Archive for the tag 'Сантяго'

май 03 2016

До края на света и обратно, през Магелановия проток

Днес Руми ще ни води на круиз през Магелановия проток – приятно четене: През Магелановия проток – до края на света и обратно круиз 27 януари – 14 февруари 2016, с кораба „Norwegian Sun“ 27-30 януари 2016, Буенос Айрес – градът на добрите ветрове 27 януари. Пристигам в Буенос Айрес с полет на Air Canada през […]

2 коментара

май 14 2012

По пътя към края на света (Сантяго и Валпарайсо)

Днешният пътепис ще ни води до края на света. Почти де 🙂 Ще стигнем пристанището на Валпарайсо в Чили, за да се качим на едно параходче 😉 Какво се случва по пътя до там? 

Приятно четене:

По пътя към края на света (Сантяго и Валпарайсо)

– Вие не сте бразилци? Бих се заклела, че вие приличате на истинска бразилка! – Момичето на чек-ин гишето на летището в Рио ме извисява с поне 5 см над земята.
– България?

– Да, родината на таткото на вашия президент.

– О, наистина ли? – леко отнасяне на погледа на около 30 градуса наляво, упорито печелейки време за досещане кой ни беше президентът

– О, колко интересно! Вие всички ли сте такива бели там или имате и тъмнокожи? Защото много приличате на бразилци 🙂
Да, приличам на бразилка след 12 часов преход из Рио, станала съм в 5,00 ч., изчакала съм 2 часа паспортната проверка на кораба, едната еспадрила вече е скъсана, предстои ми 12 – часов полет обратно до Европа… и съм щастлива по своему.

 

Така завърши пътуването ни, а как започна?

 

Започна с два полета, продължили общо около 20 часа, до Рио. Пристигаме късно вечерта, след кратък анонс и опит за пазарлък хващаме такси, което да ни закара до хотела. Февруари в Рио де Жанейро преминава под надслов – „Карнавал година храни“, и въпреки шестмесечните ми опити да намеря поносима хотелска цена, не успявам. За краткия ни престой там на път за Чили/само 10 часа/ накрая успявам да резервирам един тризвезден на около 7 -8 км от летището. Хотелите на Ипанема и Копакабана са на около 22-25 км оттам. За този курс таксиджията поисква 75 долара. Нито повече, нито по- малко, все пак е февруари. Понеже сме изстискани като портокалови фрешчета, решаваме да се възползваме от удобството да изпием по бира на басейна, разположен на покрива. Тук снимките не са ясни, но поне бирата беше балсам за тялото и душата.

На по бира в Рио де Жанейро

Рио де Жанейро

Рио де Жанейро нощем

На следващата сутрин хващаме отново такси до летището.

 

Медицински център в Рио де Жанейро

Това на снимката по- горе е медицински център в Рио.

Предстои ни полет до Сантяго с прекачване в Монтевидео

с нискотарифната уругвайска Pluna.com. В 7 ч. сутринта вече има 2-километрови задръствания, а в участъците от магистралите, където още не са се образували, шофьорът ни кара със 160 /час. Леко одраскахме нечия броня, няколко клаксона и половин час по-късно сме на летището.

В Монтевидео намираме кафенето с терасата за пушачи, там бирата и кафе-лате са 7 долара, мисля, че е по-евтино от софийското.

 

Андите, Южна Америка

Андите

Андите, Южна Америка

Да остържем дъното на самолета...

 

 

 

След още 3 часов полет над равна Аржентина , самолетът се плъзга между върховете на Андите и много бързо снишава над

 

Сантяго, Чили

 

Сантяго

Паспортните проверки минават светкавично в сравнение с бразилските, а в залата за получаване на багажа ни посреща изненада- митничар със свободно разхождащо се куче. Нещо като голдън ретривър. Обикаля бавно, оглежда, помирисва отминава…е , невинаги, защото на един човечец се залепи за ръчната чанта и не мръдна, докато „господарят“ му не сложи една дебела жълта лепенка върху сака и създаде половин час работа на колегите си от скенера , ситуирани по-навътре. Предполагам, че и в багажните отделения също се разхождат такива мили кученца.

