Етикети: САЩ

Една американска сватба (Индианаполис, САЩ) 13

Една американска сватба (Индианаполис, САЩ)

 Необходимо ли е да ви припомням, бих казал, класическия американски филм „Американски пай“ и как в крайна сметка завършва?

Днес Гери ще ни води на една американска сватба – да видим ние дали филмите са верни или не 😉

Приятно четене:

Една американска сватба

Това е историята на една сватба – сърцата като на село и лъскава като в града

Три мартенски дни встрани от туристическите маршрути

 

Индианаполис

е най-равният град, който съм виждала. Буквално е плосък, и с изключение на центъра, или както му казват – даунтауна, всичко почти е максимум двуетажно. Няма хълмче дори. Абсолютно равнинна местност, идеална за селско стопанство. Както се оказва най-вече царевица отглеждат. От въздуха изглежда обширен град и в действителност е така. Летището е доста отдалечено от центъра, а събърбите се простират едва ли не безкрайно в радиус от центъра. Посрещат ме Джени и Роб.

Дженифър е първата ми близка приятелка в Истанбул

Заедно започнахме учителската професия, а тя се завърна в Щатите окончателно след няколко години неуспешни опити да се адаптира към турският начин на ръководене на учебни заведения.  Страшно се вълнувам че ще присъствам на сватбата й този уикенд. Това ще е първата американска и първата католическа сватба, на която съм гост. А, освен това не познавам абсолютно никого другиго освен младоженката! Ще е щуро парти!

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Аз и Джени първата вечер

Роб –младоженецът,

виждам за първи път, но в след пет минути в негово присъствието вече се чувствам удобно и свойски, ни кара към къщата на родителите на Джени.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Джени и Роб още годеници

 

От колата успявам

да зърна няколко местни забележителности

Прочутата писта на Наскар не се вижда никъде, но минаваме покрай бейзболен стадион, музей предназначен за деца, от който излизат или влизат огромни макети на динозаври (бодва ме като си помисля че Тео би изпаднал в екстаз) и един тъжен квартал с интересни, предимно двуетажни къщи, които обаче изглеждат изоставени и пустеещи. Джени обяснява, че наистина е така. Нещо се е случило в недалечното минало и кварталът западнал. Къщите, макар и красиви са запуснати, училищата в близост не се водят с добра репутация и хората нямат желание да се заемат с реставрация и възраждане.

Разбирам че населението на Инди е предимно доста консервативно. Така да се каже основно републиканци със силно чувство за национална принадлежност. Хора, които рядко пътуват и още по-рядко променят унаследените си порядки и възгледи. Абе, като на село.

Индианаполис, Индиана, Съединени американски щати

 

И също толкова пусто. Незнам дали заради сезона, привечерният час или просто навиците, но

в шест вечерта центърът е полупразен

Огромните паркинги също. По улиците се виждат по-малко хора от колкото по същото време на деня в центъра на Варна при това в най-страшната зима. И все пак за мен е очарователно, ново и примамващо непознато.

Кварталът, в който пристигаме след повече от половин час път е наистина в покрайнините. Повече от спокоен и доста тъмен. Къщите са с големи дворове, много дървета и широки алеи помежду си. Пред всяка има лампа и очарователна пощенска кутия, но улични лампи няма, както няма и тротоари. Накратко, представете си нещо като зимен вариант на Уистерия лейн, улицата от Отчаяни съпруги. Естествено не чак така излъскано и спретнато, но много близко с оригинала.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Нора Уудс – Уистерия лейн

На сутринта откривам, че тротоар  всъщност има – възтясна алея, която минава пред къщите от двете страни на пътя. Установявам че съм забравила колко е прекрасно е да се събудиш на фона на птичи песни и абсолютната липса на механичен шум. Също като на село.

Родителите на Джени

са много мили и гостоприемни и настояват че трябва да ходя с обувките вкъщи докато дойде време за лягане. По дебелия мек мокет? Как ли не! Тайничко зарязвам ботушите до леглото, в бившата детска стая на Джени, на втория етаж, където ще спя аз. Предната част на къщата се състои от широк гараж побрал две коли, трапезария с маса за шестима и странна стая – нещо средно между  читалня с голяма библиотека и чакалня с удобни фотьойли. Минаваме навътре към задната част където са спалнята на родителите й и холът с преход към кухнята.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Родителите на Джени

Баща й, Ник, ме настанява на един фотьойл срещу си и провъзгласява:

–          Значи ти си от България, така ли? И името ти било трудно за произнасяне. Как се казваш?

–          Гергана

–          Геугана, а?

–          Не, Гергана.

–          Е да де, Геугана. Не е трудно. Красиво е! Да ти призная, аз грешно съм разбрал. Уж се поподготвих, но по погрешка изчетох частта в енциклопедията за Албания. Сега не смея нищо да те попитам, понеже нищичко не знам. И все пак…

От къде точно си, коя е столицата, колко хора живеят, колко е голяма страната? Въпроси зададени с изключително добронамерен тон от човек изпълнен с любопитството на пътешественик, който за съжаление е осъден от коварния полиомиелит да се придвижва изключително трудно. Джени казва че мечтата му е била да стане кореспондент, но съдбата му скроила номер от рано. И въпреки това си личи че не е загубил любознателността към света. Голям шегаджия е, без да е досаден.

Малко по-късно

излизаме да вечеряме с една от общо петте шаферки,

да се запознаем и да хвърлим едно око на новия й приятел. Уенди напълно оправдава името си на героиня от Питър Пан – енергично миньонче с пламтящи очи и широка усмивка.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Уенди и аз

Не ѝ личат нито четиридесетте, нито трите бивши брака. А новият приятел е единственият тъмнокож, присъствал на събитията. И както самият той сподели по-късно – не му е много по сърце този факт. Научавам че Уенди и Джени се познавта от университета и са вършали из Европа на екскурзия организирана от училището. Освен това тя е продавач на цветна и бяла козметика с дългогодишен опит и ще изпълнява задачата на гримьор на булката. Новият приятел минава „теста”  както ми се струва, а и Уенди изглежда много влюбена.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Уенди и новото ѝ гадже

 

Завършваме вечерта в един от няколкото отворени бара в центъра

Пием бира с шотове, както е традицията тук, с двамата по-малки братя на Роб. Тримата са много еклектичен сбор – тотално различни един от друг.  Роб, както предполагам, е мечтата на всички родители с дъщери, добре образован, с идеални маниери, тих и с престижна работа в средно голяма софтуеърна фирма. Средният е доста по-странна птица. Татуировчик в Лос Анджелис, облечен  в готик стил, с тупирана, боядисана коса и черен грим. Сигурно би му било трудно да се впише в ежедневието на Индианаполис, но навярно в ЕлЕй е точно на мястото си. Най-малкият брат, добре че беше Джени да ми сподели, е рапър в Атланта.  За рапър ми се вижда ужасно неразговорлив и подозирам, че сватбата на брат му е съвпаднала с нещо много важно, което се случва без него на някое друго място, защото се е вкопчил в телефона си и присъства само телом.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Тримата братя – образи

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

По-късно първата вечер

На другата сутрин

разбирам че Джени ни е запазила час за маникюрист. Не съм голям привърженик, но пък е жест от нейна страна. Тръгвам с идеята, че преди всичко ще е ново преживяване. Салонът е на пет минути, естествено с кола. Тук, както сигурно всички знаят, никой не се движи пеша, а и обстановката съвсем не предразполага  – разстоянията са огромни а и обезопасени тротоари почти липсват.  При това всеки две керемидки, независимо от какъв вид – заведение за хранене, магазин, бензиностанция или друго – си имат прикачен доволен размер паркинг. Първото нещо, което забелязвам в салона е, персоналът – изцяло азиатски. По-късно, докато маникюристката се труди над твърдите ми, девствени нокти споделя, че всички момичета са от Виетнам. Много ми е трудно да разбера английския й поради акцента и затова не научавам как и дали ще мога сама да сваля от ноктите си този „гел”, който ми слага вместо лак, с идеята че изтрайвал до 2 седмици.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Уенди помага на Джени за воала

След маникюра се прибираме да се приготвим за

официалната вечеря преди сватбата

Традиционно, според думите на Джени, вечерята се организира и плаща от семейството на младоженеца, докато за разходите по сватбата са отговорни родителите на булката. Преди вечерята обаче главните действащи лица – двойката, техните родители, шаферките и шаферите трябва да минат през църквата за наставления и репетиция за утрешния ден. Обличаме си красиви роклички, разкрасяваме се още повече и заедно с родителите й и една леля се натоварваме в едната от колите в гаража.

Църквата е впечатляваща!

Отвън и от вътре е съградена в светли цветове, с изключително високи тавани и огромни прозорци с красиви витражи. Имам чувството че са запалени хиляди лампи, толкова е светло и приветливо вътре! Достатъчно е обширна да побере поне триста-четиристотин души. Поради периодът на пости не е разрешено да се украсява, така че утре вътре няма да има цветя и панделки. Но и без тях, сданието си е достатъчно пищно, макар и доста студено.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Църквата Света Мария

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Църквата Света Мария отвътре

 

Следват указания за реда и мястото на всеки от участниците в церемонията, както и кратка репетиция. Всички изглеждат като че знаят какво се очаква от тях, с изключение на една от шаферките, която пропуска да се появи. Аз проявявам инициатива и предлагам да я заместя в репетицията за да не се объркват останалите, пък и да си разходя фамозните нови обувки по пътечката към олтара!  Помощничката, която обяснява кое след кое следва и каква е ролята на всеки е много чевръста и набързо приключваме упражненията. Междувременно се запознавям с останалите шаферки, приятелки на Джени и шаферите – приятели на Роб.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Шаферките разпределят задачи

Родителите на Роб са прекалено съсредоточени да следят дали всичко е по план за да успее Джени да ме представи и на тях, но въпреки това вече започвам да се чувствам като почетния гост. Повечето ме гледат с почуда и леко възхищение за ентусиазма да прелетя половината кълбо в чест на събитието и Джени.

 

Американска сватба – Индианаполис, САЩ


Вечерта преди сватбата

Отправяме се към италиански ресторант,

не твърде далеч от църквата. От вън не е нещо особено, но вътре изглежда доста луксозно и най-вече топло. След като се смръзнахме на репетицията в църквата, не само аз, но и останалите гости, предимно роднини на Роб, изглеждат като да нямат търпение да се доберат до подгряващите напитки. Настаняват ме на една маса с Уенди и двама от шаферите. Сервитьорите не губят време, а започват да сервират салати и питиета.

