Етикети: Сан Франциско

Алеята на славата в Холивуд. Авторът пред звездата на актьора Чарли Чаплин. 0

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (4): Калифорния

Продължаваме из Америка заедно с Валентин и сина му Александър. Пътешествието е с Тойота-ван под наем. Стартираме от Калифорния. Този щат ще обиколим на зиг-заг, почвайки от Сан Франциско и стигайки до Долината на смъртта. Приятно четене:

2

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (3): Резюме (завършваме въведението)

Продължаваме из Америка! Заедно с Валентин и сина му Александър. Пътешествието е с Тойота-ван под наем. Стартира от Сан Франциско на Тихия океан и завършва в Ню Йорк на атлантическото крайбрежие. В първата част...

15

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (1): Резюме (начало)

Тръгваме за Америка! Отново заедно с Валентин. Този път, обаче, той не е сам, а със сина си Александър. И не е със своя Форд, който остана в Перник. Пътешествието е с Тойота-ван под...

Орегон – Обиколка на Америка 3

Моето пътуване в Америка (2): През Орегон към Сиатъл, Вашингтон

С Георги сме на гости в Америка. Започнахме с Калифорния, а днес пре Орегон ще стигнем Сиатъл във Вашингтон Приятно четене: Моето пътуване в Америка Едно неочаквано приключение част втора През Орегон към Сиатъл,...

Из Щатите надлъж и нашир (4): Калифорния и Сан Франциско 1

Из Щатите надлъж и нашир (4): Калифорния и Сан Франциско

Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, а последния път нагазихме в Калифорния.

Днес продължаваме с бившия щат на батко Арни, като ще стигнем и до Сан Франциско

Приятно четене:

Из Щатите надлъж и шир

част четвърта:

Калифорния и Сан Франциско

16 септември. По изгрев слънце над океана се стели мъгла на едри кълбета. Имаш усещане, че си на края на света. Магията е още по-плътна, можеш да я пипнеш. Покрай хотела има чудна кедрова гора и мнооого цветя. Колибри, като дебели пеперуди, пърхат в цветята. Долу някъде в ниското се провижда брегът и се разбиват вълните. Хоризонтът и мъглата розовеят от изгрева.

Ragged Point, Калифорния

Колибри – Ragged Point, Калифорния

Потегляме. Пътят се вие по стръмния склон, мъглата го прави да изглежда малко нещо нереален. Навлизаме в местността Big Sur. Чували сме за едно омагьосано място тук:

Джулия Пфайфър бийч

Не без усилия успяваме да улучим стръмното тясно пътче, което води към него. Наистина вълшебно място! Малко плажче, оградено от скали, във водата също скали, в които се разбиват вълните, а нагоре – стръмен висок склон с кедри. Найс!

Джулия Пфайфър бийч (Pfeiffer Beach) – КалифорнияДжулия Пфайфър бийч (Pfeiffer Beach) – Калифорния

Продължаваме нагоре по

Big Sur. Мъглата все така се стели долу в ниското.

Мъгла край Big Sur – Калифорния

Постепенно слизаме долу до брега. Отбиваме се в

парка Point Lobos

Все така мъгливо е. На скалите долу се търкалят мустакати тюлени, по скалите – кедри. Красиво е.

Тюлени в Point Lobos – Калифорния

Минаваме през

градчето Кармел

– изглежда много шарено и с атмосфера. За съжаление, времето пак не стига – денят започва да преваля, а сме още до никъде…

Следващият парк е Pebble Beach

Безброй щури земни катерици търчат из краката ни. Една се е излегнала замечтано на скалата и съзерцава вълните, друга си бърше муцуната с лапи, после с опашка. Други просят храна от минувачите. Тази пък копае дупка за тоалетни нужди… Онази се е изправила на задни крака и обглежда района… Шантави катерици 🙂 , нащракваме ги изобилно.

