Archive for the tag 'Сагареджо'

мар. 06 2017

Грузия и през Кавказка Русия (8 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Започваме една Кавказка седмица, в която ще обърнем повечко внимание на страните от другата страна на Черно море. Започваме с продължението на пътешествието от Юг на Север с Форда на Валентин. В началото разгледахме остров Кипър(Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение). След това започнахме от Средиземноморското крайбрежие на Турция за да продължим […]

2 коментара

Ное. 23 2009

Грузия (4)

Днес ще продължим с мотоциклетните пътешествия на Златомир из Грузия. Първоначално минахме през Турция, за да видим след това Батуми и Аджария, а за последно оставихме нашите пътешественици из грузински Кавказ. Продължаваме с Гори, Тбилиси и Мтксхета. Приятно четене:

Грузия

част четвърта

Кутаиси

Смрачаваше се. Моторът стоеше спрян насред централния булевард на Кутаиси точно под знак „Забранено спирането и паркирането“. Стела снимаше разни забележителности от центъра на града (Абе защо нямаме нито една снимка от Кутаиси? Мистерия… нито една!), а аз пристъпях от крак на крак пред един банкомат. Тъй като не можахме да намерим отворен чейндж, за да сменим долари, се налагаше да изтегля от някой банкомат. Какъв е проблема, ще кажете? Е, какъв? Ами почти никакъв! Просто всичките надписи на банкомата бяха на оня странния език — грузинския.

Опитвах се да видя копчетата, които младежът натискаше по банкомата, ноооо…аз мина отдясно — той се завърти надясно, аз мина наляво и той се завърти на ляво. Направя се на разсеян и се поотръпна малко, след което атакувам из засада, но и оня не спи-веднага се хвърля като орлица върху гнездото си върху банкомата! Пфууу, ужас… Добре, че човекът не беше някой нервак, че тогава не знам. Накрая срам не срам го помолих да изтегли пари с моята карта. Той пък излезе сговорчив, поне десет пъти ми обясни, че това не е изгодно, защото картата ми не е от грузинска банка и ще е много голяма комисионата и накрая ми изтегли исканата сума. Благодарих му, казахме си няколко приказки и се сбогувахме. Йеее, най-сетне нещата се наредиха! Успокоих се!
Отправих се с бодра крачка към мотора и…опаааа — патрулка! Спряла точно зад мотора, а отвътре органите на реда ме гледат мрачно. Първото, което ми хрумна беше дали парите, които изтеглих преди малко ще ми стигнат и после как по дяволите ще изтегля нови? Пристъпяйки към тях започнах с оправданията „Аз такова… То такова… Само нали се сещаш… Банкомата…таковата“. „Българи?“ беше единственото от страна на полицаите. Българи, българи, туристи-какво друго и да им кажа? „Откъде? Закъде?“ „От Горно Сванети към Гори„-сякаш разговорът вървеше в посока „да се разберем нещо“. „Горно Сванети? Еееех, каква красота е там!“ видимо се оживи единият полицай. А сега към Гори? Имате 140 км до там. А пътя хубав ли е, че нагоре беше — продължавам аз. О, пътя е хубав! Асфалт! За един час сте там! Само че оттук много трудно ще намерите изхода от града.

„Карайте след нас, ще ви изведем!“

-нещата сякаш се развиваха напълно в наша полза.
По-бясно каране в градски условия, повярвайте, не бях правил! Патрулката с пуснати сирени препускаше като в „Бързи и яростни“, а аз отчаяно се опитвах да я догоня! Сигурно през целия си живот не бях минавал през толкова червени светофари, забранени еднопосочни улици и каране в насрещното! Тея бяха егати лудите ченгета! Изведоха ни досами края на града и с ухилени физиономии докато им благодарим, само викаха „Давайте газ! За нула време сте там!“ Ама как, а проблеми с ваши колеги по пътя? „Карайте смело да стигнете навреме, няма да имате проблеми!“ Хе-хе-хе, по-странна среща с катаджии май не бях имал…
Навън беше напълно тъмно. Пътят се виеше през някакво дефиле, а на всичкото отгоре и заваля дъжд! Пак си представих за момент какво ли щяхме да правим ако ни беше заваляло високо горе в планината… Чудех се дали да не се напънем да стигнем до Тбилиси още тази вечер, но това значеше да пропуснем транзит Гори и Мтксхета и да акустираме нейде около полунощ като мокри котета в грузинската столица. Не, разумният избор беше нощувка в Гори, сутринта разглеждане на града, след това Мтксхета (древната столица на Грузия) и чак тогава Тбилиси! И без това ми беше напълно ясно, че с ограниченото време, с което разполагахме за Армения нямаше да имаме възможност. Нека поне да разгледаме възможно повече от Грузия…

