охрана на прохода Хомс, водещ към пристанището Триполи.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

 

Горе, вдясно на хълма висок 750 м, замъкът стои на сража над Християнската долина, която е изпълнена с църкви, лозя и маслини.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

Този необичаен,  почти европейски пейсаж с Белият замък на върха, буди възхищение у всеки пътешественик в пустинна Сирия.

По време на Първия кръстоносен поход през 1099 г. замъкът бил превзет от кръстоносците за първи път. Но рицарите бързали за Йерусалим и затова изоставили крепостта. Та се наложило след 11 години пак да го превземат и тогава получил името си:

Крак де Шевалие  – Krak des Chevaliers (Замък на Рицарите)

 Крак де Шевалие, Сирия

 

 

Слабите стени на замъка изисквали допълнителни разходи за укрепване, но нито един рицарски барон не се наел да окаже финансова подкрепа. Накрая в 1142 г. Раймонд I Антиохиски граф на Триполитания предал замъка на военно – религиозния орден на

Хоспиталиерите или на Йоанитите (на св. Йоан Кръстител)

Това била изгодна сделка и за двете страни. Орденът получавал цял замък с прилежащата му земя, а графството –  допълнителна надеждна защита от йоанитите на всеки километър. Издигнали червеното знаме с белия „малтийски” кръст, монасите – рицари започнали мащабно строителство. Стените били укрепени и отново построени казармите, кухнята с мелницата, трапезарията и многоместния нужник (тоалетна).

 Крак де Шевалие, Сирия

 

След час път от Хомс се отзоваваме пред стените му. Но всичко посроено било разрушено от опустошителното земетресение през 1170.

Castle Alhsn, Сирия

Само черните гранитни основи са останали от замъка на кюрдите. Орденът не се отчаял и извикал най-добрите европейски инженери, които започнали да изграждат отново замъка по нов подобрен план от варовик, който бил по-лесен за обработка . Всеки отделен каменен блок се обработвал по шаблон, идеално пасвал на място и се доставял от кариера на десетки километри.

 Крак де Шевалие, Сирия

.

 

 

Така е бил издигнат този шедьовър на средновековната архитектура. Върхът е заграден от двоен пръстен от крепостни стени дебели 6 м, образуващ четириъгълник с дължина 200м и ширина 150 м. .

За 130 години Крак успял да отбие множество атаки на мюсюлманските войски, като е бил сборно място 11 пъти на кръстоносците в походите им срещу монголи и мамелюци.

През 1163г. султан Нур ад –  Дин претърпял край стените на Крак съкрушително поражение, като се спасил на коня си почти гол, тъй като се бил изненадан повреме на обедната сиеста. Той приел много тежко това поражение и починал като освободител на Сирия, който не успял да превземеКрак.

През 1180 г. хоспиталиерите наблюдавали от високите си кули как войската на Саладин изгаря техните посеви и откарва добитъка, без да могат да му попречат.

През 1188г. Саладин обсадил отново Крак и прекарал цял месец изучавайки укрепленията му. След като се убедил, че замъкът е мощен и непрестъпен, Саладин даже и не го атакувал, за да не се излага.

Крак де Шевалие, Сирия

Прекрачвам входа и се озовавам в един либиринт от коридори .

 Крак де Шевалие, Сирия

 

От този Г – образен коридор рицарската конница връхлитала неочаквано.

 Крак де Шевалие, Сирия

Тогава там се мотаеха много туристи.

 Крак де Шевалие, Сирия

А тези камъни ако се затъркалят надолу ще пометат всеки любопитен.

 Крак де Шевалие, Сирия

 Измъквам се от галерията и попадам между двете стени.

 Крак де Шевалие, Сирия

 Ура, тук има голям басейн! Това обаче е беркил (защитен ров с вода).

На Изток европейските рицари приели местния обичай да се мият по-често

Недостигът на вода изисквал да има много беркили и за жадните коне. По време на мюсюлманския период били построени бани под земята, за да се стича на самотек водата .

Крак де Шевалие, Сирия

Акведукт снабдявал кухнята с прясна вода и огромната фурна за хляб.

