Archive for the tag 'Синая'

авг 06 2012

Нашият уикенд в Румъния 2012 (2): Брашов

Днес ще завършим уикенда на Ралица в Румъния. Започнахме със замъка Бран, а днес ще минем през Брашов.

Приятно четене:

Нашият уикенд в Румъния 2012

част втора

Брашов

На следващата сутрин се сбогувахме към 8 ч с нашите любезни домакини и след като не забравихме да си вземем по една визитка от тях се отправихме към Брашов. Минахме през Рашнов обратно и използвахме случая да направим по – някоя снимка на крапостта отвън и от друг ъгъл.

В 9,30 ч спираме на центъра в

Брашов

Знаем че в неделя синята зона е безплатна – така е все още. Оставяме колите и тръгваме на разходка – като хрътки жадни за обекти за посещение и нови снимки. Първи обект -  старото кметство – сега галерия. Снимаме порядъчно.

Брашов, Румъния

 

То в Брашов материал за снимки колкото щеш – кеф ти обекти, кеф ти хора, кеф ти събития. Оказа се, че в града се хровежда фестивал на занаяти, народни обичаи и производители. Площадът в старата част е пълен. Подминаваме ги , защото имаме набелязани цели.

Черната църква

– за съжаление е в ремонт и я видяхме и обиколихме отвън. По мое мнение това си е чиста катедрала, а не църква . Има вход 1,50 за деца и 3 леи за възрастни.

Черната църква – Брашов, РумънияЧерната църква – Брашов, Румъния

 

Черната църква – Брашов, Румъния

 

Качваме се на

Цитаделата

над града и я разглеждаме,вход 4 леи на човек – таксуват ни като румънци, иначе за чужденци – 7 леи за възрастни и 1,50 за учащи,  минаваме през портата Екатерина на излизане и пак се връщаме в центъра по обиколен маршрут.

[geo_mashup_map zoom="10"]

[geo_mashup_location_info]

Цитадела – Брашов, Румъния

Цитадела – Брашов, Румъния

Цитадела – Брашов, Румъния

Успяваме да хванем и служба в католическа катедрала  и чухме изпълнение на хор и орган както и видяхме наживо католически свещеници в червени тоги. На площада е много интересно – опитваме различни видове кашкавал, мляко, вино, сирене и какво ли още не. Тропвам и едно румънско хорце с група до сцената.

Площадът – Брашов, РумънияПлощадът – Брашов, РумънияПлощадът – Брашов, Румъния

 И тук има лифт , но така и не стигаме до него – доста е далеч за ходене пеша. Времето ни притиска , хвърляме по един поглед на площада в стария град – магазинчета за сувенири, места за хранете и дори площад с гълъби като този във Венеция. Пак снимки, хапваме по един геврек и с мляко и разбира се не пропуснахме да се запишем в историята на Брашов като седнахме да пием кафе на барче. Цените: 4 кафета с 2 коли – 27 леи. Кафето  е дълго и  каквото и да си поръчате като модел от менюто ви носят все едно и също. Въпреки това самата тръпка , че пиеш кафе в старият център на Брашов е достатъчна.

На по кафе в центъра – Брашов, Румъния

И тук оставихме доста обекти за посещение следващият път. Към 15ч тръгнахме от Брашов за Букурещ. Направихме си извод , че за да се обиколят всички забележителности в Брашов ти трябва един ден от сутринта до вечерта, най-малко. Към 17ч влизаме в Букурещ. Още от

Синая

заваля проливен дъжд. Спря само за малко на една отбивка непосредствено след Синая, може би за да ни позволи да си закупим по някой и друг сувенир и пак почна да вали. От дъжда гледката в планината стана още по-красива.

Карпатите, РумънияСиная, Румъния

Синая, Румъния

Синая, Румъния

Карпатите, Румъния

Карпатите, Румъния

Зелени планини с издигащи се облаци от пара над тях. Пътищата се отводняват без проблем, локви няма, течащи реки  по пътя – също.

В Букурещ просто минаваме през града. Движението е ужасно натоварено – и тук живеещите в столицата провинциалисти са прибират от почивните дни. Трафикът започна още от Синая. С облекчение видях, че излизаме от града – добре че успяхме пътьом да видим две от забележителностите на Букурещ – Триумфалната арка, покрай която минаваме и на отиване и на връщане и двореца на Чеушескu. Това ми е достатъчно за сега от Букурещ – Благодаря ти GPS, че ни изкара живи от този град!

Гоним посока Дунав мост за да минем преди да се стъмни. Успяваме и около 19 ч сме на моста. Такса от румънска страна – 26,25 леи. Приема ги служител в една кабинка и дори не проверява документи. Минаваме моста и ето ни отново в Родината!

Впечатления от братска Румъния:

Хората не са дремали като нас 22 години. Правили са пътища, обновявали са сгради – поне там където минават туристи. Всяко едно кътче от природата и историята си са превърнали в място от където могат да се печелят пари. Можем само да се учим от  тях. И още нещо : Пак ще идем!

 

 

Автор: Ралица Илиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Брашов – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

5 responses so far

юли 25 2012

Нашият уикенд в Румъния 2012 (1): Бран и Дракула

Днес ще посетим комшиите оттатък Дунава – Ралица ще ни води из Румъния за един дълъг уикенд. 

Приятно четене:

Нашият уикенд в Румъния 2012

начало

Решаваме и ние да посетим Румъния. Участници в приключението – аз – Ралица, съпругът ми- Валентин и двамати ми сина –Ивайло на 11г и Момчил на 17г и разбира се постоянните участници в щурите ни идеи – нашите кръстници – Лидка и Янчо. Тръгваме от България на 12.05 2012г рано сутринта в 4,30 от Шумен. Към 6,30ч

минаваме Дунав мост без проблем

Преглеждат бегло документите – най- вече питат за Ивайло тъй като той няма още лична карта и след като плащаме таксата за моста 4 лв ни пожелават „Приятна Разходка!“. Вълнението при преминаване на моста е предимно за децата и съпругът ми, които за първи път напускат страната. Първи впечатления на румънска страна – поглед на документите, купуваме винетка на първата бензиностанция в дясно след моста – 13,12 леи. Даваме 14 леи – не ни връщат ресто. Продължаваме по пътя си – цел Синая.