Катерица в парка Pebble Beach – Калифорния, САЩКатерица в парка Pebble Beach – Калифорния, САЩПарк Pebble Beach – Калифорния, САЩПарк Pebble Beach – Калифорния, САЩ

Следваща спирка –

Монтерей

Минаваме по улица ‘Консервна’, покрай лабораторията на Док, паметника на Стайнбек. Хубаво градче.

Монтерей (Monterey) – Калифорния, САЩМонтерей (Monterey) – Калифорния, САЩМонтерей (Monterey) – Калифорния, САЩ

Пропускаме Санта Круз и продължаваме директно към

Сан Франциско

Грешка – улучваме точно пиковия час и пътищата са задръстени. Бааавно се изтътрузваме до мотела си (пак Super 8) близо до Марината, пак стигаме по тъмно. Времето е мъгливо и намусено, препръсква дъждец. Все пак правим вечерна разходка из улиците на Сан Франциско, хапваме пица (отдавна май не бяхме яли…).

17 септември. На сутринта времето е все така мръчкаво, но ние хващаме пътя – обикаляме из улиците, по улица Ломбард стигаме до онзи много крив и виещ се неин участък, катерим се по стръмните баири, минаваме през туристическия Fisherman’s Wharf, по крайбрежния булевард Ембаркадеро, през известния кей 39 с тюлените (повечето вече ги няма, останали са само на 2-3 платформи, другите са празни…).

Lombard Street, Сан Франциско – Калифорния, САЩСан Франциско – Калифорния, САЩСан Франциско – Калифорния, САЩСан Франциско – Калифорния, САЩСан Франциско – Калифорния, САЩСан Франциско – Калифорния, САЩHaight, Сан Франциско – Калифорния, САЩHaight, Сан Франциско – Калифорния, САЩ

Качваме се на кабелно трамвайче по стръмните улици, после минаваме по търговската Market street. Времето продължава да е мъгливо и току препръсква.

Голдън Гейт Бридж, Сан Франциско, Калифорния, Съединени американски щати

Връщаме се до хотела и вземаме колата,

искаме да видим моста Голдън Гейт…

ама той не ще да ни види.

Отиваме съвсем до него, но успяваме да видим само мааалка част от единия му крак – толкова е мъгливо. Продължаваме през парка Голдън гейт и попадаме в квартала Haight-Ashbury. През шейсетте години тук е бил центърът на хипи-културата, рок-енд-рола, децата-цветя, лятото на любовта и цялата оная магия на дивните 60-години. От другата страна на залива се вижда слънце, но тук е все така мрачно. Отиваме отново до моста Голдън Гейт и той срамежливо ни показва малко повече от снагата си, но и доста остава все още скрита. Е, все е нещо.

Голдън гейт в мъгла – Сан Франциско – Калифорния, САЩ

Голдън гейт в мъгла

Обикаляме дълго по улиците , минаваме още веднъж по кривата улица Ломбард, търсим място за паркиране из центъра и не намираме… прибираме се в хотела. Отново вечерна разходка и хапване – тоя път в ‘Международния дом на палачинките’ (IHOP – ‘International House of Pancakes’).

Очаквайте продължението

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със САЩ – на картата:

Из Новия свят – една бригадирка в Щатите :) 9

Из Новия свят – една бригадирка в Щатите :)

Единственият ми коментар за днешния пътепис е: „Ех, какви бригади имаше на времето!“ 😉

Приятно четене, аз – завиждам: 🙂

Из Новия свят – бригадирска обиколка на Щатите

Южна и Северна Каролина, Кентъки, Вирджиния, Ню Йорк, Ниагара, Вашингтон, Йосемити, Сан Франциско

Ето че все пак мечтите се сбъдват.

След пътуването с влак из Европа дойде ред и на Щатите.

