Етикети: Рибарица

2

Едно есенно почистване в Стара планина

Дали не съм лицемер? Но днешният пътепис разказва за нещо, което аз май не бих правил, а именно доброволно да чистя Балкана. Не че е лошо да се прави, но… не можете да ме убедите да го правя. Въпреки това признавам, че се възхищавам на куража на юнаците да го правят. Е, мога да им помогна, като пусна разказа за това наистина общополезно дело. Приятно четене:

Едно есенно почистване в Стара планина

хижа Ехо

От сряда до неделя се проведе мултифункционален лагер на хижа ЕХО, с няколко работни групи и работилници: една по почистване и извозване на стари сметища, една по почистване на остатъчни отпадъци след боровинкоберачи…, една по подобрения и арт в хижата, една по готвене и други. И тъй като ние сме от тези работещи, които от понеделник до петък са в офиса пред компютъра, трябваше да потеглим едва събота. И така следва…

В ранната съботна сутрин в 6:30 ч., както бяхме се уговорили с Надя, се срещнахме на паркинга на стадион „Васил Левски“. Там се запознах с Вера от „Граждани за Рила“, Зорница, Пламен и Филип. Оказа се, че ще пътуваме с 2 коли, защото сме 6 човека. Малко нерационално, но нямахме друг избор. Е, все пак имахме място за стопаджии, дано да има нуждаещи се, на които да помогнем:-)

Потеглихме. Бързо спиране на „Фантастико“ на Театър София за дребни покупки, спиране на ОМВ на изхода от Ботевградско шосе за кафе и чай с банички и хванахме магистралата. За нула време изминахме няколко десетки километра и дойде разклона за излизане от магистралата, минаване през Гложене, Тетевен и Рибарица. Последните две населени места се оказаха безкрайни, от табела за вход до табела за изход сигурно имаше 15 километра. Отворих изрезката от картата на района и пътеката към хижата. След Рибарица имаше 2—3 километра до разклона за ловната хижа. По пътя срещнахме Мая и Мима, които бяха стигнали на стоп. Качихме ги до „бариерата“, от където като наша отправна точка следваше 4 часов преход.

Сутрешната роса, преплела с в нишките на паяжината

Покрай реката, по черен път, минаваме през една пропаст, сред есенно оцветена широколистна гора и шумолящо поточе.

На кръстопът

Малко след като свърши приятния равен път започна изкачването по една зигзагообразна пътека, след което стигнахме на билото на Стара Планина — разклон за хижа „Козя стена“ на изток и хижа „Ехо“ на запад.