Archive for the tag 'Сиена'

сеп. 26 2012

Гранд тур: Италия

 Пътеписът днес ще ни направи един прелет над Италия. Мария ще ни бъде водач. Приятно четене:

 

Гранд тур – Италия

Здравейте , читатели ! В този късен час*, реших и аз да споделя своите впечатления от “гранд“ тура на Италия,в който се включих това лято. Вярно е , че предстоящият сезон – зима , не е най-подходящ за подобно пътешествие , но в крайна сметка нищо не пречи да си направите някой и друг план за пролетта или лятото !
И сега към интересната част . Основната информация е , че “гранд“ тура е с продължителност 7 дни и се посещават около 8 града , в зависимост от допълнително заявените екскурзии. Препоръчвам варианта да се лети до Рим със самолет , а останалите градове в страната да се обиколят с автобус.Така се спестяват време и нерви и ще можете да се насладите на екскурзията пълноценно.Полета е около час и тридесет минути , а и както винаги при Bulgaria air и Alitalia няма грешка.

[geo_mahup_map zoom=“3″]

Италия
Обикновено хотелите по програмата са 3 или 4 звезди , но това да не ви плаши – условията са добри и категорията звезди няма да попречи на приятното изживяване. Естесвено , както вече се досещате , основната храна е пастата – пица , спагети и тортелини (горещо ви препоръчвам да ги пробвате).

Хората също са много дружелюбни и темпераментни и като цяло винаги ще познаете италианците по тяхните жестове и манталитет, независимо къде се намирате .
Моят “ гранд“ тур започна от

Рим

Там престояхме за 3 дни и събрахме доста впечатления. Градът е столица на днешна Италия и на бившата Римска империя и определено ще ви завладее със своите паметници на културата и с духа на тази могъща империя. Дори и модернизиран града е запазил автентичните си сгради , които и до днес функционират , само че с други цели. Препоръчвам да се посетят , както можете да предположите – Фонтана ди треви , Колизеума, църквата Санта Мария Маджоре, Пантеона, Испанските стъпала ( като улицата , водеща към тях е обсипана с бутици, които ще ви изкушат), Ватикана, гара Термини ( която е по скоро мол 🙂 ).Едва ли ще ви стигнат 3 дни , за да разгледате целия Рим , но поне най-важните неща може.
Следващата ни спирка беще

Сиена

Прекрасен град , още по-древен и запазен дори и от Рим.Има екскурзоводи за всички езици , така че това няма да предизвика проблем за никого. Един съвет от мен – ако посещавате града през лятото задължително си носете вода , защото температурите надвишават 35 градуса.Там се намира и домът на Света Екатерина , който също си заслужава да се посети.Добре е и да научите предварително някои изрази на италиански като “ Здравейте ! “ или “ Благодаря ! “ , не токлова защото хората не разбират английски , колкото за ваше лично удовлетворение.
Пътят ни продължи към

Флоренция,

като искам да вметна , че магистралите в Италия са много добри и километрите не се усещат , което прави пътуването много приятно. Споменавам това специално за хората , които са предубедени към дългите пътувания , както бях и аз самата.
Почти всички градове в Италия си приличат по отношение на външния си вид , защото са автентични.Сиена и Флоренция не правят изключение. Във Флоренция е добре да видите къщата на Данте Алигери и да чуете историята му.В този град можете да се потопите в миналото и дори ми се струваше , че ако се заслушам достатъчно внимателно бих могла да чуя гласовете на някогашните римляни , които се разхождат покрай мен. Друга много интересна подробност е , че във всеки град в Италия има църква с камбанария или часовникова кула и от време на време чувате звън от часовника в кулата или от камбаните точно в 17.30. Някои от тези камбани са изключително красиви и високи и представляват забележителност.
Следваща спирка –

