Archive for the tag 'Самхарам Турист Вилидж'

сеп. 28 2012

Салала, Оман (3): Кое обичам и не обичам на Арабския полуостров

Published by under Оман,Теди

Продължаваме с поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна интересна. Днес ще видим любимите и не толкова аспекти на живота в Салала.

Приятно четене:

Салала, Оман

трета част

Кое обичам и не обичам на Арабския полуостров

 

 

10 септември 2011 г.

Знам със сигурност

кое не мога да понасям на Арабския полуостров:

Липсата на естествен хумус и почва, от което произлиза че няма гъсти гори от дървета и не можеш да срешнеш никъде място, където да се надишаш на свеж въздух, трептящ още от фотосинтезата на листата. Не ме тревожи това, че няма сняг или че температурите никога не са под 15 градусапо Целзий, освен в хладилната камера на някой супермаркет.

И този релеф, заобиколна среда или там скенерито.. ужасно подтискащ е, с тези камъни и суша..

Тук ще се опра на едно друго българско изказване по повод носталгията, която измъчва родолюбка като мен- аз съм телом в Оман, но духом съм изцяло в България.

 

Стига сега с моите вътрешни бури и торнада… като се прибера, всичко си идва на мястото 🙂

 

През един свободен петък отскочихме до

близката южна планина в региона – Ал Камар,

в посока към Ракхаят. Изненада бях от едни купи от пръст, които сред пустощта от камъни и малки храсти, се виждат огромни мравуняци на дървоядни мравки, наречени термиди.

 

Jabal al Qamar، Оман

 

Не съм ги търсила да ги видя отблизо,ама са грозни със сигурност, щом унищожават.

 

Обичам да слушам обаче арабска музика

Пълна е с изразителна енергия, в песните и танците им блика, особено като добавят думите ‘Хабиби’ или ‘А хак бег’, но най-добри са ливанците в правенето на клипове, те са осъзнали отдавна славянската ни красота и когато искат да върви един техен клип с пластичните им оперирани певци или певици, добавят за фон по една славянка или славянин. Естествено русото на арабска земя се приема като тамяна от Дофар в Египет 😉 )

 

В планината Джамал Ал Камар видях онези кръгли огромни камъни, приличащи на динозавърски яйца, които преди снимах в градината на курорта Краун Плаза. Имаше и един козар с огромно стадо от планински, дофарски кози, той се забелязва отдалече на изчистения фон от мъгли и дървета, такива нямаше по време на нашия трип там.

Тук е момента да споделя още един странен начин за адаптиране на покривното пространство на оманските къщи в… обор с кози и ярета. Към тази статия има снимка, вгледайте се внимателно в нея и ми кажете, какво виждате?! (втората снимка по-долу – бел.Ст.)

 

По повод кухнята,

която се среща тук особено осезателно по време на Рамадан и не само, са Бюфет-кухните на хотелите, тип шведска маса, т.е. когато има изложена храна, приготвяна цял ден, от ‘А до Я’, вечер, но с такива детайли изработена, че само човек опитал от Тай кухнята на Тайланд, ще ме разбере. Доматките и морковчетата са издълбани като лотусчета, т.е. преди да глътнеш, трябва да видиш красотата на храната, която е философията на тай деликатесите.

 

Посетихме с Филип техния

Салала Фестивал

Нямаше фойерверки като февруарския Фестивал в Мускат, но… все пак беше Рамадан, пък и хората тук и на малко се радват и се подготвят на посещение на фестивала, като на манифестация. Децата с лачените обувчици и белите чорапки, майките с 2 тона фон дьо тен под черния воал, задължително с къносани ръце, въпреки традицията,че се прави само за булките. Имаше една голяяяяяма шатра, от рода на цирк, обаче с климатици вътре и освен арабска стока, имаше и много китайска стока. Както и продавачите си бяха китайци. Нещо от рода на нашия пловдивски панаир, ама всичко под един покрив- шатра!

