Етикети: рицари

1

Малта: приказният остров на рицарите-хоспиталиери (1): Мелиеха и Гозо

С Галена тръгваме на обиколка из Малта – в първата част ще отскочим до остров Гозо, освен първото запознаване със самата Малта. Приятно четене: Пътуване до Малта или приказният остров на рицарите-хоспиталиери част първа...

Вартбург 1

Вартбург

Продължаваме пътуването из бившото ГДР с Цветан – миналия път ходихме до музея на Карл Май, а днес сме в замъка Вартбург. Приятно четене: Замъкът Вартбург в ГДР без грижи Schloss Wartburg/Замъкът Вартбург Замъкът...

4

Германия, Берлин и неговите трудови хора (по повод Трети октомври)

По повод днешния Ден на германското единство, ще отскочим до града, който го символизира – Берлин. Тихомир ще ни води до столицата на обединена Германия.

Приятно четене и честит ви празник, германци и европейци 🙂

Германия, Берлин и неговите трудови хора

по повод

Трети октомври – Денят на германското единство

 Берлин

 

Вместо въведение

Причината за безцелни пътувания поне веднъж в годината някъде извън страната (виж секция ПЪТЕПИСИ) е, че съм регистрирал почти физическата нужда човек да си показва носа зад граница от време на време, за да подиша чист въздух, извън „оранжерията”, в която е спарено и мирише на: политици, самосъжаление, негодувание, ниско самочувствие, национални комплекси, оплаквания, африкански заплати, безработица, корупция, разочарование, емигриращи млади, изтичане на мозъци, злоба, завист и презрение.

Не, че българите сме кофти „стока”. Не, че не ме кефи да живея в България. Тук просто има доста хора, които „вода газят – жадни ходят”, т.е родили са се в Рая, но предпочитат да си го превърнат в Ад. Постигат го с непрекъснатото си хленчене, чрез самосъжаление, мрънкане и песимизъм, до такава степен превърнати в навик, че изглеждат почти като вродени. А не са. Тези хора изобщо не разбират, че с мислите, думите и делата си, подобно на растенията в оранжерия, превръщат общия въздух, който дишаме всички, в задушен парник за онези, които предпочитат да НЕ чувстват, мислят и живеят по този начин. Бягството, разбира се, не е решение, нито емиграцията, защото човек не може да избяга от собствената си сянка – където и да отиде спаренякът, пак ще си остане спареняк.

Кариерата, забогатяването или осъждането на някой политик за корупция също няма да решат проблема, защото той не се крие някъде навън, в заобикалящата ни среда, а е дълбоко позициониран вътре в нас, в собствената ни глава, т.е в представите, нагласите и очакванията ни за света, а решението му е колкото простичко и елементарно, толкова и непостижимо за мнозина, тъй като зависи, в крайна сметка, от свободната им воля. А не можеш да откажеш блусаря от меланхолията на блуса – той диша / живее от и за драмата, той се храни с нея. Не можеш да откажеш болника от хрoничната болест, която толкова много обича. Без нея няма да има кой да му сменя гърнето, кой да му бърше задника, да му носи храна в леглото, да се грижи за него, да му обръща внимание, но най-важното – без нея повече няма да има кой да го съжалява. Това е неговият избор. Той, за себе си, е прав, но аз, за да си съхраня психиката, се нуждая поне веднъж годишно да излизам от „парника” и да си припомням, че има и места, където не е прието да се живее така, по този начин – блусарски. Ако ви интересува как лично се справям с парника, докато съм тук – пишете ми на мейла и ще ви кажа. Имам си изграден практически метод за целта, който работи безотказно, но го споделям само с хора, които действително ИСКАТ да знаят, а не с всеки. Затварям малката скоба и минавам директно към пътеписа.

Посоката, моля!

Идеята първоначално беше да се ходи в Мадрид. Възроди се по време на едно напиване в градниката на Седмочисленици с наша позната от там, която за пореден път ни покани на гости. После обаче се оказа, че цените на самолетните билети до испанската столица значитлено са се повишили от последния път, когато бях там. Пък и 2009 не е чак толкова назад във времето, че да ми се приходи отново. Взехме философско решение. Състоеше се от мента, бира, Мастъркард и отворен лаптоп в зеленината край гребната база в Пловдив, където оствихме на съдбата да определи посоката, т.е рзцъкахме докъде са най-изгодните полети през идните дни. Две малки менти и една бира по-късно вече бяхме с резервации за Берлин, отиване и връщане, двама души, 160 европари общо. Да живей Бългерия Еър!

Настаняването

Логиката на самоорганизираните пътувания е следната: първо си избираш посока, после си купуваш билет и чак тогава започаш да търсиш нощувки. Решихме да смесим два популярни лоу-кост метода за самостоятелно организиране на алтернативни пътувания, за които ще пиша по-късно в отделен пътепис, а.к.а Hostelworld и Сouchsurfing. Благодарение на това, само още 160 европари по-късно вече имахме подсигурени цели осем нощувки в Берлин, при това без да правим никакви компромиси с настаняването, т.е без елементи на мизерия, а както се оказа по-късно, дори с елементи на лекичък, едва доловим, стилистичен и интелектуален лукс, но за това пак по-късно. Тук темата ни е „Берлин и неговите трудови хора”, както бях обещал, но с уговорката, че няма да има никакви трудови хора, защото освен нетипично добро за мястото / сезона време, уцелихме и серия от почивни / празнични дни, изпълнени с карнавали, рицарски турнири и всенародни веселби. Късметлията, където и да отиде, пак си остава късметлия или always bring the weather with you.

