Archive for the tag 'Розетски камък'

юли 05 2011

Лондон – пролетни впечатления (1)

Седмицата на Англия продължаваме с впечатленията на Магдалина от Лондон. Приятно четене:

Лондон – пролетни впечатления

първа част

Няколко снимки от Лондон от миналия месец и малко коментари по тях.

Олимпиадата вече е почти навсякъде, което донякъде е много вдъхновяващо, от друга страна се сещам в какво точно се е превърнала тя. На

гара Сейнт Панкрас

висят големи пет кръга.

Оттам тръгва и влака Евростар, който пък ме подсеща как и какво се строи в тази част на Европа, за разлика от някои други места.

Гара Сейнт Панкрас, Лондон

Дама в розово.

Тъй като не съм свикнала тук да срещам често напълно забулени жени, не мога да преценя дали този факт ме притеснява или не, на съвсем първично ниво.

Лондончанка

Индия – следващият имотен балон?

Сигурна съм, че таксита с картинки от Банско са кръстосвали улиците допреди няколко години.

Лондонско такси

Мери Попинз.

Мери Попинс, Лондон

Един голям човек, живял в Тависток. Че къде другаде?

Къщата на Дикенс, Лондон

Характерните будки.

Техният външен вид, както и профила на такситата едва ли някога ще бъде променен. В хотела имаше няколко табели от края на 70те, любезно обясняващи, че телексът на хотела може да се ползва от 2 до 4 следобед, но така и забравих да снимам този пореден символ на британския консерватизъм.

Телефонна кабина, Лондон

Да не забравяме откъде тръгва

почти всичко голямо в музиката.

Музикален магазин, Лондон

Една мечта се сбъдва –

Британският музей.

Британският музей, Лондон

British Museum, Great Russell St, Camden Town, Greater London WC1B 3, UK

Розетският камък

и историята на Шамполион от тази книжка на Магдалина Станчева ме караха да мечтая за живота на археолог – лингвист.

Розетски камък – Британски музей, Лондон

От всички безценни артефакти в музея естествено най-интересни са мумиите. Котешките приличат на играчки, а другите изобщо не изглеждат страшни. Все пак е забавно да си представиш как нощно време се разхождат из залите на музея, играят на шумерска дама или свирят на лири, останали от времето на Орфей.

Котешки мумии – Британски музей, Лондон

Мумия – Британски музей, Лондон

Say ‘Hi’!

Мумия – Британски музей, Лондон

Седмица след кралската сватба

в града всичко все още е сватба.

Кафене, Лондон

Човек със сини торби.

Улица, Лондон

Тези балкони

ме карат да мечтая.

Балкони, Лондон

Истинският джентълмен винаги носи

бастунче или чадър.

Магазин за джентълмени, Лондон

Старо и ново,

най-обичайната гледка в Лондон.

Ново и старо, Лондон

Червенокосо момиче

в Сохо

Сохо, Лондон

Тя е траш и не се срамува да си го признае.

Магазин за бельо, Лондон

Добре дошли на

междугалактическа станция „Уестминстър“.

Станция Уестминстър, Лондон

Станция Уестминстър, Лондон

Станция Уестминстър, Лондон

Очаквайте продължението

Автор: Магдалина Генова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

4 коментара

ное. 19 2009

Пътят за Египет минава през… Торино

Днешният пътепис ще ни отеведе до Торино. Мислите си, че Торино е в Италия или че там се произвежда ФИАТ? И това донякъде е вярно, но днес ще видите египетския Торино — т. е. Торино на древно-египетското изкуство. Иначе физически ще бъдем в Италия. Наш водач ще бъде Росица. Приятно четене:

Пътят за Египет минава през… Торино

Подобни думи е изрекъл Шамполион — ученият, който през 1822 г. успява да разчете триезичния надпис на Розетския камък, т. е. египетските писмени системи, именно в Торино.

Аз, представете си, подкрепям Шаполион по мои си причини. Само дето моят път до Египет още не се е състоял, но със сигурност е започнал още в България, преминавайки през Крит, с попътна спирка в Торино.