Сантяго, ЧилиСантяго, Чили

 

От летището се мятаме на градки автобус, който след 10-ина спирки и 20 минути ни оставя на една метростанция, откъдето пък взимаме метрото за 17 спирки до Los Leones,където е хотелът ни. В метрото няма ескалатори и/или асансьори или поне ние не видяхме, ползвайки го 8 пъти, та не знам как се справят инвалидите. Др. Беров с куфарите обаче се справи отлично! Оставяме багажа и почти веднага тръгваме на разходка из центъра, няма време за лиготии като бира и други благинки. Тук другарчето ми изригва:

– А бе, Маро! Хората ни подаряват уелкъм – питие, ти закъде се разбърза? Ден голям, още е светло!

Сантяго, Чили

Сантяго, Чили

 

Прав е! Идваме малко на себе си и тръгваме да търсим  Ла Монеда. По пътя си разказваме спомени от революцията и преврата, Алиенде, Пиночет и стадиона. Сантяго е град на 80-те, няма излишен лукс, няма показност, хората са мили, добронамерени и английско-неговорящи, което изобщо не ни пречи на нас, основно български-говорящите. Разходки, снимки, бира и „официална“ вечеря в ресторанта на хотела ни, която е изключително вкусна. Ура! Дотук – добре, пристигнахме благополучно и всичко стана по план. В момента, в който изричам тези думи, фотоапаратът ми блокира, дисплеят му почернява навеки и аз оставам в 18 ч. вечерта толкова безпомощна и объркана, че ми иде да се прибера при мама.
Тръгнала съм на експедиция из Южна Америка без фотоапарат…

Сантяго, Чили

Сантяго, Чили

Преспиваме в хотела, който е „со бритиш“, а на сутринта тръгваме да търсим магазин за фотоапарати. В Сантяго обаче всичко започва работа след 10ч. Кратка обиколка на района, кафепитие и откриваме магазин на Кодак. Моят спътник, до болка познатият вам др. Беров, изхъмква „Тия фалираха, ама хайде да проверим все пак.“  Влизаме, оглеждаме промоциите, и на въпроса на продавача какъв апарат търсим, смело и дръзновено отговарям

– Онзи, червеничкият!

Сантяго, ЧилиСантяго, Чили

 

Продължавам да щракам с новата придобивка наоколо и в този момент другарчето казва- „Я, ето офис на твоята автобусна фирма, чиито автобуси пътуват до Валпарайсо!“ Добре,де! Шест месеца съм изучавала Сантяго с автобусните и метро лините, знам, че билети за междуградските автобуси се купуват на самата автогара, но пък нищо не пречи да си ги купим и от центъра на града. И добре, че го направихме. Два часа по-късно на автогарата преживяхме истински шок, откривайки, че опашките за билети са от средно 800 човека , а навън на стоянките за автобусите има вече наредени, наблъскани още 8000, очакващи своя автобус. Багажи, деца, сергии, пек, др. Беров с два куфара легна пред един автобус, скара се с двама други шофьори, и след 40 -минутно закъснение този, за който имахме закупени билети, най-накрая ни взе.

 

Сантяго, Чили

Сантяго, Чили

Сантяго, Чили

Пътуването от Сантяго до Валпарайсо е около 1:40 часа. Магистралите са хубави, има пътни такси и обширни пейзажи на лозя, овощни градини и малки китни селца.

