Archive for the tag 'Сан Марко'

юли 11 2012

Венеция: вечният площад Сан Марко и класическа музика

Днешният очерк ще ни отведе за кратко до Венеция. Съби споделя впечатленията си.

 

Приятно четене:

 

 

Венеция

вечният площад Сан Марко и класическа музика

Максимата на Наполеон, че площадът свети Марко във Венеция е „най-красивият салон в света“, не е загубила своята валидност дори 200 години по-късно. Аз бих добавил –  целият град е една театрална кулиса. С дължина 175 м , леко трапецовидна форма Piazza San Marco е наистина уникален, различен от всичко архитектурно, което някой може да е видял и предизвиква различни настроения, които се отличават едно от друго в различните часове на деня или сезона.

Площад Сан Марко, Венеция

Мимолетното присъствие на площада

Това място е сцена на безброй исторически шествия и тържества. Към днешна дата, може да се каже, че венецианци имат пълно право да бъдат горди, когато става въпрос за техния град. Дори и през редките мъгливи зимни дни или в мрака на нощта, когато площадът „осиротява” от обичайните тълпи, градът сам по себе си е една магическа приказка.

San Marco, 30124 Венеция, Италия

Накъдето и да се обърне погледът чувството за уловена гледка и преживяване е неописуемо. В един такъв момент, мога само да препоръчам да се последва примера на предишните поколения пътници, които се разхождат и преминават от една аркада в следващата, от един мост, по който е тичал Казанова, до друг, на който влюбените спират времето.

Неописуемо е и преживяването от концерт с музиката на Вивалди, който пише „Четирите годишни времена“, именно в този град. В църквата Ateneo di San Basso, след един дълъг и уморителен ден музиката отпуска и коронова престоят ни в този град кулиса. Билетите си купихме през интернет.

За мен, един ден във Венеция, е като цяла година на всяко друго място по света.

 

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Венеция – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

4 коментара

окт. 13 2010

Когато мечтите се сбъдват (1): През Загреб към Венеция

Да ви кажа – винаги ми е кеф, когато има файда от този сайт 🙂 С голямо удоволствие при представям първа част на пътуването до Италия, осъществено и разказано от Неделчо. Приятно четене:

Когато мечтите се сбъдват (Италия)

част първа

През Загреб към Венеция

Имах си една мечта , а и не само аз. Всеки от семейството си имаше. Всички да видим цветовете на Тоскана , един да се изкъпе в Тиренско море, друг да види къде Пучини е написал Тоска и Бохеми, трети да отиде във Волтера, а къде е Волтера ли? Ами в Италия. . . Така че посоката за това лято беше ясна , а когато и едни наши приятели „прегърнаха” идеята за пътуване , оставаше да изберем маршрута, да букнем хотели / за този в Загреб благодаря на Стойчо/ и да чакаме определения час.

И така тръгваме с идеята за следния маршрут: Пловдив – София- Загреб- Лидо ди Йезоло- Венеция- Верона- Монтекатини Терме- Пиза- Торе дел Лаго- Виареджо- Лука-Сиена- Волтера- Сан Джиминяно-Флоренция-Падуа-Загреб-и Пловдив.

Нощта на 21 август е топла и около 4 сутринта потегляме. „Уоки токитата“ работят идеално, така че газ. Между другото тази връзка е много удобна между две коли , препоръчвам ви я. До границата освен отвратителните дупки по околовръсното на София , нищо друго за отбелязване. На Калотина заварваме това, което и очаквахме, колона от прибиращи се турски гастарбайтери. На всичкото отгоре нашата колона вървеше най-бавно, е и пред нас точно решиха да се сменят митничарите. Абе час и половина си почакахме всякък. След Ниш вече нещата се оправят. Макар и много натоварена магистралата си е друго нещо.

