Archive for the tag 'римски форум'

дек. 19 2011

Пътуване из Рим: от Kолизеума до базиликата „Свети Климент”

Продължаваме с разходката на Янита из Рим. Досега с нея се рахзодихме край Площада на Републиката, Олимпийския стадион и площад Венеция, а днес ще разгледаме Колизеума и едно от важните за нас – българите  – места в Рим: базиликата Свети Климент (Сан Клементе), където е погребан Свети Кирил – Философ. 

Приятно четене:

 

Пътуване из Рим: от Kолизеума до базиликата „Свети Климент”

От площад „Венеция” в центъра на Рим по Via dei Fori Imperiali (Улицата на императорите), за около 10 минути пеша се стига до Колизеума. Внушителната каменна руина на античния амфитеатър се забелязва отдалече, но изобщо не е архитектура привлекателна или предизвикваща чак пък такъв безмълвен възторг от близостта до нея. Мнозина смятат, че за оцелялата през хилядолетията постройка (или каквото там е оцеляло от нея) се използват твърде преувеличени дефиниции, а други- че Колизеума наистина е невъобразимо огромен. Е, руината няма изобщо нищо общо на вид с моделът й от филма на Ридли Скот „Гладиатор“, но пак си е възголяма, дори като съвременна постройка. Една пълна обиколка пеш около каменният амфитеатър за всеки ще значи повече от думите ми тук.

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

Истина е, че

Амфитеатърът на Флавиите или на Цезарите, или просто – Колизеума в Рим

както е известен на повече хора, е една от най- грозните и най- страховитите сгради издигана в историята на човечеството; известна с вида и големината си каменна грамада, прочута с предназначението си, с погубените човешки животи на арената й с историята, която е оставила за функционирането си – споменът за една велика империя със скъпа слабост към жестоки забавления и разточителство.

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

Това е римският амфитеатър, подаръкът за обществото на Рим, от арената на който гладиаторите са поздравявали императора с: „Ave, Caesar! Morituri te salutant”(Здравей, Цезаре, отиващите на смърт те приветстват). Около половин милион души (гладиатори, роби, воини, бойци, затворници) са загиналите в гладиаторските битки тук на тази арена. Избитите животни със сигурност са много повече.

Арената (панорама – клик!)

Колизеумът се е използвал около четири и половина века и не е бил единственият амфитеатър в Рим, но затова пък е бил най- предпочитаният за забавления, побирал е до една четвърт от цялото население на града и винаги е бил препълнен с публика от страстни любители на хазарта и залозите за игри, импровизирани битки или екзекуции. (Ами като е нямало еврофутбол, олимпийски или спортни състезания, или конни надбягвания например). През всичките тези близо 450 години по конструкцията са се извършвали много архитектурни промени, допълнения и поправки, което обяснява защо от всички страни постройката изглежда различно. И така, докато символът на Рим се превърне в каменоломна и докато бъде забравена страховитата му слава.

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

Около сградата на Колизеума може да се направи пълна обиколка, за да бъде разгледана конструкцията на античния амфитеатър от всички страни. На Piazza del Colosseo, почти до Триумфалната Арка на Константин има градина, която може да се ползва за панорамни снимки на сградата или за отмора. Около Колизеума обикалят всякакви странници, най- голям интерес има към

центурионите

– хора, облечени в традиционни за римските воини униформи, помъкнали всякакви оръжия и задължителният атрибут- флагът, на който е изписано мотото на древен Рим- Senatus Populusque Romanus (Сенатът и римският народ). Любопитството и снимките за спомен с центурион обаче се заплащат.

Римски центурион

Центурион, много страшен :)

 

Триумфалната Арка на Константин

в Рим е до Колизеума, висока и сравнително добре запазена за възрастта си постройка. От долу до горе в арката са изобразени декоративни релефни елементи, скулптури и надписи, все сцени разказващи някаква историческа случка. (На Римския форум се намират още две запазени арки: на Тит и на Септимий Север, тази е на Септимий Север, която също е изпъстрена с релефи, декорации, скулптури, надписи и разкази).