курортът Монтекатини терме

Известен е със своите минерални води . Прилича много на родния ни Слънчев браг , но без алкохолния туризъм. Градът се стреми да забавлява туристите – има много магазини за дрехи , козметика и сувенири. А хотелите са много уютни и персонала е много отзивчив.Този град определно ще допадне на по-младите.
На 4 ден в Италия вече се чувствах като италианка ! Справях се добре с езика и ми беше приятно да чувам италианска реч около мен .
Заедно с групата продължихме към Пиза. Повече от ясно е коя е най-голямата забележителност на Пиза – наклонената кула , но хората не осъзнават кое всъщност е много по – красиво. Това са малките улички на града , които са тихи и спокойни , далече от шума на многото туристи.
И тъй като Пиза се намира в областта Тоскана , тук е мястото да препоръчам да отбиете на някоя тосканска ферма и да си подарите един автентичен тоскански обяд и прекрасно вино. Подходящо е да го направите в Лука.
Следващите градове на които искам да обърна внимание са

Венеция и Сан Марино

(което е град-държава).Едва ли Венеция има нужда от реклама , но тя е дори по – красива и от очакваното. Площада Сан Марко и двореца на Доджите са невероятни.Отвътре двореца е издържан в типично западен стил със много фрески , картини и пищност. Има големи дворове , но е интересно и да се видят килиите на затворниците в него , по възможност ( искам да добавя и , че в тези килиии е лежал и легендарния Казанова). Разбира се, всеки е чувал за “ Моста на въздишките “ , който се свързва с влюбените , но истината е , че е бил последната гледка от света именно за затворниците.Би било голяма грешка да пропуснете да се повозите на гондола , защото това е ярък спомен за цял живот и няма да съжалявате. Тясните улички на Венеция са очарователни и уникални , независимо дали са под вода или са пешеходни. Не забравяйте да си купите и венецианска маска или бижута от венецианско стъкло.
И последната ни спирка беше Сан Марино. Оказа се , за всеобщо учудване , че то се намира високо в планината . По пътя имаше завои , но се преодоляват лесно. В града въздуха е чист и се диша лесно , както вече се досещате.От където и да погледнете се откриват удивителни гледки към низините и дори и най-срамежливите ще се отпуснат за няколко снимки. Там няма мита , затова стоките са на добри цени и не отстъпват по качество. Но си носете чадър и връхна дреха , защото времето е планинско и непредсказуемо. Градът е близо до Римини , откъдето има директен бърз влак до Рим. От Сан Марино до Римини се стига за приблизително 30 минути , а от Римини до Рим за 3 часа с бързият влак.
Като последно нещо , което пропуснах , искам да добавя , че във Венеция може да посетите рибен ресторант ( има много такива в уличките ). Също има и опционална екскурзия до Помпей , ако има желаещи.

 

*Късен е часът на писане – надявам се да го четете със сутрешното кафе (чай, бира) – бел.Ст.

 

Автор: Мария Василева

 

Други разкази свързани с Италия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ]

5 коментара

окт. 21 2010

Когато мечтите се сбъдват (2): Тоскана

Продължаваме пътуването на Неделчо и Мария към Италия. Първата част През Загреб към Венеция беше разказана от таткото, а днес Мария ще продължи разказа си за градовете на Тоскана.

Приятно четене:

Когато мечтите се сбъдват

част втора

Из Тоскана

Хубаво нещо е сънят.. . Още по-хубаво е обаче да се събудиш с очакването на нещо , за коеето си мечтал и което се сбъдва. Ставам рано да се полюбувам на морето и плажа. Подредени като войници чадърите са прибрани, а млади момчета подобно на Пираня и компания от „Синьо лято” чистят плажа. Когато след малко видях и трактора да заравнява… ехх.

Къщата на Жулиета, Верона

Къщата на Жулиета във Верона

Закуска и е време да потегляме. За днес сме решили да посетим попътно

Верона

и после Монтекатини терме. Магистралата ни посреща натоварена яко. Километрите обаче не са много и около 11: „Здравей Жулиета!“. Паркираме на един от подземните паркинги в центъра и от там сме пред Арена ди Верона. Строен някъде през 5 век, днес той се използва за много оперни спектакли. Ако питате мен, няма смисъл да влизате, вътре не е нищо особено. Няколко снимки отвън мисля , че са напълно достатъчни. Пътят До къщата на Жулиета минава през много сувенирни магазинчета и джелатерии, от които си хапваме от най-вкусните сладоледи на света!!