Уикенд в Румъния

 

 

Първи впечатления:

чудесни пътища – по две платна в едната посока, високо разположени, дълбоки канавки, няма нито една кръпка или дупка по пътя. Много чисто и спретнато навсякъде – сигурно, защото и при тях върви кампанията „Да изчистим Румъния за един ден“. Чистят затворцици около Букурещ, жандармеристи около Синая и всякакви други хора. Всичко е събрано в черни чували и е подредено около пътя – явно за да го съберат камионите за отпадъци, когато минат. Гледките на които се наслаждават очите ни са невероятни – красиви Южни Карпати, островърхи къщи, много църкви, тотеми около пътя, хотели – безброй и какво ли още не.

Църква, РумънияУикенд в РумънияУикенд в Румъния

 

Навсякъде около главния път има железни мостове за пешеходци над платното за движение на автомобили.

[caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Пешеходен надлез"]Уикенд в Румъния[/caption]

 

Преминаваме през Букурещ безпроблемно, водени успешно от GPS-а и

продължаваме към Синая.

Пътя постепенно се превръща от приспивно-прав до безкрайност в лъкатушещ. Гледката прерасна от безгранично-равна в планинско-хълмиста и това ни подсказа, че навризаме в територията на южните Карпати. Оприличавам ги с Родопите. Гледките на невероятни – хълмове с иглолистни дървета и над тях почти оголени заснежени върхове. Много зеленина, хотели навсякъде – и в населените места през които минаваме и извън тях. Очите ми се напълниха с гледки на цветя – продават ги почти навсякъде. Селата им са чисти и спретнати.

Уикенд в Румъния

Уикенд в Румъния

Уикенд в Румъния

 

 

Почти не видях неугледен или непъддържан имот – може би, защото все пак се движим в курортна местност. Стигаме в

Синая

към 10,30ч. Относително лесно намираме манастира – дори с нашият английски. Прави ми впечатление, общо взето хората знаят английски поне на разговорно ниво и могат да ти помогнат ако и ти го владееш поне на такова. На паркинга – такса 5 леи. Научаваме първата си румънска дума – най-често използваната „чинчи“ – означава 5. Разглеждаме манастира след като заплащаме такса 4 леи на човек. В самият манастир не се палят свещи – за да не се опушват стенописите най-вероятно. В кабинката със свещите няма човек, който да ги продава. Чинийката с парите стои и всеки си оставя пари за свещите и си взима свещи. Никой не краде! Правим си снимки за спомен на всички възможни места в манастира. Снимаме и всичко, което може да се снима.

 Манастирът в Синая

Манастирът в СинаяМанастирът в Синая

Манастирът в СинаяМанастирът в Синая

 

След кратко чудене и разхождане дали да отидем на прословутия лифт в Синая или първо да посетим

двореца в Пелеш

избираме двореца. Сладващ въпрос – пеша или с кола да стигнем до там. Питаме и ни казват, че по пътечката зад манастира е 10 минути. Не им вярваме много, но все пак тръгваме. Пътят се оказва обаче много приятен – сенчеста гора и много сергийки с всевъзможни сувенири. Ние обаче – бедните българи сме дошли на културен туризъм – може да е за един уикенд, но няма да си харчим леите още на първото място. Продължаваме смело към Пелеш. Наистина след около 15-20 мин със зяпането по сергийките сме там. Гледката е невероятно зашеметяваща – архитектура, размери и общ изглед на замъка. Нищо, което сме виждали до момента.

Дворец Пелеш – Синая, Румъния

Дворец Пелеш – Синая, Румъния

Дворец Пелеш – Синая, Румъния

Дворец Пелеш – Синая, Румъния

 

 

Такси: и на входа – 10 леи, които не зная как ние отъврахме, и за самия замък – 25 леи за възрастни и 15 леи за деца. Отделяме на разглеждането на двореца 2 часа. Не може да се опише с думи – трябва да се види. За мен това беше най-впечатляващият обект в цялата екскурзия. След като се наглеждаме на красота – пак обратно по прохладната пътека, покрай сергийките и по колите – следваща цел Бран – дворецън на Дракула. По пътя спираме на

крепостта Ръшнов

Крепост Ръшнов, Румъния

Крепост Ръшнов, Румъния

Крепост Ръшнов, Румъния

 

И тук паркингът е платен, но по български ние спираме отстрани – тарикати, сиреч безплатно. Оставяме колите, хапваме по един сладолед за по 3,50 леи, плащаме по 3 леи на човек за да се качим на влакче -трактор, което да ни изкачи на върха. Докато го чакаме пак хвърляма око на малките магазинчена на паркинга със сувенирите. Забелязваме,че в близост да крепостта Ръшнов има и

друга забележителност – Пещерата Валея.

Не зная защо, но не беше спомената като забележителност никъде, където четох материали за посещения на туристи по тези места. За съжаление не ни остана време да я посетим, но си запазвам правото за следващия път.

Крепостта Ръшнов е от 13 в и е строена от рицарите тамплиери.

Вход за крепостта – 10 леи за възрастен и 5 леи за ученици и деца. В крепоста е доста интересно – поглед отвътре,разходка из коридорите на крепостта, пак магазинчета с различни сувенири, рицарски доспехи. Снимаме се отново навсякъде където е възможно. Снимаме и обяснениата за да ги проченем на спокойствие по-късно. Вече е към 16,30 ч следобед. Тръгваме към Бран, не трябва да изпускаме

Двореца на Дракула

- нали всички за него говорят.

