Етикети: Севиля

Андалусия с велосипед, Испания 8

Андалусия с велосипед (5): Към Ел Куерво де Севиля

Константин продължава пътуването с велосипед през Андалусия – в началото тръгнахме от Малага и стигнахме до язовир Ел Чоро, продължихме по пътя към Севиля, прекарахме първите два дена в Севиля, а после и още...

Севиля, Андалусия 2

Андалусия с велосипед (4): Още от Севиля

Константин продължава по пътя от Малага към Севиля – в началото стигнахме до язовир Ел Чоро, продължихме по пътя към Севиля, а за последно прекарахме първите два дена в Севиля, а днес продължаваме с...

Севиля 9

Андалусия с велосипед (3): Севиля

Константин продължава по пътя от Малага към Севиля – в началото стигнахме до язовир Ел Чоро,  продължихме по пътя към Севиля, а днес вече сме в самата Севиля. Приятно четене: Андалусия с велосипед трета...

5

Красивата Испания (1): Севиля, Валядолид, Кордоба, Бургос и Сан Илдефонсо

Днес Красимир ще ни води до Испания – и понеже е решил да я обиколи с влак, то и ние няма да седим на едно място. Ще обиколим няколко града – другия път ще има още.

Приятно четене:

Красивата Испания

 Севиля, Валядолид, Кордоба, Бургос и Сан Илдефонсо

 

Това лято изведнъж се заговори, че ще ни отнемат безплатните международни железопътни билети и екскурзията която планирах през септември се оказа с по-ранна дата – края на юни. Жената тръгна да лекува дископатията, а аз се отправих към Испания на гости на моя приятел Станимир.Основното ми седалище и отправна точка беше Валядолид,а основният превоз влаковете. Пътеписът ми /допълнен с над 1 000 снимки/започва от мечтата на болшинството туристи в Испания

Севиля

Идеята ми беше след пристигането на гарата да поема по една голяма улица, да мина покрай останките от римски храм намиращ се на площада в квартал La Alameda и след известно време да продължа из романтичните малки улички на историческия център на Севиля-Barrio Santa Cruz. Наистина приятна гледка е старият град –  уличките се оказаха много къси,криволичещи и тесни,но пък отвсякъде са надвиснали цветя, а дворовете са само цветя и екзотични растения. Накрая се отплеснах от маршрута си и се повъртях известно време като лудия пумпал,но в края на краищата се озовах по план пред

Кметствотo –

впечатляваща сграда построена през 16-ти век и приятна градинка в непосредствена близост.Кратка почивка и една скрежина ми подействаха много ободряващо в 42-ва градусовата жега.На един огромен площад са събрани доста забележителности .Внушителната катедрала „Света Богородица“, която е сред най големите готически катедрали в света / предполага се трета/ има дълга история. След възвръщането на града от християните в 11-ти век е започнало изграждането на днешната катедрала,като работата е продължила 5 века. Преди това там е имало джамия и при строителството са използвани някои от елементите и. Минарето на старата мавританска джамия днес е камбанария на катедралата,допълнена с голяма бронзова статуя направена от християните. По времето когато „Giralda“ е била построена,това е била най- високата сграда в света.Сега заедно с огромната бронзова статуя на върха е висока 97.5 метра.

 Севиля, Испания

В непосредствена близост е

царският дорец „Reales Alcazares“,

който в типичния си мавритански стил е заобиколен от високи стени. Този велик арабски дворец е строен през различни епохи. Вероятно е започнат още в далечната 884г., но по-голямата му част е построена след християнското завладяване на града през 1248г. от крал Педро.Срещу двореца се намира една ренесансова сграда „Archivo de Indias“, която през 1875г. става архив на всички документи свързани с откриването на Америка и в момента изпълнява същата функция. Срещу „Giralda“ се намира бароковия архиепископски дворец „Palasio Arzobispal“ датиращ от 16-ти-17-ти век.

Време е вече да се настаня в хостела, който бях резервирал, а душът ми дойде супер. Малко приятно стайче за четирима без прозорец, но пък за сметка на това с климатик. Но кой ще ти стои вътре.И злизам навън и тръгвам на север край река Гуадалкивир. Подминавам „TeatroSevilla“, следва  „Torre del Orо“ – осмоъгълна мавританска кула,която е била част от стените на града покрай река Гуадалкивир.Служела е за седалище на морската администрация. Сега се използва като музей на корабоплаването.Следва известната арена за борба с бикове в Севиля –„ Plaza de Toros de la Real Maestranza“. За съжаление всеки ден посещенията са до 13.30 часа, но това е само началото на екскурзита –ще има и други…Отсреща е моста „Тriana“, свързващ стария град с едноименния квартал. Построен е 1845-1852г. от двама френски архитекти.Красив е, а палмите покрай него и другите екзотични растения му дават допълнителен блясък.Пошляях се из квартал „Triana“  и отново във великолепния стар град с чудесната си архитектура.Последва нов душ в хостела и вече съм на път за парка „Мария Луиза“. Това е нещо впечатляващо. Просто ме плени. Мисля, че тук не са нужни думи,а най-вече снимки. През 1929г. в града се е провело иберо – американско изложение и във връзка с него са били построени много интересни сгради, като най – забележителните са на архитекта Ханибал Гонзалес – „Plaza de Espana Pabellon“ , „Pabellon Real“ ,както и много други по-малки сгради в латиноамерикански стил.

 Севиля, Испания

На връщане минах покрай

двореца „Palasio de San Tellmo“ –

красива барокова сграда построена 17-ти-18-ти век и замъка  „Costurero de la Reyna“, но там се бяха струпали протестиращи-явно имаше стачка.Хостелът ми е в идеален център и вече съм пред него и следва нов душ,вечеря и почивка.Вече след 00.00 часа е време за нощна разходка и снимки из стария град – пълно е с туристи.Не,че не липсват и просяци,но все пак са хора на изкуството – свирят на различни инструменти.Хареса ми един румънец с акордеон,с когото размених няколко прказки по Балкански и разбира се получи едно евро за репертоара си.Мисля си, че и нощните снимки станаха добри.Време е за сън.А на сутринта по-удачният вариант между разходка или такси до гарата се оказа второто поради липса на време. Още снимки за Севиля може да видите с кликване  на http://www.facebook.com/media/set/?set=a.457151367673291.106578.100001352950520&type=1&l=e20f98f9a8

Кордоба

Времепътуването между Севиля и Кордоба е около 40 минути и то не с високоскоростен влак. От гарата поемам в посока стария град. В североизточната част на града минавам покрай римски руини в близост до кулата „Torre de la Malmuerta”. Следва

двореца на Виана – „Palacio de Viana”.

Казват, че имала впечатляващите 14 двора и красиви градини. Старият град по мое мнение беше най – красивият в цялата ми екскурзия.        Кордоба винаги е бил важен културен и интелектуален център. Паметниците, които напомнят за най – важните синове на Кордоба са римският философ Сенека, арабският философ Авероес и еврейският философ Маймонид. Може да се видят и няколко синагоги, а къщите с техните дворчета с екзотична растителност и малките тесни улички са неописуеми.

Голямата джамия на Кордоба и катедралата

разположена на 23 000 кв. м. е третата по големина джамия в света и една от най – красивите и оригинални сгради в света. Намира се в историческия център на града и показва смесица от различни архитектурни стилове. Тя е построена в продължение на девет века. Изграждането и започва през 785г. в т. нар. Califal стил, който съчетава римски, готически, византийски, сирийски и персийски елементи. Този стил доминира във всички архитектурни паметници на маврите в Испания, след което идва Mudejar – стил на маврите живеещи в Испания. Халиф Аbderraman 1 – ви започва изграждането на този храм върху руините на стара вестготска църква. Последното най – важно разширяване е направено през 987г. от халифа Almanzor – удвояване на оригиналния размер на джамията и добавяне на колони от син и червен мрамор. Когато през 1236г. християните се възвръщат на власт в Кордоба осветяват джамията да бъде християнска катедрала. През 13 – ти век са направени и първите промени, а през 1523г. католическата църква и крал Чарлз 5 – ти против волята на администрацията на града изграждат християнска катедрала във вътрешността на оригиналната джамия.

 Кордоба, Испания

 Около джамията „Мескита” се намира

архиепископския дорец –

в интериора му има останки от дворец от епохата на готите, върху които е построен двореца на арабския халиф Alcazar Califal. След като е бил изоставен от него, той става резиденция на царете на Taifas. Римският мост над река Гуадалкивир се състои от 16 дъги. В централната му част е добавен паметник на Сан Рафаел, който е бил покровител на града в 17 – ти век. В южния край на моста „Puente Romano” се намира арабското укрепление „Torre de Calahora”, което първоначално се е състояло от две кули свързани с дъга, а през 14 – ти век е добавена трета кула. Покрай реката има останки от мавритански мелници за вода за градините на „Alcazar Califal”. Дворецът на християнските крале „Alcazar de los Cristianos” е построен през 1328г. от Алфонсо 11 – ти. Първоначално в ъглите е имало четири кули, три от които могат да се видят и днес. Четвъртата е била разрушена през 19 – ти век. На връщане поспрях за почивка до кметството на централното площадче, но идеята не се оказа много уместна и затова по – надолу влязох в един МОЛ който беше климатизиран. Изборът ми беше перфектен, а и трябваше да се купят някакви подаръчета и сувенири. Алеята която бях си избрал за обратния път до гарата се оказа върхът на сладоледа за днешната екскурзия. Някава невероятна градина. Ако трябва да я сравня например с тези в Париж – градините Тюлейри, Люксемургските градини или градините във Версайския дворец веднага без да се замислям ще кажа че тази градска градина на Кордоба е по – добра.