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Районът около Колизеума и Арката на Константин е особено предпочитан не само от туристи, а и от местните жители. Тук се организират срещи, често могат да се видят и младоженци, които са дошли за сватбената си фотосесия, понякога се организират модни дефилета, концерти и т.н. Районът е особено привлекателен и нощем, защото е осветен по оня типичен за Италия начин с мека жълтеникава матова светлина. Ето как:

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Рим, Арка на Константин

Рим, Арка на Константин

По Улицата на императорите, по която се стига до Колизеума, се продължава към площада със същото име Piazza del Colosseo, а оттам маршрутът продължава по Via Labicana- оживена и натоварена с трафик улица, която е лесна за откриване.

Basilica di San Clemente, Via Labicana, 95, 00184 Rome, Italy

 

Подминават се руините на форума и след две пресечки в дясно се намира

базиликата „Сан Клементе”,

църквата в която е погребан Свети Константин- Кирил Философ. Разстоянието от Колизеума до този храм е също около 10-15 минути пеша.

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Дворът на църковната обител е малък, чист и добре поддържан.

Дворът на базиликата, панорама (клик!)

До входната врата към вътрешността на базиликата се намира ето тази мраморна кутия, изпъстрена с цитати от глаголическия текст на Асеманиевото евангелие- важна старобългарска книга, която се пази до днес във Ватиканската библиотека. И не само това. Върху тази мраморна кутия, изписана от всички страни, е отбелязан маршрутът на пътя, по който българският книжовник и просветител Кирил стига до Рим.

Глаголица

 

Това е

голямата зала на базиликата „Свети Климент”,

в която се озовава всеки веднага след влизането в храма. Залата е богато изрисувана и декорирана, тук се извършват всички църковни обреди.

 

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Възможност за панорамно разглеждане за залата ето тук:

Базилика „Свети Климент”, Рим, интериор (клик!)

Един поглед из нишите, които се намират в ляво и в дясно от основната зала, ще ви представи обичайни за християнските храмове стенописи и скулптури.

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

По- интересно и по- екстремно обаче е спускането в

подземието на базиликата,

достъпът до което се заплаща с входна такса. Със съжаление ще отбележа, че различност ще има в качеството на снимките, поради няколко прости причини: снимането в криптата (както и на някои места от горния етаж) на базиликата е абсолютно забранено; светлината в подземието е оскъдна и освен това бързината, с която трябва да се снима тайно, разваля кадъра, още преди да се е родил от идеята в реализацията му. (Надявам се на разбирането ви). Снимането е забранено (една камара охранителни камери следят за спазване на забраната), но не и невъзможно, ако умеете да снимате без светкавица, ако разполагате с професионален апарат и разбира се със статив. Ако не умеете, по- добре си купете картички с изгледи от подземието, от мястото на което сте платили входната такса, защото санкциите са сериозни. Тези стъпала отвеждат надолу към влажното подземие.

Подземието на Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

Със сумракът в подземието се свиква сравнително бързо, но не и с миризмата на мухъл. Във влажният, тъмен и пуст лабиринт от коридори се изгубва всякаква ориентация, затова ако целта ви за спускане в подземието е да видите мястото, където някога са били положени тленните останки на Св. Константин- Кирил Философ, след стъпалата продължете по коридора направо до края му, а след това- в дясно.

Подземието на Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

 

Гробът на Св. Константин-Кирил Философ

се намира в дъното на подземието. На няколко метра встрани има дупка в пода, наподобяваща дълбоко пресъхнало кладенче, пълно с монети, за което специално и предвидливо си бях приготвила български. В самата погребална зала цветна мозайка изобразява светите братя Кирил и Методий, на стената има поставена голяма паметна плоча от името на България. На отсрещната стена има също поставени множество по- малки многоезични паметни плочи с благодарствени надписи и от други народи и една голяма каменна „маса”.

