Archive for the tag 'Св.Богородица'

окт. 14 2014

Живоносният извор в Истанбул (Рибният манастир)

Днес Цветан ще ни води до Цариград, на посещение в Рибния манастир, който изглежда сме разрушавали – ние, българите – в един определен момент. Но – спокойно, и папата оживя, и Райхстагът е в прекрасна форма – така че: приятно четене 🙂 Живоносният извор в Истанбул Рибният манастир на Св.Богородица Като истински поклоници нека тръгнем […]

4 коментара

ян. 26 2012

Прилеп (1): Вароша

 Явно тази седмица ни е за първите част на няколко сериала. Днес започваме с една обиколка около Прилеп в Македония, Цветан ще ни води натам. Приятно четене и гледане:

Прилеп

част първа:

Вароша

Билетът София-Прилеп е 45 лева.Градът е известен с фабриките за тютюн,бира,шоколади и манипулатори. Но ние се интересуваме за балканския юнак – Крали Марко?

 

 

А, кралят на Прилеп имаше  паметник в центъра на града! Сега е турнат по- актуалният на Александър Македонски.

 

Александър Македонски – Прилеп, Македония

Александър (Ацо, Сашо) Македонски – Прилеп, Македония

 

Това е решението на шефовете – Лъвовете от ВМРО ,,Тодор Александров”.

Лъвовете от ВМРО Тодор Александров  – Прилеп, Македония

Лъвовете от ВМРО Тодор Александров

 

Варош, Прилеп, Република Македония

 

 

Но можем да  ви заведем до Вароша на 2 км ,където е преместен – на баира към Маркови кули, неговата крепост над града.

 Паметник на Крали Марко – Вароша, Прилеп

Доверяваме се на магарето Марко  и тръгваме по пътеката към

манастира ,,Архангел Михаил”.

Магаре – по пътя за манастира Св.Архангел Михаил – Прилеп, Македония

Марко

 

Зад портите на манастира дебнат  6 строги монахини, които забраняват снимките вътре.Но пък  и малка част от стенописите  са останали читави.

 Mанастир Св.Архангел Михаил – Прилеп, Македония

Mанастир Св.Архангел Михаил – Прилеп, Македония

Тук е мястото да похвалим любезните македонски монахини, намерили подслон в  Клисурски манастир край Берковица.

Все пак намираме  Крали  Марко – изобразен  като ктитор  с избодени очи  отляво до входа на църквата. И под цветята на перилата  потайно снимаме… Следващия път по-добър резултат!

Крали Марко като ктитор – Mанастир Св.Архангел Михаил – Прилеп, Македония

 

Дворът на манастира.

 Mанастир Св.Архангел Михаил – Прилеп, Македония

Спускаме се надолу и отсреща е църквата ,,Св. Никола” от 1299г. Малката квартална църква ни отключва стопанина – комшията Гоце Йовановски .

църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

църквата ,,Св. Никола”

Малко бижу, без билети и без ограничения за снимки !

 

 църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

 

Сред античните останки в тази райска градина се разхождат пауни.

 Паун – Прилеп, Македония

 

Реставрираните фрески през 1960г. греят с багрите си (Като нашата Боянската църква с вход обаче  – 15 лева.)

Стенописи в църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

Благолавящата или Богородица е вдигала ръце от нас, май ?

Св.Богородица – Стенописи в църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

 

Част от Разпятието на Христос.

 Исус на кръста – Стенописи в църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

А отгоре  е Успение Богородично.

 Успение Богородично – Стенописи в църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

Във Вароша има още няколко църви, но ние питаме за прочутият манастир Трескавец над Прилеп. Как да стигнем за един ден и се върнем? „Само 50 евро, с  моя джип!“- предлага  ни Гоце. Решаваме да потърсим други оферти или туристи, с които да си поделим пътя.

Чаршията на Прилеп, Македония

 

Чаршията пуста, няма бира и туристи!  Юлският бирен фест е  привършил .

А Скършеното минаре  се е килнало.

 Скършеното минаре – Прилеп, Македония

Хитър Петър ни напомня- три пъти мери преди да отрежеш…

Хитър Петър – Прилеп, Македония

 

…и решаваме -да опитаме от прочутата  Прилепска скара! Да отрежем пържолата  !

 Центърът на Прилеп, Македония

Червената  ,,Ню Йоркска” топка отмерва времето.

Преспанските камбани на Димитър Талев не се чуват в Прилеп. Много сме благодарни сме на нашият домакин, който беше с нас този ден въпреки неразположението си!

Утре ще отидем до манастира Зрзе, а после до Трескавец.

Цветан Димитров 2011-9-8

 

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Македония – на картата: КЛИКАЙТЕ на разказа!

4 коментара

Дек. 07 2009

Еритрея на Великден

Днешният пътепис ще ни заведе в една съвсем млада държава. Димитър ще обиколи из столицата на Еритрея — Асмара и ще ни разведе из по-дивите места на страната. Е, и ще присъства на православния Великден. Приятно четене:

Еритрея на Великден

„В Еритрея хората са удивително приветливи. Включително просяците. И еспресото е отлично. Съвсем като в Италия“. Рефрен от рехавата информация за тази страна, капеща от туристически форуми и блогове.

