Archive for the tag 'Саграда Фамилия'

мар. 15 2016

В Барселона за 3 дена (1): Камп ноу и Саграда фамилия

Заедно с Галена тръгваме към Барселона – първият ден ще ни е посветен на Камп ноу и Саграда фамилия. Приятно четене: В Барселона за 3 дни първа част Камп ноу и Саграда фамилия Имах една мечта – да видя с очите си „Саграда Фамилия”, недовършения шедьовър на Антонио Гауди в Барселона.  Виждала съм стотици снимки от […]

6 коментара

Дек. 02 2011

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (3)

Пътеписът ни днес ще бъде продължението на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и Монако, Франция, Виена и ХърватияА днес ще бъдем продължим към Испания, Гърция, Албания и Македония

Приятно четене:

 

От Балканите до Пиренеите с автобус

 продължение

/Записки/

 

 

4 април 2006г.

Барселона (Испания)

е  голям пристанищен град  на Средиземно море. В близост до пристанището се извисява паметник на Колумб. Първото нещо, което видяхме при влизане в града,  бяха 8 извисяващи се в небесата,  остри и тесни конусовидни кули. Оказа се, че това е емблемата на Барселона –

катедралата „Св. Семейство” (“La Sagrada Familia”)

– грандиозно творение на испанския архитект Антони Гауди.

Саграда Фамилия, Барселона

 

Впечатляваща постройка, която все още не е завършена. Този своеобразен архитект е проектирал и много  сгради, дори  цял “град”, който понастоящем е известен като Парка “Гюел”. Посетихме го. Къщи с чудновати покриви, балкони и фасади, разположени сред много зеленина –  като в приказките. Идеята на Гауди да построи екологично чист град,  не е била разбрана от съгражданите му.  Никой не е  купил построените от него къщи и  той фалирал. Умрял на преклонна възраст като бедняк.

Къщите на Гауди и паркът Гюел, Барселона

 

Иначе Барселона е красив град с много хора по улиците, особено когато има мач между „Барселона” и „Реал” Мадрид. Градът не е  много чист. Пазарите са покрити и добре подредени. Купих си ягоди (за 1 евро) –  изглеждаха съблазнително – червени,  големи и ужасно безвкусни.

 

7 април  2006г.

Сарагоса.

Катедралата  “Сеньора дел Пилар” (Seniora del Pilar)

е построена на място, където се е явила Девата. Величествена катедрала в готически стил! Казват, че била втора по големина след „Св. Петър и Павел” в Рим. В катедралата видяхме  окачени по стените знамената на почти всички испаноезични  държави. На  Куба също.

 

7 април 2006г.

Мадрид

Градът е основан от арабите през X век. През XVI век става официална резиденция на испанските крале. Красив и спокоен град с елегантно облечени възрастни хора, които сутрин се разхождат хванати под ръка. Снимахме се пред Кралския дворец, който е само музей. Испанският крал Хуан Карлос си има резиденция в покрайнините на града.

 

Посетихме

Музея „Прадо”,

където преди да ни пуснат да влезем, обстойно ни изследваха за носене на оръжие, ножове и др. Мене три пъти ме връщаха, докато не свалих всички украшения: пръстени, обици, медальон, часовник, колан т. н. За един мъж от групата извикаха полиция,  за да даде обяснение защо носи нож (независимо, че доброволно  го е показал и предал). Явно хората много са се наплашили след атентата на гарата през 2004 година. След тези перипетии ни пуснаха в музея, където видяхме картини на Ел. Греко (с мрачна религиозна тематика), прекрасни портрети на Фр. Гоя (“Автопортрет”, “Голата и Облечената маха”), портрети на Д. Веласкес на “Придворни дами” на Филип IV,  неговото семейство и много  др.

 

8 април 2006г.

