Archive for the tag 'саламанка'

авг. 03 2015

От Касерес до Мадрид (2 част Из Южна Испания с кола)

Продължаваме пътуването с кола из Южна Испания 🙂 Започнахме от Валенсия, бяхме на корида и завършихме в Сафра, а днес от Касерес ще стигнем Мадрид. Приятно четене: От Касерес до Мадрид част втора от Из Южна Испания с кола Касерес – Саламанка – Авила – Сеговия – Ел Ескориал – Толедо – Мадрид Касерес, град […]

One response so far

апр. 05 2013

Красивата Испания (2): Сеговия, Сантандер, Мадрид,Саламанка и Толедо

Продължаваме с обиколката на Краси из Испания. Предишния път обиколихме Севиля, Валядолид, Кордоба, Бургос и Сан Илдефонсо, а днес ще продължим през Сеговия, Сантандер, Мадрид,Саламанка и Толедо
А за десерт има рецепта за готвене през уикенда 😀
Приятно четене:

 

 

Красивата Испания

част втора

 Сеговия, Сантандер, Мадрид,Саламанка и Толедо

 

Сеговия

Сеговия е град с население около 60 000 жители и се явява административен център на едноименна провинция Сеговия в Кастилия и Леон. Заедно с Толедо и Авила е един от трите най-известни древни града около Мадрид.  Още при влизането в града ни посреща табела с информация,че в подземния паркинг има свободни места. Насреща ни е световно известният римски акведукт-най-големия, най-добре запазения и най-дългия в западна Европа. Дължината му е 72 м. а височината 28,5 м. Явява се наземен отрязък от многокилометров водопровод. Не е изввестно точно кога е построен. Предполага се,че е в края на 1-ви век или началото на 2-ри век. Без съмнение това е чудо на римската изобретателност,тъй като почти 2 000 години той все още продължава да изпълнява своята дейност. Акведукта има 166 арки,като са използвани 25 000 гранитни блокове. Използваният метод на строежа се нарича Hueso, което означава, че няма хоросан или бетон между камъните. Равновесието се поддържа с помощта на точния баланс на теглото.

Акведуктът на Сеговия

е символ на града и е разположен на емблематичния площад Plaza Azognejo“.

 Акведукт – Сеговия, Испания

Същият този ден, когато бяхме там беше и празника на града или така да се каже имаше

Fiesta

На площада беше изгреадена голяма сцена,на която изпълнения имаха много състави. Разбира се не пропуснахме да си направим снимки с някои от учасниците. Малко по-надолу имаше улични музиканти,които имаха представления и накрая обикаляха с шапки да събират пари. Навсякъде – много хора и празнично настроение.

От 1985г. Сеговия е част от световното и културно наследство на ЮНЕСКО

Старият град е много живописен и интересен. Има много културни забележителности – например готическата катедрала построена през 1525 година по заповед на крал Филип 5-ти. Строежът и започва 1525г. и е завършена през 1768г. Катедралата на Сеговия е последната готиическа катедрала построена в Испания. Тя е и най-високата сграда в Сеговия – 33м. широка-50м. и дълга 105м. Градските отбранителни стени които са много добре запазени,са съществували още когато Алфонсо 6-ти превзема града от арабите и заповядва да имат по-голям периметър от 3 км. с 80 кули и 5 врати. Освен катедралата и множеството църкви в рамките на градските стени се намира и

кварталът Саballeros

Там са къщите на богаташите и дворците на благородническите фамилии. Много приятен за разглеждане е старият град. Също в рамките на градските стени се намира и

дворецът на Сеговия –

на хълма който се издига между реките Eresma и Clamores. Силуетът му е като на въображаем кораб над вливането на реките. „Alkazar de Segovia“ е бил една от любимите резиденции на кастилските крале. Той е построен около 11век. Вероятно крепостта е съществувала в по-ранни времена,защото гранитни блокове подобни на тези на акведукта са били открити по време на последните разкопки. Сегашната фасада е построена от Филип 2-ри. Alcazar първоначално е бил построен като крепост,но е служил като кралски дворец,държавен затвор,кралски колеж по артилерия и военна академия. В момента е музей на испанския военен архив и на кралския артилерийски колеж.

 дворецът на Сеговия – Сеговия, Испания

Отвъд стените на стария град също има красиви площади,градини и множество римски сгради и църкви. И накрая колкото и приятна да му е разходката на човек винаги ожаднява.

Та седнахме по на бира и пак имаше нещо ново – този „Tapas“ – мезенце,което се дава като бонус към поръчаната напитка. Досега не бях го срещал/този модел/ – беше мидена черупка и вътре мидата и още нещо с галета /панирано/, разбира се ти дават и малка лъжичка. На връщане през площада си направиме още снимки с участниците.

Сеговия, Испания

 

 

Отправихме се към подземния паркинг за колата и когато събирахме монети за да си платим престоя на автомата се оказа ,че не ни дотигат някакви си жълти евроцентове. Отнякъде се появи един испанец,който ни услужи с недостигащите ни монети. Благодарихме му разбира се и последва коментар от страна на Станимир дали това в България би се случило. Моят отговор беше светкавичен – на 95 процента. И така стигнахме до мнението, че има допирни точки между България и Испания – и те не са само в пиенето на бира и харесваните мезета -имат мнго вкусни желирани и подлютени свински ушенца.

Така приключи днешнит ден в Сан Илдефонсо и Сеговия. Още снимки за Сеговия може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457710234284071. 106641. 100001352950520&type=1&l=45f583fcb7

Сантандер

На другия ден по-раничко сутринта с приготвени хавлийки за плаж потегляме към Сантандер с пежото на Станимир.

