Archive for the tag 'северни елени'

окт. 22 2015

Плевенчани отвъд Полярния кръг (5): Нордкап, Рованиеми и Стокхолм

Заедно с нашите смели плевенчани по пътя на Север минахме през Словакия и Чехия, през Германия и Швеция, влязохме в Норвегия с Осло, Прейкестолен и Берген, а последния път пресякохме Полярния кръг и бяхме на островите Лофотен. Днес ще достигнем крайната точка на пътуването и най-северна на Европа – самия нос Северен 🙂 Приятно четене: […]

3 коментара

мар. 17 2014

Елени по пътищата на северна Европа – фоторазходка с Опел

От северо-изток духна вятър. А който помни филма Хан Аспарух и репликата на местния славянин при срещата му с хана „От Северо-изток идва само лошо“ – та днес ще си говорим за Севера и неговите напасти 😉 В случая със Скандинавия става дума все пак само за северни елени по пътищата 😉 Валентин ще ни […]

2 коментара

февр. 01 2010

В планините на полярна Норвегия (2)

Продължаваме с красивия пътепис на Владимир за планините на северна Норвегия. Разгледахме фиордите край градчето Рейне, а сега продължаваме с още много снимки из Норвегия над Полярния кръг. Приятно четене:

В планините на полярна Норвегия

част втора

В периода от 25-ти Май до 14-ти Юли 2009-та предприех едно дълго самотно пътуване с цел да заснема различни места в северния полярен кръг – няколко островни групи в Северния Ледовит океан и Атлантика, както и някои планини на континента. Пътувах сам близо 2 месеца през бурите и затишията по време на полярния ден, когато слънцето не залязва под хоризонта 24 часа в денонощието, създавайки илюзия за безвремие… Пътеписът описва няколко дни от това пътешествие – ежедневните задачи, но и преживявания, които ще останат в паметта ми завинаги…

Бележка: Авторът на този текст е твърдо ПРОТИВ самотните преходи в планината и далечни ненаселени области. Подобен род занимания са опасни, често и скучни, изискват устойчива психика и адекватен опит в планината. Подобен соло-вариант се налага понякога от спецификата на един дълъг работен фотографски проект, но в никой случай не е идеалният вариант да прекарате отпуската си. Макар част от казаното да звучи романтично в една или друга степен – добрата компания е всъщност незаменима. Всеки мислещ човек от нас, ходещите сами в планината, се е питал многократно „Добре сега, а ако счупя крак, кой ще ме намери и кога?”. Премисляйте добре преходите спрямо подготовката си, атмосферните условия и екипировката си – но и подбирайте добра компания.

Обзор на дните от 13-ти до 26-ти Юни 2009

Знаеш ли, за 5 седмици тук нещо отдавна потулено в мен излезе от клетката си. Всичко е прекрасно – природата, планините, фиордите, животните в тях… но за мен Хората в този район са най-удивителният обитател тук, време е да направим резерват за тях. Доста странно изказване за човек като мен, обсебен от планините?

Тук къщите не се заключват. Тук ключовете от колите стоят на таблата им, те служат само за да запалиш двигателя. Тук се случва поради незнание (защото няма огради, нито нужда от тях) да опънеш палатката си на нечия земя край брега, а собственикът да дойде след 2-3 дни и да пита как си изкарал бурята и имаш ли нужда от храна или вода, дори да те покани на чай. Тук си върнах вярата, че човеците се раждат добри по природа.
Практически

в селата престъпленията

годишно варират между нула и едно – случва се през зимата някой да се поднесе с колата си на леда и да влезе в двора ти, трошейки храстите с бронята си, толкова с престъпленията. Полиция има само в 3-те „големи” града в района, които са с население от 5, 10 и 17 хиляди жители – там има и престъпност (като за местните разбирания), има и аларми, и всички онези ужасни градски неща, които точно сега не желая да виждам. Този контраст между селата и градовете надгради впечатленията – явно човеците се раждат наистина добри по природа, после обаче градът им разказва играта.

Къща – В планините на полярна Норвегия

Къща

След кадъра от първия пътепис до днес изминаха 15 денонощия, доколкото това може да се каже по тези земи на 24-часовото слънце. Получих възпаление от една рана на дясното слепоочие, която се поду страховито и издърпа кожата от лицето ми вдясно, притваряйки едното ми око. Колко неподходящо точно по време на малкия ураган, който в рамките на 10 минути потроши 4 от 7-те палатки на брега при известния плаж Утаклев – събори ги като замъци от кибритени клечки, за щастие моята беше сред 3-те оцелели конструкции, все пак беше виждала и къде по-силни бури в първата седмица след пристигането ми. Когато вятърът и дъждовете започнаха да утихват, се преместих на някакви си километри от болницата и в тази нощ отокът започна да спада, явно се уплаши от перспективата да срещне скалпел и изкара съдържанието си…

В продължение на 10 дни се движех без да заснема нещо смислено, в първите 7 изобщо не извадих камерите и обективите си от чантите им – времето беше или с ураганен характер, или потресаващо добро, а аз търсех един особен вид буря. По това време на годината, когато из родните географски ширини е равноденствието, тук слънцето е прекалено високо, дори в най-ниската си точка около 1 ч. след полунощ. Мога, разбира се, да вдигна камерата и да направя поредния скучен кадър – мога, но не търся това.

Четете по–нататък>>>

4 коментара

Switch to mobile version