Archive for the tag 'сари'

сеп. 17 2014

Индия (1): Делхи и Джайпур

Човек и добре да живее, все някога прави ревизия на мейла си и… открива невероятни неща понякога. Не, не открих пикантни снимки на бивши гаджета, но открих един готин пътепис за Индия, който по неизвестна причина съм пропуснал. Представям ви Индия на Емилия 🙂 Приятно четене: Индия част първа Делхи и Джайпур   Маршрут: Делхи, […]

No responses yet

сеп. 12 2011

Гоа – пипер и полиглоти (Индия)

От днес започваме една индо-хималайска поредица. Домоседът ще ни води из субконтинента.

Приятно четене:

Гоа – пипер и полиглоти

 Крикет в училище – Гоа, Индия

Бележка: Следващите няколко позастоели сводки са „прикуъл“ на историята със слона и рафтинга по река Каменг от ноември 2007.

А как се пише сводка за Индия? Трудно, защото много са минавали оттук и всички са писали по нещо. Първото изкушение е да се преразкаже цялото родословие на Вишну и Ганеш. Това отпада, защото не го знам, а и не ме интересува чак толкова. По ми е интересно да наблюдавам отражението на митологията върху ежедневието и вкуса на съвременните индийци.

Кафене Ганеш – Гоа, Индия

 

Другото изкушение е да се коментира подробно хигиената или липсата и, хаосът по пътищата и блъсканицата в обществения транспорт. Но тези неща стряскат само първия път и не са най-важното. А и с блъсканица в обществен транспорт така и не се сблъсках. Наместо това ползвах услугите на

Kingfisher: авиокомпания с 4 звезди

(очаквани 5 за следващата година). Невиждана (и ненужна!) за вътрешни линии в Индия разточителност с индивидуални екранчета и избор на канали за всеки пътник, плюс избор на топло меню (Veg/Non-veg) за 30-минутен полет, плюс дебело бордно списание представящо как собственикът на компанията (и едноименната най-голяма пивоварна на субконтинента) Виджай Малия дава бал (bash, инд.англ.) за елита на Формула 1 на яхтата си с размер на половин Титаник в Монте Карло. В Монте Карло яхтеното пристанище вече пукало по шевовете и нямало място къде да хвърлят котва тази категория яхти. Възможност за бизнес, усетена навреме от властите в държавата със сходен бранд Монте Негро (Црна гора, срб.), които обявили планове за най-експедитивно разширяване и осъвременяване на пристанището си Будва, че да поеме хартисалите от Монте Карло плавателни съдове.

Лодка на брега – Гоа, Индия

 

 

В Гоа животът потече от къри до къри! Толкова е вкусна храната,

че не е ясно после как ще се реадаптирам на стекове и пиле с картофи. Втората вечер например беше рибен пир с три големи риби, приготвени по 4 различни начина, включително в пещ (тандури). Петия начин – акула в червена масала (тоест – богато подправен) сос остана за третата вечер на масичка на плажа в моята квартира с кухня Anty’s. Бяхме се придвижили без произшествия от Африка, ако не броим изхвърчалия при набити спирачки случаен куфар, впоследствие оказал се на Фиона (Уганда), на асфалта на най-тежкото мумбайско кръстовище при десен завой на трилентово платно през подобно отсрещно, и двете – уплътнени с по пет ленти надпреварващи се моторни и немоторни превозни средства (крави нямаше!). За разлика от куфара оранжевите цветчета, красящи автомобила (и всички останали) за празника Дусава, си бяха добре прикрепени към ламарините и прозорците и не се разхвърчаха. Нито пък помогнаха срещу лошия късмет на куфара, каквато им е основната задача. Естествено по никоя от стотината програми по кабела не показваха на живо финала на световното по ръгби Южна Африка – Англия, от което Захра (Южна Африка) и Пол (Англия) се интересуваше най-специално. Спрингбоците спечелили по сведения в реално време, получавано със есемеси от шурея на Дирк (Германия). На място се събрахме с другите двама от тайфата – Крис (Австралия) и Маурицио (Италия), които си имат собствено тухлено бунгало край басейнче в южногоанското селце Варка, а аз си намерих перфектното леговище в къщичка с кръчмичка на самия плаж на 10 минути пеша по пясъка от паркинга Бенолем.

Лека нощ – Гоа, Индия

Всъщност

спорт въртяха на поне половината канали, но не ръгби, а крикет.

Пък споменатият вече велик индийски милионер и визионер се изказал неподготвено, че Формула 1 имала потенциал да измести по популярност крикета в Индия. И си представям как децата си играят масово на Формула 1 с пригодени за целта картове по зелените площи на неоготически Мумбай или по плажовете на мануелитска Гоа.

