Етикети: Рим

Гранд тур: Италия 5

Гранд тур: Италия

 Пътеписът днес ще ни направи един прелет над Италия. Мария ще ни бъде водач. Приятно четене:

 

Гранд тур – Италия

Здравейте , читатели ! В този късен час*, реших и аз да споделя своите впечатления от ”гранд” тура на Италия,в който се включих това лято. Вярно е , че предстоящият сезон – зима , не е най-подходящ за подобно пътешествие , но в крайна сметка нищо не пречи да си направите някой и друг план за пролетта или лятото !
И сега към интересната част . Основната информация е , че ”гранд” тура е с продължителност 7 дни и се посещават около 8 града , в зависимост от допълнително заявените екскурзии. Препоръчвам варианта да се лети до Рим със самолет , а останалите градове в страната да се обиколят с автобус.Така се спестяват време и нерви и ще можете да се насладите на екскурзията пълноценно.Полета е около час и тридесет минути , а и както винаги при Bulgaria air и Alitalia няма грешка.

[geo_mahup_map zoom=”3″]

Италия
Обикновено хотелите по програмата са 3 или 4 звезди , но това да не ви плаши – условията са добри и категорията звезди няма да попречи на приятното изживяване. Естесвено , както вече се досещате , основната храна е пастата – пица , спагети и тортелини (горещо ви препоръчвам да ги пробвате).

Хората също са много дружелюбни и темпераментни и като цяло винаги ще познаете италианците по тяхните жестове и манталитет, независимо къде се намирате .
Моят ” гранд” тур започна от

Рим

Там престояхме за 3 дни и събрахме доста впечатления. Градът е столица на днешна Италия и на бившата Римска империя и определено ще ви завладее със своите паметници на културата и с духа на тази могъща империя. Дори и модернизиран града е запазил автентичните си сгради , които и до днес функционират , само че с други цели. Препоръчвам да се посетят , както можете да предположите – Фонтана ди треви , Колизеума, църквата Санта Мария Маджоре, Пантеона, Испанските стъпала ( като улицата , водеща към тях е обсипана с бутици, които ще ви изкушат), Ватикана, гара Термини ( която е по скоро мол 🙂 ).Едва ли ще ви стигнат 3 дни , за да разгледате целия Рим , но поне най-важните неща може.
Следващата ни спирка беще

Сиена

Прекрасен град , още по-древен и запазен дори и от Рим.Има екскурзоводи за всички езици , така че това няма да предизвика проблем за никого. Един съвет от мен – ако посещавате града през лятото задължително си носете вода , защото температурите надвишават 35 градуса.Там се намира и домът на Света Екатерина , който също си заслужава да се посети.Добре е и да научите предварително някои изрази на италиански като ” Здравейте ! ” или ” Благодаря ! ” , не токлова защото хората не разбират английски , колкото за ваше лично удовлетворение.
Пътят ни продължи към

Флоренция,

като искам да вметна , че магистралите в Италия са много добри и километрите не се усещат , което прави пътуването много приятно. Споменавам това специално за хората , които са предубедени към дългите пътувания , както бях и аз самата.
Почти всички градове в Италия си приличат по отношение на външния си вид , защото са автентични.Сиена и Флоренция не правят изключение. Във Флоренция е добре да видите къщата на Данте Алигери и да чуете историята му.В този град можете да се потопите в миналото и дори ми се струваше , че ако се заслушам достатъчно внимателно бих могла да чуя гласовете на някогашните римляни , които се разхождат покрай мен. Друга много интересна подробност е , че във всеки град в Италия има църква с камбанария или часовникова кула и от време на време чувате звън от часовника в кулата или от камбаните точно в 17.30. Някои от тези камбани са изключително красиви и високи и представляват забележителност.
Следваща спирка –

курортът Монтекатини терме

Известен е със своите минерални води . Прилича много на родния ни Слънчев браг , но без алкохолния туризъм. Градът се стреми да забавлява туристите – има много магазини за дрехи , козметика и сувенири. А хотелите са много уютни и персонала е много отзивчив.Този град определно ще допадне на по-младите.
На 4 ден в Италия вече се чувствах като италианка ! Справях се добре с езика и ми беше приятно да чувам италианска реч около мен .
Заедно с групата продължихме към Пиза. Повече от ясно е коя е най-голямата забележителност на Пиза – наклонената кула , но хората не осъзнават кое всъщност е много по – красиво. Това са малките улички на града , които са тихи и спокойни , далече от шума на многото туристи.
И тъй като Пиза се намира в областта Тоскана , тук е мястото да препоръчам да отбиете на някоя тосканска ферма и да си подарите един автентичен тоскански обяд и прекрасно вино. Подходящо е да го направите в Лука.
Следващите градове на които искам да обърна внимание са

Венеция и Сан Марино

(което е град-държава).Едва ли Венеция има нужда от реклама , но тя е дори по – красива и от очакваното. Площада Сан Марко и двореца на Доджите са невероятни.Отвътре двореца е издържан в типично западен стил със много фрески , картини и пищност. Има големи дворове , но е интересно и да се видят килиите на затворниците в него , по възможност ( искам да добавя и , че в тези килиии е лежал и легендарния Казанова). Разбира се, всеки е чувал за ” Моста на въздишките ” , който се свързва с влюбените , но истината е , че е бил последната гледка от света именно за затворниците.Би било голяма грешка да пропуснете да се повозите на гондола , защото това е ярък спомен за цял живот и няма да съжалявате. Тясните улички на Венеция са очарователни и уникални , независимо дали са под вода или са пешеходни. Не забравяйте да си купите и венецианска маска или бижута от венецианско стъкло.
И последната ни спирка беше Сан Марино. Оказа се , за всеобщо учудване , че то се намира високо в планината . По пътя имаше завои , но се преодоляват лесно. В града въздуха е чист и се диша лесно , както вече се досещате.От където и да погледнете се откриват удивителни гледки към низините и дори и най-срамежливите ще се отпуснат за няколко снимки. Там няма мита , затова стоките са на добри цени и не отстъпват по качество. Но си носете чадър и връхна дреха , защото времето е планинско и непредсказуемо. Градът е близо до Римини , откъдето има директен бърз влак до Рим. От Сан Марино до Римини се стига за приблизително 30 минути , а от Римини до Рим за 3 часа с бързият влак.
Като последно нещо , което пропуснах , искам да добавя , че във Венеция може да посетите рибен ресторант ( има много такива в уличките ). Също има и опционална екскурзия до Помпей , ако има желаещи.

 

*Късен е часът на писане – надявам се да го четете със сутрешното кафе (чай, бира) – бел.Ст.

 

Автор: Мария Василева

 

Други разкази свързани с Италия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ]

Пътуване из Рим: от Ватикана до площад „Навона” 5

Пътуване из Рим: от Ватикана до площад „Навона”

Продължаваме с разходката на Янита из Рим. Досега с нея се рахзодихме край Площада на Републиката, Олимпийския стадион и площад Венеция,  разгледахме Колизеума и базиликата Сан Клементе. Част от тази разходка беше и посещението на Ватикана.

Днес от Ватикана ще тръгнем към площад Навона. 

Приятно четене:

 

Пътуване из Рим:

от Ватикана до площад „Навона”

 

 

Да разгледаш Ватикана от високо е не само предизвикателство, това е приключение. Панорамата към Рим, която се разкрива пред погледа, ако наблюдаващият е в най- високата зона на купола на ватиканската катедрала „Свети Петър”, е поразителна. И след като първичната емоция отмине, от високото може да се избере маршрут за скитане из Вечният град.

Обширна панорама към Рим от купола на ватиканската катедрала „Свети Петър“ (клик!)

Реката насреща, която се извива между сградите, е Тибър. Следвайки реката в продължение на около километър- два, могат да се видят някои от досадно известните чак забележителности в италианската столица, които все пак трябва да се разгледат, не само заради надеждата, че всяка опознавателна емоция е строго лично изживяване.

Така се случи, че опознавахме Рим сами, чертаейки маршрути с един приятел, за който шумът, прахоляка и хаоса из града бяха повече от досадни и противни. Аз се адаптирах по- лесно. И предпочитах да се скитам пеш, както винаги. На изток от Ватикана (не от Рая) в посока забележителната постройка на Castel Sant’Angelo първият мост, пресичащ реката, носи името на италианския крал Виктор Емануил Втори.

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

Мостът, известен с шум, трафик и постоянно автомобилно задръстване, е построен в началото на миналия век и е замислен да следва идейната линия от статуи и орнаменти, по която е изграден и монумента на Виктор Емануил Втори на площад „Венеция”, само че тук не с толкова кич и не така претрупано. Красивото осветление прави мястото особено очарователно нощем.

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

По протежението на реката, на по- малко от стотина метра оттук се намира друг мост- Ponte di Sant’ Angelo. Известен е със скулптурите на ангели, правени от ученици на Бернини, любимо търговско място, а също и място за снимки и разходка. И най- важното: мостът е пешеходна зона. По парапетите на моста са закачени вериги, в които са заключени надписани катинари- странните символи на любовта. Все си мислех, че това е причината за сватбени фотосесии и тук, подобно на площада пред Колизеума, но не съм сигурна. Сигурно е едно обаче, че мостът е предпочитан декор за сватбени или модни снимки. Излишно е споменаването на туристи- те са навсякъде.

Мостът "Sant' Angelo" в Рим

Мостът "Sant' Angelo" в Рим

Мостът "Sant' Angelo" в Рим (импровизация)

Мостът "Sant' Angelo" в Рим (импровизация)

От двете страни на моста се спускат стръмни и тесни каменни стъпала, които отвеждат в подножието му до мътните води на реката. Само в очите на жадуващите усамотение неугледната тясна и мръсна ивица земя вероятно изглежда като романтичен бряг, защото друг едва ли би се застоял близо до реката задълго. Стъпала, по които може да се слезе до реката имат и другите мостове, но също не са препоръчителни за използване.

Панорама от Мостът на Светия Ангел, Рим(клик!)

В непосредствена близост до този мост се намира и едноименната постройка Castel Sant’ Angelo.

Castel Sant'Angelo, Lungotevere Castello, 50, 00186 Rome, Italy

 

Този т. нар. замък през хилядолетната история на своето съществуване е изпълнявал функциите на какво ли не: мавзолей, крепост, гробница, отбранително съоръжение, след това замък, резиденция на папите и хранилище за техните ценности, затвор… Сега е музей. Плащането на входната такса за достъп си струва само ако целта е панорамното разглеждане на района.

Замъкът "Sant' Angelo" в Рим

Замъкът "Sant' Angelo" в Рим

От тази архитектурна грамада до сградата на съдебната палата се протяга алея с високи дървета; малък прохладен градски парк около реката, в който се намира и един шарен битак. Под бели шатри или направо на открити щандове, пръснати по цялата алея се продава какво ли не. Мястото гъмжи от туристи, надпреварващи се в закупуването на боклуци, които им пробутват за сувенири. Пазарът е любимо също за джебчии и чейнчаджии.

Замъкът "Sant' Angelo" в Рим

Замъкът "Sant' Angelo" в Рим

Внушителна по размери и шедьовър на средновековната архитектура е сградата на Съдебната палата в Рим, която се намира веднага след този битак. Фасадата на Palazzo di Giustizia е богато орнаментирана, а допълнително по протежение на цялата и лицева част са разположени статуи на видни римляни. Правото, създадено в древен Рим и до днес е в основата на европейската съдебна система.

Сградата на Съдебната палата в Рим

Сградата на Съдебната палата в Рим

Сградата на Съдебната палата в Рим

Сградата на Съдебната палата в Рим

Пред сградата на Съдебната палата за атракция има изграден и малък символичен паркинг за ретро автомобили. Мостът, който се намира се намира точно пред сградата на Съдебната палата, е наречен на името на Умберто Първи.

Панорама от Мостът на Умберто Първи към сградата на Съдебната палата(клик!)

Крал Умберто Първи всъщност е прадядото на Симеон Сакскобургготски. Тук е мястото, където трябва да се пресече реката по този мост- Ponte di Umberto I и следвайки търпеливо улицата отвъд Via Giuseppe Zanardelli се достига до площад „Навона”.

Мостът "Умберто Първи" в Рим

Мостът "Умберто Първи" в Рим

Всяка една от пресечните улици отвежда към някаква историческа забележителност, това е обичайно за улиците в Рим. Препоръчвам кафе- пауза в Джаз кафе, или в някои от малките ресторанти или пицарии, пръснати из района на Националния музей- обстановката е приятна.

Рим, Италия

Рим

Рим, Италия

Рим

Площадът с трите фонтана „Навона” е с овална форма, казват, че това е най-възхитителният бароков площад в Рим.

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

В средата на площада се издига египетски обелиск, тук се намират също и сградата на бразилското посолство, църквата „Sant’Agnese in Agone и десетки кафенета, пицарии, ресторанти…

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Всеизвестно е, че на площад “Навона” в Рим се събират хора на изкуството: художници, музиканти, певци, танцьори, актьори, както и много туристи. Тук могат да се разгледат хиляди картини, да се погледа театър, да се послуша всякаква музика и разбира се- да се пие хубаво кафе. Площадът е зона свободна от автомобили. Тук често се организират и различни концерти.

