Най-добрите пътеписи от света и страната – от и за вас
сеп. 01 2016
По пътя към Исландия, Любо ни разведе из Фарьорските острови. Днес вече сме в самата Исландия. Приятно четене: От България до Исландия на 4 колела по шосе и по вода с Фарьорските острови за предястие част втора Исландия Ден 8 Исландия! Една седмица след като тръгнахме от България акостирахме на брега на островната държава. Малкото […]
сеп. 12 2013
Днес е последният ден от пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във второто продължение ходихме на църква. В началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. В началото десети ден навлязохме в Царството на птиците, който ден завършихме с откриването на заветната птица, а в предпоследния единайсети ден бяхме из западната част на страната
Днес ще бъдем в Рейкявик – ще видим HARPA, един истински исландски музей с много отговори и Катедралата на Рейкявик
Приятно четене:
ден 12
Ето го и последния ден в тези приказни и неочаквани земи; предвкусваме заминаването още от вчера, но някак се опитване да не обръщаме внимание на горчилката. За целта имаме програма за деня и тя, разбира се, започва в
Harpa е новата концертна зала на Рейкявик, за която жителите на града мечтаят от много, много, ама много отдавна. За нация, чиито основи са изплетени от музика, липсата на адекватно място, посветено на Нейно Величество Музиката, е било болезнено и горчиво. Въпреки краха на исландската икономика преди няколко години и многото стопирани проекти, залата вече е факт – построена в периода на най-тежката криза, вероятно с много компромиси и перипети, но – факт.
Архитектурните блогове в мрежата следяха от близо прогреса ѝ, има достатъчно филмчета с интервюта с архитекти и дизайнери, снимки и коментари за любопитните; ще спестя разказите на авторите и концепцията и ще ви разкажа само личното си впечатление 🙂
Harpa (което означава просто арфа) се вижда отвсякъде – достатъчно е само да се излезе на крайбрежната улица
Сградата е обърнала гръб на водата. Концентрирана e във взаимоотношението си с градската тъкан толкова, че със същия успех би могла да не се намира директно на waterfront-а. Harpa е избутана в дъното на имота, досами водата, за да освободи пред себе си място за подобаващия площад. Все пак, на площада има нужното за всеки уважаващ себе си датски архитект водно огледало – като компенсация.
Фасадата моментало заковава погледа, така че не оставя много време за градоустройствени размисли
Влизаме вътре
Най-специфичния и оправдан ефект на безумно скъпо струващата обемна фасада се проявява не отвън, а в интериора – кубичните елементи хвърлят фантастични сенки навсякъде. Смесено с ефекта от цветните стъкла, крайното усещане е неочаквано игриво и занимателно за черно-сивата строгост на фоайетата
Е, има и цветни петна, макар моето усещане да е, че някой в последния момент е сменил удивително подхождащото цикламено с оранжево
Всъшност залата все още не фуункционира напълно – разпределителното фоайе в единия край е цялото в скеле от вътре, част от дограмата още се тества (което означава и подменя – там, където не отговаря на необходимите критерии…). Исландците са толкова горди и нетърпеливи да ползват новата си придобивка, че строителните работи не им правят впечатление, заградените зони грижливо се заобикалят, а хората със строителни каски просто се сливат с интериора.
Преди да влезем в самите зали
Aмфитеатрална зала със специални странични пана за променлива акустика, без дигитално подсилване на звука
Двойна (делима) зала с равен под, променлива акустика (въртящи се странични пана), прибиращи се амфитеатрални места, възможности за симултанен превод и дигитализиран звук
Зала с равен под, променлива акустика без дигитално вмешателство и “цветомузика” (не се подигравам – просто така наричам това наум) – подготвена за
и нейно Величество – Главната Зала
Червеното трябвало да асоциира огън, лава или нещо подобно. Странно, личното ми усещане е, че не им се е получило особено
През цялото време се оглеждам за Органа – онзи, големият, умопомрачителният, символът на Исландия, органът с главно О…. та какво би била концертна зала в Исландия без орган!???! Дори селските църкви са оборудвани поне с хармониум, при това от стотици години! А залата – залата трябва да притежава нещо несравнимо, уникално, произведение на изкуството във всяко отношение, орган, само от видът на който да ти се подкосяват кракат! А звукът – звукът му трябва да е такъв, че да се говори за него би било светотатство, защото няма такива думи в никой земен език….
