Archive for the tag 'Сейнт Джеймс парк'

юли 14 2010

Към Европа с влака (5): Лондон

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а също и в Брюксел. За последно го оставихме в Антверепен и Брюге, а сега продължаваме към Лондон.

Приятно четене:

Към Европа с влака

част пета

Лондон

22.12.2009 г.

Сутринта станах оправих си багажа, закусих и се сбогувах със Зори и Жоро. Всичко тръгна добре, качих се на време в метрото, стигнах на време на гарата и трябваше да чакам влака. По план влакът трябваше да е на гарата в 9.50 ч. Аз бях там 10 минути по-рано. Странно защо обаче влака го нямаше на таблото с разписанието. След всякакви препращания към най-различни места, се озовах на Информация-международни влакове. Там от 2 гишета работеше едно и то доста мудно. Доста изнервен дочаках моя ред и попитах кога евентуално ще мога да си хвана следващия влак за Ротердам. Разбира се, както си вървеше деня зле, така си и продължи- всички влакове за Холандия били спрени.

Тъкмо тръгнах да излизам от информационното бюро и служителят някак си се сети, че имало някакъв влак с два часа закъснение, който единствен щял да продължи към Холандия. Реших че каквото и да става ще хвана този влак и че все още имам шанс да успея за ферибота в 14.00 ч. На информацията на частната фирма която обслужваше линията на този влак ми казаха, че нямам никакъв шанс да стигна преди това време в Ротердам, но слава богу отново бяха сбъркали. В крайна сметка най-накрая този ден имах доста късмет, тъй като влакът ми стигна точно навреме в Ротердам(където го спряха и слязоха всички хора, въпреки че беше за Амстердам), където трябваше да сляза и успешно в 13.45 ч.

Пристихнах на

Хук ван Холанд-пристанището откъдето ми тръгваше ферибота.

Въпреки притесненията ми как ще се оправя с билета , бях готов за 5 минутки и се качих щастлив на ферибота. Във ферибота беше пълна скука, 8-9 часа седях на някакъв стол и се чудих какво да правя. Накрая вечерта успешно пристигнах към 9 вечерта в

английското пристанище Харвик.

Тук ме очакваха поредните интересни събития свързани с моето пътуавне този ден. На митницата където за първи път в ЕС ми се случваше паспортна проверка, най-нормално си минах през гишето за граждани на съюза. Когато митничарят видя че съм от България явно реши че това е някакво много лошо място и задължително трябва да ме провери. И така, човекът почна да ме разпитва откъде съм, защо отивам в Лондон, при кого ще ходя, на кой адрес-това предизвика доста подозрения в него че не знам на кой адрес ще съм и въпреки че му обясних, че ще ме чакат на гарата той каза че няма как да ме пусне. Междувременно за половин минута извади багажа който си го бях прибирал половин час. Накрая след като се обадих на Вили, при която трябваше да спя, тя му обясни за адреса и митничаря ми се усмихна все едно сме първи приятели и ми пожела приятно изкарване на празниците.

Взех си влака за Лондон, където пристигнах в 10.30 ч. На гарата ме очакваше поредната изненада оказа се, че нормален билет за метрото струва 4 паунда, или по някаква проста сметка, около 9 лв. Какво да се прави, англичаните са си богати хора. След още около 1 час път с метрото прекачвания из различните линии стигнах до станцията където ме чакаше Инна-сестрата на Вили, която ме закара с кола до тях. Най-накрая се видяхме и с Вили и обсъдихме как сме и какво се случва с всеки от нас.

23.12.2009 г.

Този ден се понаспах. Запознах се с майката на Вили и Инна, както и с приятеля на Инна-Джейсън. С Вили и майка й отидохме на пазар и се поразходихме малко из квартала.

Жилищен квартал в Лондон, Великобритания

Четете по–нататък>>>

2 коментара

юни 30 2010

Портвайн не беше ли португалско питие?

Published by under Вили,Лондон

Това заглавие може лееекичко да ви заблуди, но после се сетих – а къде се пие портвайн та да намирам ма’ана 🙂 И сега Вили ще ни заведе до Лондон 🙂 Приятно четене:

Портвайн не беше ли португалско питие?

Това по-долу може и да не е строго пътеписно, но се случва в определена точка на света, a днес нещо ми е едно английско… едно лондонско такова… Даже преди малко за една бройка да цъкна на сайта на Wizzair 😉
Ако ли пък бръкна в торбата с пътешественическите ми емоции, дали ще ми мине?
С една лакърдия за Лондон, естествено 😉

Всъщност, може да се каже, че това беше и едно от първите ми впечатления за столицата на Нейно Величество.

<Digimax S500 / Kenox S500 / Digimax Cyber 530>

А само който не е бил там, не знае, че си е истина, което пишат в туристическите диплянки – че е огромен и космополитен град. Казват също и че Лондон няма нищо общо с Англия. Аха си е, сега и аз мисля така. Като изключим къщите. Те са си подобни из почти цяла Великобритания, макар и понякога да поомръзват с еднотипността си, а окото да се пресища от изобилието нацъфтели цветя.

<Digimax S500 / Kenox S500 / Digimax Cyber 530>

И удивително, всеки ходи облечен, както си иска, няма мода! А някои фризьорски салони даже работят и в 23-00ч. Чудех се, защо и за къде ли се контят и лакират посред нощите?

Четете по-нататък>>>

3 коментара

Switch to mobile version