Archive for the tag 'Сиан'

февр. 10 2018

Пътуване до Тибет, Китай (2)

Продължаваме из Тибет заедно с Красен – в първата част стигнахм до езерото Илхун Ла Цо. Днес ще продължим в посока Сининг. Приятно четене: Пътуване до Тибет, Китай част втора Илхун Ла Цо – Сършу – Юшу – Мадой – Амни Мачен – Вънчуен – езеро Чинхай – Сининг – Сиан– Гуанджоу Ден 9 Yilhun […]

One response so far

мар. 29 2010

Китай – един подарък за рожден ден (2): Сиан

Продължаваме с пътуването на Левена из Китай. Вече бяхме в Пекин, а днес ще продължим към Сиан (не сте го чували? мда, има само 2-3 милиона жители 😉 Приятно четене:

Китай – един подарък за рожден ден

част втора

Сиан

Градовете са като книги.
Някои може да ги четеш цял живот и пак да не ги разбереш докрая. Други ги прелистваш набързо и я откриеш някое интересно изречение в тях, я не. Трети ги подминаваш, понякога запомняш заглавията им и се надяваш, че някой ден ще имаш възможността да разгледаш или просто ги забравяш. Има и такива, които като прочетеш един път, се врязват в паметта ти и остават там докато си жив.

В духа на това сравнение, Китай беше една огромна, неизчерпаема библиотека, в която успях да надникна съвсем за кратко, препълнена с всякакви книги – малки, стари и оръфани, с пожълтели странички; огромни и внушителни луксозни издания; книги с впечатляващи корици и дълбоки съдържания…

Град Сиан (Xian), Китай

Благодарна съм, че в това безкрайно разнообразие, попаднах на

Сиан

Сиан беше плашещата с размерите си книга (почти три милиона жители и около 10 хиляди квадратни километра площ); книгата, изпъстрена с невероятни илюстрации, със запомнящи се образи и герои, с изключително богато и вълшебно съдържание.

Молитвени срещи в китайски храм – Сиан (Xian), Китай

Във втората част за Пекин споменах Гуъ Коо Чин-Гоша – нашият екскурзовод в Сиан, без който впечатленията от този град едва ли биха били това, което са, и който с живописния си руски език успя не само да ни омагьоса, но и да разгърне пред нас голям брой страници от историята на родния си град.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

сеп. 17 2009

Китай

Днес ще сменим направлението — ще тръгнем към Далечния Изток. Искра ще ни разкаже за Китай. Приятно четене:

Китай

От години пътувам много по света. Всеки път си казвам, че вече всичко съм видяла и няма какво да ме изненада повече. Но, признавам си, последното ми пътуване до Китай събуди отново позадрямалия ми изследователски дух. Не знам как така се случи, че досега все не успявах да включа тази велика старана в плановете си. В Сингапур, Малайзия, Таиланд, Япония, Тайван съм била неведнъж. Споменавам това, за да стане ясно, че съвсем не ми е чужд региона, както и самите азиатци. Аз и така тръгнах за Китай — какво толкова, знаем ги жълтите с дръпнати очи. Просто поредната спирка на 10 часа полет, колкото да не ми стои дупка на картата, на която слагам червен щрих върху посетените страни…

Приключението ми в огромен Китай(1 млрд.и 300 хил.) започна от Хонконг (4 млн), мина през Гуанджоу (10 млн), Гуилин (600 000), Сиан (7 млн), Пекин (13 млн) и завърши в Шанхай (16 млн). Малките градчета по пътя, с половинмилионно население, не ги броя. Пътувах с влак, с вътрешни полети, с автобус, с корабче, с лодка.

Природата в тази страна е изключително красива. Но и хората тук полагат много големи грижи, за да я поддържат и да я опазят. Навсякъде в градовете градините и парковете са като съвършено нарисувани картини — зеленина и цветя не са просто ей така поставени. Всичко е оформено с идея и мисъл, изразява нещо и най-важното — поддържа се в идеален вид. Напразно гледах да уловя някъде несъвършенство, увехнало листо или стъпкано цвете. Няма. Въпреки жегата (края на май), всичко е свежо, чисто, подстригано, подравнено и грижливо подредено. Няма централна улица без градини и по средата, и от двете страни. Булевардите блестят от чистота, няма дупки по асфалта, няма прах и боклуци, маркировката е идеална.

Обаче свиеш ли в периферията, предимно в по-малките градчета, виждаш съвсем друга картина — мръсни, често неасфалтирани улици, боклуци, остатъци от гнили плодове.

Китайците са странни за нас хора.

Не очаквайте да разберете по лицата и жестовете им какво мислят и чувстват. Абсолютно непонятен е и фактът, че в тази страна, отворена за туризъм и посещавана от десетки милиони туристи годишно, говорещите английски буквално се броят на пръсти. Дори в 4 и 5 звездните хотели не можеш да се разбереш с всеки. Абсолютен риск е да влезеш в ресторант на улицата, дори да е много добър на вид. Няма начин да разберат какво искаш да ядеш. Менюто, естествено е на китайски, снимки на блюдата няма. А дали ще говориш на английски, на български или на иврит- все тая. Китаецът те гледа в очите и мълчи абсолютно неадекватно. Най-странното е, че те не правят никакъв, ама никакъв опит да ти помогнат да се справиш, да ти съдействат, или поне да се помъчат да те разберат. Ей така си умираш от глад и имам чувството, че на тях изобщо не им пука. Повярвяйте ми, за 16 дни имах възможност неведнъж да се убедя в това. Как се справях ли?

По два начина:

Четете по-нататък>>>

17 коментара

Switch to mobile version