Слизаме на автогарата във

Валпарайсо,

която се оказва същата, но в по-умален мащаб като тази в столицата. Др. Беров незлобливо и почти умолително прекъсва фотосниманията ми с прошепнато: -“ Такси?! “ Как такси, аз всичко знам. Една пряка наляво, до първия светофар, след това още три преки и сме на пристанището. След първата пряка попадаме в съботния битак. Не „на“ , а буквално „В“ него. Стискаме зъби, той от умора заради носените 2 куфара и пътна чанта, аз заради непоправимия си инат и прекосяваме това „кратко“ разстояние за около 15-ина минути, за да се озовем пред естакада и под нея жп линия, без никакви указателни табели накъде е пристанището. В този момент съзираме притичващи хора с познати баджове… Хелоу, ние сме за вашия кораб, как да стигнем до него? – О, наблизо сте, през жп- линията и после наляво стотина метра, там сме!

Валпарайсо, Чили

 

Валпарайсо, Чили

 

 

Валпарайсо, Чили

Валпарайсо

 

Валпарайсо, Чили

Валпарайсо от кораба

 

Следва още по-силно стискане на съзъбието, малко повече от необходимото охкане и вече сме на терминала. Пред него долитат автобуси, микробуси, таксита…тия ми правят скомина, какво се лигавят, като ей го-на къде е близко пристанището… Опитвам се да допълзя до разтегателна масичка с три момчета, които подават червени панделки за закачване на куфара. Така и не разбрах, защо трябваше на всички куфари да се закачат точно тези еднакви червени панделки, но закачих нашите, оставихме куфарите за проверка и скениране, запалихме по една цигара, поехме дъх и влязохме в залата за чекиране. 20- ина гишета и една виеща се опашка от около 500 човека…Хм, тази няма да я бъде! Изваждам си бордната карта,предварително получена по пощата. Насочвам се към едно въженце- с надпис „Приорити чек-ин“ , поставям най-очарователната и обезоръжаваща усмивка и показвам картата на момичето до въженцето.

–Уелкъм он борд, лейди! Вие сте следващата на гишето.

Толкова победоносни 3 метра отдавна не бях пристъпвала. Формалностите са оправени и ние сме отново на борда.
Следват 14 дни пълен релакс, глезотии, сън и здрава храна и обиколка на половин Южна Америка. To be continued….

*Малко инфо за колегите пътешественици:
-билет за метро в Сантяго- 660 песо, което е около 1,1 евро /1,5 щ.дол.
-билет за автобус от летището до метрото-1600 песо
билет за автобус Сантяго- Валпарайсо- 8 долара
-вечеря в 5 звезден хотел за двама с алкохол – около 65 долара

*Авторът носи цялата отговорност за допуснати неточности в пътеписите си. За точности , моля, обръщайте се към Гугъл, Уикипедия, Большая советская, Уебстър, Енциклопедия Британика и прочие скучности.

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Чили – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОНОСТИ

4 коментара

ное. 20 2009

Антарктида (къмпинг без фенерче)

Не ме гледайте стеснато. Там просто сега започва лятото:-) Що? Не вярвате ли? Е, нека видим как Димитър си изкарва летните ваканции. (Жокер: иска да изкатери най-високия връх на Антарктида) Приятно четене:

Антарктида

с Ал Джазира и Заратустра

или

На къмпинг без фенерче

2 януари

Чилийският етап почна с няколко часа измъчена дрямка върху метална пейка пред гишетата за регистрация за полети на летището в Сантяго де Чили. Вярно е, че е много хубаво летище, също вярно е, че никой не говори английски. По-малко и от Бразилия даже.

Най-сетне Патагония! Пунта Аренас.

