Archive for the tag 'Синята джамия'

мар. 28 2016

Истанбул с мотор (2): Света София, Цистерните и Синята джамия

След кат с мотора на Тони пристигнахме в Истанбул, днес ще започнем с обиколката му. Приятно четене: Истанбул с мотор част втора Света София, Цистерните и Султан Ахмет Храм Света София в Истанбул е най-яркият паметник на византийското архитектурно майсторство и символ на златния век на Византия. Храмът е разположен в историческия център на града, […]

5 коментара

Ное. 06 2014

Истанбул с кола и дете (септември, 2014)

Днес ще идем до Истанбул. Милена ще ни разкаже за едно самостоятелно автомобилно пътешествие до най-имперския, според редкацията, град в света. Приятно четене: Истанбул с кола и дете септември 2014 Този разказ е за шестдневното ни пътуване до Истанбул, с кола, дете и без предварителното ми участие в организацията (нещо изключително нетипично за мен). Защо […]

11 коментара

май 23 2012

Истанбул: Уикенд сред лалетата (4): Ортакьой и Фенербахче

Published by under Вили,Истанбул

Днес ще завършим с приключенията на Вили в Истанбул. Започнахме с пристигането ѝ в Истанбул, после серазхождахме из Гюлхане и Фенер, бяхме в Ташхан, а днес ще отидем до Фенербахче в азиатската част на града

 

Приятно четене:

Истанбул: Уикенд сред лалетата

част четвърта

Ортакьой и Фенербахче

 

 

Нов ден, нов късмет. Събота.
Хм, днес времето нещо се мръщи. А вчера какъв хубав ден беше!
Хващаме трамвая и право на Кабаташ.
Оттам с автобус 23Е до

Йълдъз парк

(след 3-4 спирки). Слизаме на спирката след най-скъпарския може би хотел на Истанбул, „Чираан палас Кемпински“, точно на брега на Босфора е. И май баш там щеше да е сватбата на Нихал и Бехлюл едно време (от „Забранения плод“), ама нали (кучката) Бихтер обърка работата, та – язък  😉
И тъкмо тръгваме по една алея из парка, почва да прикапва… След минутки заръсва ситно. В продължение на 20-тина минути ту ръси, ту спира. Чудим се какво да правим. За съжаление не разполагаме с много време (нали сме само за уикенда), та да се приберем в хотела и да изчакаме време без дъжд, а и сме на едно такова място в момента, че –  ни напред, ни назад. А най ни е яд, че и двамата си носим чадъри, но да ни пита човек защо ги оставихме в хотела!

(Гореща препоръка от редакцията: когато сте в Истанбул, носете си дрехи като за дъжд и чадъри. В България много често не съобразяваме, че Истнабул е град не само на два континента, но и град на две морета, съответно климатът е много по-влажен от този, който очакваме за южен град – бел.Ст.)

Е, нали сме оптимисти, се надяваме, въпреки че небето е изцяло сиво, да е „на облак“ все пак. Дано само много силно не завали. Дано, дано, ама надали (както се казва в един виц 😉
А в парка няма никой. Да бе! Коскоджа ми ти парк, а не срещаме никой. Никой! Само двамата охранители, дето бяха на входа му долу (паркът е разположен на хълм)… Ее, птички, катерички, свраки… и ние двамата шантавци!
Този парк датира още от времето на Турската империя. Тогава той е бил парк на двореца Йълдъз. Сега е един от най-големите и най-зелени паркове на Истанбул. Т.е. има къде да се ходи из него, но…
Но сега вали… Е, под дърветата, под дърветата, по едно време стигаме до езерото. И тук вече на дъжда съвсем му дойде музата. Разбира се, още щом прикапа, сложих предпазителя на обектива на фотоапарата и го поувих с едно найлоново пликче… Щото няма сила, която да ме откаже да снимам този парк и тия прекрасни лалета! 🙂

Йълдъз парк, Истанбул

Йълдъз парк

Лалета – Йълдъз парк, Истанбул

Йълдъз парк

Йълдъз парк, Истанбул

Йълдъз парк

Йълдъз парк, Истанбул

Йълдъз парк

Йълдъз парк, Истанбул

Йълдъз парк

Йълдъз парк, Истанбул

Йълдъз парк

Йълдъз парк, Истанбул

Йълдъз парк

Йълдъз парк, Истанбул

Йълдъз парк

 