ако никога не сте чували орган на живо, няма да ме разберете, а аз съм чувала само органа на Зала България; в Исландия очаквам да видя Бащата, органът на всички органи – и мястото му би било точно в тази зала; знам, че едва ли ще имам шанс да го чуя, но въпреки това тръпна в очакване на тази среща; сякаш очаквам да зърна духът на цяла една нация, сакаш като го видя – и ще разбера…
Все от някъде е трябвало да орежат бюджета 🙁
Докато се опитвам да преглътна недоумението и разочарованието си, се уговаряме с нашия любезен домакин – екскурзовод в Рейкявик – Емил. Той, без дори да подозира, ни води на място, съдържащо точно това, от което имаме нужда в момента – отговори…
И на други места има такива музеи – с истински сгради от едно време, млади хора, облечени в съответните носии с подобаващо поведение и разкази за начина на живот преди примерно 300 години. На другите места, обаче, дори не сме изпитвали потребност да влезем, камо ли – да разпитваме
Тук – когато т.нар. “беседа” започна, не откъсваме поглед от устата на младото момче, което разказва, докато ни развежда през част от сградите-експонати. И на всяко местенце, където ни е удава възможност – питаме.
защо няма гори, кога са ги изсекли, как са се топлели, какво са ядяли, как са съхранявали храната, стигала ли им е…. Изобщо, питаме как са оцелявали, защото Исландия върви по тънкия ръб, делящ свръхчовешкото оцеляване, което не оставя физически и умствени ресурси за друго и най-големите майстори и умове на северноевропейската култура. И не е сигурно дали е от едната или от другата страна на този ръб
От 50 години къщите се отопляват с гейзерна вода, стадата са огромни, електрическия потенциал на водните и топло-централите е фантастичен, на север вадят алуминий, а природата е най-умопомрачителното нещо, което съм виждала. Нация, с размер на провинциален европейски град, ражда поне по няколко световноизвестни музикални имена всяко десетилетие. Място с пазена и тачена история, където хората са можели да четат, пишат, смятат и редят поезия преди 1000 години. Всичките.
В същото време националната болест на исландския народ е Алцхаймер, болестта на неизползвания, на закърняващия ум…
???
Когато преди няколко години препрочетох Атомна база на n-айсти път, затварянето на задната корица ме остави със същото едва доловимо неразбиране, с което я затворих първия път, преди 20 години; има нещо в начина на мислене и ценностната система, което е отвъд способностите ми, отвъд разбирането.
Съзнанието ми не обича такива невъзможности (сигурно затова дойдохме), но дванадесетте дни, прекарани в лутане из острова не ме доведоха и на милиметър по-близо до отговора….
За довиждане влизаме в
Олтарът
Тук, разбира се, има орган
Органът
По пътя за летището Исландия ни изпраща крайно подобаващо
Край 🙂
Автор: Гергана Милушева
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Исландия – на картата:
ИсландияДнес е последният ден от пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във второто продължение ходихме на църква. В началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. В началото десети ден навлязохме в Царството на птиците, който ден завършихме с откриването на заветната птица, а в предпоследния единайсети ден бяхме из западната част на страната
Днес ще бъдем в Рейкявик – ще видим HARPA, един истински исландски музей с много отговори и Катедралата на Рейкявик
Приятно четене:
ден 12
Ето го и последния ден в тези приказни и неочаквани земи; предвкусваме заминаването още от вчера, но някак се опитване да не обръщаме внимание на горчилката. За целта имаме програма за деня и тя, разбира се, започва в
Harpa е новата концертна зала на Рейкявик, за която жителите на града мечтаят от много, много, ама много отдавна. За нация, чиито основи са изплетени от музика, липсата на адекватно място, посветено на Нейно Величество Музиката, е било болезнено и горчиво. Въпреки краха на исландската икономика преди няколко години и многото стопирани проекти, залата вече е факт – построена в периода на най-тежката криза, вероятно с много компромиси и перипети, но – факт.
Архитектурните блогове в мрежата следяха от близо прогреса ѝ, има достатъчно филмчета с интервюта с архитекти и дизайнери, снимки и коментари за любопитните; ще спестя разказите на авторите и концепцията и ще ви разкажа само личното си впечатление 🙂
Harpa (което означава просто арфа) се вижда отвсякъде – достатъчно е само да се излезе на крайбрежната улица
Сградата е обърнала гръб на водата. Концентрирана e във взаимоотношението си с градската тъкан толкова, че със същия успех би могла да не се намира директно на waterfront-а. Harpa е избутана в дъното на имота, досами водата, за да освободи пред себе си място за подобаващия площад. Все пак, на площада има нужното за всеки уважаващ себе си датски архитект водно огледало – като компенсация.