Провинциално градче, гарнизон, с няколко големи сгради от първата половина на XX век в центъра, още няколко, но по-малко, — от втората — и паметник на Фернандо Магелан (изписано на испански Hernando de Magallanes) на най-видното място. Градът е пристанище на Магелановия проток от континенталната страна. Отсреща е Огнена земя, където, знайно е, хората ходят на ръцете си, за да могат да си духат като се изпопарят на огъня. Събрахме се и се запознахме групата и водачите. Първото впечатление беше, че ще ходя на планина с четирма като Уелсеца от миналия път в Уганда. Второто впечатление беше, че положението е по-лошо: един куц (аз — с кокоши трън в стъпалото), един сакат (Мак — с травмиран гръбнак), един сляп (Боб — с едно око), един нетрениран (Стивън — прилично дебел) и един мюсюлмански фундаменталист (Мустафа Махмуд Мустафа Мустафа). И двамата водачи не са стъпвали на върха, към който са ни повели. Единият, Анди, е англичанин, наборче (68), водил планинарски експедиции по най-различни други планини и живял в Антарктида две години барабар със зимите на работа за правителствения институт British Antarctic Survey. Ама то звучи, като да кажеш, че щом си живял две години в Европа, значи можеш да качиш група на Елбрус. Изказва се с презрение към всички не англо-американски бази на и около континента, които само задоволявали политически амбиции и мерели температурата, а видите ли британците и американците вършели работа и правели наука. Иначе той самият няма образование.

Другият е хитът на годината. Пепе от Еквадор. Като разбрах, че е от Еквадор си представих някой индианец от Високите Анди, а той се оказа светъл ариец с татуировка „Zaratustra“ на едната ръка. Но не това е интересното. Широк бил ужким светът! Къде ти. Пепе, 74-ти набор, си бил изкарал детството в България, докато баща му държал дипломатическата мисия в София през 80-те. И учел във… френското училище. То беше на Марин Дринов, точно под кухненския ни балкон, откъдето с брат ми ги гледахме „франсетата“ как играят футбол всяко междучасие, докато хранехме гълъбите Унуфри, Миронка и Уайнбъргър. Нищо чудно цял посланически мандат да сме се виждали всеки божи ден на улицата. Или да сме споделяли котвичка на влека на Спас на Витоша, където се бил учил да кара ски. А, аз явно съм му късмет не само с произхода си, ами и изобщо с включването си в групата.

Аз се включих последен, а без мен щяха да си останат четирима, за което не се полагал втори водач. Доста рискована стратегия, имайки предвид, че правилата, валидни за всички експедиции до Винсон, не позволяват движение без професионален водач, та един да би се отказал по пътя и четиримата би трябвало да се върнат. Та покрай мене и на него му се отваря възможност да се качи на Винсон. Живот и здраве!

· 3 януари

Прослушахме дълъг подробен брифинг как ще летим и къде ще летим. Но не и кога ще летим. Чакаме на в готовност да се отвори прозорец хубаво време, че да може да се осъществи полетът. Мястото, където отиваме се казва Пейтриът хилс. Подозрително американско име за чилийска база на „чилийската анатарктическа територия“. Американският патриотизъм (задоволство от величието на родината, амер. от лат.) благосклонно е разпрострял крилото си даже по места, които трудно биха минали за родина комуто и да било. Досега не е регистриран случай на раждане на човек на Антарктида. А „чилийската антарктическа територия“ е един сектор от континента с връх на Южния полюс. Чилийците са си го заплюли тоя сектор за свой и си го обозначават по техните училищни географски карти. Както еквадорците си рисуват половината от северно Перу за еквадорско. Подобни на чилийския сектори от Антарктида очевидно са си заплюли и други страни, като по правило си ги застъпват надълбоко. Аржентинският, който вероятно е единственият видим по аржентинските училищни географски карти, почти съвпада с чилийския. Новонаименованите „български“ планини се падат точно в тоя сектор. Всичко това обаче си остава на картографско ниво и няма вид да носи каквито и да било международно-правни последствия. Сравнено с „териториалные воды Советского союза“ в Северния океан, чиято заплюта неприкосновеност се пазеше с атомни подводници (Ако не са потънали всичките, сигурно и сега се пази). А излиза, че правилата, по които се работи и живее във всичките тия „национални“ сектори на Антарктида се пишат в Съединените щати. Нищо лично и имперско, де, просто — патриотизъм.

А къде се състоя брифингът — в хърватския клуб, който е една от най-личните сгради в центъра на града.

Четете по-нататък>>>

8 коментара