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Под тази погребална зала има още два етажа, които често са били наводнявани от природните бедствия. На стената забелязах последното отбелязано с черта и дата ниво на водата, заляла църквата през 1912 година. Под тази погребална зала са били разположени някогашните монашески килии. А днес мястото е само полусрутено влажно подземие, в което глухо отеква шумът на водата от канализацията на Рим.

Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

В центъра на подземието се намират един до друг два гроба на раннохристиянски светци. Разпознаваеми са по плочите, върху които не бива да се стъпва. Из лабиринтите на подземията има интересни, но твърде избелели и олющени от времето стенописи.

Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

 

Една сантиментална привързаност ме завръща в т.нар. Храм на Словото (Базиликата „Свети Климент”) всеки път, когато съм в Рим. Ще съм щастлива и ако разказът ми за това уникално място ви харесва. Завършвам този пътепис със снимка на друг един фотограф- Ралица Бялкова; кадър, който е от параклиса, построен в чест на светите братя Кирил и Методий в Рим, където всъщност

днес се пазят мощите на Свети Константин- Кирил Философ- ето, това е мястото.

Аз не направих такава снимка, но посвещението на Рали към мен с тази ми е повече от приятно и достатъчно. С благодарност към Ралица и към още един приятел, който беше с мен в екстремното изживяване.

Край мощите на Свети Кирил Филисос, Рим

Параклисът, автор на снимката: Ралица Бялкова

 

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът § Ралица Бялкова

Други разкази свързани с Рима – на картата:

7 коментара

дек. 13 2011

Пътуване из Рим: от площад „Венеция” до Колизеумa

Продължаваме с пътеписа на Янита за Рим. Предишния път се разходихме от Площада на Републиката до Олимпийския стадион.  А днес продължаваме с площад Венеция и Колизеума.

Приятно четене:

 

Пътуване из Рим: от площад „Венеция” до Колизеумa

Маршрутът на този разказ започва от място до болка познато на всеки посетил Рим или информирал се за града- площад „Венеция”, монументът на Виктор Емануил II, Римският форум, Колоната на Траян, вечните разкопки, ремонтни и реставрационни дейности в района, както и всичко интересно, което се намира в него.

Приближавам площада, вървейки по Via del Corso и още отдалече в процепът светлина между високите мрачни сгради се забелязва

Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

В този миг гледката ми напомняше на други две познати и незабравими гледки: тази на Съкровищницата Ал-Казнех Фарун в скалния град Петра (Йордания), която в края на сърповидния проход- каньон Сик се виждаше по същия начин и тази на бялата катедрала Duomo di Orvieto в Орвието (Италия), абсолютно идентична гледка през процепа на улицата между сградите.

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Това изумително по размери и кич каменно архитектурно недоразумение се намира в сърцето на Площад „Венеция”, спомен от строителството по времето на Мусолини. Националният паметник на Виктор Емануил II е едно абсурдно съчетание от почти всички изобразителни стилове на архитектурното строителство, орнаментиката, скулптурата и митологичните или национални символи на Рим и Италия.

Monument to Vittorio Emanuele II, Roma, 00186, Piazza Venezia

 

Според мен- твърде претрупано, употреба на твърде много символи, които един до друг губят от посланията си, с две думи: Парад на кича, (наподобяващ строителните абсурди в македонския град Скопие, които обясняват като модерни културни проекти на съвременното изкуство). Да, ама според италианците тази каменна пищна грамада – Монументът на Padre della Patria (Бащата на Родината) е повод за гордост и драматично просълзяване, в случай, че си припомнят славната отколешна хилядолетна история на Рим.

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

По подобие на Акропола в Атина, в този комплекс в Рим нямат край реставрационните дейности. Материалът, от който е строен монументът, е травертино. Прилича на мрамор, но е шуплест варовиков камък с ниско качество. Целият Рим е обкован с него: мостовете, къщите, орнаментите и колоните по площадите и улиците. Защото го има в изобилие и лесно се добива, както и лесно се подменя. Грешката на архитекта е била, че е ползвал камъкът за строеж, а не за обков, затова неспирното рушене и безкрайните ремонтни дейности са факт.

