Archive for the tag 'регион Лацио'

Ное. 14 2011

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (3)

Продължваме с обиколката на градчето Тускания из Лацио заедно с Яните. Огледахме вече някои църкви, видяхме мястото за кърска любов, а днес ще завършим обиколката си с центъра и околните улици на Тускания

Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част трета

Много харесвам Тускания.

Свикнах с атмосферата на това градче бързо и лесно. Истина е, че останах там за десетина дни само. Ето защо за мен общата представа може да е повърхностна- типично за пришълец, който преценява романтично или сантиментално времето, белязало присъствието му някъде или с някого. Всъщност- обожавам Италия, оня тръпчив аромат на кафе рано сутрин и на ваниия привечер; онзи лазур над морето, който заслепяваше очите така, че чак ми причиняваше болка; типичната италианска шумотевица, даже непоносимата трудна за вдишване жега. Всичко. И сега, когато споделям своите спомени за Италия тук, си мисля, че бих си причинила с удоволствие всяка една минута или емоция отново.

Тускания – Лацио, Италия

Бяха ми казали, че чарът на Италия е в малките улички, встрани от тълпата и шумотевицата. И ако има и квартално кафене- там кафето е най-хубаво. Вярно е.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Всички къщи в Тускания си приличат, макар да са с разноцветни фасади.

До входната врата на всеки дом има импровизирана цветна градина- това може да се види и във всеки друг град. По стълбища, по балкони, до входните врати, по покривите дори (особено в Рим) има градини от саксийни цветя. Най- предпочитаното цвете е мушкатото- цъфнало на прозореца като общопризнат атрибут на еснафския уют, за да отпъжда комари и всякакви насекоми през лятото.

Тускания – Лацио, Италия

 

И освен натрапчивият аромат на кафе или ванилия, прането, отворените широко врати и онази южняшка доверчивост, с която посрещат всеки скитник, и с която изпращат всеки по неговия си път са също част от италианския колорит.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Разходката из старият град в Тускания

обикновено започваше от вратата, над която се издигаше малка часовникова кула. Излишно е уточнението, че подобно на много други и този часовник отмерваше свое си време, вглъбен в свой си свят, непонятен за мен, а за местните жители- абсолютно безразличен.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Улица „Гарибалди“ започва от Piazza Bastianini,

известен още като Piazza del Duomo. Това е площадът до катедралата „San Giacomo”.

Piazza Domenico Bastianini, 01017 Tuscania Viterbo, Italy

 

Намира се в старата част на града. Улицата е доста стръмна и мрачна. От катедралата тя отвежда към градския парк. В дъното (на снимката) се вижда арка от тухли, там има чешма с изворна вода.

Тускания – Лацио, Италия

 

Улица „Centrale“ се намира също в старата част на града. И също извежда до градския парк, както много други подобни тесни, павирани улички. Ако трябва да перифразирам латинската сентенция „Всички пътища водят до Рим”, то в Тускания тя би звучала така: „Всички пътища водят до градския парк”.

Тускания – Лацио, Италия

Когато се разхождахме по тесните улички, забелязвах че входните врати на домовете са винаги отворени. Къщите не криеха своите тайни и щедро откриваха своят интериор, както и навиците на своите стопани. В стария град живеят интелектуаци: музиканти, художници, писатели, все хора на изкуството. И се случваше домакините, насядали около масите и говорещи на висок глас, ако ни забележат, усмихнати да ни поздравят: „Сiao“.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Всичко и всички тук изглеждаха еднакво: от смръщените къщи с изпонахапани от времето стени до провесените по прозорците или балконите изпрани и еднакво хаотично намятани дрехи- имах усещането, че целият стар град е като един дом.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Това еднообразие Санти обясни с програмата на малката им община за културно историческото им значение, чиято цел е опазването на автентичния им вид. По фасадите нямаше нито едно монтирано тяло на климатик, нямаше преплетени жици между сградите, нито остъклени балкони, нямаше охранителни решетки или пристроявани етажи, гаражи и всякакви любими на българина, например, помещения. Имаше само цветя, с които улиците се конкурираха по красота и различност (уж). И море от сателитни антени.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Разбира се, далеч по- различно изглежда архитектурата в новия град, в който всичко пък е в надпревара с форми, цветове и стилове: повод да се усмихна само и да се въздържа от коментар отново. Умението за назоваване на точна дефиниция понякога е мисия трудна, за мен даже невъзможна.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Наричат Тускания „Градът на хилядата фонтана”. Дори не питах защо, очевадно беше. На всеки ъгъл, на всеки площад, във всеки парк, на всеки кръстопът дори- бълбукаха чешми и фонтани. Построяването на фонтани за римските императори е било въпрос на дълг, за римските папи- въпрос на чест, а за обикновените хора- начин на живот или просто необходимост.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