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Тук се организират и битаци, за съжаление понякога остава непонятна разликата между изкуство и комерсиализъм. Ето на каква великолепна текстилна находка попаднах, със съществуването на която ми обясниха популяризиране произведенията на изкуството. Всеки би разпознал част от известната статуя Давид на Микеланджело. А може би Давид е носил невидими гащи?- „Ако не го намираш в своя дух, търси го в паметта на тялото” е казал Борис Христов, разбира се не по повод гащите, но се развеселих, когато си спомних тези думи и заради това.

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

На показ можеха да се видят и други текстилни „уникати”, които представяха по същия начин части от анатомията на известни богове от римския пантеон: Венера, Аполон, Нептун, както и на кино звезди от съвремието, сред които фаворит определено бяха мускулите я на Шварценегер, я на Памела. И на фона на това великолепие обречени на безрадостна съдба оставаха гащи и тениски, изобразяващи скучните релефи на Колизеума, фонтанът „Треви”, ватиканската катедрала „Свети Петър”…

Гълъби – Рим

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

Други разкази свързани с Рим – на картата: КЛИКАЙТЕ

Пътуване из Рим: от Kолизеума до базиликата „Свети Климент” 7

Пътуване из Рим: от Kолизеума до базиликата „Свети Климент”

Продължаваме с разходката на Янита из Рим. Досега с нея се рахзодихме край Площада на Републиката, Олимпийския стадион и площад Венеция, а днес ще разгледаме Колизеума и едно от важните за нас – българите  – места в Рим: базиликата Свети Климент (Сан Клементе), където е погребан Свети Кирил – Философ. 

Приятно четене:

 

Пътуване из Рим: от Kолизеума до базиликата „Свети Климент”

От площад „Венеция” в центъра на Рим по Via dei Fori Imperiali (Улицата на императорите), за около 10 минути пеша се стига до Колизеума. Внушителната каменна руина на античния амфитеатър се забелязва отдалече, но изобщо не е архитектура привлекателна или предизвикваща чак пък такъв безмълвен възторг от близостта до нея. Мнозина смятат, че за оцелялата през хилядолетията постройка (или каквото там е оцеляло от нея) се използват твърде преувеличени дефиниции, а други- че Колизеума наистина е невъобразимо огромен. Е, руината няма изобщо нищо общо на вид с моделът й от филма на Ридли Скот „Гладиатор“, но пак си е възголяма, дори като съвременна постройка. Една пълна обиколка пеш около каменният амфитеатър за всеки ще значи повече от думите ми тук.

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

Истина е, че

Амфитеатърът на Флавиите или на Цезарите, или просто – Колизеума в Рим

както е известен на повече хора, е една от най- грозните и най- страховитите сгради издигана в историята на човечеството; известна с вида и големината си каменна грамада, прочута с предназначението си, с погубените човешки животи на арената й с историята, която е оставила за функционирането си – споменът за една велика империя със скъпа слабост към жестоки забавления и разточителство.

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

Това е римският амфитеатър, подаръкът за обществото на Рим, от арената на който гладиаторите са поздравявали императора с: „Ave, Caesar! Morituri te salutant”(Здравей, Цезаре, отиващите на смърт те приветстват). Около половин милион души (гладиатори, роби, воини, бойци, затворници) са загиналите в гладиаторските битки тук на тази арена. Избитите животни със сигурност са много повече.

Арената (панорама – клик!)

Колизеумът се е използвал около четири и половина века и не е бил единственият амфитеатър в Рим, но затова пък е бил най- предпочитаният за забавления, побирал е до една четвърт от цялото население на града и винаги е бил препълнен с публика от страстни любители на хазарта и залозите за игри, импровизирани битки или екзекуции. (Ами като е нямало еврофутбол, олимпийски или спортни състезания, или конни надбягвания например). През всичките тези близо 450 години по конструкцията са се извършвали много архитектурни промени, допълнения и поправки, което обяснява защо от всички страни постройката изглежда различно. И така, докато символът на Рим се превърне в каменоломна и докато бъде забравена страховитата му слава.

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

Около сградата на Колизеума може да се направи пълна обиколка, за да бъде разгледана конструкцията на античния амфитеатър от всички страни. На Piazza del Colosseo, почти до Триумфалната Арка на Константин има градина, която може да се ползва за панорамни снимки на сградата или за отмора. Около Колизеума обикалят всякакви странници, най- голям интерес има към

центурионите

– хора, облечени в традиционни за римските воини униформи, помъкнали всякакви оръжия и задължителният атрибут- флагът, на който е изписано мотото на древен Рим- Senatus Populusque Romanus (Сенатът и римският народ). Любопитството и снимките за спомен с центурион обаче се заплащат.

Римски центурион

Центурион, много страшен :)

 

Триумфалната Арка на Константин

в Рим е до Колизеума, висока и сравнително добре запазена за възрастта си постройка. От долу до горе в арката са изобразени декоративни релефни елементи, скулптури и надписи, все сцени разказващи някаква историческа случка. (На Римския форум се намират още две запазени арки: на Тит и на Септимий Север, тази е на Септимий Север, която също е изпъстрена с релефи, декорации, скулптури, надписи и разкази).

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Районът около Колизеума и Арката на Константин е особено предпочитан не само от туристи, а и от местните жители. Тук се организират срещи, често могат да се видят и младоженци, които са дошли за сватбената си фотосесия, понякога се организират модни дефилета, концерти и т.н. Районът е особено привлекателен и нощем, защото е осветен по оня типичен за Италия начин с мека жълтеникава матова светлина. Ето как:

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Рим, Арка на Константин

Рим, Арка на Константин

По Улицата на императорите, по която се стига до Колизеума, се продължава към площада със същото име Piazza del Colosseo, а оттам маршрутът продължава по Via Labicana- оживена и натоварена с трафик улица, която е лесна за откриване.

Basilica di San Clemente, Via Labicana, 95, 00184 Rome, Italy

 

Подминават се руините на форума и след две пресечки в дясно се намира

базиликата „Сан Клементе”,

църквата в която е погребан Свети Константин- Кирил Философ. Разстоянието от Колизеума до този храм е също около 10-15 минути пеша.

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Дворът на църковната обител е малък, чист и добре поддържан.

Дворът на базиликата, панорама (клик!)

До входната врата към вътрешността на базиликата се намира ето тази мраморна кутия, изпъстрена с цитати от глаголическия текст на Асеманиевото евангелие- важна старобългарска книга, която се пази до днес във Ватиканската библиотека. И не само това. Върху тази мраморна кутия, изписана от всички страни, е отбелязан маршрутът на пътя, по който българският книжовник и просветител Кирил стига до Рим.

Глаголица

 

Това е

голямата зала на базиликата „Свети Климент”,

в която се озовава всеки веднага след влизането в храма. Залата е богато изрисувана и декорирана, тук се извършват всички църковни обреди.

 

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Възможност за панорамно разглеждане за залата ето тук:

Базилика „Свети Климент”, Рим, интериор (клик!)

Един поглед из нишите, които се намират в ляво и в дясно от основната зала, ще ви представи обичайни за християнските храмове стенописи и скулптури.

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

По- интересно и по- екстремно обаче е спускането в

подземието на базиликата,

достъпът до което се заплаща с входна такса. Със съжаление ще отбележа, че различност ще има в качеството на снимките, поради няколко прости причини: снимането в криптата (както и на някои места от горния етаж) на базиликата е абсолютно забранено; светлината в подземието е оскъдна и освен това бързината, с която трябва да се снима тайно, разваля кадъра, още преди да се е родил от идеята в реализацията му. (Надявам се на разбирането ви). Снимането е забранено (една камара охранителни камери следят за спазване на забраната), но не и невъзможно, ако умеете да снимате без светкавица, ако разполагате с професионален апарат и разбира се със статив. Ако не умеете, по- добре си купете картички с изгледи от подземието, от мястото на което сте платили входната такса, защото санкциите са сериозни. Тези стъпала отвеждат надолу към влажното подземие.

Подземието на Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

Със сумракът в подземието се свиква сравнително бързо, но не и с миризмата на мухъл. Във влажният, тъмен и пуст лабиринт от коридори се изгубва всякаква ориентация, затова ако целта ви за спускане в подземието е да видите мястото, където някога са били положени тленните останки на Св. Константин- Кирил Философ, след стъпалата продължете по коридора направо до края му, а след това- в дясно.

Подземието на Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

 

Гробът на Св. Константин-Кирил Философ

се намира в дъното на подземието. На няколко метра встрани има дупка в пода, наподобяваща дълбоко пресъхнало кладенче, пълно с монети, за което специално и предвидливо си бях приготвила български. В самата погребална зала цветна мозайка изобразява светите братя Кирил и Методий, на стената има поставена голяма паметна плоча от името на България. На отсрещната стена има също поставени множество по- малки многоезични паметни плочи с благодарствени надписи и от други народи и една голяма каменна „маса”.

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Под тази погребална зала има още два етажа, които често са били наводнявани от природните бедствия. На стената забелязах последното отбелязано с черта и дата ниво на водата, заляла църквата през 1912 година. Под тази погребална зала са били разположени някогашните монашески килии. А днес мястото е само полусрутено влажно подземие, в което глухо отеква шумът на водата от канализацията на Рим.

Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

В центъра на подземието се намират един до друг два гроба на раннохристиянски светци. Разпознаваеми са по плочите, върху които не бива да се стъпва. Из лабиринтите на подземията има интересни, но твърде избелели и олющени от времето стенописи.

Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

 

Една сантиментална привързаност ме завръща в т.нар. Храм на Словото (Базиликата „Свети Климент”) всеки път, когато съм в Рим. Ще съм щастлива и ако разказът ми за това уникално място ви харесва. Завършвам този пътепис със снимка на друг един фотограф- Ралица Бялкова; кадър, който е от параклиса, построен в чест на светите братя Кирил и Методий в Рим, където всъщност

днес се пазят мощите на Свети Константин- Кирил Философ- ето, това е мястото.

Аз не направих такава снимка, но посвещението на Рали към мен с тази ми е повече от приятно и достатъчно. С благодарност към Ралица и към още един приятел, който беше с мен в екстремното изживяване.

Край мощите на Свети Кирил Филисос, Рим

Параклисът, автор на снимката: Ралица Бялкова

 

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът § Ралица Бялкова

Други разкази свързани с Рима – на картата:

Пътуване из Рим: от площад „Венеция” до Колизеумa 10

Пътуване из Рим: от площад „Венеция” до Колизеумa

Продължаваме с пътеписа на Янита за Рим. Предишния път се разходихме от Площада на Републиката до Олимпийския стадион.  А днес продължаваме с площад Венеция и Колизеума.

Приятно четене:

 

Пътуване из Рим: от площад „Венеция” до Колизеумa

Маршрутът на този разказ започва от място до болка познато на всеки посетил Рим или информирал се за града- площад „Венеция”, монументът на Виктор Емануил II, Римският форум, Колоната на Траян, вечните разкопки, ремонтни и реставрационни дейности в района, както и всичко интересно, което се намира в него.

Приближавам площада, вървейки по Via del Corso и още отдалече в процепът светлина между високите мрачни сгради се забелязва

Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

В този миг гледката ми напомняше на други две познати и незабравими гледки: тази на Съкровищницата Ал-Казнех Фарун в скалния град Петра (Йордания), която в края на сърповидния проход- каньон Сик се виждаше по същия начин и тази на бялата катедрала Duomo di Orvieto в Орвието (Италия), абсолютно идентична гледка през процепа на улицата между сградите.

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Това изумително по размери и кич каменно архитектурно недоразумение се намира в сърцето на Площад „Венеция”, спомен от строителството по времето на Мусолини. Националният паметник на Виктор Емануил II е едно абсурдно съчетание от почти всички изобразителни стилове на архитектурното строителство, орнаментиката, скулптурата и митологичните или национални символи на Рим и Италия.

Monument to Vittorio Emanuele II, Roma, 00186, Piazza Venezia

 

Според мен- твърде претрупано, употреба на твърде много символи, които един до друг губят от посланията си, с две думи: Парад на кича, (наподобяващ строителните абсурди в македонския град Скопие, които обясняват като модерни културни проекти на съвременното изкуство). Да, ама според италианците тази каменна пищна грамада – Монументът на Padre della Patria (Бащата на Родината) е повод за гордост и драматично просълзяване, в случай, че си припомнят славната отколешна хилядолетна история на Рим.

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

По подобие на Акропола в Атина, в този комплекс в Рим нямат край реставрационните дейности. Материалът, от който е строен монументът, е травертино. Прилича на мрамор, но е шуплест варовиков камък с ниско качество. Целият Рим е обкован с него: мостовете, къщите, орнаментите и колоните по площадите и улиците. Защото го има в изобилие и лесно се добива, както и лесно се подменя. Грешката на архитекта е била, че е ползвал камъкът за строеж, а не за обков, затова неспирното рушене и безкрайните ремонтни дейности са факт.

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Девизът, с който е белязан духът на този монумент, е : “Свобода за гражданите и обединение на всички партии за силата на Италия”. Това послание оставя след себе си Виктор Емануил II, заради което е уважаван, както по времето на своето управление, така и до днес. Във вътрешността на монумента има няколко галерии, в които се намира

Паметникът на незнайния воин,

Военен музей, както и костница на герои от времето преди Втората световна война.

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

От височината на белоснежната каменна грамада Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II се открива широка панорама към

площад „Венеция”

от едната страна,

Рим, Площад "Венеция"

Рим, Площад "Венеция"

а от другата- към

руините на Римския форум, Via dei Fori Imperiali,

т.е. улицата, която отвежда към Колизеума, както и към Колизеума директно.