 

[geo_mashup_map zoom="8"] [geo_mashup_location_info]

 

По данни от това, което бяхме прочели – работи до 19 ч. Стигаме към 17,30ч. И тук всички места за паркиране освен забранените са платени – 4 леи на час. Лесно намираме двореца като се има предвид, че

Бран е с големината на Мелник.

Има три улички – едната с двореца, едната с къщи за гости и другата с входа към града – пък с хотели и къщи за гости. Бързаме за двореца. Такси – 25 леи за възрастни,10 леи за учащи и студенти и 5 леи за деца до 8 г – нашето едното, макар да е на 10 г навършени в случая минава естествено за 8 годишно – няма да сме българи ако не го направим! Разглеждането на двореца ни коства 2ч. То не бяха снимки, то не бе катерене от стълби на стълби и зяпане от стая на стая. Излизахме на различни тераси и пак снимки. Най-разочароващото за този дворещ е, че носи името на Дракула и е известен най-вече с него, а на самият Дракула е отделена само една стая с написно за него е един ризарски плащ в стъклена витрина. Целият дворец и представен като дворец на Румънският крал, за каквото всъщност са е ползвал. Иначе сам по себе си и този дворец е красив – отвън е изсечен в скалата и е сякаш найно продължение, а отвътре естествено най-голяма атракция както за мен така и за децата бяха тесните и извити стълби и красивите мебели в стаите.

Замък Бран (Дракула), РумънияЗамък Бран (Дракула), Румъния

 Замък Бран (Дракула), Румъния

Замък Бран (Дракула), Румъния

Замък Бран (Дракула), Румъния

Замък Бран (Дракула), РумънияЗамък Бран (Дракула), Румъния

 

 

Разгледали всако кътче от Дракуловската обител както отвътре така и отвън към 19 ч вече бяхме пред дилемата

А сега къде ще спим?

Въпреки, че бяхме наизвадили от нета всякакви адреси на вили, хотели и къщи за гости, не успяхме да открием нито един адрес. Решихме да пробваме да си помогнем сами като не идва тази „Неволя“. За наш голям късмет в една от трите улички на града попаднахме съвсем случайно на

вила РИЕТ- къща за гости ***

След като за един апартимент с 2 стаи, трапезария с хладилник, баня и тераса с изглед към Замъка платихме 200 леи останахме повече от доволни. Ако някога замръкнете в Бран – вила РИЕТ е вашето място – тел. 0742/952300. Собствениците са невероятно мили хора, знаят английски и чудесно се комуникира с тях.

Вила РИЕТ, Бран

 

Хапнахме, пийнахме след като се успокоихме, че няма да се наложи да спим по колите и решихме да направим нощни снимки на Двореца на Дракула. Доста се потрудихме, но най- накрая успяхме. Следваше разходка из нощен Бран и един здрав сън в хубавине стаи и легла.

Замък Бран (Дракула), Румъния

Очаквайте продължението

Автор: Ралица Илиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

7 responses so far

авг 17 2011

Румъния – от върха на планината до недрата на Земята

По моторите! Газ към Румъния! :) Петя ще ни покаже впечатленията си от една от най-красивите страни в Европа. Приятно четене:

Вътрешната картина на едно пътуване във външния свят:

Румъния -

от върха на планината до недрата на Земята

 

 

Вече знаем имената си. Известно ни е, кой с какво се занимава. Остават и непроменени неща – все същият възторг, когато пътуваме, все същите възбуда и удоволствие, когато сме заедно; и – все мотори, мотори, мотори…Движение – навън, към нови впечатления, навътре – към себе си…

Наближава времето за тръгване. Приливните вълни на емоциите изпълват пространството в мен. Сменят се в различни цветове и се люшкам между лекото безпокойство, породено от неизвестността, до възторга, че ще срещна различни хора и ще видя непознати места.

Напускала съм границите на собственото си Его, но не съм напускала границите на България и не знам какво точно да очаквам.

Въпреки това яхвам ТДМ – а /непокорен, тръпнещ, леко зъл/, прегръщам щурия си спътник и произнасям фразата, с която тръгваме на всяко пътуване – „Господ е пред нас и ние сме след него!”

И после – сменят се картините, ароматите, температурата, звукът е постоянен, част от усещането – звук на мотор.

Тетевен – Русе

Прав, леко скучен път – жълтите поля на слънчогледите ме изпълват с топлина. „Памуковите облаци” над мен привличат вниманието ми – всеки с характерна форма, но еднакво пухкави и сиво – бели. Нетърпение.

[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Дунав мост"]Дунав мост[/caption]

Началото

Събрахме се. И Гената е с нас. Прекрасно. Минаваме Дунав мост. Чувството – странно, навлизаме в чужда държава, за която всеобщото мнение не е особено ласкаво. Румъния – равна до безкрайност в началото. Залязващото червено слънце наднича през пропуканите дълги сиви облаци, следи от самолети, цветни къщи със странни покриви и…мирише различно. Давам си сметка колко богата е сетивността и колко ограничен е човешкият език, как малко са думите, за да опишеш всичко.

Дунав мост

Бързаме към Питещ. Магистрала. Безкрайно дълго „летим” напред. Мръква се.

Веско открива мястото. Спим сред поле от дребни бели цветя. Вслушвам се дълго и напрегнато в звуците. И разбирам – сами сме сред непознатото – „ група чехи от Полша”, както би се изразил Вальо.

Будим се. Чудна утрин – еуфория, закачки, смях, снимки под слънцето.

Инцидентът

Сравнително тесен асфалтов път, завои. Масло на пътя. Няма време за реакция. Моторът се хлъзва и поляга на едната си страна, а после се завърта. Мисълта ми някак самозащитно пропуска този момент и върви към следващия – какво да направя. Тъжна гледка – полегнал безпомощно в средата на пътя мотор, простил се временно със силата и гордостта си. Момчетата му ги връщат, изправяйки го. Поражения – няма. Здрави сме. Продължаваме внимателно напред, гумите са мазни.

