Най-добрите пътеписи от света и страната – писани от всички вас
Продължаваме с обиколката на Пламен из Париж. Вече бяхме в Лувъра, Нотр дам, Сакрекьор и Монмартр и по улиците на града, а за последмо видихме превозните средства в града.
А сега ще бъдем леко ретро 😉
Приятно четене:
част шеста
Малко плакнене на очи за всички ретро маниаци!
Париж, Франция
Очаквайте продължението
Автор: Пламен Петров
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Париж – на картата:
ПарижДнес Диана ще ни разходи до Куба – и не само ще ни разходи, но ще даде и доста съвети при едно пътуване из Острова на свободата („Свобода“ в Оруелския смисъл 😉 Приятно четене:
Започвам да пиша този разказ без какъвто и да било опит в тези начинания, но бързам за да не пропусна момента преди детайли от спомените ми за пътуването до Куба да са отлетели.
Надявам се да съм полезна на бъдещите ентусиасти, решили да се докоснат до различния свят на хората от Острова на свободата.
И така, всичко започна в края на месец август 2009 г., когато с моя приятел спонтанно решихме, че вече е време да осъществим тази своя отколешна мечта. Куба отдавна ме привличаше по няколко причини-едната е, че имам страст по всичко де що говори испански, втората-в продължение на 3 години танцувам кубинска салса и доста често сме си говорили за това, трето – да видя или по-скоро да си припомня соц. режима, който все още властва там и естествено заради самото пътешествие.
Та, 10 дни след разговора ни вече бях купила билетите и ангажирала квартира за края на ноември 2009 г. Сега малко подробности за това.
беше София-Мадрид с България Еър (110 лв. в двете посоки) и Мадрид-Хавана с Еър Европа (624 евро). За двупосочен билет платихме общо по 1350 лв. на човек-една доста прилична цена, въпреки че месец преди полета цените на дългия полет (до Хавана) малко паднаха, както и тези на Еър Франс, но човек не знае. Друга възможност за пътуването е с Air Comet. Еър Европа и Еър Комет са испански авиолинии.
една отлична възможност са така наречените casa particular. Това са легализирани квартири, които кубинци отдават под наем, срещу което заплащат на държавата ежемесечни вноски. Имат право да отдават само по две стаи и дължат вноската на държавата независимо дали са имали гости през съответния месец или не. В Хавана данъкът е около 260 CUC месечно.
CUC е абревиатурата на peso convertible – това е
в страната. Другата е peso cubano или moneda nacional или съкратено CUP. CUC се възприема като валута в Куба (кубинците я наричат divisa, т.е. валута) и е предназначена за туристите, като 1 Евро = 1,33 CUC. А в CUP кубинците получават месечните си възнаграждения, заплащат срещу минимална сума месечните си дажби храна, режийни, таксита и други, като 1 CUC = 24 CUP.
Туристите трябва да са изключително бдителни по отношение на цените, защото е напълно възможно де е обявена цена в CUP, а вие да платите в CUC. Повечето туристи не се сдобиват с евтината валута, предназначена за кубинци, но моят съвет е да си обмените, защото има няколко места, където може да се ползва от туристи и ще ви излезе много изгодно. Например, хлябът струва 3 CUP (0,15 CUC), такси от старите коли-частни 10 CUP на човек (0,5 CUC), плодове и зеленчуци от пазара – също е голяма евтинийка и някои други случаи, в които ни беше яд, че не разполагахме с тяхната валута, но за това по-късно.
Днешната рубрика Ретро отново е посветена на Франция — този път на провинциална Франция. Вече четохме спомените на Росица от Париж, сега тя ще продължи спомените си от Лазурния бряг, Прованс и Лион Пристигам...