Пътят е дълъг, а Станимир и Нели дремят. Минаваме през планина а на мен взе да ми става хладно и взех, че пуснах парното. По някое си време се замислям-тръгнали сме на плаж с работещо парно. Разбира се,че не може да е истина.

Влизаме в Сантандер и спираме в центъра до парка „DePeredo“, който е изпълнен с много палми,магнолии и паметници посветени на видни личности на Кантабрия. Пристанищният град Сантандер е столица на автономна общност на региона Кантабрия,разположен на северния бряг на Испания. Градът има население от около 180 000 души.

Тръгваме към центъра и се сблъскваме с множество красиви сгради,като например емблематичната за града – банка Сантандер,също така и на

Royal Yacht Club…

 Кралски яхт-клуб – Сантандер, Ислания

Взе да ръми. Наблизо беше катедралата на Сантадер и влязохме да я разгледаме, но имаше литургия и поседнахме да изслушаме част от нея, като и разглеждахме любопитно. Тя е построена между края на 12-ти век и 14-ти век. Структурата на

катедралата „Успение на Дева Мария Сантандер“

е предимно готическа,въпреки че е била разширена и обновена в по-късни времена – през 16-ти и 17-ти век с влючването на нови параклиси. Тя е напълно възстановена след големия пожар от 1941г. върлувал в продължение на два дни. Цетърът на града също е засегнат,но е напълно възстановен и сега е толкова разкошен и модерен. В близост до катедралата е църквата на йезуитите със своята впечатляваща архитектура. Пак заръмя и използвахме случая да закусим и пием по кафе.

Минаваме през Кметството и малко по надолу един много,много дълъг тунел с търговска цел – тип битак. Основните продавачи бяха испанските роми,но какви ли народности нямаше. От любопитство попитах за цената на едни ски обувки и после съжалявах, защото човекът ме преследва много дълго време и ме молеше да ги купя само за 10 евро. Видях се в приключение и повече за нищо не питах.

Минахме покрай гарата и там от едно магазинче за 1-но евро си купихме от китайците найлонови наметала и в момента в който ги облякохме дъждът спря.  Сантандер – столицата на Кантабрия има прекрасно местоположение между планината и морето,в близост до устието на дълбок залив. Градът се простира по крайбрежието около полуострова,където са паркът „Magdalenа“ и зоологическата градина с площ 25 000 кв. м. Там е и разположен

кралският дворец „Palasio Magdalena“

Първоначално той е бил изоставена отбранителна крепост до края на 19 век и впоследсвие построен през 1909г. от жителите на града като дар за крал Алфонсо 13-ти и неговата съпруга Виктория Еухения. Сантандер става любима лятна резиденция на кралското семейство. Дворецът е обявен за национален паметник през 1982г. и е реновиран между 1993г. и 1995г. Днес се използва като конферентна и заседателна зала.

 Кралски дворец – Сантандер, Ислания

 

 

И руският премиер Путин има вила наблизо – намираща се някъде до Гранд Казиното и предполагам там с удоволствие си кърка водка „Путинка“.

Фарът „Cabo Mayor“,

който се вижда е най старият фар в Кантабрия. Той е построен през 1839г. с височина 30 м. ,а светлината му може да се види от 35километра. По скалните отвеси на северния край има зоологическа градина с морски лъвове,тюлени,пингвини и полярни мечки – нещо изключително красиво!!! След края на зоопарка са изложени корабите от експедицията на Христофор Колумб както и подводницата му.

На връщане се отбихме през елегантния

плаж Ел Сардинеро

Взех си някоя и друга океанска мида – каквито нямаме по нашето море. Пошляпвайки из водата разбрах, че не може само да взимаш, а трябва и да дадеш нещо на Нептун и това се оказаха слънчевите ми очила, които изчезнаха в Океана. Извън плажа са едни страшно красиви градинки,с много палми и цветя, а на този фон отсреща се появи великолепната сграда на Гранд Казиното.

Сантандер е известен като център на международни изложения и конгреси

Наскоро градът нашумя покрай полемиката дали да се събори последната останала в Испания статуя на генерал Франко. Все пак наккрая общината взема решение да не се унищожава, а да бъде приместена от централния площад в бъдещия музей на Кантабрия, тъй като представлява част от историческото наследство. На ввръщане не се наложи да пускаме парното – какви аномалии само – допреди няколко дена 42-ва градуса в Севиля а сега няма и 20-тина градуса. Това е Испания – обобщи Станимир.

Прибрахме се навреме,изпратихме Нели на работа и се заехме с подготвянето на трапезата за гледането на финала на Европейското първенство. Предния ден ходихме на пазар и Нели беше осигурила на Станимир необходимите продукти за направата на паеля, като най-важното според нея беше специалната подправка и едни дребни миди – 16 бройки за 36 евро килограма. Имаше и други миди, кралски скариди и още нещо. Станимир направи страхотна паеля – просто нямам думи. Не съм очаквал,че може да бъде толкова вкусна. И землякът дойде да гледаме мача заедно и започнахме с едни дълги аперативи,продължихме с паелята и поляхме с бира категоричната победа и европейската титла на Испания.

Накрая взехме решение да излеязем навън и да празнуваме заедно с всички испанци. Беше страхотна еуфория. Стигтахме до един бар и предпочетохме да продължим там с бира и много хамон и всякакви други мезета и така чак до ранни зори.

Още снимки за Сантандер може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 458101970911564. 106679. 100001352950520&type=1&l=812c7516e2

 

Мадрид

Населението на Мадрид е 3,3 милиона жители,с което се нарежда на трето място в ЕС след Лондон и Берлин.