Белград

ни посреща с ново задръстване и ремонти в централната част. Още около час и се измъкваме. Пътувайки по пътищата на Сърбия си спомням пролетта на 2006г. , когато за пръв път минавах оттук. Тогава имах чувството , че цялата страна е под вода , автопаркът стар и изобщо всичко много “ олющено” и смачкано. Сега за 4-5 години нещата са доста променени. По-чисто и по-приветливо, с много нови бензиностанции, абе хората вървят напред. Почиваме на първото OMV след Белград и “ щурмуваме “ хърватската граница, защото имаме още доста километри до Загреб. . . . Да караш по хърватските магистрали си и върховно удоволствие, не че словенските и италианските са по-лоши, но тези специално на мен ми доставиха голямо удоволствие. Е пък как нямаще една цепнатинка или неравност. . .

Както и да е , бавно , но сигурно приближавахме

Загреб

и честно да си призная малко се притеснявах , защото за пръв път карах по навигация в чужбина , но всичко бе благополучно и ето ни пред

хотел Phoenix

Хотелът наистина е чудесен относно локацията до магистралата, иначе се намира в квартала на Загреб – Сесвете, който отстои на 15 километра от центъра на града. Проблеми с резервациите нямаше / booking. com/ и ето ни във стаите, а от там първото което забелязвам са шарените букви на пекарната Тина , точно срещу хотела. От там както се оказа по-късно можете да си купите всякъкви банички мъфини, понички и един невероятен айран под името йогурт за който се връщахме няколко пъти.

Твърде изморени сме да ходим тази вечер до Загреб, все пак сме изминали над 900км и решаваме да се разходим из Сесвете но преди това в хотела ще има сватба. . . . Както си му е реда силна музика и клаксони огласяват квартала. Колоната от коли наистина е внушителна , при всички случаи над 50 , а булката пристига в открит кабриолет развявайки хърватското знаме!!!!

Сватба в Загреб

Сватба в Загреб

Оставяме ги да празнуват и се отправяме към центъра на квартала, който е на 10-15 минути пеша. Тук има една красива църква, магазини, които в 8 вечерта вече не работеха , но пък работеха няколко заведения и дали защото лоша бира не съм пил, нооо Karlovacko- то си го бива. Това в кръга на шегата, но хората бяха много любезни и отзивчиви. Нищо че ние нямахме куни , нищо че те не са в ЕС / не са ли?/, познайте на какъв език се разбирахме. Много снимки направихме, много се смяхме и на надписите по къщите „Ostar pes” или зло куче, а сватбата бе в разгара си , но ние заспахме бързо, защото ни чакаше морето и Венеция!!!

На другата сутрин тръгваме веднага след закуска. Оттук имаме път около 5-6 часа до Лидо ди Йезоло, където бяхме решили да се настаним. Идеята беше да пристигнем навреме, за да имаме после време за плаж и разходка.

От Загреб до словенската граница също не е далеч. Там задължително трябва да си вземете винетки, ако не – глобите никак не са малки. Но определено пътищата им са хубави. Е, ние уличихме един ремонт, който малко ни забави, но хората го правят за добро 🙂

Граница между Словения и Италия няма.

Минаваш веднага, без проверки. Усмивка озарява лицето ми. Отново съм на това място, отново съм в Италия. По пътя се появяват вече познатите равноподравнени лози. Триест е близо, а оттам имаме около 170 км. до Венеция.

В Лидо ди Йезоло, Италия

В Лидо ди Йезоло

Лидо ди Йезоло

Не правим повече почивки по пътя, искаме да пристигнем и след 2 пъти ходене най-после да се изкъпем в Адриатическо море. Хотелът, който там бе избрал баща ми, се казваше Rosana, като в цената се включваше и ползването на чадър и шезлонг на плажа. Хотелът беше на самия бряг и минути след като се настанихме се озовахме на плажа. Невероятно спокойствие и приятна атмосфера, горещ пясък, ситен като пудра захар, солено море с много рачета-всичко това на 1 място.