Фасадата моментало заковава погледа, така че не оставя много време за градоустройствени размисли
Влизаме вътре
Най-специфичния и оправдан ефект на безумно скъпо струващата обемна фасада се проявява не отвън, а в интериора – кубичните елементи хвърлят фантастични сенки навсякъде. Смесено с ефекта от цветните стъкла, крайното усещане е неочаквано игриво и занимателно за черно-сивата строгост на фоайетата
Е, има и цветни петна, макар моето усещане да е, че някой в последния момент е сменил удивително подхождащото цикламено с оранжево
Всъшност залата все още не фуункционира напълно – разпределителното фоайе в единия край е цялото в скеле от вътре, част от дограмата още се тества (което означава и подменя – там, където не отговаря на необходимите критерии…). Исландците са толкова горди и нетърпеливи да ползват новата си придобивка, че строителните работи не им правят впечатление, заградените зони грижливо се заобикалят, а хората със строителни каски просто се сливат с интериора.
Преди да влезем в самите зали
Aмфитеатрална зала със специални странични пана за променлива акустика, без дигитално подсилване на звука
Двойна (делима) зала с равен под, променлива акустика (въртящи се странични пана), прибиращи се амфитеатрални места, възможности за симултанен превод и дигитализиран звук
Зала с равен под, променлива акустика без дигитално вмешателство и “цветомузика” (не се подигравам – просто така наричам това наум) – подготвена за
и нейно Величество – Главната Зала
Червеното трябвало да асоциира огън, лава или нещо подобно. Странно, личното ми усещане е, че не им се е получило особено
През цялото време се оглеждам за Органа – онзи, големият, умопомрачителният, символът на Исландия, органът с главно О…. та какво би била концертна зала в Исландия без орган!???! Дори селските църкви са оборудвани поне с хармониум, при това от стотици години! А залата – залата трябва да притежава нещо несравнимо, уникално, произведение на изкуството във всяко отношение, орган, само от видът на който да ти се подкосяват кракат! А звукът – звукът му трябва да е такъв, че да се говори за него би било светотатство, защото няма такива думи в никой земен език….
ако никога не сте чували орган на живо, няма да ме разберете, а аз съм чувала само органа на Зала България; в Исландия очаквам да видя Бащата, органът на всички органи – и мястото му би било точно в тази зала; знам, че едва ли ще имам шанс да го чуя, но въпреки това тръпна в очакване на тази среща; сякаш очаквам да зърна духът на цяла една нация, сакаш като го видя – и ще разбера…
Все от някъде е трябвало да орежат бюджета 🙁
Докато се опитвам да преглътна недоумението и разочарованието си, се уговаряме с нашия любезен домакин – екскурзовод в Рейкявик – Емил. Той, без дори да подозира, ни води на място, съдържащо точно това, от което имаме нужда в момента – отговори…
И на други места има такива музеи – с истински сгради от едно време, млади хора, облечени в съответните носии с подобаващо поведение и разкази за начина на живот преди примерно 300 години. На другите места, обаче, дори не сме изпитвали потребност да влезем, камо ли – да разпитваме
Тук – когато т.нар. “беседа” започна, не откъсваме поглед от устата на младото момче, което разказва, докато ни развежда през част от сградите-експонати. И на всяко местенце, където ни е удава възможност – питаме.
защо няма гори, кога са ги изсекли, как са се топлели, какво са ядяли, как са съхранявали храната, стигала ли им е…. Изобщо, питаме как са оцелявали, защото Исландия върви по тънкия ръб, делящ свръхчовешкото оцеляване, което не оставя физически и умствени ресурси за друго и най-големите майстори и умове на северноевропейската култура. И не е сигурно дали е от едната или от другата страна на този ръб
От 50 години къщите се отопляват с гейзерна вода, стадата са огромни, електрическия потенциал на водните и топло-централите е фантастичен, на север вадят алуминий, а природата е най-умопомрачителното нещо, което съм виждала. Нация, с размер на провинциален европейски град, ражда поне по няколко световноизвестни музикални имена всяко десетилетие. Място с пазена и тачена история, където хората са можели да четат, пишат, смятат и редят поезия преди 1000 години. Всичките.
В същото време националната болест на исландския народ е Алцхаймер, болестта на неизползвания, на закърняващия ум…
???
Когато преди няколко години препрочетох Атомна база на n-айсти път, затварянето на задната корица ме остави със същото едва доловимо неразбиране, с което я затворих първия път, преди 20 години; има нещо в начина на мислене и ценностната система, което е отвъд способностите ми, отвъд разбирането.
Съзнанието ми не обича такива невъзможности (сигурно затова дойдохме), но дванадесетте дни, прекарани в лутане из острова не ме доведоха и на милиметър по-близо до отговора….
За довиждане влизаме в
Олтарът
Тук, разбира се, има орган
Органът
По пътя за летището Исландия ни изпраща крайно подобаващо
Край 🙂
Автор: Гергана Милушева
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Исландия – на картата:
За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂
авг. 30 2013
Наближавеме края на пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във второто продължение ходихме на църква. В началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. В началото десети ден навлязохме в Царството на птиците, който ден завършихме с откриването на заветната птица.