 

Най-голямото удоволствие беше за децата – от онези водни надуваеми топки, в които те вкарват и те като хамстер се въртят определено време, имаше и пляс-пляс педалите,нещо като лодка предлагат, като един голям леген,ама с ръкохватки за плавниците. Захарен розов памук в друг найлон как беше вкаран, не знам.. шишчета на дървени клечки и едни пушеци, едни миризми…

 

Сцената за фолклорни и театрални изяви, беше аранжирана с разни надписи на арабски език,който е грамотен на този език, знаеше какво е написано.. а ние с Филип, седнахме на 2 пласмасови стола и зачакахме чинно, като останалите.

Появи се една девойка тийнеджърка, като думите й, които трябваше да каже в театралната си роля бяха на .. плейбек. Същото се случи и с един Розов Банан, който се преправяше да говори с детски глас. Ами хората са на това ниво сега.. нямат сгради като нас на театри, опери или НДК-та. Не им се сърдим, за всичко си има време. Всичко се развиваше на една импровизирана външна естакада, каквато правят всяка година Столична община по случай посрещането на Нова Година, на площада Батенберг.

 

На другия ден от нашата нощна фиеста на фестивала, беше почивен и разгледахме на светло мястото избрано за този Салалски фестивал, нарича се

Самхарам Турист Вилидж

Филип твърди, че по време на сезона Карийф целия комплекс е запълнен от хора, това се слепени вили- близнаци, които са на брега на Салалското море, но ги дели от брега една елементарна мрежа. Цели семейства от Саудитска Арабия, Дубай и др. арабски страни идват специално за този период да се накефят на ръсещия тих дъждец, през този период.

Зелена оманка, Салала, Оман

 

Друга разлика която се откроява в сравнение с Мускат е,че тук не са разпространени толкова шиша-заведенията. Има ги, но са рядкост. Уличното движение е умерено натоварено, няма джам трафик, има някои изнервени шофьори, но те са рядкост.

 

Салалските жени

тук носят шарени рокли, с кърпи от същия плат. Много широки, все едно прегънато на 2 парче плат от 4 метра и зашито отстрани,само с отвори за ръцете. Някога като малка аз така шиех рокли на моите кукли, явно и те тук са се спряли на кукленския период.

 

Белите мъжки роби

се наричат диш-даш, отдолу задължително носят поли, преметнати през кръста, някои по съвременни- къси бели долни шорти. Мъжките диш-даши винаги са около врата и от дясно виси по едно пискюлче със същия цвят. Най-разпространената професия тук и може би навсякъде в Оман е шивач. Не съм виждала да има жена шивачка, вероятно няма, но си има асистентки жени, които да докосват оманските жени по време на пробите на новите дрехи. Спомням си, че аз последния път когато ползвах услугите на шивач в България беше през 1984 г., в Битовия комбинат на родния ми град, за да ми направи рокля за абитуриентския бал. Цените на ръчно изработените при шивач дрехи винаги са по-скъпи от еднаквата конфекция, която е заляла Лулу или друг пакистански супермаркет.

 

За маските на жените още не съм много наясно,затова и не пиша. Когато разуча повече, ще споделя. Но все ми се струва, ще скоро тези подтискани жени с векове, ще се разбунтуват и ще махнат тези кърпи и завеси от лицата си, за да усетят полъха на вятъра и любопитния поглед на непознатите мъже. Само не мога да предвидя кога точно това ще стане, но аз им го пожелавам от все сърце, най-малкото на мен не ми харесва.

 

Леките коли тук

са много мръсни в сравнение със столичните. Минали през пустиня или пясъка на квартала, може с пръст да си напишеш азбуката и пак не им прави впечатление. Всъщност ето това е, техния непукизъм не ме дразни с нищо, дори ми харесва, не се опитват да подражават на никого, живеят си семпъл живот, с телефона до ухото във всеки един и момент и така… не знам, как заспиват тези хора?!:))

 

Козлета

Козлета на оманска съседска къща

Очаквайте продължението

Автор: Теди

Снимка: авторът

 

Други разкази свързани с Оман – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

2 коментара

Switch to mobile version