 Кордоба, Испания

Вече съм на гарата – оттам високоскоростният влак AVE който се движи с 250 км. За кратко време ще ме достави в Мадрид, а оттам още един малък преход до Валядолид и в задушевна атмосфера ще направим анлиз на изминлия ден.

Още снимки за Кордоба може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457166947671733. 106582. 100001352950520&type=1&l=756fe713b9

 

     Бургос

Бургос е град в северозападна Испания и административен център на провинция Бургос в автономна област Кастилия и Леон, с население приблизително 180 000 души. Има археологически данни, че районът е бил населен още 4 500г. преди н. е. През 884г. крал Алфонсо 3 – ти в опит да възпре атаките на маврите основава тук крепост. По късно през 1308г. при образуването на кралство Кастилия Бургос е избран за столица и остава такава до освобождаването на Толедо през 1085г. Та слизам си аз на гарата и насреща огромна зона, в която се строи много, а като вперя поглед напред не се вижда нищо което да наподобява на център. Попитах момче и момиче, които разхождаха куче дали е далече и след отговор за около половин час се отказах да търся превоз и поех бавно, бавно – и без това беше доста рано. И така след един час и двадесет минути вместо загрявка се получи лека прегрявка, но след пауза за кафе закрачих с бодра стъпка из града.

Бургос притежава най – много църковни паметници от който и да е било друг испански град, като най – бележитата сграда е катедралата „Санта Мария”. Тя е посветена на Дева Мария и е известна с уникалната си архитектура. Счита се за трета по големина след катедралите на Севиля и Толедо. Тя е готическа катедрала, чийто строеж е започнал през 1221г. и е издигната на мястото на по – ранна римска базилика. Високият олтар е осветен 1260г. и е повлиян от френското присъствие на архитекти, а след пауза от близо 200г. строителството е продължило вече под влиянието на немски архитекти. Окончателно е завършена през 1567г. Казват че вътрешността на катедралата е дори по – впечатляваща от фасадата и, но за мое голямо съжаление беше в ремонт и нямаше посещения. Разгледах я на официалния и сайт и бях много впечатлен от множеството картини, гоблени, дърворезби, съкровищница и гробници. През 1919г. тук са погребани Rodrigo Diaz de Vivar известен с прякора El Cid и неговата съпругаDona Jimena. Във вътрешността и кръстообразно са разположени 15 параклиса. Северният вход известен като „Puerta del Sarmental” се счита за най – добрия пример на готическа скулптора за своето време. На фасадата е образът на Понтократор заобиколен от апостолите. През 1984г. катедралата е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

 Бургос, Испания

Бургос напълно е запазил стария център на града, където има много паметници на важни личности от испанската средновековна история като на националния герой El Cid, който е роден тук. Освен катедралата специална забележителност е

арката на Света Богородица,

която е построена рез 14 – ти век при Карл 5 – ти и се явява входна врата на града. Колкото пъти обикалях и стигах до нея се спирах да и се полюбувам още и още.

 Бургос, Испания

Друга забележителност е

двореца „La Casa del Cordon”,

който е бил резиденция на царете на Кастилия. Много ми хареса начина по който са отбелязани забележителностите – когато си пред някоя от тях следва стрелка и упътване за следващата и можеш да си обикаляш спокойно и без карта. Така беше и в Толедо. Бургос е богат на древни църкви и метоси. Малки, но забележителни са църквите „San Gil”, „San Lesmes”… и следват една след друга. Успях да си напазарувам много хубави сувенири и след приятната разходка из тихия и спретнат град Бургос не допуснах грешката от сутринта и си хванах автобус до гарата.

Още снимки за Бургос може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457195734335521. 106587. 100001352950520&type=1&l=84709ae827

 

 

Валядолид

Валядолид е градът на моето гостуване и ето че вече тази сутрин трябваше по моите планове да го разгледам през деня сам. Чак вечерта щяхме да се съберем. Сутринта пихме кафе и всички заминаха на работа. Обиколката ми започна по протежение на булевард Зория –още в началото се открои

арената за борба с бикове –”Plaza de Toros”.

 Валядолид, Испания

Сега когато пиша тези редове мога да кажа, че на местата където бях това е най – добре изглеждащата арена и веднага реших, че трябва да я видя и отвътре. Отдаваше се чудесна възможност за това, тъй като налепените афиши наоколо оповестяваха, че тази вечер е начало на празника на немската бира – Октобер фест, така си го водят хората независимо че сега е месец юни. По пътя имаше големи табели които указваха паркингите и със зелена лампичка и надпис свободно, което значи че има места за паркиране, а ако евентуално е запълнен светва червена лампичка и шофиращите го подминават и продължават към следващият, който би им свършил работа. Страхотна организация – сташно много ми хареса. Паркингите са подземни и обикновенно се намират под големите площади. Нека да спомена няколко думи за града.

Валядолид е град в северозападна Испания,

център на едноименната провинция и столица на автономна област Кастилия и Леон и е с население около 340 000 души. През 1469г. кралица Изабела 1 – ва Кастилска и крал Фердинанд Арганоски са сключили брак във Валядолид и тогава той става резиденция на кралете на Кастилия и остава столица на Кралство Испания до 1561г. , когато роденият тук Филип 2 – ри премества столицата в Мадрид. Между 1601 – 1606г. Валядолид отново е столица на Кралството при Филип 3 – ти. Та по – надолу по булевард Зория следваше градският парк „Campo Grande” – едно чудесно място за отмора с много зелинина, водни басейни и птици.

 Валядолид, Испания

 

Встрани от него се откроявяха като сгради музея на военната академия и църквата „San Juan de Letran”. По – надолу „Plaza Espana” беше превърната в един пазар, както ми го бяха описали предварително, а на връщане след обяд всички маси подобни на тези примерно от женския пазар в София или където и да било в България бяха изчезнали – изнасят ги с техника, нещо което не видях, почиства се и става нещо преобразено – един чист и красив площад. В старата част на Валядолид са запазени много къщи на аристократи и религиозни сгради. Църквата Свети Михаил „San Muguel” е построена в периода 1500 – 1515г. и има необикновенна кула. Фасадата на църквата Свети Павел „SanPablo” се откроява с готическите си статуи и украса.

Църквата Света Мария Антична „Santa Мaria Antigua”

има необичайна кула във форма на пирамида датираща от 12 – ти век. Катедралата на Валядолид „Дева Мария Успение Богродично” е просто великолепна, но за съжаление в момента е посттроена на 40 – 45%. Тя е замислена и поръчана от крал Филип 2 – ри и не е завършена поради финансови проблеми. В околните улици е дворецът на Лос Пиментал, наблизо е „Royal Palase”, както и този на банкера Фабио Нели – сграда построена през 1576г. Театърът – „Teatro Lopes de Vega” e построен в класически стил през 1861г. Други забележителни сгради са Университета – барокова сграда, както и библиотеката представляваща един от първите примери на Испанския ренесанс. В сърцето на стария град се намира главният площад построен през 16 – ти век. Там са статуята на граф Ансуреас – основател и пръв лорд на Валядолид, кметството и часовниковата кула. Тази седмица имаше тенис турнир и на площада беше построен тенис корт и магазинчета за тенис екипировка, които след приключването му щяха да изчезнат.

Във Валядолид се намира къщата – музей на Мигел де Сервантес, където той е живял със семейството си в периода 1603 – 1606г. Там е поставил финалните щрихи на своя шедьовър „Дон Кихот”. Тук е и къщата – музей на Христофор Колумб. Там той прекарва последните дни от живота си. В нея са запазени различни артефакти и документи свързани с откриването на Америка.