Толедо – старата столица на Испания

Град с добре  запазени или по – скоро възстановени крепостни стени, тесни улици, много готически катедрали, синагоги, магазинчета за сувенири, занаятчийски работилници,  кафенета и пр. Всички в един и същи стил! Вървейки по тесните улици имах чувството, че от ъгъла ще се появи някой рицар на кон в пълно бойно снаряжение. В магазините за сувенири преобладават оръжията – мечове, шпаги, рапири, рицарски брони, шлемове и др.  Тук се изработват всички оръжия  за исторически филми по поръчка  на Холивуд. От едно магазинче – работилница си купих  за спомен ръчно изработени обици с вградена златна нишка.

Cathedral of Toledo, C/ CARDENAL CISNEROS, S/N, 45002 Toledo, Spain

 

След много обиколки из града, решихме да посетим  най-голямата Катедрала в  Толедо и най-красивата в цяла Испания! И не сгрешихме! Най-разкошен е Главният олтар с многоцветна скулпторна украса с форма на вълнообразни пламъци. Пет реда скулптори възпроизвеждат живота на Христос. Бялата Мадона изваяна от мрамор  е истински  шедьовър! Най-накрая видях картина на религиозна тематика – Разсъбличането на Христос на Ел Греко, която да не ме ужасява! Прекрасна е! Само заради нея си заслужаваше да платя  входа от 6 евро! Е, не само!

 

7 юни 2008г.  

Верия (Северна Гърция)

 Старото име на града  е Бер.  Видях едно от местата в, където е проповядвал Св. Апостол Павел.

 

7 юни 2008г. 

Кастория (Костур)

 Това е неголям град – разположен на брега на живописно езеро. В града има   множество църкви – според екскурзовода  около 70. Църквите са от  X – XIV век. Повечето са малки с добре запазен автентичен  вид. Срещат се буквално през 50 метра, като че ли всяко семейство си е имало църква. От дясно на входа на една от тях  видях изографисани българският цар Михаил и майка му Ирина. Такива автентични църкви от времето на княз Борис  има  малко  запазени  в България. Заслужава си да бъдат видяни!

 

8 юни 2008г.

Остров Св.Ахил

 Намира се  в Малкото Преспанско езерона границата между Гърция и Албания. До острова се стига пеша  по добре укрепен понтонен мост. Единствената обитаема постройка е един малък дву-етажен хотел. Собствениците са семейство и говорят разбираем български език. Бяхме единствените посетители! Някои от нас закусиха с бюрек. Други като мене пихме кафе в големи порцеланови чаши.

В близост  до хотела се намират останките от голяма църква – базиликата „Св. Ахил” –  вероятно строена от цар Самуил, когато този остров е бил негова столица, преди да се премести в Охрид. Църквата е била патриаршеска. Заемала е площ от около 968 кв. метра. В нея Самуил е пренесъл мощите на Св. Ахил, след  като е превзел Лариса през 986 г.  Църквата вероятно е разрушена  след падане на България под византийска власт. Понастоящем са запазени  само части от олтарната и двете странични стени. Останките са добре консервирани и ще издържат поне още 1000 години. Стенописите са свалени и се пазят в музея в гр. Лариса. От дясно на олтарната стена в църквата  е намерен гроб (саркофаг от камък) с кости и останки от червена златоткана плащеница. Според гръцкия археолог проф. Николаос Мицопулос (който е правил археологическите разкопки) това са костите на българския цар Самуил. Повод за това твърдение е накриво зарасналата лакътна кост на лявата ръка (известно е, че Самуил е бил ранен  при битката при Сперхей). До саркофага на Самуил се виждат  още два.  Биологичната екзпертиза на останките в тях е показала, че  са  на  сина му  Гаврил Радомир и на племенника му Иван Владислав. При археологическите разкопки около църквата са намерени  и останките на 300   войни – счита се,  че са Самуилови.

От резиденцията на  цар Самуил следи няма, но са открити останки от крепост в месността  “Калето”. В подножието на “Калето” се намира  църква наречена “Св. Богородица Порфирна”,  строена през 16 век – вероятно върху основите на стара църква  строена от цар Самуил. За да закриля владетелската резиденция,  Богородица е изобразена с пурпорно  червено наметало (символ на владетелска власт), поради което е наречена “Порфирна”.

