Archive for the tag 'Северна Корея (КНДР)'

авг. 20 2009

Информация за пътешественици: КНДР

Получих едно-две запитвания дали може частни лица да пътуват до Северна Корея (КНДР).

С КНДР съществува визов режим (Визов режим за български граждани), но практически е невъзможно да получите самостоятелно такава виза.

НО… пък можете да отидете на организирана екскурзия (с туристическа агенция) — тогава агенцията ви вади визата. Това се прави най-малкото, защото не можете да се мотаете из страната без придружители, прикачени към вас от страна на държавата.

Ето и малко пътеписи от КНДР, писани от частни лица, посетили КНДР по горе-описания начин:

Пътуване до Северна Корея (КНДР) — съвети и препоръки

и разказ за пътуване до там, писан от Димитър (Домосед):

В манастира на вярата Чучхе (КНДР) — част първа

В манастира на вярата Чучхе (КНДР) — част втора

Радвам се, че мога да помогна на желаещите пътешественици — когато (ако;-) се върнете, ще очаквам да напишете още пътеписи за Северна Корея.

Лек път!

No responses yet

дек. 08 2008

В манастира на вярата Чучхе (КНДР) – част втора

Продължаваме с част втора на пътеписа на Домосед до Северна Корея. Започнахме с пристигането в КНДР и празника Ариран, а сега продължаваме с разходка из Пхенян и страната. Приятно четене:

В манастира на вярата Чучхе (КНДР)

част втора

На сутринта през прозореца на 43-тия етаж ме събуждат приглушени бодри маршове в изпълнение на мъжки хор, носещи се от някаква общоградска радиоуредба. И никакви други шумове, примерно от автомобилен трафик, не се примесват с тях. Нашата кола е от малкото, която нарушава покоя. И единствената марка Opel. В рамките на няколкото дни сред скромната по численост общност на туристите в Пхенян, с които се засичаме по регламентираните забележителности, ще ми излезе име – Оня с опела.

Светофарите не работят, но на всяко кръстовище стои момиче-регулировчик, чиито задължения са не да внася ред в хаоса, ами ако евентуално от някоя от четирите посоки се зададе кола, с отсечено движение на палката да и даде път. Сравнително най-често се задават автобуси от градския транспорт. Изчаквани тръпеливо от граждани в консервативно строги чиновнически тоалети по спирките. Като чакането много често се извършва клечешком, което няма как да не изглежда забавно в очите на европееца. Колкото по-строг костюмът на клечащия или клечащата – толкова по-забавно. Представям си да тръгна рано сутрин на училище и да заваря директорката да клечи на спирката.

Няма много коли, но има метро. На теория оперират два диагонала през целия град. Но на туристи се показват винаги точно определени две станции, първата и втората, монументално обзаведени по московски образец. И дълбочината е по московски образец, но изненадващо не е държавна тайна, а държавна гордост – 100 метра. А дали и метрото не е е потемкинско село? Като болницата, където завели други туристи. Всичко било безупречно хигиенично и оборудвано с взевъзможна медицинска апаратура (по модели от 60-те и 70-те, разбира се), отделенията били слънчеви и комфортни, и имало чудесни кабинети за рехабилитация. Но нямало … нито един пациент. Освен една усмихната родилка, с която случайно се засичали няколко пъти на различни етажи. Надали. Метрото има вид на истинско и пътниците – също. Иначе всички преструващи се на пътници статисти биха заслужили оскари за второстепенни роли. Особено пияницата, който събори водачката ми на вратата на влакчето, устремен на юруш към свободно място на седалката.

Има и тролеи. Различават се по броя на звездичките на кабината на шофьора. Като на изтребител, свалил съответния брой вражески империалистически самолети. Като онези от военния музей с 60-те панорами и диарами – мултимедийна музейна практика с преливащи в триизмерни макети двуизмерни епични батални сцени с подвижни и ефектно присвяткащи елементи (камиончета, танкчета, влакчета), развита в Съветския съюз и братски страни през 70-те. От които, подобно на метрото, на гостите на музея се показват точно две (те функциониращи).

47 коментара

Older Entries »