Archive for the tag 'Света Богородица'

май 25 2012

Съкровищата на манастира Икосифиниса /Косиница/ (край Сер, Гърция)

Празничните дни някак подкарват към пътеписи, свързани и с Бълграия и с Гърция. Днес Цветан ще ни води до манастира Икосифиниса (Косиница) край Сер (Серес) в Гърция.

Приятно четене:

 

 

Съкровищата на манастира Икосифиниса /Косиница/

 

„iera monitis panagias eikosifoinissis“

 

Рано сутринтa потегляме по пътя Кавала-Проти-Серес. След отклонението след село Кормища поемаме нагоре по тясния асфалтов път. След много завои. И след половин час или 35 км  изниква манастира Икосифиниса.

Moni Eikosifoinissis, Kormista 62047, Гърция

 

 

Белокаменните му сгради, също са покрити с каменни плочи. Те са сгушени сред рядка горичка на височина 750 м в северните склонове на планината Пангеон или Кушница.

 Манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

 

През Г-образния вход, защитен от високите манастирски стени се озоваваме

 Манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

 

в широк вътрешен двор с фонтан, заобиколен от надвиснали дървета, хвърлящи дебела сянка и стопански пристройки с wc.

 Манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

Покланяйки се на ктиторите св.Герман и св. Дионисий, които са изобразени над втората порта, влизаме в  манастирския двор, постлан с мраморни плочи

 Манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

Там в средата се изправя бялата

църква  „Св.Въведение Богородично”

(„naos tou isodiontis theotokou“) с часовниковата кула до нея.

 

 Манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

Една любезна монахиня ни подава листче с кратката история на манастира на български, а друга ни пита за броя на поклониците, за да приготви гръцки(турски) кафета за нас в архондарика (гостната).

Докато другите слушат историята, аз обикалям и снимам външните стенописи до входа на църквата със

св.Герман – ктитор

(основателя) на манастира

 

 Свети Герман – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

 

 

 

И стълбата към небето с дяволите, които ни дърпат и искат да ни отклонят от правия път към Небесното царство

 

 Стенопис – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

Влизаме в храма, за да се поклоним и помолим пред чудотворната  икона на Богородица, да ни дари с деца или внуци.

Според легенда иконата не е създадена от човешка ръка,  а вследствие на  чудо от пурпурно червена светлина т.е. Ikon finissousa-ikon finissa-ikosifinissa, т.е. пурпурно светеща икона. Тя е намерена в  Святото място на Богородица  на  няколко метра на  изток от днешните стени на манастира до старата вятърна мелница. Това е основната версия за  произхода на името на манастира.

 

 Стенопис – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

Втората версия произтича от извора/=kotsyfi,kossyfos/, който  св.Герман е открил скрит сред храстите, днес той бе почти пресъхнал в аязмото на св.варвара което е пред стените на манастира до паркинга.

 

Според третата версия св.Герман Йордански е получил указание от  ангел да напусне Палестина и да се върне и основе  манастир в Македония в един оазис с 20 палми /ikosi finikes=20 палми/.

 

Според моята четвъртата  версия Косиница е от „костница“ в памет на загиналите тук 172 мъченици за вярата на 25 август 1507 от ръката на турския поробител.

 

Сред мрака в храма прозвучава на гръцки акатиста на Богородица, който нашата група поема на български. Покланяме се на изнесените многобройните свети мощи и на излизане запалваме по една  истинска свещ от пчелен восък. Пускаме в касичката по 0,5-1 евро и  си взимаме сами свещите и оставяме листчета с имената на нашите близки на латиница за литургия. Минаваме през магазинчето, откъдето си купуваме иконки по 1-5 евро за спомен, т.е. доброволно да заплатим за вкусният локум, маслените сладкиши и кафето.

 

Очарован съм от тактичноста на игуменката Алексия, която спести част от историята на манастира. Тя не ни показа следите в мраморния под на църквата от поразения български офицер. През 1917 година той се опитал да задигне чудотворнота икона. Тя внезапно натежала. И като не могъл да я помръдне и тя останала в манастира. Друга била съдбата на реликвария на св. Дионисий и малката икона, които били отнесени от българската армия.

 

 Света Богородица – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

А сега малко по-подробно за

историята на този първи православен манастир в Егейска Македония

Епископът на Филипи Сосон през 450 г. издига църква на 50 м източно от днешния манастир. На това място има останки от стени и кули от антична крепост. Според гърците там е било светилището на Дионисий, а не при Перперикон в Родопите, както твърди г-н Овчаров.