„La mattina in montagna, la sera alla fontana” („Сутринта – в планината, вечерта – до фонтана“), гласи една италианска поговорка. И наистина: привечер сякаш невидимо въже ни изтегляше към малкия градски площад пред катедралата „Свети Джакомо” в старата част на града, където правят най-хубавото кафе в Тускания. И където обичахме да оставаме по няколко часа почти всеки път. От едната страна катедралата, строена през 15 век, от другата- фонтанът, който пръскаше живителните си водни струи, а по средата- кафенето с няколко маси, което никога не оставаше безлюдно.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Нарекох Тускания „Градът на ангелите” точно заради това любимо, ама много любимо място. „Знаеш ли, че когато една чиста човешка душа си отиде от този свят, гълъбите я понасят накъдето поиска. Те я отвеждат там, където човекът е искал да бъде. И после завалява дъжд…“ Това ми каза на чаша кафе Сантяго, с когото наблюдавахме гълъбите, прелитащи под свежите струи вода на фонтана до кафенето в един от горещите августовски следобеди.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Птиците ми бяха много интересни: долитаха, отпускаха се в хладната прегръдка на водата, разперваха криле, разплисваха я в цветни струи, които под жаркото слънце отразяваха дъга. „Санти, а какво е дъжда? Плачът на всички забравени ангели ли? Неприютени в ничие сърце, незалюляни с ничия усмивка, неповикани, неназовани, ничии ли?“- попитах, без да знам че те, ангелите, мълчаливи и видими са били винаги около нас, но ние сме били твърде заети да ги забележим. И когато това все пак се случваше, оставахме с усещането, че нещо изключително ни е споходило; и с надеждата, че всеки, докоснал се до ангелския свят, ще вярва в историите на неговото огласяване.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

 

Силната връзка на местните хора със съхранените традиции, история и фолклор, е част от визитната картичка на града. Закрилници на региона са светите мъченици Secondiano, Veriano и Marcelliano. Празникът се отбелязва ежегодно 8 август. Не само бабите ходят всеки ден на литургиите, тук всички хора са чувствително религиозни. Страховито шествие в нощта преди Разпети Петък преминава през целия град. Религиозната факелна процесия възпроизвежда Средновековието, времето на светата инквизиция, сцени от живота на светите мъченици. За всички любопитни прилагам един видео репортаж, с уточнението, че не е мой.

Религиозната процесия в Тускания

Тускания е земеделски район, около градчето са се ширнали поля, засадени с киви, тютюн, маслини и лозя, разбира се. И овце се белеят из тях, и изобщо… идилия.

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Такъв е Тускания- Градът на ангелите; градът с аромат на кафе, ванилия, на древност и настояще. И градът на Сантяго, който ми показа Италия такава, каквато никога преди не я бях виждала. Приятел, който вярва, че за душата няма възраст; изключителен човек отдаден на изкуството, но далеч от всякаква творческа или житейска суета. Такива бяха и моите посоки из Тускания, споделяни винаги и с другите ми трима приятели Мира, Оги и Грета.