За мое съжаление нямах възможността да разгледам нито една от двете. Станимир се прибра, а Нели е вечер на работа и отидохме по мъжки с него на Октобер фестр който се провежда както казах на аренета за провеждане на корида. Сега там няма такива мероприятия, а само подобни на тазвечерното. На мен ми беше по интересно да разгледам съоръжението отвътре. Отидохме по – раничко докато беше светло за да направим по – добри снимки. Много ми хареса. Е разбира се и организираният празник на немската бира беше перфектен. Скарите димят, вурстчета най – различни, ребъца и разни други лакомства. Целият персонал е облечен в Баварски облекла – от готвача до сервитьора. Съставът беше много добър – баварски и тиролски песни се лееха цяла вечер, а не само бира. Направо си беше цял концерт. Литър бира струваше 8 евро – което един испанец коментира, че не е никак малко, но спрямо същия този праник в Германия цената е по висока – 9. 50 евро. Е разбира се че нещо колкото и да е хубаво и то си има край…

Още снимки за Валядолид може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457212854333809. 106592. 100001352950520&type=1&l=29fcb542ea

Сан Илдефонсо

В събота екскурзията беше с кола, а не с влак. Моят приятел Станимир с Нели и аз шофьор. Интресно ми беше да повъртя малко из Испания. Отправната точка беше малкото градче Сан Илдефонсо, намиращо се на няколко километра от Сеговия и на 80 километра северно от Мадрид. Комплексът се състои от бароков дворец, разположен сред обширни градини във френски стил, построен по времето на испанския крал Филип 5 – ти .

40100 Real Sitio de San Ildefonso, Сеговия, Испания

 

 

Поради своето разположение в северната част на Сиера де Гвадарама, мястото на което днес е построен дворецът „Ла Гранха” в продължение на стотици години е любима местност за ловуване на кастилските крале. Тук през 15 – ти век Енрике 4 – ти построява малка ловна хижа и малък параклис посветен на Сан Илдефонсо. Изабела 1 – ва Кастилска дарява хижата и параклиса на манастира в Сеговия, който построява до тях „La Granja” / в превод ферма/. През 1719г. крал Филип 5 – ти купува „Ла Гранха” от монасите, след като разположеният в близост кралски дворец във Валсен изгаря до основи. През 1721г. Филип 5 – ти започва строежа на новия дворец и оформянето на градините по модел на парка на Версай”, построен от дядо му Луи 14 – ти. Пред входа на двореца са оформени градини, обкръжени от гориста местност, в която са разположени още скрити градини, което представлява парка на двореца. Също като френския „Версай” и „Ла Гранха” е замислена като място за почивка на краля, но бързо се превръща в център за кралско управление.

Съсредоточаването на дворцовия живот в „Ла Гранха” дава тласък на икономическото развитие на разположения в негова близост град Сан Илдефонсо. В него се настаняват много чиновници и аристократи, които желаят да са по – близо до любимия на краля дворец. За нуждите на двора „Ла Гранха” са построени казарми, катедрална църква и дори фабрика за стъкло. Градините на „Ла Гранха” заемащи площ от 1 500 акра са едни от най – добрите образци на градинско оформление през 18 – ти век.

 Сан Илдефонсо, Испания

Декораторите на градините използват естествения наклон като елемент от изгледа на градините и като източник на сила изтласкваща водатаот 26 – те скулптурни фонтана които са разположени в парка на двореца. Относно „Баните на Диана” – център, в който се фокусират главните оси на няколко градини, Филип 5 – ти с неохота възкликва „Струваха ми три милиона, а ме развеселяват само три минути”. Скулптурните композиции навсякъде из парка са дело на известни френски майстори от 18 – ти век. Те представляват мотиви от класическата гръцка митология – фигури на божества алегории и сцени от гръцки митове. Излети са от олово за да се избегне корозията и са боядисани с имитираща бронзова боя.

 Сан Илдефонсо, Испания

 

 

Оригиналните водопроводи снабдяващи фонтаните с вода функционират безпроблемно дори и в наши дни. Най – високата точка на парка представлява естествен резорвоар на вода, осигуряващ налягане на цялата водоснабдителна система в парка. Днес само няколко от фонтаните са активни. Всичките 26 фонтана на „Ла Гранха” се пускат само два пъти в годината в дните та Сан Фернандо и Сан Луис. Късметът беше с нас и бяхме уцелили единият ден, в който работеха всички фонтани. Натоварихме се на колата и се отправихме към Сеговия.

Още снимки за Сан Илдефонсо може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457647740956987. 106628. 100001352950520&type=1&l=b23650aeb4

Автор: Красимир Гетов

Снимки: автор

 

Други разкази, свързани с Другата Испания – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗААЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

3

Hola Испания, hola Андалусия

Няма да се даваме на жегите, смело ще ги посрещнем! За повечеко тренинг днес ще идем до най-горещата част на Испания – Андалусия. Подозирам, че има и гледка към Африка от нейния бряг 😉

Приятно четене:

Hola Испания, hola Андалусия

Испания е олицетворение на слънце, маслинови дървета, борби с бикове, футбол и много позитивизъм.  Това беше първото ми пътуване в страната на фламенкото като истинската причина за него беше сватба в Малага, което се превърна във ваканция-екскурзия за  опознаване на страната. За щастие времето и предоставените възможности ми осигуриха задълбочен поглед върху испанския начин на живот,  обичаите и културата.

Пътуването започна от Мадрид, но

целта беше легендарната Андалусия

Пътят до първата спирка- Гранда беше вълнуващ и спокоен, a хората, с които се срещнахме усмихнати и добронастоени. Смяната на климата и на растителността с масиви от маслинови дървета бяха доказателство, че навлизаме в „друга“ Испания.  Не съм вярвала, че докъдето ми стига погледът ще виждам само маслинови дървета в продължение на стотици километри. Това ме накара да проумея, колко е важен за Испания този символ на здраве и жизненост.  Не случайно тя е световен лидер в производството на зехтин, като в последните години отбелязва рекордни реколти. Пустинните условия като висока температура, постоянна слънчева светлина и сухата почва са най-благоприятни за маслиновите дървета, които се отглеждат с невероятна почит и грижа дори и по наклонените баири, които на пръв поглед изглеждат недостъпни.  Поради това свръх производство на зехтин, цената му в Испания е учудващо ниска.  Затова испанците не признават друго олио, освен зехтина.

Пристигнахме в

Гранада,

която е разположена в подножието на Сиера Невада при температура 36 градуса. Месните ни успокоиха, че това е само началото на топлия сезон. В разгара на лятото температурите достигат до 40-45 градуса и разказаха, че горещината през деня е непоносима. Това беше първият испански град, в който се убедихме, че сиестата не е само мит. Хората си я спазват, но да си призная те нямат избор. Дневните температури са толкова високи, че около 13 часа освен туристи и тук- там някой испанец могат да се срещнат по улиците.  Тогава повечето от магазините затваря и отварят отново след 17 часа като работното им време може да е до 22 часа. Има и изключения, които са предимно магазини целящи туристите. В началото беше странно да видя спуснатите решетки и затворените врати посред бял ден, но после свикнах с тези неписани правила. Но независимо от топлото време, испанците са общителен и дружелюбен народ, които обичат да се събират в малки заведенийца, да пийват бира и да хапват тапас (мезета с различна форма и вкус, като понякога се предлагат безплатно към питието) в повечето случаи прави. Още в 10 сутринта масите са пълни и така е цял ден и цяла нощ до затваряне на заведенията в ранни зори. Хората разговарят, смеят се и са спокойни. Никой не бърза за никъде. Дори и кучетата са спокойни- излезли на вечерна разходка със стопанина си, който е поспрял за малко в любимото заведение на чаша  serveza (бира) и на приказки с познати.

Андалусия, Испания

Гранада е впечатляваща, динамична и пълна с интересни неща за опознаване. Като най-незабравима забележителност за мен остана

Алхамбра (Alhambra)*

крепост и паметник на ислямската култура, която дълго време е била владение на маврите. Опитах се да си представя как са живели хората в нея  между фонтани, колони и тавани от дърворезба, музаечни стени и орнаменти, перфектни градини, алеи и площи- всичко планирано и реализирано с невероятна точност и чувство за изящност и финес. Със сигурност хората, които са го обитавали са се наслаждавали всеки ден на тези красоти и привилегии. Това забележително място се посещава годишно от милиони туристи и е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Поради това е необходимо  входните билети да се закупят предварително (дори месец, два преди посещението) на официалната уеб страница на Алхамбра.

Алхамбра (Alhambra) – Андалусия, Испания

Алхамбра (Alhambra)

Вечерта потеглихме за

Малага

и пристигнахме при здрач. Булевардите бяха огряни от уличните светлини и множеството палми по тях ни „посрещнаха“ люлеейки се от нощния ветрец. Усещането беше морско, а настроението ни приповдигнато като поменът от налегналата ни умора се изпари.  Хотелът беше точно на брега на морето и големината на стаята и терасата както и откриващата се гледка от нея бяха поразителни. Следващия ден решихме да прекараме в Малага и да обиколим централната и част. Навсякъде в Испания се сблъскахме с един и същ проблем- невъзможността да се паркира по улиците. Движението е невероятно, а броят на колите-огромен.  Лимитираните възможности да се паркира личи и по колите. Почти няма кола, микробус, фургон, който да не е с одраскани калници, броня или да не е леко притисната. Дори множеството платени сгради-паркинги-  идеалният вариант да се паркира, след като възможността да се стори това на улицата е нулева- са прекалено тесни и се искат доста големи шофьорски умения да се паркира така, че да не се остърже някоя кола.  Разбрах, че това е и причината испанците да карат по-малки по размери коли.