Рим, Forum Romanum

Рим, Forum Romanum

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

През нощта, когато правихме снимки на този монумент, в строителни чаршафи беше омотана само дясната част от фасадата на сградата.

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

Рим, Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II

На следващия ден се оказа, че вече повече от половината сграда на Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II е опакована и готова за поредни строително- ремонтни дейности. Тази снимка на Монумента е направена точно от купола на катедралата “Свети Петър” във Ватикана. Харесва ми алюзията в кадъра: кораб с бели платна в оранжево море от покриви. Разстоянието е приблизително 3 километра или малко повече.

Рим, панорама

Рим, панорама

Този линк представя панорама на монумента и панорама към площад “Венеция”:

Панорамен изглед към Монумента и към площад \”Венеция\”

Площад „Венеция”

е един от най- посещаваните площади в Рим, излишно е обяснението защо. Тук навалицата от хора и трафик е изнервяща. Около паметникът на италианския крал Vittorio Emanuele II са руините от Forum Romanum или форумите на императорите Август, Цезар, Траян, Нерва, които в древността са били всъщност застроени парцели на Капитолия с храмове, арки, колони, базилики, административни, съдебни и търговски сгради, пазари и трибуни.

Рим, Forum Romanum

Рим, Forum Romanum

Рим, Италия

Рим

Рим, Италия

Рим

Форум Романум – центърът на стария свят,

днес е само камънак, развалини и останки от минало архаично величие. Останали са само няколко възстановени групи от колони, каменни стени, мраморни прагове и капители. Приложеният линк представя по познат начин възможност за панорамно разглеждане на Римския форум.

Римският форум

 

Интересен древен архитектурен експонат, намиращ се на площад „Венеция” в Рим е и Colona Traiana или

колоната на император Марк Улпий Траян.

 

Рим, Площад "Венеция"

Рим, Площад "Венеция"

Тридесетметровата колона е триумфална, издигната е през 113 година в чест на победата на император Траян над даките и по цялата височина е украсена с барелефи, изобразяващи епизоди от тази епична война. На върха на колоната обаче, вместо статуята на императора, е статуята на Свети Апостол Петър.

Рим, Площад "Венеция", Колоната на Траян

Рим, Площад "Венеция", Колоната на Траян

Ето и още няколко снимки на площад „Венеция”, на който се намира още църквата „Санта Мария ди Лорето”, няколко хотела, банка и сградата на библиотеката към Института по история на изкуството.

 

Рим, Площад "Венеция"

Рим, Площад "Венеция"

Рим, Площад "Венеция"

Рим, Площад "Венеция"

Рим, Площад "Венеция"

Рим, Площад "Венеция"

Точно зад масивната постройка на монумента на Виктор Емануил II, на Капитолия се намират църквата, посветена на Свети евангелист и благовестител Марко, Piazza del Campidoglio (Площад „Кампидолио”), Сенаторският и още няколко дворци. Натам отвеждат широки и полегати стъпала, наречени Кордоната, които са предпочитано място за снимки, за отмора и сборен пункт на всички японци, които пък се намират на територията на италианската столица.

Рим, Кордоната, Площад „Кампидолио”

Рим, Кордоната, Площад „Кампидолио”

 

Красивият Площад „Кампидолио”

е изграден през 16 век по архитектурен проект на Микеланджело. Всъщност, как си представяте площад без фонтан и паметник в Рим? Никак. Статуята върху паметника тук е на Марк Аврелий.

Рим, Площад „Кампидолио”

Рим, Площад „Кампидолио”

Ето така изглежда мястото нощем.

Рим, Площад „Кампидолио”

Рим, Площад „Кампидолио”

И още една снимка от Площад „Кампидолио”.

Рим, Площад „Кампидолио”

Връщам се към Площад „Венеция” и по- точно към Via dei Fori Imperiali – Улицата на императорите, която отвежда до Колизеума. Разстоянието до Колизеума по тази улица е около 10 минути пеша. Обаче ще го извървя отново в следващ разказ.

Рим, Улицата на императорите

Рим, Улицата на императорите

Рим, Италия

 

 

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Рим – на картата:

Пътуване из Рим: от Площада на Републиката до Олимпийския стадион 5

Пътуване из Рим: от Площада на Републиката до Олимпийския стадион

 След вчерашната Турция правим остър завой към Италия – Янита ще ни разходи из Рим

Приятно четене:

 

Пътуване из Рим

от Площада на Републиката до Олимпийския стадион

В древността столица на най- могъщата, най- голямата и най-дълго просъществувалата империя в класическата западна цивилизация- Римската империя, а днес- столица на Италия, Рим съществува от близо 3 хилядолетия. La Cittа Eterna (Вечният град) или Градът на Седемте хълма ревниво пази своята хилядолетна история, започнала с тази за потомците на троянеца Еней- синовете на весталката Рея Силвия и бог Марс, но отгледани от вълчица- близнаците Ромул и Рем; продължена с историята на първия град в светa, провъзгласен за република, дописвана през вековете и от патриции, и от роби (като тракиецът Спартак, вдигнал най-голямото за времето си въстание) и недоразказана до днес, защото всеки бил в Рим и усетил атмосферата му, допълва историята му със своята лична- със свой почерк и от свое име.

Рим, панорама

Рим, панорама

С удоволствие се връщам в Рим, всеки път уж поради различни причини, които винаги обаче завършват по еднакъв начин- скитане из милионният град с опознавателна цел. Обичам този град, обичам начинът, по който мога да се разтворя в тълпата по (не)познатите му улици, ъглите на които винаги разказват някаква история; обичам нощният му живот и окуражаващото обещание, че това място е рай за фотографите. Няма шега. В няколко разказа ще посоча любими места в италианската столица.

Рим, Италия

Рим

Едно от тях-

Площадът на Републиката в Рим (или Piazza Della Repubblica)

се намира в централната част на града. Определят го като любимо туристическо място. В близост се намира сградата на операта, няколко от най- луксозните хотели в Рим, банки, гара „Термини”, базиликата на Микеланджело “Santa Maria degli Angeli e dei Martiri “, няколко музея и един мръсен Макдоналдс, от външните маси на заведението обаче могат да се направят хубави панорамни снимки на площада. И кафето не е лошо. Макар, че е за предпочитане да се пие под сенките на градината отсреща, където може и да се паркира безплатно, ако сте с автомобил, (стига да се намери свободно място) или да си купите пресни и охладени нарязани плодове от една каравана. И денем, и нощем площадът гъмжи от хора.

Площадът на републиката в Рим

Площадът на републиката в Рим, колаж

Църквата “Santa Maria degli Angeli e dei Martiri” (“Св. Богородица на всички ангели и мъченици”)

се намира на този площад, точно срещу хотелите.

Santa Maria Degli Angeli e Dei Martiri, Via Cernaia, 9, 00185 Rome, Italy

 

Изградена е през 16 век. Тук в централния олтар се намира и гробът на папа Пио IV- изключение от ватиканските правила папите да се погребват в криптата на базиликата „Свети Петър”.

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

 

Този храм е последният голям архитектурен проект на гения на Микеланджело; творец, който успява да съгради паметник и на историята, и на вярата, и на изкуството и науката. Именно по нареждане на папа Пио IV, Микеланджело е имал задачата да създаде тази църква в Рим върху руините от термите на римския император Гай Аврелий Валерий Диоклециан. Лично папата освещава църквата през лятото на 1561 година. Четири години по- късно той умира, а в базиликата е погребан доста повече време след това.

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

Една звездна сватба, която е организирана точно тук, става причината за това, църквата “Santa Maria degli Angeli e dei Martiri” да се присъедини към официалните църкви в Рим и в Италия. Това се случва на 24 октомври 1896 година, когато в този храм е обявен бракът между принцът на Неапол и бъдещ крал на Италия- Виторио Емануеле III и принцесата на Черна гора- Елена.

 

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рима

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

Катедралата е уникална и е една от любимите ми в Рим. През деня, когато няма сенки, до входната врата се вижда само един каменен постамент- издълбан е, явно ползван с някаква цел в миналото. Но през нощта така се осветява, че (както е видно) сянката му върху стената наподобява монах. Този храм никога не остава обезлюден, макар че повечето от посетителите са туристи, които влизат от любопитство, снимат по няколко снимки и продължават забързано по пътя си.

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

 

Най- интересната инсталация в базиликата е един

слънчев часовник с прилежащата му звездна карта

Часовникът, на възраст около 300 години и построен по линията на меридиана, е разположен на пода. Целта на неговото изграждане е една проверка, с която трябвало да се провери истинността на Грегорианския календар, за да се представи средство за точно прогнозиране на Великден, а така да се докажат и предимствата на християнския календар пред по-рано използвания в Рим езически календар.

 

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

 

Автор на този слънчев часовник е авторитетният за времето си учен Франческо Бианчини. От дупки в тавана на църквата, слънцето се отразява в картата му по време на слънцестоянията и равноденствията, а през други дупки се наблюдава движението на две от големите звезди в небето.

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

Базиликата “Santa Maria degli Angeli e dei Martiri ” е известна и с огромния орган, който заема половината от пространството в храма и е един от най-големите органи в света. Приятно е да се послуша звука му, мелодиите му, които меко огласят цялото храмово вътрешно пространство.

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

Излизайки навън от храма, погледът на всеки се приковава във фонтана, изграден в центъра на Piazza Della Repubblica. Всъщност фонтанът е задължителен знаков символ на всеки площад в Рим. Този тук определено е много красив и е една от една от най-оживените зони в района особено през лятото, когато мнозина сядат на каменното му корито, за да почувстват прохладните му пръски. По- смелите дори потапят босите си нозе във водата му.

Площадът на републиката и Fontana delle Naiadi, Рим

Рим, Площадът на републиката и Fontana delle Naiadi

Скулптурите на Fontana delle Naiadi (изграден през 19 век) представят водните нимфи, а в центъра на фонтана се намира група от скулптурни елементи, символизиращи дръзкото предположение за човекът като укротител и господар на природните сили.

Fontana delle Naiadi, Рим

Рим, Fontana delle Naiadi

Фонтанът на този площад е бил първоначално с името Aсqua Pia и е проектиран от Алесандро Гуериери, чийто скулптури обаче през 1901 година се заменят с други. Новите са дело на сицилианецът Марио Рутели, за когото казват, че се уредил, благодарение на роднинските си връзки с Франческо Рутели- политик и бивш кмет на Рим.

Fontana delle Naiadi, Рим

Рим, Fontana delle Naiadi

В близост до Площад „Република” (ако се движите в посока Castel “Sant’Angelo” и Ватикана) се намира още един площад, където също има фонтан със скулптурна фигура, изобразяваща древногръцко митологично същество. Това е площад „Барберини”, а фонтанът е известен с името

Fontana del Tritone или Фонтанът на Тритон.

 

Fontana del Tritone, Рим

Рим, Fontana del Tritone

 

Синът на Посейдон и нереидата Амфитрита – бог Тритон, с тяло на човек и опашка на риба, се е наместил в средата на фонтана, надигнал голямата си раковина, с която свири, за да успокои или усили вълните на морската шир. Fontana del Tritone е построен преди 4 века от Бернини отново по молба на папа, ама този път Папа Урбан VIII.

Fontana del Tritone, Рим

Рим, Fontana del Tritone

Фонтани и чешми, чешми и фонтани има на всеки ъгъл, на всеки площад, на всяка улица почти или във всеки парк в Рим. Както вече казах, построяването на фонтани за римските императори е било въпрос на дълг, за римските папи- въпрос на чест, а за обикновените хора- начин на живот или просто необходимост. Водните съоръжения са различни по стил или различно орнаментирани, но винаги добре поддържани, приветливи и оживени от птици.

Гълъби – Рим

Гълъби – Рим

Фонтани – Рим

Фонтан, Рим

Гълъби – Рим

От Фонтанът на Тритон започва стръмната улица

Via Barberini.

Покрай едноименното кино, а после и покрай една сграда на банка с интересна ограда, улицата извежда почти в района около сградата на Palazzo del Quirinale- огромна сграда, официалната резиденция на италианския президент. От широкия площад може да се правят снимки, но приближаването е неуместно, заради строгата охрана в района. Тук може да разгледате градината на Palazzo del Quirinale, както и целият площад, сградите, паметникът и всичко, което се намира там. Препоръчвам ви това удоволствие, по- добре е да се разгледа така панорамно, отколкото с няколко снимки.

Градината на Palazzo del Quirinale (панорама, клик!) 

 

Рим, Италия

 

В близост до Фонтанът на Тритон се намира и едноименната му улица, която ще бъде интересна за всички любители на шопинга в марковите магазини на световноизвестни фирми.

Южно от площад „Барберини” (в посока Колизеумът и в близост до Форумът на Траян), на Via Nazionale, (която може да ви отведе обратно до Площадът на Републиката), се намира

Torre delle Milizie (или Кулата на милициите).

Думата „милиции” за пръв път тя се употребява от абат Джироламо Конти. С тази дума древните римляни са наричали доброволните отряди за защита на реда в града и за подкрепа на войската при война. След разпада на римската империя, кулата става частна собственност на династията Конти. Torre delle Milizie е същата кула, от която император Нерон гледа ужасен огромните пожари в покрайнините на Рим през 64 година.

Torre delle Milizie, Рим

Рим, Torre delle Milizie

Далеч от времето на Нерон, днес преобразена от лукс до кич по цялото протежение на Via Nazionale има шикозни и скъпи магазини, един от които е магазин Сваровски. Споменавам го заради интересната му витрина с два огромни скъпоценни (може би) камъка (на височина около 1 метър), които са поставени от двете страни на входната му врата.