Пещерата

Нарекох я „Пещерата на патешкото ходене”. Екскурозовод разказва на румънски и умело използва жестомимичен език, когато ни прави някаква забележка или обяснява нещо. Не сме впечатлени – от нея и него.

Проход Трансфагарашан

Проход Трансфагарашан

Трансфъгъраш

Надминава очакванията ми. Надминава очакванията на всички ни. Път с много, много завои. Изкачващ се плавно нагоре в планината – алпийски тип, сурова, мащабна, недостъпна.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

 

Гледката – поразителна. Красотата, грандиозността, възторгът се смесват, подсилват желанието ни да уловим всеки миг, да усетим всяко чувство, да запомним всичко видяно, да го запечатим и да го отнесем със себе си. Ставаме алчни за впечатления. Водопад. Прилича на старопланинските пръскала. И – мотористи, мотористи, мотористи…Крещя. Остатъци от гигантски преспи. Снимки, снимки. Мъглата захапва северния склон, става много студено, пръска дъжд. Тунел – сякаш си някъде далече под земята, мъгла и зловещ, видоизменен звук на мотори.

Проход Трансфагарашан

Проход Трансфагарашан

Започва спускането. Става все по – студено. Температурата е 2 градуса. Край пътя – остатъци от сняг. Опитваме се да избягаме – надяваме се, че някъде долу времето е различно.

Кръчма и топла супа ни връщат към живота.

Полуразрушена църква, Румъния

Полуразрушената църква

Усещане за нещо старо, мистично, загадъчно. Стени – полуразрушени, запечатили стотици години история. Докосвам ги и за миг затварям очи.

Към Хунедоара

Перфектен асфалт. Край пътя – впечатляващите разноцветни румънски къщички с нова дограмица, сводести порти, капаци на прозорците и цветя, цветя…Герани. Мъже с черни широкополи шапки косят.

По пътя, Румъния

Параклис, Румъния

Къща, Румъния

Замъкът

Щом го зървам между другите постройки – ахвам. Замъкът от приказките, пренесен в настоящата реалност. Сякаш някой неизвестен художник го е рисувал направо на платното на пространството.

Замък – Хунедоара, Румъния

 

 

Влизаме. Вдишвам и докосвам стените. Зали, стъпала, остатъци от миналото. Красотата му е предимно отвън. После – сливова ракия в малко магазинче, парещо усещане, възбуда. Омагьосана от Веско продавачка, която разпалено разговаря с някои от нас. Не я разбирам, но това няма значение.

Замък – Хунедоара, Румъния

Веско

Ангажиран с комфорта на групата, загрижен за всички, зрял в доста отношения, неовладяно емоционален като малко момче – в други. Любител на мамините манджи и разказвач на невероятни истории за четирима мотористи, в които се разпознаваме. Противоречив – способен да се съобразява с другите, но неспособен да каже „ние”, виновен без вина, странно щедър към нас и изразено пестелив към себе си. Готин, в преобладаващо добро настроение, което умее да превърне във всеобща атмосфера. Създател на прекрасни маршрути, реализатор на още по – прекрасни пътувания. Прегръщам го.

Манастирът Думбрава

За него разбрах – каквото и да се каже или напише – няма да е достатъчно. Двор, от който всеки сантиметър е изпълнен с цветя. Поставени върху различни дървени цветарници, за които са използвани естествените форми на дървото. Водопадчета от умело наредени камъни. Птици. Хора, които се реят по алеите. Всички – спокойни и омиротворени, простили на себе си и света. Бродим, малко странни в моторджийското си облекло, но прехласнати. Монахини в черно, с очи, носещи нещо от всеопрощаващия поглед на Христос. Едно място в нашия, но не от нашия свят. Многоцветно късче от Рая, парченце от друго измерение, плъзнало се неволно до земята по светъл слънчев лъч.

Душите ни – пълни с покой и благоговение. Вальо – развълнуван, чувстващ се неловко, тъй като отказваме да останем за нощувка.

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="По пътя"]По пътя – на мотор из Румъния[/caption]

Вальо

Той е нашият човек. Обикновено се втурва след нас с неприлична /според Куршумов/ скорост. Един неприкрит шосеен младши хулиганин, който неотклонно ни следва, което на моменти не е толкова лесно. Ненатрапчиво тревожен, с бързо сменящи се емоции, нуждаещ се постоянно от яснота – къде, какво и как се случва. С изненадващо чувство за хумор, обмислящ и дълго предъвкващ какво да направи и по какъв начин, той все пак не ни тормози със собствените си безпокойства. Способен да пророни сълза и прегърне монахиня, подозирайки, че сме я огорчили с тръгването си. Едно момче от групата, почитател на бирата, която „сипва отвисоко”. Прегръщам го.

Градовете

Църкви, различни и все красиви. Празничен звън на камбана. Гълъби на площада. Чисти улици и цветя навсякъде – по прозорците, терасите, алеите, парапетите, тротоарите, градинките…

Проход през Карпатите – малкият Трансфъгъраш

Вълшебен. Завои, плавно спускане, рееш се като при полет. Инстинктивно вдигаш ръце. Планината се отваря – много по – гостоприемна, мека, заоблена. Поляни с цъфтящи цветя, конрастиращи с безкрайни борови гори. Аромат на някаква горчива трева, мащерка и сено. Спираме, пред нас – панорама. Гледката е смайваща. Фотосесия с китка зад ухото. При Веско емоцията прелива. Изправен на мантинелата, запечатва неповторимото спускане по завоите. Минавайки – крещим.

Малък Трансфагарашан, Румъния

Манастирите

Наричат ги писани. По – добре не може да се каже. Изографисани изцяло, с прекрасни дворове, затворени от непристъпни крепостни стени и кули. Пеене на монахиня – безкрайна молитва за опрощение и примирение. Седя на издялана от дърво пейка – попивам слънцето, цветовете и ароматите. Спокойствието ме прониква все по – дълбоко и по – дълбоко.