Църквите на острова са били 11 на брой и  са били   повече от къщите.  За  това  островът  се счита  от местните хора за свято място. Свято е  според мене най – вече за нас  българите,  тъй като е пазило  стотици години гроба  на цар Самуил и спомена за трагичната за България 1014 г. Поклон!

 

9 юни 2008г. 

Едеса (Воден)

 Градът е наречен Воден, поради многото водопади около, които е възникнал. В църковния двор са запазени гробове на български архиереи. Хората по тези места разбират добре български, но го говорят само при необходимост.

 

9 юни 2008г. 

Лерин (Лариса)

 Градът е бил опожарен по време на  войните (1912 – 1918 г.), а  населението – избито. Построен е отново и е заселен с гърци от Мала Азия. В околните села обаче населението е изцяло „славяно – езично” както го наричат  гърците. Сами се убедихме в това.

 

12 юни 2009г. Хотел „Оаз”( Албания) – курортен  комплекс в околността  на

гр. Дуръс –   Адриатическото крайбрежие на Албания.

Настанихме се привечер. Хотелът изглежда добре. Има баня с непрекъснато течаща  топла вода.   Има и климатик. Вечер има  комари, но ако се затвори вратата и се пусне климатика, комарите изчезват. Пред хотела има басейн, заобиколен с шезлонги –   след него е плажа.  На плажа има легла със сенници и чадъри с масичка за кафе и пепелник,  покрит с капаче. Направо супер! На нашите плажове такива чадъри не съм виждала. Ползването на леглата и чадърите е  безплатно. Плажът е сравнително чист. Има широка плажна ивица, покрита с много финозърнест  пясък.  Никой обаче не лежи на хавлия на пясъка. Къпахме се няколко пъти. Водата беше хладна докато се потопиш, след това става приятна и не ти се излиза. Откровено казано не ми се тръгваше от Дурaс!

 

13 юни 2009г.

Дуръс. Старото му име е Драч

Според екскурзовода (албанец – завършил право в Москва) останки от стария град  няма, тъй като  лежи под новия, а археологически разкопки не са правени. Има разкрит  само един амфитеатър от римско време – изключително добре запазен.  В средата на амфитеатъра се намира стара обитаема къща, която пречи на археолозите да продължат разкопките. В града има много циганки, които водят по няколко циганета,  просят и са ужасно нахални. В центъра на града видяхме една сравнително голяма  новопостроена джамия.  Видяхме  и една сграда с кръст на покрива. Оказа се, че това е резиденцията на бившия им крал, който е бил християнин.

 

14 юни 2009г.

Тирана

 Според екскурзовода,  градът е наречен  на някакъв паша, който го е  управлявал и е бил голям тиранин. 60% от населението на Албания са мюсюлмани, 30% са православни,  10% са католици, но   хората  не се делят на   мюсюлмани и християни.

До 1945 г. 80% от населението на Албания е било неграмотно. Университетът в Тирана е построен през 50те години на миналия век. В него учат главно албанци, чужденците са малко. Албанският език е индоевропейски, но не прилича на никой от европейските –  има  общо само с латинския.

В центъра на града видяхме  стара джамия от 15 – 16 век. В близост до нея се издига паметника  на Скендербег ( Георги Кастриоти ) – (1405 – 1468 г.) – национален герой на Албания – обединил феодалните владения и оглавил борбата на албанския народ срещу турските поробители. Цели 24 години е отбивал успешно турските нашествия!

В центъра на града видяхме също сградите на  министерствата, разположени почти в кръг. Построени са по проекти на италиански архитекти. Сградите обаче не ме впечатлиха особено. Е, много по – добре изглеждат от сградата на Операта, която е по съветски образец.

В близост до центъра се намира  Пирамидата на Енвер Ходжа. Бетонна мегаломанска постройка, която понастоящем е празна и само загрозява околността.