Малага – Андалусия, Испания

Малага

 

Забележителностите в Малага са много.

Това е не само едно от най-големите пристанища на Коста дел Сол, но и родното мястото на Пикасо. Къщата, в която е израснал и музеят Пикасо-построен по негово желание,  привличат туристи от цял свят. В модерната сграда на музея Пикасо са експонирани 233 творби, дарени от неговата съпруга Кристин Пикасо и сина му Бернард.  Атмосферата е доста инспирираща, а картините и статуетките – истински шедьоври на изкуството. Магазинчето на музея предлага всякакви идеи за тези, които са решили да се сдобият с частица от Пикасо- книги, постери, картички, магнити, пъзели и други.

Малага – Андалусия, Испания

 

Пребиваването в Малага не би било пълноценно, ако не се опитат пържените калмари, вариациите от пържени рибки pescado fresco и paella с морски дарове, а за десерт пък – хрускавите чуррос churros, които се консумират като се топят в чаша течен шоколад.

Чурос (Хурос)

Чурос **

 

Следващите дни бяха превърнати в мини екскурзии. В списъка на първо място присъстваше

Ронда,

която е разположена на 950 метра надморска височина и е място, което се смята от месните жители за най-романтичното  в Испания и трябва да се види от всеки посещаващ Андалусиа. Старата Ронда е израснала на скала, която на места се извисява 165 м. Дълбокото дефиле Ел Тахо и гледката от моста Пуенте Нуево са смайващи.  Ронда се гордее също с бикоборството – оттук датират корените му.

Ронда – Андалусия, Испания

Ронда

 

 

В централната и част се намира първата изцяло покрита за зрителите арена за борба с бикове построена през 18 век. В нея е сформиран музей където може да се проследи историята на тази испанка традиция, а също и да се запознаем от близо с множество реликви свързани с бикоборството.

Михас – Андалусия, Испания

Михас

 

Михас (Mijas)

беше следващата ни дестинация. Това е едно от известните андалуски „бели селца“, което се намира на хълмовете извисяващи се над Кост дел Сол. Дневната температура е толкова висока, че единственият начин да се „отблъскват“ слънчевите лъчи от къщите е те да се боядисват в бяло. Затова из уличките  цари чувство на спокойствие и чистота. Друга интересна атракция в Михас са магаренцата-таксита.

Магарета в Михас  – Андалусия, Испания

 

Магаренцата всъщност винаги са присъствали в живота на хората живеещи в Михас. В миналото те са единственото превозно средство по тези хълмисти райони. Но с пристигането на туристите местните са били спирани все по-често за снимка с магаренцата. Така жителите откриват търговската ценност и изгода от тях. През последните няколко десетилетия те не се използват за превоз на товари, а само за разходка на туристите из тесните калдаръмени улички. За тях са построени специални паркинги с навеси, под които накичените магаренца спокойно чакат да бъдат наети. Хубаво е да се изкачим до възможно най-високата точка в Михас, защото оттам се открива замайваща гледка към целият Слънчев бряг.

След Михас се спуснахме към

Марбея (Marbella)

– един от най-луксозните курорти на Коста дел Сол. Но в миналото не е било така, защото до средата на 20 век е имала жители от около 900 души, които едва ли са предполагали, че 6 десетилетия по-късно Марбея ще се превърне в любимо място за почивка на милионери и целебрити. За това заслугите са на германския принц Алфонсо Хохенлок, който закъсал с Ролс-Ройса си през 1947 г. Веднъж опознал това място той се влюбил в него и решил да си построи вила. Това поставя началото на растежа и славата на Марбея, която се превръща в сензация в заможните среди. Днес на Пуерто Банус Puerto Banus  могат да се видят яхти и коли за милиони евро, а магазините наоколо предлагат развлечения и възможности за пазаруване на 5 мил. туристи годишно.

Сватбата, заради която се осъществи това пътуване беше в Малага.

Церемонията в църквата беше добре организирана и лишена от излишни думи и ритуали.  Докато младоженците се снимаха из различни точки на града, решихме да седнем и да се подкрепим с тапас и сервеса (бира). От 21 ч започнахме да се събираме в Candado Beach-ресторантът на брега на морето. Това беше най-прекрасният избор за една такава бележита вечер! Гледах залеза на слънцето и се чувствах щастлива, че съм част от всичко това. Хапнахме много предястия-все испански специалитети. Но като че ли специалистът по рязане на хамон беше най-голямата атракция в началото, а самата шунка- просто се топеше в устата и вкусът и- несравним с този от пакетираната и версия.

Шунка Хамон – Андалусия, Испания

 

Когато младоженците пристигнаха следваха танци, испански песни и продължителна вечеря до към 23 часа.  Партито продължи до 6 сутринта, като тези които останаха дотогава дори не искаха да напускат ресторанта. Всеки беше приятно изморен и удовлетворен от изминалите часове и множеството положителни емоции, които изживя.

Последният ни ден в Малага прекарахме в обикаляне на забележителности, хапване на морски деликатеси и покупки на дребни сувенири.  Вечерта пък отидохме в ресторант El Calenyo, който ми беше препоръчан от младоженката. Отново съзирахме залеза, хапвахме каламари и разговаряхме с вълнение за изминалите дни. Но без тъга, защото ни очакваше последната дестинация от списъка ни в Андалусия- Севиля Sevilla.

Сутринта направихме последен плаж в Малага и към обяд потеглихме за

Севиля

Беше топло, но когато пристигнахме температурата вече се покачи до 37 градуса. Настанихме се в хотела със стаи в севилски стил. Нямахме много време за губене, защото искахме да хванем фламенко шоуто на живо. Вярва се, че Севиля е сърцето на Андалусия и на фламенкото и че тук фламенко танцьорите влагат най-много чувства в него. За тях то не е само танц, а начин на живот. Нямах търпение да отидем в Тablo los gallos на площад Санта Круз и да изпитам всичко това.

Севиля – Андалусия, Испания

Севиля

 

В 22:30 ч пристигнахме и докато чакахме в прохладната зала представлението да започне, ми направи впечатление сцената- оказа се с протъркана боя на определени места, което беше доказателство, че тук действително танцуват и то не как да е, а сякаш това е на живот и смърт. И наистина, видях жени да танцуват в различни стилове, мъж изпълняващ фламенко, но поддържащ по-голям контакт с публиката и невероятни китаристи и певци, които дадоха всичко от себе си докато бяха на сцената. Не можех да откъсна поглед от тях; очарованието и благодарността, че присъствах на една такава вечер бяха максимални.

Севиля е пълна с млади хора, които се събират да пийнат и хапнат по нещо в някое от заведенията по малките калдаръмени улички, където цари веселие и глъч. Хубаво е да забравим за картата, да се „загубим“ из тях и просто да станем част от тълпата.

На следващия ден

разгледахме Катедралата и Алкасар – кралския дворец в Севиля,

който е бил построен от маврите около 1364 г. Подобен е по-красота на Аламбра в Гранада, но е по миниатюрен. С това завърши екскурзията ни в Андалусия. В душата ми останаха топлото слънце, усмихнатите хора, с които се срещнахме през изминалите дни, хубавата храна и позитивността. След всичко положително се опитах да открия нещо, което не ми хареса да изтъкна като негативизъм, но не успях. За мен това пътуване беше истинско испанско приключение, което бих желала да повторя отново, защото има толкова места и неща, които не успях да видя. Viva Espana, viva Andalusia и до скоро. Hasta luego!

* На испански се произнася ‘алямбра’ – бел.Ст.

**Бе жива толумбичка си е 😉 – бел.Ст.

 Автор: Антоанета Стайкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Коста дел Сол – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

9

Нова година в Андалусия (Испания)

Така лека-полека годината привършва и е време да видим какво можем да ппътуваме за следващата Нова година. Приятно четене:

Андалусия – ole!

Пролог – общи приказки.

И такааа…
Веднага трябва да кажа, че сядам да напиша това две години след самото пътуване. Ще прощавате, ако на моменти звуча … отвеяно. Какво да се прави, старост – нерадост.
Както сме се разбрали, моите екскурзии ги организира някой друг. Тоест тур. агенция.
За Андалусия се колебаех. Доста дълго. Дали там или към Лисабон. Андалусия надделя за момента.
Както винаги записах всички предложени ми в София екскурзии. Което на практика оставяше само два от общо осемте дни свободни. С най-голямо нетърпение очаквах еднодневната екскурзия до Танжер, в Мароко. Но, всичко по реда си.

