Archive for the tag 'Риалто'

ное. 16 2010

Из Венеция за кратко

Днешният пътепис с много приятен тон ще ни отведе до Венеция, за което ще ни разкаже Силвина. Приятно четене:

Из Венеция за кратко

Венеция - изглед от моста Риалто през нощта

Ако някой ви е казвал, че блогърите винаги отразяват събитията веднага, след като те се случат, да знаете, че не е бил съвсем прав. 🙂 Макар че вече е почти август, а пътешествието ми до Венеция беше през май, надявам се, че не е прекалено късно да разкажа за него, че даже и да се включа в една блог-игра.

Понеже не ме бива толкова в измислянето на истории, ще пробвам с краткия разказ за впечатленията ми от Венеция да участвам в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК. Макар останалите участници в играта до момента да са прибегнали до художествената измислица (или поне така твърдят 🙂 ), това, което ще прочетете по-долу, е самата истина – мисля, че да потърся връзката между тези на пръв поглед несъвместими неща в реалността е още по-голямо предизвикателство, отколкото да си я измисля. Дали това отговаря на правилата на играта решавате вие, читателите. :)

Гондола

Дълго се чудих какво мога да напиша за този град, което вече да не е написано или какви снимки да публикувам, които да не са били показвани и преди, макар и заснети от някой друг. Мога само да потвърдя, че Венеция е идеалното място за разходка – направих си такава и през деня, и нощно време под звездите. Макар че през голяма част от времето ме валя дъжд, а термостатът на климатика в хотела май не беше съвсем наред, забравях за всички неуредици, когато тръгнех по улиците… или когато се качвах в градския транспорт. Сигурно сте чували, че Венеция е градът с най-очарователния градски транспорт – водни автобуси или т. нар. vaporetto.

VaporettoОтвътре малко наподобява автобусите на градския транспорт, но отвън…

Спирка на венециански воден автобусТова е спирката – плаваща платформа, към която „автобусът“ се привързва с въже и се застопорява, докато пътниците се качват и слизат.

Цялата атмосфера на града е уникална само заради това, че вместо улиците, по които се движим на всички други места, са заменени с вода. Допълват я тесните, симпатични улички, пълни с уютни ресторанти и магазинчета, пред които табелите и менютата са написани с истинско мастило, а не просто принтирани…

Цветарница

Ресторантче във Венеция

Не ми се разминаха и веселите случки, като срещата с група сънародници на моста Риалто. По принип тълпата туристи, снимащи се на моста, е напълно нормална гледка, както и това хората да се изчакват един друг, преди да позират за снимка на фона на Канале Гранде. Докато чаках няколко пъти през тези няколко дни, снимах доста хора от различни националности, които искаха да бъдат заедно на фотосите си. В повечето случаи молбата „Ще ни снимате ли?“ беше само словесна, но… веднъж, докато си изчаквах реда за поредната снимка, една ръка ме смушка в реброто. Вярно, деликатно, но все пак… Едва след като привлече вниманието ми, собственикът на ръката ме попита на чист български дали бих го снимала с компанията му. Въпросната компания леко беше разбутала няколко азиатски туристи и се беше подредила усмихната на перилото на моста… Изводи за това как работи умът на българския турист и по какво се различава от средностатистическия турист от други нации няма да правя, оставям ги на читателите – аз само споделям факти. 🙂

Още много бих могла да пиша, но тъй като смятам, че е по-добре Венеция да се види, вместо да се описва, спирам дотук с възторзите и ще завърша с кратка информация за това как да стигнете дотам, в случай, че сте се въодушевили.

Авиокомпанията: Wizzair лети от София до летище Тревизо (TSF), откъдето има редовни автобусни линии до предградията на Венеция и до самия град.

Хотелът: Хотелите в самия град са доста скъпи, затова отседнах в Местре, което се намира близо до самата Венеция и има удобен денонощен автобусен транспорт. Хотелът се казва „Aaron“ – в тиха уличка, уютен и симпатичен, но съвсем близо до гарата и до две автобусни спирки.

Пожелавам ви да имате възможност лично да се докоснете до магията на Венеция, а ако тази публикация ви е харесала, според правилата на блог-играта съм длъжна да ви подканя да гласувате за нея в Свежо с бутона по-долу. 😉

Автор: Силвина

Снимки: авторът

7 коментара

окт. 13 2010

Когато мечтите се сбъдват (1): През Загреб към Венеция

Да ви кажа – винаги ми е кеф, когато има файда от този сайт 🙂 С голямо удоволствие при представям първа част на пътуването до Италия, осъществено и разказано от Неделчо. Приятно четене:

Когато мечтите се сбъдват (Италия)

част първа

През Загреб към Венеция

Имах си една мечта , а и не само аз. Всеки от семейството си имаше. Всички да видим цветовете на Тоскана , един да се изкъпе в Тиренско море, друг да види къде Пучини е написал Тоска и Бохеми, трети да отиде във Волтера, а къде е Волтера ли? Ами в Италия. . . Така че посоката за това лято беше ясна , а когато и едни наши приятели „прегърнаха” идеята за пътуване , оставаше да изберем маршрута, да букнем хотели / за този в Загреб благодаря на Стойчо/ и да чакаме определения час.