 

Крикет в училище – Гоа, Индия

Главните атракции в Гоа, които естествено не пропуснахме напук на кърито, пясъка и топлото море, са

църквите в Стара Гоа. И плантациите с подправки!

Стара Гоа – Гоа, Индия

 

 

Стара Гоа е столица на португалските владения

от мануелитската епохата на велики географски открития. Тогава според договора от Тордесия на Португалия се е полагало всичко открито и неоткрито, достъпно по море и суша на Изток от Канарските о-ви, което включва цяла Африка и целия Индийски субконтинет. По време на краткотрайния си златен век Стара Гоа с огромните си католически катедрали, храмове и манастири е надминавала по блясък и величие самата столицата на империята Лисабон.

Стара Гоа – Гоа, Индия

Но много скоро е изоставена поради малария ли, какво ли, а новоизграденият колониален център Панаджи и за 400 години е останал само бледа сянка на предшественика си. От Стара Гоа катедралите са се запазили по някакво чудо почти непокътнати след няколко века занемара в мусонеста тропическа джунгла. При условия не коренно различни от условията, при които са били погълнати в растителността и Мачу Пикчу в Перу, и Тикал в Гватемала, и Ангкор в Камбоджа.

А Панаджи се е запазил като жив индийски градец,

в който и до ден днешен жените се обличат предимно с поли и блузи, а не със сарита. И човек може да си намери нормално еспресо.

Панаджи, Индия

В сари се обличат предимно туристите.

Стара Гоа – Гоа, Индия

А подправките са бял пипер, черен пипер, зелен пипер, червен пипер, за които с голямо задоволство спрямо невежеството ти се обяснява, че са едно и също нещо, подложено на различна обработка. И цяла джунгла-каталог на ухаещи и неухаещи растения от всякакви категории – от най-невзрачни тревички и коренчета през лиани до неколкодесеткиметрови дървета – (благо)уханната златна мина на Индия, от която се е въздигнала Гоа и цялата Португалска империя. Докато не си е намерила майстора в лицето на още по-предприемчива, островна, европейска нация, няколко века по-късно.

Търговец на дини – Гоа, Индия

 (дините не са люти, но изглеждат по-добре на снимка от черния пипер!)

В иконописните вкусове на туземците португалците много не са се месили. В Гоа масово тиражираните икони на Богородица трудно се отличават по стил от иконите на тъщата на Вишну. За разлика от Африка тук не са си оставили трайно езика. Загубил се е в рамките на едно поколение. Но лични имена и религизни предпочитания (католическата версия на християнството) са оставили. Съдейки по некролозите и обявите за кръщенета в иначе англоезичните вестници. Мнозинството лични обяви във вестника обаче не са нито некролози, нито покани за сватба, ами благодарности към Св. Антоан, Св. Жуан, Св. Гоан и Брат Франциско за най-разнообразни битови сполуки. Изглежда забавно да се пускат такива „обяви“ във вестниците, но като се замислиш, светът би бил далеч по-добър, ако благодарността беше най-разпространената религиозна практика. А не молитвата (съща просия) или джихадът.

Гоа, Индия

„Ама те само старите знаят португалски. Е, и някои малки деца, ако ги насилят баба и дядо“ ми се обяснява от дружелюбни младежи на плажа.
Обаче чужди езици знаят. Прилепилият се към масата ни в плажното капанче, специализиращо в печена в пещ (тандури) риба, Шаби успя да проведе кратък разговор:
– за опера с Маурицио на италиански;
– за футбол с Дирк на немски;
– за ръгби със Захра на … африканз!
А стига бе! Да не би да знеш и български?
Българският му се свеждаше до „Как си? Какво правиш?“ без признаци на разгадаване на отговорите, но … осведомеността му по въпросите за правописния спор между България и европейската администрация около изписването на думата „евро“ на кирилица беше достатъчна да прочете лекция по темата в произволен южноиндийски университет. На произволен индийски език.
Омаян от полиглотските му умения, се чудех какво в крайна сметка ще извади за продан, за да си покрие лингвистичните инвестиции. Оказаха се най-банални пощенски картички. Но позлатени на цена 10 пъти по-висока от будката до капанчето. Номерът не мина. Язък.

Панаджи – Гоа, Индия

След поредната доза лютиви скариди с чесън, бира Kingfisher и сиеста последния следобед прекарах на

плажа Колва.