Биваците

Понякога търсим дълго и изнервено, лутаме се сред безкрайни населени места, въртим се, изчакваме се, разминаваме се. Накрая разбираме – струвало си е. Откриваме мястото. Палатки и купища багаж. Всяка вечер сътворяваме своя дом. Вечери край огъня, уютно. Маса, на която има достатъчно. Присъстваме изцяло, свързани чрез впечатленията от деня, впримчени в общите преживявания. Разговорите – неангажиращи. Неизбежните планове за следващия ден – проследяване на маршрута, договаряне на подробностите. Живеем в ситуацията, свързани сме с реалността здраво и неотклонно. Сами, доволни, самодостатъчни. Стандартното ежедневие е толкова далечно – до нереалност. Постепенно се промъква някаква тъга, наближава краят на пътуването. Всеки ще се отдалечи по своя си път, откъсвайки част от цялостта, сътворена от всички ни, отпътувайки с нея в сърцето…

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Бивак"]Бивак – на мотор из Румъния[/caption]

 

 

Едновременно пълнота от спомени, впечатления, емоции и празнота от раздяла. Обичам ви.

Ждрелото

Впечатляващо грандиозни отвесни скали, чиито ръб не се вижда. Там някъде, в дъното, между огромни каменни късове, се вие пътят. И си малък, и си голям. Възторгът те извисява, а възхищението от това природно творение заплашва да те пръсне…да се разпилееш и да останеш там.

Езерото

40 км по път, който се вие покрай огромен водоем. Пропускаме красиво място, на което са спрели група мотористи. Преглъщам огорчението. Било е излишно – стигаме до прословутото Червено езеро. Гористи брегове и спокойна повърхност, от която се подават стволове на отдавна загинали дървета. Патици, които плуват между лодките, спят върху пъновете, любопитно наближават с надеждата да ги нахраним. Разходка с лодка. Трима сурови мотористи, разнежени от лежерността на момента, се носят напред – назад и умират от смях. Щастлива съм. Всичко това се допълва от великолепния вкус на местен козунак, с който Веско ни изненадва.

Езеро – на мотор из Румъния

Езеро – на мотор из Румъния

Брашов

Вали. Мокро и студено. Трудно намираме място за спане. Лутаме се между скъпи хотели, имаме намерение да продължим към Бран. По пътя – табела. Условия и цена – приемливи. Оставаме и сме доволни. Ръцете ми са черно – сини от мокрите ръкавици. Съседна кръчма – ракия и вкусни хапчици, уредени от Гената. Кой спонсорира мероприятието – пак Гената. Вечерта тече спокойно – на топло и сигурно сме. Традиционният тост – „Да пием!”, вдигнат от Ники няколко пъти. Еуфорията постепенно придобива привкус на раздяла – знаем, че остава един ден. Живяхме заедно, чувствахме заедно, недоволствахме заедно, възхищавахме се заедно…

Брашов – на мотор из Румъния

Брашов – на мотор из Румъния

Гената

Спокойният тандем Пецата и Гецата. Първият – малък, кафяв и плюшен, талисман на групата на име Петко, безмълвен свидетел на това героично пътуване. Вторият – човека, когото нарекох Гената Универсал, тъй като се вписва безупречно във всяка ситуация и общност. Мъж със страшно лице и блага душа, чиято усмивка идва от дълбокото и сякаш целият свят се смее. Всичко, което прави е белязано от спокойствие – нареждането на багажа, обличането и придърпването на якето, качването на мотора. Той не бърза. Способен да кара бавно, да спира и снима, но и да бъде екстремен, да се възхищава на задръстването и рискованите изпреварвания. Спасител, когато имаме нужда от пари или не ни достига място в куфарите. Прегръщам го.

Черната катедрала

Отново вали. От много време мечтая да пристъпя в катедрала. По тази причина намерението ми е проникнато от отдавнашна сантименталност. Оказва се невъзможно, до отварянето й остават 2 – 3 часа. Обикаляме смазващо извисяващата се мрачна сграда, подсмърчам, недоволствам вътрешно и се чувствам нещастна и безсилна. След като тръгваме, екипирани за дъжд, тайничко си поплаквам в каската и измислям оправдание, ако някой забележи.

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Бран"]Замък Бран – Румъния[/caption]

Бран

Ловната резиденция на легендарния граф Дракула. Коридори, безкраен низ от стаи, оръжия, доспехи, знамена, гербове…Мистика. Вътрешен двор, геран, нещо зловещо витае в каменен коридор със стръмни стъпала. Не се страхувам – нали съм унищожителката на вампири!

Синая

Вълшебен микс от красиви хотели и планиниски върхове. Знам, че всяка планина е характерна с нещо, но в Карпатите е събрано всичко – мекотата на Родопите, суровите склонове на Рила и Пирин, разнообразието и непредсказуемостта на Стара планина. Продължаваме към лятната резиденция на румънските крале – дворецът в Синая.

Пелеш – Синая, Румъния

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="В двора на двореца Пелеш"]Синая, Румъния[/caption]

За пореден път едва се въздържам да не се развикам от изумление. Външният изглед е само началото. Дърво, камък, кули, статуи…всичко. Влизаме. Обуваме меки пантофи. Чаровна екскурозоводка разказва. Не разбираме нищо и това ни позволява да се отдадем на възхищението и собствената си интерпретация. Пищност, богатство, разточителство. Всеки сантиметър – майсторски изваян от човешка ръка. Дърворезба, позлата, невероятни картини, огромни огледала, маса, отрупана с кристал и порцелан. Цялата тази помпозност е красива, приказно красива.