Първите сведения за града са от 9-ти век,когато се предполага,че емирът на Кордоба заповядва изграждането на малък дворец на тази територия. През следващите векове Мадрид постоянно сменя своите владетели и влиза във владение на много династии. През 18-ти век крал Фелипе предприема мащабно строителство, защото искал градът да се превърне в истинска столица на неговата империя. Синът му Карлос 3-ти превърнал испанската столица в съперник на тогавашните велики европейски градове. При продължителното авторитарно управление на Франко градът нараства с много бързи темпове.

Мадрид става столица едва през 1562 година

Въпреки че е един от най модерните градове в Европа има многобройни паркове и зелинина. Именно от там-

парка „Ретиро“

започна моята разходка из Мадрид. Той е създаден като кралски парк към двореца „Ретиро“, голям около 130 хектара. От оригиналния дворец са останали само две сгради, а останалата част била унищожена по време на Наполеоновите войни. В близост до северния вход има голямо изкуствено езеро населено с множество шарани, които явно се явяват персонала по чистотата прикрепен към хората от същия бранш,в допълнение имаше и няколко патици. В дъното е паметникът на крал Алфонсо 7-ми на кон. На юг има по-малко езеро,на чийто бряг се намира „Паласио де Кристал“ построен през 1887г. от Рикардо Веласкес.

Друга особенност на парка е Розовата градина – това е една градина с различни видове рози, подредени в различни по форма лехи. Самият парк е с много алеи, пълни с екзотични растения и шадравани с различни скулптори. На излизане от северния изход ме посрещнаха църквите „Сан Мануел“ и „Сан Бенито“. Вляво е внушителната „Puerta de Alkala“. Тя е построена между 1769г. и 1778г. като триумфална арка по заповед на крал Карлос,за да отпразнуват пристигането на монарха в столицата. Проектирана е от Франсиско Сабатини и е висока 19 м. С редица декоративни елементи,капители и релефи изглежда много елегантна.

 Парк Ретиро – Мадрид , Ислания

 

 

Малко по-надолу е

площад „Сибелес“

Там се намира една от емблемите на града-фонтана на „Сибелес“-римската богиня на плодородието, възседнала колесница теглена от 2 лъва. На това място привържениците на Реал Мадрид празнуват победите на отбора. Този ден когато бях там правеха трибуни и озвучаваха площада. Приготовленията бяха за посрещането на европейския им шампион по футбол. Вечерта го гледах по телевизията-беше нещо грандиозно. На югоизточния ъгъл се намира една от най-красивите сгради в света-двореца „Сибелес“,който с грандиозната си фасада служеше за фон на трибуната където бяха футболистите.

На югозападния ъгъл е внушителната сграда на банката на Испания. След сградата на „Метрополис“ започва началото на булевард Гран Виа-в превод „Великия път“. Това е централният и най-натоварен булевард оттрупан с много билбордове,молове,голям брой хотели и кина. Но това което го прави толкова привлекателен е очарованието на множеството големи сгради и техния неповторим дизайн. Гран Виа завършва с

площад Испания

В близост до него се намират две от най-големите и красиви сгради в Мадрид. На площада има голям фонтан и паметник на Мигел де Сервантес и две бронзови статуи на героите му Дон Кихот и Санчо Панса. Площадът беше почистен наполовина и продължаваха с работата,след снощните празненства състояли се тук след спчелването на титлата с победата срещу Италия с 4:0… … … … .

Наблизо се намира автентичният египетски храм Делбод,датиращ от 2-ри век пр. н. е. – посветен на Амон и Изида. Първоначално той е бил в долината на река Нил,но необходимостта от нов язовир означава,че е трябвало да бъде преместен на друго място или да остане завинаги под водата. С помощта предоставена от Испания е помогнато за спасяването на свещенните сгради на Абу Симбел. Египетското правителство е дарило този храм на испанския народ през 1968г. Той е демонтиран камък по камък и транспортиран до Мадрид.

Следва площад Ориент

Има 44 статуи на испански монарси като в центъра му се намира статуя на Фелипе 4-ти на кон. Тук е и Кралският театър,както и кафе „Ориент“ и разбира се катедралата „Санта Мария ле Реал де ла Алмудена“ и Кралския дворец. Катедралата е започната 1883г. и завършена чак през 1993г. ,когато е осветена от папа Йоан Павел 2. Тя е мястото където са сключили брак принц Фелипе и принцеса Летисия през 2004г. Кралският дворец е официална резиденция на краля на Испания,но семейството му не пребивава тук и обикновенно се използва само за държавни церемонии. Площта му е 135 000 кв. м. и има 2 800 стаи. Огромният дворец съдържа мебели,гоблени,оръжия,както и картини от Тиеполо,Веласкес,Гоя,Джордано и Менгс,но за съжаление не е разрешено да се снима. Градините Сабатини принадлежат на Кралския дворец и са отворени за посещения. Всичко е симетрично подредено-статуи фонтани…

Продължавам към

Площад „Майор“

Намира се в така наречения стар град на Мадрид. Построен е през 17-ти в. В центъра му е статуята на Фелипе 3-ти. В непосредствена близост се намира „Пуерта дел Сол“, откъдето започва измерването на пътната мрежа-тук е нулевия километър. Оттам по улица Аточа и съм пред едноименната гара,където в непосредствена близост се намира музея „София Рейна“. На север по булевард „Прадо“ е музея „Прадо“,а малко след това е музея „Тисен“. Това са трите най-големи музея на Мадрид. В тях са събрани някои от най-големите шедьоври на Ел Греко,Франсиско Гоя, Веласкес, Пикасо, Дали, Миро, както и произведения на чуждестранни художници. Както казват испанците – да отидеш в Мадрид и да не посетиш „Прадо“ е все едно да отидеш в Париж и да не видиш „Лувъра“. Да ама не – аз и в Париж бях,но не посетих „Лувъра“. Все пак си зависи от човека. Мен тези неща-картините не ме влечат. Е не,че не бих ги погледнал,но винаги ще ги оставя на последно място.