Скоро започват и тостовете,

бащата на младоженеца, шаферите от нашата маса и една от шаферките, всички споделят по нещо смешно за младоженците и пожелават най-доброто за бъдещото семейство. В това време вина и бири се леят в изобилие, а основното е сервирано в италиански стил – в големи общи чинии в средата на всяка маса. Храната е истински превъзходна.  Хората на нашата маса са много общителни и не ни оставят да скучаем за миг. Томпсън работи в агенция за недвижими имоти и споделя че козметично префасонира къщи и апартаменти за да ги продаде по-добре. Грегъри от своя страна току що е станал за трети път татко и с гордост показва снимки на наследника си.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Томпсън и съпругата му

Със сервирането на десерта долавям, че вечерята е към края си. Времето е минало неусетно. Аз се прикачвам към липсващата шаферка, която се оказва че не е прочела инструкциите изпратени от Джени и се появи направо в ресторанта. Казва се Поян и както изглежда е най-лежерния човек в цялата сбирка. Допадаме си от пръв поглед. Разбирам че е обещала на голяма група от приятелите на Роб да ги заведе някъде да си допият след ресторанта. Пристигнали от различни краища на страната, повечето стъпват за първи път в Инди и нямат представа къде могат да се позабавляват.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Поян – малката стопанка на готината къща

Двете с Поян се натоварваме в колата и отиваме до апартамента й да се преоблече. Предлага ми да ми услужи с едни дънки и на мен, но аз глупаво не се възползвам. После хвърчим към хотела, в който са отседнали повечето от гостите на Роб.  Заварваме група от около двайсетина човека да пият бири в една средно голяма хотелска стая. Порядъчно сгъчкани, нямат търпение да се пренесат някъде на по-забавно.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Поян и Брайън в ранните часове на вечерта

Не отнема много време да се изсипем в един недалечен спортен бар

Спортният бар е нещо като „истински” бар, но с по-ярко осветление и много телевизори предаващи различни спортни събития. Музиката кънти, а единият ъгъл от бара и съседното сепаре са свободни. Виждам само няколко смътно познати лица от ресторанта. Много от хората са пристигнали в града буквално преди час или два или не са били включени във вечерята, дадена от родителите на Роб. Настроението е повече от добро и разбирам че макар да живеят в различни градове като Атланта, Сиатъл, Филаделфия, Ню Йорк или Лос Анджелис имат страхотната традиция да се събират за по един уикенд поне веднъж годишно в имението на едно от момчетата. Запознавам се с момичето, до което седях в самолета от Ню Йорк, още една двойка от там, друга от Атланта и един особен тип, Брайън, който изглежда много заинтригуван от Поян. Една от шаферките печели 600 долара от моменталната лотария и съответно следват два тура от бира и шотове за цялата компания.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Поян и Брайън в спортния бар

 

На следващия ден къщата сякаш ще се пръсне от емоции,

макар на повърхността всички да са много спокойни. Джени е организирала подробностите  до най-дребния детайл и останалите просто трябва да следваме плана й. Потегляме към

Ратскелер, немски културен център, в чиято приземна част е ресторантът

Задачата на шаферките е да подготвят до известна степен залата на ресторанта. Аз също се включвам, тъй като Джени ме провъзгласява за почетната шаферка. Слагаме номерата на масите, подреждаме картичките с имената на гостите, пренасяме украсите за масите – красиви бели високи вази и ниски фенери отново в бяло.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Ратскелер, Индианаполис

Джени подрежда рамките със снимки на близки и приятели споминали се последните няколко месеца на почетна маса до прекрасен букет свежи цветя. Сравнително семплата четириетажна торта е поставена на кръгла маса в средата на дансинга.  Гостите ще са около 150, разположени около 15 обширни маси, така че ни отнема известно време да се справим с всичко. После се отправяме към стаята, на по-горен етаж, където Джени да се приготви.

Света Мария

е на само около 100 метра от ресторанта и слава Богу, защото навън вее пронизващ вятър и студът е просто смразяващ през тънките рокли и чорапи. Притичваме до църквата където Джени се скрива зад специално поставен параван вдясно от входа. Роб, както повелява традицията, не е виждал роклята и трябва да остане в неизвестност до последно.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Църквата Света Мария отвън

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

В преддверието на църквата иззад пареавана

 

 

Гостите са започнали да пристигат, поздравяват се и постепенно изпълват предните редици в църквата. Вмъквам се и аз набързо, защото шаферките са длъжни да влизат една по една най-тържествено, а аз съвсем не съм по тази част. Церемонията започва в уречения час с две солови изпълнения на млада хористка. Заедно с пастора на „сцената“ някъде изотзад излизат шаферите и младоженеца и се подреждат вдясно от олтара, разположен върху платформа висока няколко стъпала. Следват шаферките, които влизат от централния вход и бавно минават по пътечката между редиците гости.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Баща и дъщеря

Последни са Джени и баща ѝ, който предава ръката й на Роб.

Двамата заедно застават пред стълбите и пасторът отправя кратка молитва. После шаферите и шаферките сядат на първите редове, дясно е страната отредена за родата на младоженеца, а ляво – на булката.  Джени и Роб сядат на два стола в ляво от олтара. Ред е на лелята на Джени, която прочита кратка поема от Стария завет. Роднина на Роб също прочита кратък откъс от Светата книга, подходящ за събитието. Пасторът им благодари и отправя кратка приветствена реч към всички присъстващи. После се обръща към двойката в черно и бяло. Гости споделят че церемонията е много стегната, а не досадно протяжна.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Младоженци

След като се уверява в намерението им и чува съгласието им да се обичат и уважават един друг

пасторът ги обявява официално за ново семейство

и гостите сърдечно ликуват докато младите срамежливо се целуват. По традиция следва младото семейство и родителите да приемат личните поздравления на присъстващите. Подаръци не се подаряват, тъй като са отдавна избрани и изпратени по списъка, съставен от младоженците. Полека-лека народът започва да се стича към мястото за почерпка. Аз имам половин час да си отдъхна от фамозните обувки и да се опитам да се стопля, че Света Мария макар и пълна пак си е доста студена.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Моя милост пред измръзване

Празненството започва с едночасов коктейл, по време на който

близък приятел на Джени и Роб изнася соло рецитал с китара

По-късно разбирам, че Джереми Рей е така да се каже професионален човек на изкуството. Изкарва хляба си с графики и стенописи, участва в концерти соло или с приятели, но е продуцирал и собствен кратък албум. Показва ми снимки на някои от своите произведения. Наистина са грабващи окото. Освен това се сдобивам и с автограф върху обложката на албума – личен подарък. Споделя че иска да преподава изкуство в университет, а аз го съветвам да ни посети в Истанбул за вдъхновение, понеже забелязвам че на много от картините му се повтаря образ на око.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Джереми Рей изнася рецитал

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Рецитал

Докато се наслаждаваме на интерпретациите на различни романтични рок парчета от Джереми, имаме възможност да опитаме и няколко вида предястия. Неусетно става време за основното и рязането на тортата. Младоженците откриват дансинга с първия блус. След това диджейът кани на дансинга последователно гости според това от къде са. „Хората от Индиана, да ви видя как можете да се забавлявате! Южна Каролина, Атланта, Пенсилвания, Ню Йорк” и пр. и пр. Идва ред и на Турция. Дансингът е препълнен, но все пак ми правят място в средата. Следват няколко часа на най-разнообразна музика и луди танци. Изглежда че гости и младоженци се забавляват повече от доволно. По между танците успявам да се запозная и с още няколко от приятелите на Джени – една жена от Бразилия женена за турчин, едно турско семейство, събрало се тук в Щатите и най-младият гост на сватбата – бебшорка на три месеца. Всички са изключително дружелюбни и усмихнати.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Моето място

Междувременно Брайън се е преместил на нашата маса и шепне нещо в ухото на Поян. Започвам да се съмнявам че ще има къде да спя по-късно, понеже апартаментът й макар и прекрасен, няма никакви вътрешни врати. Радвам се за нея, но и се притеснявам малко, понеже Джени и Роб скоро ще офейкат, а аз няма как да се натрапя отново на родителите й. Успокоявам се с това че багажа ми е готов и под ръка.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Жартиерът

Идва ред на булката да хвърли букета, а после младоженеца – жартиера.

Скоро след това Джени и Роб потеглят от ресторанта върху впечатляващ бял файтон, цяла каляска, теглена от бели коне. Постепенно и гостите се разотиват. Оставаме предимно шаферките и родителите на Джени да приберем украсите по колите. Поян не се вижда никъде. Вече започвам мислено да съчинявам какво да кажа на майката на Джени, но докато нося две от големите вази към тяхната кола съзирам Поян, която товари нещата си в своята. Уговаряме се да прехвърля куфара си в нейната кола. Слава богу, все пак ще има къде да пренощувам.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Джени и Роб

Докато шофира към апартамента си споделя, че има уговорка да се чуе с Брайън след като той се разбере с компанията дали ще продължават с празнуването. Тук вече въпреки поканите аз съм пас, защото от емоции и обувки с осем сантиметров ток нямам сили за нищо повече освен заемането на хоризонтално положение. Разбираме се да не я чакам, както и че на следващата сутрин Джереми ще дойде с такси, което да споделим до летището. Полетите и на двама ни са почти по едно и също време, макар той да лети до Атланта, а аз обратно до Ню Йорк.

На следващата сутрин

ме събужда мяукането на пухкавата Кики, която благосклонно е оставила Поян да се грижи за нея. Поян също се измъква от леглото и пием кафе. Споделя ми за своите не много успешни връзки в миналото и долавям, че всъщност е доста самотна. А иначе е забележителна жена. Родителите й са от Иран, но тя е родена и израстла в  Щатите. Преподава английски на деца на емигранти, които тепърва започват да се приспособяват към тукашната учебна система. Работи в държавно училище и по много часове, но е доволна, защото е независима, може да си позволи да изплаща ипотека и наем и да има такъв стил на живот, какъвто пожелае.

Таксито пристига и се налага да се сбогувам с Поян и Инди. Джереми е много разговорлив и научавам много за него и начина, по който твори докато споделяме един доста питателен летищен обяд. Както навсякъде, хората и тук са много щастливи, когато имат възможност да говорят за себе си пред човек даряващ ги с цялото си внимание.

Стюардесата на борда ни съветва да посетим тоалетните преди излитане, защото се полета се очертавал доста турбулентен. Ню Йорк, очаквай ме!