Анджело вече не на шега почва да ми се ядосва и ме дърпа силово да влезем в ей онова там кафе (кафе е явно) край езерото. Кара ми се даже, щяла съм да настина и не знам си още к’во – ма, едно черно бъдеще взе да ми вещаее… Оф, знам, че е прав, ама…
– Добре де, добре, айде да влезем за малко, тъкмо да им посетя и кенефа – кандисвам.
Ауу… и гледам аз едни две мокри кокошки в огледалото във фоайето! Т.е. мокър петел и мокра кокошка – вода се стича от нас, косите ни залепнали, краката ни са на път да зажвакат, бе направо сякаш тъкмо сме минали с дрехите под душа! Вир-вода!
Ауу… пък то едно гъзарско кафе-ресторант се оказва.
Вземам някаква листовка, чета: „Чадър Кьошк е бивш мини-дворец, построен по времето на султан Абдулазиз (еди-кои си години). Понастоящем е кафе-ресторант. В салона или на терасата се сервират топли и студени напитки, сладкиши, закуски, леки ястия. Ние с удоволствие ще се погрижим за вас. Добре дошли!“
Ееми, мерси… ташекюр едерим! Ще видим.
Такаа… Оглеждам… маалее… едни бели-златни орнаменти, едни врътки малко нещо кат’ барокови, едно тежкарско старовремско обзавеждане… леелее… жив лукс амаа… То едни дантели, едни плюшове, картини и стауетки, диванчета, масички, екзотични китки… една блага нежна музика тече полека отнякъде – не’ам думи…
Тé сега, мисля си (Ганка Балканска 😉 ), както съм вир-вода, и да взема да се паркирам на онова розовото диванче… или на някой от тия скъпи тапицирани столове, стил Людвиг некой си или бог знае какъв… И глей к’во става после… 😉 Ми, к’во, направо Анджи да го плаща и да си го товари на самолета към Наполи после, то за друго нема да става  😀
И насред, значи, тая красива идилия вътре, няколко розовки белокоси англоезични, съоръжени с ножове и вилици в ръце, закусват изтънчено. И тихинко, по аристократично му си бъбрят – чува се само едно леко такова, като коо-ко-ко-ко-коо-ко… 😉
А, и едно арабско семейство с три ситни дечица, щъкащи в единия ъгъл. Мъжът, еее… к’ъв мъж бее… ма определено е красавец (брех, какви чудеса се раждали в пустинята бе!) ъммм… (хий, Анджи да не чуе!)… Обаче, тоя такъв омотан в снежно бял чаршаф и една кърпа на квадратчета на главата му. Ама същински шейх, бе! Пък жената му… ееми като шейхица – а и тя хубавка, слабичка, че и с непокрито лице. Иначе зачохлена отвсякъде де… ама е в тъмно синьо и с разни златни нишки – мноого елегантна. Не е като пингвин (в черно).
… И, оппаа – всички като ни видяха и стана тя… една емоция им вкарахме, значи… л’ьоките /очите/ им изпопадаха в чиниите… и  децата на шейха току замряха, бе направо им блокирахме захранването 🙂
Цъф – един господин, шеф-салон или каквото е там, пристига отнякъде. Анджи почва да си приказва тихичко с него нещо и, ама буквално след три минутки, отнякъде пристига едно такси, товарим се и право в хотела… К’во ли стана с ония хора там?

Сега, ако не знаете как да си просушите набързо обувките при нужда, Анджи на драго сърце споделя своя опит: сешоара, значи, на макс, и за 5-10 минутки патъците са готови за обуване. Същото прави и с якето си.
(Аз пък със сешоар за няколко минутки мога да си изсуша праните чорапи и гащи при нужда.)
В случая обаче, си нося резервни обувки и чифт летни дънки, така че съм много лесна и не се налага да се изчакваме с Анджи за сешоара.

Е, след половин час някъде, правим нов старт.
Навън още леко капе, но този път сме с чадъри. Освен това, не се противопоставям и едно такси ни откарва до района на джамията

Ортакьой

 

Ортакьой, Истанбул

Из Ортакьой

Ортакьой, Истанбул

Из Ортакьой

Мостът на Босфора, Истанбул

Мостът Боазичи - той по-дългият мост над Босфора

 

Офф, ама късмет – и тази джамия е в ремонт и не можем да влезем вътре. А тя е единствената барокова джамия в Истанбул… Ееми, друг път.
Аз съм много доволна, впрочем, защото за пореден (5-6 или 7-ти) път вече, Анджи ми казва за нещо, което искаме да видим, но по някаква причина сега не можем: Няма проблем, мия белла, пак ще дойдем, за повече дни, тогава ще го видим 🙂
Сега правя няколко снимки, разбира се и на фона на моста Боазичи, и следващата ни цел е Кадъкьой, защото там има няколко парка. И да видим какво ще успеем да видим там.
Отиваме с автобус 23Е до Бешикташ, откъдето хващаме ферито до квартал

Кадъкьой

на азиатския бряг. Пътуваме към 35-40 минути – ей, то направо си е половин круиз по Босфора! 🙂 За два кинта само!

Босфорът – Истанбул, Турция

Гледки край Босфора

Босфорът – Истанбул, Турция

Гледки край Босфора... (на снимката се вижда и офисът на фирмата, за която има честта да работи редкацията в свободното си от пътеписи време 😉 – бел.Ст.)

 

Къз Кулеси (Девичата кула) – Босфорът, Истанбул

...и насред Босфора - Къз Кулеси, т.е. Девичата кула (днес - шикозен ресторант – бел.Ст.)

Св.София и Синята джамия, Истанбул

Гледки край Босфора - Св.София и Синята джамия

Планирала съм целия следобед да сме тук някъде. А междувременно спря да вали. Е, сега, ако се разкарат и облаците, ще стане идеално. Анджело ме успокоява – щом сега си носим чадърите, със сигурност ще грейне слънце. И след малко точно така става.
Слизаме от ферито и се потапяме в азиатската атмосфера на Истанбул. Народ, народ, народ… къде са тръгнали тия хора?
Анджи разсъждава: Ами, всяка сутрин човек на Аллах ги буди в 5 ч. от минаретата. И като се разсънят след това, какво да правят хората под завивките, докато дойде време да стават за работа? Секс! А сексът прави деца. Е, как няма да са 20 милиона тогава?! 😉

 

 

 

Истанбул – азиатска част

И в азиатския Истанбул всички пресичат на червено!