До „Прадо“ се намира една много красива църква „Де лос Джеронимос“. Също там на кръговото се намира фонтанът на Нептун. През 1876г. Жозе Родригес завършва започнатия през 1870г. проект,който представлява Нептун – богът на морето с тризъбец в едната ръка и змия в другата. Фигурата стои на колеснсица теглена от два коня, излизащи от морето и заобиколени от делфини. Близо до фонтана на Нептун привържениците на Атлетико Мадрид празнуват своите победи.

По обратния път към гара Аточа се вижда стена на жилищна сграда цялата в растения. Тази гара е първата в Испания, но се явява и централна гара на Мадрид. Там заминаващите и пристигащите влакове са на различни нива – етажи. Мерките за сигурност са няколко. За да се добереш примерно до заминаващ влак ти проверяват билета и тогава си на етажа. А за да стинеш до перона ти проверяват багажа на скенер и отново билета, като това се записва от множество камери. Гарата е огромна и има много кафенета и магазини, но най-впечатляващото е вътрешната градина, която всъщност е и чакалня с 4 000 кв. м. от тропически растения и езеро с водни костенурки и гълъби и… Само където маймуни нямаше.

 гара Аточа – Мадрид , Ислания

 

Такава красота,че не ти се иска да си тръгнеш оттам… Още снимки за Мадрид може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 458150887573339. 106688. 100001352950520&type=1&l=89b4a25362

 

 

Саламанка

Саламанка е град в западна Испания-административен център на провинция Саламанка в автономна област Кастилия и Леон. Населението му е около 190 000 жители. Саламанка е смятан за един от най-впечатляващите ренесансови градове в Европа. Изящните сгради са построени от пяссъчника добиван от близката кариера Вилямайор,който е богат на железен оксид. Били те дори и нови също са направени от него. Интересното е,че когато слънцето започне да залязва къщите засияват в златисто,оранжево и розово. Заради това градът е наричан златния град. През 1985г. Старият град еобявен от ЮНЕСКО за част от Световното наследство на човечеството.

 

Градчето има две гари. Слизам аз на втората за да мога да видя нещо в повече. Ранно утро е – приятно време-само за разходки. Минавам през хубава градинка,както навсякъде и тук има такива. Една от главните улици-„Торо“ ме отвежда към Плаза „Майор“,но преди това се отбих до църквата „San Marcos“ за да я поразгледам по-отблизо – заслужаваше си. Величественият площад Плаза „Майор“ датира от 18-ти век и се счита за най-красивия площад на Испания. През 2002г. градът е обявен за „Културна столица на Европа“заради прекрасната си архитектура и този площад.

 Плаза Майор – Саламанка , Ислания

Все още е рано и отседнах на кафе наблизо до

църквата „San Martin“-

чудесен изглед. Градът е като музей на открито. Постройките са от 15-ти,16-ти,17-ти,18-ти век. Старата катедрала представлява романска постройка от 12-ти век със забележителен купол и се намира до новата катедрала. Докато в повечето градове старите катедрали се разрушават когато бъде построена нова, в Саламанка и старата и новата са запазени.

За построяването на Новата Катедрала са били нужни повече от 200 години. Строежът започва 1512 година и поради дългия период, през който е строена показва развитието на архитектурата в Испания. Изваяните арки,ребровидните колони-дело на братята Чуригера създават внушителния вид на огромната сграда, в която се намира и най-големият орган в Испания. Имах удоволствието да я разгледам и отвътре – кара те да се чувстваш като мравка. За съжаление и тук не беше разрешено снимането. На влизане ме подразни една нахално просеща циганка, която дори и служител от катедралата не успя да я изгони.

 Свети Мартин – Саламанка , Ислания

 

Друга забележителност е къщата на мидите-дворец от 15-16-ти век с апликирани по фасадата украшения под формата на мидени черупки. Това е е един изключителен пример за модернистична архитектура от началото на 20 век. Къщата на мидите е един от символите на Саламанка. В момента се използва като библиотека. Фасадата и е в типичния жълт цвят и е украсена с около 300 миди. Отвътре просто е разкошна. Друга забележителност е добре запазеният римски мост „Ел Пуенте Романо“-пресичащ река Тормес. Датира от 89г. Сл. Хр. Той е с 15 арки и е имал важно значение за римския „Сребърен път“ свързващ Мерида с Асторга.

Саламанка е известна с големия си

университетски център,

начело с университета основан през 1218г. Той бързо се превръща в един от най-престижните европейски центрове – най-големият за територията на Испания и третия най-стар за Стария континент. Смята се,че тук се говори най- чистият испански език. Университетът на Саламанка е съставен от голям комплекс от сгради разхвърляни из центъра на града.

В средата на площада пред университета има статуя на Луис де Леон-известен поет и професор,който е бил преследван от инквизицията. Когато след дълги години в затвора се завръща за да преподава първите му думи са „Както споменахме вчера… “. Тези три думи мен ме впечатляват много… Фигури като Мигел де Сервантес и Христофор Колумб остават завинаги свързани с университета на Саламанка. И накрая всяка разходка си има край,а при мен той неизменно завършва с красива гара. Така е и този път. Изкючения явно в Испания няма.

