Archive for the tag 'Северна Корея (КНДР)'

авг. 20 2009

Информация за пътешественици: КНДР

Получих едно-две запитвания дали може частни лица да пътуват до Северна Корея (КНДР).

С КНДР съществува визов режим (Визов режим за български граждани), но практически е невъзможно да получите самостоятелно такава виза.

НО… пък можете да отидете на организирана екскурзия (с туристическа агенция) — тогава агенцията ви вади визата. Това се прави най-малкото, защото не можете да се мотаете из страната без придружители, прикачени към вас от страна на държавата.

Ето и малко пътеписи от КНДР, писани от частни лица, посетили КНДР по горе-описания начин:

Пътуване до Северна Корея (КНДР) — съвети и препоръки

и разказ за пътуване до там, писан от Димитър (Домосед):

В манастира на вярата Чучхе (КНДР) — част първа

В манастира на вярата Чучхе (КНДР) — част втора

Радвам се, че мога да помогна на желаещите пътешественици — когато (ако;-) се върнете, ще очаквам да напишете още пътеписи за Северна Корея.

Лек път!

No responses yet

Дек. 08 2008

В манастира на вярата Чучхе (КНДР) – част втора

Продължаваме с част втора на пътеписа на Домосед до Северна Корея. Започнахме с пристигането в КНДР и празника Ариран, а сега продължаваме с разходка из Пхенян и страната. Приятно четене:

В манастира на вярата Чучхе (КНДР)

част втора

На сутринта през прозореца на 43-тия етаж ме събуждат приглушени бодри маршове в изпълнение на мъжки хор, носещи се от някаква общоградска радиоуредба. И никакви други шумове, примерно от автомобилен трафик, не се примесват с тях. Нашата кола е от малкото, която нарушава покоя. И единствената марка Opel. В рамките на няколкото дни сред скромната по численост общност на туристите в Пхенян, с които се засичаме по регламентираните забележителности, ще ми излезе име – Оня с опела.

Светофарите не работят, но на всяко кръстовище стои момиче-регулировчик, чиито задължения са не да внася ред в хаоса, ами ако евентуално от някоя от четирите посоки се зададе кола, с отсечено движение на палката да и даде път. Сравнително най-често се задават автобуси от градския транспорт. Изчаквани тръпеливо от граждани в консервативно строги чиновнически тоалети по спирките. Като чакането много често се извършва клечешком, което няма как да не изглежда забавно в очите на европееца. Колкото по-строг костюмът на клечащия или клечащата – толкова по-забавно. Представям си да тръгна рано сутрин на училище и да заваря директорката да клечи на спирката.

Няма много коли, но има метро. На теория оперират два диагонала през целия град. Но на туристи се показват винаги точно определени две станции, първата и втората, монументално обзаведени по московски образец. И дълбочината е по московски образец, но изненадващо не е държавна тайна, а държавна гордост – 100 метра. А дали и метрото не е е потемкинско село? Като болницата, където завели други туристи. Всичко било безупречно хигиенично и оборудвано с взевъзможна медицинска апаратура (по модели от 60-те и 70-те, разбира се), отделенията били слънчеви и комфортни, и имало чудесни кабинети за рехабилитация. Но нямало … нито един пациент. Освен една усмихната родилка, с която случайно се засичали няколко пъти на различни етажи. Надали. Метрото има вид на истинско и пътниците – също. Иначе всички преструващи се на пътници статисти биха заслужили оскари за второстепенни роли. Особено пияницата, който събори водачката ми на вратата на влакчето, устремен на юруш към свободно място на седалката.

Има и тролеи. Различават се по броя на звездичките на кабината на шофьора. Като на изтребител, свалил съответния брой вражески империалистически самолети. Като онези от военния музей с 60-те панорами и диарами – мултимедийна музейна практика с преливащи в триизмерни макети двуизмерни епични батални сцени с подвижни и ефектно присвяткащи елементи (камиончета, танкчета, влакчета), развита в Съветския съюз и братски страни през 70-те. От които, подобно на метрото, на гостите на музея се показват точно две (те функциониращи).

47 коментара

Дек. 08 2008

В манастира на вярата Чучхе (КНДР) – част първа

Признавам си, че бях шашнат, когато получих днешният пътепис. Това не е първият пътепис за Северна Корея на нашия сайт, но е първият, писан от българин. Благодарение на Димитър (Домосед) ще се разходим до Корейската народно-демократична република (КНДР). Приятно четене и приятно припомняне:

В манастира на вярата Чучхе

Няма място! Няма място! — извикаха те, като видяха, че Алиса иде.
Има много място! — каза Алиса възмутена. И тя седна в едно голямо кресло на другия край на масата.
Ще пиете ли малко вино? — покани я Мартенския Заек.
Алиса огледа масата, ала на нея имаше само чай.
Не виждам никакво вино — забеляза тя.
Няма вино — рече Мартенския Заек.
Тогаз не беше толкова учтиво от ваша страна да ми предложите да пия — каза Алиса ядосана.
Не беше толкоз учтиво от ваша страна да седнете, без да сте поканена — рече Мартенския Заек.
Не знаех, че масата е ваша — каза Алиса. — Наредена е за повече от трима.
Косата ви трябва да се подстриже — каза Шапкаря.
(из „Алиса в страната на чудесата“, Люис Карол)

— Няма място! Няма място! — извикват в хор тримата ми корейски домакини-водачи-придружители в момента, в който понечвам да се преместя една седалка по-наляво от посочената ми от разпоредителката на съвършено празната трибуна за правоимащи (VIP, англ.) на стадион 1 май в Пхенян.

— Няма място! Няма място! — бяха извикали в хор стюардесите в самолета няколко часа по-рано, в момента, в който пътничката отвъд пътеката беше понечила да се премести на очевидно празното място до прозореца. Аз хитро бях задал същия въпрос на китайката, регистрала ме за полета на летището в Пекин, и се беше оказало, че има място. Не, че нещо изобщо се виждаше през облачния похлупак — нито мирно орещи си трактори, нито казарми, нито фабрики за обогатяване на уран. Просто стюардесите в авиокомпания Air Koryo не се чувстват достатъчно упълномощени да дават толкова отговорни разрешения. Впоследствие вече от сухопъна и железопътна гледна точка се доби впечатление, че корейците не ползват никакви трактори или друга селскостопанска техника по царвичните полета и оризищата. А самолетът беше Ил-62 — флагманът на съветския презокеански аерофлот. Мечта и завист за малчуганите от кръжоците по ТНТМ1 в България през 70-те, предвид че чехите, поляците и източногерманците го имаха в гражданските си въздушни флотилии, за да поддържат директни линии до братски Куба и Корея, а Балкан го нямаше. Възтесничко салонче, в което не е ясно как се издържа повече от час полет, но — безупречно чисто, поддържано и даже луксозно, но в някакъв позабравен ретро-стил от 60-те. И в интерес на истината вино имаше, а за подстрижката се бях погрижил предварително. А въпросът дали съм бил поканен или самопоканен в Страната на Чучхе не търси и не намира еднозначен отговор във философската ѝ база.

17 коментара

Ное. 09 2007

Северна Корея: Пътуване до сухопътната граница между Щатите и Русия

Тази публикация посвещавам на утрешния 10-и ноември и на днешния 9-и ноември (за тия дето не помнят – на днешния ден през 1989г падна Стената). Нищо и никакви дати, но ако не бяха Папата, Рейгън, Тачър, Буш, Горбачов, Хелмут Кол, Вацлав Хавел, Лех Валенса и мнозина други – ето на каво щяхме да приличаме: Къде […]

4 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version