Бик – Кадъкьой, Истанбул

Този бик е една от забележителностите на Кадъкьой

Докато си обмислях програмата на пътешествието, понеже нямам карта на азиатските квартали на Истанбул, а времето ни е ограничено, си преснех няколко файла от Гугъл Земя. По-точно квартал Кадъкьой – разпарчетосан на четири файла, достатъчно увеличен, т.е. приближен, така че да се четат имената на улиците и да се виждат иконките за големи магазини, джамии, заведения за хранене, спирки на градския транспорт, ж.п. гарите на крайградските влакове. Нещо повече, измерих някои разстояния и си ги фиксирах, с цел максимално бързо и лесно ориентиране.
Та, движейки се според тази ми 4-файлова цветна и информативна „карта“, с Анджело минаваме по улици и булеварди, разхождаме се покрай брега на морето, кефим се на многото яхти в яхтеното пристанище, после пием чай с тортичка на терасата на кафе Романтика на брега на морето в парка

Фенербахче

 

Кадъкьой, Истанбул

Из Кадъкьой

Кадъкьой, Истанбул

Из Кадъкьой - насреща е стадиона Фенербахче (май им е най-големия)

Кадъкьой, Истанбул

Из Кадъкьой - каналът Курбалъ дере

Кафе Романтика – Кадъкьой, Истанбул

Кафе Романтика отвътре. Ние бяхме на терасата отвън. Инфо: кафе 6-7,5 лири, чай - 4 лири, торта 8-13 лири

Яхтеното пристанище в Кадъкьой, Истанбул

Част от яхтеното пристанище в Кадъкьой

 

После се разхождаме из парка, седим тук-там, снимаме, коментираме булките, котките и децата. Невероятно, но факт – този парк е пълен с цветя, свраки, котки, малки деца и булки, които си правят сватбените фотосесии в момента 🙂

 

Парк Фенербахче, Истанбул

Парк Фенербахче

 

Лалета във Фенербахче, Истанбул

Парк Фенербахче

Парк Фенербахче, Истанбул

Парк Фенербахче

Лалета във Фенербахче, Истанбул

Парк Фенербахче

Лалета във Фенербахче, Истанбул

Парк Фенербахче

Парк Фенербахче, Истанбул

Парк Фенербахче - една от булките

В началото на парка има някаква административна сграда, ако правилно съм разчела, на футболен клуб Фенербахче, и там на една табела пише каквото пише, а също и, че паркът се поддържа от този футболен клуб. Е, предполагам, че не ходят да копаят и садят китки, а поддръжката е финансова. Но е много добре поддържан парк. Както всичко тук, май.
За съжаление времето неумолимо тече и трябва да се ориентираме към пристанището за ферибота, а парковете Гьозтепе и Йозгюрлюк ще ги оставим за друг път.
– Дори следващият път може направо да се настаним в хотел в азиатския Истанбул. – казва Анджи…

Хмм… о, как само ми гали ушите тази му идея, охаа  😉
В края на яхтеното пристанище и началото на парка, оказва се, има автобусна спирка. Решаваме да не се връщаме пеш, че е доста път. Опитваме се да разберем от чакащите за къде отива указаният номер автобус, но както и друг път ми се е случвало, в азиатския Истанбул трудно се срещат хора, говорещи английски. А в случая няма никой. Всички се опитват да ни помогнат, но връзката не става – може би ни разбират какво питаме, защото „Кадъкьой порт?… фери?… ферибот ту Еминюню, Каракьой, Бешикташ?“ – би трябвало да го разбират, нали? Казват ни нещо, но на турски, а аз знам само отделни думи, но безкрайно недостатъчни за елементарен разговор. Анджело пък – хич.
И започваме да се оглеждаме за такси. Ама не идва такси, идва автобус – F2, мисля беше.
И изведнъж едва ли не всички (поне 15 души), започват да ни викат и подканят да се качваме. Ами качваме се. Не знам защо, но си мисля, че би трябвало да върви общо взето покрай брега.
А-ха! Маалее, като се юрна оня ми ти автобус към вътрешността, като тръгна из едни блокове, по едни улици, по едни булеварди… Пък то едни хубави кооперации, едни чисти улици, зелено, цветно… ама не мога да снимам, защото се оглеждаме като извънземни с Анджи.
Един мустакат млад мъж от време на време ни успокоява с някоя дума, усмивки и жест, все едно: има време, в правилна посока сте. Ама, пусто, като не му разбираме какво ни говори? Само кимам, Анджи му мърмори „ва бене, си, бене“, пък към мен гледа с физиономия, гласяща „к’во става бе, къде сме?“
Хеле, след 10 или 12-13(?) спирки, виждам нещо познато – минаваме край гарата Къзълтопрак (на крайградските влакове), а малко след това покрай стадиона Фенербахче и по булеварда надолу (тук вече ми е познато) автобусът се спуска и ни стоварва току на ферибота. Отдъхваме си 🙂
Е да, ама още е светло, и решаваме да се поразходим в близост да пристанището, има и един пазар там, малко по-нагоре. Натам-насам из пазара, айде едно кило баклава (щото нали почти ометохме едната кутия в хотела) и едно кило кисело мляко от един супермаркет, че аз пък много го харесвам турското „каймаклъ“ кисело мляко.
И шляейки се из уличките край пазара, на едно място ни замирисва на манджичкаа… А е вече към 18ч.
– Гладна ли си, Вили?
– Бе, май не съм още…
Анджи вика: И аз не съм още, ама мирише вкусно. Да хапнем ли, нищо, че изглежда много обикновено?
Е, що пък не? И влизаме. А то не знам какво е – малко домашно ресторантче ли, закусвалня някаква ли – спуснаха се двама да ни обясняват коя манджа каква е, слагат ни в чиниите, носят ни таблите, къде искате да седнете? Ами горе искам – на два етажа е. Носят ни яденето горе. Е, не знам какво ядохме, пилешка манджа някаква беше, но си облизахме пръстите!