И така тръгваме с идеята за следния маршрут: Пловдив – София- Загреб- Лидо ди Йезоло- Венеция- Верона- Монтекатини Терме- Пиза- Торе дел Лаго- Виареджо- Лука-Сиена- Волтера- Сан Джиминяно-Флоренция-Падуа-Загреб-и Пловдив.

Нощта на 21 август е топла и около 4 сутринта потегляме. „Уоки токитата“ работят идеално, така че газ. Между другото тази връзка е много удобна между две коли , препоръчвам ви я. До границата освен отвратителните дупки по околовръсното на София , нищо друго за отбелязване. На Калотина заварваме това, което и очаквахме, колона от прибиращи се турски гастарбайтери. На всичкото отгоре нашата колона вървеше най-бавно, е и пред нас точно решиха да се сменят митничарите. Абе час и половина си почакахме всякък. След Ниш вече нещата се оправят. Макар и много натоварена магистралата си е друго нещо.

Белград

ни посреща с ново задръстване и ремонти в централната част. Още около час и се измъкваме. Пътувайки по пътищата на Сърбия си спомням пролетта на 2006г. , когато за пръв път минавах оттук. Тогава имах чувството , че цялата страна е под вода , автопаркът стар и изобщо всичко много “ олющено” и смачкано. Сега за 4-5 години нещата са доста променени. По-чисто и по-приветливо, с много нови бензиностанции, абе хората вървят напред. Почиваме на първото OMV след Белград и “ щурмуваме “ хърватската граница, защото имаме още доста километри до Загреб. . . . Да караш по хърватските магистрали си и върховно удоволствие, не че словенските и италианските са по-лоши, но тези специално на мен ми доставиха голямо удоволствие. Е пък как нямаще една цепнатинка или неравност. . .

Както и да е , бавно , но сигурно приближавахме

Загреб

и честно да си призная малко се притеснявах , защото за пръв път карах по навигация в чужбина , но всичко бе благополучно и ето ни пред

хотел Phoenix

Хотелът наистина е чудесен относно локацията до магистралата, иначе се намира в квартала на Загреб – Сесвете, който отстои на 15 километра от центъра на града. Проблеми с резервациите нямаше / booking. com/ и ето ни във стаите, а от там първото което забелязвам са шарените букви на пекарната Тина , точно срещу хотела. От там както се оказа по-късно можете да си купите всякъкви банички мъфини, понички и един невероятен айран под името йогурт за който се връщахме няколко пъти.

Твърде изморени сме да ходим тази вечер до Загреб, все пак сме изминали над 900км и решаваме да се разходим из Сесвете но преди това в хотела ще има сватба. . . . Както си му е реда силна музика и клаксони огласяват квартала. Колоната от коли наистина е внушителна , при всички случаи над 50 , а булката пристига в открит кабриолет развявайки хърватското знаме!!!!

Сватба в Загреб

Сватба в Загреб

Оставяме ги да празнуват и се отправяме към центъра на квартала, който е на 10-15 минути пеша. Тук има една красива църква, магазини, които в 8 вечерта вече не работеха , но пък работеха няколко заведения и дали защото лоша бира не съм пил, нооо Karlovacko- то си го бива. Това в кръга на шегата, но хората бяха много любезни и отзивчиви. Нищо че ние нямахме куни , нищо че те не са в ЕС / не са ли?/, познайте на какъв език се разбирахме. Много снимки направихме, много се смяхме и на надписите по къщите „Ostar pes” или зло куче, а сватбата бе в разгара си , но ние заспахме бързо, защото ни чакаше морето и Венеция!!!

На другата сутрин тръгваме веднага след закуска. Оттук имаме път около 5-6 часа до Лидо ди Йезоло, където бяхме решили да се настаним. Идеята беше да пристигнем навреме, за да имаме после време за плаж и разходка.

От Загреб до словенската граница също не е далеч. Там задължително трябва да си вземете винетки, ако не – глобите никак не са малки. Но определено пътищата им са хубави. Е, ние уличихме един ремонт, който малко ни забави, но хората го правят за добро 🙂

Граница между Словения и Италия няма.

Минаваш веднага, без проверки. Усмивка озарява лицето ми. Отново съм на това място, отново съм в Италия. По пътя се появяват вече познатите равноподравнени лози. Триест е близо, а оттам имаме около 170 км. до Венеция.

