Archive for the tag 'риболов'

май 09 2013

Исландия (ден 7 – начало): На лов за китове

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, а днес ще тръгне на „лов“ за китове и на риболов. Приятно четене:

Исландия

ден 7 

На „лов“ за китове

Явяваме се на пристанището в 9 в пълно бойно, въоръжени с всичката снимачна техника, с която разполагаме. Времето все още е сиво и студено, въпреки обещанията на прогнозата, и над тесния фиорд духа смразяващ влажен вятър.

Малкото корабче не спира да се лашка по вълните, но след близо час зиг-зази търпението ни е вънаградено

Кит – ИсландияКит – Исландия

 

Нещастната животинка – никак не ѝ допада близостта ни, така че прекарваме следващия половин час в гонене из залива с намерение да се прилиближим максимално

Кит – ИсландияКит – ИсландияКит – ИсландияКит – ИсландияКит – Исландия

 

В крайна сметка гърбаткото се показва едва на петнайсетина метра от малката ни джонка  🙂 – казвам гърбатко не случайно, видът на животното, което видяхме, е точно Humpback или гърбат кит. Дължината му, поне според моя окомер, беше около 15 метра

(има видео, спокойно, ще кача скоро)

Dalvik, Исландия

Капитанът ни най-сетне остава доволен от близостта и се отправяме обратно към

Dalvik

 Риболов – Исландия

Докато сме гонели китчето, слънцето неусетно е пробило облаците и над главите ни най-сетне блесва синьо небе

Риболов – Исландия

 

Изведнъж корабчето спира по средата на фиорда. Около нас няма никой и нищо, с изключение на няколко чайки, които ни гледат учудено от водата. Капитанът вади няколко въдици и мята първата – така, без нищо на куката, и почти веднага я вади с риба на нея. Николай веднага последва примера

Риболов – ИсландияРиболов – Исландия

 

 

A?

Риболов – Исландия

Процедурата се повтаря няколко пъти с все един и същи резултат – кордата се опъва почти ведната след мятането й във водата. Сдобиваме се с няколко такива рибока и потегляме. Капитанът изчезва да прибира въдиците. Изведнъж около корабчето се събира огромно количество чайки, напъващи се да летят успоредно с него – поглеждам назад и какво да видя – рибата ни бива изчиствана, а чайките налитат на остатъците, които летят от кърмата

Чайки – ИсландияЧайки – Исландия

 

Ето я и нашата домакиня

Риболовен кораб – Исландия

и усмихнатият ѝ собственик

Риболов – Исландия

На пристанището рибката бързо се озовава в нещо като скара и след десетина минути се наслаждаваме на най-невероятната морска храна

Риба – Исландия

 

На въпроса какво ядем, капитанът изважда ей тази услужливо приготвена картинка. Уловът ни се състои от първите две рибки, от страни са имената им на повечето северни езици

Исландски риби

 

Дори патетата, обитаващи залива, ми изглеждат щастливи като деца – тоест като нас

Патица – Исландия

 

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Гергана Милушева

 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

 

КЛИКАЙТА НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОВЕЧЕ ПОДРОБНОСТИ :)]

 

]

3 коментара

окт. 30 2012

Салала, Оман (7): До Мирбат и обратно

Published by under Оман,Теди

Продължаваме с поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна интересна, както и за нещата на Арабския, които (не)са харесвани от авторката, четохме по-пдробно за тамяна, минахме през Уади Дирбата за последно бяхме в Дахариз.

Днес ще идем до Мирбат – при … акулите 🙂

Приятно четене:

Салала, Оман

седма част

До Мирбат и обратно

 

 

 

12 октомври 2012 г.

 

Пак е петък, ден за релакс и отмора в Оман.

Но не и за Филип. Той днес е болен, с болки в мускулите, от силно охлаждащия ни климатик в спалнята, който ни простудява коварно- точно когато са ни отпуснати телата, през нощта. Но е дал обещание- да закусим у нас с другите българи, после да намерим плаж за къпане,след обиколка в планината и накрая да направим вечеря пак в нас, с същите хора.И ако на това му се казваше почивка..?!