Натоварваме се благополучно от Летище София. Това беше първият път, когато се озовах на Терминал 2 /точно го бяха отворили, де/. Начална точка на екскурзията – Малага. Полетът – редовната линия на България Еър. Еййййй, трагедия!!!! Тия няма ли кой да ги затрие. Натовариха ни на един стар Боинг /не знам кой модел/. Това, как да е, но разстоянието между редовете!!! Аз съм 1.60 висока и никога не съм имала проблем с разстоянията. Да ама не! Колената ми опираха в предната седалка! А жената отпред я беше вдигнала най-напред. И така … към 4 часа. Това беше най-мъчителният самолетен полет, който съм преживяла! А кетъринга в самолета! Е, няма такъв цирк! По един твърд /и не преувеличавам/ сандвич с кашкавал /без право на избор/ и минерална вода! Само!!! Ама няма, искам еди какво си! Това е ситуацията! И тия хора имат наглостта да искат пари! Пфууу!!! Един съвет – винаги когато можете, избягвайте ги!
Както и да е, преживяхме „извозването” и благополучно се приземихме в

Малага

Температурата беше към 15-16 градуса със слънчице. Топличко, палми, чудо! Ще направя уточнение, че действието се развива 4 дни преди влизането ни в ЕС и ние чинно се наредихме на гишето за не-членове. За 20 минути ни изхвърлиха от летището. Накачулихме се по автобусите и хоп към хотелите. Малага е на около 20 минути от курортните градчета, които образуват известната Коста дел Сол. Нещо като нашето Черноморие … но мнооого по-хубаво. Чисто, спретнато, добре уредено, никакви бетонни чудовища. И най-важното – не сторят право на плажовете!!!! А, и има зеленина! А не само бетонни грозотии! Нищо де, и ние ще стигнем до там, след като последваме техния почин и поразрушим малко фалирали хотели. На тях добре им се е получило. И има силен положителен ефект.
Така, след това лирично отклонение, малко за курортите. Те буквално са се слели. Първият след Малага се нарича Торемолинос. И се разделя от вторият – Беналмадена – от една черта на тротоара. 😉 И така прадължават слели се едно в друго градчета – Фуенхирола, Естепона …. чак до известната Марбея.
Настаняваме се в нашият хотел в Беналмадена. Казва се Сироко. Оказва се, че там има най-голяма група българи. Което е добре, защото се оказахме весела група и си изкарахме много хубаво. Самият хотел е три звезди, нищо особено, но пък при пет пълни дни, ще се ползва само за да се спи в него.
Поредно отклонение. По въпроса за съквартирантите. На такива екскурзии аз си пътувам сама. Като обикновено при записване заявявам готовност да съм в една стая с някоя друга жена, която пътува сама. Този път ми намериха една дама. Горе-долу моя възраст. Приятна жена, нямахме проблеми. Освен нощем. Лелеее, как хъркаше!!! Ужас!!! Мъже не съм чувала да извършват такива подвизи! 🙁
От тази екскурзия предпочитам единичното настаняване.
При настаняването ни предложиха още една екскурзия – до Марбея. Записах си и нея. Така, реално ми остана един цял свободен ден и деня, в който си заминавахме. Добро постижение, като за една седмица.

Част първа – Севилски хроники

Първата екскурзия, целодневна, беше до Севиля.

Севиля е столицата на провинция Андалусия

и се намира на грубо около 200 км от Малага. Пътят в едната посока беше към 3 часа, по чисто нова магистрала. Испанците дяволски добре усвояват структурните фондове. Строят се масово големи инфраструктурни обекти. Пътища, магистрали, метро линии. Може и да крадат, ама каквото не успеят да откраднат, влагат по предназначение.
Пътуваме с екскурзоводка рускиня. Май беше Марина. Ами най-невероятната екскурзоводка, на която съм попадала. Не спря да говори тази жена. За близо трите часа път успя да ни запознае, подробно и интересно, с историята, културата, икономиката, кулинарията и социалният живот в Испания. След нейната беседа, всичко друго ми беше слабо интересно. Просто вече всичко бях чула.
Севиля. Влюбих се в този град. Може би яркото слънце и топлото време малко спомогнаха, но това е абсолютно най-невероятния град, в който съм била.
През Средновековието Севиля е била столица на Испания. По време на великите географски открития цялото богатство на Новия свят се е стичало в Севиля. И испанските крале не са се скъпили, когато са строили. Дворци, църкви, манастири, кой от кой по-красив, огромен и помпозен. След края на откритията Севиля загубва значението си, но натрупаното богатство от жителите спомага за по-нататъшното качествено развитие на града. През 2000 година, заради световното ЕКСПО изложение, Севиля е подложена на сериозно обновяване и реконструкции. Което е добавило още повече към красотата, подредеността и страхотния изглед на града като цяло.
В добавка към архитектурните чудесии от по-ново време, голяма забележителност на Севиля са портокаловите дървета. Посадени са в целия град. Дават две реколти годишно. Казват, че когато цъфтят целият град ухае на портокали. Ние попаднахме в периода на зрелите плодове. Целият град е оцветен в зелено и оранжево. Знам, че звучи налудничаво като комбинация, но ефектът е невероятен. Всичко изглежда ярко, живо и вибриращо.
За невярващите, портокалите си растат свободно по улиците и местните не се редят на опашки да си наберат на аванта портокали. Уловката е, че портокалите са диви. Горчиви са и не стават за ядене. 😀
Местните обаче са им намерили приложение. В подходящ момент портокалите се обират и от тях се прави много прочут конфитюр от портокалови корички. Който обаче не можете да си купите в Испания. Защото всичката продукция се изнася за чужбина! Най-вече за Англия. Две години по-късно имах възможност да го пробвам в Лисабон.
Чувала съм градска легенда затова, как след 89-та година, първите наши емигранти в Испания не вярвали на местните, че портокалите не стават за ядене и упорито се опитвали да докажат обратното 😉 Не са успели.
По никакъв начин не мога да кажа, че Севиля има една основна, главна забележителност. И няма как.

Та това е градът на кулата Хиралда, Златната кула, Кармен и Дон Жуан.

На където и да се обърнеш ти намигат световно известни места и забележителности. Направо си е престъпление да се опиташ да разгледаш Севиля за един ден. Ние обаче опитахме.
Първоначално направихме обиколка на част от забележителностите с автобус. Набързо ни показаха Златната кула /в която са се стоварвали съкровищата от Новия свят/, част от павилионите на ЕКСПО 2000 и цигарената фабрика, в която е работела Кармен. След това ни отведоха на площад „Испания”.

Площад „Испания”

е едно от най-известните места в Севиля. Може би сте го виждали на снимки. Построен е в чест на изложение на колониите на Испания, проведено в началото на 20-ти век. Мисля, че ще мога да покажа и някоя снимка, за да ви опресня паметта.
След площад „Испания” се разходихме до статуята на друг известен жител на Севиля. Дон Жуан. Не знам къде съм бляла по време на операта, но ми се е изплъзнал факта, че човекът е живял в Севиля. Е, живял е. Даже паметник си има. Паметник, който ми дойде малко като шок. Не знам, как са решили, че Дон Жуан е изглеждал точно така, но се заклевам, че мязаше досущ на Ленин! Няма майтап! Когато екскурзоводката ни попита можем ли да се сетим кой е това, директно изтърсих Ленин. Жената много се потресе от мен! 😉 Ами Ленин си беше! Същата козя брадичка, същото кепенце, че даже и стойката му си беше Ленинска! Така де!
След изясняването на лениското недоразумение поехме по малките улички на стария град към катедралата на Севиля. Старият град е очарователен. Тесни улички /можех да докосна две противополжни къщи, като разперя ръце/, боядисани в ослепително бял цвят, ярки дървета, храсти и саксии по прозорците, които правеха целият квартал да изглежда като Тайната градина. За разлика от Лисабон и както съм чувала Порто, тук местните си живеят в старите къщи. Което създава уникално чувство за обитаемост на цялото място. А и времето беше страхотно. Към обяд стана 20 градуса и всички се разхвърляхме по къс ръкав. От към метеорологична гледна точка е добре Севиля да бъде посещавана в късна пролет и до към края на юни. След това там температурите се качват над 40 градуса.
Разхождайки се лежерно из стария град бяхме насочени към катедралата на Севиля. Феноменално място. Следва малко историческо отклонение.
Севиля е град с над 2 000 години история. През 8 век става част от мавърските владения в Южна Испания. Освободен е от испанците през 1248 година и се превръща в едно от най-важните католически средища в Испания. Както и нейна столица. Най-забележителната сграда в Севиля е катедралата. Построена е около 1420 г. на мястото на по-стара джамия. Забележителното е, че част от джамията е вградена в катедралата. Най-забележителната част от остатъците на джамията е кулата „Хиралда”. Била е минаре и е трансформирана в камбанария след построяването на катедралата. Самата катедрала е една от най-големите в Европа и е изключително богато декорирана, в това число и в злато.
Тук е мястото да спомена за едно фундаментално различие между Испания и Португалия. В Португалия всички следи от присъствието на маврите са внимателно заличени. Там буквално нищо не е останало.
Испания ме изненада. Това е страната на Светата Инквизиция. Тези хора са били по-правоверни от папата. И въпреки това не са сривали безразборно и поголовно останалото им в наследство от маврите. Е, вярно, че джамията е преустроена в църква, но е преустроена, а не срината и наново построена. Цялата Алхамбра си стои и само два портрета напомнят кой е владял това място последните 600 години. Мавърските кралски дворци и крепости в Гранада, Севиля, Малага и Кордоба си стоят! Наистина впечатляващо! Някак си в главата ми е създаден образ на испанските крале, като на фанатизирани галфони и тесногръди коне с капаци на очите. А се оказа, че не е така. Хората са били далновидни и не са сривали това и онова без причина. Е, покръстили са де що мюсюлманин е имало по техните земи и са изгонили евреите, но пък … Светата Инквизиция им е дишала във врата. 🙁
След като се впечатлихме подобаващо от външният вид на катедралата /а той наистина е впечатляващ/ влязохме вътре. Входът, през който влизат туристите се намира във вътрешния двор. Който, както ни обясниха си е бил дворът на джамията. Оставили са го. Даже водата си тече както си е била. Целият двор е засаден с портокалови дръвчета. Общата гледка е … зашеметяваща. Тишина /като изключим туристите/, мир и покой, ромон на вода и аромат на зрели портокали. Истинска приказка.
Влизаме в катедралата. За тези, които не се прехласват като мен пред историята, единият час, който прекарахме вътре ще е предостатъчен. За мен – ами аз можех да изкарам целият ден там! Както вече посочих, катедралата на Севиля е най-голямата, пищна и богата в Испания. То не е позлатен олтар, не са органи от … не помня какво специално дърво, не са разкошни стъклописи на прозорците /абсолютно всички прозорци са разписани/, не са инкрустирани колонади, изписани тавани, картини на Гоя и който се сетите средновековен художник, позлатена и сребърна църковна утвар, саркофази на известни личности. Пак няма как да кажа, че в катедралата има една главна забележителност. Изберете си: саркофагът на Христофор Колумб, картините на Гоя, златният олтар /казаха ни, че иконата на Богородица била чудотворна/, параклисите на различни испански светци обособени в самата църква, кулата Хиралда. За самата кула е необходим още около час, защото трябва пеш да се изкачите до горе. А горе е мноооого високо. Не помня колко, а ме мързи да питам Гугъла.
Отказах се от катеренето /казаха, че имало страхотен изглед към целият град/, в полза на още една разходка из стария град.