 

Автор: Гери Чифчиоглу

Снимки: авторът или официалният фотограф на сватбата (неизвестен за редакцията 😉

Послеслов от редакцията: Гери не за пръв път се появява на нашия сайт, въпреки, че това е първият ѝ чисто неин разказ на нашия сайт. Вероятно си спомняте, че тя има огромен принос към разказ за предразсъдъците, които имаме българите към турците и турците към българите, който предизвика известен интерес преди година време.  🙂

 

Други разкази, свързани със Сватби – на картата:


КЛИКАЙТЕ НА ЗАГАЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИТЕ 🙂

Приказните Джинджифилови къщи в Мартас Винярд 6

Приказните Джинджифилови къщи в Мартас Винярд

Люси ще ни води днес до едно чудно местенце в Щатите – остаров Мартас Винярд с неговите Джинджифилови къщички. Тази седмица нещо ни е потръганало на къщи май 🙂

 

Приятно четене:

Приказните Джинджифилови къщи в Мартас Винярд

Първият поглед към тази приказна действителност не може да се сравни с нищо. Все едно, че пищните картинки на куклени пейзажи, познати на моето поколение най-много от ленти на Стереобокс, изведнъж са оживели и само някакви си няколко крачки ме делят от това съвършенство. Тези къщи са известни с името Джинджърбред Хаусис (Gingerbread Houses) (Бел. Авт. Наречени са по името на традиционните коледни джинджифилови сладки) Боядисани са в ярки цветове и носят чувство на неповторим уют и идилия.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

 

В Оук Блъфс,

градче на острова Мартас Винярд (Martha’s Vineyard), могат да се видят около 300 такива приказни къщи. Повечето от тях са обитаеми, а някои дори можете да наемете. През лятото наемът на един от тези котиджи е около $2000 на седмица. Впечатлена съм, че повечето предлагат съвременни удобства – пералня и сушилня, кабел, климатик… Това много не ми се връзва с приказката, но си има предимствата. Интересно е, че котиджите имат лимит за броя хора, които могат да пребивават в тях – всъщност те са много малки, гледани отвън, което допринася за тяхната нереалност. Но четейки обявите за наем, виждам, че имат по 3-4-5 спални. Отново съжалявам, че не можах да ги видя отвътре. Продажната цена на всеки от Джинджифиловите къщие над $1 милион.

o. Мартас Винярд, САЩПлаж – o. Мартас Винярд, САЩ

Ферибот – o. Мартас Винярд, САЩ

 

Мартас Винярд е остров в Атлантическия океан,

с площ от 260 хиляди квадратни километра, в близост до южната част на щата Масачузетс. До него се стига с ферибот за около час, в по-бързия му вариант, което струва около $36 в едната посока. Постоянните му жители са около 15 хиляди, но популярността му набъбва през лятото, и населението му се увеличава до 100 хиляди души. Островът има няколко причини за слава – там е заснет филмът „Челюсти“

Martha's Vineyard, Масачузетс, Съединени американски щати

 

На път за дома на майка си, Жаклин Кенеди-Онасис в Мартас Винярд, близо до брега, в самолетна катастрофа, умира Джон Кенеди, Младши.  Американските президенти Бил Клинтън и Барак Обама прекарват летните си ваканции на острова.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Гледката на редица къщи, боядисани в бонбонени цветове, с безброй дървени орнаменти, ви кара да забравите за новините, за живота си, за времето, и останалите измерения на реалността. В моите представи къщата на Пипи Дългото Чорапче Вила Вилекула изглежда като една от къщите пред очите ми. Духът на този приказен свят е неподправен, чист, има нещо детско в него. Сякаш е нужно богатството на детското въображение, за да бъде създаден такъв свят. Вглеждам се в безкрайните детайли – уникални, е слабо определение. Впечатляващо е, че къщите са били съхранени толкова години при безпощадните зими на Източния бряг.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

 

Голяма част от тези къщи са разположени в окръжност и носят също толкова забавни индивидуални имена – Розовата Къща, Ангелският Котидж, Морската Скарида.

Къщите от редицата  Джинджърбред Хаусис

били построени в средата на 19ти век от последователи на Методистката Църква с целта да предоставят възможност на хората да се отдадат на религиозни учения необезпокоявани. Повечето къщи са предавани в семейства от поколение на поколение.

Розовата къща има славата на най-търсена от фотообективите на туристите. Орнаментите над прозорците й са наречени „вежди“.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩДжинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

Всяка къща е построена с впечатляващо внимание и прецизност, детайлите са изпипани майсторски и изобилстват из целия екстериор на къщите. Понякога редицата къщи е отворена за посещения на туристи, но за съжаление пропуснах тази възможност. Снимките, които виждам, са убедителни – и интериорът е в същия стил. Често дори летните цветя в саксии и в градините са в цветова хармония с основните тонове на къщата. В началото на август тъкмо отминават хортензиите, чиито огромни богати топчести цветове съвсем прилягат на пейзажа. Всяка къща има веранда, с неизменните люлеещи се столове.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Мислено виждам как мога да прекарам часове в безметежна сладост на някоя от тези веранди. Определено нищо злободневно няма значение в тази „приказка“! Виждам как шегата, че някои хора отиват на ваканция и забравят да се върнат, лесно може да се случи тук. С неохотност напускам „приказката“ с тайното обещание да се върна…, за да разгледам интериора.

Поздрави,

Люси Рикспуун

 Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

Автор: Люси Рикспун

 Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Атлантическия океан – на картата:
КЛИКЕЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

С влак и автомобил през Южно Колорадо, септември 2012 4

С влак и автомобил през Южно Колорадо, септември 2012

Кротко и полека разнообразяваме средставата за транспорт – след достойно представяне на мотоциклектите и лодките, днес ще направим едно железопътно приключение – Румяна ще ни води с влак из щата Колорадо 🙂 Приятно четене:

С влак и автомобил през Южно Колорадо

септември 2012

Маршрут (железопътните участъци са в червено)

Маршрут (железопътните участъци са в червено)

14 септември 2012, петък Тръгване следобед – директно от работа.  Оставям Фичо (мойта Honda Fit) на Зеления лот на летището да ме чака.  Ще летя до Албукърки, щата Ню Мексико, през Атланта. Озовавам се на летището твърде рано и успявам да хвана по-ранен полет за Атланта от този, за който имам билет.  Напразно – на летището в Атланта няма free wireless.  Не че ми трябва, де…  имам си Киндъл :). Пристигам в Албукърки към 9 вечерта.  От рент-а-кар-а ми предлагат да си избера между дребосъците на Нисан и Тойота.  Избирам един бял Нисан Верса и паля гумите към Санта Фе, където ще нощувам.  Санта Фе е само на шейсетина мили, по Interstate I-25 – след по-малко от час съм там.  Лесно намирам Мотел 6.

15 септември, събота

Предвид особеностите на циркадния ми ритъм 😉 , а и двата часа разлика, спонтанно се събуждам в 4 ч. сутринта и

потеглям към Аламоса, щата Колорадо

Тръгвам рано, защото трябва да хвана оттам влака в 9 часа.  Пътят дотам е към 150 мили, но не е по магистрала.  Измъквам се от Санта Фе и поемам по Hwy #285.  Абсолютна тъмнина – улучила съм тъкмо нощта на новолунието и няма грам луна… но пък какви звезди!  По пътя почти няма коли, но точно пред мен кара една.  Оказва се, че същата кола ще ме предвожда почти чак до крайната точка (всъщност – до изгрев слънце, когато ще спра за снимки) – много любезно!  Иначе щеше да ми е малко самотно по тъмния планински път… Не ми се спи.  Към 6 часа изтокът почва да светлее, после порозовява, после става златен и… here comes the Sun!

Колорадо, изгрев

Колорадо, изгрев

Спирам край пътя за снимки, а и да се поогледам – откак съм пристигнала по тия земи снощи, едва сега мога да се огледам къде съм попаднала.  Планини обграждат хоризонта отвсякъде, цветовете преливат от златно-розово в синьо.  Бяла мъглица се стеле ниско над земята.  Вече съм доста близо до Аламоса.  Пристигам, оставям колата на паркинга до гарата, която е същевременно и туристически център, и тръгвам да се поразтъпча из градчето.  Близо до гарата вече разпъват сергиите за съботен пазар.  Влизам за кафе в Milagros Coffeehouse.   Кафето е добро, има и компютри с Интернет на разположение на кафепиещите. Към 8:30 се придвижвам към гарата.  Пътниците за влака вече са почнали да се посъбират.

Гарата е много хубава,

вътре е запазен старият стил – в тон с парните локомотиви, които пухтят отвън.

Аламоса, Колорадо

 

Ще пътуваме по Rio Grande scenic railroad до Ла Вета и обратно

Моят билет е за открит  вагон (open air car)!

Rio Grande scenic railroad – Аламоса, Колорадо

Rio Grande scenic railroad

Rio Grande scenic railroad – Аламоса, Колорадо

Rio Grande scenic railroad

Има и вагон-ресторант и разни други луксозни глезотии, но откритият вагон си е най-гот!  Слънчево е, сутринта е хладна и свежа.  Потегляме!   Отначало се движим през долината около Аламоса, San Luis Valley, после пред нас се изправя

Маунт Бланка и целият масив Сиера Бланка,

в южния край на планинската верига Sangre de Cristo, в Скалистите планини.

Маунт Бланка – Скалистите планини

Mount Blanca

Влакът вече пухти из планината и пуща облаци пушек.  Преминаваме през прохода La Veta.  Горе,

в най-високата точка е гара Fir,

където се разминаваме с влака в обратната посока.  Тук има открита сцена, на която се организират концерти през лятото.  Захранването е от слънчеви панели и ветрогенератор, за да се сведе до минимум инвазията в природата.

Rio Grande scenic railroad – гара Фир

Rio Grande scenic railroad

Продължаваме.  След като минаваме прохода, пред нас се открива хубава гледка към

двата Испански върха (Spanish Peaks)

По върховете се белее сняг.  В подножието им е градчето La Veta, което е и крайната ни спирка.  Пътуването е малко повече от три часа.  Следва разходка из

Ла Вета

Градчето е съвсем малко, но весело и спретнато, с библиотека и църква, с типичен туристически облик.  Надморската височина е 2150 м.

двата Испански върха (Spanish Peaks)

двата Испански върха (Spanish Peaks)

Ла Вета, Колорадо

Ла Вета

Ла Вета, Колорадо

Ла Вета, Колорадо

След около час и половина разходка из градчето, потегляме обратно.   Планинските гледки са даже още по-хубави в светлината на следобедното слънце.  Край пътя притичват лосове.  Кондукторката на вагона ни разказва

история за връх Бланка

Върхът е четвърти по височина в Скалистите планини, но в някакъв момент в миналото се считало, че е втори.  Някакъв амбициозен местен богаташ, който имал къща някъде там, наел хора, които да носят чували с камъни и пръст и да ги трупат на върха,  така че той да стане първи по височина!  Акцията май завършила без успех… 😉

Долина Сан Луис – Колорадо

San Luis Valley

Rio Grande scenic railroad – Колорадо

Rio Grande scenic railroad – Колорадо

Rio Grande scenic railroad

Пристигаме в Аламоса към 6 часа следобед.  Отивам да се настаня в мотела си – Lamplighter Motel, съвсем близо до гарата.  Още като казвам, че имам резервация, жената на рецепцията вади картонче с името ми.  Чудя се откъде знае, че това съм аз.  Обяснението е просто – оказва се, че съм се появила последна от всички, имащи резервации.  Оставям колата и излизам малко на разходка.  Близо до градчето

 

тече Рио Гранде

и отивам да се запознаем.  Тук все още не е много голяма, а и тази година е доста сушава, та е поизтъняла.  Табелката на Аламоса, точно до реката, информира, че надморската височина е 2300 м.

река Рио Гранде

Рио Гранде

16 септември, неделя

След закуска в Lamplighter Motel е време да потеглям към

 

Great Sand Dunes National Park

 

 Great Sand Dunes, Колорадо

Great Sand Dunes, Колорадо

Great Sand Dunes

 

 

Той е съвсем наблизо – на 34 мили, първо по Hwy #160, после по #150.  Туристическият център е още затворен, затова директно се отправям към дюните.  Ехааа,

огромни, високи пясъчни хълмове, като замръзнали вълни!

Най-високите в Северна Америка, достигащи височина до 230 м.  Непосредствено зад тях се издигат баирите на планинската верига Sangre de Cristo.  Тръгвам да ги катеря.  Дюна след дюна, вълна след вълна… Въпреки ранния час, слънцето почва да напича.