 

Турска кухня

По приницп Анджи маа люто като за световно... та затова турският лют пипер му идва таман по вкус 😉 Секунди след снимката ни донесоха и бирите. А моят десерт ми се опря малко, та се наложи Анджело да се напъне да помогне :)

И, нова сорпреза за Анджело – накрая ни донесоха и по един безплатен чай 😉 Цялата сметка ни излезе 28 лири – две манджи, два десерта, две бири.
Инфо:
В доста от малките частни ресторантчета в Истанбул и Турция въобще, хлябът, водата и чаят накрая на храненето, са безплатни. (много често безплатни са също така и кафето и чая накрая – бел.Ст.)

Отново утрепани от ходене и емоции, че и с натежали тумбаци, се качваме на ферибота и благополучно се прибираме в хотела по прилично време. Ама нямаме сили да се качим до терасата, един етаж по-горе, на питие и нощна гледка. Мислехме си го, ама ще е друг път.
Анджи си оправя чантата, че утре заминава рано-рано. Пък аз ще си доспя два-три часа след това и после ще кажа: Чао Истанбул! Обичам те, повече от всякога хем. И пак ще дойда… Не бе – ще дойдем! 😉
Край.

И още малко китки:

Лалета – Йълдъз парк, Истанбул

Йълдъз парк

Йълдъз парк, Истанбул

Йълдъз парк

Йълдъз парк, Истанбул

Йълдъз парк

Йълдъз парк, Истанбул

Йълдъз парк

Йълдъз парк, Истанбул

Йълдъз парк

Лалета във Фенербахче, Истанбул

Парк Фенербахче

Лалета във Фенербахче, Истанбул

Парк Фенербахче

Истанбул, Турция

Някъде из улиците на Истанбул

Синята джамия, Истанбул

Пред Синята джамия

Лалета, Истанбул

В парка край джамията Фатих

Лалета, Истанбул

В парка край джамията Шехзаде

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Край

Автор: Вили

Снимки: авторът с любезното съдействие на Анджело  ;)

 

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

7 коментара

май 08 2012

Истанбул: Уикенд сред лалетата (2): Гюлхане, Златният рог и Фенер

Published by under Вили,Истанбул

Продължаваме с приключенията на Вили в Истанбул. Започнахме с пристигането ѝ в Истанбул, днес ще видим къде могат да ви „изненадат“ в Истанбул 🙂

(Позволих малко повече от обичайното да добавя мои коментари и уточнения в текста – докато Турция все още ми е прясна в главата :), надявам се авторът да не се сърди 🙂 – бел Ст.)

Приятно четене:

Истанбул: Уикенд сред лалетата

част втора

Гюлхане, Златният рог и Фенер

 

Мехмед се захилва просто до ушите, сочи ми къде да допра картата и отривисто клати глава: Си, си… евет! – след което с жест дава „о’кей“, връцва се и като някой призрак се разтваря в приглушеното осветление на етажа. Гледайки малко недоумяващо след него, отварям полека вратата и влизам.
Полумрак. Завесите на прозореца изглежда са доста плътни. Пускам чантата на пода. Понечвам да пъхна картата, за да ми тръгне тока, но в същия момент виждам през открехната врата на банята, че вътре свети… о, ама то има карта!
Хий, сбъркала съм стаята! Грабвам си чантата, посягам към дръжката на вратата с намерение тихичко да се изсухля преди да са ме усетили, и в този миг някой ми дръпва и пуска чантата, и едновременно с това ме сграбчва изотзад. Боже!
Затиска ми устата с длан, задърпвам се паникьосана… ама егати железните ръце има тоя мъж… определено е мъж… И май е гол!… Ама, че късмет! Божичко, ми сега?! Дърпам се неистово… к’ъв е тоя, културист ли ня’къв… съжалявам, извинявам се, не е нарочно – ама, защо не си маха ръката от устата ми, за да му го кажа?!… Ама, какво.. какво, по дяволите, иска тоя?!… Не мога да повярвам – нали хотела не е някой долнопробен, та евентуално, нали… и не мога да се обърна, мамка му… как ме е стиснал само…
В един миг разбирам, че той всъщност май нищо не ми прави, просто ме е притиснал здраво към себе си и с длан ми е запушил устата… Хийй… ама… ама какво прави тоя бе?! – целува ме по косата?!?… това тяло… и… хм… да… ухае… лееко… познато… Е, ми мъж, к’во! – да не би само едно куче да се казва Шаро… Не… не може да бъде, няма как да се телепортира… нали вчера се чухме… в колко… да, 19:15-19:20 ч. снощи… Но ТОЙ трябва да пристигне довечера! О, има нещо гнило…
Притихвам и мъжът отпуска хватката. Рязко се извъртам и прицелвам едно коляно в гордостта на мъжете – хак ти е, копеле гадно!!
Ооо!… – свива се – Ма ке коза фай, пер дио! /ма какво правиш, за бога/… Мадонна!

Хаа!.. Анджело!

Анджи?! Ами ти какво правиш тука бе? Кога дойде? Защо не ми каза? Защо траеш и ме стискаш така? Акъла ми изкара, бе! – Пляс по китарата – Нá ти сорпреза на тебе сега!

