Етикети: САЩ

Из Щатите надлъж и нашир (4): Калифорния и Сан Франциско 1

Из Щатите надлъж и нашир (4): Калифорния и Сан Франциско

Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, а последния път нагазихме в Калифорния.

Днес продължаваме с бившия щат на батко Арни, като ще стигнем и до Сан Франциско

Приятно четене:

Из Щатите надлъж и шир

част четвърта:

Калифорния и Сан Франциско

16 септември. По изгрев слънце над океана се стели мъгла на едри кълбета. Имаш усещане, че си на края на света. Магията е още по-плътна, можеш да я пипнеш. Покрай хотела има чудна кедрова гора и мнооого цветя. Колибри, като дебели пеперуди, пърхат в цветята. Долу някъде в ниското се провижда брегът и се разбиват вълните. Хоризонтът и мъглата розовеят от изгрева.

Ragged Point, Калифорния

Колибри – Ragged Point, Калифорния

Потегляме. Пътят се вие по стръмния склон, мъглата го прави да изглежда малко нещо нереален. Навлизаме в местността Big Sur. Чували сме за едно омагьосано място тук:

Джулия Пфайфър бийч

Не без усилия успяваме да улучим стръмното тясно пътче, което води към него. Наистина вълшебно място! Малко плажче, оградено от скали, във водата също скали, в които се разбиват вълните, а нагоре – стръмен висок склон с кедри. Найс!

Джулия Пфайфър бийч (Pfeiffer Beach) – КалифорнияДжулия Пфайфър бийч (Pfeiffer Beach) – Калифорния

Продължаваме нагоре по

Big Sur. Мъглата все така се стели долу в ниското.

Мъгла край Big Sur – Калифорния

Постепенно слизаме долу до брега. Отбиваме се в

парка Point Lobos

Все така мъгливо е. На скалите долу се търкалят мустакати тюлени, по скалите – кедри. Красиво е.

Тюлени в Point Lobos – Калифорния

Минаваме през

градчето Кармел

– изглежда много шарено и с атмосфера. За съжаление, времето пак не стига – денят започва да преваля, а сме още до никъде…

Следващият парк е Pebble Beach

Безброй щури земни катерици търчат из краката ни. Една се е излегнала замечтано на скалата и съзерцава вълните, друга си бърше муцуната с лапи, после с опашка. Други просят храна от минувачите. Тази пък копае дупка за тоалетни нужди… Онази се е изправила на задни крака и обглежда района… Шантави катерици 🙂 , нащракваме ги изобилно.

Катерица в парка Pebble Beach – Калифорния, САЩКатерица в парка Pebble Beach – Калифорния, САЩПарк Pebble Beach – Калифорния, САЩПарк Pebble Beach – Калифорния, САЩ

Следваща спирка –

Монтерей

Минаваме по улица ‘Консервна’, покрай лабораторията на Док, паметника на Стайнбек. Хубаво градче.

Монтерей (Monterey) – Калифорния, САЩМонтерей (Monterey) – Калифорния, САЩМонтерей (Monterey) – Калифорния, САЩ

Пропускаме Санта Круз и продължаваме директно към

Сан Франциско

Грешка – улучваме точно пиковия час и пътищата са задръстени. Бааавно се изтътрузваме до мотела си (пак Super 8) близо до Марината, пак стигаме по тъмно. Времето е мъгливо и намусено, препръсква дъждец. Все пак правим вечерна разходка из улиците на Сан Франциско, хапваме пица (отдавна май не бяхме яли…).

17 септември. На сутринта времето е все така мръчкаво, но ние хващаме пътя – обикаляме из улиците, по улица Ломбард стигаме до онзи много крив и виещ се неин участък, катерим се по стръмните баири, минаваме през туристическия Fisherman’s Wharf, по крайбрежния булевард Ембаркадеро, през известния кей 39 с тюлените (повечето вече ги няма, останали са само на 2-3 платформи, другите са празни…).

Lombard Street, Сан Франциско – Калифорния, САЩСан Франциско – Калифорния, САЩСан Франциско – Калифорния, САЩСан Франциско – Калифорния, САЩСан Франциско – Калифорния, САЩСан Франциско – Калифорния, САЩHaight, Сан Франциско – Калифорния, САЩHaight, Сан Франциско – Калифорния, САЩ

Качваме се на кабелно трамвайче по стръмните улици, после минаваме по търговската Market street. Времето продължава да е мъгливо и току препръсква.

Голдън Гейт Бридж, Сан Франциско, Калифорния, Съединени американски щати

Връщаме се до хотела и вземаме колата,

искаме да видим моста Голдън Гейт…

ама той не ще да ни види.

Отиваме съвсем до него, но успяваме да видим само мааалка част от единия му крак – толкова е мъгливо. Продължаваме през парка Голдън гейт и попадаме в квартала Haight-Ashbury. През шейсетте години тук е бил центърът на хипи-културата, рок-енд-рола, децата-цветя, лятото на любовта и цялата оная магия на дивните 60-години. От другата страна на залива се вижда слънце, но тук е все така мрачно. Отиваме отново до моста Голдън Гейт и той срамежливо ни показва малко повече от снагата си, но и доста остава все още скрита. Е, все е нещо.

Голдън гейт в мъгла – Сан Франциско – Калифорния, САЩ

Голдън гейт в мъгла

Обикаляме дълго по улиците , минаваме още веднъж по кривата улица Ломбард, търсим място за паркиране из центъра и не намираме… прибираме се в хотела. Отново вечерна разходка и хапване – тоя път в ‘Международния дом на палачинките’ (IHOP – ‘International House of Pancakes’).