Четири месеца бригада в

Южна Каролина

Жега. Влажност. Бира в пликче. Сълзи и усмивки. Дрийфтинг състезания, джетове, коли автоматик, снимки с тигърчета. По крайбрежието на Атлантика- Мъртъл бийч, Джорджтоун, Бруукгрийн гардънс, Конуей, Мърелс инлет, Хънтингтон парк, Сърфсайд бийч, Чарлстон, езеро Марион. Ах, сладка Каролина.

Южна Каролина, САЩ

Залез – Южна Каролина, САЩ

Из Южна Каролина, САЩ

Из Южна Каролина, САЩ

Южна Каролина има своя чар.

Южна Каролина, Съединени американски щати

Но ние трябваше да поемем повече от тази голяма държава. Първото ни излизане от щата беше с крайна цел

Кентъки

Единадесет часа каране през живописните Смоуки моунтайнс, много блудкаво кафе и не по- малко Deep purple. Кентъки – планини, зеленина и

най- голямата пещера на света – Мамонтовата пещера:

Пред Мамонтовата пещера, Кентъки

А след това пък Луйвил, малко KFC и концерт на Bon Jovi.

Луисвил, Кентъки

И после с умора, но и удовлетворение назад към Южна Каролина. Тя пак не ни беше достатъчна и другата ни цел бе съседката ни

Северна Каролина –  Фриймън парк,

идеалното място за къмпинг.

Фрийман парк, Северна Каролина

Следващ щат на нашето пътуване бе

Вирджиния

с нейната романтична атмосфера. Virginia is for lovers. И може би наистина е. Но и за пещери. Посетихме две каверни в близост до Лурей, близко до щата Мериленд, а след това на път за Южна Каролина и столицата Ричмонд, където се сдобих с татуировка.

Пещера във Вирджиния, САЩ

Последен ден в Южна Каролина. Сбогом, любов. Здравей, предизвикателство – сама из Щатите.

Първа стъпка след изпуснат полет-

Ню Йорк

Живот, смесица от хора, светлини, просяци, музика.

Статуя на свободата, Ню Йорк

Малко спане на Пен стейшън и

Бостон, Масачузетс, с Харвард и китовете

Кит край Бостон, Масачузетс

След това пък

Ниагара, липсват всякакви думи, с които човек би я описал.

Ниагара

Липващите думи са: „Ври, кипи, беснува се, гърми...“ :)

Посока Южна Каролина, доста път и ето ме във

Вашингтон, D. C.

Пред монумента във Вашингтон

Българска бригадирка :)

А след това Филаделфия, Пенсилвания – спомени за свобода, борба, минало.

Чао, Източно крайбрежие с твоята зеленина, реки, хора. На път към Запада без багаж- с изгубен куфар някъде из Севера- Минеаполис- и по-късно намерен.

Калифорния. Жълтеникави хълмове, полъх от Тихия океан, усмихнати и шарени лица.

Йосемит парк – място за почивка след дълъг път.

Национален парк Йосемити, САЩ

И с нови сили към пустинята

Невада и града на греха- Лас Вегас

В Лас Вегас, Невада

Умора в Лас Вегас

Неспечелила от казиното и със уморени клепачи на път към Аризона. Големия язовир Хувър отбелязва границата между двата щата. И ето Аризона, приютила едно неземно образувание- Гран канион. Само лекият полъх на вятъра, разкъсващ тишината ти напомня, че ти все още си на Земята и времето все още тече. А ти примигваш с очи.

Обратно към

Калифорния и Сан Франциско

с неговата смесица от хора, мирис на цигари, хомосексуалисти, Алкатраз и мъгла.

Сан Франциско, Калифорния

И там в един бар се пее – Моя сладка, Южна Каролина. Сълзи в очите.

А Европа те вика. Родината може би се нуждае от теб.

Америка и Европа. Нов и Стар свят. Наистина два различни свята. Култура, начин на живот, виждания. Две различни вселени. Коя да избереш?