Много трудно се изкачва пясъчен баир, да ви кажа!  Крачка напред – две назад (като по Ленин 😉 )…

 

Great Sand Dunes Great Sand Dunes Great Sand Dunes

Great Sand Dunes

Great Sand Dunes

 

Докато изкача първата верига (High Dune, 190 m), съвсем съм оплезила език, едвам дишам и се боя да седна да си почина, щото после няма да мога да стана :).  По-млади креатури наоколо се качват, подтичвайки даже…  Две момчета се пързалят с дъска надолу по пясъка, после се качват и отново…  От върха се вижда, че пясъчната пищност продължава, докъдето ти поглед стига!

 

Great Sand Dunes

Great Sand Dunes

 

Е, стига толкоз за днес – поне един пясъчен връх покорих!  Пък и вече е доста горещо, ще падна от жега!  Довличам се до туристическия център, препоръчват ми да пробвам и някакъв трейл в планината – отивам до него, тръгвам даже, но установявам, че нямам сили… следващия път… Качвам се на колата и решавам да карам към

следващата точка от маршрута – градчето Дюранго, щата Колорадо

Първо минавам обратно през Аламоса да заредя бензин и разни неща за пиене по пътя.  Пътят до Дюранго е 175 мили, по Hwy #160, като се пресича планината, а и

континенталния вододел (Continental Divide) по Wolf Creek Pass, на 3300 м височина.

Wolf Creek Pass, Rio Grande National Forest, Колорадо 81147, Съединени американски щати

 

В една песен проходът Wolf Creek се описва като “37 miles o’ hell — which is up on the Great Divide” (37 мили в ада, горе там, на Големия Водораздел).  Пътят действително е доста стръмен, с много и остри завои, но и доста широк – по две платна в двете посоки, с мантинела отстрани, и нямам проблем – даже си е голям кеф!  Гледките наоколо са великолепни – съжалявам, че няма как да снимам, карайки, а няма къде да се спре.  Добре поне, че горе високо в прохода има един lookout, откъдето се открива чудна гледка на запад, към

долината на река Сан Хуан

 

Wolf Creek Pass

Wolf Creek Pass

 

Слизам от баира, минавам през

градчето Pagosa Springs

След малко край пътя забелязвам странно образувание – баир, от който стърчи нещо като висооок комин!  Оказва се, че то така се и казва –

Chimney Rock.  Мноого странно!

Спирам край пътя да го снимам.  Впоследствие научавам, че около него има археологически разкопки и скалите са били церемониално място на предшествениците на днешните индианци пуебло.

Яд ме е, че не се качих да ги разгледам, ама кой да ти знае… Апропо, само няколко дни по-късно президентът Обама е обявил Chimney Rock за национален  паметник.   Тюх, как можах да го пропусна!

 

Chimney Rock

Chimney Rock
(На снимката не изглежда толкоз впечатляващо, колкото когато за пръв път ми се появи на хоризонта, но тогава нямаше как да го снимам 🙂 )

 

Не след дълго стигам и Дюранго.  Още е рано – към 3 ч. следобед, и решавам да направя един проучвателен тур до

Националния Парк Mesa Verde,

който е планиран за утре.  Паркът е още 37 мили на запад, все по Hwy #160.

Mesa Verde

Mesa Verde

 

Гледката наоколо отново е смайваща – високи скалисти плата (меси), прорязани от дълбоки каньони.  Навлизам в парка.  Пътят се изкачва нагоре, нагоре, с множество завои на по 180°.

Най-високата точка в парка – Park Point – е на 2600 метра надморска височина

От високото гледката е невероятна – месата е обградена със зелени долини, обрамчени в далечината от високите вериги на Скалистите планини.  Туристическият център е на 15 мили навътре в парка, на юг от входа.  Стигам до него, вземам карти и разпитвам за най-интересните места в парка.  Те са още на юг, на 8-10 мили.  Там ще ида утре, стига толкоз за днес.

Отправям се обратно към Дюранго. Резервацията ми за нощувка за днес и утре е в хостел – Durango Hometown Hostel.  Досега не съм спала в хостел, но този ми изглеждаше доста чистичък, имаше чудесни отзиви за него (класиран беше на първо място между местата за преспиване в Дюранго!), а беше и доста евтин, и реших да пробвам.  Лесно го намирам.  Наистина изглежда добре – спретната къща на два етажа, на склона на планината.

Собственичката Кендис любезно ме развежда и ми показва кое къде е.  Спалнята за жени е с три двуетажни легла.  Има всекидневна с телевизор и компютри, навсякъде има wireless, има кухня със съдове, хладилник, печка и всякакви уреди.  Тоалетните помещения са идеално чисти.  Първата вечер имам само една съквартирантка, която почти не виждам – младо момиче, което пристигна късно, когато бях почти заспала, легна си тихо и на сутринта много рано се изнесе.  Малко по-късно и аз се качвам в кухнята за кафе, и също се изнасям в посока Mesa Verde.  Хостелът наистина е чист, тих и приятен.

 

17 септември, понеделник Скалите в парка изглеждат различни от вчера, огрени от сутрешното слънце.  Отново спирам при Park Point-а да погледна отвисоко.  Диви пуйки щъкат наоколо.

 

Национален парк Mesa Verde, Колорадо

Национален парк Mesa Verde, Колорадо

Mesa Verde

Дива пуйка – Национален парк Mesa Verde, Колорадо

Дива пуйка

 

В туристическия център си купувам билети за двата guided tour-а и се отправям на юг.  От брошурките и музея научавам, че

Mesa Verde е била обиталище на индианците анасази,

предшественици на днешните индианци пуебло, между 600 и 1300 г.  На въпроса защо са напуснали Mesa Verde, днешните пуебло отговаряли – защото му е дошло времето…*

Паркът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО – не толкова заради над 4000-те си артефакта, а защото представлява съществуваща и до днес култура:  21 племена се считат за наследниците на обитателите на  Mesa Verde. Паркът е известен главно с множеството скални обиталища, много от които добре запазени.  Тези жилища са построени в пещери в скалите, по продължение на скалните стени, защитени и труднодостъпни.

Типично се състоят от множество стаи и няколко киви.  Кивата е кръгла стая, главно с церемониално предназначение.  Има кръгло огнище, правоъгълен вентилационен отвор, пред който има плоска плоча, която осигурява циркулацията на въздуха, а също малка кръгла дупка в пода – sipapu – символизираща портала, през който техните предшественици са дошли на този – четвърти по ред – свят. Първа точка от обиколката –

Cliff Palace – най-голямото и запазено скално обиталище в Mesa Verde

(а и изобщо в Северна Америка), с над 200 стаи и 23 киви, конструирано от пясъчници, дървени греди и кирпич.  Прекрасно е!

 

Къщите на индианците анасази – Mesa Verde, Cliff Palace

Mesa Verde, Cliff Palace

Строежи на индианците анасази – Mesa Verde, Cliff Palace

Mesa Verde, Cliff Palace

Строежи на индианците анасази – Mesa Verde, Cliff Palace

Mesa Verde, Cliff Palace

Следваща точка – Balcony House

Изкачваме се до нея по висока 10 м дървена стълба.  После пълзим през 3-4 м тунел – съвсем в стил Индиана Джоунс, както се шегува рейнджърката, която ни води.  Тук са 45 стаи и 2 киви.

 

Строежи на индианците анасази – Mesa Verde, Къщата с балконите

Mesa Verde, Къщата с балконите

Сгради на индианците анасази – Mesa Verde, Къщата с балконите

Mesa Verde, Balcony House

Сгради на индианците анасази – Mesa Verde, Къщата с балконите

Къщата с балконите

Сгради на индианците анасази – Mesa Verde, Къщата с балконите

Mesa Verde, Balcony House

 

Продължавам обиколката с още няколко

скални къщи – House of Many Windows, Square Tower House, Spruce Tree House

Сещам се, че съм чувала, че тук някъде трябва да има петроглифи, ама е късно – трейлът до тях и обратно е над 2 часа и се затваря в 6 ч., а сега вече минава 4 ч.  Жалко!  Обикалям още известно време из парка, отивам до Soda Canyon Overlook Trail, от който има хубав изглед към Balcony House, после до Sun Temple.  После по многобройните завои напускам парка.

 

Сгради на индианците анасази – Mesa Verde, Spruce Tree House

Mesa Verde, Spruce Tree House

Правя кратка отбивка до близкото градче Кортез, после се отправям обратно към Дюранго.

Оставям колата в центъра и тръгвам на обиколка из градчето.  Ехаа, че е шарено и весело!   Ресторантчета, магазинчета, та даже и театри, и много хора по улиците! Прибирам се в хостела по тъмно.  И тази вечер имам една съквартирантка, но се запознавам с нея едва на сутринта.

 

18 септември, вторник

Със съквартирантката ми се събуждаме почти едновременно и завързваме приказка.  Жена на моя възраст горе-долу (“ние, жените над 50”, според собствените ѝ думи 🙂 ), от Флорида, страстна пътешественичка.   Участвала в някакъв сайт за временна размяна на къщи – там обявяваш къщата си за размяна и ако някой друг се навие – се сменяте – може за месец-два, може за 1-2 седмици, както се разберете.  И понеже нейната къща във Флорида била близко до брега, имала много кандидати за временна размяна!  Така живяла месец в Тайланд, в Нова Зеландия, май и в Германия, в Турция, а и на много места тук – в Щатите!  Кеф!  Ама тя вече не ходела на работа, де… Сбогуваме се с Jaleen – тя днес ще ходи в Mesa Verde, а аз –

с влакчето по Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

На гарата вече е композирано весело жълто влакче, с парен локомотив.  Отново съм в откритата гондола.

 

 

Дюранго, Колорадо

Дюранго

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Дюранго, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Отначало пътуваме между високи червени скали, после навлизаме в дълбоко ждрело – много дълбоко

долу тече Animas River, влакът се движи съвсем по ръба на ждрелото!

 

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Animas river, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Animas river, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Animas river, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Animas river, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Animas river, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Animas river, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Animas river, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

 

После реката излиза вече на нивото на линията, пътуваме през гори и поляни!  Ей,

дупенето (mooning) покрай ж.п. линията тук май е национален спорт!

При предишното пътуване – с Empire Builder – видях едно момче да стои край линията и да си показва дупето на минаващия влак, а сега тук са цяла група надупени младежи!  Хех!  Изобщо минаването на влака май е show time за местното население – ето тук някакъв пък се спуска по някаква зип-линия и прави разни маймунджилъци, точно когато минава влакът!

Наближаваме Silverton,

по баирите наоколо има все повече дървета с жълти листа, красиво е!  А Silverton пък каква е веселба!  Градчето е съвсем малко – пет улици на кръст, но всичките къщи са боядисани в ярки цветове, пълно е с всякакви магазинчета и кафенета, абе веселба!  Слънцето грее, склоновете наоколо светят от жълтите листа!  Навремето тук е имало мини за злато и сребро, имало е доста повече жители, но миньорството постепенно западнало и сега градчето се върти главно покрай туристическите влакчета, които идват и заминават всеки ден.  Ама имало още злато и сребро там, по баирите, казват…

 

Силвертън, Колорадо

Silverton

Силвертън, Колорадо

Силвертън

Силвертън, Колорадо

Silverton

Силвертън, Колорадо

Silverton

 

След два часа разходка из Silverton – обратно на влака!