 

 

Хубаво е да се заиграваш със сезоните. Така, както човек може да удължи лятото в Гърция, така може и да проточи пролетта си в страна като Германия. Акацията тук вече прецъфтяваше, когато се „върнахме” при бясно чуруликащите птички сред избухналите в бяло дървета.

Tegel, Берлин, Германия

Полетът

Не знам дали заради бурните ветрове над София или заради темперамента на пилота, но имам чувството, че “небесният автобус” се управляваше като пернишки голф: неочаквани маневри, треперещ корпус, резки наклонявания ту в ляво, ту в дясно и много турбуленция. Е, не беше чак като „Капитан Хосе”, т.е виждал съм и по-лошо, но определено по време на полета се чувствах свински. Може би причината беше във втората бутилка джин, която се изкуших да купя от нон-стопа в София вечерта, преди да отлетим, както и в логично съкратения, некачествен сън след това. С облекчение записах още едно страховито пътуване в дневника с полети, където, слава Богу, броят на излитанията все още се равнява на броя на кацанията.

Първи впечатления

Първите ми впечатления, естествено, бяха от летището (Тегел) в Берлин. Както от тематичната скулптура:

Летище Тегел в Берлин

 

 

така и от хвърлените навсякъде фасове, включително в зоната с надпис „Non-smoking area”. Самото летище наподобява българска провинциална аерогара от годините на соц-а и няма да излъжа, ако заявя, че София към момента има много, ама много по-модерно, по-красиво и по-авангардно летище от Тегел в Берлин. Мръсотията и фасовете също не могат да се сравняват. У нас просто ги няма. Все още…

Ориентацията

Недостатъкът на самостоятелно организираните пътувания е, че никой не те чака в точката на пристигане, била тя ареогара, гара или автогара, никой не те транспортира до мястото на настаняване и, въобще, няма кой да се погрижи за теб. Изсипан си някъде и трябва да се оправяш сам, а това в непознат град с близо 4 милиона души население невинаги е лесна задача. Но пък създава приключенски елемент. От теб се изисква да пристигнеш навреме, за да си защитиш резервацията, но можеш да разчиташ само на разваления си немски и на предишен опит в предишни пътувания, което, оказа се, върши нелоша работа. От летището до самата кула на Берлин, около която се намират популярният булевард Унтер ден Линден (под липите), популярният Александерплац и още куп популярни забележителности се оказа, че пътува един-единствен рейс, носещ табелата TXL.

 Берлин

Берлин

Берлин

Трансферът ни струваше по-малко от 5 евро и само 1/2 час по-късно вече се чудехме с карти в ръцете какъв транспорт да хванем от площада до хотела, за да не изпуснем часа си за настаняване. Времето изтичаше неумолимо, а минувачите бяха все учтиви хора, но не попаднахме на нито един местен, който да ни ориентира. Очевидно объркването ми е личало по куфара на колелца, картата в ръка, раницата на гърба и кахърната физиономия, защото един усмихнат чичико, минавайки покрай мен, ми пожела: Good luck! Просто ей така! За кураж! И късметът подейства. Спрях с разваления си немски млад берлинчанин, който веднага превключи на перфектен английски, извади си смартфона и ни даде най-бързия маршрут с метрото до желания адрес.

Goldmarie

Казвам „хотела”, защото това не е точно класически хостел, разбирай: кревати на два етажа и 15 души в една стая с обща баня. Истински късмет беше, че след изнурително ровене в Hostelworld успях да запазя стая за двама, при това за цели пет нощувки, в един от популярните с нощния си живот квартали на Берлин, близо до центъра, само срещу 15 евро за човек на вечер. И то в последния момент! Разбира се, очаквах всякакви изненади, защото същата цена, че и по-висока, можеш да получиш за нощувка в обща спалня, на легло 16, горе в дясно, под мастурбиращия арабин, както показва предишният ми опит. Да не говоря колко неподходящо е такова настаняване за двама. Настъпи решителният момент, в който забих ключа в ключалката, отворих вратата и с присвито сърце заразглеждах обстановката, която щеше да се превърне в новия ни дом през идната седмица. Оказа се чиста и просторна стая, с висок таван и френски прозорци, гледащи към тихо вътрешно дворче, с огромно, меко, удобно легло по средата, застлано с бели чаршафи, кърпи, меки завивки и всичко, както си трябва. Обзавеждането не беше нищо особено, но имаше най-необходимото: гардероб със закачалки, големи нощни шкафчета, на които да изсипеш всичко, за да ти е винаги под ръка, но без да се разпилява по земята, артистични нощни лампи за четене, маса и столове за хранене. Плюс много, много свободно пространство, където да си разхвърляш багажа.