И да не се разкъсваш от въпроси тръгваш из Азия, но това е друга история.

Автор: Елица Станева

Снимки: авторът

Калифорния 7

Калифорния

Докато небето над Европа все още е затворено е крайно време да идем до Америка. Краси ще ни разведе из Калифорния. Приятно четене:

Калифорния

Мост Golden Gate

През лятото на 2008 година бях на гости на брат ми, който живее, учи и вече работи 10 години почти в Сан Франциско. Направихме и една обиколка с кола на Калифорния, посетихме Лас Вегас и Гран Каньон. Имахме си и малка авария в пустинята Невада със колата за по-интересно. Снимките ги бях качил отдавна, но сега намерих време та качих и клипчетата. Кофтито качество и резолюция са резултат от конвертирането им в по-малък размер.

Накратко моите впечатления:

Винаги съм се впечатлявал и вдъхновявал от историята и културното наследство на цивилизациите и народите на Европа и Средиземноморието.
Нямах някакви особени очаквания и мераци да ходя в САЩ, затова и постоянно отлагах това пътуване за по-късно, когато ми се намери време и мерак, а и излишни пари естествено. Най-сетне се наканих. Пък й брат ми, който не се беше прибирал 4-5 години станА много настоятелен, та нямаше начин. Обичам да пътувам. Затова въпреки и неголемите ми очаквания бях развълнуван и зареден с енергия, поради голямото пътешествие, което ми предстоеше. И в двете посоки прекачих полетите във Франкфурт. След това литнахме за Калифорния на север, по най-краткия въздушен маршрут над Гренландия и Северна Канада. Успях да направя няколко снимки от самолета на смразяващите гренландски ледени пустини и уникалната природа на най-северните части на Канада.

Гренландия

Канада

И така след 11 часов полет кацнахме в Сан Франциско.

Сан Франциско и мостът Голдън гейт

Брат ми ме посрещна, директно и типично по български се тъпосахме с багажа на едно бистро на главната улица на градчето /квартал Маунтин Вю – в сърцето на Силиконовата долина, която не е точно долина. Не бях пушил почти 24 часа. Купих си веднага любимите английски цигари “555”, които в България по неразбираеми причини още от времето на корекомите изчезнаха, та до ден днешен. /ако някой има идея как да се снабдим в Бг? :(( / Седнахме на кафето и залюшкахме бирите по обяд на сладки приказки, след час-два потеглихме към неговата къща…

Четете по-нататък>>>

Пътешествие из американския Запад 5

Пътешествие из американския Запад

Да сте чували за Дивия Запад? Е, днес ще тръгнем натам, като пътешествието доста ще напомня пътуване из Дивия Запад – четете по-надолу и ще видите защо 🙂 Приятно четене:

Пътешествие из американския Запад

Краят на лятото малко по малко наближи,а с него и краят на моя престой в Америка. Беше лято пълно с много емоции и екскурзии. Бях изкачил най-високия връх на щата Ню Йорк,бях посетил столицата на щата — Олбани, бях разгледал Бостън и Провидънс, Ню Йорк и Филаделфия, най-високия връх във Върмонт, бях литнал до Virgin Islands, разгледах Портланд Мейн и разбира се Бърлингтън Върмонт (там, където живеех).

Но ето, че беше време за финалното пътуване преди завръщането ми в България. 13 дни скитане, спане където намеря, ядене каквото намеря и много очаквания.

И така:

Ден 1

Полет от Бърлингтън, Вермонт през Ню Йорк до Денвър, Колорадо.

Слизайки на летището установих, че се разболявам и имам температура. Уфф, да му се не види и то точно в началото,но какво да се прави не може всичко да е наред. Натъпках се с всевъзможни лекарства, взех кола под наем и тръгнах към града. Разгледах музея на науката в Денвър и продължих към планината.