 

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Силвертън, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Силвертън, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

 

През гори и реки – та до Дюранго.  Пристигаме там около 6 ч. следобед.  От влака се мятам на Нисан-а, който ме чака на паркинга до гарата и отпрашвам за Bloomfield, New Mexico, където ще нощувам.  Разстоянието е само 45 мили, по Hwy #550, пътят е хубав и не е натоварен, и пристигам по светло, в мотел Super 8.

19 септември, сряда

Днес вече поемам посока към вкъщи.

Сутринта се отправям към Albuquerque,

дотам са малко над 170 мили.  Пейзажът е доста пустинен, всред червени скали.

Ню Мексико

New Mexico

 

Зареждам бензин за последно преди да се кача на магистралата (I-25).  До Albuquerque има още 20 мили, ама се надявам стрелката на резервоара да не мръдне за толкоз :).  Връщам Нисанчето с навъртени 909 мили – нищо работа.  Самолетът за Атланта закъснява – техническа повреда, която се опитват да оправят.  Успявам доста инфарктно да си хвана връзката – последна се мятам в самолета, тъкмо преди да го затворят.  Пристигам около 9 вечерта, Фичо ме чака на зеления лот.  Толкоз.

Повече снимки – тук: https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/RioGrandeRailroadAlamosaLaVeta https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/GreatSandDunes https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/MesaVerde https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/DurangoSilvertonRailroad

Автор: Румяна Койнова

 

Снимки: авторът

 

 

 

 

*Индианците пуебло дават изключително щадящ ги политически коректен отговор – истината е, че анасазите са унищожили природната си среда при неконтролирано увеличаване на населението без необходимите технологии за селското им стопанство (започават да ползват склоновете на долината, в следствие на което склоновете се срутват и унищожават и нивите в самата долина. Последният етап в развитието им е човекоядството, за което пуебло очевидно не споменават. – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Колорадо – на картата:

 

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Към Аляска с мотор (9 ден): Чикън 4

Към Аляска с мотор (9 ден): Чикън

 

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), а за последно се занимавахме с мъжки удоволствия там.

Днес ще отворим границата и ще влезем в самата Аляска

 

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

девети ден

Градът с кокошото име

Настъпи сутринта когато трябваше да се сбогуваме с Доусън… Утрото започна както обикновено, с доста бавене. Сервитьорката от първата вечер/комшийката на къмпинга ме пита дали си тръгваме и аз и казах „Да” . След като ме видя поне още 3-4 пъти и стана почти обед тя ме упрекна „Нарочно ли се бавиш?”

 

Колегата се заприказва с още един съсед от къмпинга – той беше златотърсач и беше интересно да 1уем как живеят. По едно време той посочи гризли, от другата страна на оградата.

Както и да е,

тръгнахме към Аляска

– днес беше денят когато най-накрая границата е отворена.

Пътят ни водеше през „Top of the World Highway” (http://en.wikipedia.org/wiki/Top_of_the_World_Highway) – черен път който продължава около 80 мили до Аляска.
Преди да караме по този път, ние трябваше да преминем Yukon. Фериботът е безплатен и върви цял ден. НИе просто трябваше да го чакаме да дойде до нашата страна на реката:

Ферибот към Аляска

 

 

Изчакахме ферибота, дори срещнахме земляк от Монтана, който теглеше DR 250 зад караваната си. Вижда се до мен в тази снимка:

На мотор към Аляска

 

 

Отново на суха земя, погледнахме Dawson за последен път. Дните ни тук бяха невероятни:

Доусън, Канада

 

 Доусън, Канада

 

 

Беше доста удивително да се пътува по този път, наоколо бяха само вятъра и тундрата. Ще позволя на снимките да говорят сами:

На мотор към Аляска

 

 

На мотор към Аляска

 

 

По пътя си спомням че минахме каравана където видяхме момче и момиче на плажни столове. Помислих си че си почиват и продължихме.
По едно време видяхме руга каравана където сменяха гума. Спрях и попитах дали се нуждаят от помощ. Те отвърнаха: „Ние ще се оправим, ама тези хора по-назад бяха спукали гума и чакаха за помощ” . Ей значи, трабваше да спра…

Както и да е стигнахме до границата. Този пропуск е на Poker Creek, Alaska. Население – 2 🙂 Дано съседите се разбират:

Aляска, гранично КПП

 

 

 

Аз минах бързо през пропуска. Митничарят се заговори с колегата, като разбра че отиваме до Ancorage, предложи да ни каже места които може да посетим. Колегата го отряза и му каза: „Нямаме намерение да се задържамe там” . Митничарят ни пусна да продължим.

Най-сетне в Аляска!!!

Aляска

 

 

Аляска

 

 

Аляска

 

 

След като Аляска ни посрещна, ние продължихме. Целта беше да спрем в

Chicken,

малко селище с 6 постоянни жители. Гледката продължи да вдъхва чувство за абсолютно спокойствие и самота, макар че на 2-3 пъти имаше автобуси с туроператори… И бабите искат да видят Аляска 🙂

Аляска

 

 

Аляска

 

 

 

Аляска

 

 

Аляска

 

 

Започнаха да се появяват дървета – явно не сме толкова нависоко вече:

Аляска

 

 

Стигнахме и до Chicken:

град Чикън, Аляска

град Чикън

 

 

Това селище има доста интересна история. Миньорите които са живели тук преди време, в края на 1800-те, са искали да кръстят това селище Ptarmigan (яребица), но не знаели как се пише. Така и не стигнали до съгласие за правописа, и избрали по-лесното – Пиле 🙂

Chicken, Аляска, Съединени американски щати

Ако увеличите до максимум мащаба на картата, ще видите, че градчето Чикън с 6 жители има собствено летище 🙂 – бел.Ст.

Страницата, където може да се прочете още нещо:
http://www.chickenalaska.com/index.html

Както и да е, ние искахме да ядем. Оказа се, че скоро имало пожар и кухнята не работи… Офф добре, ще заредим, ще погледаме сувенири, и спрем за по бира.

Някои от забележителностите:

град Чикън, Аляска

 

 

град Чикън, Аляска

 

 

Накрая се залостихме в бара:

Бар в град Чикън, Аляска

 

 

Който беше интересно „декориран”:

Дамско бельо – декорация в бар, град Чикън, Аляска

Декорацията

 

 

Дамско бельо – декорация в бар, град Чикън, Аляска

 

 

След няколко бири аз подкокоросах колегата да усети аромата по женското бельо:

Дамско бельо – декорация в бар, град Чикън, Аляска

маниаци ;)

 

 

Е, и аз да не остана назад, ммм:

Дамско бельо – декорация в бар, град Чикън, Аляска

... и той ;)

 

 

Някои по-нормални снимки:

В бара – град Чикън, Аляска

нормална снимка в бар

 

 

Даниела, която работеше на бара, беше доста приятна събеседница:

В бара – град Чикън, Аляска

Даниела

 

 

След като си поговорихме, отидохме до кухнята да потърсим нещо за ядене:

Пиле – град Чикън, Аляска

Нищо, освен някакви сладки:

В ресторанта – град Чикън, Аляска

Потеглихме оттук, съдържателката се оказа че си живее в Лас Вегас и идва тук през летния сезон да продава дрънкулки. Наслушах се за Лас Вегас, и потеглихме.

След време стигнахме до

Ток,

където би трябвало да има страхотен ресторант (Fast Eddy’s), а и ние бяхме гладни:

Ресторант – Ток, Аляска

 

 

 

Хамбургери – Ток, Аляска

 

 

 

 

Оказа се нищо повече от посредствена пицерия, но както и да е, след хапване тръгнаме да търсим място за палатките.

Колегата отново отказваше да спре където и да е, от опасяване да не правим нещо което не трябва. Намерихме къмпинг и се установихме. Това е добре, но открихме, че

комарите от цяла Аляска се бяха установили тук преди нас:

 Комари, Аляска

 

 

Комари, Аляска

Комари

 

 

 

Това беше колегата, ка не му събуха гащите, не знам…

Комари, Аляска

Комари

 

 

Но не успяха да се доберат в палатката, останаха отвън:

Комари, Аляска

ПВО в действие ;)

 

 

Данни от този ден:

GPS данни, девети ден, Аляска

 

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

 

Други разкази, свързани с АЛЯСКА – на картата:

Към Аляска с мотор (първи и втори ден): През Канада 14

Към Аляска с мотор (първи и втори ден): През Канада

Днес тръгваме на едно пътешествие, което (поне аз) сме виждали само по телевизията – хващаме моторите и тръгваме към крайния Север на Америка – там, където тираджиите карат по ледени реки. Започваме, разбира се, с по-южната и топла част на Канада 😉 Александър ще бъде наш водач.

Приятно четене:

 

 

 

Към Аляска с мотор

първи и втори ден

През Канада

И така, след цяла зима в очакване и неизвестност дали нашето пътешествие ще се случи, аз и колегата потеглихме към Канадската граница. Плана беше да пресечем границата през Юрика, и да спрем за най-добрия хамбургер в САЩ, the bubba burger:

the-cutting-board_large - през Канада към Аляска

 

 

 

До Юрика имаше около 3-4 часа път, през които минахме покрай Flathead Lake:

Flathead Lake, Монтана, САЩ

 

 

Често ми се удава да посещавам това езеро, тъй като е най-голямото естествено сладководно езеро в западната част на континенталните САЩ, и е доста популярна дестинация за отдих. А през този ден имаше и повече “природа” от обикновено, съвсем леко покрита с бански 😀

Повече за това езеро тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Flathead_Lake

Продължихме към Eureka, а вятъра едва не ме смъкна. Това често се случва тук, вятърът в прерията не е шега работа… А и като че ли имаме всички елени, които са обучени камикадзе. Видят ли те и се понасят като стрела към теб. Направи ми впечатление че навсякъде другаде елените бягат в обратната посока 😀

Стигнахме до Eureka,

а там ни очакваше първото разочарование–ресторантът вече не съществуваше… Едно време този ресторант предлагаше хамбургер №1 в САЩ:

 

Ресторант за хамбургери – през Канада към Аляска

 

Заредихме, така или иначе сме спрели, пък и няма да видим наши цени за гориво в лизкото бъдеще, яхнахме возилата и се запутихме към границата:

Напускаме щата Монтана

 

Вече минаваме през граничния пункт: имате ли оръжие, имате ли алкохол, били ли се подсъден някога и тн… Имах алкохол и спрей за мечки ама казах не.