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Девизът, с който е белязан духът на този монумент, е : „Свобода за гражданите и обединение на всички партии за силата на Италия“. Това послание оставя след себе си Виктор Емануил II, заради което е уважаван, както по времето на своето управление, така и до днес. Във вътрешността на монумента има няколко галерии, в които се намира

Паметникът на незнайния воин,

Военен музей, както и костница на герои от времето преди Втората световна война.

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

От височината на белоснежната каменна грамада Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II се открива широка панорама към

площад „Венеция”

от едната страна,

Рим, Площад "Венеция"

Рим, Площад "Венеция"

а от другата- към

руините на Римския форум, Via dei Fori Imperiali,

т.е. улицата, която отвежда към Колизеума, както и към Колизеума директно.

Рим, Forum Romanum

Рим, Forum Romanum

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

През нощта, когато правихме снимки на този монумент, в строителни чаршафи беше омотана само дясната част от фасадата на сградата.

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

На следващия ден се оказа, че вече повече от половината сграда на Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II е опакована и готова за поредни строително- ремонтни дейности. Тази снимка на Монумента е направена точно от купола на катедралата „Свети Петър“ във Ватикана. Харесва ми алюзията в кадъра: кораб с бели платна в оранжево море от покриви. Разстоянието е приблизително 3 километра или малко повече.

Рим, панорама

Рим, панорама

Този линк представя панорама на монумента и панорама към площад „Венеция“:

Панорамен изглед към Монумента и към площад \“Венеция\“

Площад „Венеция”

е един от най- посещаваните площади в Рим, излишно е обяснението защо. Тук навалицата от хора и трафик е изнервяща. Около паметникът на италианския крал Vittorio Emanuele II са руините от Forum Romanum или форумите на императорите Август, Цезар, Траян, Нерва, които в древността са били всъщност застроени парцели на Капитолия с храмове, арки, колони, базилики, административни, съдебни и търговски сгради, пазари и трибуни.

Рим, Forum Romanum

Рим, Forum Romanum

Рим, Италия

Рим

Рим, Италия

Рим

Форум Романум – центърът на стария свят,

днес е само камънак, развалини и останки от минало архаично величие. Останали са само няколко възстановени групи от колони, каменни стени, мраморни прагове и капители. Приложеният линк представя по познат начин възможност за панорамно разглеждане на Римския форум.

Римският форум

 

Интересен древен архитектурен експонат, намиращ се на площад „Венеция” в Рим е и Colona Traiana или

колоната на император Марк Улпий Траян.

 

Рим, Площад "Венеция"

Рим, Площад "Венеция"

Тридесетметровата колона е триумфална, издигната е през 113 година в чест на победата на император Траян над даките и по цялата височина е украсена с барелефи, изобразяващи епизоди от тази епична война. На върха на колоната обаче, вместо статуята на императора, е статуята на Свети Апостол Петър.

Рим, Площад "Венеция", Колоната на Траян

Рим, Площад "Венеция", Колоната на Траян

Ето и още няколко снимки на площад „Венеция”, на който се намира още църквата „Санта Мария ди Лорето”, няколко хотела, банка и сградата на библиотеката към Института по история на изкуството.

 

Рим, Площад "Венеция"

Рим, Площад "Венеция"

Рим, Площад "Венеция"

Рим, Площад "Венеция"

Рим, Площад "Венеция"

Рим, Площад "Венеция"

Точно зад масивната постройка на монумента на Виктор Емануил II, на Капитолия се намират църквата, посветена на Свети евангелист и благовестител Марко, Piazza del Campidoglio (Площад „Кампидолио”), Сенаторският и още няколко дворци. Натам отвеждат широки и полегати стъпала, наречени Кордоната, които са предпочитано място за снимки, за отмора и сборен пункт на всички японци, които пък се намират на територията на италианската столица.

Рим, Кордоната, Площад „Кампидолио”

Рим, Кордоната, Площад „Кампидолио”

 

Красивият Площад „Кампидолио”

е изграден през 16 век по архитектурен проект на Микеланджело. Всъщност, как си представяте площад без фонтан и паметник в Рим? Никак. Статуята върху паметника тук е на Марк Аврелий.