Раздялата с Вальо

Спираме на бензиностанция да починем и заредим. Топло – и навън, и вътре в нас. Веско – полугол, с прилепнал клин, изпълнява волно съчетание с лента. Смях. А после – Вальо си тръгва. Прегръдка, целувка. Пожелания. Последни инструкции от Ники. В следващия момент първият хулиганин се изправя на мотора, маха…и се стопява в далечината. Целостта е нарушена. Отхапана е първата хапка. Моментно осиротяваме и общностният ни калейдоскоп се лишава от една форма и цвят.

Ники

Първата машина. Шосеен ветеран – хулиганин. Лошото момче на групата, без чието присъствие не би била толкова колоритна. Човекът – сървайвър, способен да оцелява във всички ситуации и обстановки. Избухлив без особена причина, енергичен, ориентиран накъде и за какво сме тръгнали. Има си своя теория за случването на нещата, практичен и рационален, често разумна спирачка, когато сме ненужно емоционални. Способен да подреже крилата на всеки, но и да направи най – милия жест. Създател на прекрасните огньове вечер и на вечния огън дълбоко в мен. Обичам го.

Солна мина, Румъния

Солната мина

Нямам предварителни очаквания и сглобени представи. След дълго пропадане в бездната, притиснати в претъпкан асансьор /Гената закачливо гаси лампата, задявайки се с румънските моми/, попадаме в огромно, прокопано в земята пространство, с височина 54 м. Галерии, в които децата карат ролери, хора играят билярд, има детски кът и можеш да пиеш кафе. Усещане, че цивилизацията е унищожила останалия живот на планетата и сега всичко се случва в подземен град със стени от сол. Странни форми, тавани на невероятни вълнообразни ивици. Скулптури от сол. Кошнички с късове. Деца на различна възраст, които се забавляват. Въздухът – полезен. Устните ни са солени. Светещ кръст – дори тук. Изумени сме.

Планини – Румъния

Към дома

Последно хапване. И после – газ към България. Стъмва се. Радушно ни посреща български полицай. После – Русе. Български аромати. Хищни русенски комари. Разделяме се.

Аз, в този и всички останали моменти

Изпитвам благодарност към момчетата, че ме приеха в непристъпния си мъжки свят, че бяхме равни и в известна степен – безполови. Същевременно останах жена за тях, без да демонстрират или намекват, че съм различна, слаба или неспособна да присъствам пълноценно в едно толкова колоритно пътешествие. Целувам ги с цялата топлота на приятелството и създалата се свързаност, искам да кажа толкова много неща, но предпочитам да ги погледна и да знам, че рано или късно, отново ще яхнем верните мотори и ще потеглим, устремени към други страни, преживявания и места, които ни вдъхновяват! Благодаря ви , момчета!

Автор: Петя Стефанова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

9 responses so far

мар 01 2011

Румъния: близка екзотика

Днешният пътепис ще ни води до зимен Брашов и Синая в Румъния. Жоро ще бъде лектор в тамошния унивесритет. Приятно четене:

Румъния: близка екзотика

Лекция в Брашов, Румъния

През декември 2010 се оказа че няма кой да отиде да изнесе лекция за MySQL в университета в Брашов и реших че е добра възможност да се разходя до тази съседна, но непозната за мен държава.

Бях чувал какво ли не за Румъния:

от фантастичните народни приказки от соц. времето до сравнения с Франция примерно. Така че всъщност нищо не знаех за държавата. Жена ми беше ходила предната година с кола до Констанца, но друго си е човек да види мястото сам.

Реших да си направя експеримент и не взех нито евро в джоба, само лева. Хотела беше платен, а за другото има банкови карти.

Малко се бях изнервил как ще мина двете планини които ми бяха на пътя (Балкана и Карпатите) през зимата и затова напълних багажника на баварката с всевъзможни приспособления за зимата : вериги, сол и т.н.

Заредих и всякави GPS програми в Samsug Galaxy S-а :)

Разпитах се по форумите и хората препоръчваха горещо маршрута през Хаинбоаз. Станах рано сутринта и в 8:00 бях на път. Хаинбоаз беше супер : за радост нито помен от сняг нямаше. От там през В. Търново до Русе пътя беше много приятен : с малки хълмчета, но прав, чист и ненатоварен. В Русе спрях да допълня резервоара на Shell. Винаги съм се учудвал защо в градовете трябва да се кара с 50 дори и по околовръстното, което е по-добре обезопасено и от магистрала. Дори и каки нямаше !

Наредих се на не много дългата опашка за Дунав Мост. Това е май единствения мост на Дунава за който се събира такса. Минавал съм същата река през Сърбия, Унгария и Австрия и никаде не видях да събират такси. Явно нашия мост е най-луксозния :) Или може би е историческа забележителност (защото е строен 1962 г). Абе не знам ама фургончето пред моста е доста абсурдно според мен. След като си дадох левата се качих следвайки колоната по един на доста неравното съоръжение. Гледката е супер обаче !

Ето че вече бях в Румънско.

Спрях на една доста съмнително изглеждаща бензионстанция в която пишеше че се продават винетки и имаше знак на VISA. Взеха ми картата без проблем и станах горд собственик на една хартийка която усдостоверяваше че съм си купил едноседмична винетка. Няма нищо за лепене, което беше много приятна изненада.

От там GPS-а ме подкара по пътя за

Букурещ

през една безкрайна върволица от селца и паланки. Хубавото беше че GPS-а знаеше къде колко е ограничението, така че беше лесно. Селцата бяха хувави, с широки и прави улици с мноого място от улицата до оградите на къщите. На пресечките имаше кръгови. С ясна маркировка. Абе добре си бяха пътищата. Само дето субектите покрай тях дето породаваха свинско и гевреци изглеждаха доста познато. И цървулите им и вълените им пуловери също. Скъпа родна картинка.

Започнах да се промъквам в Букурещ. GPS-а беше решил да ме прекара през центъра и така и не разбрах дали има околовръстно или не. Ама нямаше значение : пътищата бяха прави, широки, с малко светофари и много добре обозначени. Само по едно време ми звънна телефона и GPS програма се рестартира след разговора и незнайно защо реши да ме връща обратно в България. Ама се усетих след 1 обратен завой и 500 м. и се върнах на правилния път.