В Лидо ди Йезоло, Италия

В Лидо ди Йезоло

Лидо ди Йезоло

Не правим повече почивки по пътя, искаме да пристигнем и след 2 пъти ходене най-после да се изкъпем в Адриатическо море. Хотелът, който там бе избрал баща ми, се казваше Rosana, като в цената се включваше и ползването на чадър и шезлонг на плажа. Хотелът беше на самия бряг и минути след като се настанихме се озовахме на плажа. Невероятно спокойствие и приятна атмосфера, горещ пясък, ситен като пудра захар, солено море с много рачета-всичко това на 1 място.

В Лидо ди Йезоло, Италия

В Лидо ди Йезоло

Не чакам да сложим хавлиите си и влизам във водата. Близо 50метра навътре водата е до коленете ти, а след това става дълбоко замалко и после отново плитко-идеално място за хора, които се притесняват от дълбокото. Плувам доста, щастлива, залята отсега с множество приятни емоции. Всяка вълна носи по едно ново, приятно чувство. Радост, щастие, вълнение, много усмивки, а какво ли ще е след още няколко дни. Не, не съм чуждопоклонница в никакъв случай, но човек не може да не се радва на хубавите неща, не може да не ги признава.

В Лидо ди Йезоло, Италия

В Лидо ди Йезоло

Тааа…колкото до Лидо ди Йезоло. В града има доста сувенирни магазини и такива за дрехи, книжарници 🙂, много пицарии и, разбира се, сладоледи. Хубаво място.

Рано на другата сутрин тръгваме с двете коли към пристанище Пунта Сабионе, откъдето ще хванем корабче за

Венеция

Успяхме да пристигнем бързо и да се качим в 9 часа. Пътят е не повече от 40 минути, а след него…Венеция ни очаква…. все така слънчева и великолепна, както я бях запомнила от предишните ни екскурзии. Този път ние сме гайдовете, ние ще развеждаме нашите приятели из основните исторически обекти.

Минаваме покрай моста на въздишките, около който всичко в момента е „опаковано” в табели на Кока-Кола, явно заради ремонти. Набързо ще минем покрай двореца на Дожите, прословутият площад”Сан Марко” и църквата , носеща същото име, ще направим няколко снимки на Часовниковата кула и музея „Корер”, ще установим че броя на гълъбите на площада драстично е намалял, а след това ще изгубим малко време, обикаляйки по тесните венециански улички.

Винаги съм се чувствала някак добре тук, винаги съм се чувствала като у дома си, за мен Венеция винаги носи едно необяснимо спокойствие, една душевна хармония, откъсва ме от ежедневието, за миг атмосферата наоколо ме пренася в онзаи велика Ренесансова град-държава. Тесните улички са малко по-спокойни от площада, тук хората са по-малко, отвсякъде висят дрехи, пространствата са малки и една двама души се разминават и без карта никога не знаеш дали отново ще се върнеш точно на това място.

Мостът Риалто, Венеция

Мостът Риалто

След дълго лутане стигаме до моста”Риалто”, откъдето решваме да се качим на гондола-все пак сме за трети път във Венеция. Прочутите лодки доста се клатят, а на гондолиерите често им се налага да се навеждат доста, за да минат под ниските мостчета-само леко повишаване на водата и това би било невъзможно. На моменти се чувствам излишна като трети човек, гледайки влюбените в съседните годноли и споделям това с нашите, при което те започват да се смеят.

Разходката трае около 40 мин, след което се връшаме към площад Сан Марко и си намираме едно кафене, където да пием от страхотното италианско кафе-късо и ободряващо. Аз лчно предпочитам моето без захар –така вкусът се усеща много по-добре.

Площад Сан Марко, Венеция

Площад Сан Марко

След кратката почивка решаваме, че ще се качим на Часовниковата кула, без да подозираме, че това ще е началото на едно епично изкачване на кулички, за което по-късно ще разберете. 😀 Все пак гледката е невероятна, а панорамните снимки стават много красиви, особено с по-добър апарат.

Венеция, гледана от кулата

Венеция от горе

И колкото и да не ми се искаше…краят наближаваше. Вече щяхме да си тръгваме. Обикновено Венеция ни изпращаше с Time to say Goodbye, изсвирена на цигулка от някой уличен музикант до корабчетата, но този път това ни беше спестено. Е, няма нищо, явно не е време да си казваме довиждане все още и оставам с надеждите да се докосна до това място поне още веднъж. 🙂

В Лидо направихме още един плаж. Екскурзията бавно напредваше. Времето минаваше. Предстоеше да видим красивите цветове на Тоскана през лятото. В следващия пътепис ни предстои да видим Верона , да се повозим още доста на магистралите, на тесни тоскански пътчета, водещи ни до Пиза, Торре дел Лаго, Веареджо, Лука, Сиена, Сан Джеминяно, както и да изкачим един висок път(почти като прохода Шипка) до града на Ветровете-Волтера.

Очаквайте продължението

Автор: Неделчо Чешмеджиев

Снимки: авторът

Разни места от Италия:

3 коментара