Липсваха само хладилникът и телевизорчето-марка-менте, което различаваше това място от класическата двойна стая в три-звезден хотел на поне три пъти по-висока цена и два пъти по-малка квадратура. Опитът от предишни пътувания си каза думата, бях сключил добра сделка. Единственият „недостатък” беше условието „обща баня”, но се оказа, че в съседство има още три бани, а стаите на нашия етаж не бяха заети, ето защо, реално ползвахме две бани с тоалетна, достатъчно чисти и удобни, за да си правим тоалета по едно и също време сутринта, без да си пречим и да губим излишно време.

Берлин

Берлин

Берлин

 

С велосипед из Берлин

Още преди да тръгнем си бях наумил, че ще обиколим забележителностите на града с велосипед. От една страна, бях привлечен от разкошните му паркови алеи, които бях виждал при предишното ми посещение през 2001 година, от друга – Берлин е третият град в Европа, номиниран като най-удобен за велосипедисти, след Копенхаген и Амстердам. Вече се бях шлял с колело из първите два, трябваше да опитам и третия. Оказа се, че точно срещу хотела дават колелета под наем (роди ме, мамо, с късмет…), срещу десет евро на човек, за 24 часа, без депозити, кредитни карти и излишни формалности. Подписваш, плащаш, качваш се и бягаш. Избрахме си класически градски байкове: с кошничка, с широки, меки, удобни седалки, с тънки и високи гуми, с контричка, комфортен волан и седем вътрешни скорости – идеален транспорт за град, в който единствените неравности са изкуствено натрупаните хълмчета от развалини, почистени след войната, превърнали се в зелени могили из парковете. Велосипедистите разполагат със собствени сфетофари и собствени, двупосочни алеи, но като цяло карат навсякъде – както по тротоарите сред пешеходците, така и сред колите. Берлин е известен с широките си булеварди, така че място за всички има и не се чувствах толкова стресиран да участвам в движението, колкото в Амстердам например.

Берлин

Берлин

Берлин

 

Използвахме велосипедния ден, за да обиколим мейнстрийм забележителностите: Александерплац, през който се изнизват десет хиляди минувачи на всеки кръгъл час, кулата, булеварда с липите (доста опърпани, между другото), катедралата, музея, паметника на жертвите от войната, университета, Бранденбургската врата, стария парламент, новия парламент, авангардната архитектура, централната гара, разкошния парк Tiergarten, в който сред буковата зеленина необезпокоявани щъкат лисици, зайци, катерички и какички, а в езерата плуват лебеди, паметника на съветския войн, с неуместните танкове, паркирани сред зеленината, златната статуя на Виктория, която носталгично ми напомни за несъществуващия вече Love Parade, на който така и не се наканих да отида, докато все още го имаше…

 

Дишахме пост-модернистична архитектура в Potsdamer Platz, ядохме гевреци, ходихме на откриването на индийски ресторант, слушахме джаз при симпатична двойка улични музиканти на нашата възраст, пихме бири, снимахме графити, остатъците от стената, облекчавахме се в парка и в градските тоалетни, които са нещо средно между Разградска дискотека и опикан, футуристичен подлез с асансьорна музичка и автоматично почистване… Загубихме се в града, намерихме посоката, после пак се загубихме и пак я намерихме – така чак до полунощ, когато уморени вързахме колелетата в антрето на хотела. Със сигурност пеш нямаше да можем да обиколим толкова много места за един ден.

 

Ето малка галерийка, ако ви е интересно. (Снимките до този ред в разказа – бел.Ст.)

        

Чисто и подредено, като в клиника?!

Това са думите, които сме свикнали да чуваме от класическия български гастарбайтер, отишъл до Германия, за да бачка или да внася опели от там. Те може да се отнасят до останалата част на страната, но със сигурност не важат за Берлин. Няколко нещица ми направиха силно впечатление:

  • – Никой не спазва правилата, от типа: не газете тревата, не прескачайте загражденията, забранено е за игра на топка и тем подобни.
  • – Пушенето на обществени места е забранено, но забраната не я спазва почти никой. В повечето бистра, ресторанти, барове и заведения имаше пепелници. В България сме по-големи католици от папата, явно…
  • – Гражданите не си правят труда да събират акото на кученцата, които разхождат из парка. Или поне по-възрастните не го правят. Разбрах, че по-младите имат по-хигиенични навици в това отношение, което сигурно се дължи на факта, че голяма част от свободното си време същите тези млади го прекарват, пийеки бира и пушейки джойнт, излегнати върху същите тези поляни, върху които акат кученцата.
  • – Дори в Амстердам не видях толкова много хора да пушат спокойно хашиш и марихуана по улиците – необезпокоявани от никого, дори във видимото присъствие на полицаи.
  • – Изпиваш си бирата и я оставяш буквално където ти падне – на пейката, до телефонната будка, извън кошчето за боклук, на булеварда. Има цяла армия от безработни, които се препитават със събирането и предаването на амбалаж за вторични суровини. Обръщаш се и бутилката вече я няма. Като си оставяш свободно бирите навсякъде не само, че не пречиш и не правиш лошо впечатление, но дори извършваш благотворителност, помагайки на закъсалите емигранти да си изкарват прехраната.
  • – Има бездомни хора, но бездомни кучета няма. Контролът върху скитничеството е доста сериозен и трудно можеш да видиш спящи по пейките хора, както е в центъра на София, а помияр не видях нито един, колкото и да търсех. Явно и кучетата, и скитниците ги прибират някъде нощем. Къде точно, така и не разбрах. Но през деня просяците и скитниците са навсякъде, за разлика от помиярите. Нямаше нито един! Обясниха ми, че тук хората обожават помиярите и не държат кучето им да е нито младо, нито „марково”. Приютите едва смогват да намират достатъчно кучета за кандидат-осиновителите, дори си внасят от България.
  • – Няма проблем да се изпикаеш в парка, на улицата, на спирката, навсякъде, въпреки че има достатъчно
  • самопочистващи се градски тоалетни с музичка и пригодени за инвалиди. Предполагам, че това е вторичен ефект от масовото пиене на бира, от всички, по цял ден.
  • – Не е неприлично да се разхождаш с шише бира или шише твърд алкохол в ръка по улицата. Никой няма да те помисли за алкохолик, пройдоха, пияница, разбойник. Всички го правят…особено туристите.
  • – Пълно е с боклуци и с фасове, но най-вече в „артистичните” квартали Нойкьолн и Фридрихсхайн, които обитавах. Пълно е и с имигранти, включително български, което някак обяснява нещата.
  • – Хората са любезни, възпитани и учтиви с непознати. Извиняват се дори, когато ги блъснеш с колелото в парка. Почти не можах да си упражня немския, защото всички преминават веднага на английски, след като разберат, че си чужденец. По-младите говорят английски свободно и за общуване с тях немски не ти трябва. Същото не се отнася до по-възрастните, особено ветераните от войната…
  • – Берлин е шарен, глобален, мулти-културен, толерантен и различен от Германия. Всеки път, когато споделях едно от горните впечатления с местен, получавах една и съща реакция в отговор – повдигане на рамене и равнодушното: „Берлин!”

БерлинБерлинБерлинБерлин

Карнавал на културите

Имахме късмета да попаднем в града по време на едно от масовите събития, наречено „Карнавал на културите”. Дължим удоволствието на Алекс, с когото се запознах покрай блога и на приятелката му Мюриел, с която живеят заедно в Берлин. Бяха любезни, гостоприемни, симпатични и учтиви с нас – достатъчно добри, за да отделят няколко дни от свободното си време, за да ни разведат навсякъде, включително и на карнавала на културите. Последният се състоеше от невероятно мащабен битак за хенд-мейд неща, пръснат из огромна площ, с десетки сглобяеми сергии, музикални сцени, барове, пърформанси и щандове за екзотична кухня. Предлагаше се дори истински абсент. Последният ден карнавалът завършва с целодневно шествие по улиците, на което се изреждат 75 различни сцени: всяка от тях със своята музика, песни, танци, униформи, костюми, акробатични номера и артистични изпълнения.

Кратка галерийка, ако ви е интересно (горе и долу – бел.Ст.)

БерлинБерлинБерлинБерлинБерлин

 

 

 

Рицарски фест

Благодарение на Алекс и Мюриел успяхме не само да се ориентираме чудесно из града, но и да отидем заедно с тях до съседното градче

Потсдам,

където станахме свидетели на рицарски фестивал: отново хендмейд, “средновековен макдоналдс”, бутафорни битки между облечени в ризници мъже, автентични занаятчийници, реалистични облекла, сцена със средновековна музика, детски театър с представления на тема средновековни приказки и какво ли още не. Самото градче (Потсдам) е очарователно, ако не обръща човек внимание на колосалните архитектурни соц-недоразумения, като например намиращите се точно една до друга сгради в центъра:

ПотсдамПотсдамПотсдам

 

Ето и малко снимки от рицарския фест: (от тук до края на пътеписа – бел.Ст.)

Рицари в ПотсдамРицари в Потсдам

      

На гости у непознат

Последните три нощувки бяха запазени за първото ни каучсърфинг изживяване, т.е напуснахме хотела и се настанихме на гости у напълно непознат. Човекът работи като издател на, забележете, електронни книги, живее в изискан, артистично обзаведен апартамент точно на един хвърлей пеш от хотела (стана случайно) и беше достатъчно любезен да ни предостави комфортна стая, с удобен за четене люлеещ се стол, добра библиотека, напълно оборудвана кухня и собствена баня, плюс ключове да влизаме и да излизаме когато си пожелаем. Първата вечер ни заведе на бири в любимия си бар – дас Филмкафе – бутиково кинце с бар на партерния етаж, а последната вечер се опитах да разруша кухнята у тях, готвейки специалитет, който поляхме с две бутилки испанско вино от личната му колекция. Повече за каучсърфинга в отделен пътепис, тъй като тоя, гледам, стана вече доста дълъг.

Рицари в ПотсдамРицари в Потсдам

 

Изводи и препоръки:

Летете с България Еър

 Излиза по-евтино от автобуса, няма смисъл да правите резервация много дни предварително, промоцията важи за цялото лято, има редовни полети всяка седмица, излита се и се каца в удобно време, през светлата част от деня, самолетите са малки, но комфортни, разстоянието се преодолява само за два часа, обслужват ви красиви и надменни български стюардеси, получавате сух сандвич с шунка и кашкавал от тях, плюс чаша бира или вино, кафе или чай, разрешава се екстра багаж (за собствениците на клубна карта) и всичко си е както подобава. Не мога да кажа, че компанията отстъпва по нещо на австрийските, италианските или други европейски авиолинии, с които съм летял, с изключение на цената на билета до Берлин.