Очаквайте продължението

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със САЩ – на картата:

Из Щатите надлъж и нашир (2): Каньони и Лас Вегас 6

Из Щатите надлъж и нашир (2): Каньони и Лас Вегас

Продължаваме с идеологически съмнителния пътепис на Румяна за обиколката ѝ из Съединените щати. Започнахме с част от каньоните в щата Юта, а днес след като ги довършим ще замръкнем в Лас Вегас. Нали ви предупредих, че пътеписът е идеологически неиздържан? 😉

Приятно четене:

Из Щатите надлъж и нашир

част втора:

Каньони и Лас Вегас

9 септември. На сутринта времето е вече слънчево, кончета пасат зад пердето на прозореца. Движим се по друг ‘живописен път’ – #12. Пътят ни минава през

парка Escalante

Отначало пътуваме през красива брезова гора, после постепенно излизаме на ръба на високо плато. От двете страни на пътя, чак до хоризонта, се редят бели хълмове, като вкаменени дюни, изпъстрени с червени ивици. Движим се на над 3000 м. надморска височина.

Парк Ескаланте, Юта

Скалите все повече се изчервяват, наближаваме

националния парк Bryce Canyon

Първо го виждаме изотдолу, от селото Тропик. Остри като игли червено-бели скали стърчат в небето. Постепенно се изкачваме и влизаме в парка. Сега острите скали се виждат отвисоко. Гледката отново не подлежи на описание с думи…

Национален парк Bryce Canyon, Юта

Напускайки каньона Брайс, минаваме и през

Червения каньон – тук скалите са вече чисто червени и все така причудливи

Наблизо е националният парк Zion – решаваме да минем и през него, въпреки че времето почва да ни притиска… Отбиваме се по път #9, пътят е в ремонт и често ни спират. На входа момичето, което къса билетчета:

– Здравейте, откъде сте?

– От България.

– Какъв език говорите там?

– Ами български.

– А как е “Hello” на български?

– Здрасти!

– Зджасти?

– Амиии, не точно. Здрасти!

– Зджжасти!

– Е, така е по-добре 🙂

Хълмовете са големи и разплути – наподобяват телесните форми на Джаба от Звездните войни 😀 Минаваме през дълъг тунел високо-високо горе в скалите – в стените на тунела тук-там има прозорчета и се вижда огромната пропаст отстрани. После започва едно слизане, от което ми се свива стомахът, и накрая се озоваваме на дъното на каньона. Планините наоколо са заплашително високи. Пътешествието през каньона става с автобусчета, които се движат на всеки 5-10 минути и имат доста спирки – така можеш да слезеш и поразгледаш наоколо, после да се качиш на следващото бусче. По едни от отвестните скали пълзят алпинисти – виждат се като мравки 🙂

Национален парк Zion, Юта

За съжаление, нямаме много време – вече е късен следобед. Разглеждаме каньона – малко набързичко – и продължаваме обратно – този път нагоре-нагоре, до високия тунел. Движим се по друг ‘живописен път’ – #89 – който върви близо до границата между Юта и Аризона. Вече по тъмно пресичаме щатската граница и южния край на езерото Пауъл (много е дъъъълго туй езеро!) и стигаме до градчето Пейдж, където нощуваме (Rodeway Inn в центъра на градчето).

10 септември. Денят започва с посещение до

каньона Антелъпи (Antelope canyon) – обект на безброй снимки из мрежата

Той е от типа слот-каньон, т.е. тесен процеп между два реда скали. Намираме се в територията на индиански резерват на племената Навахо и посещението на каньона става само в организирани групи с водач-индианец.

Antelope Canyon, Tuba City, Аризона 86040, Съединени американски щати

Извозват ни с джипове – малко като на сафари. То и не може да се мине с обикновена кола, щото мястото е всред червени пясъчни дюни и път няма. Поради естеството на каньона, вътре не могат да влязат много хора едновременно – цепнатината е доста тясна, на места колкото едва да се промъкне един човек. Братята индианци обаче са решили да го ударят на бизнес и печалба, и вкарват вътре по няколко групи едновременно, които едва се разминават – става малко нещо меле. Нашата навахо-водачка се оказва учителка, с типичния за тая гилдия манталитет, непрекъснато ни се кара и заплашва да ни отстрани от групата (марш до стената наказан!), ако не се движим ‘в пакет’. Жалко, защото мястото е невероятно красиво – през ‘тавана’ на каньона прониква оскъдна светлина и скалите се обагрят в чудни червено-лилаво-розово-златни цветове. Чак не ти се вярва на очите…

Каньон Антилопа (Antelope canyon), САЩ, Северна Америка

Каньон Антилопа (Antelope canyon), САЩ, Северна Америка

Каньон Антилопа (Antelope canyon), САЩ, Северна Америка

Гущерче в Каньон Антилопа (Antelope canyon), САЩ, Северна Америка

След каньона се връщаме в Пейдж и потегляме на юг.

Наблизо е т.н. Horseshoe bend,

където река Колорадо прави огрооомен завой, доста над 180° – почти успява да си захапе опашката :). Реката е ниско долу, под отвесни скали, и за да я снимаш, трябва да застанеш на самия ръб на скалите. Особено страшно изглежда, като гледаш някой друг да го прави…

Подковата (Horseshoe bend) на река Колорадо – Гранд Каньон, САЩ, Северна Америка

Подковата (Horseshoe bend) на река Колорадо

Продължаваме на юг, после на запад и – ето го

Големият каньон

(откъм северния му ръб)! Ехаааа, отново – нямам думи, трябва да се види! На самия ръб на каньона има хижа, а около нея – малки дървени къщички. Ще спим в една от тях. Вече е късно следобед и тръгваме да търсим най-подходящото място за наблюдаване на залеза. Намираме го 😉 Слънцето бавно се спуска зад скалите и ги боядисва в златно.

Изгрев над Големия каньон (Grand Canyon) – Северна Америка, САЩИзгрев над Големия каньон (Grand Canyon) – Северна Америка, САЩ

11 септември. Време е за

изгрев над Големия каньон!

