Реките на Германия – красота и вино (1): Рейн
Днес започваме едно пътуване из най-романтичната част на Германия – долината на река Рейн. Наш водач ще бъде Андрей.
Приятно четене: (Кликнете на заглавието!)
Днес започваме едно пътуване из най-романтичната част на Германия – долината на река Рейн. Наш водач ще бъде Андрей.
Приятно четене: (Кликнете на заглавието!)
Тия дни наемниците на „Вагнер“ ядоха пердах в Сирия – а тъй като не съм любител на наемници, мисля че е добре да се обърнем към истинския Вагнер и основата на творчеството – легендата...
На днешния Ден на Европа някъде ще организират банкети, другаде – паради. Ние обаче днес ще видим, какво прави днешна Германия – 67 години по-късно. И ако се чудите защо имат успехи, ето защо:
„Среди всех отменно трудолюбивы были немцы. Всех бесповоротнее они отрубили свою прошлую жизнь… Они стали устраиваться не до первой амнистии, не до первой царской милости, а — навсегда. Сосланные в 41-м году наголй, но рачительные и неутомимые, они не упали духом, а принялись и здесь так же методично, разумно трудиться. Где на земле такая пустыня, которую немцы не могли бы превратить в цветущий край? Не зря говорили в прежней России: немец что верба, куда ни ткни, тут и принялся. На шахтах ли, в МТС, в совхозах не могли начальники нахвалиться немцами — лучших работников у них не было. К 50-м годам у немцев были — среди остальных ссыльных, а часто и местных — самые прочные, просторные и чистые дома; самые крупные свиньи; самые молочные коровы. А дочери их росли завидными невестами не только по достатку родителей, но — среди распущенности прилагерного мира — по чистоте и строгости нравов.“ (Солженицин, Архипелаг Гулаг)
А сега, приятно четене:
Когато за първи път кацнах на летище Кьолн/Бон, започнах мисля за двата града като за един. Вярно е, че те са много близо един до друг, но все пак са си различни. И не, както ми казаха, че Кьолн бил много красив, а в Бон нямало какво толкова да е види. Може би настина да липсват много забележителности, но и той си има своето очарование и то не по-малко от Кьолн. Преди месец имах възможността да се разходя из двата града и да ги усетя, макар и малко.
Парк в Бон
Първият ден от краткия ми престой моята приятелка ме заведе в
на разходка и разбира се да видя
Преди 4 години беше затворена, но сега успях да я разгледам и от вътре – огромна и просторна, тя е втората по височина в света и най- високата в Европа. Иначе – катедрала като катедрала, има 2 много големи органа, място където се палят свещи (от тези чаенитие, по които си падат католиците), олтар и всичко, както си му е реда. Обаче най- много се изкефих на катеренето в една от кулите. Стигнахме почти върха след 533 стъпала! Вътре тясно, стъпалата също, слизащите едвам се разминават с качващитесе. И така завой след завой, след завой, да ти се завие свят, а и аз каквато съм клаустрофобична…. Добре че имаше малки тераски за почивка от време на време. Както каза Ина: „ Всеки път, когато идвам тук, то е предимно заради адреналина в кулата и чак после заради гледката”. А гледката си заслужава – целият град, Рейн, мостовете, все едно гледам Пловдив от Небет тепе! (стига бе! В Пловдив няма железопътен мост 😉 – бел.Ст.)
Кьолнската катедралата и мостът Хоенцолерн
Кьолн – гледката от върха на катедралата
Преди да стигнем до катедралата минахме по
моста на любовта
Всъщност това е железопътният мост, но по решетките отстрани са закачени любовни катинари – малки, големи, цветни. Влюбените са си изписали имената, както и датата на тяхната сватба, запознанство или пък деня, в който са „заключили любовта си”. Дори имаше младоженци, които се снимаха пред множеството катинари.
Катинарите
Усмихнати младоженци
Та след любовните и височинни емоции се разходихме по централните търговски улички на Кьолн. Имаше тълпа навсякъде – и в магазините и по улиците. Не пропуснахме да си хапнем от традиционните картофки с горчица, както и да се подсладим в една френска сладкарница. Сладкарница, ама сладкарница – то не бяха торти, пайове, кремове, да се чудиш какво да избереш! И като за финал на чудесния ден срещнахме
Едната, булката, имаше воал на главата и кошница в ръка. В Германия имат интересна традиция – приятелките на булката купуват разни джунджурии – дъвки, бонбони, близалки, дрънкулки, презервативи и още куп други дреболии и ги дават на младоженката да ги продава, после отиват и изпиват парите в някой бар. И така, докато се опитвах да снимам момичетата, едната ме забеляза и се насочи срещу мен, крещейки нещо на немски. Аз чак се стресирах, викам си сега сигурно мрънка, че ги снимам и взех да хълцам, а тя искала да си купя нещо. И така след малко пазарлък се сдобих с кондом за едно евро. И те доволни и аз.