Любимо място индийците летовници да се тълпят да джапат до кръста. Или да се клатушкат на лодки за търсене на делфини, навлечени с оранжеви спасителни жилетки върху оранжеви или още по-ярки сарита. Или да се возят на джетове с пилот, протягащ се да управлява иззад гърба им. Къде е виждал индиец джет, че да го кара сам. Присмивам се аз, като че ли се справих по-добре на асфалта с превозното средство скутер (моторетка с малокалибрени колеца), което индийците овладяват, преди да са проходили. Вкарах го в канавката под удивения поглед на няколко спокойно преживящи си на платното свещени крави, които може би за сефте се замислиха над въпроса, че щом съществуват човеци, не особено умели в заобикалянето на канавките, дали пък няма и други, които да изпитат затруднение в заобикалянето на крави, пък били те и свещени. Аз пък добих самочувствие, че съм влязъл в ексклузивния клуб на преживелите зверски катастрофи на две колела. Макар и да се разминах без драскотина. Битова сполука, за която дължа писмена благодарност в местния вестник, но как да разбера точно до кого?

Панаджи – Гоа, Индия

 

 

Д.’07

Очаквайте продължението

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът


Други разкази, свързани с Индия – на картата:

5 коментара

дек. 02 2009

На сватба в Джаму и Кашмир

Извадете отново картите и погледнете границата между Индия и Пакистан в по-северния край. Е, натам сме тръгнали днес, при това — на сватба. Индийска. Скромна. С 3000 гости. Само. Приятно четене:

На сватба в Джаму и Кашмир

Индия.

След разказа за Великденският остров, реших да споделя едно „once in a lifetime“ преживяване, а именно — бях гост на традиционна индийска сватба в

столицата на Джаму и Кашмир — Джаму.

Известно време живях и работих в Германия. Покрай всичко, което не ми харесваше там имаше и няколко положителни неща — работех в мултинационална, голяма IT компания и се запознах с различни хора, от различни краища на света. И както всяка IT фирма имах и много индийски колеги. С един от тях бяхме доста близки. Той живееше от доста време вече в Германия, нямаше си жена, но беше имал приятелка-германка там, беше доста умен и погерманчен.

Казвам всичко това, за да почуствате шока, който изживях когато М. ми каза, че родителите му са му намерили булка!!!

Не вярвах, че човек като него е склонен на arranged marriage — така се наричат уредените бракове. Булката била маркетинг мениджър на голяма индийска телевизия в Делхи и родом от неговия град. Не бяха се виждали и заминаваше за една седмица да се видят все пак.

Все още не ми се вярваше, че е истина. Но когато М. се завърна в Германия и официално ни покани на сватба следващия февруари се наложи да смеля и това. Вече бях ходила в Индия. След един месец в Сингапур наивно си вярвах, че съм усетила Азия и следващата ми цел — мечта беше Индия. Сбъдна се… но напуснах страната с доста смесени чувства, ако трябва да съм честна 😉

На Patepis.com има доста добри и съвпадащи с моите преживявания и впечатления пътеписи, та няма да изпадам във вече описани подробности за Индия. Тя е държавата, от която си тръгнах с известно облекчение, но и знаех, че трябва пак да дойда. Ето вече имах тази възможност. При това

не как да е, като обикновен турист, а като гост на сватба.

Щяхме да пътуваме група немски и български колеги. Визите за Индия са лесни за вадене, но в посолството в България ни казаха, че не ни препоръчват да ходим точно в Кашмир и че никое правителство не поема отговорност за нас, ако нещо ни се случи там. Всички сме чували за

конфликтите между Пакистан и Индия. Кашмир е спорната, погранична зона.

Не искам да коментирам какво е в основата на този конфликт, но за мен лично е пак „белият“ човек, този път в лицето на англичаните. При оттеглянето си от „Британска“ Индия през 50-те години на 20 век, разделят ислямски Пакистан от останалата част на Индия

Интересен факт е, че президентyt на Пакистан към 2005 година, беше роден в сърцето на стария град на Делхи. Там открай време си има голяма мюсюлманска мохола (махала/квартал на езика урду) и са си живели мирно с векове хората. Изобщо като всеки изкуствено създаден етнически/религиозен конфликт и тук политиката е изправила братя и съседи един срещу друг… уви:(

Но толкова за политиката на региона, да продължа с конкретно моя разказ. С визи в паспортите, купени билети за AirIndia до Делхи и билети за местна авиокомпания до Джаму ни оставаше само да чакаме февруари и да си представяме какво ни чака —

малка индийска сватба 😉

Казвам малка, защото и младоженеца и булката отдавна не живееха в родния си град и квартал и нямаха много лични гости. Та криво ляво, за нещастие на родата само 3000 (да, ТРИ ХИЛЯДИ) човека бяха поканени.