Отиваме до една тераска дълбоооко навътре в каньона, направо си виси над него 🙂 Още е тъмно, но на изток вече розовее. Полека-лека се събират и други ранобудници. Пристига едно момче с виолончело, набързо монтира някаква камерка и микрофон и се приготвя да свири – казва, че отдавна си мечтаел да свири по изгрев на Големия каньон. Ето ти и сбъдната мечта! Слънцето изгрява и отново всичко е златно. След още няколко часа разходки наоколо се сбогуваме с дървената си къщичка и продължаваме на запад.

Изгрев над Големия каньон (Grand Canyon) – Северна Америка, САЩ

Изгрев

Къща в гората край Големия каньон (Grand Canyon) – Северна Америка, САЩ

Преминаваме през поредната порция червени скали и – обратно в цивилизацията.

Вегас, бейби! Пристигаме в Лас Вегас,

един бърз тук с колата по Стрип-а (главната улица, на която са събрани всичките хотели, казина и забавления), настаняваме се в хотел Екскалибур – чудесен с разноцветните си кули и замъци!

С падането на вечерта Вегас изгрява с пълния си блясък 🙂

Безброй светлини мигат, бляскат. До нас е хотелът Ню Йорк, Ню Йорк, после Монте Карло, после новите Кристали и Ариа, и ето го Беладжио с пеещите фонтани! Франк Синатра, ‘Fly Me To The Moon’, после Андреа Бочели и Сара Брайтман с ‘Time to Say Goodbye’, и още… Залепваме за чудната гледка и дълго не можем да се отлепим. После ‘Венецианецът’ с Канале Гранде и гондолите… и навсякъде – казина с безброй игрални автомати, маси, навсякъде пълно-пълно с хора! По улиците се разхождат хора с високи чаши за коктейли… Лайф!

Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Беладжио – Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Беладжио

Статуята на Свободата и MGM – Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Париж в Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Париж в Лас Вегас

12 септември. Все още Вегас! Продължаваме обиколките из другите хотели – май най-много ни хареса Париж-Париж, с калдаръмените улички, отразяващи светлините като след дъжд! ‘Палатът на Цезар’ също е впечатляващ, ‘Луксор’ също! Ееех!

Париж в Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Париж в Лас Вегас

Очаквайте продължението

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Из Щатите надлъж и шир (1): Каньоните на Юта 19

Из Щатите надлъж и шир (1): Каньоните на Юта

Може би съм ви разказвал, но в девети-десети клас ето как ни обясняваха идеологическата диверсия: „Ети, вие сега сте млади, ходите на кино и все гледате повече американските филми. А американците, не са прости, и ви показват разни красиви пейзажи по филмите и вие си мислите колко е хубаво там. А там цари загнил империализъм…“

Та днешнията пътепис е типичен пример за идеологическа диверсия – Румяна ще ни води из красотите на Америка.

Приятно четене:

Из Щатите надлъж и шир

(2-30 септември 2010)

I част

Каньоните на Юта

5 септември.

Старт от

летището JFK в Ню Йорк сити,

откъдето с Дорка летим

Ню Йорк от самолет

към Солт Лейк сити

Полетът ни е около 6 часа, пристигаме там късно следобед (часова разлика с Ню Йорк – 2 часа). На летището веднага вземаме кола под наем – една хубава бяла KIA – която ще ни е като дом през следващите двайсетина дни. От летището – в хотел (Rodeway Inn), близо до центъра на града, а после – на вечерна разходка из града. Отиваме до основната забележителност – големият мормонски замък, а после се отдаваме и малко на кулинарен туризъм – попадаме в доста добър индийски ресторант (специалистите, дето са били в Индия, казаха, че е добър 😉 )

Мормонска църка в Солт Лейк Сити

6 септември. Преди обед – разходка по едно

близко курортно градче – Парк сити

Солт Лейк Сити е в подножието на високи планини и той, както и местата около него, са известни зимни курорти (преди 8 години там имаше даже и зимна олимпиада). Парк сити е такова курортно място, много шарено и весело. Случваме на празник – Labor day. Уличките на града се изпълват с хора, организират се някакви игри и състезания. Следобед се връщаме в Солт Лейк Сити, качваме се на един баир (Ensign Peak), от който има хубава гледка към целия град, вижда се и Голямото Солено Езеро (Great Salt Lake). Апропо, Солт Лейк Сити е основан от мормоните и досега е основно тяхно средище. Прави впечатление на много чист и подреден град, с хубава гледка към високите планини наоколо. Дълго се мотаем по улиците му.

Парк сити край Солт лейк сити, Юта

Мормонска църка в Солт Лейк Сити

Мормонска църка в Солт Лейк Сити

7 септември. Рано сутринта отпрашваме на юг-югоизток. Отначало се движим по магистрала (I-15) и понеже часът е пиков, тя е почти задръстена . По-късно обаче отбиваме по един страничен път (Hwy #6), който върви през планината, и навалицата са стопява.

Към Националния парк Arches (Арките) – Юта, САЩ

В ранния следобед стигаме до целта си –

Арки, Моуаб, Юта 84532, Съединени американски щати

Националният парк Arches (Арките)

Пътят се вие между страхотни червени скали с причудливи форми. Гледката е извънземна и не може да се опише.

Скали в Национален парк Arches (Арките) – Юта, САЩ

Скали в Национален парк Arches (Арките) – Юта, САЩСкали в Национален парк Arches (Арките) – Юта, САЩСкали в Национален парк Arches (Арките) – Юта, САЩ

Пътят през парка е доста дълъг, спираме на много места и щракаме в несвяст. Тъкмо когато стигаме края на асфалтирания път, откъдето има да се върви пеша, за да се стигне до някои от забележителните арки, завалява дъжд. Мокри, червените камъни изглеждат още по-прекрасни! Пробваме да вървим с чадъри, но по някое време пътеката продължава през мокрия червен пясък и не е лесно… решаваме, че сме видели достатъчно за днес. Продължаваме към

градчето Моаб, където ще спим в един Super 8 мотел.

Продължаваме да развиваме и кулинарния туризъм с посещение в мексикански ресторант – много шарен и весел. А мивката в тоалетната е направо замечателна 😉

Умивалник в мотел – Моаб, Юта

8 септември. Сутринта дъждът е спрял и решаваме да пробваме да си довършим обиколката из Арките. Слънцето пробива през облаците и гледката е много красива.