Това всичко е съществувало, когато в 518 г. в светата земя в манастира „Продромос“ св.Герман получава видение на 30 години, че трябва да се върне в Македония и да основе „Свято място в памет на Богородица”.

Средновековната история на манастира е забулена в мрак, останали са само документирани приписки от 1320 и 1325 г.

Разцвета на манастира Икосифиниса започва след падането на Константинопол под турска власт в 1453. През 1472 г. От там се завръща в пенсия св. Дионисий I (константинополски патриарх между 1467-1471 и 1488-1490), който се счита за негов втори основател/ктитор/. През неговото дълго пребиваване се издигат много нови сгради и ремонтират стари. В един документ от 1507 изброява 24 свещеници, 3 дякони и 145 монаха които проповядват божието слово в Източна Македония и Тракия. След клането от 1507 манастира обезлюдява, но сградите остават.

 

След тази трагедия през 1510 г. патриархът получава разрешение от султана да пресели от манастира Ватопед в Света гора 10 монаха. Благодарение на техните молитви и дела, събирайки помощи в ето такава таксидиотната кутия,

 Таксидиотна кутия – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

след 10 години броя на монасите достига 50.

 

 

Дебърският майстор Петър Филипов  създава иконостаса. Килийното училище се превръща в духовен, културен и книжовен център на гръцкото Възраждане и завера от 1821г.

 

Фанариотската/ гръкоманска/ пропаганда е свързана с изгарянето на славянските ръкописи в нашите църкви и манастири. Може би заради тези грехове, много беди сполетяват манастира.

  • През 1829 г. земетресение разрушава главната църква.
  • През 1838 г. е издигната часовниковата кула, а през 1842 г. е съградена новата главна църква, които са останали до днес в първоначалната си форма.
  • През 1854 г. Пожар изпепелява западното и северно крило на манастира.
  • През 1864 г. холерната епидемия покосява болшинството монаси.
  • През 1917 г. манастирът се оказва на фронтовата линия на Първата световна война и е опожарен от английската артилерия.

 

Предвидливо българският министър председател издава секретна заповед до Трета българска армия да съберат културните цености от застрашените райони и ги изпращат в Националния исторически музей в София. Така българските офицери запечатват в садъци 1300 книги и ръкописи и църковна утвар – като процесния кръст.

 Процесен кръст – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

 

 

След Дойранската епопея и пробива в Добро поле Трета армия остава заложник в тила на врага. Тя напада напредващата към София гръцка армия и я обкръжава. Трета армия спасява не само съкровищата на манастира, но и спасява България от гръцка окупация при подписването на Ньойския договор.

В 1943 г. през втората световна война манастира отново е опожарен. Само църквата  оцелява, а скритата чудотворна икона е върната през 1946 г. .

През 1965 г. започва третото възкръсване на манастира икосифиниса под ръководството на драмския владика Дионисий. По време на въстановяването той се превръща в девически манастир и днес в него има 25 монахини.

След повече от 50 години престой в секретния фонд и изтичането на Ньойския договор днес можем да видим изложени спасенитете съкровища на манастира Косиница в НИМ в София.

 Дарохранителница от манастир Икосифиниса (Косиница) в Гърция

 

Дарохранителницата е изработена от златаря Георги, която е пазела мощите на св. Дионисий, св. Йоан Златоуст и св. Андрей Първозвани – предадени на Рилския манастир.

 Реликварий от манастир Икосифиниса (Косиница) в Гърция

 

 

Прави впечатление с изкусната си изработка реликварий – обкованият със злато и сребро череп на св. Дионисий i.

Книжовното богатство на манастира косиница е достъпно в славяно-византийския център „Иван Дуйчев“ – София.

Така за нас остава възможноста заедно да се поклоним на общите православни светини в Сер(ес) и София.

 

Край

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с континантална Гърция – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

3 коментара

май 24 2012

Крепост Маркели (2): Ето я днес

Днес ще разгледаме крепостта Маркели в днешното ѝ състояние. Теодора вече ни разказа миналата седмица за историята ѝ.

Сега – как изглежда днес. Приятно четене и честит ви празник на буквите 🙂

Крепост Маркели

част втора:

Ето я днес

 

Една приятелка ми се обади и предложи да натоварим  каквото можем от семейството по колите и да отидем да видим това невероятно място.

