Archive for the tag 'Сидни'

ян. 19 2015

Австралия през ноември и как не видях нито едно кенгуру (2): От Златния бряг през Сидни към Нова Зеландия

Продължаваме пътуването през Австралия заедно с Боряна – вече стигнахме Алис Спрингс, а днес през Сидни и Залтния бряг, ще идем даже до Нова Зеландия. Приятно четене: Австралия през ноември и как не видях нито едно кенгуру. част втора От Златния бряг през Сидни към Нова Зеландия Водопадите Миу-Миу Едвам намерихме свободни места за тази […]

3 коментара

февр. 10 2010

A bloody long way – Австралия

Хм, всъщност не чак толкова дълъг – само половината на земното кълбо. Пък и щом няма проблем с разрешенията за влизане (визите) и като добавка човек има желание – ей, я къде е Австралия. Екатерина ще ни заведе до там. Приятно четене:

It’s a bloody long way! (Австралия)

Сидни, Австралия

Австралия – it’s a bloody long way!

Същият надпис стои върху туристически сувенир магнит, който изразява най-характерната черта на този континент и най-големия комплекс на австралийците – това, че са дяволски далече от всички останали. Тази мисъл е и най-трудното нещо за преодоляване, ако случайно сте решили да тръгнете натам. Просто човек като че ли не е устроен да се мести толкова много. Накрая обаче се оказва, че най-големият стрес не е нито отдалечеността, нито пътуването, а осъзнаването на факта, че само за 24 часа можете да се озовете на другия край на земята от обратната страна на кълбото и да гледате Южния кръст на нощното небе! Наистина не е за вярване. След няколкото дългички полета – общо 17 часа, ми се струва, че всички хора по света кръжат като мухи около земното кълбо и това е една много проста работа. Трябва само да се освободиш от чувството, че си насекомо, забодено с карфица върху едно малко пространство на географската карта.

В добавка дългата и сложна процедура с австралийските визи вече е минало.

За граждани на ЕС от м.г. е въведена услугата evisitor,

чрез която по електронен път получавате безплатна виза в рамките на броени минути. Това също не е за вярване, но е истина. (повече подробности за вадене на виза с e-visitor – Ст.)

За съжаление не всички държави, през които минавате, проявяват същата напредничавост в комуникациите. „Госпожо, страхувам се, че нямате виза”, ми казва представителен гръцки служител на Атинското летище, който трябва да ми издаде бордни карти до Сидни и очевидно очаква да види печат, а не принтирана версия на имейл, получен от Австралийските власти. Вече си представям как завинаги губя едни кървави пари, дето съм платила за билет и безславно се връщам удома, а познатите ми ме майтапят до края на живота ми. За щастие австралийците са оставили един телефон за връзка, на който денонощно има служител и този хубав човек убеждава точно за една минута недоверчивия грък, че да, госпожата има виза, макар и без печат.

Изобщо, ходенето до Австралия е станало фасулска работа.

Като доказателство, в навечерието на Коледните празници, телевизията там съобщава, че в Мелбърн са заловили внушителна група от няколко десетки джебчийки, върлуващи по трамвавите и всичките те – мили наши сънароднички от ромски произход. Да-а, ние много се лъжем, че тези хора са мързеливи. Представяте ли си докъде само са стигнали, в буквалния смисъл! И това ако не е предприемчивост – да биеш толкова път, за да намериш топла страна и заможни хора, които не си пазят чантите. Обаче суровата австралийска полиция е безмилостна. Пуснала цивилни агенти и ги сгащили за нула време. Тюх! Язък да парите!

Четете по–нататък>>>

5 коментара

сеп. 24 2009

Австралия(2): До Сидни и назад

Продължаваме със съветите за пътуване до Австралия на Илия. В началото видяхме как можем да стигнем до Австралия, а днес ще продължим със съветите, идеите и разказа за Сидни — най-големия град на Австралия. Приятно четене:

Австралия

част втора

До Сидни и назад

Преди да продължа с пътеписа, ще напиша няколко думи за Сидни.

Сидни привлича хора от цял свят — близо една трета от населението му е родено извън него. Населението е около 4 милиона и половина, а на цяла Австралия — 20 милиона души. За сравнение, дори в Румъния е повече.

Кога да отидем до Сидни?

  • През лятото (декември до януари) — температурите са между 26 и 40 градуса, и ако обичате топлото време и плажа — отидете тогава. Разбира се, през този период ценита на самолетните билети са най-високи. Имайте едно наум, че слънцето там е доста по-силно, и си носете защитен крем.

  • През зимата (юни до август) — не е хладно, и за мен беше най-идеалното време. Температурите сутрин бяха 8—10 градуса, вечерта стигаха и до 20. Два от 13 дни валя.

  • През есента (март до май) и през пролетта (септември до ноември) — като цяло времето е добро, по-спокойно е от лятото и също е добре за посещения.

Придвижване от летището до Сидни

Както написах в края на част 1, след като пристигнах в Сидни, взех такси до центъра за около 55 долара (62 лева). Необходимо е да платите таксата за вход на летището (около 3 долара) и ако желаете, такса за платени магистрали. (8 долара до центъра). Можете да помолите шофьора да мине по обиколен път, за да не плащате такса за магистралата.

Другият вариант за придвижване до центъра е да ползвате влаковете AirportLink (http://www.airportlink.com.au/), които са част от градската система. До централната част на Сидни ще ви струва около 15 долара, но можете от летището да си вземете билет до всички гари на градската железница. Понякога тези влакове са пълни, защото по пътя се качват и хора от крайни гари.

Вземете си карта на Сидни, за да се ориентирате по-лесно. С градския влак можете да стигнете до всяка точка на града, а центъра може да се обходи в едната посока за около 30 минути (от централната гара до операта).

Можете да стигнете до центъра и с автобус, но не съм си правил труда да го разуча, защото се движат много бавно в задръстванията.

Градски транспорт в Сидни

В Сидни има няколко основни вида транспорт, но не ми се е налагало да ползвам повечето от тях.

Хотелът ми и срещите бяха в централната част и ползвах единствено монорелсовата железница за придвижване. Това „влакче“ (http://www.metrotransport.com.au/index.php/monorail/monorail-home.html) обикаля в кръг за 15 минути и има спирки на ключови места.

Единственият му недостатък беше, че върви само в едната посока и ако си изморен и искаш да се върнеш до предната спирка с него, трябва да обиколиш останалите спирки. Карта за деня струва 10 долара.

Вторият транспорт, които използвах бе градският влак, който играе ролята на метро — в центъра върви под земята, а в крайните квартали излиза над земята. Билет за единично пътуване струваше около 3 долара.

Няколко съвета — купете билет като кажете до коя гара отивате; следете посоката, в която вървите; след като си купите билета и минете през бариерите с него го запазете, защото няма да можете да излезете! На изхода пуснете пак билета и бариерите ще ви пуснат — в 90% от случаите машината задържа билета и ви освобождава от отговорността да търсите кошче. 🙂

Четете по-нататък>>>

4 коментара

Older Entries »