Рим, Площад „Кампидолио”

Рим, Площад „Кампидолио”

Ето така изглежда мястото нощем.

Рим, Площад „Кампидолио”

Рим, Площад „Кампидолио”

И още една снимка от Площад „Кампидолио”.

Рим, Площад „Кампидолио”

Връщам се към Площад „Венеция” и по- точно към Via dei Fori Imperiali – Улицата на императорите, която отвежда до Колизеума. Разстоянието до Колизеума по тази улица е около 10 минути пеша. Обаче ще го извървя отново в следващ разказ.

Рим, Улицата на императорите

Рим, Улицата на императорите

Рим, Италия

 

 

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Рим – на картата:

9 коментара

мар. 08 2011

Рим – пътуване из древността (9): Римският Форум – продължение и съвети за пътуване до Рим

Продължаваме с разходката на Юрий из Рим. Започнахме пътуването си фонтана ди Треви и „мола“ на Траян, бяхе в крепостта Сан Анджело и Ватиканските музеи, минахме от площад Навона към Испанските стъпала, обиколихме Колизеума, минахме из хълма Палатин, а за последно започнахме с обиколка на Римския Форум.

Днес ще приключим обиколката на Римския Форум, а така също и с този прекрасен пътепис на Юрий.

Приятно четене:

Рим – пътуване из древността

девета част:

Римският Форум – продължение

По-нататък стигнах до рехавите останки от

базилика Юлия

Базилика Юлия – Рим, Италия

Започната от Цезар и довършена от Октавиан, тази публична сграда е изпълнявала доста разнообразни функции в началото на І век. Тук са се провеждали открити съдебни процеси, на които всеки гражданин на Рим можел да присъства. В нея са се помещавали и някои органи на властта. Противно на всяка наша съвременна логика в базиликата са съществували и голям брой магазини, предлагащи стоки от различните краища на обширната империя. Явно сградата е била нещо средно между днешен пазар, съдебна палата и министерски съвет 🙂

На стъпалата ѝ отпред обикновено висели множество римляни, кой очаквайки съдебно дело, кой опитвайки се да се добере до някой магистрат, кой просто убиващ времето си. Явно чакането е било голямо или кибиците не са били никак малко, щом като по някои от стъпалата са издялани разни таблетни игри, които помагали на римляните да убиват скуката.

Плоча за игра – Базилика Юлия – Рим, Италия

Разчертаното на камъка явно е играта, за която Овидий споменава още преди две хилядолетия:

„И предпазливо в играта “Разбойници” нека играе,
където противника два, сблъскват пионка една,
войнът попаднал в беда, без другаря когато воюва,
гдето в обратния път бяга врагът му назад.”

Римски форум, 00186 Рим, Италия

Все още никой наш съвременник не е разгадал, как точно се играе играта „Разбойници”, но щом древните кибици са си дали зора да я издялкат върху обществените стъпала, може и да е била интересна…

Колоната на византийския император Фока

пък е последното нещо построено на Римския форум. Нищо, че след неговото управление, римляните махат неговата статуя на върха и. Не са се обичали още оттогава Изтокът и Западът…

Колоната на византийския император Фока – Рим, Италия

След поставянето на колоната мястото започва все повече да запустява, за да се превърне през средните векове в обикновено пасище за добитък. Така свършват великите империи. Сред добитъка и неграмотните пастири…

Доста време след това, в началото на 17-ти век художникът Cornelis van Poelenburgh вижда мястото така:

Рим от Cornelis van Poelenburgh

Виа Сакра пък завършва по принцип с Арката на император Септимий Север. В случая обаче завършваше с един павилион

! Воден от нездраво любопитство успях да надникна вътре,  и мернах, че тук отново са започнати разкопки. На това място още от царско време се е събирало римското Народно събрание и явно земята има какво още да разкрие. Не, че наоколо, където и да копнеш, няма да се покаже нещо адски древно 🙂

Край Арката на император Септимий Север – Рим, Италия

Зад павилиона можах да зърна арката  и естествено я щракнах с фотоапарата, макар и от прекалено близък план. Императорът все  пак е успял да намери място във вече нагъчкания от сгради Римски Форум, за да постави

арката си в чест на победите му срещу партите.