Складовете пращели от жито, овес, маслиново олио и вино. В началото на ХIII век Крак станал толкова мощна крепост, че в нея можели  2 000 човека да издържат 5 годишна обсада! За непревзимаемостта на замъка свидетелства фактът, че когато на Святата земя практически не останали кръстоносци, крепостта паднала последна.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

 

Тук навярно

султан Бейбарс I(Baibars I –

талантлив и пресметлив пълководец е слязал от белия си кон за намаз  –  да се помоли на Аллах да му помогне да превземе последната крепост на кръстоносците. Бейбарс бил кипшак (от Казахстан) и като момче бил пленен от българите (от Волжка България) и продаден за 800 дирхама като роб в Дамаск. Той бил мутра, гребец на галерите и бодигард на султана –  мамелюк. Благодарение на своя ум, непримирима енергия и амбиция, на заговорите и убийствата, той управлявал Египет като султан повече от 17 години.

 Султан Бейбарс I – Крак де Шевалие, Сирия

 

Под неговия ятаган падали един по един

рицарските замъци в района на Хомс и Хама.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

Да победи обсадените рицарите с глад е нереално. Затова Бейбарс решил да атакува източната част след обстрел на стените от катапулти.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

 

Тази кула от външната стена първа рухнала. (Бейбарс после я възтановил, за което гласи благодарственият му надпис към Аллаха.)

След големи загуби той се промъкнал и се отзовал в рова между двете стени.

 

 

Да се завладее тази цитадела е много трудна задача, за която той дал свещен обет за джихад. Но на 29 март 1271г. след сполучлив подкоп войните на султана се оказали в сърцето на „гнездото на хоспиталиерите”.

 

Крак де Шевалие, Сирия

 

Те нахълтали в голямата зала за банкети, празненства и военни съвети.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

 

 

 

Голямата зала на Крак  

била построена през 1250г. Арките на тавана са образец на ранноготическата архитектура. В горната част на прозореца има надпис на латински: ”Притежавай богатство, притежавай и мъдрост, притежавай и красота, но се пази от гордостта, която осквернява всичко до което се докоснеш. ”

 Крак де Шевалие, Сирия

 „Аллах Акбар! (Бог е велик!) е изписал победителят.

Крак де Шевалие, Сирия

 

 

 

До голямата зала се намира обикновен храм в романски стил, построен в 1170 г. , някога изписан с фрески. Неговите стени били украсени със знамена, военни трофеи и оръжието на загинали рицари. Вляво и вдясно от входа на стената са издълбани коневръзи (пръстени, на които рицарите връзвали конете си преди да влязат и да се помолят).

 Крак де Шевалие, Сирия

 Веднага след превземането на Крак храмът бил преустроен в джамия. Вдясно е минбара –  възвишението, от където се чете корана. Нишата в стената (михраб) е насочена към Мека.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

Мамелюците превзели голямата зала, храма, складовете и кладеница.

Но рицарите се оттеглили в южния редут. Тази цитадела се състояла от три мощни и високи кули и имала всичко необходимо в случай на дълга обсада.

Крак де Шевалие, Сирия

 Тръгвам да обикалям високите кули отдолу, като султана.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

 

Гледайки страховитите зъбери и бойници се убеждавам, че

само с военна хитрост или коварство,

Бейбарс е могъл да накара защитниците да напуснат поста си.

Крак де Шевалие, Сирия

 

За тази цел изготвил фалшиво писмо от Великия Магистър на Ордена –  Хуго де Ревел, което гласяло, че Магистърът не може да изпрати подкрепа и заповядва крепостта да се предаде. На 8 април то било доставено в гарнизона. Комендантът (името му е изтрито от историята) и наивните защитници се подчинили покорно на волята на „втория си баща” и свили бойните знамена.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

 

На стъпалата срещам потомците на победителите, които ми

разказват друга версия

Асасините (първите терористи) се преоблекли като свещеници и дошли до стените на крепостта да търсят убежище. И когато доверчивите хоспиталиери отворили вратата на своите „събратя по вяра”, те измъкнали изпод расата си кинжалите и ги обезвредили.

Крак бил кракнат, т. е. превзет на 8 април 1271 г.

 Крак де Шевалие, Сирия

 Панорамен поглед и преглед на съдбата на участниците в тази битка – на всички оцелели рицари Бейбарс подарил живота . Те се оттеглили първо на остров Кипър, а после на Родос и накрая на Малта, където продължавали да се сражават за Христовата вяра.

Рицари хоспиталиери – Крак де Шевалие, Сирия

Рицари хоспиталиери

 

Съдбата обаче надхирила коварния Бейбарс, когато поднасял на поредната си жертва чаша кумис с отрова  –  той объркал чашите. Бейбарс починал след 13 дни в ужасна агония на 57 години според летописеца Маркизи.