Тускания – Лацио, Италия

После ли? Ами все същото: неуморно скитане из Италия, а нощем смях, забавления, вкусна домашна вечеря, дъхаво червено вино от ягоди „Фраголин”, радост и щастие, много щастие. И звезди като едри диаманти валят по скосените покриви.

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

За финал на моя разказ, добавям още едно видео от Тускания: старият град, базиликата „San Pietro”, „Tomba della Regina”, църквата „Санта Мария Маджоре”, Тorre di Lavello… Удоволствие е да се върна сега там, където всъщност останах.

Тускания

Край

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

6 коментара

Ное. 07 2011

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (2)

Продължваме с обиколката на градчето Тускания из Лацио заедно с Яните. Огледахме вече някои църкви, а сега отиваме да видим къде местните се занимават с кърска любофф 😉

Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част втора

 

 

 

Големият градски парк в Тускания

се намира в старата част на града. Всичко в този градски оазис е подредено перфектно и стерилно: от ниско подрязаната отровнозелена на цвят трева, градините, цветята в тях, алеите- извиващи се като сиви каменни змии покрай пейките до строгите профили на няколкото къщи, които се намират там. Всичко като в урок по геометрия. Тук разхождането на домашни любимци не е позволено.

Тускания – Лацио, Италия

 

Това място никога не оставаше обезлюдено или тихо: нито денем в неописуемите августовски жеги, нито привечер, когато дори се пренаселваше с хора и беше трудно да се намери свободно място на пейка или на тревата. Определих го като място за социални контакти, защото хората идваха тук, за да общуват, за се забавляват с разказвани истории, да послушат звънът на китара, емоционална песен или просто да се усамотят, ако това изобщо се случваше. Привечер този парк наподобавяше малък макет на Тускания, който учудващо как побираше всичките жители на града.

Тускания – Лацио, Италия

 

Една интересна археологическа находка заема централно място в този парк-

малък амфитеатър,

който по- скоро прилича на плитка, кръгла, облицована с камък дупка в земята, на дълбочина колкото човешки ръст. Или малко повече. Но точно с пет стъпала- високи, стръмни, неудобни за изкачване и слизане, но пък удобни за сядане.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Според разказаното от Санти, амфитеатърът се използвал за културни цели. Често тук се организирали малки концерти или моно спектакли. Но и често децата играели футбол в него. Не видях случването на нито едно от изброените неща, но пък часове наред съм наблюдавала хора, които го ползваха като място за пикник,като удобно място за релакс, на което да си полегнат под сянката на близкия отровен храст, отпуснати в каменната му прегръдка. Или като за място, на което да се нацелуват на воля.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Около този градски парк обикаля част от

запазената крепостна стена на Тускания

Стената е като каменен парапет, от който погледнех ли надолу, изтръпвах от озъбената стръмнина, в края на която се беше разперил новият град във всичките си многоцветно- бояджийски или модернистично- архитектурни прелести.

01017 Tuscania Витербо, Италия

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

 

Обичам този парк. Харесваше ми да си лежа на тревата, да усещам аромата на полето и да търся птици в празното небе, което имаше ту цвета на очите ми, ту цвета на джинси, избелели от много пране. От такъв ъгъл птиците изглеждаха като неподвижни, въпреки, че гребяха усърдно с криле синевата и бавно се разтваряха в нейния лазур, докато съвсем се изгубваха от поглед. Така изгубвах представа за времето си, което споделях доволно с този парк.