Моята първа цел беше връх Албърт — първенец на Скалистите планини,

на щата и втори в САЩ след Уитни в Сиера Невада (без да се включва Аляска). По магистралата, която беше много стръмна имаше интересни знаци гласящи „Ако не ви раборят спирачките не се безпокойте и останете на магистралата“. Да, наистина наклонът беше умопомрачителен, а и моите спирачки влизаха в категорията на неработещи.

Не след дълго навлязох в планината и отбих по доста лош черен път, в края на който трябваше да нощувам и на сутринта да атакувам върха, но уви, не се случи точно така. След няколко километра пътят стана изключително стръмен и каменист. Колата не беше за такъв път и в един момент спря и отказа да продължи. Стана ясно, че ще трябва да е връщам и то карайки на заден, защото да обърна беше невъзможно – от едната страна пропаст, а от другата висок баир. Както се казва: да ми е честито.

Часът беше към 11, тъмницата – непрогледна, а един погрешен ход и оставах тук или по-лошо, отивах на дълга разходка надолу в дерето. Започнах да осъзнавам неприятната ситуация,в която се намирах и почти си представих как звъня на компанията, от която взех колата и им казвам да дойдат да си приберат возилото, а ако може и мен. За мой късмет не стана така – след дълго каране назад, слизайки на по-сериозните завои, за да погледна как да подходя, се озовах в началото на пътя, където нощувах на задната седалка с идеята на сутринта да тръгна пеша от тази точка.

Ден 2

На сутринта обаче табелите, които видях наоколо набързо избистриха съзнанието ми и осъзнах, че това не е правилното място и, че ако тръгна от тук ще видя върха през крив макарон. Наоколо пишеше „Частна собственост! Преминаването строго забранено! Нарушителите ще бъдат наказвани съгласно закона“. Доста красноречиво.

След 10 секунди вече се изнасях ни лук ял, ни лук мирисал от тук. Замислих се къде ли съм сбъркал и се сетих, че след като смених батериите на GPS-а не му дадох да рекалкулира маршрута.

Както и да е, след около 20 минути вече бях на правилното място и бързо крачех нагоре с раница на гръб. Не ми беше много добре, ама си викам, ако ще и на 4 крака, ще се кача на върха. Малко по-малко набирах височина и около 3700м усетих болка в гърдите, която след малко отшумя, за да отстъпи място на изтощението от височината, която вече беше малко над 4000 м. Върхът вече се виждаше и си казах, че е не повече от 20 мин, ама точно в този момент една група слизащи ме върнаха в действителността като обявиха, че това не е върха и, че остава поне още 1:30 часа. Вече правех по 10 крачки и спирах за почивка, но се замислих, че е нормално като за пръв път на тази височина, а и болен.

Спрях да хапна, почерпих един щурец с хляб и продължих да се клатушкам нагоре, като стар дядо на митинг на БСП, подпирайки се на трипода при липса на щеки. Благополучно се дотътрих до горе и оглеждайки се мигновенно се съвзех. Гледката беше поразителна, но студът и вятърът – свирепи. Поседях около 20 мин, поснимах и поех надолу.
Четете по–нататък>>>

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(7): Сан Франциско и Sequoia National Park 1

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(7): Сан Франциско и Sequoia National Park

Продължаваме пътуването на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун, а за последно минахме през Голямото солено езеро,щата Невада и ще стигнахме до езерото Тахо. Днес продължаваме със Сан Франциско. Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част седма

Сан Франциско и Sequoia National Park

Предстояха ни два дни в Сан Франциско.

Спирката на метрото, което тук се казва BАRT, не е далеч, но до там може да се отиде само с кола. Пред станцията има голям безплатен паркинг. Kакто във всички големи градове и тук паркирането дори и на улиците е платено. Оставяме колата и минаваме през подлеза към спирката на BART-а. Билетите са по $7,10 за отиване и връщане.

Метрото е хубаво и в голяма част е над земята.