Границата между САЩ и Канада

 

 

Веднага ни стана ясно че сме в Канада, където и да се обърна, гледката беше като от пощенска картичка:

Към Аляска през Канада с мотор

Към Аляска и Канада с мотор

 

Привечер пристигнахме до

Fairmont Hot Springs – курортно градче с горещи извори:

 

http://en.wikipedia.org/wiki/Fairmon…itish_Columbia

Аз веднага реших да търся нещо за ядене по-достъпно и автентично, така намерихме гръка Тони. Поговорихме си за стария свят, аз си хапнах здраво, дори се върнах за 2-ри дюнер 😛

Дюнери по пътя – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

След това намерихме,

къмпинг

офисът беше затворен, но решихме да се оправяме със заплащането на сутринта:

Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Оглеждайки се наоколо (снимката е от сутринта, но карай…)

Към Аляска и Канада с мотор

 

Някои статистики от първия ден:

GPS показания, ден първи – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Накрая се поздравихме по случай успешно приключен първи ден от пътешествието:

Биричка – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Ден втори. 15 Май

На другия ден станахме, аз си правих кафе (трябва да го имам), събрахме палатките, и айде към офиса да си платим. Накратко казано, излезе ни доста солено, не съм вярвал че някой може да иска такива пари за пръст. Кактои да е, потеглихме, минахме през Radium Hot Springs, жалко че не спряхме да се цопнем в горещите извори:

http://en.wikipedia.org/wiki/Radium_…itish_Columbia

ГПС-а ни поведе през

Kootenai National Park,

неочаквано и невероятно. Ето това беше трафикът по пътя там:

Мечка – Kootenai National Park, Канада

Планинска коза – Kootenai National Park, Канада

 

 

Отново гледки, които спираха дъха:

Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Тук бяхме спрели някъде в парка за почивка:

Към Аляска и Канада с мотор  – Kootenai National Park, Канада

 

 

 

Доверявайки се на ГПС-а, изпунахме съвсем Banff National Park, а наистина ми се искаше да го видя. Продължихме на север, към

Jasper National Park,

една от главните атракции в Алберта, и ако сте там не го пропускайте в никакъв случай. Минахме да видим

езерото Louise,

което аз не харесах. Беше още замръзнало, а и претенциозния хотел построен точно там хич не помогна:

Езеро Луис – Jasper National Park, Канада

Хотел край езеро Луис – Jasper National Park, Канада

 

 

 

Тук няма диво, айде да си тръгваме… По-нататък преминахме през пропуска на знаменития

Ice Fields Parkway,

 

платихме си $9 на парче и започнахме да се оглеждаме. А наистина си имаше за какво…

Ice Fields Parkway в Канада – Към Аляска и Канада с мотор

 Ice Fields Parkway в Канада – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Умрях от студ…. Забравих да спомена че подминахме бензиностанция станция, а следващата беше на около 150-200 мили разстояние. Аз я видях, но нищо не казах, и това не беше добро решение. Аз щях да изкарам, но колегата минаваше само 35 мили на галон (авторът използва необичайните за Канада неметрични единици. По принцип в Канада е валидна метричната система: метри, километри, килограми, литри – бел.Ст.)

Icefields Pkwy, Jasper, Албърта T0E 1E0, Канада

 

Ето тук на върха на прохода си осъзнахме грешката:

 

 

Ice Fields Parkway в Канада – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Малко по-нататук колегата спря да премести гориво от едната страна на резервоара в другата, където всъщност се издърпва. Тук вече сме в Jasper, жалко защото заради тревогите с горивото не спряхме да направим снимки които иначе не бихме пропуснали:

Jasper National Park – Към Аляска и Канада с мотор

Jasper National Park – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Май нищо не стана, но продължихме, очаквайки всеки момент да свърши горивото. Аз предложих да изкараме бензин от моя резервоар, но той не ще.

За пръв път през това пътешествие видях лосове, ако го казвам правилно на български:

Лос – Jasper National Park, Канада

 

 

 

 

Аз спирах за снимки, на колегата не му беше до това и той търсеше станция с гориво. Стигнахме до

градчето Jasper

Намерихме (бензино)станцията най после и се спасихме от бутане.

По едно време тази двойка спира да ни заприказва, запознахме се с тях, човекът ни каза, че и те пътуват с мотор за отдих, и си поговорихме доста време. Дадоха ни препоръки къде да спрем, а и къде да хапнем, така и така сме спрели. Не пропуснаха да ни питат–с какво можем да помогнем, трябва ли ви нещо? Това са Kathy i Mitch:

В Jasper – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Ресторантът, който препоръчаха, беше точно до бензиностанцията и аз се нахвърлих върху калмарите:

 

Калмари в Jasper – Към Аляска и Канада с мотор

 

Имаше и друга местна природа, дето ни хвана окото, че и моторите май хванаха нейното:

В Jasper – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

 

 

Kathy and Mitch се върнаха, 2 часа по късно, да проверят дали не се нуждаем от нещо!!

След като най-накрая успяхме да привършим на станцията, денят беше решил да приключи с нас. Опитахме се да намерим място да опънем палатки, но уви, наоколо къмпинг нямаше. Аз няколко пъти споделих просто да спрем някъде по пътя на подходящо местенце и да прекратим –колегата не ще да прави каквото и да е, което може да се интерпретира като нарушение, така че продължихме…

Добре, ама и на мотел не щеше. След като стигнахме до такъв, а и

в национален парк цените са съответно грандиозни

Човекът на рецепцията ни посъветва, така и така отивайте малко по-нагоре по пътя, къмпингът е затворен, но минете около бариерата.

Стигнахме дотам-той пак не ще, кво ако някой се покаже. Офф, както и да е, пръдлжавамепо пътя, но комарите започнаха да стават страшни –през Май и на север!!! Пак пуснах идеята да спим някъде из гората, а той – „абе ти само искаш да се хвалиш по форумите…“ Аз по същото време искам само да опъна палатка, докато е още светло, а и вече изминахме 100-тина мили само докато търсим къмпинг. Поне гледката продължаваше да бъде великолепна:

Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Накрая наистина взе да става тъмно, и

все пак спряхме в гората за да опънем палатки

Забележете мрежата против комари, и аз нахлузих моята че тия кръвопийци бяха безпощадни:

Палатки в гората – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Колегата отиде да се поогледа докато аз вадих бири. Върна се и каза:

„Да знаеш, че имаме комшии“

Мечка – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Аз реших да вържа всички припаси на разстояние от нас, високо в дърво, и да не се тревожа. Така и приключи вторият ни ден, ето и някои статистики:

GPS показания, ден втори – Към Аляска и Канада с мотор

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани сКанада – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Из националните паркове на Щатите (2): Glacier National Park и Скалистите планини 2

Из националните паркове на Щатите (2): Glacier National Park и Скалистите планини

Продължаваме обиколка из някои от националаните паркове на Съединените щати. Започнахме с Grand Teton и Йелоустоун. Днес ще продължим с  Glacier National Park и Скалистите планини

Приятно четене:

 

Из националните паркове на Щатите

част втора

Glacier National Park и Скалистите планини

7 септември.  Рано сутринта сме вече на път.  Съвсем наблизо е

Националният Парк Глетчер (Glacier National Park)

Тръгваме да го пресичаме от запад на изток, по 50-те мили на небезизвестния “Going-to-the-Sun Road” (Пътят, отиващ към слънцето).

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Езеро Макдоналд, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Езеро Макдоналд, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

Езеро Макдоналд, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 

 

Glacier National Park, 295 Mather Dr, West Glacier, Монтана 59936, Съединени американски щати

 

Отначало се движим покрай

езерото McDonald,

с прозрачни сини води, после започваме да се изкачваме нагоре, нагоре, нагоре… върховете наоколо вече са със снежни шапки.  Задминаваме група колоездачи – евалла им, по тоз баир…

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 

Стигаме до най-високата точка –

Logan Pass  – над 2000 м надморска височина

Гледката е омайна – отвсякъде високи сини планини, склонове обрасли с цветя, снежни глетчери.  Участъци от Going-to-the-Sun Road са в ремонт и ни отбиват ту в едното платно, ту в другото… пътят се задръства и чакаме в дълги колони… нищо – тъкмо има да се насладиш на гледката 🙂

 Ретро автомобил на Logan Pass в Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

  Logan Pass, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

  Logan Pass, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

От другата страна на склона пътят върви покрай

езерото Saint Mary,

също чудесно, кристално-синьо.

 

 езеро Сейнт Мери (Saint Mary lake) – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 езеро Сейнт Мери (Saint Mary lake) – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

езеро Сейнт Мери (Saint Mary lake) – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

Продължаваме на север и навлизаме в

местността  Many Glacier, покрай езерото Sherburne

Встрани от пътя са спрели няколко коли.  Спираме и ние, по системата “What’s up there?”.  Рейнджърка от парка сочи нагоре по склона на планината –

МЕЧКА!  Истинска, жива, черна!

Далече е, вижда се малко като буболечка, ама си е мечка, няма шега!  Бяхме чували за мечките из тези паркове, неотдавна по вестниците писаха за турист, станал жертва на мечешко нападение, даже си купихме свирки, за да плашим мечките при нужда 🙂  Малко по-нататък друг рейнджър показва през бинокъл даже няколко мечки гризли по склона.  Е, видяхме, значи, и мечки, можем спокойно да си ходим…

 Черна мечка – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 езеро Sherburne – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

Паркът продължава на север,

отвъд границата с Канада,

която е съвсем близо.  Там вече се казва

Waterton Park

Тръгваме към него.  Пътят върви през съвсем пуста планинска местност.  Пресичаме границата през малък граничен пункт.  На задната седалка в колата съм прибрала една тояга, на която се подпирам отвреме-навреме.  Човекът на граничния пункт ме кара да я изхвърля, преди да минем границата – изискването е с цел ограничаване на разпространението на някаква болест по дърветата.  Наистина, на доста места из парковете се виждат изсъхнали борове…

Не след дълго влизаме и в парка Waterton.  Веднага си личи, че сме попаднали в друга държава (освен дето пътят се мери в километри, а не в мили) – в селището на парка по улиците се разхождат хора 🙂  Много е приятно, чудесно е.  Разхождаме се и ние, радваме се на късното следобедно слънце.  Селището е до езерото Waterton, горе на склона се вижда впечатляващият Prince of Wales Hotel, емблематичен за този парк.

 Prince of Wales Hotel – Waterton Park, Канада

Bear Mountain Motel – Waterton Park, Канада

 

 

Настаняваме се в малко мотелче с нарисувани мечки на стената – Bear Mountain Motel – и тръгваме да разглеждаме околността.

 

По Akamina Parkway стигаме до

Cameron Lake

Райско място!  Шегата настрана, направо се оглеждам дали ангели не пърхат наоколо 🙂  Обградено отвсякъде с високи снежни планини обрасли с борове, огряни от късното слънце на залеза, с прозрачни води, езерото ми взима дъха.  Клише отвсякъде, ама на… красиво!  Връщаме се и продължаваме разходката из селището в парка.  Пълен кеф!

 Езеро Камерън – Waterton Park, Канада

 Птица край езеро Камерън – Waterton Park, Канада

езеро Камерън – Waterton Park, Канада

 

8 септември.  На сутринта посрещаме изгрева над езерото и продължаваме обиколката из парка. Вземаме си сбогом с мечките в мотелчето и поемаме по Red Rock Parkway.

 езеро Камерън – Waterton Park, Канада

 езеро Камерън – Waterton Park, Канада

Минаваме покрай върхове с причудлива форма и стигаме до

Red Rock Canyon

– малко поточе е издълбало внушително дълбок каньон в червените скали.  Красиво е!  Край пътя стои сърничка.  Не мърда.  Мисля си дали пък не е статуя?!  Накрая мръдва с ухо – жива е, и хич не ѝ пука, че сме на 5 м от нея.