 

От сутринта всичко е по плана,  качваме се на джипа, отбиваме на 20 км от пътя за Мирбат, към селището Нашиб, на изток от Салала.

Мирбат - Салала, Оман

Идеята е да проверим,дали е останало нещо зелено от преминалия вече, Карийф сезон именно по високите места. Прашния, чалълест и широк път, ни води някъде нагоре, но без указателни знаци, пък дори и с карта в ръка, никога не знаеш, къде си и дали си в правилна посока.

Мирбат - Салала, Оман

Преминаваме Мадинат ал Хаг, и по усещането че се издигаме в надморската височина, преминаваме Джей Лаб и търсим смешното име от картата, в пътните знаци-

Джибджат

 

Мирбат - Салала, Оман

 

Оманците нямат никакво отношение към туризма на страната –

ако някой се хванеше за преброи техните каньони и да ги подреди по големина, щеше да е от полза за страната си и разни скални аутсайдери отдавна да ги напълнят за да си начешат крастата. Но не..

Тук единствено камилите и понякога кравите им, оформят пътеки по тези каньони, където си търсят прехраната- някоя останала свежа тревичка или храстче.

Мирбат - Салала, Оман

Загледахме се настрани и виждаме нещо като каньон, затова и спираме: за снимки!

Мирбат - Салала, Оман

Разцепените скали и ерозията на скалните отломки са нещо обичайно.Затова и няма много желаещи, които да ги обхождат. Освен опитомените животни, необходими за прехрана на местното население.

Мирбат - Салала, Оман

И в следващото безименно населено място, според думите на българина с нас в колата, се прозвеждало

ковертируемата валута на Оман- оборски тор,

събран в розови и др. цвят полиетиленови торби, струпани на едно място. Освен една джамия и бакалия, доставяща им градски стоки, всичко останало местното население си набавя по агрономски начин от животните – доене, разплод, месо и тор от тях.

 

Мирбат - Салала, Оман

 

Покритите обори на кравите са подобие на землянки, с подръчни камъни и овехтели автомобилни гуми, където те подвиват крака в кратките, арабски нощи и вероятно дават поколение, за да са доволни господарите им, даващи повече вода, отколкото храна.

 

Мирбат - Салала, Оман

Следващата ни задача е да посетим плажа, за да има изкъпани и осолени тела. Като профилактика която само тук, близо до Индийския океан, един експат може да си го позволи!

 

Мирбат - Салала, Оман

 

Първо бяхме на този плаж. Но на мъжете нещо не им харесвали вълните на морето, че били много пясъчни и се преместихме на

друг плаж– без пясък във вълните!

Там имаше скали наоколо и доста местни младежи от Мирбат идваха екипирани с шнорхели,за да гледат красивите златни рибки под водата и да си позагубят времето край брега.

 

Мирбат - Салала, Оман

Както се бях опънала на пясъка, Филип ме нарече мърмейд от Мирбат, града който щеше да ни изненада с огромния улов на акули.. след малко!

В повечето случаи, морето тук винаги си образува лагуни, където е често сборище на чапли, патки и други птици, на които не им знам името. За земноводните въобще не знам, какви са… Подобни каменни беседки са често срещана гледка, издигнати някъде в неизвестността, за да могат пътниците от МПС-та, да ги обдуха бриза и по-вероятно да си направят барбекю.

Мирбат - Салала, Оман

Къщите в Мирбат

по брега са порутени, изоставени развалини, незнайно от кога построени и още повече- от кога безлюдни. Но гледката не е красива, дори за мен- въоръжена с фотокамера и в добро настроение за уикенда.

 

 

Мирбат - Салала, Оман

Мирбат - Салала, Оман

Слизаме ние на рибния пазар,

с намерението да си закупим прясна риба, без да обръщаме внимание, че такава се предлага само сутрин и всичко купено след 12 часа, ще бъде вече разваляща се смрад, дори съхранена в ледени кубчета.