Не много далеч от тук, пак в централната част на Рим, се намира още една интересна древна постройка, която трябва да се види-

Театро Марцело,

построен преди 2 хиляди години от император Август в чест на Марк Клавдий Maрселус. Сградата на Teatro di Marcello по архитектурен план много прилича на Колизеума, но за разлика от него, в древността театърът се е ползвал само за игри и чествания, а днес се ползва за концерти. Опустошителни пожари за дълго време преобразяват тази сграда в руина, античният театър е възстановен около 1300 година, когато върху него е изградена и грозната пристройка за дворец на хората, възродили и спасили театъра от тотално унищожение.

Teatro di Marcello, Рим

Рим, Teatro di Marcello

От Театърът на Марцел разходката из района може да продължи на юг и да приключи с посещение на един малък остров с формата на кораб- Тиберина, който разбира се, е в река Тибър. Островът е свързан с Рим чрез два моста. Мостът Фабричио (който е най-старият мост в Рим, останал до днес неразрушен) и мостът Честио (или Трастевере, предвид посоката, в която отвежда). Тук се е намирал древният храм на Асклепий, древногръцкият бог на медицината. Легенда разказва, че през 3 век пр. Хр., по време на чумната епидемия, римляните се отправили на кораб към светилището на Асклепий в Гърция, за да питат, как да се избавят от това наказание. По обратния път от реката изпълзяла змия и доплувала до върха на този остров. Това било знак островът да бъде посветен на бога. През 998 година по заповед на император Отон III била построена базиликата „Свети Вартоломей”. Там по време на друга епидемия от чума отново са били изолирани болните. Традицията да се лекуват болни на острова продължава и до днес. На остров Тиберина се намира болницата Фатебенефратели.

 

остров Тиберина, Рим

Рим, остров Тиберина

От този остров в северозападна посока, пътувайки по булевардите протегнати покрай река Тибър, Ватикана и паркът Монте Марио, се стига до най- голямото спортно съоръжение в италианската столица-

Олимпийският стадион,

който е предназначен за футбол или лека атлетика, но понякога е бил и домакин на концерти, както и на други културни събития. Стадионът е част от спортният комплекс на Foro Italico, строежът му е завършен през 1937 година. Година по- късно Адолф Хитлер организира първият „концерт” на този стадион, изнасяйки своя реч пред феновете си от фашистка Италия, а до края на бурния 20 век, че и в годините от следвашия, вече истински концерти тук представят Тина Търнър, Стинг, Майлс Дейвис, Дейвид Боуи, Ерос Рамацоти, Ю Ту, Рем, Мадона, Тициано Феро, Брус Спрингстийн, Депеш мод и др.

 

Олимпийският стадион в Рим

Рим, Олимпийският стадион

 

През своята история Stadio Olimpico е бил 3 пъти реконструиран. В околностите на стадиона се намират сградата на Общината, Институтът на академията на науките, Министерството на външните работи и прословутият Мост Милвио, наречен мостът на заключената любов, за когото съм разказвала вече. А неразказаното- в следващия пътепис.

Богородица

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Рим – на картата:

Пътуване до Ватикана 8

Пътуване до Ватикана

Вчера бяхме на будистка тема. Днешният ни пътепис ще бъде на католическа тематика – ще ходим из Ватикана и може да видим и Папата 🙂 А който чете и утре ще разбере утре на каква тема ще бъдем 😉 А сега,

приятно четене:

 

Пътуване до Ватикана

Без значение е колко пъти съм посещавала Ватикана или каква е била причината за всяко едно мое завръщане там, избирам си за разказване един от всички дни- 15 август; големият християнски празник, в който православната и католическата църкви отбелязват Успение Богородично. В Рим пристигнахме още сутринта. Забързани заради закъснението, с което всичко сякаш напук се случваше, изоставихме автомобилът си на паркинга пред една болница в близост до Ватикана, надявайки се да нямаме досадни разправии с полицията в последствие и хукнахме към папския град.

Via della Conciliazione и Свети Петър, Ватикана

Улицата, която води до Ватикана

Via della Conciliazione,

(в превод – примирение) е винаги оживена, шумна и трудно проходима от тълпите хора или транспортен трафик. Ватиканската катедрала се забелязва отдалече, не само заради внушителните размери на сградата.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Присъствието ми пред

катедралата „Свети Петър”

точно в този ден ме направи свидетел на една католическа литургия на папа Бенедикт ХVI, за която в Светия град се бяха стекли християнски поклонници от цял свят. Малко по малко площадът пред катедралата се изпълваше с хора, които приличаха на шумно и пъстро живо море, застрашително поглъщащо всяка педя свободна земя.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

 

Всъщност, причината да бъдем във Ватикана на 15 август, никак не беше религиозна, а комерсиална: трябваха ни хубави снимки от всякакви ъгли, отразяващи духът на църковния празник. Така, че няма да ви занимавам с религиозна пропаганда или да ви въвличам в религиозни спорове.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Ватикана е самостоятелна държава,

разположена в сърцето на Рим. През 14 век в Рим е издигнат папски дворец, който е обявен за постоянната папска резиденция, а през 20 век папската държава е вече факт: годината е 1929 и Ватикана е официално призната за град- държава в държавата и за център на римо-католическата църква.

Площад „Свети Петър”

е първото място, на което се оказва всеки гост в папската държава.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Площадът е ограден от колони, а в центъра му се издига 40 метров червеникав египетски обелиск на възраст около 3400 години; от двете му страни се намират два големи терасирани фонтана с вид на гъби. През 16 век по заповед на папа Сикст V, обелискът е преместен на този площад от архитект Доменико Фонтана и е издигнат с помощта на 700 души.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Площад „Свети Петър” е любимо място за снимки, край фонтаните му е винаги оживено, а на паважа често присядат уморени хора, които се любуват на прелитащите гълъби или с охота им подхвърлят по нещо за хапване.

 

Много ясно – гълъби ;)

Фонтан – Площад Свети Петър, Ватикана

 

На този площад поклонниците получават и папската благословия, церемониите са различни, в зависимост от празничния повод.

Не ми се е случвало до сега да отида в Рим и да не видя

папата

Площадът е така разположен, че да дава възможност на всички, дошли във Ватикана да могат също да го видят, докато той раздава своята благословия от центъра на фасадата на църквата, или от прозореца на ватиканския дворец.

 

Папа Бенедикт XVI на площад Свети Петър, Ватикана

Папа Бенедикт XVI*

 

До тук- нищо сложно или изнервящо. Неприятностите започват при влизане в катедралата „Свети Петър” с огромните опашки и строгия пропускателен режим, на който и аз се оказах жертва в същия този августовски ден. В бързината бях забравила връхната си дреха в колата, която пък беше достатъчно далече изоставена, за да се връщам и да изпусна всичко, което ме беше довело тук в един от най- натоварените за посещение дни. Обзело ме беше такова отчаяние от провала на плановете ми, че изобщо не можех да мисля. Този момент моят приятел Санти би разказал с няколко думи така: “До красивото се стига, когато не се пречи на трезво мислещите в напрегнатия момент да предприемат подходящите стъпки. И с една блузка от Рим за спомен …” Всъщност когато човек няма друг избор, колебанието е грешка.

St Peter's Basilica, Piazza San Pietro, 00193 Rome, Italy

 

На бегом пресякохме площада, връхлетяхме в първия магазин за сувенири, от който си купих няколко размера по-голяма тениска (нямаше време и за претенции), навлякох я върху моята, която непозволено откриваше на показ голите ми рамене и пак така на бегом се върнахме за нова пропускателна проверка. Оказахме се отлични спринтьори. Успяхме. Не пропуснахме нищо. Алилуя! Едва ли и тази двойка туристи биха се похвалили със същото обаче.

Не забравяйте, че достъпът до вътрешността на катедралата не е като този да отидеш на плаж на остров Елба, в Порто Санто Стефано, в Порто Ерколе, Орбетело или където и да е другаде из Италия. Никакви голи рамене или колене не пристъпват светия катедрален праг.

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Това е

централният олтар на базиликата „Свети Петър”- Божият престол,

а над него дървеният изкусно резбован купол, под който пък се намира балдахинът. И тронът на Свети Апостол Петър, над който сияе Светият дух и около който са издигнати колони, по върховете с ангели… Пищността, блясъкът и величието на катедралния интериор са малко прекалени.

 

Централният олтар на базиликата „Свети Петър” - Божият престол, Ватикана

Божият престол

Светлината е важен символ в християнството, без значение дали тя е естествена или е просто от запалените в храма свещи. Християните приемат светлината за живата им връзка с бога. Още при планиране на сградите, прозорците в тях така са проектирани, че светлината от тях под определен ъгъл да осветява конкретни места в храма, отново свързани с някакъв символ на вярата.

 

Централният олтар на базиликата „Свети Петър” - Божият престол, Ватикана

 

Не зная дали символът на вярата им е значещ за градежа на тази изумителна по размери сграда или по-вероятно е израз на могъщество и разкош от страна на ватиканското духовенство- (столицата на католицизма трябва да е “най-…” във всяко едно отношение). Друго съвсем различно нещо са нагласите, талантът, въодушевлението, себеотдаването в създаването на този уникален храм на онези, които са негови архитекти, строители, художници, дизайнери…(а не поръчители), създали всичко: уникалните стенописи, изображения, скулптури и архитектурна орнаментика. Пред тях, пред техния гений и талант наистина: мълчание и поклон.

 

Катедрала „Свети Петър”, Ватикана

 

Това е таванът на централния купол на катедралата “Сан Пиетро” във Ватикана. Сниман е от въртешен импровизиран етаж, до който се стига при изкачване към купола. На снимката се вижда част от прословутия евангелски текст на Матея, който с огромни букви опасва вътрешността на целия купол: „Tu es Petrus et super hanc…” и т.н. Думите на Исус, с които той се обръща към своя апостол Петър, обяснявайки му, кой е и че върху него ще изгради църквата Си, и ще му даде ключовете на небесното царство. С библейски надписи е изписана всъщност вътрешността на цялата катедрала.

Куполът на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Куполът на катедралата „Свети Петър”

Нямаше време за почивка или за ново разглеждане и опознаване на катедралния интериор, защото трябваше по най- бързия начин

да се изкачим на купола

Не цената за ползването на асансьор, а навалицата от чакащи хора за придвижване с него ни принуди да си купим по- евтин билет и да хукнем нагоре по стълбите в превземането височината на купола. Надявахме се и спринтьорите като нас да бъдат по- малко. Груба грешка. Ако позволите един съвет: ползвайте асансьор.

 

 

Стълбите към купола на катедралата „Свети Петър“, Ватикана

Стълбите към купола

 

 

Стълбите започват в ляво от асансьора, не помня нито колко са били на брой, нито пък как сме ги преодоляли, без да припаднем, въоръжени с фотоапарати, обективи и други неща, които бяхме помъкнали. Литургията беше започнала т.е. отново закъснявахме. Някъде по средата към върха на катедралата се сля потока от хора, които идваха по стълбите или с асансьора. И настана ад под небето: блъсканица, жега, шум, задух из тесните наклонени коридори, по които всички се придвижвахме прилепени един до друг. И най- после полуживи стигнахме до заветната цел.

Oт купола на катедралата “Свети Петър” във Ватикана се открива красива широка панорама към Рим.

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Площад Свети Петър

И не само към Рим, към затворения свят на Ватикана- също: към музеи, паркове, градини, към други административни или религиозни сгради. Това вълшебство панорамата се оказа отличен лек след фитнес упражненията по време на изкачването ни нагоре.

 

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

 

Най- после изпитах задоволство и облекчение. Гледката на тази панорама си струваше и разочарованията, и изнервящата атмосфера на охранително- пропускателните ограничения, и гадните стъпала нагоре, и мускулната треска, и блъскането в тълпата хора, и непоносимата августовска жега… Всичко. След стремителното изкачване, сега идваше ред на стремително спускане по същите стъпала обратно и разбира се- със същите преживявания. Този път обаче имаше време за няколкоминутна почивка някъде на покрива. Това са статуите, които са разположени по ръба на централната фасада на ватиканската катедрала. По средата е Христос, който беше опасан с най- много кабели. Сенките са от купола и от един малък магазин за църковни книги, икони и сувенири, който се намира на това ниво над катедралата. Наистина странно място са му избрали там между покривите.

 

На купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

 

Живи и здрави се върнахме обратно. Преди да се спуснем в подземията на храма, си позволихме още една няколкоминутна пауза до

скулптурата на Микеланджело – Пиета

 

Една от любимите ми Ренесансови скулптури от мрамор. Прекрасна. Само, че и отблясъците от стъклото пред нея бяха прекрасни. За създаването на Пиета, Сантяго разказваше една история, която прочел в книга, описваща животът на Микеланджело. В образа на Мария гениалният творец изобразил вярата и любовта си към една жена: маркизата на Пескара- Виктория Колона. Двамата често са се срещали в домениканския манастир в Монте Кавало, след което тя се оттегля в монашество, но често пътува до Рим, за да бъде с него и да го насърчава в работата и вярата му.

 

Пиета на Микеланджело – Ватикана

 

Спуснахме се към хладните помещения на

криптата, където се намират гробовете на духовниците,

които са били папи в християнската история на Рим. От Свети Апостол Петър до последния папа Йоан Павел Втори всички папи са погребани тук (макар, че е доста оспорвано твърдението дали действително тук е погребан и Апостол Петър, въпреки официалното оповестяване на този факт от Ватикана в средата на миналия век. Според библейските текстове, Петър е разпространявал християнството в Рим, заради което е разпнат и погребан на ватиканския хълм, където в наши дни се издига внушителната сграда на едноименната базилика.