Тирана общо взето е чист град, с градини и шадравани.  Видях елегантно облечени млади жени по улиците. Повечето носят бамбукови чадърчета, за да се пазят от слънцето. На нас ни ги предложиха за по  8 евро. Как пък не! Младите момичета (15 – 16 годишни) ходят с дънки и къси потници. Заговарят ни на английски. Усмихват се. Никъде не видяхме жени с шалвари или дори със забрадки. Явно това е работа  на Енвер Ходжа – погрижил се е да заличи всички религиозни различия. Изобщо в Албания видях много по – малко църкви и джамии, отколкото ние имаме в България. Строежите са  много. Сградите са боядисани в светли тонове. Строителството е дву – три етажно. Има и много стари сиви панелни сгради, които на места се „крепят на честна дума”. Такива сгради  видяхме повече пътувайки из страната. Видяхме и запустели фабрики с комини, без прозорци, полуразрушени.

Пътищата макар и тесни са много добре асфалтирани, без дупки и кръпки (поне там, където минахме). Повечето автомобили са  с марка „Мерцедес”. Много силно впечатление ми направиха  бетонните бункери, които се срещат почти повсеместно. Питах се –  останки от Втората световна война ли са  и  защо ги има   навсякъде? Ние имаме такива бункери, но само по южната ни граница.  Забравих да попитам екскурзовода. Чак тука в Института, научих, че са строени по времето на Енвер Ходжа,  за  да ги пазят от „врага”.

15 юни  2009г. Напускайки Албания  –  спряхме в

гр. Струга (Македония)

 Струга е много хубав град с преобладаващо албанско население. Тук –  там  се срещат по – възрастни жени с шлифери и забрадки, облечени по „мюсюлмански обичай”. Младите момичета обаче са облечени с дънки и потници. Не можеш да познаеш кои са албанки и кои македонки? За втори път идвам в Струга и двата пъти къщата – музей на “Братя Миладинови” е затворена. Дали изобщо   някога  е  била отворена? Няма и кого да попитам. А река „Черна Дрина”  е все така пълноводна и  чиста! Момчета по бански скачат от мосовете във водите й. Голяма атракция е!

 

15 юни 2009г.

гр. Охрид

 За кой ли път вече посещавам този прекрасен град! Лебедите все така плуват в езерото –  зиме и лете все са там! Какво ли ново ще видя този път? Новото бяха изворите на р. „Черна Дрина” над  манастира „Св. Наум”. Отидохме до там с лодка с гребла. Мястото е тихо и  закътано. Сякаш човешки крак не е стъпвал  наоколо. Реката е дълбока, но бистра и прозрачна. На дъното се виждат пясъчни „шапчици”, които  ту се надигат ту –  спадат. По – нататък  покрай брега видяхме и „гейзери” е  не съвсем,  защото не надвишават много повърхността, но  видимо това са изворите на реката. Заслужаваше си да ги видя!

 

Очаквайте продължението

Автор: Мария Лазарова

Снимка: авторът

 

Други разкази свързани с Европа – на картата:

2 коментара

ян. 24 2011

С дъх на сангрия и ухание на жасмин – Барселона

Когато зимата настъпва отново (не че се оплаквам ;-), като че ли е най-добре да прочетем за място слънчево. Днес Милена ще ни води до Барселона. Приятно четене:

С дъх на сангрия и ухание на жасмин – Барселона

Барселона оставя невероятно очарование у всеки, който я посети и копнеж да се върне там отново. Барселона е уникалността на шедьоврите на Гауди, Барселона е красотата на крайбрежието, Барселона е уханието на жасмин, което се носи от почти всяка градинка, покрай която минаваш.  Барселона е един от градовете, за които не може просто да се разкаже. Той трябва да се види, да се почувства.