Арката на император Септимий Север – Рим, Италия

Тук е заседавал Римският Сенат, първообразът на всички Горни Камари в света.

Римският Сенат – Рим, Италия

Стърчащите осем йонийски колони са единственото останало от

храмът на Сатурн,

чиято първа сграда е стърчала тук още преди 2500 години. Това, което може да се види днес са останките от наново построения храм в края на 3 век. Тук обикновено се давало началото на т. нар. празник Сатурналии, може би най-обичаният от тогавашните римляни, когато цялото население се е веселяло по улиците и хората си разменяли подаръци. Може би заради това, по късно през вече настъпилата християнска епоха, папа Юлий І, като видял, че езическият празник е неизкореним сред народа, го заместил с Рождество Христово. Така двата празника постепенно се припокрили, докато един ден Сатурналиите направо били забранени.

А веселбите и разменянето на подаръци останали до ден днешен.

Храмът на Сатурн – Рим, Италия

Докато си разглеждах спокойно околността,

някакъв чичка започна да вика колкото му глас държи: “No sex, no sex, no sex”…

Добре де, рекох си, подразнен от настоятелното му крещене. Разбрахме, че няма секс! Можеш вече да млъкнеш! Явно и на други посетители им бяха минали подобни мисли, защото много от тях се спряха, гледайки го втренчено. После, когато наближих викащия, се оказа, че той викал: “No access”, но изговаряйки английските думи по един типично италиански начин, от който нищо не можеш да разбереш. Беше един от служителите на Форума, който се опитваше да съобщи на посетителите, че достъпът до открития музей е вече прекратен и с една дума, че ще метат, както казваме ние, българите. Наближаваше залез слънце, а това е времето, когато затварят Римския форум за посетители.

Изкакачих стръмните стъпала към изхода с тежест, но не в краката, а в душата. Времето отново не ми беше стигнало. Този път обаче нямаше да имам възможност за наваксване на другия ден. Горе отправих последен поглед назад към мястото, откъдето е тръгнала нашата така  разноцветна Европейска цивилизация.

Римския форум – Рим, Италия

Римския форум – Рим, Италия

И тогава видях форумът не такъв, какъвто е в наши дни –безмълвен, загадъчен и малко тъжен.  Пропътувах към миналото две хилядолетия и се оказах на същото място, когато то е било изпълнено с живот, глъч и един универсалистичен дух покоряващ целия ни свят и до днес.

Римският Форум – Рим, Италия

Arrivederci Roma! Аз отново ще се върна… защото знам, че все още някои пътища водят към теб.

П.П. За огромно мое съжаление за пет дни успях да посетя може би една хилядна част от забележителностите в Рим и само половината от местата, които предварително си бях определил. Но някак успокояващо ми действаше мисълта, че всъщност италианската столица е само на час самолетен път от мястото, където живея. За разлика от древността, когато от Тракия до Рим се е пътувало три-четири седмици и то в дрънчаща по каменния път конска кола, която може да докара на пътника си само придобит тремор.

Поляхме обилно последната си вечер с италианско червено вино (което никак не е по-хубаво от нашето), поспахме няколко часа и на другия ден рано сутринта поехме към летището. Нататък не ми се разправя…
…………..

П.П.ПТуристически съвети, за онези, които за първи път отиват във Вечния град.

