Archive for the tag 'Република Южна Африка'

окт. 29 2009

Нова година в Кейптаун (ЮАР)

Не очаквахте заглавието, нали? Каква Нова година, каква Южна Африка? Какви пет лева? Да, ама не! Нова година се случва и в Кейптаун и, ако още се чудите къде да посрещнете Новата 2010 година, ето съветите на Домосед за това какво можем да правим на южния край на Африка. Приятно четене:

Нова година в Кейптаун

Карнавалът Kaapse Klopse

Ставало е дума, че на Нова година мястото ѝ е в Южното полукълбо. По ред причини, най-вече от температурно естество. Следват моите практични съвети как да прекарате 72 новогодишни часа в туристическата икона Кейптаун.

Самата

Новата година

посрещате в място по свой избор.

В Кейптаун

кацате на 1 януари по пладне и на летището си наемате голфче, южноафриканско производство, за по-лесно придвижване. Придвижвате се до града и си оставяте раничките в избрана по интернет квартира в квартал Грийнпойнт — хем да е удобно близко до навсякъде, хем да е с няколко преки по-далеч от най-шумните улици и заведения.
Внимание! Ако хазяйката ви се случи австрийка и ви усети, че поназнайвате немски, няма да проговори повече на английски с вас.
Продължавате към плажа, но не покрай брега, а през центъра на града нагоре по ул. Клуф (дере, афр.). Спирате за по пица или по хамбургер в модната пицария-хамбургерджийница Да Винчи’с. За по авантюристично настроените препоръчвам версията на пица със сусамено пиле по тайландски.
Прехвърляте седловината между Масовидната планина и Лъвската глава и слизате към плаж номер 1 на провинцията — Кампс бей. Радвате се, ако имате късмет да паркирате на по-близко от 2 километра от пясъка. Задръстването от бибипкащи маршрутки напомня междуградска автогара. Нигерийска!
Имате предвид датата — 1 януари. Денят, когато по стародавна традиция от епохата на апартейда (разделение, афр.) плажовете са отворени изключително за чернокожи и цветнокожи. Подозирате, че всички останали гости на града са надлежно предупредени по хотелите си, но вие именно за това рядко преживяване сте дошли. Ако кожата ви е бяла, имате голям шанс да ви възприемат за божества, защото сте единствените

Четете по-нататък>>>

No responses yet

февр. 10 2009

15 години по късно или по Нова година в Йоханесбург (1)

Днешният пътепис ще ни прати в една нова за нашия сайт страна — Южно-африканската република. След дълга раздяла авторката отива на гости на дългогодишна приятелка. Приятно четене:

15 години по късно или по Нова година в Йоханебург

част първа

С Десислава бяхме най-добрите приятелки в гимназията. Hадушихме ce наистина бързо, въпреки че бяхме в различни паралелки. Деси, практична каквато си е била още тогава, учеше икономика. Мен родителски амбиции ме бяха пратили да уча химия и биология- да ставам доктор- което след година, като ме изхвърлиха за неприсъствие, доказа че не е било прaвилната схема за мен.

С Десислава бяхме най-лудите женички в тая гимназия. Определно нямаше много други, които да ни издържат на темпото, с което вършехме глупости, и липсата на всякакви задръжки. Е, при Деси- почти всякакви, тя е по-интегрирана от мен. Беше малко преди да падне комунизма тогава, пънкарските прически бяха „върха“ на модата за нас (това беше голям лаф навремето, „върха“, помниш ли:):) Tоновете грим, тупираната коса и изкуствените бемки бяха лелеяни отличителни знаци на младите момичета. Дългите металски „кичари“ (още един лаф от тогава) бяха ревнива гордост на момчетата, поне на яките.

Както казах, с Десислава станахме най-добри приятелки. И двете бяхме деца на разведени родители, и това сближава като нищо друго от пръв поглед. Всъщност, нашите тогава още не бяха разведени, но ежедневните скандали и побоища вкъщи ме правеха същия аутсайдер като повечето такива децa в провинциалните градчета по това време.

Изкарвахме си страхотно. Преди училище сутрин се срещахме за бърза цигара, криене на опашчиците от пънкарските ни прически под униформата и груби шегички, неразделими от тая възраст. След голямото междучасие въобще не се връщахме- купувахме си с общи пари кутия цигари „Феникс“ и се забивахме на сладък мохабет по Ловния Дом- баирите на Рила, които обкръжават Благоевград. В девети клас, на втората ни и последна бригада, се пропихме. Тревата, заедно с паркизана, нямаше да се появят още поне година. На бригадата трябваше един месец да берем грозде в Петрич и после да го консервираме. Спяхме в нещо много подобно на виетнамски общежития. Будеха ни в 5 сутринта, бяхме на работа до 3 следобед. Тъй като, много ясно, изобщо не спяхме, всяка събота и неделя се прибирахме в Благоевград мъртви. На моите родители това не им пречеше, тъкмо нямаше да се занимават и с мен. Десислава имаше проблеми с майка й, която искаше да знае защо се прибира такъв труп и какво точно сме правили на тая бригада. Какво правехме, ех…пиехме вино при момчетата, спяхме с тях на едно легло (каква тръпка е това, като си на 15!), пушехме цигари по цял нощ (изключиха някои от най-добрите „художници“ заради пушене тогава, на тая последна бригада- един месец преди 10 ноември).

3 коментара

апр. 25 2008

От Зимбабве към Южна Африка (ЮАР)

Днешният пътепис щениотведе награницата между Зимбабве иЮАР. Ако случайно имате „проблеми“ натази граница някой ден— прочетете по-долу какво трябва дакажете, задаминете спокойно:-) … Беше около 3и половина през африканскатанощ. Беше приятно прохладно, иазсогромната сираница нагръб, киснах натротоара (което вЗимбабве е само наименование нанещо като тясна полянка… истински тротоари, сбодрюр иплочки/асфалт има само в сити-то) ичаках […]

No responses yet

Switch to mobile version