При Жулиета, Верона

С Жулиета :)

А къщата и при нея няма промяна от последните 4 години.

Все същите тълпи от хора, все същите опашки пред статуята на Жулиета-японци, италианци, германци и ние българите… всеки чака да си направи снимка със статуята, като държи лявата гърда на Жулиета… от поверие, суеверие или не.. . но тълпите са факт. Стените отстрани са изпълнени с любовни послания и имена и продължават да се изпълват… може би всеки тайно се надява, че любовта ще се запази и в живота, не само на стената. Дай Боже!

След къщата минаваме към близкия площад, на който също се продават много сувенири и има оставени окови за снимка на мястото, където са се изпълнявали екзекуциите. Не се задържаме дълго, връщаме се към Арена ди Верона, където правим кратка почивка за кафе и пътят отново ни зове.

Километрите са около 250, но с хубавите магистрали и хубава книга не се усещат.. . поне не и за пътуващия.

В Монтекатини

пристигаме около пет вечерта. Хотелът, Grand Nitza and Suisse, се намира до киното в курорта, само на няколко минути път от главната улица. Първо забелязвам страхонтата книжарница, където има голямо разнообразие от италиански, английски, немски книги, карти, календари.. . изобщо.. всичко. В България чужда литература няма толкова… но там успях да намеря повече, отколкото очаквах. Самият балнеолечебен курорт Монтекатини Терме е изпълнен със 70+ туристи, но нищо, сега им е времето да живеят 🙂 Ресторанти има много, пици, пасти… като навсякъде в Италия…

Кулата в Пиза

Кулата в Пиза

Рано на другата сутрин отново се отправяме към магистралата с цел

Пиза

– възможно най-ранните билети за кулата. А като говорим за кулата… тя си е все още там, в двора на чудесата, и си е все така наклонена. Чудо или не.. . успяваме да си намерим билети за 40 минути по-късно и великото изкачване да започне. Имах си една мечта… и тя се сбъдна. Не се бях качвала до последния етаж на кулата, защото при предишното ни идване се качихме в 9 вечерта.. . но не и до последия етаж. Е, сега това се изпълни. Наклонът наистина се усеща, когато минаваш от лявата към дясната страна, където са стъблите и сякаш всеки миг ще се понесещ надолу към тълпата от хора, чакащи да се качат.

Кулата в Пиза

Кулата в Пиза

Гледката… красиво е. Да погледнеш това живописно кътче от Тосканския пейзаж от високо… прекрасно е. Да си направиш снимки… запомнящо се е. Не се задържаме дълго, а тръгваме надолу по стълбите, за да освободим кулата за другите нетърпеливи да я покорят.

Паметник на Пучини – Торе дел Лаго, Италия

Пред паметника на Пучини в Торе дел Лаго

Следваща спирка…

Торре дел Лаго

Още една мечта щеше да е осъществена, този път на майка ми. Да види къщата на Пучини, там, където ежегодно се провожда оперен фестивал само няколко дни след като ние щяхме да сме напуснали Италия.

Езерото, Торре дел Лаго – Италия

Езерото

Торре дел Лаго, Италия

Торре дел Лаго

Факт, който по-късно научихме бе, че местността е известна като гей курорт, но това не пречеше езерото да е красиво.

Съвсем наблизо е другият Италиански бряг, Тиренско море. Само на 12 километра се намира курорта

Виареджо („път на кралете”),

където след известни проблеми с намирането на място за паркиране, успяваме да стигнем до плажа. И тук пясъкът е като пудра захар, а водата топла, и тук времето е все още горещо, но някак не успява да ме грабне така, както Лидо ди Йезоло. Дали заради леко нелюбезните италианци, следящи ни къде ще седнем, или заради прекаленото емоции.. не знам. Знам само едно… въпреки това нашият плаж беше чудесен.