Минах и покрай копието на Парижката триумфална арка. Доста по-малка е от оригинала. Ама пак си изглежда внушително.

Иначе из града шофьорите с дачиите си се пререждаха по познатия балкански начин. Почувствах си се като в София.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

След около час се измъкнах от Букурещ и занапредвах към

Брашов.

На хоризонта започна да се очертава силуета на Карпатите. До тук нямаше сняг и стисках палци и до края да е така. Изкачването беше доста рязко : от нивото на Букурещ до Синая (към 1400 м надморска височина). Нямах време да се разгледам в Синая и затова продължих напред по завоите към Брашов. Пътя беше примерно като Асеновград-Смолян. Не се кара много бързо, но пък не и много бавно. Това с 50-те км. в Румъния го има само на определени места, така че и селцата по пътя не бяха проблем. Около 30 км. преди Брашов ми се обади колегата от Сън Румъния. Една кола с останалите организатори от фирмата беше тръгнала от Букурещ. Разбрахме се като стигнем да си звъннем.

Пристигнах към 16:00. Хотела се оказа на входа на Брашов на една поляна. Хубав хотел, от голяма верига, ама в средата на нищото. Едни къщички се виждаха отзад и едно шосе. Но пък беше доста добър. Все пак това беше единствения препоръчван от фирмената туристическа агенция хотел. Колегите по някаква причина бяха избрали един хотел в центъра. Ама на мен в Рамада си ми хареса. Голям, хубав безплатен паркинг с бариера. Имаше банкомат във фоайето от който успях да взема леи за към 200 лв.

Извиках си такси от рецепцията и излязох отпред да го чакам. Все още никакъв сняг. Така че реших да се поразходя в центъра докато стане време за организираната от фирмата вечеря. Дотук добре, ама таксиста не разбираше и дума английски. А аз от румънския нищо не хващам. Викам му карай в центъра. Той кимна и ме закара до някакъв търговски център на 2 км от градския център. На всичкото отгоре беше затворен. Така че не ми остана друго освен да изкарам пак GPS-а и да се опитам да стигна до центъра. Разходката всъщност беше приятна след 8-те часа каране. Стигнах до някакви по-цивилизовано изглеждащи места. Задминах една група която също ходеше след един с GPS. Помислих си че може и да са колегите с които имам среща, ама реших че няма да е възпитано да ги питам. След 10-на минути получих SMS с адреса на ресторанта в който имахме резервация. Като отидох се оказа че съм познал : те бяха. Ама колко човека се разхождат из Брашов ориентирайки се по GPS според вас ?

Колегите се оказаха един образ от бившия Сън Румъния, организаторката на събитието от Оракъл Румъния, два андроида от търговците на Оракъл (мъжки и женски), един даскал от университета в Брашов и местния дистрибутор на Оракъл. Имаше и един колега от Санкт Петербургския офис : team lead на някакъв отбор в Java UI. Говореше много приличен английски и явно не беше зает с търговска дейност като всички останали на масата, защото беше колега лектор който щеше да говори за Java. Веднага се лепнах за него и се получи доста приятен разговор. Оказа се че огранизаторите плащат за вечерята. Донесоха аперитива : сливова ракия към 60% с пръжки и лук. Била местна забележителност : Палинка. Не беше лоша. Ама след 8 часа шофиране не правех много разлика де. Разбъбрихме с със колегата от Сън Румъния. Оказа се че той много добре си спомня „Лека Нощ Деца“ и Студио Х. Било масово да ги гледат, понеже румънската телевизия по соц-а за нищо не ставала и БНТ била все едно Дойче Веле. Странното е че сега кабелната в къщи е пълна с недопреведени от румънски канали. Избрах си за вечеря дивечово със задушени зеленчуци. Вкусно беше. Сервираха го в хлебни кошнички. Абе въобще ресторанта беше лъскавичък. Не разбрах колко платихме.

След това ме изпратиха до стоянката на такситата. Казаха ми че събитието започва към 9:00, ама аз мога да дойда към 11:00. До хотела бяха към 6 км. Излезе ми 3-4 лв в наши пари.

Наспах се. Закуската в хотела не беше лоша, ако не се броеше факта че от всичките представители на Сушард дето се бяха събрали в моя хотел не беше останало много разнообразие. Но пък имаше навсякъде кошнички с някакви бисквити Милка дето не бях ги виждал. Облякох MySQL ризата и във пълно бойно снаряжение се запътих към университета.

Оказа се че навън беше валяло сняг цяла нощ и беше доста трудно да се придвижи човек дори в центъра на Брашов. С таксиста който този път говореше доста приличен английски обсъдихме кога е по-добре да тръгна за Букурещ на другата сутрин. Той ме посъветва да тръгна в 4 сутринта, понеже още нямало по пътя от „лудите букурещки шофьори“. Изсмях се вътрешно. Дори си бяха много възпитани хората. Реших да търгна към 8 пак.

В университета една спираща дъха студентка ме регистрира,

даде ми папка с някакви проспекти и химикалка (не знам защо) и ме упъти към залата.

Оказа се че съм подранил. Изслушах лекцията на мъжкия търговски андроид, пълна със слайдове с големи червени хапове наредени един над друг. Точно това което трябваше на аудиторията от учители и студенти. Ама нали плащаха за екскурзията се направих че ме интересува. Добре че поне слайдовете бяха на английски (за разлика от обясненията де).

След почивка за кафе (което не посмях да опитам) наближи моя ред. Симпатичната кака от Оракъл Румъния се беше изприщила защото руснака все още го нямаше. Не че очаквах да е навреме де :) Ама все пак се появи в последния момент.

Дойде и моя ред.