Началото на май е. Въоръжени с купища събрана информация за града, съвети за пътуване и голяма доза ентусиазъм прелитаме над града. Самолетът се снижава, морето е под нас, правим завойчета във въздуха, за да заходим към пистата, а аз умирам от ужас както при всяко кацане, стискам зъби, замръзнала от страх и си казвам, само и сега да кацнем, повече в самолет не се качвам (до следващия път, когато ме обземе пътешественически дух). Бях прочела, че летището е огромно и трябва доста да внимаваш, за да не пропуснеш лентата с багажа. Всъщност то по нищо не се различава от другите големи европейски летища, следваш табелите, следиш информационните табла и се ориентираш без проблеми. Още на летището от гишето за информация можете да поискате карта на града. Дават я безплатно. Тя обаче е много голяма и подробна и всъщност е неудобна за ползване. В хотела ще ви дадат друга, джобен формат, която е по-опростена и напълно достатъчна за орентацията ви из туристическите забележителности. Мънички карти разнасят и улични търговци из главната улица. Вероятно струват 2-3 евро. От летището до града вървят два автобуса A1 и A2, крайната им спирка е площад Каталуня.

Ла Рамбла, Барселона

Ла Рамбла

Ла Рамбла

Ла Рамбла е главната туристическа  улица. Притежава особен колорит. Пълна е със сергийки с всевъзможни дрънкулки, сувенири, пощенски картички, ресторантчета с масички на улицата и множество  маскирани персонажи, които забавляват туристите и красят снимките им срещу няколко цента. Оживена е до късно през нощта като понякога е толкова претъпкано с туристи, че разминаването е трудно.

В една от първите пресечки след площад Каталуня е сгушено пазарче, което изкушава с всякакви екзотични плодове и фрешове. В края на деня, когато продавачите вече прибират сергиите, там можете да намерите плодовете и соковете на половин цена. Сандвичи и разни кексчета също.

Бахме резервирали

хостел в една пресечка на главната улица Ла Рамбла

Очаквах мястото да бъде мизерно, все пак бе хостел и  то един от възможно най-икономичните варианти за спане, но бях приятно изненадана. Оказа се много приятно и чисто. В стаите липсваше само телевизор и минибар, което смъкваше категорията му от хотел на хостел, но едва ли някой е отишъл в Барселона, за да гледа телевизия, нали. Районът на площад Каталуня, Ла Рамбла и паметника на Колумб е най-подходящото място, според мен, за избор на хотел.  Някои от забележителностите са само на 5 минути, можеш да отскочиш до брега на морето и да се разходиш там всяка вечер, районът е оживен до късно, а от площад Каталуня лесно можеш да стигнеш до всяка точка на града с градски транспорт. На всяка спирка има карта с номерата на автобусите и маршрутите им, така че е лесно за ориентиране, дори без да познаваш града.

Паметникът на Колумб, пристанището и Аквариумът

И така, регистрирахме се в хотела, хвърлихме багажа в стаята и тръгнахме на разходка. Решихме първо да потърсим ресторантче да хапнем и да си починем.  Беше станало обяд. От Ла Рамбла ни примамваха приятни открити заведения, но тъй като там е доста скъпо, решихме да се шмугнем в страничните улички в търсене на приятно местенце.

Страничните улички обаче никак не са приятни. Малки, тесни и тъмни, пълни със съмнителни типове, проститутки, сутеньори, продавачи на дрога и то посред бял ден. По най-бързия начин претичахме от там и се озовахме на приятно площадче с палми, и заведения на прилични цени. Разходката ни продължи към паметника на Колумб и морето.

На пристанището се намира и

Аквариумът,

където можете да видите огромно разнообразие от невероятно красиви и цветни средиземноморски риби. Тунелът с акулите също е атракция. Направен е така, че да създава виртуално усещане, че си заобиколен от вода и акули в тях.

След аквариума отново се озоваваме на пристанището и тръгваме по безкрайната крайбрежна улица и квартал Барселонета. Думите тук са излишни. Красота, спокойствие, безкрайна алея с палми, зеленина, цветя и фонтани. Малки бели яхти, закътани сред многобройните кейове. Възможностите за разходка са неограничени.

Навътре по кейовете, край  морето и яхтите или покрай брега сред палмите. И навсякъде е пълно с пейки , на които да поседнеш и да се полюбуваш на гледката, ресторантчета и кафенета, млади и усмихнати хора. Барселона е рай за пешеходците. Безкрайни пешеходни алеи, широки тротоари и паркове със зеленина, изникващи сякаш от нищото. Прекарахме на крайбрежието целия следобед, докато вече краката не ни държаха от дългата разходка, а хоризонтът ни примамваше с нови интересни места, които очакваха фотоапарата, ако повървим още малко напред и после още малко и още малко….