Ами, станало така, че за днес (петък) нямал нищо особено важно за правене, и нали си пада по сорпрезите, направил резервацията за от четвъртък. Знаеше, че ще пристигна в петък сутринта. Самолетът му излетял в 19:35 снощи. (И ми се обади минути, преди да излети – как си миличко, кога тръгваш, липсваш ми… ала-бала). Пристигнал към 23ч. в хотела, наспал се, и вече бил буден, когато чул, че отварям вратата. Е, да, ама втората част от изненадата му му излезе през носа – не бил предвидил коляно в чатала 😀
Закуска, кафе с дъра-бъра за около час и нещо, и ааа без, няма тън-мън – прокурора е наказан, задето така зловещо ми изкара акъла – никакви цуни-гуни, веднага тръгваме из Истанбул 🙂
Тъй като Анджело не е бил преди в Истанбул, няма никакви предпочитания къде да ходим. Казва да се съобразявам със себе си, а не с него – където и да е, всичко ще му е ново и интересно. Ами, аз искам да ходим най-вече из парковете, заради лалетата, но пътьом ще решаваме къде да спрем.
Качваме се на трамвая за две спирки. Апропо, с картата Истанбул пас могат да пътуват едновременно и двама души, просто двамата се маркират последователно. И ние също така пътувахме.

Според моя план, ще му покажа набързо и ще му кажа по няколко думи за Хиподрума, Синята джамия, обелиска, фонтана, Св.София и Топ Капъ, и после ще се спуснем по бившата уличка на VIP-персоните на империята, за да влезем в Гюлхане парк.

Света София – Истанбул, Турция

Архитектурният шедьовър Света София

 

Египетският обелиск – Истанбул

Египетският обелиск на Хиподрума - специален подарък за владетеля, докаран от Карнак.

Синята джамия, Истанбул

Из стария град, Синята джамия на заден план

Синята джамия, Истанбул

Куполите на Синята джамия отвътре

Край Топ Капъ, Истанбул

VIP-уличката край стените на Топ Капъ - по време на империята на нея са били къщите на някои везири и чуждестранни дипломати. Днес красивите кокетни къщи нагоре по уличката (но от тук не се виждат) са собственост (пак) на богати хора.

 

 

В парка Гюлхане

–  ура, няма лудница!  🙂  Може би защото все още е сутрин. Има много малко разхождащи се хора, и ние спокойно се наслаждаваме на феерията от лалета и теменужки, и въобще на всичко. Ооо, красиво… красивооо… Душиците ни звънтят от удоволствие… Златни им ръце на турските озеленители!

(паркът Гюлхане е „задния двор“  на двореца Тап Капъ – бел.Ст.)

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

 

По едно време отнякъде нахлуват групички, момичета най-вече, от горните класове. Паркът се оглася и от смехове (не само от птичките)…
Направихме си поредната фотосесия, седим на една пейка, отмаряме и бърборим небрежно.
Една групичка от 5-6 момичета – хоп, спира при нас: Хелоу!… Хау ар ю?… И започват да ни разпитват откъде сме, колко време ще сме в Истанбул, харесва ли ни града, идвали ли сме друг път… А! Ама как, защо аз казвам, че съм от България, той – от Италия, а говорим на английски? – недоумява най-отворката и явно най-знаещата английския. В този момент Анджело се ухилва и ѝ задава въпроса дали смята да става следовател като завърши училище, щом така разпитва. И всички шумно се разсмиваме. Момичето, а и останалите, ни обясняват, че правели този „номер“ да се заприказват с чужденци, с единствената цел да си тренират английския. След малко си пожелаваме разни хубави неща и те продължават нататък по алеята. Ние също тръгваме, но към терасата над Босфора, разсъждавайки, че тези деца постъпват находчиво с тези си случайни разговори.

(Паркът Гюлхане е едно от наистина малкото места в Истанбул и вероятно – Турция, където по пейките седят влюбени двойки. По улиците, извън космополитните части на Истанбул, е изключителна рядкост да срещнете гаджета. Така че Гюлхане е като мостовете на Сена 🙂 – бел.Ст.)

Gulhane Park, Hoca Paşa Mh., Nöbethane Cd 1, 34112 Fatih/Истанбул, Турция
Апропо, да спомена – от есента насам Анджи изкара 6-месечен курс по английски и на 30 март успешно взе сертификат за ниво. Ако не го размързи, може тази есен да продължи. Но аз малко се съмнявам, понеже сега се разбираме съвсем добре и може да реши, че и това му е достатъчно. Освен това, той знае вече и към 50 български думи и изрази. (Казвам го, защото познавам и чужденци, от 5-6 години женени за българки и знаещи само 5-6 български думички).

 

Точно по обед влизаме в Йени джами

на площада с гълъбите пред моста Галата

(или по-скоро джамията пред Египетския пазар 🙂 – бел.Ст.)

Йени джамия, Истанбул

Йени джамия

Анджи за втори път днес зяпва от възхищение пред ислямското изкуство. Ееми, нали е италианец и си има гени за изкуство.  А и определено си пада естет  🙂
За който не е влизал все още вътре – тази джамия, подобно на Синята, е изцяло изписана отвътре, но нюансите са по в зеленкаво. Макар да е строена през 1600 и някои си години, наричат я „Йени“ /нова/, защото е последната, строена по маниера на прочутия архитект Синан, който е построил Сюлеймание (в Истанбул) и Селимие (в Одрин) (а така също – софийската джамия Баня Баши, както и черквата Свети Седмочисленици – бел.Ст.)

 

Джамията е направена за валиде-ханъм, т.е. майката на султана. Но поради липса на достатъчно средства са я строили близо сто години. Вътрешното разкрасяване е направено под наблюдението и ръководството на няколко валидета. Може би затова е така красива, защото са участвали и жени ;)… Е, аз я намирам за красива.