Приветливи? Казваш му „Селам“, което би трябвало да е обичайният поздрав на тигрински (и още поне дузина близкоизточни и африкански езици), той ти се пули. В най-добрия случай потвърждава присъствието ти с едва забележимно кимване или едва забележимо повдигане на дланта. Така един, двама, трима. Решаваш, че е наследено презрение към белите от времето на италианския режим. Даже си благодарен, че не те замерват с камъни, както е ставало дума в други извори, че често се случва в съседна Етиопия.
А то каво било! Селямсъзщината се оказва, че била характерна особеност на тигринските Велики пости. Църквата в Етиопия и Еритрея е една и съща, класическият църковен език и азбуката — също, но в наши дни християнското население в Етиопия говори предимно амхарски, а в Еритрея — тигирнски. Понеже Юда бил предал Христос с публичен поздрав, гласното поздравяване и ръкостискане по време на Страстната седмица се приемали за юдейско табу. Целуването, особено на чужда жена, мисля, че не са го възприели от италианците даже и през спокойните седмици.

Разбира се също, че режимът в Еритрея не е толкова авторитарен, че да забрани на хората великдена, но достатъчно, че да им го премести. Не на всички. На католиците. От сливането на техния великден с коптския, който обикновено се пада седмица по-късно, католиците били особено щастливи, защото така, солидарни с братята си християни, щели да постят седмица повече. И да станат по-католици от папата? Доколко са католици, знаят името на настоящия папа и са вникнали в теологичните и догматичните разлики между теченията в християнството, е отделен въпрос. Подозирам, че както и с кината и кафенетата, благоразумните и практични еритрейци са решили, че е грехота такива големи хубави сгради като католическите църкви и катедралата в столицата Асмара да не се ползват по предназначение. Разправят, че италианският президент Скалфаро си поискал стол да поседне и съзерцавал във възхита два часа катедралата в Асмара от отсрещния тротоар.

Кина? Кафенета?

Столицата на Еритрея — Асмара

е тържество на консервираната (да не се бърка с консервативната) италианска среда без самите прокудени италианци. Но за разлика от страни като Ангола и Мозамбик, където белите са прокудени значително по-късно, а къщите и дюкяните им са оставени до голяма степен на саморазпад, в Асмара всичко е добре поддържано. Наследилите града туземци, не само че не са ги занемарили или измародерствали, ами наследявайки сградите и дюкяните, са се адаптирали към начина на живот, за който те са били строени. Който по причини на строг апартейд (разделение, афр.) им е бил напълно чужд, когато италианците са си живеели във вилите. Вила Рома, Вила Чезаре, Вила Алфа Ромео, Вила Фиат… Вила Фиат? Не било вила, ами магазин за коли, не видял оригинален фиат поне 60 години.

А днес — и кафенетата са си същите, и капучиното, и пастичките, и киносалоните в стил Ар Деко, и… филмите, които прожектират в тях. Едва ли не очакваш призракът на Фелини да те посрещне и с фенерче да ти посочи мястото в затъмнения салон, докато тече черно-белият преглед с новини от фронта. Вярно, в някои салони ролките с довоенни уестърни и „Мостът на река Куай“ са се изтъркали дотолкова, че са се принудили вместо филми да показват мачовете от Висшата лига на Англия по сателита. Удивително за Африка, наследеното от европейците се съхранява с драконовски строги закони. Имало един прецедент мюсюлманин да си купи една от вилите. И да вземе да махне от стенната ниша статуйката на M адоната с Младененца. Властите му скръцнали със зъби, че ще му отнемат вилата, ако не я постави обратно, преди да преброят до три. Поставил я.
Единственото видимо изключение от адаптираността към европейския градски начин на живот е,

въздържанието да се ползват тоалетните за голяма нужда.

Държавата им е изградила чисти до блясък безплатни(!) обществни тоалетни с течаща вода (което е скъпо удоволствие тук), но много граждани (или пребиваващи в града селяни) се чувстат по-сигурни и спокойни, клякайки в храстите на десет метра в страни! Без смущение, че е бял ден и наоколо е пълно с народ. Какво има да се срамуваш. Тоя народ и той ходи по нужда, нали? В резултат от това човешките изпражнения са едиственият сорт нечистотия, на който редовно налиташ в Асмата.

Боклуците от рода на хартийки, фасове, найлонови торбички, кофички от кисело мляко, кутийки от бира биват моменатлно изметени, а улични кучета изобщо не забелязах.

Впрочем липсата на кутийки от бира се дължи не толкова на усърдието на служителите от Чистотата, колкото на служителите от Митницата и международната изолация. Цената е около 6 евро кутийката Heineken, което е много повече от охолна великденска вечеря с няколко вида месни яхнии върху инджерата за 6 души.

Инджерата,

както е ставало дума в етиопските сводки, е ендемичната насъщна палачинка в този край на Африка. Разликата е, че еритрейската версия е по-често от сорго, отколкото от туф, което я прави значително по-лесно преглъщаема. Даже вкусна.

Асмара е имала късмет да не е пострада през войната.

Коя война? Нищо в Еритрея не може да се проумее без

справка с историята

Става дума за 30-годишната партизанска война срещу етиопската централна власт в Адис Абеба. Единствената партизанска война през XX век в Африка, завършила с успешна сецесия.

По стечение на обстоятелствата, че в останалата част на Етиопия режимът на комунистеещата се хунта пада под натиска на побратими партизани. Година-две след разпадането на за лудо поддържалия я Съветски блок. И побратимите просто са си поделили държавата през 1993. И са узаконили пред света разделението по италианските колониални граници отпреди Втората световна война. За сравнение — абсолютно аналогичните основания на северна Сомалия да се узакони международно в британските колониални граници като Сомалиленд и да се отърве веднъж завинаги от кланово-пиратския хаос в южните области, не срещат аналогично разбиране.

Четете по-нататък>>>

One response so far

Switch to mobile version