Гауди – Саграда Фамилия, Паркът Гюел и къщите Ла Педрера, Батьо и Мила

Следващата сутрин бе денят на Гауди. С карта в ръка и болки в краката тръгнахме този път в обратната посока, нагоре, в търсене на Саграда Фамилия. По пътя разгледахме (отвън) другите къщи, проектирани от него. Разстоянието

от площад Каталуня до Саграда Фамилия

никак не е малко, но ние предпочитаме да вървим от една забележителност към друга пеша. Със спирки за почивка на някоя от множеството китни пейки по пътя или примамени от вкусотиите в лъскавите сладкарници, както и със задължителните фотопаузи край интересни архитектурни шедьоври, които не знаехме чии са или какви са, просто случайно се натъквахме на тях в търсене на катедралата на Гауди. И ето я пред нас – величествена и неописуема. Никой разказ не би могъл да предаде уникалността на творението, нито пък лентата е в състояние да запечати картината в целия й бласък и пълнота. Прекарахме часове край нея, обикаляйки я или съзерцавайки я от хубавата градинка отпред и след часове вперени в детайлите пак оставаха такива, които все още не сме видяли.

Според програмата, която си бяхме начертали, трябваше от Саграда Фамилия да се отправим към парка Гюел, но дали заради умората от предния ден или заради магнетизма на катедралата прекарахме часове около нея, хапнахме в ресторантче наоколо, насладихме се на кана „Сангрия” и разни испански вкусотии и после се върнахме в хотела, решавайки че паркът на Гауди заслужава да му се насладим отпочинали на следващата сутрин.

Паркът Гюел

е отдалечен от останалите забележителности и от центъра на града. Намира се на един от хълмовете в Барселона и предлага хубави гледки от високо. Най-лесно се стига до него с метро, а за уморените туристи, които не обичат да катерят стръмни улици са монтирани ескалатори, които да те отведат горе без особени усилия. Самият парк – шедьовър, както всичко проектирано от великия архитект. Нужни са ви поне 3-4 часа, за да го разгледате спокойно и да направите поне стотина снимки на каменните палми, причудливите тунелчета под тях, необикновените пейки и уникалните мозаечни къщи.

Площад Испания

Късният следобед сме го заделили за хълма Монджуик, площад Испания и двореца. Отново метрото ни отвежда там (вече сме твърде уморени, за да си позволим лукса да кръстосваме града пеша). Идеята е да разгледаме мястото по светло, да направим безброй снимки и да дочакаме вечерта (петък е), когато трябва да започне магическото шоу на танцуващия фонтан. Гледката е величествена, но сме малко неприятно изненадани, че фонтаните не работят.

Изчакваме вечерта заедно с още неколцина туристи, дошли тук за шоуто и се питаме взаимно ще го има ли. Стъмва се, а хората са твърде малко за такава грандиозна програма. Оказа се, че шоу има само в събота, така че малко разочаровани се прибираме към хотела, но ваканцията ни не е свършила, така че утре пак ще сме тук. Така и стана. На следващата вечер мястото сякаш беше преобразено като с магическа пръчка.

Всички фонтани работеха, тълпи от хора изпълваха площада, а когато започна програмата и фонтаните затанцуваха, обагрени в червено, жълто, зелено, розово…. наслада за всички сетива.

Побле Еспаньол

Завършихме деня на площад Испания под звуците на „Барселона” на Фреди Меркюри и го започнахме пак на същото място, този път в търсене на испанското селце Побле Еспаньол, което пресъздава архитектура и занаяти от всички краища на Испания.