Още снимки за Саламанка може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 458217384233356. 106694. 100001352950520&type=1&l=7db6c58028

Толедо

Времепътуването от Мадрид до Толедо с високоскоростния влак е 26 минути и няма за кога да ти раздават слушалки,за да избираш коя от петте станции да избираш – една радиостанция,оперна или още три вида музика можеш да да слушаш. Просто тръгваш и докато се понаместиш вече трябва да слизаш. Гарата представлява страхотна сграда с цветно стъкло. Красота гарнирана отвън и с много палми.

Толедо е разположен в централната част на Испания на 70км. южно от Мадрид и е столица на провинция Толедо и на автономна област Кастилия – Ла Манча. Населението на града е около 85 000 души. На гарата освен таксита чака и туристически автобус,който срещу 2 евро те стоварва в стария град. За нормален автобус би тябвало да има една спирка,но този е директен и не спира никъде – тарикатски прийоми които ги има навсякъде. След слизането всички туристи интересно защо поеха в различни посоки,а аз останах да разгледам един от многото магазини за сувенири. Бяха изложени много – като между тях се открояваха Дон Кихот и Санчо Панса и множество саби,мечове,брони и доспехи.

 Толедо , Ислания

В района около Толедо – Ла Манча се намира родният град на Сервантес – Esquivias известен с множеството вятърни мелници, а също така наоколо са и родните градове на всичките му персонажи от „Дон Кихот“. Толедо става известен в Европа, Ислямския свят, а вече и в Целия свят с

производството на висококачествена стомана

Още от римски времена тук се произвеждат много мечове, ножове и ками – традиция , която се е запазила и до днес. Иработват се също и оръжия за филми по поръчка от Холивуд.  Зад крепостните стени на Толедо е културното наследство под формата на църкви,дворци,крепости,джамии и синагоги. Поради голямото разнообразие на архитектурни стилове и богата история старият град на Толедо е включен в списъка на ЮНЕСКО през 1986г.

 Толедо , Ислания

Подобно на Бургос и

Толедо може да бъде разгледан без каквито и да било карти

или други материали. Просто заставаш пред първата попаднала ти забележителност и табелка те отправя към следващата… Внушителният

„Alkazar de Toledo“ и средновековната крепост

са кацнали на хълм с изглед към река Тахо. Той е бил императорска резиденция скрита зад дебели стени,въпреки че сегашната сграда е завършена в по-късен период.

 Прочутата катедрала на Толедо

се нарежда сред най-знаменитите готически сгради в света. Тя е построена между 8-ми и 15-ти век на мястото на стара арбска джамия. Именно това наслояване и застъпване на художествените архитектурните и историческите традиции на католическата,мавърската и еврейска общност на Толедо прави града толкова очарователен. След като Алфонсо 6-ти превзема Толедо през 1085г. космополитната толерантност тук трае 5 века насърчавайки обмена на идеи и търговията. Градът процъфтява и става център на културата и образованието. Толедо се пълни с майстори и занаятчии и това си личи от направената катедрала и множеството църкви и не случайно е наричан градът на трите култури.

Лабиринтът от улици в историческият център на Толедо

е ограден с много добре запазени крепостни стени, като има и доста входни врати от мюсюлмански произход а също така и „Puerta del Sol“, построена през 13-ти век в мудехар стил и съдържаща останките от древнохристиянски саркофаг. Чрез тези и други живописни входове може да се стигне до редица красиви места като „Пласа де Зокодавър“. В арабския период това централно пространство е помещавало важен пазар. Днес този площад е заобиколен от сгради с веранди и продължава да бъде едно от най-оживените места в града.

Тесните улички на Толедо са пълни със синагоги, джамии и църкви характерни със смесица от художествени стилове. Друга забележителност в Толедо е

готическият мост „San Martin“,

който е построен през 13-ти век заедно с неговите две отбранителни кули и манастира „Сан Хуан де лос Рейс“. Сградата е в пищен готически стил,има и църква която се отличава с характерните си орнаменти… Замакът „San Serando“ е средновековен замък,който първоначално е бил манастир през 1088г. ,а по-късно превърнат в крепост за защита от евентуални мюсюлмански атаки. В далечината се вижда гарата,което ще подскаже че с Толедо привършихме а с него и екскурзията из красивата Испания…

Още снимки за Толедо може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 458759757512452. 106729. 100001352950520&type=1&l=92151a183a

Послеслов: За финал ще Ви предложа една

рецепта за Тортия

Това ястие е визитната картичка на Испания. Сервира се навсякъде и по всяко време.

Небходимите продукти са:

4 големи картофа, 6 яйца, 1 глава кромид лук, олио, чер пипер и сол

Начин на приготвяне:

Обелете и нарежете картофите като за мусака или втори вариант – на по-дебели кръгчета. Сложете в тиган повече олио и започнете с пърженето. Пържете ги не много – до златисто /трябва да са меки/. Нарежете кромида на кръгчета и го запържете. В една купа разбийте добре яйцата, сложете добре изцедените картофи от олиото, кромида, сол, и чер пипер на вкус. В тигана оставете олио колкото за омлета/останалото олио може да се ползва за готвене/. Изсипете сместта в тигана. Изчакайте да се ипържи дотолкова, че горната страна да се стегне за да можете да я обърнете. Захлупете с подходяща чиния и обърнете тигана. Когато тортията е в чинията, върнете я в тигана с необърнатата страна надолу за да се изпърже. Пържете още малко и извадете когато е готова. Можете да направите няколко малки или една по – голяма. При голямата е препоръчително да се притиска с нещо когато е обърната. Аз използвам тенджера с вода с големината на тигана.