Придвижване из града

с велосипед и с градски транспорт. Изкушените да използват такси ще попаднат на чисто нов мерцедес, управляван от турски бакшиш, с „гъвкава” ценова политика спрямо чуждестранния турист и може да се почувстват все едно са се качили при Китодар в онзи скеч. Разбира се, това не се отнася до отседналите в 5 звездни хотели, които предлагат трансфер от летищата, поверен на таксиметрови компании, с които имат договор, но ние не бяхме в 5 звезден хотел и бяхме предупредени да избягваме жълтите S-класи, паркирани по най-оборотните туристически места из града. Не си купувайте билети за еднократно пътуване, които струват две евро и половина. По-добре си вземете целодневни карти, важат за цялата система на градския транспорт, за всички зони, до три часа сутринта на следващия ден и струват седем евро, а с тях може да се ходи навсякъде, дори до съседите градчета и села. Велосипеди под наем се дават на повечето места за 24 часа, за три дни или за 5 дни и колкото по-дълго ги ползваш, толкова по-малко плащаш. Можете да ги превозвате и с градския транспорт. Берлин е идеален за велосипедисти, с добре изградена вело-мрежа и разкошни паркови алеи, равнинен е и е голям по площ, но велосипедът, освен мобилност, самостоятелност и бързина, предлага идеален фитнес баланс за изядените вурстчета и за изпитите тонове бира. Ако искате да разгледате основните забележителности, качете се на автобуси 100 или 200 от Александерплац, двуетажни са, подобно на туристическите автобуси, минават през всички мейнстрийм забележителности и предлагат възможност за снимки, а с тях спестявате доста от организираните сайтсиинг обиколки с автобус. Друг удобен вариант е да се ползва рингбана – кръговото движение на влакове, въртящи се по затворен кръг около центъра, в двете посоки, от които човек може да слиза и да се качва навсякъде, за да разгледа различните квартали. Номерата са 41 и 42. Редовни са и забележителностите, плюс разкошните паркове и градинки са близо до спирките.

Рицари в ПотсдамРицари в Потсдам

Рицари в Потсдам

Хапване и пийване

Най-добрата марка бира е местната: берлинер, с всичките й разновидности, според вкуса. Разбира се, бирените маниаци ще се изкушат да опитат и огромното разнообразие немски бири, които се предлагат навсякъде, но бъдете готови за плодови, сладко-кисели, безалкохолни и всякакъв друг вид изненади. Внимавайте с немското червено вино и с миризливите сирена. Не, че са лоши, но може да се окаже, че съвсем не са ви по вкуса. Наденички и вурстчета се продават навсякъде, в малко хлебче и обилно залети с Хайнц кетчуп, срещу 2 евро на калпак. Грабването на закуска, тип кифла или сандвич, от някоя будка, плюс безакохолно, струва 5-10 евро за двама, натъпкването до козирката с джънк фууд от популярните световни марки или от азиатската и арабската кухня излиза до 20 евро за двама, заедно с напитките. Първо, второ и трето в бистро с обслужване за двама варира между 20 и 50 евро, в зависимост от това колко сте жадни, а вечерята в изискан ресторант с бели покривки може да ви струва от 50-100 евро до плюс безкрайност (за двама), в зависимост от лимита на кредитната ви карта. Дори за пластмасовите прибори по сергиите се спира депозит за амбалаж, така че, ако ядете и пиете бира на крак в някой парк или на фестивал, както правехме ние, връщайте си халбите и приборите там, откъдето сте ги взели, за да си получите депозита обратно.

Забележителности, нощен живот и култура. Много са. Следете местните безплатни списания, тип “Програмата” и „Една седмица в София”, за да се ориентирате относно ди-джей партита, кина, представления, театри, опера, галерии, фестивали и музеи. Българският „Тилт” в момента жъне големи успехи из берлинските кинозали и ревютата за него са повече от прекрасни. Не пропускайте да си резервирате час и половина разходка из подземията на Берлин, включваща старите нацистки бункери, бомбоубежища и артефакти от Втората световна война.

 

 

Автор: Тихомир Димитров

Снимки: от разни пътеписи в сайта ни

Други разкази свързани с Берлин – на картата:

За подробности кликйте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

Изгубената Сирия или превземането на Крак де Шевалие 2

Изгубената Сирия или превземането на Крак де Шевалие

Днес ще приключим поредицата на Цветан за Сирия и християнското наследство в нея. Приключението ще ни отведе до рицарската крепост Крак де Шевалие

Приятно четене:

 

 

Изгубената Сирия или превземането на Крак де Шевалие

(Замъка на рицарите кръстоносци) от султан Бейбарс

Крак де Шевалие, Сирия

 

 

 

 

 

Царство им небесно! Така е било според една гравюра на Доре и ние желаем да се поклоним на това историческо място и да видим този чудесно запазен замък на кръстоносците от листата на ЮНЕСКО.

