Archive for the tag 'рок'

мар. 03 2010

Вятър, мъгла и … готини хора

Днес, на националния празник, ще обърнем взор към китната ни родина. Мислел съм си как може с малко думи да бъде разказана България. Без да налагам мнението си, но днешният кратък разказ на Рошавата Гарга до голяма степен се доближава поне до моята представа за днешна България.

Приятно четене и честит Трети март!

Вятър, мъгла и … готини хора

Тръгнах в дъжд. Проливен, ако трябва да изпадам в подробности. Слава богу, взеха ме още преди да се инсталирам окончателно на старта, макар и само за 30-тина км. А там – пак вали. И освен това е неделя, трафикът е слаб, магистрала, фучат без да гледат и никой не спира. След 20-минутно подгизване едно семейство на средна възраст се смили и ме дръпна още 50-тина км, колкото да слезем от магистралата.

Последваха нови 20 минути под дъжда, който този път беше гарниран с обилна мъгла, за да е пълна свинщината. За втори път откак стопирам се наложи да сложа светлоотразителната жилетка. Не я обичам, кара ме да се оглеждам къде ми е метлата. Куриозът в случая беше, че стопирах точно до една катаджийска вишка и нали се сещате какъв беше ефектът? Всички намаляват, търсейки слънчогледа, а после много озадачени от срещата с нов вид катаджия – с раница, даваха газ, понякога красноречиво жестикулирайки.

Мъгла по пътя

Времето ставаше все по-гнусно, а аз все по-невидима, когато ми спря един сребрист опел. Вътре човекът ме посрещна с широка усмивка, протегната за запознанство ръка (и аз дори не му забравих името на третата секунда!), и добруджанки. Последните се оказаха много вкусни солени курабии със сиренце вътре, лично приготвени от нежната му половинка, очакваща трето

2 коментара

мар. 02 2010

Патагония: пошо и кухен (2) – Чили

С този разказ, няколко дена след земетресението в Чили, ще се опитаме да видим как е изглеждала страната няколко седмици преди него. Разказът е продължение на новогодишното пътуване на Домосед до Патагония.

Искрено съчувстваме на близките и пожелавам здраве и късмет на чилийския народ, а на властите – да се справят със ситуацията.

Приятно четене:

Патагония: пошо и кухен

част втора

Чили

Следващия ден остана свободен за упражнение по каньонинг в парка Я(Жа)нхихуе. В резервата под вулкана Калбуко. Бавно загрях, но не се и изненадах, че тарторът на компанията, Филип, е французин. Това е техният спорт! Прекарвал си живота по каньоните през лятото – тук, а … през лятото – в Южна Франция. Много добро! Два часа randonnée aquatic със скачане и пързаляне по вирчета и въртопчета и един рапел край 35 метров водопад за десерт. Предния ден бяхме гледали водопад от площадка за снимки, но по си е друго да го видиш и пипнеш от непосредствена близост. Сред водачите имаше един Матиас (очевидно типично за чилйиците от тоя край немско име), 21-годишен, който … го скочи. С позволение от Ръководството. Първи скок в историята на този водопад. И то точно в ден, когато един фотоапарат или видеокамера нямаше сред кибиците, че да го овековечат. Народното българско определение за такива е лудо младо! Размина му се с няколко сучпени ребра и травма в крака, който бил чупен и съдържал някакви титанови чаркове.

Пуерто Варас (Puerto Varas) – Чили

Разходих се да разгледам немското архитректурно наследство на Пуерто Варас. Катедралата например е дървена реплика на точно определна немска църква в Шварцвалд. Градът малко напомня на Людериц с тая разлика, че Намибия са я колонизирали като държавна политка на мощна империя, а три десетилетия по-рано, в средата на XIX век, немците са бягали в Чили от глад.

Немска църква в Пуерто Варас (Puerto Varas) – Чили

А ние си задоволихме глада с кубинско национално ястие Roba Vieja (яхния от месо на ресни) с ориз и черен боб, плюс кускус със сирене за десерт на брега на езерото. И открихме бирата Kunstmann Torobayo – чилийски светъл ейл от пивоварната с немски корени във Валдивия.
Четете по–натататък>>>

No responses yet

юни 06 2008

На концерт в … Гренландия!

Датският импресарио ни предупреди, че мястото, където ни праща е много „strange“ и много групи са се върнали след като не могли да изкарат и три дни! След тези думи на изпроводяк, ние тръгнахме леко угрижени за Гренландия, за която знаехме само, че е най-големият остров в света и че има много ескимоси.
От летището „Каструп“ в Копенхаген полетяхме с огромен DC и някъде над Ставангер (Норвегия) от дясното крило започна да излиза пушек. От пилотската кабина изскочи прибледняла стюардеса и съобщи, че всичко е ОК, но…
Кацнахме в огромна американска база – Сандре Стрьонфиорд и там с вътрешни линии ни закараха
до Готхоб – столицата на Гренландия.

Излетяхме от Копенхаген в 18.00 и в толкова пристигнахме в Гренландия поради разликата в часовите пояси!

7 коментара