И тук ме връхлетя чисто испанска изненада. Сиеста!

От два до пет цяла Южна Испания спира да работи. Знам, че официално сиестата е забранена. Испанците май не бяха чували такова нещо 😉
В два часа се спускаха кепенците на магазините и офисите/работят само ресторантите/ и народът масово се изсипва на улицата за обяд и среща с близки и познати. Общото впечатление е от един голям купон, който тече в тези три часа по улиците. Хората ядат, пият, пушат и си общуват на големи групи. Много, много приятно. Е, освен за заблудени туристи като нас, де. Ама ние пък се разходихме из задните дворчета на квартала и се възползвахме от възможността да се отдадем на шопинг вакханлия из сувенирните магазини. Как пък точно те не затвориха!!!
В този ден най-много съжалявам, че не съобразих за сиестата и не успях да купя една страхотна рокличка за племенницата ми. От тия дето испанците използват за кръщенетата на бебетата. Ама на, затвориха и детето не се вреди.
Друго съжаление е, наистина малкото време, с което разполагахме. Ако имах време, щях да ида да разгедам кралският „Алказар”. Или – дворец. Това е бил кралският дворец на местният мавърски халиф. Не са го разрушили, ползвал се е за дворец от краля през средновековието. Сега е историческа забележителност. Ако имате възможност – посетете го.
С това обиколката ни в Севиля завърши. Както казах, пътят до Малага е към три часа, така че, ни натовариха на автобусите в безумно ранно време – около 4 следобед. Ако можете, вземете си кола под наем и отделете поне два дена на този феноменален град. Аз бих го направила.
Може би тук е мястото за малко отклонение по въпроса за испанците. За средиземноморските народи се носят приказки, че били … мързеливи, не работели … абе не най-качественото, което може да предложи Европа. От досега ми с две такива култури, Испания и Португалия, категорично не мога да се съглася с тези оценки. Испанците са мили, любезни, доброжелателни хора, които ще ти помогнат винаги когато могат. Не бързат, живеят спокойно /затова живеят почти по сто години/, имат страхотна кухня и феноменална култура. Разбирам защо българските емигранти са толкова много там. Просто мястото е невероятно. Възхищението ми от тях нарастваше с всеки следващ посетен град и с нетърпение очаквам възможност да посетя Мадрид и Барселона.

Андалусия – ole!

Част втора – Кордоба и Малага

Следващият ден бе посветен на посещение на Кордоба. Този град, за мен странно, рядко се предлага в туристическите пакети. Може би не го смятат достатъчно интересен. Но на мен ми беше много интересно.
Кордоба е била столица. На Кордобския халифат. Доста време това е била най-мощната от местните мавърски държави. След като е освободена от испанците е загубила влиянието си. Днес, Кордоба е един относително малък, сънен и спокоен южно испански град. Тук са останали много останки от маврите. Старата част на града е в списъка на ЮНЕСКО, което може би е способствало за непромененият и вид. А тя си е такава каквато е била преди няколкостотин години. Сериозно! Направо можех да си представя как е изглеждал града тогава и как хората са живели в тези къщи и са се движели по малките, криви улички. Запазен е целият еврейски квартал. Даже ни запознаха с едно от местните чудеса. Запазена синагога!!! Една от двете съществуващи в Испания! Не е действаща, тъй като е на около 600 години, но си стои и се поддържа.
Най-голямата местна забележителност е джамията-църква. Тоест местната джамия /една огромна постройка, останала от маврите/ и в средата и е издигната църква. Ансамбълът е … много странна гледка. Отвън джамия, отвътре джамия, а в средата … хоп – църква. Но, поред.
Външността си е на джамията. Стоят даже надписите на корана над вратите. Не са изстъргани, изчовъркани или нещо такова. После, влизаме във вътрешния двор. И там си стои както в джамията. Дворът, водата, даже стоят мивките, на които са си миели краката.
Влизаме вътре. Джамия!!!! Съвсем истинска си. Единственото, по което личи, колко е стара, е фактът че няма никакви украси и инкрустации. В смисъл, в джамии от по-ново време си имат съответните вътрешни украси. В тази просто има каменни фризове със стилизирани изображения на цветя и строфи от корана на стените.
Цялото място е колосално огромно. Мавърските халифи са я построили и след това са я разширявали и достроявали в продължение на няколко века. Когато е приключило последното разширение, в джамията са можели да се молят едновременно около 25 000 души. Дори и по днешните стандарти това си е много.
Останал ми е ярък спомен от посещението на джамията. Замръзналите ми крака. В Кордоба, както и в Севиля, през лятото е много горещо. Затова сградата е строена с дебели камъни и вътре топлина няма. Аууу, как премръзнах!!! Вън беше около 20 градуса, вътре – не повече от 10. Накрая вече даже не ми беше интересно, исках само да излезем навън, за да се стопля. ) А беше много интересно.
Както казах, испанците, бидейки разумни хора, не са срутили този шедьовър на мавърската архитуктура. Просто в средата на джамията е направено малко място и там са боднали църквата. Светата Инквизиция … нали помните.  Кулите на църквата са доста по-високи от минаретата, така че, да е ясно на всички кой командва парада, но с това са се изчерпали желанията за безмислени демонстрации.
Мисля, че катедралата на Севиля ми съсипа усещането за грандиозност на средновековните постройки. Всичко с нея сравнявам и всичко ми бледнее. Имам предвид, по отношение на църквите и катедралите.
След джамията – църква имахме време да се разходим из стария град. Там ни показаха друга забележителност на Кордоба, тъй наречените „патио” или вътрешни дворове. Всяка къща е изградена около вътрешен двор. Дворът може да е малък, няколко метра, но всеки един е украсен задължително с мозайки, било по стените, по пода или и двете, има си фонтанче, дори и декоративно и е целият в растителност. Цветя, храсти, дървета и вездесъщите коледни звезди. Казах ли ви за коледните звезди?
Тъй като там дори и посред зима е топло местните украсяват целите си градове с коледни звезди. По терасите, по прозорците, местните власти окачват коледни звезди по улиците, по стълбовете на осветлението, а на някои места видях направени като коледни елхи. Огромни. И всичко е в зелено и червено. Много ярко и празнично /там за пръв път видях и бели коледни звезди. Вместо листата да са червени, са бели. Как ли го правят?/.
В Кордоба си напазарувах кожени работи. Градът има много силно развита занаячийска кожена индустрия. И хората продават страхотни изделия от кожа. Купих портмонета, колан за баща ми. Изобщо, попазарувах си. В този момент проявих невиждана сила на волята. Един от най-големите сувенири, които можете да си купите от Испания, редом с ветрилата, е шал. Женски. Нали сте виждали испанките какви разкошни шалове носят. Такъв ми се искаше да си купя. Бял, ръчно бродиран. Обаче си налегнах разсипническият характер и не си купих! И досега не знам, дали не направих грешка.
Е, за утешение от Севиля си взех ветрило. Червено, от крушово дърво. Голяма гъзарийка. )

Ще пропусна следващият ден и екскурзията до Танжер, защото мисля да и посветя отделна глава. Затова, напред към Малага.