Да Ви е сладко…

 

 

Автор: Красимир Гетов

Снимки: автор

 

Други разкази, свързани с Другата Испания – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

8 коментара

апр. 21 2011

Тасмания (4): Хобарт – перла в короната

Продължаваме с пътешествието по време на потоп из Тасмания. Започнахме с градчето Лонсестън, преживяхме големите дъждове , гонихме духовете на умрелите в каторгата Порт Артър, а сега продължаваме към столицата Хобарт – най-фотогеничният град на Австралия

Приятно четене:

Тасмания

част четвърта:

Хобарт – перла в короната

Събужда ме неописуемият земетръсен трясък от несполучливите опити за летене на строителното скеле сглобено край фасадата на мотела. Ако ще светът да се сгромолясва, не ми пука! Уморена съм. Искам поне веднъж да се наспя и да не съм мокра, и да не ми е студено. Упорито лежа със затворени очи, но данданията навън се усилва и вече намеква за излитащи покриви и въздушна бомбена атака, не само за катастрофиращи строителни скелета. Повдигам клепач, колкото да установя, че пердетата се веят празнично от неистовите въздушни струи проникващи през миниатюрните невидими пролуки в неуплътнената дограма. Като победни знамена на розички и маргаритки в ярката утринна светлина. Прозорецът се мисли за параден барабанчик и дрънчи, и звъни, и хлопа оглушително като на манифестация. И свири пронизително с уста. Не много умело. Повече го докарва на виене. Малко като сирените на Гражданска защита. Може би най-после ни е застигнало бедствие?! Въздишам тежко и изтривам решително последните паяжини сън, лепнещи по миглите ми. Измъквам се от завивките, за да надникна в аквариума отвъд стъклото. Очаквам да видя вода и риби. Потоп. Какво друго?!Ослепява ме златната хубост на изгряващото слънце. Явно още сънувам.

Хобарт, Тасмания – Австралия

Хобарт

От друга страна, възможно ли е човек да сънува такива оглушително дрънчащи сънища и да не се събуди? Едва ли. Опитвам се да направя бърз анализ на ситуацията (с още мътен мозък, на гладно и преди дори да съм пила кафе). Явно на Господ му свърши водата. Ха! Пада му се! Като разхищава така безогледно. И след като опитите Му да ни издави не дадоха резултат сега е прибегнал към следващия описан в литературата метод – да ни издуха. Скелето отвън потвърждава разсъжденията ми с убедителен трясък и хлопане на неумело излитащи дъски. Стълбовете на електрическите лампи се огъват като тръстики под внезапните пориви. Детето се размърдва в леглото си, открехва с нежелание едвам-едвам едно око и от там се излива такъв изпепеляващ справедлив гняв към непоносимия шум, непоносимата вселена и най-вече невъзможно-непоносимите майки, безспорно отговорни за всички вселенски несправедливости, будещи сладко спящите подрастващи, че за момент се вцепенявам от ужас – какво ли ще стане ако отвори и двете си очи. Като нищо ще ме вкамени вовеки ей тук на място, както съм си рошава, на един крак и по гащи. Никакъв Божи гняв не може да се мери с гнева на Ненагледното. За щастие тежкият клепач се притваря уморено. „Какво е това пък сега?“ – измучава изпод завивките още в несвяст. „Буря“- старая се да звуча неутрално. „Духа, но вече не вали.“ – опитвам малко по-оптимистична нотка – „Даже грее слънце. Искаш ли да излезем за закуска? Преди всевишният да е пратил също напаст от скакалци, мор по кравите, чума и каквото там още има в наръчника Му за небесно възмездие.“ Това разбира се е риторичен въпрос. Споменаването на закуска винаги върши работа и половин час по-късно сме вече на главната пешеходна улица в Хобарт. Благоразумно вървим по средата на павираното пространство – далеч от застрашително разтърсваните козирки и рекламни табели, опитващи се отчаяно да се откъснат от прилежащите си сгради. Насред вихрушката дори не успявам да обърна подобаващо внимание на говорещите бетонни възглавнички, разхвърляни наоколо.(Не съм сигурна това за изкуство ли трябва да минава или за обществена услуга) Търсим завет и отворено кафене.

В ярката съботна сутрин се взираме невярващо в дълбокото синьо на небето. След месеци на сивота и дъжд в тормозения от Ел Ниньо (или Ла Ниня – все не мога да схвана кого точно винят метеоролозите) Куинсланд зяпаме учудени почти като младия глист: „Тате, а какво е това там голямото синьото и онова красивото златното?“ Цветовете ни заслепяват. Сега вече се налага да се екипираме със слънчевите очила. (Знаех си аз, че ще им дойде времето. Слънцезащитния крем си обещавам да го използвам когато ни връхлетят скакалци и чума.) Нямаме нужда от карта, за да се ориентираме безпогрешно къде е морето. Като новоизлюпени морски костенурчета инстинктивно се отправяме натам.

Столицата на Тасмания Хобарт е вторият най-стар град в Австралия.

Основан само 15 години след Сидни край естуара на река Деруент, в полите на снежната планина Уелингтън в далечната 1803 година с пристигането на първите бели заселници – 74 затворници, 71 войници, 21 съпруги и 14 деца. Единствените други обитатели на острова по това време били немногобройни групички аборигени и невиждани другаде зверове – тромави уомбати, свирепо-изглеждащи тасманийски дяволи, всевъзможни размери кенгура, странни птици, още по-изумителни птицечовки и раирани вълци, известни днес като (изчезналият) Тасманийски тигър. Растителността също не радвала окото с нищо познато и родно – евкалипти, папрати и бодливи храсталаци. Само морето предлагало обичайния комфорт на солените си ветрове, изобилие на морски дарове и най-вече връзка с цивилизацията. Не е чудно, че новозаселилите се столичани организирали градчето около пристанището. С гледка към водата и пристигащите кораби. Към всичко останало на сушата прилагали основния колонизаторски закон:“Ако бяга стреляй, ако расте сечи!“ Много скоро вече нямало и следа от екзотичната островна флора и фауна край градеца. Нито пък от оригиналното аборигенско население. Не останало много ни за стрелба, ни за сеч. Проспериращата затворническа колония в Порт Артър осигурявала евтина (направо безплатна) работна ръка, дървен материал и плавателни съдове за бързо разрастващият се търговски, административен, заселнически, китоловен и тюленоловен център, тогава известен още като Хобартон (официално обявен за град и преименуван на Хобарт едва в края на 19-ти век)