Дойде и деня на излитане. Самолетът на AirIndia идващ от Лос Анджелис, кацащ във Фракфурт, с крайна дестинация Делхи ни посрещна на борда си със сериозна миризма на къри:D Все пак някои летяха от L.A. и бяха вечеряли на борда. Не знам защо се лети от тази част на Земята, но аз и не разбирам много от авиационно дело?!? Може пък и да е по-бързо и лесно…

За да притъпят натрапчивата миризма в самолета, колегите ми се заеха с отговорната задача да пощурят стюардесите с претенции, а българската подгрупа да изпие наличното вино на борда. И двете начинания бяха изпълнени успешно, а аз се оттеглих да спя. За щастие спя добре в самолети и съня ми е здрав 😉

Ден 1:

Кацане в Делхи сутринта

и както винаги със закъснение. При това положение си изпуснахме връзката за Джаму. Летището за вътрешни полети е съвсем различно от международното, пътува се с автобус до там и не е близко.

Саудитци на Международното летище на Делхи

На паспортен контрол се оказахме заедно с една голяма група съсухрени, дрипави саудитци! Изобщо не знам как тези хора си бяха позволили самолет и какво по дяволите щяха да правят те — мюсюлмани в Делхи… не успях да науча нищо повече, но бяха интересна група тези хорица. Повечето бяха възрастни, голяма част очевидно неграмотни, седяха по пода и чакаха примирено… нещо. Служителите на летището ги третираха като трета ръка хора. Стана ми мъчно за тях.

След контрола, се опитахме се да намерим някой служител на Air India, който да ни каже каква е процедурата и да ни прехвърлят евентуално за по-късен полет. Трябваше да го направим бързо, защото полетите до Джаму са ограничен брой, предимно предиобед. Това е така, защото самите индийци изобщо нямат мерак да се подвизата в областта доброволно. Играхме на гоненица и криеница с една мома и един чичко с униформи на Air India. Прехвърляха си ни, мотаха ни и накрая ни казаха, че са ни уредили друг полет. Дадоха ни някакъв телефон, на който да звъннем там и да сме бързали към другото летище.

Не знам колко ще ви изненадам, ако кажа, че всичко се оказа нагла лъжа… никой не беше чувал за нас на летището, нямаше такъв полет какъвто ни бяха обещали и телефона, който ни дадоха не работеше. Шок и ужас сред праволинейното немско народонаселение, бяс и псувни сред българчетата.

Какво да се прави започнахме да обикаляме гишетата и да питаме за

полети до Джаму.

На едно единствено се оказа, че има места и полет, не приемаха кредитни карти, теглихме пари под строй от единствения банкомат в района… идилия. Но щяхме да стигнем крайната си цел в уречения ден.

Искам да отделя специално внимание на

check-in и security процедурите, на които са подложени пътуващите за Кашмир.

Всичко започва нормално:

  1. Минава си нормалния багаж скенер и проверка и му слагат лепенка.
  2. Минава ръчния багаж скенер, каквото не им хареса заминава в нормалния багаж и обратно към т. 1
  3. Одобрения ръчен багаж бива закичен е етикетче (стандартно като на Луфтханза или Бритиш Еъруейз примерно)
  4. Минаваме в специалната зала за изчакване на полета за Кашмир и на вратата, след нова проверка, на етикетчето на ръчния багаж ни драсват един ченгел с химикал.
  5. Какво забелязваме от там — до вратата за изход към автобуса, отвън е стоварен всичкия багаж на пътниците. Този дето уж мина скенер и проверка. Извикват ни един по един всеки с бординг картата си да си разпознае куфара и да се удостовери, че номера на тага на багажа отговаря на този на карта. Лепенката сложена при т. 1 бива надраскана с отметка с химикал.
  6. Ще започва извеждането към автобуса и оттам за самолета. При което заедно с проверката на бордните карти получаваме отново проверка и по един печат на етикетите на ръчния си багаж. Започваше да ми идва прекалено.
  7. За двете крачки от залата до автобуса не знам какво и откъде можех да сложа в раницата си, но тя трябваше да бъде проверена пак!!! На вратата на автобуса преди да ме пуснат вътре, получих поредния печат.
  8. На стълбите за качване в самолета беше последната проверка на горката ми раница и последния ченгел драснат с химикал на етикета.

Не знам как си разпознаваха ченгелите и какво щеше да се случи, ако ми липсваше някои от тях?! Най-много да бях разбрала… как евентуално третират терористите в Делхи 🙂

Нещото, на което се качихме слава богу ни откара живи до Джаму.

След „кратка“ процедура по опознаване на багажа и разчитане на ченгелите по багажите бяхме извън летището където ни чакаше нашия приятел М. Заведе ни до хотела (чисто нов и ние бяхме абсолютно най-първите гости), после у тях. Хапнахме домашна индийска кухня (сигурно много хора биха ми завидяли, но аз лично имам проблем с лютивото), запознахме се със семейството и приятелите му и се прибрахме към хотела да поспим. Трябваше да сме готови и отпочинали за утрешната обиколка на града.

Четете по-нататък>>>

17 коментара