Archive for the tag 'Римини'

дек. 08 2009

Tридесетина хубави дами без мъже в Италия (2)

Продължаваме с пътеписа на Вили за Италия. Ако сте забравил група хубави дами без мъже заминаха за Италия на фитнес фестивал. Днес ще проследим по-нататъшните им приключения. Приятно четене:

Tридесетина хубави дами без мъже в Италия

част втора

През 4-те дни на фитнес панаира в Римини освен многото тренировки, успяхме да се разходим из центъра на Римини, да посетим МОЛ-ът им, някои успяха да отидат и на плажно парти или да постоим под лъчите на Адриатическото слънце.

Римини е едно прекрасно курортно градче.

Централната му част е старинна. От централният площад тръгват няколко улички в различни посоки. По тях има много магазини, магазинчета — бляскави, кокетни, луксозни и по-обикновени. Къщите са стари, красиви, с интересни фасади, измазани и добре поддържани. Имаше 2—3 малки улички, които бяха пълни със заведения. Повечето явно бяха за аперитив или кафенета, а ресторантите са големи, чисти и с безкрайно вежлив персонал. Навсякъде можеш да се разбереш на английски(а някъде дори и руския може да мине).

Присъствахме на концерт по случай откриването фестивала на Fiera-та. Той се състоя на един площад в центъра и явно бяха изпълнители и групи, които са на мода там, но за нас — те бяха неизвестни. Това не ни попречи да се насладим и ние. Публиката беше разнородна: младежи, възрастни хора, майки с мъничета, бащи с колички… Те се радваха и кефеха, но толкова възпитано и кротко, че чак да не повярваш. Никой не пиеше, дори и бира. Само десетина метра по встрани започваше една от уличките с множество заведения. Естествено, че бяха пълни и хората използваха да слушат концерта и съвсем кротко да се наслаждават на компанията си в заведението. И навсякъде се виждаше присъствието на карабинери. Друго е когато имаш респект от полицията, нали?

Четете по-нататък>>>

One response so far

дек. 01 2009

Tридесетина хубави дами без мъже в Италия (1)

Такаааа, изпадам в лек потрес, когато трябва да представя днешния пътепис. Проблемът ми е, че ме сърбят ръцете (пръстите 😉 да ви го кажа леко политически некоректно, че днешният разказ описва пътуването на група развързани дами без придружаващ антураж до Италия 🙂 Вярвам, че Вили (авторката) ще ми прости това представяне, защото можех да го кажа и другояче 😉 Както и да е — понеже съм грозен моралист ще ви спестя доста снимки (група дами без антураж… 😉 ), но поне тези, на които ще видите все пак страната Италия (по-скоро Сан Марино), ще ви покажа. А освен това: приятно четене:

Tридесетина хубави дами без мъже в Италия

част първа

Вторник

Скачам още с първият звън на телефонната аларма, набързо вземам душ, обличам се и прибирам последните тоалетни принадлежности. Времето изглежда прекрасно, а настроението ми е летящо. Не ме притеснява раздялата със семейството, защото знам, че ще се справят една седмица и без мен. Ни в клин, ни в ръкав да вметна — хибискусът ми цъфна явно доволен, че ще ме няма. Цветът е красив, нали!

Тръгването е обявено за 9, 9 и 15. Събираме се в ресторанта на Таня за по едно кафе и прощални минути с съпрузи, приятели, колеги. Ще пътуваме Гери, Таня, Йоана и аз. Всички са точни и преливат от щастие от предстоящата ваканция. Пием кафе и шумно обсъждаме какво ли ще ни предстои, а околните не могат да се включат в разговора ни. Това не ни притеснява и в колата продължаваме да се смеем, бъбрим и да се вълнуваме. Пристигаме на летището първи. Предстои ни чакане на останалите. По двама, трима всички пристигат. Чекираме се. Няма проблеми. Багажът на всички е под допустимия максимум(а на връщане дали ще е така? Ще разберете 😛 ) Запасяваме се с българска преса (за какво ли я мъкнахме? Дори не ги отворихме), минаваме митнически контрол и зачакваме самолетът на Wizz Air.

Най-накрая часът наближава и красивия отвън самолет е превзет и отвътре (не е толкова хубав, но пък спестява доста часове за пътуване). Тръгваме в 12:45 и започваме да обикаляме софийското летище докато стигнем пистата за излитане. Пред нас има друг самолет, леко намаляваме и в следващите секунди той излита. А след това и ние.

Предвидливо съм седнала до прозореца и гледам отвисоко Софето, планините отгоре. Приятно е. Около мен са все приятелки от аеробиката и по време на целия полет бъбрим, смеем се, показваме си гледки, снимаме се…

Кацаме много леко на Бергамо в 13:55, тяхно време и се отправяме навън където ни чака автобусът, който ще ни закара в хотела ни в

Римини

Каква изненада е за всички когато виждаме познат надпис Тотал спорт! Следва лудо щракане на фотоапарати (фотосесиите ще станат една неотменна част от нашето ежедневие в следващите дни), за да се увековечи принадлежността ни към спортния клуб, в който е нашата тренерка Таня Лулчева(за непросветените пояснявам, че Таня тренерката и Таня с ресторанта са две различни дами).

Четете по-нататък>>>

One response so far