В днешния, предпоследен, ден ще минем през западната част на страната.
Приятно четене:
ден 11 – продължение
Мисълта, че утре вечер трябва да се качим на самолета, вече пари в гърдите ни. Струва ни се, че сме тук едва от вчера и едновременно с това – от поне няколко месеца…
След кратък разбор на предстоящия ден решаваме, че все пак ще направим обиколка на западните земи – вдаден в океана на запад полуостров с ледник в края
Самият ледник е отново потънал в облаци, а докато го обикаляме ни мокри типичният исландски мъгло-дъжд
Преминали вече на южния бряг, спираме в
Arnarstapi, Исландия
сгушен между тези базалтови плисета
Имаме доброто намерение да стигнем Glymur – най-високия водопад на Исландия, разположен на няма и 50 километра от столицата. ГПС-то ни извежда на малък паркинг, на който вежлива табелка ни информира, че до самия водопад има още 3 часа път пеша. Вече е 5 следобяд и Glymur неохотно попада в списъка “другия път”.
Тук е мястото да спомена
Още докато бяхме на фиордите се сформира бойна организация за среща в Столицата благодарение на офроуд-форума. Намираме си хотел в Рейкявик и скоро след това вече се настаняваме ето тук, водени от любезния ни домакин Емил.
Очаквайте продължението
Автор: Гергана Милушева
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Исландия – на картата:
За подробности кликакте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂
ян. 16 2013
От днес започваме една поредица за осторвът, свързващ Европа и Америка – Исландия. От много време не бяхме ходили там, така че от днес Гергана ще ни показва красотите му.
Приятно четене:
ден 0
Преди години, в зората на прехода, книгите станаха недостъпни. Или не се издаваха, или се издаваха само “забранените” преди 10-ти* автори, или можеха да се намерят само антикварни копия – на безбожни цени. За подрастващия тинейджър, уловен безвъзвратно от магията на четенето, оставаше само едно – Столична градска библиотека.
Вече бях претършувала рафтовете, повечето заглавия от предназначения за мен раздел бяха минали през ръцете ми. Хванах “Атомна база” така, на посоки. Невзрачна малка книжка, издадена преди да се родя – приличаше на “еднонощка”, от ония, които зачиташ в леглото вечер и не оставяш, докато не затвориш последната страница по съмнало. Така я и прочетох – първия път. Върнах я и след месец-два отново я взех. Магическия, непознат свят на Исландия и неговите странни хора ме бяха пленили завинаги.
ден 0, 23.06.2011
Пътуваме до Рейкявик дълго, три полета и досадно чакане по между им. Кацаме малко след полунощ и самолетчето ни “паркира” на 20 метра от сградата на летището.
Слънцето още не е залязло, по северному.
кратко ориентиране, намираме се с човека, който трябва да ни чака от фирмата за рентакар и след няма и час вече се носим
уморени от пътя, но с достатъчно адреналин в кръвта, че да смятаме, че от сън няма нужда.
заливче; стигаме с колата почти до водата; пясъкът е черен и едър
Исландия ни спретва веднага комитет по посрещането
Sandvík, Исландия
движим се сред поле от застинала лава и малко след като отново сме стъпили на главния път покрай нас се белва ей таз табелчица
има и мост
и той наистина свързва тектоничните плочи на два континента – Северна Америка и Евразия:
и това е основната причина за съществуването ѝ – в цепката между плочите разтопената магма стига почти до повърхноста, предизвиква земетресения и вулканична активност; континенталните плочи бавно се раздалечават една от друга, с по 2 см. на година – а разломът цепи буквално през средата на острова от север на юг.
В непосредствена близост до моста – мога да се закълна, че в права линия цепката може да бъде проследена до там – се издигат бели пушеци и когато се приближаваме замирисва на сяра.
Сградката с коминчето е електроцентралка 🙂
Слънцето се кани да изгрее, горе-долу от там, където е залязло; светът около нас започва да придобива цвят
Исландия
Умората си казва думата и решаваме, че без спане няма да минем; събуждаме собственичката на “къща за гости” в най-близкото населено място и се трупясваме за по няколко часа сън.
PS: Книгата имам и до днес, така и не я върнах след третото взимане (грях ми е, ма… – ще ме прощават хората в библиотеката, за 2 години само аз я бях взимала). Авторът е Хаулдор Лакснес, нобелов лауреат – обичан и тачен от исландците. На български е преведен и романът “Самостоятелни хора”.
*Става дума за Десети ноември (1989г) – бел.Ст.
Очаквайте продължението
Автор: Гергана Милушева
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Исландия – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ
Малко от мислите ни с Комитата