Изгрев в Национален парк Arches (Арките) – Юта, САЩСкали в Национален парк Arches (Арките) – Юта, САЩ

Не било писано да стигнем до края, обаче – тъкмо се приготвяме да тръгваме по пешеходния маршрут, когато дъждът отново ливва. Е, здраве да е, продължаваме към следващата точка по маршрута –

паркът ‘Dead Horse Point’ (Мястото на мъртвите коне)

Паркът представлява високо плато, в което река Колорадо е вкопала поредния дълбок каньон (затова и този парк е известен като ‘Големият Каньон на Юта’; истинският Голям Каньон е в Аризона). Особено впечатляваща е гледката към един над 180° завой на реката. Много красиво! Апропо, на това място е сниман финалът на филма “Телма и Луис” – нали си спомняте, дето излетяха с колата…

паркът 'Dead Horse Point' (Мястото на мъртвите коне), Големият каньон на ЮтаСкали в Нацинален парк Canyonlands, Америка

Продължаваме на юг към следващия пункт:

Националния парк Canyonlands (Земята на каньоните) …

не бях и чувала за него, а той се оказа невероятен! Този парк се състои от три части, които се разделят от реките Колорадо и Зелената река (Green River – наистина е зелена!) и затова нямат директна връзка помежду си, та трябва доста да се обикаля. Е, ние отиваме в южната част, която се казва Needles (Иглите). Първа забележителност – Скалата-Вестник (Newspaper Rock) – камък, изпъстрен с петроглифи. Има фигурки на хора, животни – кози, коне, крави и други, трудни за идентифициране; човешки стъпала; хора с лъкове, ловуващи елени и всякакви други чудесийки. Пише, че датирането им е трудно, но вероятно са рисувани през дълъг период от време.

Петроглифи – Нацинален парк Canyonlands, Америка

Петроглифи

Продължаваме нататък по пътя и пейзажът отново става извънземен – пустинен, с конични хълмове, от които стърчат високи остри скали… в далечината се виждат редица остри скали, раирани в червено и белезникаво – въпросните Needles. Небето се смрачава и добива много драматичен вид, завалява. Омагьосано място…

Скалите Needles (Игли) – Нацинален парк Canyonlands, Америка

Скалите Needles (Игли)

Скалите Needles (Игли) – Нацинален парк Canyonlands, АмерикаСкалите Needles (Игли) – Нацинален парк Canyonlands, Америка

Връщаме се обратно на основния път (#191) и скоро се отклоняваме по едно шосе (#95), специално обозначено като живописно (scenic byway). Ама наистина е живописно! Високи червени скали са надвиснали над пътя, много е красиво. Минаваме през още един парк – Natural Bridges – ама много набързо, че денят преваля, а имаме още доста път. Здрачът вече се спуска, когато минаваме по моста над река Колорадо, а малко след това и покрай езерото Пауъл.

Край езеро Пауъл, Юта

Последните 30-40 мили караме в пълна тъмнина, ама пък какви звезди се блещят! Като палачинки! Преспиваме в мотелче (Red Sands Inn) в градчето Torrey.

Очаквайте продължението, а за разберете, че наистина става дума за идеологическа диверсия с пейжажи, още отсега ще ви кажа, че следващия път ще посетим ето това място: USA_IMGP9325_Antelope.jpg!!! 🙂

Автор: Румяна (magic)

Снимки: авторът

Гастрономически шок или да отидеш на бразилски ресторант 13

Гастрономически шок или да отидеш на бразилски ресторант

Може да се каже, че днес ще ходим до Америка: ще посетим едновременно Щатите, като място на действието, и Бразилия, като… ресторант. А, да – четивото не е за вегетарианци 🙂

Приятно четене и добър апетит 🙂

Гастрономически шок или да отидеш на бразилски ресторант

Ако не сте били в бразилски ресторант, преживяването си заслужава! Концепцията за този тип ресторант, наречен чураскария, идва от традициите на Южна Бразилия. Там месото се приготвя в отворени пещи, нанизано на дълъг шиш. Ухаещият къс месо се донася до масата и от него вертикално се отрязват парчета от най-външния пласт – този ритуал показва уважение към хората, с които споделяте храната си, а също е и проява на уважение към храната.

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилските ресторанти се гордеят с избора на месо – пилешко, телешко, свинско, наденички, агнешко…

Почти с пренебрежение ви показват къде е останалата храна.
Из целия ресторант неуморно „кръжат“ сервитьори с дълги шишове различно месо. Спират за малко до определени клиенти и продължават. Ресторантът е сравнително голям, но броят на тези момчета е поне десет.

Бразилски ресторант, САЩ

С влизането са ви изяснени правилата на „играта“

– от дясната страна на приборите ви има картонче с две лица, всяка страна носи послание към сервитьорите – в този, от който са снимките – ако картончето е от зелената си страна, това означава, че бихте желали да ви бъде сервирано месо.

Маями, Флорида, Съединени американски щати

Първата ви стъпка е да посетите бюфета /шведска маса/ – там ви очаква щедро разнообразие от храни, кулинарни подчинени на месото… Броят на блюдата в този ресторант беше петдесет, според любезните домакини. Бюфетът предлага всичко – от картофи, аспержи, палмови сърца, артишок, домати, марули, печени чушки, пушена сьомга, риба тон, скариди, няколко вида мариновани зеленчуци, подобни на българските туршии, маслини, различни видове сухи салами и сирена, така модерното козе сирене, сос чимичури, бразилски сос, сушени домати, вкусна салата от грозде и синьо сирене…

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

За времето, прекарано в близост с латиноамериканската култура, едни от нещата, които намирам за вкусни са двата соса – бразилски сос или пико де гайо и чимичури.