Показах слайдовете които бях приготвил. По-скоро нещичко от рода какво точно е MySQL и защо трябва да ги интересува. Нямаше въпроси. Оказа се че андорида на Самсунга ми има много симпатичен и най-важното с много едър шрифт таймер. Затова завърших точно на минутата. Не ги заинтригувах много май.

Руснака изглежда че събра повече интерес. Ама те румънците учат Java в университета. Та беше разбираемо. След това имаше организиран обяд на шведска маса. Седнахме с руснака при местния даскал. С него бяха някакви бивши негови студенти дето работели в някаква софтуерна фирма. Не разбрах точно коя. Три прилично изглеждащи девойки ! Защо във всички фирми в които аз работя все сме като мъжки манастир ?! Оказа се че нямат нищо против да ни придружат с даскала из центъра. Първо мислехме да отидем до замъка Пелеш (известен още като замъка на граф Дракула), ама се отказахме че доста силен сняг валеше и се отказахме. Другия път.

Букурещките колеги до един се изнизаха на втора с мръсна газ веднага след събитието.

Коледен пазар – Брашов, Румъния

Много срещи съм организирал из България и съм пасъл (развеждал де) доста от колегите ми от чужбина. Ама за първи път мен ме „пасяха“. Да си призная малко се поувлякох да се правя на чужденец. То било приятно да те пасат :)

Коледен пазар – Брашов, Румъния

Седнахме в едно много симпатично изглеждащо кафе/кръчма в центъра. Такова старинно едно, с разни снимки на джаз музиканти по стените. В залата в която седнахме имаше книги по стените ! Румънците пиеха палинка с чипс. Аз реших да не си правя експерименти и си поръчах вино.

Оказа се че „не съм бил приличал на българин“ както се изрази една от девойките. Попитах ги какви са българите според тях. Не казаха. Явно не беше за разправяне. Попитаха ме каква кола карам. Абе, девойки. Те били дошли да учат там. Иначе били от равнината между Букурещ и Дунава.

Освен това девойките обичаха българското черноморие. Ама не и като било „пълно с румънци“. Да ви е познато ? Разказах им за Гърция.

Виното ми излезе нещо като 10-на лв.

След това, вече в късния следобед ни изпратиха до местния „мол“ (като изразиха съжаление че не бил по-голям и нямало кой знае какво да се купи). Прави бяха ! Много даже. Едвам успях да намеря какво да купя за подаръци на семейството. Поне похарчих доста от леите.

С руснака се разбрахме да го закарам до Букурещ на другия ден. Зарадвах се че няма да пътувам сам, че доста сняг беше наваляло.

Имах някакви мътни идеи да ходим на бар някъде, ама и той се втурна да пазарува, а сам не ми се ходеше. Така че отидох в хотела и се наспах добре.

На сутринта

се възползвах максимално от добрата закуска (а и от факта че ротата на търговците от Сушард още не беше унищожила шведската маса) и след 30 мин чистене на колата с ръкав (бях забравил да взема каквото и да е приспособление за почистване) потеглих към хотела на руснака. Улиците вече бяха осолени (дори прекалено) и количката се държеше много добре. Руснака закъсня само 10 мин ! Явно и на него му се прибираше вече. Тръгнахме към 9:00. Температурата навън беше към -10. Но от всичката сол по пътя цялото предно стъкло стана на модернистична картина. Трябваше да спирам няколко пъти да го чистя със сняг, че течността за чистачки не щеше да тръгва.

Синая, Румъния

Стигнахме до Синая.

Нашите румънски пастири ни бяха предупредили че тамошния замък на румънския крал било нещо което задължително трябвало да се види. Така си беше ! Не знам дали сте били в Царска Бистрица в Боровец. Ами Царска Бистрица е по-бедната версия на този дворец. Все пак Румъния е по-голяма държава. Иначе стила е един и същ. Ама то какво да очакваш от германски аристократи пратени да управляват дива балканска държава. Не и въображение. А просто носталгия по Бавария и Алпите. Но пък беше много красиво.

Синая, Румъния

Замъка ни отне 2 часа. Успях да похарча и останалите леи. Каквото остана го купи руснака за евро.

След това пришпорих към Букурещ, че не ми се минаваше Стара Планина по тъмно. А и таксиста в Брашов ме беше наплашил че и в равнината имало сняг.

Оказа се че няма сняг. Докато стигнем до Букурещ колата изсъхна. И стана бяла. От солта. Оказа се че повечето румънци спират край пътя и лисват по няколко кофи вода на колите си. Ама аз нямах вода. Та си летях бял.

Лесно намерихме хотела на руснака. Обещахме си да си разменим снимки по пощата и го оставих. Вече ми се прибираше. Беж количке да бягаме към Русе. А и не бях зареждал, та стрелката на нафтата приближаваше към нула. Не ми се зареждаше в Румъния и реших да видя дали ще стигна. Добрах се до Shell Русе без грижи. Преди това пак платих пътна такса на Дунав мост. Този път в румънската барачка. Добре че взимаха евро. Еврото от руснака свърши работа :)

От Shell си купих сандвич и bake rolls. Добре че баварката е автоматик. Та може да се яде с една ръка. Лесно се добрах до Търново. Ама започна да се смрачава. От там вече доста по-внимателно и бавно на включени фарове занапредвах през Хаимбоаз. На превала имаше малко лед. Минах без грижи. Ама стана тъмно. След прохода GPS-а ме помъкна през едни села и ме изкара на един лош третокласен път покрай който вървяха едни хора с пушки. Разбрах че съм се объркал и направих обратен. Смених програмата. Новата ме изкара на магистралата без проблем. От там беше лесно до Пловдив.

Хареса ли ми в Румъния ? Да.

Изненада ли ме ? Да.

Екзотично ли ми се стори ? Да.

Почувствах ли се като у дома си ? Да.

Искам ли пак да отида там ? Определено ДА.

Ей го къде е !

Ето и още малко снимки.

Автор: Георги Кодинов

Снимки: авторът

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version