 Red Rock Canyon – Waterton Park, Канада

 Сърна – Waterton Park, Канада

 Waterton Park, Канада

 Waterton Park, Канада

Поемаме обратно и

пресичаме обратно границата

Отбиваме се до една от местностите в югоизточната част на парка Glacier, която вчера пропуснахме –

Two Medicine

Преди да прокарат  Going-to-the-Sun Road, тук е била най-посещаваната част на парка.  Отново езеро с кристални води, отново снежни върхове наоколо, отново чудно красиво, ох, как да не се повтаря човек!

 

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 

Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩНационален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 

 

Поемаме на югоизток през щата Монтана.  Следващата ни цел е

паркът Rocky Mountain,

който е далеч, на почти 1000 мили, така че – газ!  Винаги съм си мислила, че щатът Монтана е планински – може би заради името… Ми не е!  Планинска е само най-западната му част, където е паркът Glacier.  Оттам нататък е прерия, хълмиста равнина.  Big Sky Country.  Напълно пуст!  Огромна територия – третият най-голям щат след Тексас и Калифорния (Аляска не я броя), но съвсем пуст.  Караш, караш с часове и не виждаш жива душа – ни град, ни село, ни дявол… тук-там има заграждения, в които пасат крави – не знам кой се грижи за тях, като наоколо няма никакви селища… е, те сами се грижат за себе си де, ама все пак… А, и ветрогенератори тук-там по баирите показват, че все пак и оттук е минала цивилизацията.

 път в Монтана

 Ветрогенератори, Монтана

Спираме да преспим в

градчето Billings, което май се явява най-големият град в Монтана

 

9 септември.  Продължаваме на юг-югоизток.  Не след дълго напускаме щата Монтана и

влизаме в Уайоминг

Все същия пейзаж – безкрайна прерия, безкрайно синьо небе и само пътят показва, че мястото е обитаемо.  Известно време караме зад кола с регистрационен номер от щата Аляска.  Ей, че ми се ходи в Аляска!  Пресичаме целия Уайоминг и навлизаме в

Колорадо

– Colorful Colorado!  Пейзажът се променя – на запад вече се виждат високи планини, движението става по-оживено, около Fort Collins почти попадаме в задръстване – брей, бяхме забравили, че има и такива неща 🙂   Напускаме магистралата I-25 и се отправяме към планините на запад по път #34.  Започваме да се катерим нагоре, нагоре, между скалисти високи баири, и ето ни в Estes Park – планинско курортно градче, на входа на

парка Rocky Mountain

Настаняваме се вчудесно мотелче и се втурваме към парка, преди да е успяло да се мръкне.  Решаваме днес да покрием отсечката на юг, до Bear Lake, а за утре да оставим пътя на запад – Trail Ridge Road.   Върховете наоколо са си нахлупили облачни шапки и са много шик!  Сърни и елени с голеееми рога се разхождат наоколо.  В Мечешкото езеро се оглеждат високи борове, сини върхове и бели облаци.  Също и в съседното Sprague Lake. Луната вече се е показала над върховете, връщаме се в

градчето Estes Park

– много весело и шарено.

Rocky Mountain, Колорадо Rocky Mountain, Колорадо

 Елен – Rocky Mountain, Колорадо

 Елен – Rocky Mountain, Колорадо

10 септември.  Облаци и сняг се белеят по върховете на сутрешното слънце.  Тръгваме да ги катерим на запад, по Trail Ridge Road.

Впрочем, по доста от гористите склонове се виждат участъци от напълно изсъхнали борове.  Става ясно, че виновник е една дребна гад – mountain pine beetle – дребен бръмбър, който се завирал и си снасял яйцата под корите на боровете;  щом се излюпят, лакомите ларви постепенно унищожавали дървото, излапвайки вътрешността на кората му.   За разрастване на белята особено спомагало глобалното затопляне – по-рано, през студените зими много от бръмбарските яйца не успявали да преживеят, но сега вече, с по-меките зими, бръмбарите-злодеи се чувствали все по-комфортно и с добър апетит… лоша работа!

 Rocky Mountain, Колорадо

 Rocky Mountain, Колорадо

Пътят се катери стръмно нагоре.  Долината, от която тръгнахме, е вече далече долу.  Продължаваме да катерим… облаците вече са съвсем близо 🙂  По скалите наоколо търчат дребни чипмънкове.  Вече сме между снежните преспи на глетчерите!  В най-високата точка на прохода GPS-ът на телефона ми показва 3712 м!  На високо ниво протича рожденният ми ден 🙂  Никога не съм се качвала толкоз нависоко!  Спираме прi

Fall River Pass

редом с преспите на ланшния сняг.  Докъдето стига погледът – море от планински вериги, скалисти върхове, забили глави в облаците.

Вододелът на Северна Америка – Rocky Mountain, Колорадо

Вододелът на Северна Америка

Езеро Irene – Rocky Mountain, Колорадо

 

Малко по-нататък,

при Milner Pass, минава континенталният водораздел

– потоците на изток от него постепенно се събират в Мисури, оттам в Мисисипи, и оттам – в Мексиканския залив, т.е. в Атлантическия океан; потоците на запад пък се събират в река Колорадо и оттам – в Калифорнийския залив, в Тихия океан.  Вече слизаме по обратния склон.  Спираме при чудно красивото езеро Irene.  Малко по-сетне стигаме и до реката Колорадо, все още във вид на поточе – да не повярва човек какви подвизи я чакат по-нататък – цял Голям Каньон ще прокопае!

Край пътя са наспряли коли – значи пак има нещо интересно за гледане!  Спираме и ние.  Голям лос и малко лосче пият вода в един голям гьол долу в ниското.  Много са симпатични!

 Лос – Rocky Mountain, Колорадо

 Лос – Rocky Mountain, Колорадо

Вече сме слезли доста надолу, пътят минава покрай няколко големи езера –

Lake Granby е най-голямото,

пълно с яхти и прочее платноходки.  Небето се е покрило с перести бели облаци, които се отразяват в езерата.  Излизаме от парка, караме на запад по път #40, покрай река Колорадо, която постепенно набира сила.

 

Lake Granby, Колорадо

 

 

Облаците на хоризонта започват да се сгъстяват и небето става все по-драматично.  Вижда се как ту тук, ту там в далечината се изсипва порой.  Ние обаче минаваме между капките.  Скалите наоколо стават все по-червени – личи си, че наближаваме

щата Юта 🙂

Доста съм обикаляла вече из Щатите и за мен най-причудливо красивият щат, с извънземни и невероятни гледки, е Юта – с всичките тези червени скали и безкрайното небе (е, Големият Каньон е в Аризона, но е съвсем близо до границата в Юта 🙂 ).  Ето я и табелата – Welcome to Utah –  Life Elevated!

 

Край пътя стърчи табела “Dinosaur National Monument – 22 mi”.  Е, няма начин да не го видим.  Оказва се, че тук са открити множество вкаменелости на динозаври.  За съжаление, не успяваме да ги видим – вече е привечер и музеят в парка е затворен.  Но пък гледките наоколо са невероятни!   Комбинация от причудливи скали и драматично небе – чудо!  Слава богу, че решихме да се отбием!  Спираме за нощувка в градчето

Vernal

 

 Из щата Юта

 Из щата Юта

 Из щата Юта

 

 Из щата Юта

Из щата Юта

11 септември.  Пътешествието ни е към края си.  Остава да се доберем до

Солт Лейк Сити

Пътуваме по високо плато, всред червени скали.  Спираме за малко до Strawberry Reservoir, после почваме да катерим баирите, обграждащи Солт Лейк Сити от изток, минаваме покрай Park City, и ето ни в града на мормоните.  Имаме време за една бърза разходка из града – спираме до внушителния мормонски замък, после се отправяме към летището.  От прозорците на самолета посрещаме изгрева на пълната луна.

 Солт Лейк Сити

Солт Лейк Сити

 

 

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Съединените щати – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Из националните паркове на Щатите (1): Grand Teton и Йелоустоун 7

Из националните паркове на Щатите (1): Grand Teton и Йелоустоун

Днес Румяна ще ни води на обиколка из някои от националаните паркове на Съединените щати. Започваме със Скалистите планини, Grand Teton и Йелоустоун.

Приятно четене:

 

Из националните паркове на Щатите

Grand Teton и Йелоустоун

В началото на септември 2011 направихме обиколка из няколко от планинските национални паркове в Щатите:  Grand Teton, Yellowstone, Glacier и Канадското му продължение Waterton, Rocky Mountain, Dinosaur – за която искам да ви разкажа.

3 септември.  Стартираме от Солт Лейк Сити, щата Юта, където сме пристигнали със самолет предишната вечер и сме взели кола под наем.  Солт Лейк Сити е всред

Скалистите планини,

отвсякъде е обграден с внушителни високи баири.  Цялото ни пътешествие през следващите 9 дни ще е все из Скалистите планини, впрочем.  (Едно време, като ходех на училище – а това беше доста отдавна – тези планини ги учехме като Кордилерите;  не знам откъде е дошло това – може би от някой Кубински учебник по линия на соц-обмена?!;  във всеки случай тук, в Щатите, никой не е чувал за Кордилерите – казват си се Rocky Mountains * 🙂 (всъщност Скалистите планини са част от Кордилерите. Още малко по темата – бел.Ст.)

 Из националните паркове на Америка

 езеро Bear Lake, Айдахо

Първо караме на север по магистрала I-15, после се отклоняваме на североизток по шосе #89, пресичаме югоизточното ъгълче на щата Айдахо – колкото да снимаме табелата “Welcome to Idaho” – покрай красивото синьо езеро Bear Lake, и навлизаме в Уайоминг – “Welcome to Wyoming – Forever West”.

 Афтън – Уайоминг, САЩ

Пейзажът е планински, със заоблени гористи баири, зад които постепенно почват да надничат остри скалисти върхове със снежни шапки.  Навлизаме в

парка Grand Teton

Гледката е впечатляваща!  Цял ред от висо-о-оки снежни върхове, сред които стърчи най-високият – Grand Teton, почти 4200 метра.  Около него са Mount Owen, Middle Teton, South Teton – все високи, скалисти и остри – като забучени в небето.

 

 Grand Tenton – Уайоминг, САЩ

Grand Tenton и Snake river – Уайоминг, САЩ

Grand Tenton и Snake river – Уайоминг, САЩ

 

Между тях и пътя тече Snake River.  При Moran Junction обръщаме, пресичаме реката и пред нас е

 Jackson Lake – синьо-синичко!

Още по на юг е Jenny Lake, с обрасли с борове брегове. Продължаваме към Jackson Hole, където имаме резервация за нощувка.

Jackson Hole е доста лъскав планински курорт,

с луксозни хотели, но има и един – The Hostel – който си е… еми хостел 🙂 екстра си е! 🙂   Няколко различни по калибър лифтове водят нагоре по баирите.  Единият качва направо цели “автобусчета” нагоре по въжетата.  Зад баирите забелязваме да се вият кълбета пушек – изглежда съвсем като пожар!  Оказва се, че наистина е пожар – контролиран горски пожар – и такива имало.  След кратка разходка и порция пица се приютяваме в хостела.