При пресичане на морето влиза под него. Минаваме 4 спирки до станцията Embarcadero, която е близо до едноимен крайбражен булевард. Тази спирка е най-близо и до началната на обиколния туристически автобус. На излизане питаме на информацията за офиса на транспортната фирма и ни казват, че е на 10 минути път пеш. Като излязохме от станцията на метрото видяхме, че сме до последна спирка на един от символите на Сан Франциско — малкото трамвайче, запазено в оригиналния си вид повече от век.

Трамвайчетo — един от символите на Сан Франциско

Случайно забелязваме, че на булеварда срещу нас е спрял обиколен туристически автобус. Оказа се, че е на избраната от нас фирма, а офисът им, откъдето може да вземем билетите наистина е наблизо, но този идваше от там и продължава в обратна посока. Показахме резервациите си и ни поканиха да се качим, макар и без билети. Бус-ът отгоре е открит и духа студен вятър. Минаваме през целия град, включително и през Чайна Таун. Както навсякъде, заснемаме всичко с камерата. Известно е, че всичко видяно на бързо се забравя лесно, а гледайки филмите след време се виждат неща, за които нямаш никакъв спомен.

Снимки от автобуса в центъра на Сан Франциско

Слизаме на последната спирка и вземаме билетите. Те важат 48 часа за двата маршрута, които сме резервирали — през града, по който минахме, и за моста Golden Gate, който оставяме за втория ден.

Четете по-нататък>>>

Америка: съвети за пътуване и почивка в Щатите 8

Америка: съвети за пътуване и почивка в Щатите

В днешния празничен ден искам да ви представя една страна, която по разнообразие на релефа и географията си удивително прилича на България. Е, разликите с китната ни родина можем да си ги представим, но нека видим какво можем да правим като туристи и посетители в Съединените американски щати. Статията е преводна, защото още не мога да намеря българин, който да напише нещо по-подробно за Америка. Надявам се, че авторите от gazeta.ru няма да имат нищо против този превод. Приятно четене:

Америка: съвети за пътуване и почивка в Щатите

Америка е много разнообразна страна и преди да тръгнете към Щатите на почивка или за пътешествие трябва да направите две неща:

Първо — разберете кой е приоритетът ви в това конкретно пътешествие. Природа, „нощен живот“, шопинг, спиращи дъха атракции за малки и големи, каране на ски, плаж до прекрасен хотел, обиколка на страната, кротка семейна почивка в тропиците или на планина, изискана кухня.

Изберете си, но помнете: не можете да намерите всичко това на едно географско място едновременно.

Когато човек вече е решил какво иска най-много, на ред е събирането на информация, но НЕ по откъслечни спомени от книги, а от англоезичните сайтове — от официалните сайтове на градовете до сайтовете с разкази и отзиви от туристи. Вече след това ще можете да направите разумен избор и да получите избраното и то в най-добрия му вариант.

Да вземем пример с

Маями

Безсмислено е да пътувате до Маями семейно или пък да очаквате музеи, исторически паметници, чистота, липса на престъпност и добра кухня — т. к. Маями е град на двадесети век, е естествено, че няма никакви смислени паметници или музеи. Това е най-мръсния и криминализиран град на океанското крайбрежие на Флорида. За сметка на това, Маями е точното място за търсещите бурен нощен живот по баровете и младежки танцови клубове под палмите наред големия град — и всичкото това на брега на изключително чистия и фантастично топъл тропически океан.

Но пък ако се нуждаете от по-спокойна семейна почивка във Флорида и предпочетете „плажно-екскурзиуонния“ стил почивка — на няколко мили от Маями се намира

Форт Лодърдейл,

където океанът е същият, но ще ви бъде много по-комфортно, т. к. там е по-тихо, по-спокойно, по-чисто, че и по-евтино, но пък ще липсва бурния живот на големия град.

Четете по-нататък>>>