 

Тускания – Лацио, Италия

Точно на отсрещния хълм, погледнат от този парк, се намира още един подобен на него парк. Той обаче е по- малък, сравнително по- тих, изграден върху неравен терен, но по същия начин кокетен, залесен с обичайната отровнозелена трева, в чиято свежест са нагазили нахално няколко къщи.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Поради липсата на панорамна гледка, този парк не е посещаван от туристи или поне интензивно от местните хора, но затова пък е

любимо място на влюбените

Да, тук е мястото, на което те си казват, че се обичат и не се страхуват да го покажат. Тук е мястото, от което папараците биха останали най- доволни.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Градският парк се оказа изключително красив и нощем, осветен от множество прожектори с мека матова жълтеникава светлина, монтирани в тревата, около сградите, фонтанът и амфитеатърът.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

 

В една гореща августовска нощ, към 3 часа термометърът в стаята показваше 30 градуса и домакините доста се притесниха, че било неочаквано и странно сезонно застудяване. Учудих се и много се смях. Невъзможно беше да заспя. Лепкавата жега ни принуди да излезем навън и да намерим спасение в парка, по мое предложение, разбира се, което не беше оспорвано.

 

Тускания – Лацио, Италия

Санти сподели, че хората тук вярват, че през нощта старият град оживява. Те са свикнали да съжителстват с „духовете” на старите етруски. Почти под всяка къща имало огромни томби, прокопани в меката варовикова скала. Днес те се ползвали за домашни изби. Всъщност, от всички вина, които опитах в Италия, най- много харесах „Фраголин”, въпреки, че никак не харесвам сладки или сладникави вина. Това червено вино с дъх на ягоди обаче се оказа истинско вълшебство.

Тускания – Лацио, Италия

В близост до парка има

малък параклис,

побиращ се в една единствена стая: уютна, семпла, изолирана и спокойна. Като скривалище е за тези, които търсят усамотение от навалицата хора из катедралите. За съжаление обаче, този параклис не е всеки ден с отворени врати.

Тускания – Лацио, Италия

И подобно на времето ни в Порто Ерколе, скъпи спомени ме връщат сега и към този парк. Лесно е да бъде открит в стария град, ако се влезе през портата с часовниковата кула.

Тускания – Лацио, Италия

Очаквайте продължението

 

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Дригата Италия – на картата:

11 коментара

окт. 31 2011

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (1)

Поредицата ни за непознатата Италия. Янита ще ни води ди Тускания в Лацио. Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част първа

Тускания е малък провинциален град, причислен към италианската провинция Витербо. Близостта му с един от големите национални природни резарвати в Италия привлича вниманието на природолюбителите и по- малко това на туристите. Тези, които считат, че в Тускания няма какво да се види, много грешат, защото този град е един от най- древните градове в Италия, съхранил своята уникална архитектура.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Сприятеляването ми с града не беше никак трудно, не само защото с приятелите ми тук останахме за около 10 дни или заради любезността и великодушието, с което домакините ни посрещнаха. За Италия казват, че е страната на хилядата градове, с оглед на големия им брой от гледна точна на историческия и художествен интерес към тях. Това е особено вярно за Централна и Северна Италия, където още през 11 век липсата на централизирана власт е в полза за развитието на самостоятелно регулирани структури в градско ниво. Тускания е едно от тези градчета.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Доказателства за човешко присъствие в региона има от неолита и се предполага, че населеното място съществува още от 7 век пр. Хр. Хората от всяка една епоха от древността до днес са засвидетелствали своето присъствие в града, най- много артефакти обаче има от етруските. И точно те заемат по- голямата част от експозицията в местния Археологически музей.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

През времето на своето съществуване градът е бил сцена на много исторически събития. По време на започващото разрастване на Рим като град- империя, Тускания е обсаден, жителите му са унизени в робство, друга част от тях са изпратени за попълнения в армията на Рим. В това време на промяна започва и унищожаването на етруския народ, който ожесточено се е противопоставял на Римската империя с армиите си в Таркуиня и Чивитавекия. В последствие тези два града са унищожени до основи и съградени векове по-късно след разпада на Рим.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Към към кралство Италия Тускания се приобщава през 1870 година, а до края на 19 век носи името Тусканела. Градът съхранява своята стара архитектура, различаваща се от останалите региони на Италия. Крепостта е запазена, крепостните стени- също. Тук има сгради, които са на повече от 2500 години, преживяли не едно разрушение и многократно реставрирани след това, но са запазили своят уникален етруски облик.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