Мнозина поклонници вярват, че откритите останки след продължителни археологически проучвания са на Апостол Петър). В криптата, където са положени тленните останки на папите, е забранено снимането (ама това не означава, че не е възможно) и подобни кадри се виждат сравнително рядко. На снимката: гробната плоча на папа Пий ХI.

 

Надгробната плоча на папа Пий ХI – криптата на Свети Петър, Ватикана

Надгробната плоча на папа Пий ХI – криптата на Свети Петър, Ватикана. ТАЗИ СНИМКА НЕ СЪЩЕСТВУВА! ;)

 

Атмосферата в криптата е потискаща, за да не кажа зловеща. Тишината, оскъдното осветление и охраната на всеки ъгъл допълват неприятното усещане. Време беше за почивка, ей така да поседнем и ние на площада отвън, на паважа, да разпуснем след изтощителния маратон по катедралните покриви и катакомби, да пием кафе, да поснимаме хора и птици.

На площад Свети Петър, Ватикана

Е гълъби са, не виждате ли? ;)

 

А после да поскитаме на воля из Рим, но къде и защо е тема за друг разказ. Привечер се върнахме във Ватикана, снимачният ден не би могъл да завърши без нощни снимки. И по- добре, защото и нощем тук е красиво. Много красиво. С благодарност към един човек, който ме убеди да се върна.

 

Площадът и базиликата Свети Петър, Ватикана

Площадът и базиликата Свети Петър, Ватикана

Площад Свети Петър, Ватикана

Базилика Свети Петър, Ватикана

Площад Свети Петър, Ватикана

Базиликата Свети Петър, Ватикана

 

В Рим и околностите на Ватикана принадлежат три катедрали – „Санта Мария Маджоре”, „Сан Джовани ин Латерано” и „Сан Паоло”. Скоро ще ви ги покажа.

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

*Ако чуя, че някой го нарича Джозеф Ратцингер, ще късам глави на неграмотни преводачи! – бел.Ст.

Други разкази свързани с Ватикана – на картата:

Из Рим – накратко 6

Из Рим – накратко

Искрено се надявам, че днешният пътепис ще има продължение. Бобчето ще ни води до Рим и ще ни даде много добри идеи как да се справим там, ако не познаваме града.

Приятно четене:

 

Из Рим

 

Ден 1

Сега ще ви разкажа как протече моята дълго жадувана екскурзия в Италия.
На 17 Юли аз, родителите ми, сестра ми и нейното гадже се качихме на самолет от Wizzair, който ни отведе направо в Рим ( всичко на всичко цената за 5 човека излезе 300 лв.)

Когато пристигнахме на Fiumicino и си прибрахме багажа ( за щастие не го бяха изгубили) дойде времето да си пробием път към гара Termini, която си е бая далеч 🙂 .

Termini, 00185 Рим, Италия

Преди това решихме да посетим

първите италиански тоалетни на летището

и малко се поуплашихме. В женската тоалетна всичко преливаше от хартии. Беше невероятна мърсотия, която дори в Българияне можеш да видиш, но за щастие това беше единичен случай.

После макар и малко потиснати се отправихме към спирката на автобусите. Трябваше да подпитаме тук-там, но все пак успяхме да излезем от летището и то кажи-речи точно пред спирката на ShuttleBus.

 

Преди това бях разучила, че

има два влака от летището: Leonardo Express и линията FR1.

Но и двата бяха скъпички FR1 беше 8 евро на човек, а Leonardo Express – 15 евро, затова бяхме решили да се придвижим с автобус. Та застанахме на спирката на автобусите и загледахме като ударени с мокър парцал :D. За наш късмет едно момиче в униформа се приближи и започна да ни разпитва на английски къде искаме да отидем. Като разбра, че сме за Termini ни каза, че имаме два варианта: да чакаме 45 мин. за Shuttle, който ще ни закара направо на Termini или след 10 мин. тръгвал Shuttle за гара Piramide.

 

Ние бяхме много изморени затова предпочетохме втория вариант ( изобщо не ни се чакаше) така че платихме на един чернокож по 6 евро на човек и удобно се настанихме в рейса ( много удобно возило, успяхме да се поизпънем, че след самолета малко се бяхме свили :P). За има-няма 20 мин. ShuttleBus №2 (поне такъв мисля, че беше номерът) ни остави пред гара Piramide.

 

Отново извадихме късмет, защото в автобуса се запознахме с българка с две дечица, която говореше италиански много добре, та с нейна помощ успяхме да открием входа към метро станцията. Тогава пак се изплашихме, защото цялата метро станция миришеше на урина и беше в окаяно положение ( по-късно разбрахме, че ще ремонтират метро станциите и че ще пуснат нова линия метро, май Line C). Купихме се билети по 1 евро, с които минахме през пропускателните машинарии и тръгнахме към спирката на метрото, като за малко щяхме да объркаме посоката, но все пак успяхме и благополучно се качихме на метрото за 3 спирки до Termini. Тук ще спомена, че метрото, което се движи по линия А е значително по-хубаво от метрото по линия В.

 

Като стигнахме на Termini се отправихме към първата вестникарска будка и се оръсихме с 100 евро за RomaPass (за 4 човека). На същото място попитахме за вода, човекът ни казва “Free“, ама ние бяхме толкова заспали, че не си взехме, а оставихме за по- късно. Излязохме на

 

Piazza dei Cinquecento

 

и оттам къде с карта, къде с упътвания, които бях свалила от Google Maps успяхме да стигнем до хотела. По пътя две неща ни направиха впечатление. Първото беше, че с нас се движеше автобус №310, с който по-късно се предвижвахме до Termini за 5 мин. Другото беше, че имаше бая боклуци по пътя (спокойно, когато тръгнете да разглеждате забележителности те няма да ви правят впечатление).

 

Когато стигнахме до хотела бяхме приятно изненадани. Тройната стая беше много уютна и просторна, креватите бяха широки и удобни, имахме една многооо малка терасичка, от която шпионирахме съседите :D. Също така беше и много чисто. Двойната стая не беше толкова хубава, но пак ставаше. Интересното беше, че прочетохме, че за климатика се плаща по 10 евро, но като попитахме на рецепцията казаха, че е безплатен, та се разхлаждахме и с климатиче :D. Настанихме се , поспахме, хапнахме и към 2 часа тръгнахме да обикаляме.

Хванахме автобуса за 2-3 спирки, озовахме се пред Termini и оттам бодри тръгнахме по

 

via Cavour.

 

Видяхме старинни сгради, цветя, скъпи магазини, както и скитници и отново боклуци, но това е един от чаровете на Рим, неговото разнообразие. Можеш да видиш лукс и богатство както и неподправена бедност. Можеш да видиш места, които пазят спомени от Античността, но и места, където се потапяш в Средновековието, а също и в Ренесанса. Вървяхме и се оглеждахме като патета, когато улицата започна да се разширява и изведнъж ние се оказахме на Piazza dei Esquilino, гледайки задната страна на

 

една от най-известните църкви в Рим – Santa Maria Maggiore.

С нея е свързана интересна история, а именно че през 352 г. , богат търговец сънувал Дева Мария, която му заръчала да построи храм на мястото, където на следващия ден има паднал сняг. На следващия ден – 5 Август наистина имало сняг, там където сега е църквата и затова богатия търговец посветил храма на Света Богородица. Ние обиколихме църквата от лявата й страна и постепенно ни се разкри цялата фасада на църквата. Мащабите на храма нито мога да пресъздам с думи, нито ще и опитам единствено ще кажа, че всичко беше ВЕЛИЧЕСТВЕНО.

 

След като влезнахме, седнахме на пейките, починахме си, помолихме се, снимахме отвътре и отвън, продължихме към следващата голяма църква, а именно

 

San Giovanni in Laterano.

 

По пътя с удоволствие установихме факта, че в Рим има много хубав вятър (поне в сезона, в който бяхме ние), който те разхлажда и не ти позволява да усетиш каквато и да било жега. Гледайки картата ни се ориентирахме без да се загубим и скоро минахме през Piazza Vittorio Emanuele, но без да се спираме.

Накрая стигнахме до желаната цел и огромна църква пак изникна пред погледите ни. Пак великолепна и масивна, този път фасадата на сградата беше украсена със статуи на Христос и 12-те апостола.

 

Бързо се отправихме към входа, като по пътя се загърнахме с ризки, които си носехме ( по принцип в църквите не е разрешено да се влиза с голи рамена и колена, затова е препоръчително да си носите ризки или шалчета, с които да се загръщате). Великолепието, което цареше в тази църква отново е трудно да се опише. Най- голямо впечатление правеха огромните статуи, които просто бяха съвършено изработени, но естествено нито картините, нито таваните остават на по заден план.

След като привършихме със снимането и разглеждането, тихичко излязохме и се отправихме към сградата на отсрещната страна на улицата. В нея се намират стълби, които се смята, че са се намирали в двореца на Пилат Понтийски и по които се смята, че се е качвал Христос. когато влезнахме пред нас се откри шокираща гледка, просто не можеше да видиш самите стълби от хората, които коленичейки се качваха по тях. Вярва се, че който ги изкачи на колене за всяко стъпало ще му бъдат опростени по 9 години в чистилището.

 

Първоначално имахме желание да ги изкачим, но опашката вървеше много бавно, ние вече бяхме малко изморени, а имахме и други планове за деня, така че се отказахме и си тръгнахме. Продължихме по via di San Giovanni in Laterano, спряхме и си напазарувахме в едно малко магазинче, а после се отправихме към парк Oppio. Там седнахме хапнахме, пийнахме с една дума си починахме и продължихме към

 

една от най- известните атракции в Рим – Колизеумът.

 

Като приближихме забелязахме, че има две пътеки. По едната се виеше опашка, която обикаляше целия Колизеум, а другата беше празна. Като по- хитри, ние тръгнахме по втората пътека. Табелки закачени над пътеката показваха, че по тази пътека могат да преминат само горди притежатели на RomaPass :D. И така ние се озовахме в Колизеумът за има-няма 5 мин. и то безплатно 😉 . Разгледахме Colosseo от край до край и дори си взехме едно малко камъче, но след това се замислихме, че на онази арена са умрели около 500 000 човека и може би не е добра идея да си взимаме късче от место, което е “напоено“ с толкова много мъки и страдания. Вече бяхме капнали от умора и не успяхме да се възползваме от възможността да посетим Palatino и Foro Romano със същия билет, но все пак да си оставим нещо и за следващите ни посещения в Рим :). От метрото пред Колизеумът слязохме на Termini, където за щастие успяхме да открием най- накрая един голям супермаркет, откъдето здравата се заредихме. Когато си легнах имах чувството, че някой и с чук по главата да ме удря, аз няма да мога да стана. 😀

 

 

Сега да ви дам някои съвети

Първо за RomaPass – струва 25 евро, но ви дава неограничен достъп до градски транспорт (автобуси, трамваи, метро) точно за три дена, както и безплатен вход за първите два туристически обекта и намаления за следващите. От вас се изисква да напишете името и фамилията си на самата карта. В автобусите и трамваите има апарати, на които трябва да маркирате картата, а в метрото я използвате, за да отворите пропускателните машини. Важно е да запомните, че можете да активирате RomaPass за транспорта в един ден, например на 10 и да я ползвате до 12 включително. Но ако посетите първия си обект на 11, то може да използвате намаления за музеите за 13 включително. Надявам се, че ме разбрахте :). Запомнете, че във Ватиканските музеи не важи RomaPass.

 

Хубаво е да знаете, че ако си купите билетче в метрото за 1 евро в рамките на 75 мин. може да го използвате и в автобусите и трамваите, както и обратното, ако го закупите в автобус, билетчето важи и за метрото и за трамваите.

 

Последно ще ви кажа, че ако нямате намерение да използвате услугите на екскурзовод е хубаво да свалите информация от интернет за местата, които ще посетите и нещата, които ще видите, защото наистина има много малко надписи на английски език и може да не разберете какво точно виждате 😀

Автор: Бобчето

Много ще се радваме, ако има продължение ! – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Рим – на картата:

Гудбай, Рома 5

Гудбай, Рома

Днешният пътепис за кратко ще ни заведе до Рим, за да попеем „Ариииведерчииии, Ромаааа/Губаааай, орееевуаааарррррррр“ 😉

Това, което не се сещам обаче е, дали имам изричното разрешение на Неандерталеца Джо да публикувам разказа му. Джо, ако четеш нашия сайт и решиш, че не искаш да виждаш похожденията си тук – пиши, ще го махна с голямо съжаление.


Приятно четене:

Гудбай, Рома

Това е името на кафето и фри-шопа на летище Фиумичино, в зоната преди изходите за заминаване. Много добро попадение бих казал. Минавайки покрай надписа, поотегчен от чакането, с ум все още ангажиран от проверките на багажа и паспортния контрол изведнъж осъзнаваш, че напускаш Рим и носталгията, и желанието да се върнеш отново те захлупват отведнъж.

Good bye Roma!

Good bye Roma!

Очаквах, че Рим ще ми хареса. Имах предчуствие, че няма да се разочаровам.