В петъчния ден отново е ред за рубриката ни „Ретро“, в която разказваме спомените си от по-стари пътешествия. Росица ще ни разкажа за Франция от 90 те години на XX век. Приятно четене:
част първа
1992 г. март
Тези събития приличат повече на приказка, отколкото на действителност. Съдбата си прави странни закачки с нас, но както не веднъж съм казвала, тя винаги ни изпраща на подходящото място. Докато следвах, започнах кореспонденция с преподаватели от няколко френски университета. Вече бях на финалната права, когато получих покана за участие в конгрес в Ница. В допълнение авторът на поканата ми предлагаше да остана още две седмици за лек, импровизиран стаж. Ако не ме притеснявало да живея в стаята за гости на родителите му, то нямало проблем да ме приютят във Вила „Сувенир“. Ница. Лазурен бряг… ФРАНЦИЯ!
Учех френски език от първи клас и нали знаете, с езика идва и познаването за културата и историята, предпочитанието към книги, музика, кино. Никой от близките ми не вярваше, че ще излезе нещо реално от тази покана. Аз бях повече стресната, отколкото зарадвана. Имаше огромни проблеми, свързани с получаването на виза, с гаранциите и пр. неща, които няма да описвам тук. Запънах се и тръгнах по мъките. Организации-спонсори, заеми, дрешки като за пред хората от приятелки. Нещата придобиваха оптимистичен вид и си казах, че като ще ходя във Франция /може никога повече да не отида!/, ще е глупаво да не поостана в Париж поне за два-три дни. Имах съученичка, омъжена там, и с помощта на майките ни, които бяха приятелки, направихме контакт и се разбрахме да й гостувам. Купих си самолетен билет София-Париж-София и билет за влак Париж-Ница-Париж. Когато разбрах, че разстоянието между Париж и Ница е над 900 км., направих зверска физиономия пред консултантката от бюро „Рила“. Тя се усмихна и каза: „Е, това не са българските железници. Ще пристигнете за около пет часа и половина.“
Щастлива от покупката на билетите се обадих на майка ми, за да съобщя данните за полета, които трябваше да достигнат до Париж. Майка ми се разплака и каза, че М. е починала… И до днес не знам как момиче на 25 години „си отива ей така“, с годините научих какви ли не версии, но това не я върна между нас. Аз преживявах скръбта от загубата й и едновременно с това се самосъжалявах, защото нямах пари за хотели в Париж, а според билетите трябваше да направя там два престоя — три дни преди и два дни след Ница. Оставаха ми четири дни до заминаването.
Овесила нос и с очи като цепки за касички от реването се появих в университета, където трябваше да довърша текста на започнат проект. Един от асистентите обяви, че днес нямало да работим, защото има гост от… Франция — „Ето го, това е Ж., запознайте се, ти нали говориш френски, хайде да пием кафе…“. На „Шипка“ 6 пием кафе, аз съм си глътнала езика. Французинът ме пита защо не съм бъбрива като всяка жена, аз с мънкане разказвам историята, като си мисля „кой ще ти повярва, че цялата работа е толкова драматична и завързана“. „Няма проблеми да останеш в моето студио. Аз си заминавам след два дни с влак, защото обожавам влаковете. От летището вземи еди-кой си автобус, после метро и слез на спирката ‚Гар дьо Лион‘. Някъде оттам ще ми звъннеш, а може и от летището. Ще те посрещна и така нататък…“ Е, това просто не е вярно! Вечерта се обадих на семейството, всички в един глас ревнаха колко трябва да внимавам, че светът е…, а хора — всякакви. Приех риска, денят дойде. За мизерията в България по онова време нищо не разказвам — който е съвременник, той знае. Отгоре на цялата мизерия обаче си позволих лукса да изпитам следните две чувства: едното е снобско и е свързано с въпроса дали няма, моля ви се, да се разочаровам от Париж, нали съм учила във френска гимназия и знам повече от французите /ох, мамо мила, колко е глупава и самонадеяна младостта!/; второто чувсто е изненада и за самата мен — законен резултат от соцпропагандата — колко ли ще са студени и надменни капиталистите?!
Последни коментари