В интерес на истината си представях нещо, по което да се катерим, да има стръмни стълби и поне един зъбер. В началото на Карнобатската магистрала  (пътувайки от Сливен) на  има табела за Маркели. Крепостта е на 50 км от Бургас и 6-7 от Карнобат. Отбивката води и към село Крумово Градище. Слизайки от магистралата (колко американски прозвуча) трябва веднага да свиете вдясно по един черен път. В противен случай слизате до селото, търсите някой да обясни, къде е тая крепост и после я намирате.  Та по черния път, внимателно, особено ако колата е с ниско окачване, минавате покрай някакви изоставени сгради, които приличат на стари казарми. На челото на едната има надпис: …А..КЕЛИ. Има и стрелка. Продължавате по живописния черен път, който се вие по билото на възвишението и така докато стигнете до една бариера. Изкривена такава.  Пролетно време е и въздухът ухае на мащерка, стоплена влажна земя и на свежа трева. Прахолякът е мек и не особено противен като през лятото.

Пътят след бариерата леко се снишава и ни отвежда към стъпала, които едва ли са били главният вход към твърдината.

Крепост Маркели

Пътеката

 

Малко след това сме отгоре и сме вътре в историята. За жалост, останките не са никак много.

E773, Карнобат, България

 

 

 

Но  сякаш да компенсира, мястото е запазило такова величаво усещане, че като направиш първата крачка, за да приближиш, ти се струва, че дрехите ти са от златоткана коприна, която тежко се влачи по тревата. Гледката е неописуема – сякаш си окачен на небето (въпреки че е възвишението все пак е само възвишение, т.е. надморското равнище, не е особено драстично надвишено.

 Крепост Маркели

Крепост Маркели

Това трябва да са останки от някоя кула

Крепост Маркели

Друга наблюдателница, разположена противоположно на тази от предходната снимка

Крепост Маркели

Крепост Маркели

руините чакат археолозите

 

 

 


Неописуемо е и чувството, което обзема човека, особено ако има афинитет към историята.

Всъщност

крепостта е била проучвана още от братя Шкорпил

На няколко пъти са правени разкопки – през 90-те години, както и 2007. Намирани са изключително интересни находки – както съдове и други предмети от битта, така и „официални” печати… Сред откритията е било и така нареченото „гърне със злато” – всъщност монети някъде от 6-ти, че и 8-ми век. Имало и други от по-късно време. Кой знае, може да е било някоя църковна каса.

Всъщност, на най-високото място се намират

руините на храмовите комплекси

Света Богородица – крепост Маркели

Света Богородица – оставено в памет на епархията от старо време

Крепост Маркели

нещо интересно, с неизвестно за нас предназначение

 



а  стените на крепостта са в ниското:

 Крепост Маркели, защитни валове

Под тях има река, защитни валове….

Но погледа бяга по „двора”, както и дечурлигата. Последните се стрелкаха като лястовички, и току надаваха вик: виииж. По-скоро се интересуваха от адреналинната част.  Всъщност човек се усеща странен и малък сред мащабите на миналото.  Философията завладява мисълта и връща значението на някои пообезценени понятия, без да ги споменавам.  Искаше ми се да седна, направо да легна на тревата, да затворя очи и да се нося през пространство, време, каквото там има. Сякаш ме обви енергия и вля мистика в и без това стресираното ежедневие. Някак не ми достига вътък да обясня. Може и да преувеличавам на моменти, обаче, като нищо да съм се мотала с меч в ръката по Маркелито преди енстотин години. Всъщност ще ми се да съм била местната хубавица – по ми приляга на пола.

Крепост Маркели

Природата си знае работата. Винаги напомня за романтиката насред драмата и историята.

Крепост Маркели

Останки от кула, предполагам

 



За жалост, мястото е оставено просто така, консервирано до колкото е било възможно и без грам указания за заблудения посетител.

При последващо проучване, разбрахме, че край реката има доста добре запазени останки от съоръжението, снабдявало Маркели с вода. Не знаехме кое какво е…

Та препоръката е, ако все пак на някой му се иска да види на живо тази невероятна забележителност, нека мине през музея в Карнобат. Неговият директор, специалисти и експозиция, са прекрасно запознати с крепостта.  Препоръчаха ми ги като безкрайно ерудирани (хората, предимно).

Горите отдавна са изсечени, хълма е без сянка, а слънцето е буйно и пролетно. Към обяд е доста напечено и сме принудени да се оттеглим.

По ей този път (същия като на идване)

По пътя към крепостта Маркели

 

Но има добри новини:

Община Карнобат е получила средства от програмата за Регионално развитие, за да бъдат реставрирани руините, както и да бъде подобрена инфраструктурата.

Дай Боже и побързайте. Искаме да показваме горделиво на гости разни.

Късмет!

 

Автор: Теодора Миткова

Снимки: авторът

 


 

 

Други разкази свързани с района на Черно море – на картата:

 

 
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

 

 

2 коментара

Older Entries »