 

Йени джамия, Истанбул

Йени джами отвътре

 

Молитвата тъкмо започва. Един чичо подканва чужденците да излязат навън,

докато трае намазът. Аз бързо дръпвам Анджи да седнем на килима пред лявата колона – там сякаш пó не се вижда от входа, и хем да си починем малко, хем да погледаме. Между другото, килимите в джамиите им са страхотни – дебели, чисти, меки и топли – направо може да си дремнеш там  😉

 

Йени джамия, Истанбул

Йени джами – ходжата вече вика отвън, вярващите започват да заемат позиции, ние се скатаваме до колоната - ако не ни изхващат и изгонят, ще погледаме малко как правят връзката с Аллах ;)

 

Следващата точка от плана ми е да дръпнем един тегел през

Египетския пазар

Той също е там, на минута-две от тази джамия. Убеждавам Анджи да не купуваме нищо – тук хем е по-скъпо, хем да не го мъкнем после цял следобед из града.
– Може да се върнем в хотела да го оставим, пък после пак може да излезем.. А?
– Не може, скъпи – не се хващам на тая въдица 😉 Забрави сега за хотела, връщаме се чак по тъмно, след вечеря.
– Но не ти ли се спи, цяла нощ си пътувала, мия белла? Къде ще ходим още?
– Споко, не ме мисли, спах. Сега отиваме да пием кафе в Пиер Лоти. Хайде на корабчето.

 

Египетски пазар, Истанбул

Египетски пазар

Египетският пазар, Пазарът на подправките или Мисир Чаршъ – един пазар с три имена*. А пък как ухаее там… непознато, екзотично и наистина мнооого приятно  😉

 

Лалета, Истанбул

Минарето отзад е на Йени джами, а тези китки са като островче, точно по средата между платната на булеварда пред моста Галата.

 

Да, ама се оказва, че корабчето скоро е заминало, а следващият курс е след около час и половина.

Инфо:  Фериботът, който циркулира по Златния рог, е всъщност едно корабче, което изпълнява всички курсове. Началната му спирка се намира отляво на моста Галата и вляво от стоянката на TurYol
Ощеот спирката на TurYol тръгват и корабчетата за Босфор-тур, т.е. разходката по Босфора, която трае 1,5 ч. и струва само 12 турски лири, ако си я направите самостоятелно. Или 25 и нагоре евро, ако сте с тур-оператор. (потвърждавам и искрено препоръчвам – бел.Ст.)


До крайната спирка Еюп пътуването трае около 50-60 мин. Там корабчето стои няколко минутки и тръгва наобратно, пак 50-60 мин.
Ферито се движи на зиг-заг, според спирките по бреговете на Златния рог. Така че примерно, срещу само 2 лири /защото е градски транспорт/, човек може цял час да си седи на палубата, да пие чай и да си почива, разглеждайки (и снимайки 😉 ) разни неща по бреговете на Златния рог.
Какво да снима ли? Ами, има интересни сгради, крайбрежен парк, желязната църква Св. Стефан, която обаче сега (най-после!) е опакована и й правят ремонт, Гръцкият ортодоксален лицей сред къщите на баира отляво, Патриаршията, джамии, мостовете, под които минава корабчето, 2-3 от спирките имат интересни сгради в отомански стил…

 

Златният рог, Истанбул

Край Златния рог

Златният рог, Истанбул

Край Златния рог

желязната църква Св. Стефан и Гръцкият Ортодоксален лицей, Истанбул

Край Златния рог - желязната църква Св. Стефан и Гръцкият Ортодоксален лицей (снимката е с голямо увеличение, снимала съм от корабчето)

 

Аз бих препоръчала тази разходка да се направи така, че да хване и момента на залез слънце – тогава става ясно защо се нарича „Златният рог“ – наистина всичко наоколо става почти като „златно“ докато слънцето залязва. Такава е легендата за произхода на името, а и аз го видях почти така преди около година и половина.

Златният рог, Истанбул

Златният рог по залез слънце (Снимките от Златния рог са от септември 2010 г.)

 

В нашия случай, обаче, поради липса на време, не дочакваме следващия курс на ферито, качваме се на автобус 92А и след 6-7 спирки благополучно слизаме на джамията Еюп.

Мамма мия!… И през ум не ни беше минало какво ще видим сега!

Попадаме на едно от Светите места за мюсюлманите в Истанбул, където петъчната молитва е нещо като стълпотворението пред Каабата в Мека. Хората са толкова много, че са препълнили джамията и двора й, и са постлали килимчетата си на площада отпред.
Да, май „Аллах е велик“ наистина, щом може да накара толкова народ да зареже всичко и да дойде да му се поклони насред Истанбул! Всеки петък!
Колко поклонници сте видели да правят нещо подобно в православните храмове всяка неделя, освен евентуално на Великден? И като казвам това, нямам предвид конкретна религия, а просто смисъла, вярата в НЕЩО, както и да се нарича то.

Еюп джамия, Истанбул

Еюп джамия

Еюп джамия, Истанбул

Отпред се нареждат мъжете...

 

Еюп джамия, Истанбул

...зад тях са жените...

 

Над главите ни се носи гласът на ходжата. Анджело стои плътно зад мен, шепне ми: Колко грозно са омотани от главата до петите… тц-тц-тц…  И  са разделени, виж, не се молят заедно като нас…

В този миг, изведнъж като по команда, всички падат на земята и се надупват. Поглеждам към Анджи – той изумено е вдигнал вежди, поклаща леко глава, и хоп – се усмихва: Аааа… яяснооо… ако жените са отпред, при тази позиция мъжете ще дават „накъсо“ и връзката с Аллах ще се разпада… Умно… Брааво… Брависимо… Аллах е велик, вярно!  (А мъжът си е мъж – обобщавам аз 😉 ) (просто мъжките задници не се водят сексуален обект в мохамеданството, иначе всичко щеше да е на два етажа 😉 – бел.Ст.)