Няма нищо изненадващо, когато излезеш от колата да те блъсне миризма на риба, неопределено колко силна е тя според дневната температура. Хубавото на Мирбатския рибен пазар е, че винаги има лодки и дървените им рибарски корабчета, наречени Дау, с които работят все още.

Мирбат - Салала, Оман

По изненадващото е, как толкова дребни мъжки тела, намират сила в морето да уловят риби и да ги качат в трюма на катера си, при положение че тежат над 80 кг.?!

Не знам..

Миризмата която е блъскаща в началото, вече е нормална.. свиква се.

И след кратките позьорски снимки на фона на лодките и кея, се чува ритмична глъч, на непознат език.. като: ЕЙ- хоп, ей- хоп…! Хорово мъжко изпълнение!?

Мирбат - Салала, Оман

Едва ли… тук не е място за разпяване!

 

 

Докато се мотаем дали да купим непрясна риба от наклякалите черни експати в началото на пазара, тази глъч приблича вниманието ми  и като ‘хищна хиена’ според ретро-песента, ускорявам крачката към акостиралите катери,за да видя какво става всъщност там.  Е не, гледката е умопобъркваща!

Мирбат - Салала, Оман

Кървави АКУЛИ!

 

 

Мирбат - Салала, Оман

Мирбат - Салала, Оман

С плацента от тях!!!!

 

 

Какво се е случило точно под водата, не можем да гадаем, но е факт, че този катер беше догоре препълнен с улов от акули, с тегло м/у 60 и 110 кг, като бройката им беше над 50! Безмилостна битка е паднала, няма спор. В крайна сметка с човека, игра не бива! Колкото и странно да е, оказва се че единствения начин една акула да намери смъртта си  е или от старост и болест във водата, или от човека и неговота кука!

Не искам да коментирам размислите, които предизвикаха тези трупове на акули в Мирбат, но повярвайте ми – моряците от Оман са достойни за преклонение!

Сякаш бях пред кораба на Синдбад, а в същото време не ме беше страх от мъжете, а мъртвите акули, от които треперех, да не би да е останала поне една капка живот в тях и да ме захапят за глезена!

Мисията на пеещите морски работници беше да изтеглят трупа на всяка една акула от трюма, без да се откачи от куката,забита в окото й.

Мирбат – Салала, Оман

После се качваше от други мъже, в хладилната камера на камионче.

Мирбат – Салала, Оман

Не знам, дали тази гледка от умрели акули в Мирбат, няма да промени тотално представата ми за този древен град, известен повече с възпроизводтвото на арабски коне в древността. Не случайно, града се е наричал Град на кобилата, а от днес и на Акулата, според мен!

Мирбат – Салала, Оман

Приятни сънища, моряци от Оман!

 

Очаквайте продължението

Автор: Теди

Снимка: авторът

 

Други разкази свързани с Оман – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРО

No responses yet

окт. 20 2011

Вълшебната морска земя: Остров Чандао, Китай

Днешният китайски разказ на Наталия ще ни води до остров Чандао – на границата между две морета: Жълто и Бохай. Последното едва ли някога сте го чували, но нали затова са пътеписите 🙂

Приятно четене:

 

Вълшебната морска земя

Остров Чандао, Китай

 

 

Вълшебната морска земя: така наричат Чандао – град, спуснат върху едноименния китайски остров между морето Бохай и Жълто море. Окръг Чандао се намира в провинция Шандун, на север от Пънлай и включва архипелаг от тридесет и два острова. Десет от тях са заселени (общо 52 000 жители), останалите са необитаеми. Веригата от острови е известна с красивите си плажове и живописни варовикови скали.

Главният поминък тук са морските ферми, в които се отглеждат любими китайски лакомства – морски краставици (не растението, а вид скъпо мекотело с жилаво месо), морски охлюви, таралежи, миди, кафяви водорасли, дори риба. Другият отрасъл е туризмът, но отскоро. До преди три години Чандао е бил затворен за чужденци поради многобройните си военни съоръжения. Островитяните незабавно са докладвали всички външни лица на властта. Западноевропейците, откривани на острова, бързо бивали натоварвани от полицията на следващия ферибот за сушата.