Те се базират на моя опит и на изживяванията на мои познати, посещавали Рим с туристически цели:

  • Ако сте решили да отидете в Рим и да посещавате музеи, а не магазини, ползвайте туристическата карта Roma Pass. Тя ви дава тридневна възможност за неограничено ползване на публичния транспорт и безплатен достъп до първите два музея или платени археологически обекти, които посетите Дава ви отстъпка в цената на билета и във всеки следващ музей или платено място. (За Ватикана, съвсем естествено картата не важи). Освен това няма да чакате на досадните опашки пред Колизея и разни други места, защото минавате през отделен вход. Посещенията на Колизея, Палатинския хълм и Римският форум се броят за едно с Рома Пас…  или пък, ако сте без карта, а с обикновен билет –с него може да посетите и трите места. За да не чакате пред Колизеума идете на входа на Палатинския хълм и си купете билет от там. Разгледайте Палатин и Римския форум и чак след това идете в Колизеума. Това е другият начин да си спестите чакането.
  • Ползвайте метрото. И да походите малко до най-близката метростанция и после до обекта на вашето посещение, това ще ви спести повече време отколкото, ако ползвате наземния транспорт с всичките негови делнични задръствания.
  • Ако наистина искате да разгледате, колкото се може повече забележителности, отделяйки им необходимото време, за нищо на света не посещавайте Рим по време на католическия Великден. Ще си пропилеете времето в чакане по опашки и обкръжени от невиждани тълпи.
  • В Рим има ресторанти, където могат да ви отрежат главите, но има и достатъчно уютни и доволни места, където можете да хапнете на спокойствие и сред добра атмосфера на почти софийски цени. Търсете малките улички.
  • За нищо на света не пробвайте италианска бира 🙂 Не пасва някак на българския вкус. Поне на моя.
  • Виното го бива, стига да е на цена над 20 евро за шише. И то от супермаркет или бакалия.
  • Не се притеснявайте, ако в менюто видите, че пиците са „бедни на асортимент”. Не знам как ги правят, но са достатъчно вкусни, дори да са само с домати, колбас и подправки.
  • Около по известните места, като Колизеума, площад Навона или Партенона заведенията са доста скъпи. Ако обаче си размърдате задника до някоя малка уличка наоколо може и да консумирате същото на два-три пъти по-ниска цена. На цените изложени пред заведението на големи табели прибавяйте винаги 10, 15 или 20%, защото италианците имат отвратителния навик да не прибавят процентът за сервиз там. Особено на площад Навона. Разбира се, ако искате да си платите за гледката пред вас, това е друг въпрос. И това си заслужава.
  • Италианците по принцип са усмихнат народ, но това нека да не ви прави неприятно впечатление 🙂 По манталитет са много близки до българите. Когато гледаш италианец, все едно виждаш българин, но след като нашият е употребил 200 грама твърд алкохол. Е, с изключение на северните части на страната, където по скоро приличат на германските народи. Но пък Рим, макар и по средата между Севера и Юга, е пълен с преселници от долната част на Ботуша и си е един типично южен град, където животът се приема по-скоро като едно безкрайно удоволствие, отколкото като борба за оцеляване. Прищълците от Юга обикновено се съсредоточават около големите туристически обекти, където продават дребни сувенири, които, ако искате да отбиете номера пред близките, можете и да си купите 🙂 Все пак внимавайте! Там има и засилено присъствие на ловки джебчии и ако не се оглеждате добре, може и да олекнете.
  • Ако някой италианец се обърне към съпругата ви с “bella” (красавице), хич не му се връзвайте, те така говорят на всички красиви жени 🙂
  • Научете предварително няколко десетки основни италиански думи, защото там нито сервитьорите, нито полицаите, нито дори обикновените служители в музеите, да не говорим за продавачите не са се си дали зора да научат английските им еквиваленти. Уж туристическа страна, ама… Май арабите в Египет поназнайват английския повече.
  • Ако искате спането да ви излезе по-тънко посетете Рим преди Великден или след октомври. Климатът е достатъчно мек и в средата на март, когато ние бяхме там, беше идеален. Е, стига котка да не ви мине път и да не вали. Можете да отидете в Рим и през август, когато е евтино, но пък съм чувал, че жегите тогава са непоносими, пък и доста обществени обекти не работят.

Това се сещам засега… И благодаря, че стигнахте до тук.

Край

Автор: Юрий Александров

3 коментара

Older Entries »