Морето край Виареджио, Италия

Морето край Виареджио

И като истински ден, посветен донякъде на Пучини, бяхме избрали да го завършим именно в родния му град –

Лука

Старият град се намира зад крепостни стени, а уличките са тихи, тесни и павирани-типично по италиански. Изкачването на кулички продължава и тук. Torre “Guinigi” беше този път жертвата или ние нейните. Стълбите никак не бяха малко и след всеки етаж се появяваше още един, докато накрая не стигнахме до върха. Беше тясно и всеки обикаляше, за да направи снимки от различните стени на града, но при вида на залязващото Слънце над Лука разбрах, че наистина си е струвало изкачването…

Лука, Италия

Лука, Италия

Разходихме се още известно време из градчето, но накрая, изморени, изгорели от Слънцето, поехме към Монтекатини… за да измине нощта и да дойде най-очакваният от мен момент, истинската Тосканска приказка.

Слънцето грееше, сякаш да напомни за невероятният ден, който беше пред нас. Ето за тези моменти си струва да живее и пожелавам на повече хора да посетят местата, които искат, да се докоснат до повече кътчета от света, защото това остава, спомените винаги са някъде в нас и при лоши моменти могат да ни накарат да се усмихнем.

Сиена, Волтера, Сан Джиминяно… Тоскана.. . Италия.

Сиена

е крепостен град, издигнат на 3 хълма, предвижването с коли поне за нас бе трудно.

Останахме очудени при вида на спрените по баири коли, но явно хората тук са свикнали с тези маневри.

Сиена, Италия

Сиена

Самата Сиена също е хубав град. Всяка година тук, на Piazza di Campo, се порвежда конно надбягване. Самият площад не ми се стори толкова огромен като за състезания, ноо беше изпълнен с кафенета иии, разбира се, куличка за изкачване-най-високата в Италия. Този път ние щяхме я пропуснем, но нашите приятели не отказаха възможността да се изкачат до върха. Ние се разходихме до близката катедрала, където направихме няколко снимки, а след това не пропуснахме отново да се насладим на италианското кафе.

Сиена, Италия

Сиена

Следавща спирка…

Волтера

Да, градът доста нашумя покрай вампирската сага”Здрач”, но не за това бе желанието ми да отидем до там, просто нещо ново, различно, интересно. Да си призная и аз покрай „Здрач”научих за Волтера. Пътят до там… . все едно изкачваш връх Шипка… . остри завои, но съпроводени от китни селца и живописни зелени поляни наоколо. И точно на един склон… точно там е Волтера.. . именно за това я наричат и ветровитият град.

Волтера, Италия

Волтера

Волтера, Италия

Волтера

За моя радост освен няколко табели за “Twilight” и колоритният черен сладолед с черешова глазура, наречен “New Moon”, друго необичайно нямаше. Нямаше и толкова туристи. Тихият площад, спокойнисте странични уличи, изпълнени с малки магазинчета и джелатерии, старият античен театър и разкопки… всичко тук носеше поне за мен някакво различно, ново, непознато усещане, непознато въздействие… но то бе приятно. Гледката от различните склонове, откриваща ни пейзажите на Тоскана… невероятна… точно като от снимките на календарите.

Впечатление ми направи, че повечето туристи, които се срещаха, бяха германци.

Волтера, Италия

Волтера

Тук също имаше кула… но не беше действаща за изкачване… така че поне за нас днес бе денят без кули, макар следващият град да бе наричан „Средновековният Манхатън” със 17те си кули…

Сан Джиминяно

бе пред нас.

Градчетата в Тоскана си приличат, всеко носи различен чар и опиянение поне за мен, но като цяло структурата им е подобна. Дали защото вече бяхме по-изморени, или заради повечето туристи, но Сан Джиминяно не успя да ме „грабне” така силно. Е да, оттук може да си купите вино, хубаво италинаско вино, много кожени неща имаше… да се насладите отово на тесните улички и на красивите площадчета.