В Лидо ди Йезоло, Италия

В Лидо ди Йезоло

Не чакам да сложим хавлиите си и влизам във водата. Близо 50метра навътре водата е до коленете ти, а след това става дълбоко замалко и после отново плитко-идеално място за хора, които се притесняват от дълбокото. Плувам доста, щастлива, залята отсега с множество приятни емоции. Всяка вълна носи по едно ново, приятно чувство. Радост, щастие, вълнение, много усмивки, а какво ли ще е след още няколко дни. Не, не съм чуждопоклонница в никакъв случай, но човек не може да не се радва на хубавите неща, не може да не ги признава.

В Лидо ди Йезоло, Италия

В Лидо ди Йезоло

Тааа…колкото до Лидо ди Йезоло. В града има доста сувенирни магазини и такива за дрехи, книжарници 🙂, много пицарии и, разбира се, сладоледи. Хубаво място.

Рано на другата сутрин тръгваме с двете коли към пристанище Пунта Сабионе, откъдето ще хванем корабче за

Венеция

Успяхме да пристигнем бързо и да се качим в 9 часа. Пътят е не повече от 40 минути, а след него…Венеция ни очаква…. все така слънчева и великолепна, както я бях запомнила от предишните ни екскурзии. Този път ние сме гайдовете, ние ще развеждаме нашите приятели из основните исторически обекти.

Минаваме покрай моста на въздишките, около който всичко в момента е „опаковано” в табели на Кока-Кола, явно заради ремонти. Набързо ще минем покрай двореца на Дожите, прословутият площад”Сан Марко” и църквата , носеща същото име, ще направим няколко снимки на Часовниковата кула и музея „Корер”, ще установим че броя на гълъбите на площада драстично е намалял, а след това ще изгубим малко време, обикаляйки по тесните венециански улички.

Винаги съм се чувствала някак добре тук, винаги съм се чувствала като у дома си, за мен Венеция винаги носи едно необяснимо спокойствие, една душевна хармония, откъсва ме от ежедневието, за миг атмосферата наоколо ме пренася в онзаи велика Ренесансова град-държава. Тесните улички са малко по-спокойни от площада, тук хората са по-малко, отвсякъде висят дрехи, пространствата са малки и една двама души се разминават и без карта никога не знаеш дали отново ще се върнеш точно на това място.

Мостът Риалто, Венеция

Мостът Риалто

След дълго лутане стигаме до моста”Риалто”, откъдето решваме да се качим на гондола-все пак сме за трети път във Венеция. Прочутите лодки доста се клатят, а на гондолиерите често им се налага да се навеждат доста, за да минат под ниските мостчета-само леко повишаване на водата и това би било невъзможно. На моменти се чувствам излишна като трети човек, гледайки влюбените в съседните годноли и споделям това с нашите, при което те започват да се смеят.

Разходката трае около 40 мин, след което се връшаме към площад Сан Марко и си намираме едно кафене, където да пием от страхотното италианско кафе-късо и ободряващо. Аз лчно предпочитам моето без захар –така вкусът се усеща много по-добре.

Площад Сан Марко, Венеция

Площад Сан Марко

След кратката почивка решаваме, че ще се качим на Часовниковата кула, без да подозираме, че това ще е началото на едно епично изкачване на кулички, за което по-късно ще разберете. 😀 Все пак гледката е невероятна, а панорамните снимки стават много красиви, особено с по-добър апарат.

Венеция, гледана от кулата

Венеция от горе

И колкото и да не ми се искаше…краят наближаваше. Вече щяхме да си тръгваме. Обикновено Венеция ни изпращаше с Time to say Goodbye, изсвирена на цигулка от някой уличен музикант до корабчетата, но този път това ни беше спестено. Е, няма нищо, явно не е време да си казваме довиждане все още и оставам с надеждите да се докосна до това място поне още веднъж. 🙂

В Лидо направихме още един плаж. Екскурзията бавно напредваше. Времето минаваше. Предстоеше да видим красивите цветове на Тоскана през лятото. В следващия пътепис ни предстои да видим Верона , да се повозим още доста на магистралите, на тесни тоскански пътчета, водещи ни до Пиза, Торре дел Лаго, Веареджо, Лука, Сиена, Сан Джеминяно, както и да изкачим един висок път(почти като прохода Шипка) до града на Ветровете-Волтера.