 медресето Ал –  Захирия, Дамаск

Намерил е вечен покой в медресето Ал –  Захирия, Дамаск. Там през 2011г.  Казахстан изгражда мавзолей на своя герой.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

 

Изпотен и доволен се изкачвам на най-високата кота, стискайки в ръка ценния трофей  –  рицарска фланелка. Понякога я обличам, за да ми напомни да не бъда горд и наивен като рицарите.

Имах удоволствието да видя още веднъж замъка Крак обсаден от турците в руския филм „Баязет” за Руско – турската война 1877.

Но драмата няма край, няма епилог, като гледам снимката от NG,

 Крак де Шевалие, Сирия

 

където брадат боец от Сирийската освободителна армия, гордо позира пред завзетия Крак де Шевалие –  Замъка на рицарите. Той отново води свещена война  –  джихад .

Но кои са те , борци за демокрация ли?

Те са наемници, който вчера отвлякоха 21 миротворци от войските на ООН, охраняващи Голанските възвишения между Израел и Сирия.

Те са подпомагани от антидемократичните режими на държава, която принцовете прекръстиха на свое име – кралството на Сауд – итска Арабия. Или какво да кажем за Бахрейн, където от 40 години министрите са членове на една кралска фамилия Ал Халифа.

Или пък за Кувейт, където всички членове на правителството носят името Ал Сабах. Фамилии и факти, които не трябва да забравяме.

„И до днес Сирия е като обсаден Замък на Арабската Чест, който единствен не иска да подпише капитулационен мирен договор с Израел и да се откаже от подкрепата си към Палестинската интифада и към Хамаз и да прекъсне връзките си с Ливанската съпротива, Хизбула и антишахския ислямски републикански Иран ” според думите на Джордж Голуей (George Galloway)  – рицаря от Британския Парламент.

Факт е, че от 40 години Сирия е управлявана авторитарно от фамилията Асад. Но единствено в Сирия е имало избори, в които сирийският народ е гласувал 99, 9% за Башар Асадлекар офтамолог.

Някои от нас още имат спомен от подобни избори, помнят Живков и какво е социалистическа демокрация.

Защо мюсюлманските братя не водят джихад срещу собствените си емирски режими?

Защото не искат гражданска война в собствената си страна, където ще бъдат смазани от собствените си могъщи тирани.

От победата на  джихадистите се страхуват и другите опозиционни сили и малцинства като друзи, алевити, кюрди и християни.

Затова няма и обединена сирийска опозиция.

Да се смени един малък тиран с един по голям ли ?

От трън, та на глог ли? Още жертви? Още бежанци?

Уверен съм , че това не иска сирийският народ.

Още се моля мирът отново да настъпи в тази страна.

 

Цветан Димитров, 2008 – 2013

 

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

 

 

 

 

Изгубената Сирия (3): Хомс и поясът на Богородица 6

Изгубената Сирия (3): Хомс и поясът на Богородица

Днес ще завършим поредицта на Цветан за предвоенна Сирия – този път това ще бъде град Хомс, а ние оставаме с тайната надежда, че снимките в разказа ще помогнат при възстановяватането.

Приятно четене:

Хомс и поясът на Богородица

 

Хомс е третият по големина град в Сирия.Той е римският Емеса и библейският Кадеш. Хомс е важен кръстопът и за нас –  на запад е Крак де Шевалие, на изток е Палмира, а Дамаск е на юг. Планирали сме да посетим само църквата UMM – AL – ZUNNAR, където се съхранява пояса на Дева Мария. На автогарата (гараж на арабски) нашият Мехмет попита няколко човека къде е, но те се правят на луди и ни сочат сребристата джамия на Халед ибн Уалид, който е завлядял града през 636 година. Добре, че срещнахме една християнка, която ни упъти през сокаците към целта ни.

 Поясът на Богородица – Хомс, Сирия

 

По скоро приличаше на училищен двор изпълнен с детски глъч, а не на църковен двор. Това бяха сирийски деца, дошли като нас да се поклонят на пояса на Богородица.

 Поясът на Богородица – Хомс, Сирия

 

Сградата беше каменна, сива и ниска, но солидна, от сталински тип като президенството в София.

 Поясът на Богородица – Хомс, Сирия

 

Над входа има изображение как Богородица подава пояса на апостол Тома.