Пико де гайо също е наричан прясна салца

– прави се с нарязани на много дребно домати /без сърцевината/, кромид и понякога чушлета, залива се с олио /зехтин/ и оцет, подправя се със сол. Почти наподобява соса, който остава на дъното на шопската салата. Сосът е популярен из повечето латиноамерикански кухни в различни вариации. Бразилският е по-воднист и с повече кромид.

Чимичури е друг популярен сос,

който се използва за подправка на много зеленчуци – той се приготвя с много дребно нарязан магданоз в щедро количество, счукан чесън, зехтин, оцет и сол. В някои варианти – и лют червен пипер. Поради обилното количество на всички съставки, сосът има богат вкус и е подходящ за меса, варени картофи, други зеленчуци.
Храната в бюфета е вкусна и предостатъчна! Но нещата придобиват съвсем друг обрат, когато обърнете картончето си от зелената му страна – на секундата попадате в полезрението на момчетата с шишовете – които досега вежливо ви отбягваха.

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

Едно от най-атрактивните месни ястия се нарича

Пиканя

/простете побългареното произношение/ – парче телешко месо, което според кулинарни експерти е по-вкусно от филе миньон – заедно със слой сланина, прегънато на полукръг и нанизано на шиш. Подправя се само с морска сол и се пече по специален начин, за да се запазят соковете на месото, но и да се получи вкусна хрупкава коричка.
Бразилските наденички също са хит. Също и наденичките, увити в бекон, пилешко в пармезан, филе миньон, агнешки бут на шиш или агнешки пържоли. Момчетата с шишовете не чакат дори да ги погледнете, надпреварват се да ви предлагат техните специалитети! Докато не обърнете картончето от червената му страна, този кулинарен ураган ще продължи да ви преследва.
На този етап любителите на месото горко съжаляват за всяка погълната маслина, маруля или каквото там заема и без това ограниченото място в стомасите им…

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

Вечерята в бразилски ресторант е като битка между разума и стомаха!

Положението става дори още по-сериозно, ако се намеси и природното ни любопитство да опитаме всичко, особено ако е непознато.
Месото се пече на дървени въглища /може да има и по-тайни техники, но тези са официалните/ и ароматът му следва сервитъорите като облак от анимационно филмче. Това подлага сетивата и тезата за изкушението на съвсем ново изпитание. И кой знае къде остана разумът…
Разумът всъщност напомня, че тази вечеря струва $40… 😉

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

Американците предпочитат месото в по-суров вид от българите и някои от снимките може да не ви се сторят много примамливи. С годините и аз свикнах на червенеещото се месо и останалото ми се струва сухо.
Агнешките пържоли се радват на популярност в американските ресторанти – месото е сравнително скъпо и местните го намират трудно за приготвяне. Интересът към господина с агнешките пържоли е очевиден! Шишът се свършва за минути и сервитьорът бива изпратен в кухнята за следващия.
Обръщането на картончето от червената му страна е мъдро решение – ако успеете да стигнете до него навреме – отпраща прииждащите изкушения и ви предпазва от пръсване!
И все пак, кулинарното приключение си заслужава!

Ваша,
Люси Рикспуун

Автор: Люси Рикспуун

Снимки: авторът

За кожата на един алигатор (Флорида, Съединени щати) 4

За кожата на един алигатор (Флорида, Съединени щати)

Днешният пътепис ще ни покаже един особен вид човешка дейност, а и забележителна турситическа атракция – отглеждането на алигатори. Действието се развива във Флорида, а наш водач ще бъде Люси. Приятно четене:

За кожата на един алигатор

За повечето хора крокодилите и алигаторите са екзотични животни, които живеят далеч и срещата с тях се осъществява в зоологическата градина. За някои обаче, те са ежедневие и източник на прехрана.

Кожа на алигатор, Флорида

В края на 60те години повечето представители на семейство Крокодилови намират място в Книгата на застрашените видове.

Днес обаче, само във Флорида живеят над 2 милиона алигатора. Причината за това е, че много от тях биват развъждани във ферми.

Това е законен начин за търговия с кожи и месо от алигатори и крокодили. Най-много ферми има в Луизиана, Флорида и Джорджия.

През 60те квадратен фут кожа от алигатор се е търгувала за $6-$8, в края на 80те цената стига до $40. А днес в зависимост от качеството й, може да достигне до над $100.

Около 1 милион крокодилски кожи се търгуват всяка година законно по света. Разбира се, алигаторите извън фермите са обект на интерес от страна на трапери с цел нелегална търговия на кожи.

Ферма за алигатори, Флорида

Фермите за алигатори обикновено са и туристическа атракция.

Трудно забравимо преживяване е посещението в такава ферма. Поглеждам към блатиста площ и се опитвам да броя… Някои от обитателите й са на брега, а други показват само очите си над водата. Пак започвам да броя… Като всеки журналист, обичам цифрите. Отказвам се отново и питам работещите във фермата – обитателите на блатото са около 240. Най-големият, когото още търся, е дълъг около 3.70 метра и тежи около 450 кг. Възрастта му е между 50 и 60 години. Почти не е за вярване, че не мога да го намеря.

Евърглейдс, 40001 State Road 9336, Homestead, Флорида 33034-6733, Съединени американски щати

Блатото е оградено от двойна телена ограда. Като човек, който живее във Флорида, разбирам добре причините за това. Семейство Крокодилови често хапе или дори убива Семейство Човеци.

Бебетата са отделени на друго място – живеят в нещо като наклонен басейн – така имат достъп до вода и суша едновременно. Бебетата са много симпатични – те са на възраст между 4 и 8 седмици. През първата година от живота си ще пораснат с около 25-30 см при диви условия. Във фермата ускоряват растежа им като увеличават храната. Бебетата са най-активната група – като видят хора, повечето се размърдват и забързано приближават оградата. Те са дълги около 20-25 см и издават смешни звуци – нещо средно между мъркане и ръмжене.

Туристите имат възможност да ги нахранят със специални бисквитки. Това събужда интереса им мигновено.