Очаквайте продължението

Автор: Неделчо Чешмеджиев

Снимки: авторът

Разни места от Италия:

3 коментара

сеп. 13 2010

Пътуване в съня

Едно кратко и емоционално есе от Венеция. Приятно четене:

Пътуване в съня

емоционален пътепис за Венеция

20.06.2010 година (преди обяд). Лъчите на Слънцето нежно докосват клепачите ми.Впервам поглед в тавана на спалнята. Подсъзнанието ми е сътворило прекрасно пътуване до Венеция с най-скъпите за мен хора. Изплуват картини, хаотично сменящи се, оказали силно въздействие върху мен, надпреварващи се с времето и изпъстрени с романтичния дух на Италия.

Пътуването започна от Висините – прекрасното небе изпълнено с накацани облачета,наместа разтеглени като захарен памук. Самолетът ни отведе в едно тихо, италианско градче (Тревизо), далеч от шумните тълпи туристи,характерни за традиционните дестинации (Рим,Флоренция,Венеция). Едно чудесно местенце за отдих,спокойствие,наслада и равносметка за отминалите дни.Въпреки това спокойствие всеки от нас изгаряше от нетърпение да се докосне до най-романтичния град. Този лабиринт от канали,мостове,малки сгушени площадчета ни очакваше на 25-30 километра от Тревизо. Естествено да не забравяме площад „Сан Марко” и едноименната Базилика. Нямахме търпение да се потопим в атмосферата на града.

Пристигнахме във Венеция около обяд.

Още на излизане от гарата пред нас се откри гледката „Канале Гранде”. Неповторим с множество от гондоли и корабчета,превозващи както големи групи от туристи,така и влюбени двойки,наслаждаващи се на гледките от двете страни на Канала. После отведнъж изчезваха под мъничките мостчета, в лабиринтите от по-малки канали образуващи мрежа,ненасищаща сетивата. Бяхме се устремили към площад „Сан Марко”,но незнаехме къде се намира точно. Водихме се от обозначени стрелки,противоречиво объркващи туристите,но в замяна на това промъкващи ги през тесните улички на Венеция, за да усетят романтичния дух на града преди това. Оказа се истинско приключение намирането на площада,но въпреки това все повече се удивлявахме и емоциите ни екскалираха максимално.С безброи питания,напътствия, заобикаляне и връщане, след приблизително 3 часа разходка из лабиринта от тесни улички и площадчета достигнахме целта си :

Площада с гълъбите.

Уморените ни и търсещи очи,шареха на всички страни,поглъщащи очакваното. Изведнъж станахме свидетели и на явлението при което част от площада и базиликата се изпълниха с бликаща морска вода от настилката. Странно,не предполагахме, че нивото на морето се вдига толкова бързо, но разбира се ни позволи да охладим крачета и да почувстваме разхлада.

Разгледахме и най-старото кафе „Флориан”, запазило духа на Байрон и Хемингуей. Насладихме се на една прекрасна вечеря край един от каналите на Венеция. Разменяхме и пробвахме вкусните италиански пасти,пици и морски дарове,в синхрон с ариите на преминаващите гондолиери. Това са изживени моменти СЪВЪРШЕНА КРАСОТА, уловени безброй мигове с дигитални фотоси и къстчета от тези красоти,отнесени удома. Твърде въздействащите и неповторими картини,за кратко време превръщат в мен подсъзнанието в съзнание и обратно.Сън или реалност??? В този момент на пробуждане,единственото доказателство за това са материалните красоти (дрехи,аксесоари и др.) закупени от нас,сътворени от ръцете на най-великите дизайнери на света – италианците. Изпитвам постоянен копнеж за ОЩЕ, ОЩЕ И ОЩЕ… ТАКИВА ПОЛЕТИ НА МИСЪЛТА!!!!!!!!!!!!!!

Автор: Валента

Снимки от Венеция:

2 коментара

Older Entries »