Не очаквах, че ще ми хареса толкова много! Сериозно. И от Берлин, Франкфурт, Ерланген, Марсилия, Ница и Монако имам много добри впечатления. Рим обаче ме „хвана“ най-силно, кой знае защо. (Може би защото преживяванията са най-пресни? 😉 )

Първо да благодаря на WizzAir, че дават възможност да се пътува човешки, на човешки цени.
За големи самоорганизирани групи като нашата (големи според гледната точка. За някого 6 човека може да не е голяма група 😉 ) препоръчвам www.only-apartments.com от където предварително успяхме да си намерим апартамент на стратегическо място – до Ватикана.

Който държи пък да е на хотел, може да ползва услугите на много сайтове като този , където човек може да си търси хотел по цена, разположение, отзиви от туристи и т.н.

От летището докато се оглеждахме за влак, скоропостижно се озовахме в микробусче (по 1 евро по-малко на човек – както настойчиво обяви агентът, типичен римлянин с дръпнати очи 😀 ) и засъбирахме италиански гледки. Скоро оставихме багажа на гарата ( в Рим стигнаме към 8 тамошно време, а квартирата, както и всеки хотел стандартно могат да се „заселват“ след 12) и минути по-късно Колизеят и Палатинският хълм усетиха тежка българска стъпка.

Рим, Италия

Може на някого решението ни да предпочетем квартира вместо хотел да се вижда недостатъчно комфортно. Не знам. Всеки си гледа със своите „очила“. Хотелът има предимство, че ти чистят всеки ден стаята. Но там няма възможност да седнете цялата компания в широкия хол (освен ако не си ангажирали хотелски апартамент разбира се),
на сладък лаф (с дегустация на различни италиански вина 😀 ) след многочасовото събиране на гледки и да обмените впечатленията, затвърждавайки определени моменти в дълговременната памет  😀

Иначе организацията на фирмата, даваща апартаменти под наем е перфектна. Включително, след като възнедоволствахме, че няма достатъчно одеала, агентът Карло (така и не му научих фамилията 😀 ) донесе за отрицателно време чисто нови. Всъщност, както се оказа в последствие опасенията ни, че ще е студено се оказаха пресилени, въпреки че наближаваше средата на ноември и малко ми е съвестно, че разкарахме Карло излишно.

Когато ровехме по Нет.-а за квартира, все още не си давахме сметка, колко стратегически правилно място сме избрали. На 5 минути бодра крачка се намираше базиликата св. Петър. На олко 15 – замъкът Сан Анжело.

Времето също беше с нас. Вторият ден ни посрещна с … дъжд.

Тръгнахме към св. Петър

с намерението да смъмрим папата и да го помолим, да оправи Божиите бакии, но виждайки колко малко хора чакат пред входа бързо оттеглихме недоволството си. Знам че в хубаво време се чака часове, в което се убедихме, виждайки каква опашка чакаше последния ден от пребиваването ни в Рим. Ние влязохме за по-малко от 10 минути. Докато разгледаме „църквето“, навън блеснало слънчице. Така че от купола на св. Петър видяхме Рим в цялата му прелест, огрян от слънчева светлина. Който наминава натам, горещо му препоръчвам, да не стиска петте евро за изкачване на купола (входът в базиликата е безплатен). Гледката е невероятна и си струва всеки цент. Има и асансьор за част от пътя – 7 евро, но самото изживяване на изкачването по витата стълба около купола си е за предпочитане. Поне по мое мнение.

Третият ден ни посрещна с дъжд… (изненадаа). Съответно опашката пред ватиканските музеи беше незначителна. Както и предишния ден след като излязохме беше слънчево 😀  и останалата част от деня посветихме на обиколка из града.

Тук е моментът да препоръчам Roma Pass– тридневна карта за цялата транспортна мрежа,

без експресните автобуси, от които така и не стана нужда да се възползваме плюс намаление за повчето музеи (без ватиканския – все пак е друга държава 😀  )
Плюс това, с Roma Pass се влиза с предимство в повечето музеи. Така избегнахме близо 50 метровата опашка пред Колизея.

Около Ватикана често ни питаха, дали не сме поляци. Явно католическа Полша бълва много поклонници в тази посока. Даже просяците просеха на полски. Ако чуете да речем „Дал Бог благослов“, не си мислете, че ви говорят на български 😀

Четвъртият ден мина на покрива на туристическите автобусчета, с прибежки до неизследваните още забележителности.

Тук ще спомена единственото си разочарование от Рим. Аз очаквах да има повече останки от античната история – период, който ме интересува по-силно, отколкото Ренесанса. Но уви – всичко е здраво разграбвано и рушено, преди на умни ренесансови личности да им светне, че това е наследство от една велика култура. Част от останките са съхранени от богаташи за украса на вилите им (вилата на Борджиите има разкошна „градинка“ между другото, май по-голяма от Борисовата – препоръчвам за разходка). Някои пък са съхранени от … църквата. Както да речем Пантеонът, който е оцелял, защото е бил превърнат в християнска черква. Няма лошо – щом е бил храм на всички богове, какво пречи там да се приюти и християнският такъв. Но жалко за останалите сгради, които не са имали този късмет.

А снимки? Моите хора направиха към 2000 парчета. Аз не си падам фотолюбител и за това няма да слагам снимки, не че не си ги гледам на монитора от време на време :) Виж, ако някой от фотографите ги качи нейде в Мрежата, може да дам линк. Но така или иначе снимки с доброкачество в Интернет дал Господ много. Тези с нищо не са по-добри, няма някоя характерна с нещо, за да заслужава да я сложа. Просто фиксирани части от пространството в конкретни моменти от времето с ограничените възможности на фотографията, предназначени да послужат на определени хора да задействат лавината от конкретни спомени.

А както припява моята приятелка Кендис Найт, от скоро мисис Блекмор:

„When you’re reminiscing, then all you need is time…“

Като цяло хората, скоито се срещахме в Рим бяха много любезни и отзивчиви. Имаше и едни-два случая на тъпанарски прояви, но те влизат в рамките на статистическата грешка и не си струва да се споменава за тях.

Четирите дни в Рим се оказаха прекалено малко време. Много неща не видяхме, много минахме набързо, припряни да видим още и още.

Ако се озова пак там освен за пропуснатите забележителности, ще отделя повече време за някои от вече посетените. Например на Палатинския хълм спокойно бих прекарал половин, ако не и цял ден. Вярно, това до някъде е свързано с моето пристрастие към античната история, но и за неизкушените от този период една разходка по хълма би била пълноценна. Природата на самия хълм и гледките наоколо са страхотни.

Последваха гарата Термини, експресът за Фиумичино – не по-добър от нашите експреси, летищните пейки. Там се натънахме на млада българка от Пловдив, живееща в Неапол, от която с неудоволствие научихме, че булгаристанската темерутщина важи в пълна сила и в Италия – в Неапол било пълно с българи, които се пазят един от друг и си играят мръсно… Тъжна история. Колко време ще ни трябва, за да станем нормални хора, поне в чужбина?

После еърбъсът ни издигна бързо спасявайки се от разлюляното море от облаци предлагащо стабилна турбуленция. Целият обратен път мина над все такова непрогледно море от млечно бели вълма, в което накрая машината се гмурна отново и се насладихме на гледката на НДК от птичи поглед.

Останалото са спомени.

Автор: Неандерталецът Джо (Божан Божков)

Снимка: авторът

За Рим или как си прекарахме при Rome-итe 18

За Рим или как си прекарахме при Rome-итe

С днешния пътепис ще посрещнем Бъдни вечер и Коледа. Така се случи, че Валя беше готова с оформянето на разказа си (специална похвала за куража и търпението, които прояви!) точно в навечерието на Рождество Христово и вече съвсем не беше нарочно, че разказът е от Рим 🙂 По Коледа стават чудеса!

Пожелаваме ви щастливо Рождество и … приятно четене:

За Рим или как си прекарахме при Rome-итe

За Рим прочетох десетки пътеписи и изслушах още толкова разкази. Подозирам, че ВСИЧКИ вече са ходили там. Е, ако още не сте – билетите от Wizz може да си намерите и за 80лв. двупосочен. В началото на лятото и ние с приятеля ми решихме да се присъединим към групата на посетилите го.

Когато слязохме на летище Фиумичино имах чувството, че го знам този град наизуст. Чувството се изпари за минути. За щастие, разбира се 🙂

Макар да се бях наслушала как, аха, да стъпя извън терминала и са ме пренесли на ръце  едва ли не, в някое от многобройните бусчета, пътуващи към центъра, нищо такова не се случи. Никой не прояви интерес към нашите личности /дали изгледаме достатъчно платежоспособни…?/ Та, шатъл не се появи, затова се запътихме към гарата. Любезен служител ни чукна два билета за първа класа и ни каза да побързаме към влака. Мисля си – виж ти! вдигнали са цените, а знаех, че са по 11Е….. Докато разгледам подробно билета вече пристигахме на гара Термини. Поне да беше казал. Их, как мразя да ме цакат…

На гара Термини разгрърнахме картата и за нула време бяхме в хотелчето. Хотелче е силна дума. Бяхме си резервирали стая в B&B Питагора, 25Е на човек за нощувка. За да съм в полза на следващите – не ходете там. Собственикът е неучтив, намръщен „италианец” от арабски произход, който се стара през краткия ни престой да не се чувстваме удобно, въпреки вечно разтегнатата ми усмивка. На въпросите ми за Колизеума ми отговори като ми връчи карта и измърмори нещо на НЕиталиански. Като локация иначе е много добро място, на две минути от Термини, а от там има транспорт за навсякъде в Рим. Там се пресичат и двете линии на метрото. Интересно, че Линия А, която отива към Ватикана е чиста и в нея се пътува комфортно, за разлика от линия В. Тя е мръсна и в нея се носи познат аромат на автобус 79, например. Веднага вирваме нос – нашето метро е по-добро 🙂 . За градският транспорт си купихме Roma Pass,  карта за транспорт + отстъпки в туристическите обекти, като в два от тях входа е безплатен /Roma pass – 25E/. При наличие на Roma pass не се редиш на опашка на входа на обектите, само се чекираш и си вътре.

Едва метнали багажа, се засилихме към Колизеума.

Колизеума

Колизеума

   Лабиринтите под арената

Голям мерак имах да го видя. Наслушала се бях /особено от моята близка приятелка Мая/ колко огромен, внушителен и впечатляващ е той. И да  – внушителен е, впечатляващ е, голям е, ама чак огромен…

Моят приятел тихо изказа мнение, че явно ние жените имаме доста субективен поглед относно размерите на нещата и просто Майчето има по-малки изисквания, а аз, явно, доста големи очаквания… Нямам коментар.

Едва ли има някой, който да не знае какво представлява Кулизеумът. Но за мен лично най-интересен беше факта, че за да се построи тази мащабна и сложна за времето си конструкция, римляните са измислили бетона и тухлите. Честно да си призная, опитах да си го представя пълен със зрители, на арената гладиатори, животни и изобщо да се вкарам в някой популярен филм, но така и не успях. Където и да се завреш с надеждата да съзерцаваш арената необезпокоявано и да стимулираш фантазията, все се намира някоя буйна група туристи да те ощрака хубаво и да те изпостъпка.

А от Колизеума се открива прекрасна гледка към Арката на Константин.

20062010

Арката на Константин

Интересно място за сватбена фотосесия 🙂

Посещението на Колизеума изтощава и емоционално, и физически, време беше да се ориентираме към кулинарния туризъм и пропуснахме Форума за сметка на друга мес(т)на забележителност  – храната. Близо до Колизеума открихме приятна уличка със заведения, където ядох най-вкусната лазаня, докосвала небцето ми някога. Цените в заведенията на Рим са нещо много абстрактно. Ако си на централна улица, кафето е от 5Е нагоре /подозирам безкрайно нагоре/, а за манджите да не говорим… Но има едни уютни странични улички, в които да ти е кеф да се завъртиш, където току изскача някое мъничко ресторантче /клаустрофобично мъничко/, където похапваш вкусни неща на цени като у нас.

Via Antonio Gramsci, 53, 00197 Rome, Italy

Още нещо за любителите на италианската кухня. В магазините за хранителни стоки освен, че ще откриете различни видове сирена, прошуто, хлебчета и т.н. има и топли точки както у нас. Там на доста ниски цени може да си купите за хапване най-различни готови неща. Удивена бях, че единствената разлика с тези от ресторантите е цената – по вкус не отстъпват. Но мястото за похапване, което стана мой фаворит, е кварталът Траставере.

22062010_119

В Траставере

Това е мястото, където ще усетите атмосферата на града. Малки красиви улички, кокетни ресторантчета от типа „маса за двама”, вкусна италианска кухня и народни цени. Като казвам маса за двама, недейте се заблуждава, че ще си седите двамата отделно от другите посетители, масите са залепени една за друга и обикновено на сантиметър разстояние седи сътрапезник от друга двойка. Изобщо,  погледнати отдалече,  посетителите изглеждат сякаш са на дълги сватбени маси, дори у нас вече демоде. Но си заслужава. Ако последва и нощна разходка из туристическите обекти сте уцелили два заека: помощ на стомаха след подобаващата вечеря и приятното винце и незабравимото усещане на нощен Рим. А туристическите места в града са много добре осветени и са много приятни за посещение в късните часове. Не че ще избегнете тълпите и търговците, те са си там денонощно, но дори това има свой чар.