Ето ни в хотел „Виктория“ в Гори.

Странно, но родният град на Сталин явно не беше от най-туристическите точки на Грузия. Добре, че беше един таксиджия, че да кара пред нас през половината град, за да ни покаже по-свестния от двата хотела. Идилия! Лелката на рецепцията спеше непробудно, едвам се „преборих“ с двамата пияни на входа, които упорито искаха да ми покарат малко мотора, а в хотела се оказа, че сме единствените гости! Естествено, че нямаше и къде да се хапне та прибягнахме до неприкосновения запаси с консерви и 10 минути по късно вече спяхме непробудно! Толкова изтощен не се бях чувствал от незнайно кога. Изтощен и доволен!
Излишно е да казвам, че сутринта първата ми работа беше да изтичам да видя какво става с мотора! Все пак бяхме в Грузия, а пияндетата наистина много упорито му се точеха. На всичкото отгоре го бях оставил в някакво открито хале на гърба на хотела, къде меко казано не беше особено защитен! Казахме си по едно „добрутро“ със спящата лелка и почти на бегом изхвърчях от хотела. Охооо, кой беше на входа? Едното пиянде от снощи! Тоя или работеше някъде наоколо или си уплътняваше времето като се вживяваше в ролята на пиколо пред и без това липсващите гости. По-странното беше, че от вчерашното му пиянство нямаше и следа! Свеж, спретнат и избръснат — направо не беше за вярване! Метнах му и на него едно „добрутро“, срещу което получих пълен с въпросителни поглед. Тоя определено не ме помнеше! А моторът? Моторът там ли е? — попитах. Какой мотоцикл?-беше единственият отговор. Яснооо, хард дискът му не пазеше информация от снощи…
А моторът беше там, да! Само че работниците го бяха заринали с разни дъски и кофи, бяха бъркали бетон до него и за капак бяха оставили една ръчна количка с пясък точно зад него. Чинно пренаредих дъските, поразбутах другите боклуци и тръгнах да местя количката с пясък. Мамка му, толкова беше тясно, че нямаше къде да я завъртя! Нищо, ще я изкарам навън и после пак ще я вкарам. Тъкмо излязох от халето и от другия му край се чу силен и ядосан глас „Ееееееей, где, черт возьми, ты идеш?“ А сега де, оставаше и да ям бой за опит за кражба на количка с пясък…
Часът беше 8, а градът беше доволно пуст. Реших да пообиколя докато чакам Стела да се събуди. Предполагам не се учудвате, че главната улица на града се наричаше „Сталин авеню“

Булевард Сталин в Гори

и че на централния площад имаше статуя не на някой друг, а на Сталин.

Паметник на Сталин в Гори

Освен статуята на Сталин обаче на площада бяха имаше и

експозиция на снимки от миналогодишната война.

Снимки от войната между Русия и Грузия от 2008 г

Покъртителни снимки. Снимки на човешки трагедии и политическо безумство…

Подкарахме по магистралата към Мтксхета и Тбилиси

(апропо, единствената кратка и не съвсем довършена грузинска магистрала). Поради непосредствената близост на Гори и района до „границата“ с Южна Осетия веднага се светнах какви са огромните полета „засяти“ с еднотипни сглобяеми къщурки-огромни площи докъдето погледът стига с къщички!

Четете по-нататък>>>

14 коментара

Switch to mobile version