Първоначално апостол Тома оставил святата реликва на съхранение в Йерусалим, след това пояса се съхранявал в Зила – Кападокия, а после бил пренесен в Константинопол и положен в свещен кивот (агиос сорос), обсипан със скъпоценности във Влахернската катедрала.

Интересно е да се каже, че по-рано кивотът с пояса е бил в наши ръце – на нашия цар Иван Асен I като трофей след победата през 1190 година над византийския император Исак II Ангел. Разделяме се с него в 1330 година, когато цар Михаил Шишман губи битката при Велбъдж от сръбския крал Стефан, който го връща пак в Константинопол.

 

Както вече споменах (в пътеписа за Порто Лагос), днес част от пояса се съхранява във Ватопедския манастир на Света гора – Атон, а друга – в Зугдиди (Грузия).

 

Предполага се, че през 1204 след падането на Константинопол кръстоносците го разделят на три части: една – за Аахен (Германия), друга – за манастира Троодитисса (Кипър) и трета – за Сирия. Те преименуват Хомс на Шамел (Камилски град), който е разрушен от воините на джихада.

Поясът на Богородица – Хомс, Сирия

Запалихме по една свещ пред иконата на Девата и се помолихме. Следва

разказа на свещеника  за това сензационното откритие:

Пролетта на 1953 година в сирийския манастир в Мардин (днешна Турция) бил намерен стар манускрипт на арамейски език. В ръкописа се казвало, че в хомската църква се съхранява неизвестна част от легендарния пояс на Богородица. Посочвало се даже, че трябва да се търси под олтара. Събрало се цялото висше духовенство на двете християнски общини – (гръцка) православна и яковитска (сирийска). Празнично облечени граждани се тълпяли зад църковната ограда. За охрана била извикана полицията.

Лопатата се забила в каменистия грунт и още на плиткото се опряла в малка надгробна плоча.

 Поясът на Богородица – Хомс, Сирия

В ъгъла до иконите на Богородица на масичката лежат плочата и черното каменно кубче. Те са изпъстрени с надписи на арамейски с характерния си наклон на наляво. Надписът гласи :,,Този храм е заложен в 59 година от Рождество Христово,” което показва, че тук е бил един от най- древните християнски храмове още в езическите времена.

Когато повдигнали плочата във вдлъбнатината намерили малко сребърно ковчеже (кивот). Вътре се намирал навит на руло пояс от камилска вълна със златни нишки с размери 74 х 5 см.

 Поясът на Богородица – Хомс, Сирия

Днес в десния притвор на църквата зад бронирано стъло  е изложена за поклонение част от пояса. Той е положен в сребърно цветче с венец от брилянти. Друга част от пояса е дадена на Йерусалим.

Към реликвата потекъл поток от поклонници, болни и бездетни жени.Чудесата започнали веднага. В храма е струпана камара от патерици и бастуни, оставени от излекуваните инвалиди.Така възникнал цял музей. Първото документално отбелязано изцеление от пояса на Пресвета Дева е чудото на изцелението на византийската императрица Зоя на 31август 906 година. Сега този ден е празник за православната църква.

Чудесата продължават и днес. Даже в Индия. От пояса, намерен в Хомс през 1982 са отделили парченце и го пренесли в областта на апостол Тома, индийската провиция Маланкар. Там има голяма община на сирийските християни –яковити, наброяваща повече от един милион.

Свещеника ни покани в митрополитската резиденция. На масичката бяха сложени сладки и две чаши вода – една пълна и една празна?! Свещеникът сериозно ми каза, че ако човек е жаден ще пие от пълната, а ако не –от празната. Може, ако искам, да провери водата дали е студена с два пръста?

Защо не? Ами две мнения са по-добри от едно и ние се разсмяхме.

Няма две мнения, че според пергамента този пояс е изплетен от самата Богородица.

Анализът показал, че тази реликва е лежала в земята над хиляда години. Останалато е вярата, която прави чудеса.

 Поясът на Богородица – Хомс, Сирия

 

Когато разказахме на митрополита на Хомс колко трудно сме го открили, той се усмихна и ни разказа една история – когато хомси (жителите на Хомс) разбрали, че кръстоносците ще минат и през техния град, решили да се направят на луди. При влизането си в града кръстоносците видели, че всички са луди. Помислили, че това е в резултат на някаква зараза и бързо напуснали града.

Ние благодарихме за почерпката и благословията му, и потеглихме по следите на кръстоносците към замъка Крак де Шевалие.

 

 

Цветан Димитров,2008 – 2013

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