Archive for the tag 'Русенски Лом'

ян. 22 2010

Орлова чука и Русенски Лом

Днешният пътепис ще ни отведе към едно от чудесните места в България – Орлова чука по поречието на река Русенски Лом. Стоян ще ни разкаже за дивото си къмпингуване там непосредтсвено преди Нова година. Приятно четене:

Орлова чука и Русенски Лом

Русенски лом, Орлова чука
Стъпил съм на ръба на скалите. Под мен е дълбоката пропаст на каньона. На дъното му се вие река Черни Лом, мътна от скорошните дъждове и топенето на снега.

В Русенски Лом сме.

На 50-тина метра под нас, в скалите, се намира входа на втората по дължина пещера в България – Орлова чука (13 км!). Слънчев декемврийски следобед. Скалите са огрени в топлите цветове на ниското зимно слънце. Долу, в ниското, след завоя на реката се вижда борова горичка. Там някъде трябва да си направим бивак.

Това беше отдавна планувана разходка. Жалко само, че ще бъде малко по-кратка, от колкото я замисляхме в началото. Трябваше да включва 2 нощувки и поне 2 дни, но покрай празниците времето никога не стига. 🙂 Тръгнах от Шумен в 10:30 на 29-ти декември. Пристигнах в Русе около 12:20. Там трябваше да ме чака Николай – един приятел, с който се запознахме покрай блога ми. От автогарата направо поехме с колата му в посока гр. Две могили. Разстоянието до там е около 25 км.

Орлова чука – Русенски Лом

Над каньона

На 2-3 километра преди началото на селището е отбивката за хижата до пещерата Орлова чука. Не засякох по кое време сме там, но трябва да е било малко след 13 часа. На паркинга се преобличаме и стягаме набързо багажите. Беше голямо мъртвило докато стигнем до паркинга, но точно когато си мислехме, че ще сме единствени, и се появиха микробус и лека кола. От микробуса под звуците на модерни руски песни се изсипа една сурия народ, който се оказаха някакви пещерняци, между които имаше и руснаци. Те също започнаха да навличат екипировката си. Е, успокоихме се, че вероятно ще са тук само заради пещерата, и няма да огласят много-много района.

Четете по–нататък>>>

5 коментара

окт. 23 2009

Поречието на Русенски Лом

Петък следобед е и е време за пътепис от България. Днес наш водач ще бъде Димитър, който ще ни разведе по поречието на река Русенски Лом. Приятно четене:

Поречието на Русенски Лом

Преди две години организирах воден поход по река Русенски лом. Пътешествието се получи много екстремно и вълнуващо, но имаше нещо недовършено. Колкото и прекрасен да беше преходът, движението по реката ни ограничаваше. Минавахме покрай изумителни места, до които обаче нямаше как да стигнем, защото бреговете бяха адски стръмни и на много малко места можеше да се слезе от лодките. Ето защо още тогава си обещахме един ден да се върнем там и да обиколим това, което тогава не успяхме. Сега тази идея е на път да се осъществи, защото за Великден смятаме да сме там. Подготвяйки се за предстоящото пътешествие, сега си припомням някои особености на района, които още предния път ме бяха впечатлили силно.

Река Русенски Лом — последният десен приток на Дунав,

е съставена от водите на Черни и Бели Лом, като общата й дължина няма и 200 км. Трудно ми е да опиша каква радост за сетивата представлява диаметрално противоположния пейзаж на тази река, сравнен с еднообразието на наглед безкрайната Дунавска равнина. Пътувайки от Плевен към Русе, заобиколени от монотонен изглед, ни беше трудно дори да предположим какво вълшебно място се крие сред това поле. След кратко залутване покрай град Две могили внезапно се озовахме в съвършено различен свят, съставен от скали, пещери и невероятни природни форми. На това място реката все още носи името Черни Лом. Макар и наглед малка, през вековете е издълбала смайващи проломи сред жълтеникавите наносни скали и варовиците. По пътя си към Дунав тази река се вие в може би най-причудливите и сложни меандри сред изтощаващи възприятията гледки.

Няма да забравя първият си контакт с уникалния и живописен природен парк Русенски Лом, който започна от подножието на крепостта Червен. Бях чел доста описания за нея, но това, което видях, надмина и най-смелите ми очаквания. Разположени сред величествен пейзаж, значителните останки подсказват, че някога Червен е имал водеща роля в региона. През Средновековието броят на църквите е бил белег за значимостта на един град, а тук те са 13. През Второто българско царство повече са били единствено в старопрестолния град Търново. Благодарение на археологическите разкопки са разкрити феодален замък, обществено-административни и жилищни сгради, крепостни стени, улици. От замъка на местния владетел днес са оцелели само еднометрови основи и личното му водохранилище, на чието дъно се мъдрят две каменни гюлета, вероятно от катапулт. Безспорно обаче двата най-внушителни обекта са митрополитската църква и добре запазената триетажна крепостна кула.

Четете по-нататък>>>

One response so far