Ферма за алигатори, Флорида

В друг подобен басейн живеят около 1-годишните. Изглеждат отегчени и мързеливи. Пробвам трика с бисквитките. Работи. Интересно е, че не се нахвърлят върху другите, по-скоро се състезават за наградата и се отказват веднага, щом тя полети към съседа им. Поради особеностите в зрението им – те виждат обекти встрани от телата си, но не отпред и отзад – понякога бисквитката пада извън полезрението им и остава да стои така. Впечатляващо е, че въпреки така известната им хищническа природа, останалите обитатели на басейна не проявяват интерес към храната, която стои в близост до съседа им. Човек почти би си пожелал и хората да имаха такава етика.

За часовете, които прекарах във фермата, не чух никаква негативна реакция на едно животно към друго. Ръмженето беше насочено само към един от хората, които се грижат за тях – Джереми, докато ги хранеше – почти заслужено при това, след като той размахваше плъх под носовете им. Питам го дали е някога е бил ухапан. Казва, 7 пъти. Дори 2 пъти завършил на операционната маса. Недоумявам как човек се връща след такова преживяване. Казва, че като се занимаваш с диви животни, си подготвен, че рано или късно ще бъдеш ухапан.

Представление (шоу) с алигатори, Флорида

Добавя, че отдавна си има вземане-даване с хищници – отглеждал тигър, лъв и мечка в дома си. Смее се, че като се родило детето му, трябвало да ги премести …в задния двор. Вижда озадаченото ми изражение и не ми спестява и …отровните змии.

Питам го какво изважда алигаторите от равновесие – отговаря шеговито, че най-често това са хора, които се опитват да плуват с тях.

Наблюдавам нервно как показва няколко трика на публиката – в един от тях поставя брадата си в челюстта на животното и разперва ръцете си встрани. Не показва и следа от страх.

Питам го дали това животно е по-различно от останалите – може би е дресирано?

„Мозъкът им е колкото човешки нокът, затова не могат да бъдат тренирани. Те са движени изцяло от инстинкти”, обяснява Джереми.

„Светлината и топлината им действат добре, и въпреки, че изглеждат мързеливи на слънцето, много бързо се раздвижват”, потвърждава по-ранните ми впечатления той.

Питам го дали продават само кожата или и месото. Оказва се, че тази ферма търгува само с кожите. Нямат възможост да обработват месото за продажба.

Месото на алигаторите струва около $17-$21 за половин килограм. Тъй като се разваля бързо и трябва да се обработва по специален начин, много ферми не го преработват.

Различните части на тялото на алигатора имат различен вкус. Най-крехко е месото около челюстта.

Най-добре е да се приготви панирано на хапки или пържено. Някои сравняват вкуса му с телешко. Аз го намирам за по-крехко.

Диетолозите определят месото от алигатор за по-полезно от домашното пилешко поради ниското съдържание на холестерол и мазнини и високото съдържание на желязо.

Кожите определено са много атрактивни – те са здрави и се отличават с уникалност. Чанта от крокодилска кожа струва около $3500. Дизайнерите намаляват цената като използват по-малки парчета кожа или пък използват също и парчета питон. Цената се определя до известна степен от големината на чантата и от големината на отделните парчета и това дали се изисква да са от определена част на животното, например гръбнакът.

Естествено, на пазара има много имитации на кожи от алигатор или крокодил – някои синтетични, други пък са кожи от други животни, пресовани по определен начин, за да придобият характерния релеф и люспи. Единственият начин със сигурност да се разбере дали кожата наистина идва от крокодил или алигатор е да се намокри леко – ако е истинска, ще се появи характерна миризма на риба и блато. Понякога тази миризма е доловима дори и без вода, но често е отстранена при процеса на обработка.

Както вече казах, посещението в такава ферма е трудно забравимо. Светът на Семейство Крокодилови е движен от собствените си закони и със сигурност – от закона на зеления долар.

Поздрави,

Люси Рикспуун

Автор: Люси Рикспуун

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Щатите – на картата: КЛИКНЕТЕ НА РАЗКАЗА

Аспен от зеления щат Колорадо 5

Аспен от зеления щат Колорадо

Спомням си от ученическите години (осемдесетте на миналия век*) как ни обясняваха термина „идеологическа диверсия“ :

„Ето например гледате американски филм и режисьорът – а те всички са много добре подготвени идеилолгически – ви показва едни красиви пейзажи, планини, езера, и вие, понеже сте млади и невинни, се поддават на тази диверсия и си мислите колко е хубаво в Америка. А там е див империализъм и трябва да се дава отпор на тази идеологическа диверсия!“

Та днешния пътепис можете да го разглеждате като идеологическа диверсия – иначе не забравяйте, че в Щатите управлява кървав империалистически режим, който потиска работниците в стремеже им към социални права!

(а, да – а филмът „Социална мрежа“ също е империалистическа пропаганда – къде се е видяло някакъв си студент за няма и 4 години да стане милиардер? 😉

Приятно четене:

Аспен от зеления щат Колорадо

Едно е да кажеш, че отиваш на ваканция в Колорадо и съвсем друго – ако кажеш, че отиваш в Аспен. Дори само произнасянето на името на Аспен отключва хиляди асоциации с лукс, красота и елит в съзнанията на хора по цял свят.

Аспен, Колорадо

Аспен

бил създаден от група миньори, търсачи на сребро към края на 19ти век – в следващите години от района излиза 1/6 от среброто, намерено в цялата държава. Аспен се намира се в долина, обградена от планини – природно проектиран за ски курорт. Всяка от планините е различна – но много от склоновете са стръмни и не са за начинаещи.

Днес средната цена на имотите там е малко над $1 милион долара. В Аспен се намира и една от най-скъпите къщи в света – на стойност $135 милиона долара – притежавана от саудитски принц.

Има и нова звезда в класациите на световните ски курорти – Вейл – построен в европейски стил,

Вейл е много атрактивен!

Той има и друго важно преимущество – намира се значително по-близо до Денвър от Аспен.