Малага не беше част от туристическата програма. Но имахме свободен ден и решихме да се разходим до там. Бяхме се събрали много приятна група от няколко човека от екскурзията и като се качихме на градския автобус се понесохме напред. Искам само да вметна, че градският транспорт на Испания, или която и да е друга европейска дестинация, в която съм била, няма НИЩО общо с нашият мил, роден АДСКИ транспорт. Чисто нови, чисти, безумно точни автобуси /абе тия хора задръствания и трафик не са ли виждали, чак да ти стане неудобно колко са точни!/. Униформени шофьори, които обявяват всяка спирка.
Там видях и как се справят с гратисчиите. Между другото в по-голямата част от Европа е така. Качването става само и единствено от първата врата. Качваш се, подаваш парите на шофьора, той ти дава билета и ти връща рестото ако трябва /ама няма, имате ли дребни, нямам да ви върна, връща до стотинка!!!, че и благодаря казва!/. Да, да, мила, родна действителност.
Сега за Малага. Малага е вторият по големина град в провинция Андалусия след столицата Севиля. Има огромно пристанище, което играе важна роля за развитието на местната икономика.
Малага е най-известна с това, че там е роден Пикасо. И в по-нови времена – Антонио Бандерас.
Възползвахме се от хубавото време, беше слънчево и топло и се качихме на обзорните, туристически автобуси. Сещате се, двуетажните, дето обикаляш града с тях и можеш да слезеш и да разлгедаш съответните забележителности. Признавам си, при къщата-музей на Пикасо не слязох. После чух от тези, които я бяха посетили, че не била нищо особено. В смисъл, там няма останали кой знае какви картини на Пикасо. Май има само няколко графики. Ако сте голям почитател на Пикасо, може и да ви е интересно. Иначе –не. След като е напуснал на около 16 години Малага, Пикасо не се е връщал там и някъде съм чела, че не си е спомнял с добро за родния си град.
След не-спирането при Пикасо се отправихме към старата мавърска крепост, разположена на хълмовете над града. Няма да напомням отново, че крепостта не е разрушена. Тъй като е на хълмовете, от нея се разкрива потресаващ изглед към целия град. А и понеже беше слънчево, снимките станаха трепач.
Хопнахме в следващия автобус и се отправихме пак към града. Там се разходихме по долните нива на крепостта. Там са и останките от съответния мавърски дворец.
Ей, ама каква мускулна треска си навлякох. Представете си Царевец. Нагоре-нагоре … и ооооще нагоре. Пък аз доста непредвидливо не бях с маратонките, ами с боти. На ток. Е, не висок, но все пак. И резултата, мускулна треска.
Някъде към обяд, уморени от история, се отправихме към централната търговска улица. Пешеходна, както в останалите градове. И страхотно украсена за новата година. Такива украси правят хората по света!
Поразходихме се, позяпахме по магазините /нищо не си купих!, да ви се похваля/ и мотайки се насам-натам попаднахме на поредното патио. А там – прелест! Две от къщите, които образуват този двор имаха … заведения. Сладкарница и малко заведение за хранене. Масички на двора, оркестър, който свиреше и ни веселеше и много хора, окупирали всеки свободен стол. Беше невероятно. Освен местните, които си обядваха и доста туристи като нас бяха открили това невероятно място. Намерихме си свободна маса и решихме да си поръчаме. Обаче … Биг проблем, Кръстник! Ние не шпрехваме испански, а сервитьорката грам английски не обелва! )
И какво мислите, огледахме се по околните маси какво ядат хората и си посочихме, аз – това, аз – това. Е, стана малка инфекция, защото както се оказа аз исках тортиля, пък получих някакъв вид люта яхния. Но пък – колко беше вкусно …
Следва отклонение за кухнята.
Испанците, казано направо, знаят как да готвят. Страхотна кухня!!! Като морски народ, страшно много рибни деликатеси. Каква сьомга и риба тон на скара ядох там …. ауууу, и досега ми потичат лигите. А аз не обичам морска храна! Може би само паелята не ме впечатли особено. Но вече бях яла, а и морските дарове… ами не ми стана любимо. Освен това, испанците хитро са привнесли каквото са намерили като гастрономически обичаи у задморските си колонии. Ядат много ястия с картофи. Там за първи път разбрах какво в същност е тортилята. Не е измислицата, която тук наричаме така. Там тортилята е нещо като …. баница с картофи. Но без кори. Тоест забъркват настъргани картофи, с настърган лук, мляко, сирене и разни подправки, понякога чух, че се слага и ориз, и това се запържва на тиган. Като е дебело около 5-6 сантиметра. Пръстите да си оближеш. Продават ги даже като полуфабрикат. Само я слагаш в тигана и я запържваш. Донесох си, да пробваме. Вкусно.
Друга особеност на испанската кухня /поне от моя гледна точка/ са супите. Техните супи са само … ами крем. Всичко се претрива. Обаче каква лучена супа ядох!!! Нямаше даже намек за силният лучен аромат. Страхотна беше. Лелееее, току що обядвах, и пак съм гладна!
Такааа, след като си облизахме пръстите с обяда, се поразмазахме, за да храносмелим щастливо и доволно под топлото слънце.
Щастливи и доволни се отправихме да разглеждаме останалата част от града. Тук групата реши, че иска да се разходи до El Corte Ingles. Най-голямата верига …. ами МОЛ-ове в Испания. Тук аз сдадох багажа и реших да се прибирам. За да компенсирам липсата на подходящ шопинг в този ден, се поразходих из магазините около хотела ни.
Тази вечер имахме още едно организирано забавление. Посещение на фламенко. Горещо препоръчвам на всеки, който може, да посети фламенко! Феноменално беше! Толкова живо, мощно и същевременно изящно! Кара кръвта ти да заври! Фламенкото е всичко, което сме виждали по телевизията и много повече. Защото по телевизията не можем да усетим емоциите на танцьорите, адреналина на зрителите, магията на музиката, витаеща в залата. Всичко е толкова истинско и живо. Чак ти се иска сам да станеш и да почнеш да танцуваш!
Признавам си, че докато гледах девойките и невероятния начин, по който танцуваха си мислех, че поне половината са рускини. Нали се сещате, гимнастички, които си изкарват хляба така. Толкова бяха подвижни и пластични! Обаче, след края на шоуто, минаха по редовете да се ръкуват със зрителите и за безкрайна моя изненада се оказа, че са си истински испанци.

Сега ще се отклоня по един малко неприятен въпрос. Българите. И по-точно българските туристи. Поводът, при прекрасната група, която се събрахме, е неизбежната капка катран в кацата с мед. Та …
… намери се една крава, с претенциите на гранд-дама, и покритието на леля Пена от Горно Нанадолнище, която не беше впечатлена от прелестите на Испания. Беше с мъжа и децата си. И понеже е „гранд дама”, не си беше записала никаква екскурзия освен фламенкото. И питаше екскурзоводката ни, какво тя би и препоръчала да види, за да се запознае с „истинската” Испания. Момичето добросъвестно препоръча Севиля, Гранада и фламенкото. Че като се почна … ооо, ама Севиля това, ама Гранада ли …. Накарая се оказа, че кравата си записала двете „най-истински” изживявания в Испания. Фламенкото / с това съм съгласна/ и … корида!!! Че беше повлякла и нещастното си семейство с нея! След това попитахме мъжа и как им се е отразила коридата. Останали ли са до края и така. Останали, друг път! Станало им лошо от кръвта още в началото и си тръгнали!!! А бяха платили по около 50 евро на калпак!!! Честна дума, човек си пати от главата! Като си тъп, помощ няма!

Андалусия – ole!

Част трета – Танжер – хроники на собствената ми глупост!