Хобарт, Тасмания – Австралия

Хобарт

Когато през 1853-та Дарвин спира тук за два дни с кораба „Бигъл“

го впечатляват жълтеещите ниви и тъмно-зеленото на картофените плантации опасали ниските склонове на планината. Впечатлява го и липсата на сгради в 15-хилядното селище. И цялостната изостаналост. Описва положението като „много по-лошо дори в сравнение със Сидни“. Изобщо впечатленията на Дарвин от Тасмания и Австралия са предимно възторжени по отношение на природата, но нескрито песимистични колчем стане дума за обществото. Бедност, невежество, разпуснати нрави, тотална липса на интелектуални амбиции, жестокости към аборигените, варващина, никаква инфраструктура, слаба икономика, непреодолима изолация, неизмерима тъга и незаличимата стигма на затворническото начало надничат натрапчиво от редовете. Прозорливият естественик си признава открито, че: „За мен изгледите за бъдещето на тази колония са съвсем непонятни.“ и отплава от Тасмания със следната бележка в дневника си:“Сбогом Австралия!Ти растеш и без съмнение някой ден ще властваш като велика принцеса на Юга; за топла привързаност си вече голяма и честолюбива, но за уважение си още малка. Напускам бреговете ти без тъга и съжаление.“

Е, аз пък имам огромното удоволствие да докладвам от личен опит, че 150 години по-късно

Тасмания вече е Принцесата на Юга, а столицата Хобарт е искрящата перла в короната й.

Населението на града е малко над 200 хиляди души, сгради има в изобилие, при това в чаровно разнообразие от архитектурни стилове – Хобарт притежава една от най-добре съхранените колекции на колониална архитектура в Австралия, както и много модерни и съвременни сгради; улиците са широки, просторни, незадръстени; хората са любезни и усмихнати; пристанищните докове – спретнати и чисти; над река Деруент се огъва мощната снага на огромен бетонен мост, свързващ двете части на града (прилича доста на Аспаруховия мост във Варна); икономиката процъфтява, движена от туризъм, земеделие, риболов, пиво-, шоколадо- и винопроизводство. Днешен Хобарт е столица на чревоугодничеството, културен и образователен център, главна база за антарктически експедиции, традиционен финал на грандиозната новогодишна регата „Сидни до Хобарт“, домакин на безброй фестивали и спортни събития, един от най-екологичните градове на Австралия, прогресивен, модерен, споменат е дори в Глобалния индекс за иновации и технологично развитие наравно със световен лидер като Рейкявик.

Разстлан като пищна бродерия по полите на планината Хобарт се спуска стръмно към мастилено сините води на залива. Краката сами ни отвеждат по надолнището до

крайбрежната уличка „Саламанка“

с известните в цял свят редици от реставрирани пристанищни складове, задължително присъстващи във всяка тасманийска картичка и реклама. Добре че вече сме ги виждали на снимка, защото днес гледката е блокирана от стотици шатри, чадъри, сергии и безброй шарении. Съботния пазар на „Саламанка“ е грандиозен. Пословично известен в цяла Австралия. И шумен. И великолепен. И претъпкан. И слънчев. Празничен и неустоим като лунапарк. Пълен с лакомства и изкушения. Чувствам се като петгодишна на селски панаир. Едва се въздържам да не си купя смешни чорапи, абсурдна шапка, картина на яхта, щайга ягоди, седем вида сладолед, рокля от 70-те, ламаринен гущер, цяла пита сирене. На книгите обаче не устоявам.

Пазар Саламанка – Хобарт, Тасмания – Австралия

Забелязвам, че щандовете преливат от кралска литература и фотоалбуми. Отнема ми известно време да схвана, че е заради Мари-Елизабет Доналдсън -принцеса на Дания, съпруга на датския престолонаследник, която е родена и израсла в Хобарт. Което пък прави всички хобартци и тасманийци един вид родственици на датския кралски двор. Предполагам, че всяко момиче в Тасмания живее с мечтата да срещне европейски принц-ерген. Другият световно известен син на Хобарт е Ерол Флин(за младите, които не са го чували – Холивудски актьор, звезда и сексимвол от средата на 20-ти век, когато мъжете бяха секси само, ако са с бронзов загар, пура и шпага). В неговата богато илюстрирана биография откривам, че с Бояна сме се возили на една от яхтите му – „Барбари“ в езерото Таупо в Нова Зеландия. Това може би ни сродява индиректно с датската принцеса, а?! Изправям по-високо глава, както подобава на истинска европейска аристократка.

Докато да разгледаме всичките 500 сергии, да закусим, да позяпаме галерийките наоколо, да се спрем пред всеки от ретро-автомобилите, наредени в лъснат хромиран шпалир край алеята, да поседим на изтърканите каменни стълби, където някога червените фенери са приласкавали самотни моряци, да послушаме смешките на улични комици, да дегустираме сирена и шоколади, да поприказваме със случайни минувачи и да се порадваме на слънцето, ето ти го, станало пладне.