Сан Джиминияно, Италия

Сан Джиминияно

Тосканската ни приказка бавно изминаваше.. . дните летяха… като всяко точноопределено нещо. Оставаше ни само Флоренция… за двата пъти които бях ходила коренно промених мнението си. На 11, ми изглеждаше плашеща и странна с всичките гробници и сенчести улици… на 13… обожавах това място… какво ли щеше да е сега, две години по-късно… само времето щеше да покаже… а то течеше неусетно…

Сан Джиминияно, Италия

Сан Джиминияно

Автор: Мария Чешмеджиева

Снимки: авторът

P. S. Без да се натрапвам, само искам да допълня за най-хубавото накрая на деня. Когато зададох на навигацията да ни заведе от Сан Джиминяно до Монтекатини, тя ни отведе по най-прекия път, но не през магистралата, а през истинските тоскански селца, такава красота съм виждал само по филмите-тесни пътчета, по една-две къщи, кацнала на върха, а надолу сякаш художник е рисувал полята и лозята. Чували ли сте за Кастел Фиорентино, Сан Минято, Фучечио и накрая Винчи?Е, по тези пътчета минахме. Може би най-красивите 65 километра! Неделчо

Още снимки от Италия:

2 коментара

авг. 04 2008

Цветовете на Тоскана

Днес благодарение на Благун ще се разходим из Тоскана. За тези, дето не помнят Тоскана е област в Италия. Приятно четене:

Цветовете на Тоскана

Еврейският лунен календар (в неговото ортодоксално тълкуване) и любимото правителство ни дариха с чудесна първомайска почивна комбинация. А сега накъде? Де що реклами вървяха – всичко към Гърция! Чудя се, с колко метра е хлътнал остров Тасос от българо-румънския великденски десант! Вероятно са пуснали извънредни ферикурсове, изпълнявани от корита с размерите на „Титаник“. И тъй като времето все още не е горещо, логичната дестинация следва да се търси на юг. И къде, ако не в Италия? Тосканска почивка отдавна ми се върти в главата (други „въртежи“: плаж в Сардиния и ски в Доломитите, дай Боже и дотам да стигнем).

И така, в ранната утрин на Разпета събота се носим за кой ли път към Ниш. По „Хоризонт“ (хваща се чак до тунелите) километрите на опашката на Кулата растат, но тук движението е съвсем рехаво. Някъде в тези мрачни клисури трябваше да ни нападнат злобни сърби с камъни, дървье и коктейли „Молотов“. Да бе…

Следобед достигаме междинния лагер –

Постойна

Градчето дреме в предсезонна летаргия. Влакчето в пещерата функционира, но соц-хотелът и ресторантите пред нея пустеят. Единственият работещ подкрепителен пункт в съботната вечер е малка дюнерджийница, сборно място на местната тийн-генерация. Какво да се прави, това е Словения – във всяко село има „гасилски дом” (пожарна) и „шола” (училище), но с капанчетата хич ги няма горките. Явно я карат на битов алкохолизъм.

На следващия ден зареждаме за последно с евтин словенски бензин и преминаваме бившата желязна завеса в нейната начална точка по дефиницията на Чърчил: Триест. От железата (бариери, калашници на граничари, комунистически кратуни) няма и помен. Градусите стремително започват да се покачват, както и скоростите по магистралата. Questo e l’Italia! Обедна почивка правим някъде из Апенинските баири между Болоня и Флоренция, любувайки се на свежо-зелената (все още) панорама. По-нататък пътят ни е към западното море (така и не разбрах, докъде е Лигурско и откъде започва Тиренско).

Крайната ни цел се намира на 5 км от Сан Винченцо – в гористите хълмове над морския бряг недалеч от средновековното градче Кампилия Маритима. По дефинициите на новоизлюпените наши пишман хотелиери това би трябвало да е ваканционно селище. Само че на аналогично количество хектари до Райския залив край Созопол има между 20 и 50 къщи (наредени като казармени бараки), докато италианецът е успял да издигне „само” три! И е запазил маслиновата градина и заварената гора в имението на родителите му. Заварваме нашите домакини в приповдигнато настроение: Витория пер Ферари, Кими е примо, Фелипе-секондо! Questo e l’Italia!

Тоскана

No responses yet

« Newer Entries