 Jackson Hole – Уайоминг, САЩ

Jackson Hole – Уайоминг, САЩ

 

4 септември.  Слънцето изгрява иззад боровете.  Време е да хващаме пътя.  Има и по-ранобудни от нас – два големи шарени балона с кошове бавно се издигат в небето.  Тръгваме по обратния път на север, покрай острите скалисти върхове с блестящи на сутрешното слънце глетчери.  Още по-красиви изглеждат на сутрешна светлина!  Спираме отново покрай Jackson Lake, спускам се с фотоапарата по стръмния бряг, за да хвана в преден план една туфа жълти цветя и… за малко не се претрепвам.  Е, не точно, но се сурвам надолу и в стремежа си да опазя апарата от потрошаване, си поизкълчвам крака – не е лек животът на фотографа… Оттук нататък малко нещо куцукам, ама – това не плаши душите наши :).

 

 Скалистите планини – Уайоминг, САЩ

 Скалистите планини – Уайоминг, САЩ

Jackson Lake – Уайоминг, САЩ

Продължаваме на север покрай Snake River, по Rockefeller Memorial Parkway, и – йей! – влизаме в

парка Yellowstone!

 

Yellowstone, Съединени щати

 

Първият национален парк (създаден 1872 г.), на площ почти 1/10 от територията на България (приблизително квадрат 100 х 100 км), разположен върху активен супервулкан, с около 300 гейзера и още толкова водопада, множество горещи извори, калдери, вкаменени дървета, реки, езера, каньони, бизони и всякакви чудесии.

 Йелоустоун – Уайоминг, САЩ

Не, Йелоустоун не е еднозначно красив – на места е подтискащ и мрачно-пустинен, направо зловещ със сухите дървета и миризма на сяра, разнасяща се от бълбукащата кал.  На други места е прекрасен, с гейзери, езера в невероятни цветове, буйни реки с каньони и водопади.  Общо казано, Йелоустоун е невероятен, неповторим и вълнуващ – нещо, което няма къде другаде да видиш.

 Йелоустоун – Уайоминг, САЩ

Национален парк Йелоустоун, САЩ

 

Движим се на север покрай Lewis River, покрай Lewis Lake, в далечината се вижда Shoshone Lake.  После покрай West Thumb – западния залив на езерото Йелоустоун – завиваме на запад, към една от най-големите атракции на парка Йелоустоун –

гейзера Old Faithfull (Стария Верен)

В Йелоустоун има към 300 гейзера, някои от тях са по-големи и изригват доста по-високо от Old Faithfull, но техните изригвания са доста по-непредсказуеми и въпрос на лично настроение 🙂 , докато Старият Верен си изнася представлението най-редовно и прилежно на всеки 90 минути, без капризи и глезотии.  Оказва се, че сме пристигнали тъкмо навреме – следващото изригване се очаква след около 10-15 мин.  Точно по обед е.  Настаняваме се на пейките около гейзера, заедно с няколко стотин други зяпачи, приготвяме фотоапаратите и затаяваме дъх.  Бълбукането отначало е слабо, после все повече пръски се разхвърчават наоколо, докато накрая гейзерът се развихря в пълната си прелест и мощ. Вода и дим хвърчат на около 50 м височина!  Спектакълът продължава 7 минути (отчетено по тайминга на първата и последната ми снимка), след което само белият дим над дупката показва къде се е скрил Верният.  По-късно надвечер се опитахме отново да го видим, но не можахме да го улучим така добре, като първия път – оказа се, че шоуто току-що е приключило и не ни се чакаше час и половина до следващото…

Апропо, повече от половината гейзери в света се намират в парка Йелоустоун!  Има малко в Русия (Камчатка), малко в Чили, в Нова Зеландия и Исландия, но тук са най-много.  Така че, ако на някого му се гледат гейзери – Йелоустоун е мястото :).

 гейзер Old Faithfull (Стария Верен) – Йелоустоун, САЩ

Продължаваме на север покрай още няколко гейзерски сборища – Upper Geyser Basin, Midway Geyser Basin, Lower Geyser Basin – повечето в момента са само бълбукащи езерца, някои се поуригват малко на сяра.  Завиваме на изток към другото най-известно място на парка – Големият Каньон на Йелоустоун (The Grand Canyon of the Yellowstone).  На това място реката Йелоустоун е прокопала доста дълбок каньон – дълбок 300-400 м и широк към километър, с

два водопада – горен и долен (Upper Falls, Lower Falls)

и мяско за вдъхновение (Inspiration Point) 🙂  Много е красиво!  Между боровите гори по платото се врязват червеникави стръмни скали, долу тече реката – буйна и зелена, скачаща с главата надолу отвреме навреме за разнообразие.

 Водопади – Йелоустоун, САЩ

 Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Национален парк Йелоустоун, САЩ

Продължаваме на юг.  Пътят през парка описва една голяма осмица – днес обикаляме долния кръг на осмицата, горният сме го оставили за утре.  Минаваме покрай серния калдрон (Sulphur Caldron) и калния вулкан (Mud Volcano) и стигаме до голямото

Йелоустоунско езеро (Yellowstone Lake).

Намиращо се на около 2400 м надморска височина (по-високо от Черни връх!),  през зимата езерото се покрива с 1 м дебел слой лед.  Изобщо, целият парк Йелоустоун се простира почти изцяло на над 2400 м височина и през зимата е покрит със сняг и недостъпен – пътищата там се затварят в края на есента и се отварят късно на пролет.

Серен калдрон (Sulphur Caldron) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Серен калдрон (Sulphur Caldron) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 

 Серен калдрон (Sulphur Caldron) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

Серен калдрон (Sulphur Caldron) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

Серен калдрон (Sulphur Caldron) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 

 

 

Преди  мръкване обикаляме още малко гейзери и горещи извори – в Black Sand Basin, Biscuit Basin – навсякъде има направени удобни дървени пътеки до бълбукащите езерца, с предупреждения да не се доближаваш, освен ако не искаш да бъдеш сварЕн.  А те, езерцата, бълбукат и хвърлят вода, напомняйки, че отдолу къркори жив вулкан – не какъв да е, а супервулкан, на който по график май му било време пак да изригва – в следващите плюс-минус десетина хиляди години 🙂   Твърди се, че тъй като той – вулканът, по-точно горещата му точка – си стои на място там долу, а североамериканският континент се движи бавничко на запад-югозапад, така се е образувала долината на Snake River.

 Snake river – Национален парк Йелоустоун, САЩ

Но стига толкоз за днес.  Подминавайки няколко кротко пасящи бизона, се отправяме към градчето West Yellowstone, на западния вход на парка, където ще нощуваме.  Градчето е типично туристическо, с много хотелчета и ресторантчета.  Привечер по улиците е пълно с туристи.  Нощуваме в Evergreen Motel.

5 септември.  Рано сутринта отново сме в Йелоустоун.  Близо до входа пасе стадо лосове (от по-дребните, дето тук има казват elk, а не онези големите добичета – moose-овете), спираме да ги видим.  Когато край пътя има нещо интересно, това лесно се разбира по спрелите коли.  Не дай си боже да спреш, за да облекчиш някаква нужда – веднага поне още няколко коли ще спрат, ще подадат глави от прозорците и ще питат “What’s down there?” – това от личен опит (е, не бяхме спрели да се облекчаваме, а само да се поогледаме, но две каки веднага спряха зад нас и проточиха глави като костенурки J).  Днес ще обикаляме горния кръг на осмицата, така че се отправяме на север.  През Artist Paintpots (бълбукащи езерца във всякакви причудливи цветове) и Roaring Mountain (пушеци и мирис на сяра), стигаме до

Mammoth Hot Spring

Много причудливо място, невероятно красиво и странно.

 

 Изворът на мамута (Mammoth Hot Spring) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Изворът на мамута (Mammoth Hot Spring) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Изворът на мамута (Mammoth Hot Spring) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

Вкаменени дървета – Национален парк Йелоустоун, САЩ

Множество тераси са като замръзнали, обагрени във всички отенъци на жълто, оранжево, червеникаво, керемидено.  Невероятна работа, много красиво, а и малко зловещо със стрърчащите изсъхнали дървета…

Продължаваме на изток и юг, отбиваме се да видим вкаменените дървета, отново спираме до големия Йелоустоунски каньон, водопадите на Йелоустоунската река, вдъхновяваме се на мястото за вдъхновение :).  Гейзерите в Norris Basin са едни от най-впечатляващите – прекрасни, във всички цветове, и страховити, с пушеци и кал.  Отново спираме и се дивим на терасите при Mammoth Hot Spring.  Нима наистина не са конструирани от архитект с развинтено въображение?!  Късно следобед тръгваме на север, към северния изход на парка.  Табела край пътя обозначава пресичането на

45-тия паралел – средата на пътя между екватора и северния полюс

 45 паралел – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Йелоустоунска река – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Национален парк Йелоустоун, САЩ

 

 

 

Покрай Yellowstone River, излизаме от парка през Roosevelt Arch.  Нощуваме в градчето Gardiner.  В пристъп на хипогликемия, спирам в магазинче да си купя бонбони.  Продавачката – младо момиче – се заглежда в името ми на кредитната ми карта и ме пита дали съм рускиня.  Не съм рускиня, българка съм.  Момичето ококорва очи като палачинки – оказва се, че също е българка, а такива не минавали тук всеки ден – окончателно ми повярва едва като заговорих на български.  Нощуваме в един от любимите ни Super 8 мотели.  На сутринта същото българско момиче, плюс още няколко такива, оправят стаите в мотела.  По линия на студентските бригади били.

6 септември.  Отправяме се на север по път #89.  Пътуваме през щата Монтана.  Следващата ни цел е паркът Glacier.  Днешният ден е главно за пътуване – почти 700 км са пред нас.   От път #89 завиваме на запад по магистрала I-90, после на север по път #83.  Пътуваме основно през хълмисти плата.  В последната част на пътя минаваме през иглолистни гори, край няколко красиви езера – Salmon Lake, Seeley Lake, Lake Inez, накрая чудесното Swan Lake.  Наблизо има и

друго голямо езеро – Flathead Lake.

Правим опит да го видим и него, но след няколко неуспешни опита да намерим подход и място за паркиране, се отказваме – отвсякъде попадаме в частни имения.  Продължаваме към градчето Columbia Falls, където ще нощуваме.  На картата се вижда друго езеро наблизо – Hungry Horse Reservoir.  Решаваме да използуваме времето до мръкване, за да го видим.  Тръгваме по някакво странично пътче, което се вие по баирите нагоре, между гори от високи борове. Минаваме покрай малко, но

много красиво езеро – Lion Lake

 

 Lion Lake, Америка

Боровете се отразяват във водното огледало и е чудно хубаво в залезната светлина.  Докато стигнем до Hungry Horse е почти мръкнало, но все пак успяваме да видим впечатляващо високата му язовирна стена.  Наоколо няма жива душа, високо в планината сме, обградени от високи борове и тишина.

Очаквайте продължението

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Съединените щати – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!