 

Еюп джамия, Истанбул

Без коментар... е, Анджело го направи ;)

 

Никога не съм попадала в Истанбул на подобно зрелище и затова съм впечатлена не по-малко от Анджи. И двамата определяме видяното като подобие на онова, което сме виждали по телевизията на хадж. Може и да не е така, но ние сме лаици по отношение на религиите – и двамата вярваме в НЕЩО, което е универсално за света, но не сме точно религиозни. Нищо, че Анджи често споменава Дио и Мадонна мия. Особено като се нерви за нещо  😉
Всъщност, идеята ми беше да видим набързичко и между другото и тази известна джамия, но очевидно в този момент е невъзможно. Ееми, друг път.
Наоколо гъмжи от народ, магазинчета и заведения работят на макс. Сядаме на табуретките на едно „капанче“ и хапваме набързо по едно пиде с кайма и айрян. Още след първата хапка Анджи на бърза ръка го прекръсти на „мини-пица ала турка“ 🙂
После и по една дондурма излизваме /сладолед/, докато изминем алеята към лифта.
Лифтът е на около 150-200 метра от площада с джамията. Може и пеша

да се качим на хълма с кафенето,

но ние избираме да се повозим, а на връщане да слезем по алеята. Има доста хора, но двете кабинки качват едновременно по 16 човека, разстоянието е кратко и става сравнително бързо.
На терасата си щракваме няколко снимки и после веднага се трапосваме край парапета над гробищата над Златния рог, на една от масичките с карирани червени покривчици. Отначало ни беше малко странно, някак чоглаво, но само след две-три минути гробищата не ни оказват вече никакво въздействие. Приемаме ги по-скоро като някакви паметници, макар по някои гробове да има прясна пръст и свежи цветя. (не знам защо, но в мохамеданските страни наистина често се срещат гробища насред града. В Босна и Херцеговина „турски гробища“ например има в централните градинки или до джамиите – бел.Ст.)
Отказваме се да пием кафе. Вместо това, шегувайки се, решаваме да се „потурчим“ за малко, и затова ще пием турски черен чай в ония характерни стъклени чашчета като лаленце, и ще хапнем по едно татлъ (турски сладкиш).

Гледка от терасата на кафене Пиер Лоти, Истанбул

Гледка от терасата на кафене Пиер Лоти

кафене Пиер Лоти, Истанбул

При кафене Пиер Лоти. Май във всички турски сериали има кадри от това място ;)

 

Докато се наслаждаваме на този си наш благ отвсякъде момент, си приказваме за разни неща. Става дума и за мюсюлманите въобще, и за турците в частност, за историята, за настоящето. Анджи казва, че не е знаел всъщност какво точно да очаква от Истанбул, имал много бледа и то по-скоро случайна информация. Не е ровил из нет-а или другаде за нещо повече, разчитал е на мен, понеже знае, че съм била в Истанбул не веднъж и че ми харесва много. И на него всичко до момента му е много интересно и определено му е екзотично. Особено интересни му се видяха младите жени в черно долу на площада пред Еюп.
– Сигурно така се обличат заради молитвата, нали? – казва.
– О, не, Анджи, те така си ходят изобщо, защото са ортодоксални мюсюлманки. Ще ги видиш, защото съм намислила да се приберем в хотела като минем после пеша последователно през кварталите Фенер и Фатих. В първия се намира Православната Патриаршия, българската църква Св. Стефан и Гръцкият лицей. Там живеят и повечето от християните в Истанбул, а вторият е населен точно с такива ортодоксални мюсюлмани. Той е много характерен ислямски квартал… И, не знам, но на мен по нещо малко ми напомня неаполския Спаньоли. Не, не е същия, никак не е същия, и все пак има нещо общо, има някаква прилика. В Наполи жените, нали, не се крият зад фередже, даже там видях и две на улицата с ролки по главите, италианките в Спаньоли си ходят деколтирани, червисани… А тук това е невъзможно, сигурно за тях това би било просто гавра с Аллах.. И, нали знаеш, според техните си ислямски закони, може и да ги убият с камъни в такъв случай (Не и в Истанбул. Минимални шансове за подобно престъпление има в Източна Турция, но и там да се случи, ще го показват по телевизията като диващина. Турция НЕ Е Иран– бел.Ст.)

Из квартал Фенер, Истанбул

Из квартал Фенер

Из квартал Фатих, Истанбул

Из квартал Фатих

Из квартал Фатих, Истанбул

Из квартал Фатих

 

Около три часа по-късно, минавайки покрай един

магазин за дамско облекло, с наредени на витрината бурки, фереджета

или както там им казват на тия дрехи, Анджело спира, гледа, гледа… и вика: Искаш ли да влезем вътре да ти купя една такава дрешка?  😉  – Поглеждам го скептично и въпросително – хм, нещо се задява пак това диване… Не успява да се удържи и се ухилва до ушите: А за отдолу ще ти купя от ония шалчета за ханша, с бляскавите неща по тях, дето мацките танцуват бели денс с тях… И ще ми врътнеш един танц после… Ихаа… (премрежва очи) … Белло, е? – кима: Дакордо?  😀 /съгласна ли си/
– Дакордо да, аха!… Ш’ тъ убия,  бе италианецо!… Какви фантазии те връхлитат по никое време… че и баш тука бе! А вече зрял мъж бил ужким!  😉  😀

 

 

С хахa-хихи минаваме покрай джамията Фатих, която също се оказва, че е в ремонт и няма какво да видим от нея. Затова пък заглеждаме любопитно една групичка дядковци в градинката там, насядали на ниски столчета и с чашки чай в ръце, на своеобразен турнир по табла. Няколко котки се щурат измежду тях и току им „удрят четки“ по краката…

Стигаме до

Акведукта

към залез слънце.