Стратегическото положение на Сирия отдавна е било оценено от Европа и от рицарите монаси – хоспиталиери, закрилящи поклониците на път за Божи гроб. Сред десетките болници, хостели и замъци на кръстоносците, Крак (Crac или Krakвинаги е заемал ключово място като най- великата им крепост в Близкия Изток. До ХI век тук се е издигала малката крепост Хосн ал –Акрад (Qal’at al – Hisn) или Замъка на Кюрдите за охрана на прохода Хомс, водещ към пристанището Триполи.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

 

Горе, вдясно на хълма висок 750 м, замъкът стои на сража над Християнската долина, която е изпълнена с църкви, лозя и маслини.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

Този необичаен,  почти европейски пейсаж с Белият замък на върха, буди възхищение у всеки пътешественик в пустинна Сирия.

По време на Първия кръстоносен поход през 1099 г. замъкът бил превзет от кръстоносците за първи път. Но рицарите бързали за Йерусалим и затова изоставили крепостта. Та се наложило след 11 години пак да го превземат и тогава получил името си:

Крак де Шевалие  – Krak des Chevaliers (Замък на Рицарите)

 Крак де Шевалие, Сирия

 

 

Слабите стени на замъка изисквали допълнителни разходи за укрепване, но нито един рицарски барон не се наел да окаже финансова подкрепа. Накрая в 1142 г. Раймонд I Антиохиски граф на Триполитания предал замъка на военно – религиозния орден на

Хоспиталиерите или на Йоанитите (на св. Йоан Кръстител)

Това била изгодна сделка и за двете страни. Орденът получавал цял замък с прилежащата му земя, а графството –  допълнителна надеждна защита от йоанитите на всеки километър. Издигнали червеното знаме с белия „малтийски” кръст, монасите – рицари започнали мащабно строителство. Стените били укрепени и отново построени казармите, кухнята с мелницата, трапезарията и многоместния нужник (тоалетна).

 Крак де Шевалие, Сирия

 

След час път от Хомс се отзоваваме пред стените му. Но всичко посроено било разрушено от опустошителното земетресение през 1170.

Castle Alhsn, Сирия

Само черните гранитни основи са останали от замъка на кюрдите. Орденът не се отчаял и извикал най-добрите европейски инженери, които започнали да изграждат отново замъка по нов подобрен план от варовик, който бил по-лесен за обработка . Всеки отделен каменен блок се обработвал по шаблон, идеално пасвал на място и се доставял от кариера на десетки километри.

 Крак де Шевалие, Сирия

.

 

 

Така е бил издигнат този шедьовър на средновековната архитектура. Върхът е заграден от двоен пръстен от крепостни стени дебели 6 м, образуващ четириъгълник с дължина 200м и ширина 150 м. .

За 130 години Крак успял да отбие множество атаки на мюсюлманските войски, като е бил сборно място 11 пъти на кръстоносците в походите им срещу монголи и мамелюци.

През 1163г. султан Нур ад –  Дин претърпял край стените на Крак съкрушително поражение, като се спасил на коня си почти гол, тъй като се бил изненадан повреме на обедната сиеста. Той приел много тежко това поражение и починал като освободител на Сирия, който не успял да превземеКрак.

През 1180 г. хоспиталиерите наблюдавали от високите си кули как войската на Саладин изгаря техните посеви и откарва добитъка, без да могат да му попречат.

През 1188г. Саладин обсадил отново Крак и прекарал цял месец изучавайки укрепленията му. След като се убедил, че замъкът е мощен и непрестъпен, Саладин даже и не го атакувал, за да не се излага.

Крак де Шевалие, Сирия

Прекрачвам входа и се озовавам в един либиринт от коридори .

 Крак де Шевалие, Сирия

 

От този Г – образен коридор рицарската конница връхлитала неочаквано.

 Крак де Шевалие, Сирия

Тогава там се мотаеха много туристи.

 Крак де Шевалие, Сирия

А тези камъни ако се затъркалят надолу ще пометат всеки любопитен.

 Крак де Шевалие, Сирия

 Измъквам се от галерията и попадам между двете стени.

 Крак де Шевалие, Сирия

 Ура, тук има голям басейн! Това обаче е беркил (защитен ров с вода).

На Изток европейските рицари приели местния обичай да се мият по-често

Недостигът на вода изисквал да има много беркили и за жадните коне. По време на мюсюлманския период били построени бани под земята, за да се стича на самотек водата .

Крак де Шевалие, Сирия

Акведукт снабдявал кухнята с прясна вода и огромната фурна за хляб.

Складовете пращели от жито, овес, маслиново олио и вино. В началото на ХIII век Крак станал толкова мощна крепост, че в нея можели  2 000 човека да издържат 5 годишна обсада! За непревзимаемостта на замъка свидетелства фактът, че когато на Святата земя практически не останали кръстоносци, крепостта паднала последна.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

 

Тук навярно

султан Бейбарс I(Baibars I –

талантлив и пресметлив пълководец е слязал от белия си кон за намаз  –  да се помоли на Аллах да му помогне да превземе последната крепост на кръстоносците. Бейбарс бил кипшак (от Казахстан) и като момче бил пленен от българите (от Волжка България) и продаден за 800 дирхама като роб в Дамаск. Той бил мутра, гребец на галерите и бодигард на султана –  мамелюк. Благодарение на своя ум, непримирима енергия и амбиция, на заговорите и убийствата, той управлявал Египет като султан повече от 17 години.