След това кулинарно отклонение, отново тръгнахме из туристическите обекти на Рим. Разходката ни продължи с посещение в Сан Клементе, където е погребан един от светите братя – Кирил. За съжаление не успяхме да я разгледаме подробно, тъй като имаше литургия, а на подобни мероприятия и двамата отказваме да присъстваме. Но по-впечатляваща за мен, дори от Колизеума, беше катедралата Сан Джовани ин Латерано.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Фасадата на катедралата Сан Джовани ин Латерано

Първоначалното усещане вътре си е направо стряскащо – просто се чувстваш нищожен. Огромните статуи на Апостолите, дело на Бернини, допринасят това усещане. Статуите, стенописите, органът и всичко в катедралата те кара просто да ахнеш.

Нямаше как да не изплува в съзнанието ми и сравнение с нашите църквички, които, макар по мое мнение да са доста по-уютни, просто бледнеят пред разкоша тук.  Като цяло връзката с божественото хич я няма, материализмът тук е в повече…но е много красиво.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

За пореден път се уверих в способността на италианците да изкопчат от „бедния” турист всяко възможно евро. В катедралата табела – Музей. Под нея стара дребничка монахиня с билетчета и кутия за пари. Питам я какво представлява музея, тя разтяга мила усмивка и ми бърбори нещо за красивите градини на катедралата и уникални експонати. 4Е в кутията на монахинята и двуминутно съзерцание с отворени уста. „Музеят” представлява овална алея, отдясно на която са подредени няколко експоната, които за мен лично не представляваха интерес /но сигурно са уникални, едва ли един божи служител ще лъже :)/, а красивите градини са едно малко фонтанче и около него зеленина, в центъра на овалната алея, но ..достъп до него туристите нямат.  Там е и WC – то, та ако не успеят да те прикоткат с музея, пак ще дадеш 2Е, ако искаш да ползваш тоалетна. „Кой пусна търговците в храма..?”

Следваше Санта Мария Маджорe с нейните интересни мозайки и колоната пред нея.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Няма начин човек да пропусне Монументът на Викторио Емануеле ІІ .

valy_roma_img_7076

Монумента на Виторио Емануеле ІІ или "Тортата"

Според инфото, което имах, местните наричат монумента „Тортата” и „Пишещата машина” 🙂 Огромна мраморна конструкция, доста грандоманска за моя вкус, но това им е запазена марка тук, красиви статуи отгоре и множество туристи, насядали да почиват на стълбичките й. Следват Капитолийските музеи.

valy_roma_img_8258

Вълчицата

Вечерта завърши с вечеря в споменатия вече Траставере и после просто умряхме от умора в хотела.

Вторият ден оставихме за Ватикана.

Такава опашка нямаше и по време на купонната система у нас. Два часа и половина висяхме. Желаещи да ни вкарат вътре с група без да чакаме за по около  40-50Е имаше много, но им устояхме 🙂

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Част от опашката за влизане във Ватикана /около 1/2 от нея 🙂 да не ви сдухвам/

И пак ни изненадаха – за Ватикана Roma Pass не важи /не съм прочела достатъчно пътеписи/. Вход – 14Е. След безумното редене на опашки, за да влезеш, а после и за да минеш металдетекторите, бяхме вече в друга държава. И се започна едно обикаляне, едно бутане, една борба да щракнеш по нещо във всяка зала.

А между другото – всички статуи имат отпред лозово листо – добавени, разбира се по-късно, с „морална” цел. Веднага се сещам за педофилските скандали :).

Музеите на Ватикана ми взеха ума, а и здравето на опорно двигателната система. Но не можеш да спреш да поглъщаш с очи невероятните съкровища, събрани тук.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Бронзова статуя на Херкулес

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

21062010 OLYMPUS DIGITAL CAMERA

21062010_054

Още нещо пооткраднато, струва ми се :)

21062010_05221062010_053 21062010_047 21062010_043 21062010_012 21062010_050

.OLYMPUS DIGITAL CAMERA

21062010_035

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

21062010_051

В музея са направени маршрути и едни странни уредници вътре /които приличат повече на шпиони от секретна служба/ те насочват настойчиво по тях, къде за да не се загубиш, къде за да не се застояваш.  Докато стигнем Сикстинската капела очите ми се бяха препълнили с красота, а мозъкът ми вече отказваше да регистрира повече. Поне десет минути стоях в капелата без да мога да възприема нищичко. Просто си почивах. Емоционално бях изтощена. Тогава се сетих за разказа на Майчето как тук не позволявали да се снима. Е това ме поразбуди малко и доста снимки направих :). За съжаление не са добри, но… Сега доволна вече можех да се отдам на съзерцание.

21062010_083

Градините на Ватикана

21062010_072

Папска карета в Китайския павилион

21062010_077

и всеизвестният папамобил

21062010_149

Швейцарците

Уникалните униформи на Швейцарската гвардия са непроменени досега от създаването им през около 1500г., вероятно по модел на Микеланджело и вероятно плод на неговото чувство за хумор 🙂 .

За да докажем, че инквизицията съществува и днес, с подути и накуцващи крачета се запътихме към Св.Петър. Площадът пред базиликата е опасан от 284 колони, върху които са 140 – те статуи на светци, направени от Бернини и учениците му. А в центъра на площада има египетски обелиск, краден естествено 🙂  Зашеметително е.

Каквото и да напиша за базиликата, винаги ще е бледо, постно и недостатъчно.  Просто трябва да се види. Тя вече е наистина Огромна /побира около 60000 богомолци, богата, пищна. Всичко в нея крещи: Виж колко е могъщ католицизма! …Но на кой му пука..Грандоманията ни най-малко не омаловажава красотата, събрана тук от ръцете на най-великите майстори, живяли някога. Пред Пиетата беше невероятно  стълпотворение и битка за пространство. И не случайно, статуята те оставя без дъх.  Пипнахме за късмет и пръстчето на крака на бронзовата статуя на Свети Петър.

21062010_119

Свети Петър

21062010_092

Колоните и статуите около площада

21062010_133

Пиета-единствената подписана творба на Микеланджело

Фасадата на Св.Петър

Голямо приключение за мен беше и катеренето до купола на Базиликата. Намира се на 136м височина. Съвет от мен – не чакайте асансьора, чакането е часове при наличието на много хора /а не вярвам там някога да няма хора/, със сигурност е по-уморително от катеренето пеша. А и не плащаш за асансьор../7Е с асансьор, 5Е пеша – абе измислили са начин и в храмовете да събират пари/. Лошото за мен дойде, когато стълбичките отесняха, пред мен пуфтяха едни възпълни германки, започна се катерене под наклон…а аз страдам от леееека форма на клаустрофобия..Голям зор беше. Но гледката отгоре е страхотна! Странно, но гледах отгоре с едно особено чувство за щастие. Може би бях щастлива, защото се измъкнах от тясното пространство, в което едва дишах. Но мисля, че имаше и още нещо – чувството да си над всичко.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Поглед от купола на Св.Петър

Вечерните ни разходки бяха посветени на фонтаните. Не се пропуска моментът с хвърлянето на монета в Ди Треви, как иначе ще дойдем пак в Рим!  Фонтанът е направен от Николо Салви по скици на Бернини и е по-скоро изкуствен водопад, отколкото фонтан. Площадчето пред него е доста тясно за огромната тълпа туристи и дори в късните часове тук е пренаселено и трудно оставаш сам за снимка. Окупиран е от влюбени двойки и двойно на тях търговци /явно емигранти/, които освен дежурните чадърчета, цветя и стативи за фотоапарати, предлагат и да те щракнат срещу скромната сума от 5Е. Но обикновено сделките с мен приключваха на цена около 2Е. Един от мургавите търговци дори ме попита да не съм гъркиня, защо ли? 🙂  Търговците са една мафия заедно с просяците. От едната страна на улицата съпругът продава ветрила или чадъри /в зависимост от времето/, а от другата съпругата му /може и сестра му, да не издребняваме / проси и от време на време си лафят. Семейна идилия. Макар и пълно с туристи, пред фонтана нощем работеше едно единствено заведение, което окончателно затвърди мнението ми за римляните, че са страшни мързели.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Фонтан Ди Треви

А да ви разкажа и как безуспешно търсих за сина си фланелка на футболен клуб Лацио. Исках да му купя непременно синя /фен е на Левски, а е малък и цвета му прави впечатление/, затова реших да му купя като сувенир нещо на „сините” от Лацио. Никъде не видях рекламни сувенири на този отбор. Колкото пъти да питах мургавите продавачи, а те и в очите само да съзрат интерес и вече започват пазарлъка, всеки път ми обръщаха гръб и измърморваха нещо по мой адрес. Най-накрая приятелят ми разясни, че феновете на Лацио се славят с фашистските си прояви. Явно гилдията на уличните търговци е леко обидена на този футболен клуб и не продава техни сувенири. Значи не всичко е пари в този град..да не повярваш…

Интересно, но просяците в Рим са не само представители на емиграцията. Местното население също има странния навик да проси, но цигари. Представете си картинка: седим в кафене на улицата и минава добре облечена около 40-годишна жена, която се спира и ми иска цигара. Естествено й дадох – пуши й се на жената, пък може в околните магазини да няма цигари. Но тя просто продължи да иска по една цигара от всяка маса в кафенето, а после спокойно си продължи. И това не беше единствен случай. Над десет пъти за тези три четири дни са ми искали цигара добре облечени италиано говорещи просяци. Е, спрях да давам…и на мен са ми скъпи!

Фонтана на костенурките

Фонтана на костенурките

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Фонтана на пчелите

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Лодката на Плаза Ди Спаня

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Испанските стълби

valy_roma_img_8110

Ъгълче от Piazza Quattro Fontane

valy_roma_img_8111

Още едно ъгълче от площадчето

От другите фонтанчета сърцето ми грабна Фонтана на костенурките. Намира се на Пиаца Матей в еврейския квартал. Доколкото знам, костенурките са добавени по-късно от Бернини и придават невероятен чар на фонтана. Друго изключително симпатично местенце е Piazza Quattro Fontane и четирите стенни фонтана на всеки ъгъл на кръстовището. За съжаление се заснемат доста трудно, поради опасността да те отнесе някоя кола. На Испанските стълби поседяхме известно време, за да погледаме и странното съревнование на две футболни агитки – испанска и италианска. Испанците бяха победили в мач от световното, а италианците загубили. Агитките им пееха и скандираха поред, изчаквайки да приключи другата група. Е, рядко се виждат толерантни футболни фенове 🙂

В последния ден

направихме голяма кръстоска на града из пропуснатите досега места. Сутринта прекарахме в парка Боргезе, възседнали една рикша. Аз лично се насладих на разходката, но приятелят ми малко се поумори. А незнам защо – и аз помагах с педалите от време на време 🙂  По обяд вече се щраквахме на площад Навона.  И тук, като навсякъде, много красота, много туристи, много търговци.  Площадът е пълен с  улични артисти и художници.

Фонтанът на четирите реки

Площад Навона

Пантеонът също е едно от местата, които ме впечатлиха много. За съжаление фасадата се реставрираше. Храмът има уникална архитектура. Големият кръгъл отвор на покрива е единственото място, от което се осветява вътрешността на храма, а най-интересното е, че през него не пада вътре и капчица дъжд.  Уникалната сграда е била древен езически храм, който е християнски сега. В него се намира гроба на Рафаело.

valy_roma_img_7100

Пантеона

Следваше зловещият Сант Анджело.  Вход – 9Е. Ако сте чели „Шестото клеймо”, това е мястото! Вътре е направо страховито, пълно е със затворнически килии и вериги. Доста време оглеждах ангела с меча, може да се спори по въпроса прибира ли го или го вади /меча/ 🙂 .  А от върха на крепостта се откриват невероятни гледки към реката и моста с ангелите, към базиликата Св.Петър и към целият град.

22062010_053

Крепостта Сант Анджело

Смъртта пред Сант Анджело 🙂

22062010_058

В крепостта

Ангелът на върха на крепостта

Поглед от върха на Сант Анджело

а това къде се намира и идея си нямам 🙂 но е красиво

Да не пропусна да ви кажа една особеност на градския транспорт. За да се качите на автобус, трябва да му кимнете с ръка, за да спре. Иначе просто ще подмине спирката, ако няма слизащи. Изпуснахме си автобуса така и бесни на „скапания италиански транпорт” щяхме да тръгнем пеша, ако не бяхме видели метода на качване от други пътници. За да слезеш също си има чалъм – звъниш с едно бутонче до вратата.

На изпроводяк Рим ни набута още едно попадение. Шатъла, за който си купихме  билети просто не дойде да ни вземе и си взехме до летището такси /беше рано за влака/. Явно има връзка това, че наричаме една част от нацията роми…

Заключение /така, са ме учили, се завършва съчинение по преживяно :)/: красотата, събрана в този град, невероятното културно и историческо богатство, до което можеш да се докоснеш тук, романтиката и онази особена атмосфера, която можеш да усетиш в италианската столица,  не могат да бъдат засенчени ни най-малко нито от цъфтящия нерегламентиран алъш-вериш, нито от регламентирания такъв /граничещ с пладнешки обир/, нито от „аромата” в италианското метро, нито от дребните им тарикатлъци, целящи да ущипят туриста, от нищо…Усещането да си там е невероятно!….