Такааа … Честна дума не знам как точно да започна тази част. В смисъл, аз знам какво искам да кажа, но не знам как да го започна, та да не подкарам директно с грубостите. Затова – хайде съвсем отначало.
Когато се записвах за Испания в София, най-голямата ми радост беше, че има предвидена целодневна екскурзия до Танжер. Мароко винаги ми е било мечта. Хората казват, че е екзотично, различно, красиво. Както се оказа, не само аз мислех така. Всички, на които казах, че имам цял ден в Мароко, много ми завидяха. Точно за тази екскурзия. И аз я очаквах с най-голямо нетърпение от всичките други, които си бях записала.
Такава грешка!!!
Един съвет от този личен, горчив опит. Никога не тръгвайте към някое ново място с предварителни нагласи и очаквания. Просто се оставете на място да си съставите мнение. Аз точно това не направих. Отидох в Танжер с огромна торба с очаквания. Е, такъв жесток културен шок никъде не съм изживявала! Това беше най-отвратителния ден /за да не кажа нещо по-грубо/, който съм преживявала на която и да е екскурзия!
Пътуването до Танжер става с ферибот от испанския град Серифа. Отидохме ние с автобуса дотам и след известно размотаване в пълна с … араби чакалня ни натовариха на ферибота. За да ви стане ясно ще уточня, че денят в който пътувахме, се оказа последният преди Рамазана. Тоест, де що мароканец в Европа имаше, се беше юрнал да се прибира към Мароко. И понеже е най-евтино – през Серифа.
Такаааа … качваме се ние на ферибота и там …. тълпи мръсни, уморени, спящи директно на пода, миришещи … араби. Семейства с по сто деца. Пищящи, ревящи … абе сещате се. Ужас! Знам, че звуча расистки и това което казвам, не е хубаво, но такова впечатление остана в мен. Дори и сега, две години по-късно, пак такива некрасиви думи ми идват в главата. Както и да е, все още е рано и въпреки кофтито впечатление, това не ми разваля настроението. Строяваме се на откритата палуба, за да гледаме морето при прекосяването. Пътят от Европа до Африка е около час и половина. Това е най-тясното място между двата континента. Въпреки дивият вятър е слънчево и топло и относително лесно преминаваме пролива. Трябва да уточня, че страдам от морска болест и вътре и без арабите ми става зле. Така че, изкарах по-голямата част от пътуването навън.
Както и да е, стигаме блеговете на Африка и пред нас се белва Танжер. От кораба изглежда красив, бял град, разпрострял се по околните хълмове. Красиво беше.
Вече в добро настроение и с очакване за разкриване на арабски красоти, се отправяме към автобусите.
И … първа неприятна изненадка. Див арабски хаос! От ферибота, освен местните, сме се изсипали и няколкостотин души туристи от най-различни групи и националности. И на паркинга на автобусите настава див хаос, докато местните тичат и ни дърпат насам-натам към този или онзи автобус. Да не споменавам и местните продавачи, които започват да ни дърпат още от там и да ни предлагат съответните китайски боклуци, на съответните безбожни цени! Брррр!!!!
Май досега не съм имала повод да спомена за начина на търговия в арабския свят. От опитът ми в Турция, Египет, Мароко и Тунис трябва да кажа, че арабският начин на търговия не ми допада. В смисъл, за европейци като нас може и да е забавно и екзотично … първият половин час. След това, всичките тези накачулили те и дърпащи те и крякащи араби … ами повярвайте ми, идват ти в повече.
Но, с питане и до Цариград се стига, така че, с много питане и викове, откриваме нашият автобус.
И цък … втора изненадка! В Мароко, екскурзиите се водят само от местни екскурзоводи / и на други места е така/, но придружаващият групата /тоест нашият си екскурзовод/ се превръща в турист като нас и няма право да се обажда! Да не вземе да каже нещо неподходящо. Та се наслушах на лош английски.
Екскурзията започва с разходка из новата част на града. Красиви, ниски къщи, даващи обещание за по-късна приятна разходка из цивилизованата част на града. След това ни качват на наблюдателна площадка над града, от която се открива хубава гледка към Атлантическия океан. Дотук добре. От там са и само трите снимки, които направих този ден!
Излишно е да споменавам, че при всяко слизане от автобуса бивахме обсаждани от тълпи безумно досадни продавачи на … китайски боклуци, които ни дърпаха и се опитваха да ни убедят какви безценности продават. Дори когато ни писнеше и се качвахме в автобуса, те продължаваха да ни преследват! Уфффф! Към този момент настроението ми взе леко да се скофтява, но пък … това си е арабският свят и такива неща вече бях виждала. Така че, продължаваме напред.
След разходката на чист въздух, по програма следва разходка из Медината. За непосветените, в арабските държави Медината е старата част на града, където обикновено се разполага арабския пазар. Така беше в Кайро, така е и в Тунис. На тези места туристите биват предупреждавани да не се мотат по тесните, задни улички, ами да си се разхождат по търговската улица. Да не стане сакътлък де.
Тука такова нещо нямаше. Оказа се, че в Медината живеят най-бедните семейства в града. Самият квартал е оставен на разрухата. Такова чудо като пазар нямаше. Като капак се оказа, че понеже на следващия ден започва Рамазана, де що арабин имаше всички бяха накупили овце, да ги колят. Ейййй, такава смрад! В този момент културният шок се стовари със страшна сила отгоре ми и отми без остатък каквито там илюзии бях имала за широтата на собствените ми възгледи. Почувствах се префинена европейка. Всичките заблуди, които имаме, за това колко зле живеем, са нищо в сравнение със загробващата мизерия в Медината. Чувала съм за такова нещо в черна Африка. Виждала съм дълбока, безпросветна мизерия в Банкок. Но там дори и бедняците от бидон вилите изглеждаха … не знам, приветливи, усмихнати и дружелюбни. Те сякаш не обвиняват чужденците за мизерията си. При мароканците не е така. Погледите, които получавахме бяха …. в най-добрия случай враждебни. Чувала съм, че в джамиите им промиват мозъците и ги учат какви черни дяволи сме ние. До онзи момент, там, на онова място, не вярвах в тези приказки. Там повярвах! Имах чувството, че ако останем сами, като нищо ще ни разкъсат от едната злоба и омраза.
Самата Медина е един лабиринт от малки, тесни и адски стръмни улички, по които се впуснахме буквално в бяг. Защото сме били закъснявали за обяд в най-добрия ресторант на Танжер. Цялото това търчане из сокаците и между враждебните местни бе съпроводено от стискане на чантите ни и неизменно преследващите ни … търговци, по липса на по-добра дума, които ни дръпаха в пореден опит да ни пробутат нещо си. Буквално всеки поглед към каквато и да е стока, бил той и случаен, водеше до това да те накачулят врякащи араби и с войнствен глас да ти пробутват боклуците си. В този момент вече се чувствах на края на физическата си сила.
Междувременно успяха да ни набутат и в поредния търговски център, да ни продават каквито там боклуци от камилска кожа могат да се произведат. От немай къде и изнемога купих една чанта от камилска кожа. Майка ми така и не я носи повече от два пъти 🙁
Продължавайки в конски тръст ни подкараха към така наречения, най-добър ресторант на Танжер. Както се оказа, там водят всички чужди групи и яденето се сервира под час и всяка група се юрва като невидяла, да не си изтърве часа. Абе … гадост.
В ресторанта ме напуснаха и психическите сили. Знам, че звуча мелодраматично, но аз така го чувствах. И сега, две години по-късно, не мога да се сетя за този ден, без да изпитам силно чувство на погнуса.
Та – ресторантът. Бяха ни обещали меню от местни деликатеси. Може би в този момент преигравах, но не намерих сили даже до тоалетната да ида. Добре, че имах мокри кърпички в мен, да си изтрия ръцете преди обяд.
А обядът … ами уф! Единственото, което в крайна сметка ядох, беше хляб /беше вкусен/ и малко зеленчуци. Зеле и домати. Иначе имаше ястия с кус-кус /нещо, което дори тук не вкусвам!/ и най-големият деликатес … кебапчета от овче месо. Те твърдяха, че били страхотно вкусни, правели се от най-хубавото месо на овцата и май искрено се засегнаха от погнусената ми физиономия и отказът ми да опитам. Но, аз и тук овче не ям. А онези неща как миришеха!!! Чувала съм, че западноевропейците овче не ядат, защото им мирише. Ами мирише! Отвратително!
Докато обядвахме, ни бяха подготвили музикална програма. Съответните арабски трели и кючекчийка. Не се впечатлих, нямах и сили.
Как да е, приключихме с това изпитание. Като гледам, към тоя момент по голямата част от групата искаше да се качи на автобуса и ако може да си ни натоварят на ферибота.
То така се и оказа. Никаква разходка из нормалната част на града, никакви търговски улици. Бум в автобуса и хайде на ферибота.
Оказа се, че последния кораб е в четири следобед, така че, към два и малко ни натириха на пристанището. И там като се почна едно висене. Явно бяха претоварили ферибота на идване от Испания, или пък на арабите толкова им е акъла за дисциплина и ред, но корабът беше разтоварван от качените коли и автобуси повече от два часа. Съпроводено от клаксони, викове, крясъци и нова порция див хаос! А ни си седим и си чакаме.
Та вместо да тръгнем обратно към три започнаха да ни товарят към четири и половина. На връщане направо ми стана лошо на кораба. Имаше вятър и бая клатеше. Както си бях вкисната, едва издеяних.
Та така. Накрая към 7 вечерта, тотално изтощена ме стовариха пред хотела. Ох, какво облекчение изпитах! Не можете да си представите!
Съзнавам