Акведукт, Истанбул

Аквадукта

 

Тук е и

джамията Шехзаде

с красив парк около нея. Построена е по желание на Сюлейман Великолепни в памет на починалия му по-малък син.

 

Джамията Шехзаде, Истанбул

Джамията Шехзаде на заден план.

Джамия Шехзаде, Истанбул

Джамията Шехзаде - куполът отвътре. Тази снимка я направих, като легнах върху килима на пода точно под купола, леко зумнах и... и май стана добра, а? (щот' циганката 'зе, та умре 😉 )

 

Хайде да седнем за малко на една пейка в парка да отдъхнем. Леелее… направо вече ни се подбиха краката от ходене. Събувам си обувките и протягам крака.
– Дай ги тук – Анджи ми вдига краката в скута си, разтрива ми стъпалата и се смее: Еей, ама голям маратонец си ми била ти, брааво, брааво, рагаца мия!… Значи мога да те опъна да изкачим Везувий пеша като дойдеш след две седмици в Наполи, нали? 😀
– Ааа, да бе, пеша! 😉  … Мани това, после Наполи, сега кажи ми как е, харесва ли ти Истанбул?
– О, даа… Харесва ми, мия белла, много даже… Ама, слушай, Вили, ами те тук са като нас! – Вдигам вежди: Турците ли? Щоо?
– Ами как, ето и тук всеки кара като луд, никой не спазва пътните знаци, всички масово минават на червено!… Говорят високо, мъжете те поглеждат „мазно“… /Да бе! Не съм видяла. Казваш го, за да ме дразниш! – смее се/… А в този квартал преди малко, ти си права, някои улички наистина са тесни като в Спаньоли, прането виси над улицата, мръсничко и порутено е тук-там, а цените наистина са по-ниски, отколкото там, където ни е хотела (от Фатих си купихме баклава по 9 лири килото, а при Египетския пазар беше от 33 до 49 лири за килограм!!)…

Анджи се усмихва: Само „пингвинчетата“ (има предвид жените в черните им дрехи) ми напомняха, че съм в ислямски град… А в азиатската част на Истанбул как е? Ще отидем ли там, рагаца мия? 🙂
– Утре. Утре сме там, дарлинг. Хайде сега да ходим да ядем някъде, че ми е вече гладно.
– А „бели денс“ ще гледам ли, мия белла, ще ме заведеш ли? Ама с красиви танцьорки, нали!  😀
– Оф… Гладна съм бее… Хм, бели денс му се дощяло… И си наказан!
– Ама аз няма да пипам.. е, соло л’ьокки 😉 /само с очи/
– Офф, Анджии… (ама сто процентов мъж си бе, нема лъжа!)… Андиамо дарлинг, андаре а манджаре… давай да ходим да ядем, после ще видим.
Обувам си обувките и тръгваме. Хмм… а дали пък да влезем в Ташхан? Ей го къде е, на две крачки…
Следва.

Още няколко снимчици:

 

Баклава, Истанбул

Хайде, черпя по баклавичка - сладка и златна, вземайте! /Който зумне снимката, ще разбере защо е "златна" 😉 /...

Локум, Истанбул

...или рахат локумец, който предпочита :)

Из квартал Фенер, Истанбул

Сега малко из стръмните улички на квартал Фенер

Гръцки православен лицей, Истанбул

Да видим и Гръцкия православен лицей по-отблизо - е, колкото се показва над дувара :)

Улично кафене, Истанбул

Яяя... "Фатих мейдан бюфе" или квартално кафененце на площад във Фатих. Е, ама аз предпочитам като пия кафенце да седя на по-меко и да се облегна удобно ;)

Из квартал Фатих, Истанбул

Централна улица в квартал Фатих - в този квартал някои от снимките с хора ги правя тайно - придържам фотоапарата отпреде си, приказвам си с Анджи или се оглеждам разсеяно с пръст върху индикатора, за да не видят присветването му докато ги снимам.

Улички, Истанбул

Из уличките на Сиркеджи (всъщност това е страничният изход на Египетския пазар. Горещо препоръчвам магазина за кафе в лявата част на снимката – продават мляно кафе за турско и е най-доброто в града. Тествано от редакцията поне 15 пъти :), а ми беше препорърчано първоначално и от местен жител – бел.Ст.)

 

 

Къща, Истанбул

Нова сграда в стар стил или обратното?

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Още малко от парк Гюлхане...

Лалета в Гюлхане, Истанбул

... и още малко от парк Гюлхане...

Лалета в Гюлхане, Истанбул

... и още една от парк Гюлхане. Другия път лалетата ще са от други паркове ;)

 

Автор: Вили

Снимки: авторът с любезното съдействие на Анджело  😉

 * Имената на този пазар съпоставено с името на другия известен истанбулски пазар – Покрития пазар (Капалъ чаршъ) са едно от основанията да не приемам днешната постановка географските имена да „не се превеждат“. Тази постановка беше приета само, за да бъдат облекчени неграмотните преводачи от английски и е неприложима като абсолютно правило – бел.Ст.

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

27 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version