Schildergasse или търговската улица
Не може без улични музиканти
Девойките вече са ме фокусирали
Следващия ден прекарахме в
столицата на „Федерална Република Германия”. Почти нищо не е останало в града след като столицата се връща в Берлин, освен централата на ООН и Дойче пост. Но въпреки всичко градът е красив и една от причините е, разбира се, Рейн, нещо което не може да бъде променено. Сутринта се разходихме из центъра,старите сгради, Общината, църквата Мюнстер и едноименният площад, в чиито център се намира статуята на Бетовен. Всички местни са много горди, защото въпреки, че е живял във Виена,
Минахме покрай ботаническата градина и чудния парк около нея, както и дворецът Попелсдорф, където се организрат множество концерти. Това което ми направи много силно впчеатление беше една стъклена кабина на една от централните алеи, която беше пълна с книги. Не е заключена и спокойно можеш да си вземеш книга, да я прочетеш и след това да я върнеш. И си стоеше така, непокътната – няма счупени стъкла, няма ограбени книги, нещо което не виждам как би оцеляло у нас.
Малката библиотека в парка
Из центъра на Бон
Паметникът на Бетовен
Целия следобед изкарахме на колелото, не ми се беше случвало от години. И въпреки, че задните части ме боляха от седемчасовия престой на седалката, това беше един прекрасен слънчев ден в приятна компания, свобода и релакс. Ина ме прекара през огромния парк на Рейн, където ядохме сладолед и разгледахме японската градина. И така покрай реката, покрай реката стигнахме до градчето Кьонингсвинтер. Само за две минути пресякохме реката с един ферибот и после пеша се изкачихме до близкия замък.
е построен в края на 19 –ти век от богат барон, който обаче никога не е живял в него. Мястото е много красиво с гледка към Бон, има и ресторант и могат да се организират сватбени тържества. На слизане видяхме, че има фуникуляр, който води надолу към града и решихме да се повозим. Добре, обаче, момчето вика 7 евро на калпак. Ха, не си познал, бе момко – 15 минути пеш надолу срещу седем евро. И аха да си ходим и той вика: „Хайде, качвайте се без пари!” и ни намига. Е как да откаже човек на такава оферта!
Schloss Drachenburg, 53639 Königswinter, Германия
И така, след този екстремен за мен ден завършихме с навиване на суши – много приятно занимание.
Японската градина
Замъкът Драхенбург
гледка от замъка към Бон
Радвам се, че спонтанно реших да направя този двудневен трип и благодаря на Ина за това! За първи път не бях подготвена за забележителности и се чувстрвах като истински пътешественик с един чудесен гид. Ето и още малко снимки от скромното пътуване.
Един от прозорците на катедралата
Още една група момичета на моминско парти
Бон, дворецът Попелсдорф
Интересно изкуство в центъра на Бон
Ето тук се возихме безплатно!
Уличка в градчето Koenigswinter
Край реката
И все пак - суши-творението!
Автор: Мира Зрънчева
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Другата Германия – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!
След като наскоро ходихме на море в Холандия, беше добре да идем и до Швейцария на плаж. Водач ще ни бъде Ангел и ще ни покаже мястото, в което Рейн започва пътя си към...
Днешният ни европейски град ще бъде Дюселдорф. Ан Фам ще ни го покаже, а пък ще продължавам да си посипвам главата с пепел, че не мога да пиша като нея и че от сто години се опитвам да напиша пътепис за Германия. Стига съм мрънкал срещу себе си – приятно четене:
Преди да драсна няколко реда, искам да благодаря на Ани и Етем, които бяха моите прекрасни домакини през 6-те ми дни в този град. Благодаря, че бяхте толкова внимателни, мили и търпеливи към непрестанните ми въпроси. Голяма част от хубавото ми усещане към този град се дължи именно на вас. Специално благодаря на Ани, която ми намери изгубения фотоапарат! 🙂
Хем малък и спокоен, хем много жив и зелен. Въпреки сивотата и студа на зимата, въпреки работната цел на посещението ми, аз успях да го усетя. Този град има дух! /колкото и да е немски :)/
За съжаление първите 3 дни го виждах само нощем, защото през деня обикалях като обезумяла Панаирния комплекс, а вечер се прибирах грохнала от мъкнене на каталози и мостри. В събота пък задуха ужасен вятър, а в неделя заваля ситен и упорит дразнещ дъжд и пречеше на всякакви разходки и снимки. Въпреки всичко успях да щракна малко снимки, колкото да не е без хич, предвид че през половината събота си мислех, че съм си затрила фотоапарата в един бар.
Затова пък компенсирах с разговори с местните хора и те ми бяха хиляда пъти по-полезни, отколкото посещенията на всичките възможни музеи и туристически забележителности.
Неща, които няма да забравя:
Подкастрените дръвчета и зелените алеи.
*
разделена на 3 нива, като всяко ниво, според светлинките, които светят, показва съответно часа, минутите и секундите. Изисква се инженерна мисъл и безупречно зрение, за да разбереш колко е часът.
Последни коментари