Ретро-автомобили – Хобарт, Тасмания – Австралия
Ретро-автомобили

Бързаме към яхтеното пристанище, защото имаме резервация за разходка и обяд на историческата бригантина „Windeward Bound“. Разходка всъщност едва ли е най-подходящата дума, тъй като предложението за туристите е да участват в управлението на платнохода. Това от своя страна изисква подготовка, екипировка, катерене по мачтите, работа с въжета. Запалената ми яхтсменка просто няма търпение да се качим на борда и да разпънем платната. Разочарованието й е неописуемо, когато ни посрещат на трапа с лошата вест, че поради бурния вятър излизането в морето се отменя. Даже за маневри в пристанището е твърде опасно. Капитанът и екипажът му лично се извиняват, но това не смекчава никак личната обида, с която мирозданието зашлевява отново подмолно и незаслужено горкото ми жадуващо приключения дете. Още от Коледа насам, където и да отидем наводнения, бури и нововъведени възрастови граници объркват плановете й за приключения и екстремни преживявания. Даже на плаж още не сме били това лято! Сълзите в очите й може и да са от блъскащият в лицата ни вятър, но нещо в отпуснатите й рамене ми подсказва, че е време за крути мерки. Втурвам се моментално в действие – настанявам я в първия зърнат крайбрежен ресторант, поръчвам специалитета на деня – тасманийска сьомга с миди, скариди и бутилка бяло вино – и като грижовна майка започвам веднага да уча чедото как се дави мъката в чаша. То, нали ми е умничко, схваща бързо.

Най-фотогеничният град на Австралия

ни се усмихва ласкаво отвъд панорамните прозорци, рибарските лодки се полюшват прелъстително край кея, яхтените мачти се накланят елегантно под поривите на бурята, слънцето разхвърля златни монети по лъскаво-разтрошената повърхност на залива, небето сияе с онзи уникален бодряшки цвят, който ми напомня за победни фанфари и непременно трябва да бъде кръстен Тасманийско синьо (ако още не е), сервитьорът е с маорски ген и кивешки чар, а виното – новозеландско. След ликьора и кафето си тръгваме в прекрасно настроение, леко фиркани посред бял ден, решени да се забавляме напук на всички вселенски заговори.

Най-фотогеничният град на  Австралия – Хобарт, Тасмания

Хобарт

Катерим стръмните тесни улички на архитектурния резерват Батъри Пойнт- старият град с безукорно поддържаните историческ къщички, с миниатюрните им веранди и символични цветни градинки – все едно излезли от викторианска пощенска картичка. Мотаем се из антикварните магазини, прелистваме стари навигаторски карти, литографии, любителски акварелни пейзажи, мерим шапки с воалетки в ретро-бутиците, правим едно кръгче в ботаническата градина, следваме за малко историческия маршрут от туристическата карта, за да поснимаме архитектурни паметници, колебаем се известно време дали да влезем в музея на корабоплаването, но все тъй недоутолената ни жажда за слънце надделява – спускаме се пак надолу по склона към гравитационния център на градчето. Крабрежната алея, обточена от край до край с кафенета, бирарии, ресторанти, павилиончета за пържена риба и картофи, пицарии и барове, ни мами с жива музика и тълпи елегантно облечени хора.

Най-фотогеничният град на Австралия – Хобарт, Тасмания

Хобарт

Вятърът е постихнал и в топлата привечер

Хобарт ни очарова с чара на малките черноморски градчета

С мириса на водорасли, неспирния крясък на чайките, вкуса на ръжда и сол във въздуха, смесен с домашната миризма на пържена риба и туристическия полъх на парфюми. Изглежда сякаш целият град е излязъл за вечеря и раходка по пристана. Наконтен, небързащ, отпускарски. Включваме се неусетно в местния вечерен парад по неписания, но задължителен за всеки морски градец маршрут – край водата, яхтите, кръчмите. Не е трудно – просто следваме тълпата. Нейните течения и приливи ни изхвърлят вече по тъмно, като водорасли останали на плажа след бурята, пред закотвено току до пешеходната алея корабче, продаващо пържени морски деликатеси в картонени кутии. Пресни, направо от днешния улов. Напомня ми толкова много любими моменти от детството, просмукани с дъх на пържена цаца и панирани калмари. Поръчваме си „Капитанска кошница“ – колекция от всичките лакомства в дългото меню.

Обяд – Хобарт, Тасмания

Тасмания е столицата на морските дарове

– тук се развъждат и ловят сьомга, скариди, стриди, миди, раци, омари, океански и речни риби от всякакъв вид и размер. Ако ще прояждам морски животни тук му е мястото. Оттегляме се с горещата си мазна вечеря на безднадеждно оцвъкана от чайките пейка в компанията на оглушително спорещи гларуси, нежно припляскващи вълни и други гладни туристи. Както сме го правили толкова летни вечери в Несебър или на Рибарския плаж във Варна.

Притъмняващото небе ни поръсва с водни капки – първо деликатни и освежаващи, после все по-мокри и досаждащи. Вятърът внезапно охладнява неприятно. Аха, лятната ваканция свърши. Връщаме се в света на Божието възмездие.

Нощният Хобарт ехти от музиката на безплатния рок-концерт в парка до пристанището и привлича неудържимо сдемнайсет-годишната ми спътница. Аз се отправям в обратната посока – нагоре по баира. Съботната вечер трака с високи токчета по тротоара, смее се с младежки гласове, току изръмжава внезапно с мотоциклетен бяс и дрънка дълго на китара от съседния хостел. Но поне строителното скеле се е отказало най-после от опитите си за летене и успявам да заспя.

Очаквайте продължението

Автор: Изабела Шопова

Други разкази свързани с Австралия и Тасмания – на картата:

8 коментара