Седмица след завръщането ни от Крит през лятото на 2009 година се оказах участник в проект на тема „Бельото като дискурс“. Моята роля се изразяваше в изясняване образа на критския минойски корсет от преди… 36 века. Затворих се аз вкъщи по напълно академичен начин и потънах в книги, документи и картинки от древността.

Откривателят на минойския дворец в Кносос — сър Еванс,

през далечната 1903 година, намерил сходства между „Богинята със змиите“ и египетската богиня Уаджет и гръцката Афродита. Върху тоалетите на минойските дами в много от фреските и в изображенията върху печати той открил елементи, приличащи на египетския Анкх (Анх) или „Възела на Изида“ („Кръвта на Изида“). Символи на фертилност, менструация, зачеване и кърмене се откривали както чрез символичното оформяне на тялото, така и чрез цветовете — тъмножълто, червено и бяло. Жълтото и нюансите му били женски цветове в древността. В Египет тъмножълтото се добивало от шафран, който пък от своя страна се приемал за облекчаване на менструалните болки и регулиране на цикъла. Ритуалът изисквал поставяне във влагалището на магическия „възел на Изида“ и произнасяне на заклинания. Допуска се, че подобни практики са били възможни и в минойския Крит, още повече, че в акротирския дворец на Тера (сега Санторини, някога минойска колония), е открита великолепна фреска „Събирачки на шафран“. А ето и картинките на Богинята със змиите и на една великолепна Дама с броеница от Тера.

Статуетки на Богинята със Змиите“ от 1600 г.пр. Хр., Кносос, Крит

Дамата с броеницата — фреска от Тера

Така корсетът ме изправя за първи път лице в лице с три големи символа — Възела на Изида, Анкха и християнския Кръст, за които правомерно или спекулативно се твърди, че се родеят.

Възел на Изида Анкх

http://www.knotofisis.net/images/IMG_1772.JPG http://www.touregypt.net/featurestories/ankh.htm

И още нещо — в „идеологически“ или в чисто иконографски план, Изида, кърмеща Хор, и Света Богородица с Младенеца, също застават редом… Това наистина ми помогна да разбера защо най-известната торинска катедрала се нарича не просто „Света Богородица“, а „Великата Божия Майка“.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/1/15/MaryAndHorus.JPG

Още не бях се израдвала достатъчно на щастливия финал на моята статия, когато се наложи да започна подготовка за командировка в Торино. Какво пък толкова, очевидно рекламата беше облъчила достатъчно и мен, защото не си направих особен труд да разучавам града предварително. В туристически аспект той не е толкова атрактивен колкото… Да, ама не. От кратката справка за града, която все пак направих, научих, че там се намира музей на Египет — втори по богатство след този в Кайро и единствен в Европа, който е посветен единствено на Египет; храм на Великата Божия Майка — „Гран Мадре ди Дио“, построен (вероятно) върху основите на храм на египетската Изида… В добавка Торино приютява плащеницата на Исус Христос в Дуомската катедрала; явява се център както на бялата, така и на черната магия; „заиграва“ се със свещения Граал…

Заинтригува ме и информацията, че същият този град:

  • е родното място на твърдия шоколад и вермута, на ФИАТ и Ланча;

  • притежава великолепен музей на киното;

  • има красивото местоположение и е врата към италианските Алпи;

  • има четири реки, от които най-известната — По;

  • има прави улици, множеството пиаци (площади), арки, колони и бароковите сгради…

Пристигнахме в Торино в късния следобед.

Срещу 5,50 евро ползвахме синия автобус от летището до центъра на града. Остави ни точно на известната Порта Нуова, на бул. „Виторио Емануеле II“, близо до която открихме хотела си. Вече се смрачаваше, когато тръгнахме да се разхождаме. Управителят на хотела ни посъветва да избягваме лявата перпендикулярна на булеварда, а да вървим по Виа „Рома“ към центъра на града. Не задавахме въпроси, очевидно в непрепоръчвания квартал се продава дрога, възможно е да ни гепнат нещо и пр. Е, добре — утре по светло може и да се пробваме. А сега — към центъра.

Чететe по-нататък>>>

3 коментара