По пътя към него минахме край олимпийския огън и олимпийския стадион, а на връщане отделихме малко време за един парк, чието име вече забравих. Отправихме се към лифта, който виждахме в далечината, за да слезем с него до морето. Оказа се, че на хълма има два лифта. Първият, който срещате по пътя води към планината, а малко по-надолу по улицата е другият лифт, с който се прелита над морето и те отвежда долу на пристанището.  Преди да се качите на лифта ви среща прекрасна градинка с великолепни цветя, храсти, фонтанчета и скулптури, а на самата тераса, от която се взема лифта има кафене с невероятна гледка към морето и града.

Паркът на Цитаделата

Последният ни ден. Трябва да освободим стаята в хотела, оставяме багажа там и се отправяме на безцелно шлаене, тъй като полетът ни е късно вечерта. Вече сме разгледали основните забележителности и решаваме, че ще прекараме деня в парка на Цитаделата.

Предните дни винаги го пропускахме, тъй като бе много близо до хотела. Все го оставяхме за края на деня след  разходката до по-далечните обекти и после бяхме твърде уморени и се отказвахме от него. Е днес няма да го пропуснем.  Не го пропускайте и вие. Невероятно място. Толкова много красота и релакс.

Отделете му няколко часа, за да можете не просто да преминете край него и да снимате езерцето, фонтаните и храстите, а да се поглезите, излежавайки се на някоя пейка и да усетите духа на това магическо кътче за релакс. Насладихме му се и се отправихме пак към морето, за сетен път крайбрежието ни теглеше на там.

Оставащите няколко часа минаха в разходки сред палмите и припичане на слънце край плажа, загледани в младите хора, които спортуваха наоколо, в синевата на водата и блясъка на яхтите край нас. Неусетно дойде времето за връщане в хотела, за да вземем куфара и да се отправим към летището и към вкъщи. Питам се кога ли отново ще се върнем там, но толкова много места по света все още ни очакват, че не знам ще имаме ли възможност да се върнем отново към онези, които оставят най-трайни спомени в съзнанието.

Милена Илиева – 8.01.2011г.

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Испания– на картата:

Испания

4 коментара

мар. 22 2010

Испания: От единия до другия бряг (2): Барселона на път за Тенерифе

Продължаваме с обиколката на Испания от единия до другия ѝ бряг. Бяхме вече в Палма де Майорка, а днес ще наминем през Барселона. Приятно четене и не забравяйте да се включите в писането на юбилейния хиляден пътепис:

Барселона между Палма и Тенерифе

Та така – след като се натоварихме на кораба и капитана наду свирката скочих на палубата да правя снимки. Обаче тя тази работа с излизането от пристанището не беше от най-лесните, и най-бързите. Щракнах няколко снимки междувременно ето да речем тази е на някаква крепост където мъжете са се криели от жените си горе в гората да могат на спокойствие да се отдадат на сиеста и сангрия под предлог че охраняват града

Крепостта на Палма де Майорка


и пак катедралата която дори и на фона на всякакви хотели и бетонни простотии си е най-внушителната сграда

Катедралата на Палма де Майорка, Испания


Разгледахме част от острова пък и тук се заприказвах с един нашенец опъвал кайша няколко години в Палма и сега щастливо се отдал на частен бизнес в Делиормана. Както се казва, гурбетът си работи навсякъде. От него разбрах, че хубавите плажове се почти навсякъде и както се и предполага ние сме били в центъра на дивотията, а има къде по-скатани места, там където едни хора въоръжени с добри фотоапарати правят снимки за картички и после ги изпращат на гладните студенти в БГ или Индия да им предадат още по-голям колорит на Фотошоп с цел да се заблуд[т повече туристите. Поговорихме си и за имотите по този край, общо взето дали ще си вземеш студио в Слънчев Бряг или Майорка разликата не е огромна, а предимствата – очевидни. Където имаше място всичко беше така,

Имоти на Палма де Майорка, Испания
Имоти на Палма де Майорка

че и по–зле. Скоро свърши сушата и фара/където стария фараджия още пази традициите на древните крепостни охранители/ ни изпрати от това китно местенце

Фарът в пристанището на Палма де Майорка, Испания

Четете по–нататък>>>

3 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version