Островите са открити за чужденци едва от декември 2008

и заради дългата изолация са сравнително непознати за външния свят.

Днес

Националният горски парк и природният резерват

привличат почитателите на незасегнатата от цивилизация природа. Птичият остров е спирка за почивка на десетки хиляди птици от повече от двеста вида, които всяка година прелитат от тук. Остров Дахейшан пък е дом на повече от 10 000 змии. Друг известен остров е Зушан с неговите бамбукови гори и фантастични скали…

Джанбин се качва на корабчето за Чандао

Джанбин се качва на корабчето за Чандао

 

Качваме се с моя водач Джанбин на пътническо корабче от морската гара в Пънлай. Морето е сиво притихнало и за 40 минути сме отсреща – в Чандао. Няма места на кея и ние се прилепваме до друго пристанало карабче. Вземаме го на абордаж с помощта на екипажа (мъжете отказват помощ) и от там стъпваме на сушата.

остров Чандао
остров Чандао

Морска гара Чандао

 

 

 

 

Бродим по сънливите улици в търсене на ресторант, защото вече минава 11 – часът, в който цял Китай сяда да обядва. Естественото любопитство към не-азиатците отдавна не ме впечатлява, свикнала съм с втренчените погледи и вкамененото изражение на изненада щом ме видят. Впрочем местните се бяха изпокрили. Може би поради упоритата пелена от топъл дъждец, която се редуваше с мараня, а може би просто предпочитат да си празнуват вкъщи.

 Целият пътепис със снимките>>>

No responses yet

февр. 22 2010

Остров Мавриций – частица от рая (4)

Продължаваме с разказа на Таис за нейната Нова година на остров Мавриций. Започнахме с пристигането и представябето на острова, а за последно празнувахме Нова година. Днес продължаваме с обиколката на острова. Приятно четене:

Остров Мавриций – частица от рая

част четвърта

След Свещеното езеро се отправихме към може би най-популярното място на острова, където ходят всички туристи –

водопадът Chamarel

По-горе споменах, че острова си има своите реки и водопадчета, но за толкова малко земя, те са повече от достатъчни. Освен това естествено, пригодени така, че да се показват на туристи, оформено като парк, за който се плащат входни билети 🙂 И така, ето ни при водопада, който е най-големият за острова

Водопад Chamarel – остров Мавриций

Няма да казвам как щях да падна при водопада, обаче в името на изкуството… снимката да се направи така ,че водопада да е над главата ми… 😀 Добре, че имаше кой да ме удържи, хем с цялата ми тежест 😉

Водопад Chamarel – остров Мавриций

Тук е мястото да кажа, че освен тези водопади, на острова има и няколко езера (освен свещеното), които са естествени и също част от системата за питейна вода.

А наоколо имаше алеи за разходка в парка, покрай които дърветата по чийто листа бяха „изписани“ с имена на явно влюбени двойки, с дата или поне година кога са били там. Е, не разбрах какви бяха тези дървета с тези толкова дебели листа, при условие, че някои от надписите бяха очевидно доста стари (на по 6-7 години) 😀 А по земята корените на тези дървета…

Гората покрай водопад Chamarel – остров Мавриций

Повъртяхме се, поснимахме и тръгнахме към може би

най-голямата атракция на острова – Седемцветната земя.

Едно наистина удивително място, за което и до момента няма единодушно мнение как точно се е оформило.

Седемцветната земя близо до водопада Chamarel – остров Мавриций

Един участък земя, която представлява нещо като спечена пръст/глина, като цветовете, които се виждат не се променят и размиват по време на дъжд. Нищо не расте на тази земя… Едната версия е, че е в резултат на вулканична дейност, а другата, по-интересната е, че тук е кацало НЛО 🙂 Факт е, че земята стои като изгоряла и много вероятно наистина да е кацала ракета, изобщо нещо, което да е прогорило… Е, естествено, ние веднага измислихме варианта как тук се изхвърлят химикали от фабриките 😀 Факт е обаче, че е нещо много странно и мистично, и поне аз никъде не съм виждала нищо подобно.

Четете по–нататък>>>

5 коментара

Switch to mobile version