За да стигнете до Аспен от Денвър, имате две алтернативи – живописен, опасен, стръмен и тесен път или пък по-нов, значително по-прав, но съвсем неживописен път. На теория, първият вариант е по-къс, но по него се кара много по-бавно. Този избор е почти екзистенциален и ако пропусна думата „път”, сравнението ще бъде приложимо в много други избори, които сме принудени да правим в живота си.

„Екзистенциален” е и защото по него можете като нищо да загубите „екзистенцията” си, буквално – завоите са остри, стръмни, непредвидими, а в голяма част от пътя даже няма мантинели. Не стига това, ами и колоездачите са активна група в движението. Пътят е толкова тесен, че едва се разминават две коли. А и небезизвестната любов на американците към всичко, на което пише 4х4, никак не помага, поради щедрите размери.

Първата ми мисъл е да погледна дали има покритие на мобилните телефони. Даа, така и очаквах – нито чертичка.

Усещам как все по-често повтарям на съпруга си да намали. Все по-нервно. Даже и 4-годишният ми син приглася. Замислям се, че това пътуване може и да завърши с развод, ако на този път не му видим края скоро.

Залепвам се за вратата и се опитвам да не създавам паника.

Аспън, Колорадо 81611, Съединени щати

Минава ми през ума, че този, който е построил пътя, е имал особено чувство за хумор – на всеки 15-20 минути смяната на надморската височина е 1000-1500 фута (300 – 460 м.н.в. приблизително – бел.Ст.) Пътят отнема около 4 часа.

По изпитана американска методика се опитвам да държа мисълта си на наградата в края на изпитанието. За миг се разсейвам и поглеждам надолу! 2-3 хиляди метра! Ако излезеш от пътя на 30 см, падаш.

Да опитаме друга методика за отвличане на вниманието – така, като се разведем в Аспен, ще се обадя на всичките си бивши гаджета! И това не помага!

Сменям тактиката – казвам му, че, ако кара много бавно, няма да има развод. Готова съм на какви ли не обещания! Добре, че той не злоупотребява!

Аспен, Колорадо

Гледките всъщност са впечатляващи! За мен обаче, е важно, че вниманието на съпруга ми не се отмества от пътя. Така, че не обелвам и думичка за гледките.

На всеки 10 минути го питам какво вижда – и по-добре отговорът да е „бяла пресечена линия” или нечий регистрационен номер!

Да се върнем на гледките, преди съвсем да загубя разсъдък – много е важно уточнението, че в Америка няма много планини. В по-голямата си част, страната е по-равна, отколкото можете да си представите. Затова планинските гледки с безкрайни зелени гори или червени скали имат особена стойност.

В типично американски стил някой е маркирал най-живописните места и до тях водят табелки. Засмивам се, че това е за такива като мен, които ще ги пропуснат в паниката си.

Малко преди Аспен се изкачваме по дълга спирала. Има паркинг и пътека, която води до поредното магическо място. Невероятно е! Виждаш околните върхове от висотата на тяхната величественост!

Въздухът е разреден и дишаш трудно, вятърът е безмилостен, но това са подробности! Ти си на върха!

Почти като в житейски сценарий, насладата на главозамаяния ти екстаз е прекъсната от съдържанието на една табелка – 12 000 фута е височината, на която се намираме! (3 658 м.н.в. – бел.Ст.)

Да припомним, че Аспен се намира в долина – това означава, че спиралата на пътя започва отново – надолу!

За момент вниманието ми е привлечено от колоездач на пътя – досега не отделих подобаващото внимание на колоездачите – но видяното ме стъписва – белите му коси се подават изпод каската. Вглеждам се – човекът е поне на 70 години.

Циникът у мен надделява и едва не се разсмивам – аз едва дишах на върха само вървейки, а този юнак на 70 кара колело под заплахата на колите, завоите, разредения въздух и не виждам дори да се задъхва.

Въпреки, че първата ми мисъл беше какво ще правим без телефони, когато някой от тези беловласи „младежи” получи инфаркт на пътя, трябва да кажа, че инфаркт нямаше, никой не беше прегазен и никой не падна в пропастта.

Истината е, че това е начин на живот в Колорадо – всички са активни, хранят се правилно и се гордеят как са похарчили сериозна сума за най-новия олекотен велосипед с алуминиева рамка. Инфаркти не се споменават.

Тук виждам и друг феномен, нетипичен за повечето части на страната – много ресторанти предлагат маси навън и интересът на клиентите определено поддържа тази тенденция. Казват, че се хранят навън, докато времето позволява.

Днес в Колорадо

живеят около 5 милиона души, населението му се е увеличило със 17 процента в последните 10 години.

Малко след средата на 19ти век най-големият приток на преселници към Колорадо донесла Треската за сребро. Минералните залежи в щата осигурявали и все още осигуряват поминък на част от населението. Макар и по-рядко, но и днес се срещат мини за злато, сребро и диаманти.

Откривам магазин за минерали и фосили и това изтрива наведнъж спомените ми от кошмарния път – все едно музеят „Земята и хората” има сезонна разпродажба! Фосил от динозавър струва около $7-$8, ако пък искате зъб, се пригответе да платите около $20. Изобилието от камъни е невероятно – планински кристали, кварц, опали, топази, сапфири, диаманти… Така си представям пещерата в „Али Баба и 40те разбойника”.

Впечатлявам се, че не виждам много скъпи коли в Денвър, дори рядко се срещат бутици на най-големите световни дизайнери. Недоумявам как така Аспен и Вейл с многомилионните имоти са наблизо, а стилът на живот е много по-различен от този в Денвър. Отговорът е, че там се стичат пари отвсякъде и много от имотите са предназначени само за активния зимен сезон, а хората в Денвър са местното население.

Колорадо е на 11то място в страната по доходи на човек

Подновявам въпроса за скъпите коли. Бива ми обяснено, че хората не държат на външната проява на парите. Не се обличат според тенденциите на големите дизайнери. Но пък купуват органична храна. И велосипеди с алуминиева рамка, добавям аз.