 Султан Бейбарс I – Крак де Шевалие, Сирия

 

Под неговия ятаган падали един по един

рицарските замъци в района на Хомс и Хама.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

Да победи обсадените рицарите с глад е нереално. Затова Бейбарс решил да атакува източната част след обстрел на стените от катапулти.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

 

Тази кула от външната стена първа рухнала. (Бейбарс после я възтановил, за което гласи благодарственият му надпис към Аллаха.)

След големи загуби той се промъкнал и се отзовал в рова между двете стени.

 

 

Да се завладее тази цитадела е много трудна задача, за която той дал свещен обет за джихад. Но на 29 март 1271г. след сполучлив подкоп войните на султана се оказали в сърцето на „гнездото на хоспиталиерите”.

 

Крак де Шевалие, Сирия

 

Те нахълтали в голямата зала за банкети, празненства и военни съвети.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

 

 

 

Голямата зала на Крак  

била построена през 1250г. Арките на тавана са образец на ранноготическата архитектура. В горната част на прозореца има надпис на латински: ”Притежавай богатство, притежавай и мъдрост, притежавай и красота, но се пази от гордостта, която осквернява всичко до което се докоснеш. ”

 Крак де Шевалие, Сирия

 „Аллах Акбар! (Бог е велик!) е изписал победителят.

Крак де Шевалие, Сирия

 

 

 

До голямата зала се намира обикновен храм в романски стил, построен в 1170 г. , някога изписан с фрески. Неговите стени били украсени със знамена, военни трофеи и оръжието на загинали рицари. Вляво и вдясно от входа на стената са издълбани коневръзи (пръстени, на които рицарите връзвали конете си преди да влязат и да се помолят).

 Крак де Шевалие, Сирия

 Веднага след превземането на Крак храмът бил преустроен в джамия. Вдясно е минбара –  възвишението, от където се чете корана. Нишата в стената (михраб) е насочена към Мека.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

Мамелюците превзели голямата зала, храма, складовете и кладеница.

Но рицарите се оттеглили в южния редут. Тази цитадела се състояла от три мощни и високи кули и имала всичко необходимо в случай на дълга обсада.

Крак де Шевалие, Сирия

 Тръгвам да обикалям високите кули отдолу, като султана.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

 

Гледайки страховитите зъбери и бойници се убеждавам, че

само с военна хитрост или коварство,

Бейбарс е могъл да накара защитниците да напуснат поста си.

Крак де Шевалие, Сирия

 

За тази цел изготвил фалшиво писмо от Великия Магистър на Ордена –  Хуго де Ревел, което гласяло, че Магистърът не може да изпрати подкрепа и заповядва крепостта да се предаде. На 8 април то било доставено в гарнизона. Комендантът (името му е изтрито от историята) и наивните защитници се подчинили покорно на волята на „втория си баща” и свили бойните знамена.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

 

На стъпалата срещам потомците на победителите, които ми

разказват друга версия

Асасините (първите терористи) се преоблекли като свещеници и дошли до стените на крепостта да търсят убежище. И когато доверчивите хоспиталиери отворили вратата на своите „събратя по вяра”, те измъкнали изпод расата си кинжалите и ги обезвредили.

Крак бил кракнат, т. е. превзет на 8 април 1271 г.

 Крак де Шевалие, Сирия

 Панорамен поглед и преглед на съдбата на участниците в тази битка – на всички оцелели рицари Бейбарс подарил живота . Те се оттеглили първо на остров Кипър, а после на Родос и накрая на Малта, където продължавали да се сражават за Христовата вяра.

Рицари хоспиталиери – Крак де Шевалие, Сирия

Рицари хоспиталиери

 

Съдбата обаче надхирила коварния Бейбарс, когато поднасял на поредната си жертва чаша кумис с отрова  –  той объркал чашите. Бейбарс починал след 13 дни в ужасна агония на 57 години според летописеца Маркизи.

 медресето Ал –  Захирия, Дамаск

Намерил е вечен покой в медресето Ал –  Захирия, Дамаск. Там през 2011г.  Казахстан изгражда мавзолей на своя герой.

 Крак де Шевалие, Сирия

 

 

Изпотен и доволен се изкачвам на най-високата кота, стискайки в ръка ценния трофей  –  рицарска фланелка. Понякога я обличам, за да ми напомни да не бъда горд и наивен като рицарите.

Имах удоволствието да видя още веднъж замъка Крак обсаден от турците в руския филм „Баязет” за Руско – турската война 1877.

Но драмата няма край, няма епилог, като гледам снимката от NG,

 Крак де Шевалие, Сирия

 

където брадат боец от Сирийската освободителна армия, гордо позира пред завзетия Крак де Шевалие –  Замъка на рицарите. Той отново води свещена война  –  джихад .

Но кои са те , борци за демокрация ли?

Те са наемници, който вчера отвлякоха 21 миротворци от войските на ООН, охраняващи Голанските възвишения между Израел и Сирия.