Естествено три дни са нищо да разгледаш град като Рим. И макар да имахме амбицията да видим максимално много от Вечния град все пак останахме с усещането, че сме пропуснали още много интересни места. Но ще отидем пак. И този път Rome-ите няма да успеят да ме прецакат:)

Автор: Валя Пунчева

Снимки: авторът

Други разкази от Рим– на картата (увеличете мащаба върху Рим – виждат се повече неща, отколкото на пръв поглед): КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Из Европата 11

Из Европата

Днешният разказ… Какво да ви говоря за днешния разказ, освен, че съм го получил от Бале, а го е писал неговия приятел Тлнет? 🙂 Приятно четене 🙂

Из Европата

В началото на април потеглих

на автостоп за Румъния.

Взе ме някъв чичка на име Емил с Опел кадет. След като навлязохме в северната ни съседка, Емо ме помоли да го хвана за хуя. Аз твърдо отказах с думите, че това е доста гейско изпълнение от негова страна. Той остана доста разочарован и си пусна “Nights in white satin”. След като слязох в Букуреш се обадих на моят приятел Раду Хаскулеско, който ми предложи да остана за вечерта в тях. Той беше местния дилър на хашиш и се изживяваше като гангстер. Беше около метър и шейсе висок, с раста прическа и изтъркана тениска на Боб Марли. Казах му, че изглежда доста нелепо, на което той отговори, че нищо не съм разбирал от Gangsta shit. Аз се захилих и му казах,че според EU Румъния е доста по-напред в икономическето си развитие от България. Той замълча и си поръча проститутка по телефона.
Вечерта излязох да се разходя малко из града. Беше доста хладно за началото на пролета и наум се проклинах, че не си бях взел по-дебела връхна дреха. В крайна сметка пребих някъв местен юноша и му взех якето. Той се разплака и почна да ми говори нещо на румънски. На мен ми стана тъжно и му дадох визитната картичка на O`Шипка в София, с мисълта ,че ако някога дойде тук ще хапне вкусна пица. Разгледах магазинте по главната, беше нещо като “Витошка” с изключние на факта ,че все още минаваха коли.Все от реномираната марка “Дачия”. Когато се прибрах в апартамента на моят приятел thug, установих че беше умрял. Мисля, че в неравна престрелка. Твърде много ми спеше и си легнах с мисълта,че сутринта ще обмисля по-подробно ситуацията.
Като се събудих слънцето тъкмо изгряваше, направих няколко снимки на изгрева с готиният ми фотоапарат и си записах в персоналният ми бележник, че като се върна в България, трябва да постна снимките в блога.Обядвах в някакво долнопробно кафене и хванах самолета за Амстердам. Пътуването беше доста интересно предвид факта, че пътувах с детският национален отбор на Румъния по кърлинг. Казах им,че в София имаме зимна пързалка и две от децата се просълзиха от умиление.

Когато слязох в Холандия

ме посрещна топло време, не обърнах голямо внимание на това и се насочих директно към центъра. Хванах метрото и изглежда съм пропуснал спирката си и изведнъж се озовах в квартала с червените фенери. За нула време бях ограбен от двама дребни азиатци и си казах, че е време да се махам от тук. Качих се

на влака за Рим.

Пътуването не беше нищо особено, като изключим факта че пътувах без билет и двама карабинери ми се обясняваха нещо. Не помня какво точно стана, но някак си успях да сляза в Рим. Веднага изпълних детската си мечта и се изпиках на колизеума.

След това се насочих право

към Ватикана

с идеята да убия папата. Бях направил перфектен план включваш стрелби, преследвания и много екшън. Тъкмо пристъпих към изпълнението на пъкленият си план, когато бях заобиколен от голяма група весели японски туристи. Те снимаха всичко живо и непрекъснато се смееха на нещо тяхно си. Много се ядосах, че ми попречиха да убия папата и им казах : “Абе що не си ебете майката”. Те помислиха,че нещо им се радвам и вкупом ми се поклониха. Даже поискаха да се снимам с тях. Стана ми жално,че така се отнесох с тях и приех предложението им. Направихме няколко снимки като междувременно успях да открадна фотоапарт последен модел Sony от едно малко японче. Разделихме се с усмивка и продължих по пътя си. За съжаление не успях да включа фотоапарата, защото беше много сложно, затова го продадох на един от смешните охранители на Ватикана. Взех му 190 евро. Веднага се насочих към магазина на Версаче,за да си купя нови чорапи. По пътя влязох в един мол и там видях, че този модел фотоапарат струва над 1000 Евро и бързо се върнах при охранителя да му поискам още пари. За съжаление той ги беше похарчил вече за пица,лазаня и билет за мача Лацио-Рома. Въздъхнах и дадох парите за благотворителност. Вече ми беше доста скучно в Рим и реших да отскоча до

Гърция.

Кацнах в Атина

с 4 часа закъснение, поради мъгла. Казват,че това била първата мъгла в Гърция от времето на Аристотел насам. Малко се зачудих на това твърдение, но реших че щом казват е така. Ходеше ми се на плаж, затова се качих на автобуса за морето. По пътя имаше много магарета. Преброих около двеста. Казах си ,че това е доста странно и реших като имам достъп до компютър да проверя в уикипедиата защо има толкова много магарета в Гърция. Пристигнах на плажа на свечеряване. Беше доста студено. И времето и морето,затова реших да половя малко риба с голи ръце. Помагаше ми малко циганче от арменски произход, което след като хаванахме около 3 килограма риба ми поиска 300 драхми за услугата.Аз му казах, че нямам драхми, а само евро. То изпадна в отчаяние тъй като парите му трябвали да нахрани болното си магаре. Аз го потупах по рамото и двамата гледахме прекрасният залез.

Преспах на плажа, заринат до врата с пясък. За малко да се удавя от прилива. Спаси ме голяма група гръцки нудисти. Всичките с доста малки пишки. Аз им казах “You have very small dicks”. Естествено те ме подгониха и аз бях принуден да избягам. Незнайно как се озовах в малко гръцко селце, където за нула време си намерих работа като овчар. Работих около седмица и като събрах достатъчно пари реших, че вече е време да се махна от тук. Много ми се ходеше в Англия и успях чрез игра на покер да спечеля билет за

кораба за Лондон.

Още с качването ми на борда разбрах, че ме очакват неприятности. Оказа се, че корабът превозва нелегално узо за Саутхамптън. Това научих под секрет от младият юнга-гей, който много ме хареса. За съжаление капитана, носещ гръмкото име Караманлис разбра, че аз знам за контрабандната му дейност и ме затвори моменталически в трюма. Три дни и три нощи аз се страйхувах за живота си и ядейки плъхове. На четвъртият ден ме изкараха на паулбата да ме бесят. За щастие трите години прекарани в манастриа Шао Лин си казаха думата и чрез малко карате успях да се измъкна от хватката на гръцкиуте разбойници. Набързо си сковах един сал от бъчви с ром и скочих през борда.

Ламанша беше по-бурен от всякога.

Бях свидетел как две индонезииски джонки се сблъскаха и потънаха пред мен. Беше страшна гледка. Виковете на давещите се моряци и до днес кънтят в сънищата ми. След два дни прекарани в открито море най-накрая акостирах в

Глочестър. Старо английско пристанище,

в което според легендата е основано от незаконните близнаци на страшният капитан Дрейк.

Реших да се поразходя малко из градчето. Беше доста скучно, докато не срещнах старият рибар Роберт. Разказа ми как още на три години се беше научил да лови калкан с голи ръце. За нещастие при инцидент през 60те години беше загубил единият си крак при неравна битка с разярен пасаж от сафрид.Това не го притесняваше особено, защото беше голям непукист. Даже в израз на непукизъм ми плесна приятелски шамар зад врата. Аз му се разсърдих и избягах. Върях през няколко тучни поляни и се озовах в графство Йоркшир. Едноименните териери веднага ме обградиха и аз ги нахраних с малко наденица приготвена от дядо ми в Разград. Следващите няколко дни прекарах в лов на мечки заедни с няколко английски аристократи. Не успяхме да хванем нито една мечка, но за сметка на това една мечка хвана младият Джордж и му отхапа ташаците. Аз му се присмях и му казах, че вече никога няма да бодва младите бледокожи англичанки. Той се оплака на баща си и бях помолен най-учтиво да напусна гранците на графството. Истински джентълмени.

Когато пристигнах в Лондон няколко дни по-късно, вече бях изхарчил повечето си пари залагайки на гонки с кучета, така че трябваше да намеря бързо начин да се снабдя с кеш. Веднага ми хрумна идеята,че мога да внасям кисело мляко от България. Още на следващият ден първият контейнер със закваска беше разтоварен в складовете ми. Търговията вървеше повече от добре, още на втората седмица обората ми беше повече от един милион лири стерлинги. За съжаление досаден журналист от Times, снимка как един от работниците ми маструбира в млякото и бях прунден да изхарча всичките си пари за адвокати. Оттърваха ме с довода “Това е долна инсинуация”. За щастие с парите успях да си купя чисто нова кола – Вауксхол, с която правейки се на швейцарски турист

преминах нелегално в Шотландия.

Пресякох границата при Чевиот Хилс. С изненада видях как един бобър ровеше земята там като къртица. В последствие се оказа, че това е обичайна гледка за Шотландия.Продадох колата на една млада двойка, която малко след като потегли беше блъсната от ТИР. За щастие тираджията се отърва невредим. Продължих пеша към Глазгоу, където мислех да гледам на живо вечното шотландско дерби – Селтик срещу Рейнджърс.

Навлязох в Ирландия

припявайки си “Bitches aint shit” на dr.Dre. Страната веднага ме очарова с невероятната си флора и фауна. Беше пълно с някви червенокоси неща, които впоследствие разбрах,че са местното население. Изглеждаха дружелюбни, но ми беше много трудно да установя контакт с тях. Прекарвах времето си в местните бирарии биеки се с ирландските бабаити. В общи линии Ирландия се оказаше доста по-скучна отколкото очаквах. Една топла пролетна вечер докато обикалях центъра на Дъблин, чух глас идващ от една схлупена къщурка на ъгъла.”Come here man”. Веднага отидох да видя кво става. Оказа се, че това бил някъв активист на ИРА, които събирал съмишленици.

Нямаше какво друго да правя и реших да помогна при планирането на следващият атентат. Предложих да действаме нестандартно. Предложих да поставим бомба в тоалетната на кралицата . Ирландските терористи веднага се съгласиха със възгласи “Yo,Yo nigga this shit is the best”. Аз отвърнах скромно, че съм адски гениално копеле и друго не може да се очаква от мен.

Плана се състоеше в това аз да вляза преоблечен като прислуга в лятната вила на кралцита в Единбург , за да поставя адското устройство. Бяхме подкупили иконома на имението и по план той трябваше да сипе разхлабително в следобедният чай на Елизабет.
Естествено плана се обърка в последният момент, след като икономът беше изяден от баскервилското куче, след като отиде с любовницата си и двете си кучета на екскурзия в Баскервил. Трябваше да измисля нещо много бързо, но неуспях щото даваха някъв адски интересен сериал по телевизията. Хората от ИРА малко ми се разсърдиха и на мен нещо ми се сговни настроението и ги предадох на полицията. Осъдиха ги на доживотен затвор.

Превърнах се в национален герой на страната и набързо ми издигнаха паметници във всички населени места в Ирландия. Нямах какво повече да правя там и

потеглих към Уелс.

Няколко минути след като навлязох в територията на тази страна осъзнах колко е тъпо е там. Запях си “Ветрове” на гранд дамата на Българската естрада и

потеглих към Германия.

Навлязох в страната на Гьоте в добро състояние на духа. Бях си пуснал мустачки като на Хитлер, за да се не се отличавам от тълпата. Татуировката ми – пречупен кръст на дясната ми буза, направена в момент на лудост в детската градина ми придаваше още по германски вид. Нададох весел вик “Ойларипииииииии” и влязох в

Нюрнберг.

Града беше сравнително чист, като изключим петната от кръв и мозък по улиците. Стар немски дядо ми сподели, че това са остатъците от негри и евреи навлезли в територията на града. Дойде ми музата и набързо написах стихотворние на немски :

Geshpachen sie bitte eine drogen
gestappo und hitlerugend gemachen
buchstabieren anrufen ja reich”

Нямах пари, затова набързо победих някъв странен тип играещ гол монополи под един мост.Взем му лаптота и гъзарският телефон модел “Sony”. Надух си Марлене Дитрих на mp3-ката и продължих да разглеждам града. Бях доста огладнял, затова реших да намеря някоя готина немска пицариика и да вечерям. Учтив младеж на име Юрген ми препоръча някво файнско заведение в края на града.Заведението се казваше “Заведение на края на града” или на немски “Kuponen am dech stadt endung”. Обстановката вътре беше типично немска. Тапетите бяха от кожа на жертви на концлагерите, приятно боядисана в бяло. Няколко дебели немски симпатяги играеха на дартс върху задните части на току що хванат ром.(сами се сещайте къде трябваше да уцелят за най-много точки). Заявих на всеослушание,че расизмът е отживелица(макар че трябва да призная, сапунът не миеше лошо), но единствената реакция, която предизвиках беше един тупаник в бъбреците.

Започваше да вали, така че трябваше много бързо да намеря къде да спя. Реших да прекарам нощта в президентският апартамент на “Шератон”. След като се настаних, първата ми работа беше да открадна стандартните неща, ако случайно забравя на сутринта. След като две кърпи,едно шампоанче и един сушоар бяха на сигруно място в найлоновата ми торбичка “Billa”, реших че е време да видя как е казиното на хотела. Шампанско,сълзи,богати европейски аристократи, красиви жени и много пари. Това беше гледката, която се разкри пред мен след като прекрачих прага на казиното.

Автор: Тлнет

Благодарение на Бале