В Денвър активно се строи, и за разлика от други щати, се и продава – цената на нова къща с две спални започва от $200 000. Популярни са градските къщи, които са залепени една за друга и имат собствени задни дворове. Както и навсякъде из Щатите, и тук барбекюто е на почит и му се полага заден двор.

Дори раздават малки площи, в които да си разкопаеш градинка. Хм… явно „Фермата” от Фейсбук не е популярна тук.

Населението на Колорадо е с най-нисък процент на затлъстяване измежду всичките американски щати. Правилното хранене и активният начин на живот определено ще те вкара в тази класация.

Впечатлявам се и от слънчевите батерии, които ме срещат често – върху покриви, в планините, във ферми, дори в гараж за поправка на коли. Използването на слънчева енергия е популярно в Колорадо – географското му положение и желанието на местните да живеят природосъобразно са причина за развитието на тази индустрия. Фирми предлагат различни оферти за намаляване на сметките за електричество и отопление чрез използване на слънчева енергия. А правителството подкрепя тази важна стъпка с данъчни облекчения.

Зеленият начин на живот е честа и модерна тема на безкрайни дискусии на всякакво ниво по цял свят, но в Колорадо са направили следващата стъпка, която е значително по-важна – да го превърнат в ежедневие!

Поздрави,

Люси Рикспуун

Автор: Люси Рикспуун

Снимки: авторът

Още снимки от Щатите:

Други разкази свързани със Северна Америка– на картата: Кликайте на разказа

Пътуване до изворите на Мисисипи и Горното езеро 4

Пътуване до изворите на Мисисипи и Горното езеро

Днешният пътепис ще ни отведе до Средния запад на Щатите – като освен изворите на Мисисипи ще обиколим и Горното езерто от Великите американски езера. Водачще бъде Румяна. Приятно четене:

Пътуване до изворите на Мисисипи и Горното езеро (САЩ, Канада)

1. Чикаго – Омаха

Тръгване: 3 септември, събота, 6 заранта, Чикаго.

След около час и половина-два каране най-сетне успяваме да излезем извън града. Посока – запад. Наоколо – царевица. През следващите дни ще й се нагледаме. То комай целият Мидуест (Средният запад, т.е. територията между Апалачите и Скалистите планини, половината континент на практика) е засят с царевица. Поне на тази географска ширина е така – проверено! Известно време пътят ни върви в близост до канала Илинойс – Мичиган – оня, дето са го копали на времето, за да свържат Големите езера с Мисисипи и да осигурят воден път за транспорт през континента… ама сетне водният транспорт излязъл от мода и каналът останал само като туристическа атракция.
След като излезе човек от Чикаго (което отнема има-няма два часа, ако тръгваш от брега на езерото, примерно от Еванстън, както тръгваме ние),

Илинойс е ужасно скучен щат – царевица безкрай

и няма ни едно баирче да ти спре погледа. Същото важи и за следващия на запад –

Айова,

че там даже и голям град няма. Границата между двата щата минава по Мисисипи. През следващите дни ще я пресичаме няколко пъти, ще я газим, ще я прецапваме… Тук, на нивото на магистралата I-80, по която се движим, не става за прегазване! Голя-а-ама река! Градчето е Дейвънпорт. Пълно е с лодки от най-разен калибър.

Река Мисисипи, САЩ

Кратко обяснение за пътищата и номерата им:

междущатските магистрали са разделени на две категории – изток-запад и север-юг, първите се номерират с четни числа, а вторите – с нечетни; по-главните са с кръгли числа. Тези числа нарастват от запад на изток и от юг на север – така, магистрала номер 1 върви по Тихоокеанското крайбрежие, а 95 – по Атлантическото; номер 94 е най-северната, а номер 10 – най-южната. Ето-на, като ти кажат номера на пътя, бързо се ориентираш къде приблизително се пада. Въпросният път I-80 е един от основните: Ню Йорк-Чикаго-Сан Франциско.

Първа спирка-почивка – Great Sauk Trail rest area.

По магистралите през няколко десетки мили има такива „места за почивка“ (rest area) – паркинг, малка сграда с тоалетна, вода, автомати за газирани напитки и разни дребни закуски. В повечето можеш да намериш и карти на околностите и щата. Специални места са предназначени за естествените нужди на домашните любимци, които са чести спътници в колите.

Продължаваме. С приближаването на западната граница на Айова, теренът малко се поразнообразява – хълмчета, горички. Приятно е. Късно следобед пресичаме следващата щатска граница –

между щатите Айова и Небраска.

И този път тя минава по река – Мисури. Също внушаваща респект с размерите си…

Градът Омаха

е току до източната граница на щата. Първите впечатления са като от униформен американски град – магистрали, трафик, високи сгради в центъра и двуетажни жилищни квартали на голяма площ наоколо… Тази нощ и следващите два дни ще сме тук, на гости у приятели.

Old Market Place в Омаха, САЩ

На следващия ден – разходка из града. Не очакваме нищо особено и може би тъкмо затова ни харесва. На времето в Омаха е имало голямо пазарище за животни – каубоите от Тексас, карайки говедата, предназначени да се превърнат на салам и наденица, са ги продавали в Омаха на прекупвачи, които ги напътствали към големите кланици в Чикаго. Освен на животни, тук се е въртяла и много оживена търговия на едро на всякакви стоки.

От Омаха е започнало строителството на най-голямата железопътна мрежа – Union Pacific, покриваща понастоящем територията на САЩ на запад от линията Чикаго – Ню Орлийнз; та затова градът дълго време е служил като гара-разпределителна на търговията между източните и западните щати. Тази част от града, където е било голямото пазарище, е запазена непокътната, като музей. Интересна е – стари, тухлени сгради с неизменните пожарни стълби, широки плочници.

Друга забележителност – голя-я-ям зоопарк!

Посетихме го – уважаваме роднините!

Четете по–нататък>>>