Те са подпомагани от антидемократичните режими на държава, която принцовете прекръстиха на свое име – кралството на Сауд – итска Арабия. Или какво да кажем за Бахрейн, където от 40 години министрите са членове на една кралска фамилия Ал Халифа.

Или пък за Кувейт, където всички членове на правителството носят името Ал Сабах. Фамилии и факти, които не трябва да забравяме.

„И до днес Сирия е като обсаден Замък на Арабската Чест, който единствен не иска да подпише капитулационен мирен договор с Израел и да се откаже от подкрепата си към Палестинската интифада и към Хамаз и да прекъсне връзките си с Ливанската съпротива, Хизбула и антишахския ислямски републикански Иран ” според думите на Джордж Голуей (George Galloway)  – рицаря от Британския Парламент.

Факт е, че от 40 години Сирия е управлявана авторитарно от фамилията Асад. Но единствено в Сирия е имало избори, в които сирийският народ е гласувал 99, 9% за Башар Асадлекар офтамолог.

Някои от нас още имат спомен от подобни избори, помнят Живков и какво е социалистическа демокрация.

Защо мюсюлманските братя не водят джихад срещу собствените си емирски режими?

Защото не искат гражданска война в собствената си страна, където ще бъдат смазани от собствените си могъщи тирани.

От победата на  джихадистите се страхуват и другите опозиционни сили и малцинства като друзи, алевити, кюрди и християни.

Затова няма и обединена сирийска опозиция.

Да се смени един малък тиран с един по голям ли ?

От трън, та на глог ли? Още жертви? Още бежанци?

Уверен съм , че това не иска сирийският народ.

Още се моля мирът отново да настъпи в тази страна.

 

Цветан Димитров, 2008 – 2013

 

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

 

 

 

 

Лодките на Малта 1

Лодките на Малта

Представям ви една симпатична история от Малта

Приятно четене:

Лодките на Малта

Най-добрият начин да опознаеш нови места е да се изгубиш в тях.

С това убеждение тръгнах по крайбрежната улица на Буджиба без карта, връзка с интернет или какъвто и да е било ориентир. Въоръжена само с 15-тина евро и фотоапарат, аз поех на експедиция.
Имах усещането, че времето е някак спряло или поне забавило своя ход, подобно на живота по курортите покрай зимния сезон. В тези условия, можех да обръщам внимание на всеки малък детайл, който грабваше окото ми. С оскъдните си като континентална закуска познания за острова, аз не можех да си обясня защо множество неща имаха британско влияние. Движението беше “на обратно”, светофарите и такситата – досущ като тези в Лондон, контактите с три дупки и т.н.

Лодките на Малта

Често някоя интересна тераса или врата ме вкарваше в лабиринт от тесни улички. После отново се връщах на крайбрежния булевард и продължавах уверено напред. Попаднах на малко пристанище отрупано с разноцветни лодки. Докато им правех кратка фотосесия, чух как някой ме попита: “Обичате ли лодки?” Не, обичам хубавите снимки и в това изобилие на ярки цветове аз виждах потенциал.

Bugibba, Малта

 

Но малтиецът, който задаваше въпроса беше слабо заинтересован от фотографията. Неговата страст бяха лодките. И в момичето, което снима край пристанището, той видял човек със сходни интереси. Аз не можех да говоря за лодки, но с голяма наслада изслушах неговата

история за “Малтийските лодки с Норвежки дизайн”.

В далечната 1091 година,

Малта била предимно населена с мюсюлмани

Християните били хора “втора ръка” и нямали право на имот. Това не се харесвало на тогавашния папа Урбан II. Той изпратил на острова влиятелен норвежки пълководец със своята армия от кръстоносци.

Лодките на Малта

 

Въпреки че мисионерите били хора, свикнали да се бият, в Малта те трябвало да се преборят с проблема по мирен път. Затова норвежецът откупил земята на мюсюлманите, плащайки им в пъти повече нейната стойност. Останали без място за живот, но с достатъчно пари да започнат нов, последователите на Аллах се отправили към Африка, най-често в Мароко и Либия. Християните откупили новоосвободените земи на безценица и започнали да ги обработват. И до ден днешен Малта е католическа държава и населението е силно набожно.
Армията от кръстоносци останала на острова да пази реда. Много от мъжете сигурно взели малтийки за свои съпруги. “Горките мъже!” – с нескрита тъга в гласа си каза моя екскурзовод. Норвежците били опитни в корабостроенето и обичали риболова. Затова те започнали да строят лодки, както правели по родните си земи. Но когато се опитвали да коват дървените греди една за друга, те се пропуквали. Дървесината на острова е мека за разлика от тази в студената северна държава. Тогава местното маселение научило кръстоносците как да строят лодките си – като полагат гредите една над друга. Норвежците усвоили новата техника, но запазили типичния дизайн на своите лодки. И до ден днешен, цветните плавателни съдове в Малта, изглеждат също като тези по Скандинавските земи.

Лодките на Малта

След тази интересна история, малтиецът се сбогува с мен, защото трябвало да ходи при жена си. “Местна ли е?” – попитах го аз. Той кимна с глава. “Горкият ти!” – съжалих го и се разделихме с усмивка.

Автор: Ева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Малта – на картата:

Малта