В очите на прозорците им често се оглежда небето, блъска се случаен вятър, който носи мирис на поле и дъхът на ванилия, на чието сладникаво изкушение всеки биваше подложен, за да се разтвори в него, за да забрави откъде е дошъл, но не и да забрави Италия. В шепите на прозорците се приютяваха гълъби с емоция понятна и приятна за повечето хора, които ги наблюдаваха.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Сред историческите забележителности в Тускания още са

  • базиликата „Свети Петър”,
  • църквата „Санта Мария Маджоре”,
  • етруските некрополи и
  • една голяма средновековна чешма.

Други са обаче онези забележителности, които впечатлиха самата мен и заради които Тускания нарекох Градът на ангелите. За тях обаче ще разкажа по- късно.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Ето това е

базиликата „San Pietro”,

издигната на един от хълмовете в града.

San Pietro, Strada Santa Maria, 01017 Tuscania Витербо, Италия

 

Произходът на тази постройка е датиран около 8 век и тя се смята за най- старата сграда не само в Тускания, но и в региона.

 

Сан Пиетро, Тускания – Лацио, Италия

 

Базиликата е изградена като крепост – град. Този храм съществува в картите преди създаването на Римската империя, когато основните отбелязани места от цяла Италия наброяват не повече от двадесет. Две от тях са на територията на старинна Тускания и те са: базиликата „San Pietro” и „Tomba della Regina”.

 

Сан Пиетро, Тускания – Лацио, Италия

 

Тези масивни постройки са разположени върху два срещуположни хълма, на разстояние два километра една от друга. Хълмът, на който е разположена базиликата, е прокопан от тунели за бягство по време на нападение. В подземните етажи са гробовете на знатни етруски вождове, украсени с каменни барелефи върху огромните тежки похлупаци.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Първата реконструкция на базиликата „Свети Петър” се извършва когато Тускания е под покровителството на папа Адриан I и неговият наместник Карло Мано. Видът на базиликата е вече смесица от етруски и римски орнаменти. Основен архитектурен детайл е етруското колело в средата на фасадата. В тусканските катедрали могат да се видят и други подобни розети- символи с богато украсени орнаменти от различни епохи.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Реставрации на базиликата „Свети Петър” са правени още четири пъти през годините от 1443 до 1734. Последната голяма реставрация е била през 1971 година след силното земетресение в района, оставило без покрив половината население на града, а също взело около 30 човешки жертви. Ето така изглежда базиликата, погледната през портата на градския парк.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Паркът е разположен на отсрещната страна и от него се открива широка панорама към базиликата „Свети Петър”, към „Tomba della Regina” (кралската гробница), към крепостните стени, към църквата „Санта Мария Маджоре”, към Тorre di Lavello, към другата част на стария град, към новия град и към полето.

 

Паркът, Тускания – Лацио, Италия

 

Сякаш всичко в Тускания започва и свършва с този парк, съзерцаващ от столетия началото и края на града. Това също е кадър от градския парк.

 

Фонтан в парка – Тускания – Лацио, Италия

 

От този парк започва и съвременната приказка за града, която ще разкажа в следващата част от пътеписа си.

 

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другат Италия– на картата:

20 коментара

сеп. 19 2011

Пътуване до Каподимонте, регион Лацио, Италия

Приятно четене:

Пътуване до Каподимонте

Лацио, Италия

Прашният августовски следобед ни посрещна щедро с лепкава жега и градска шумотевица в крайбрежното градче Каподимонте. С надеждата със Сантяго да намерим прохлада около кея, задълго останахме на яхтеното пристанище, където и други мечтатели като нас се шляеха насам натам, ловяха риба, снимаха, смееха се високо и приятелски помахваха с ръка, ако се случеше да кръстосаме погледи.

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Морето проблясваше като огромно златно блюдо, оградено от синия перваз на следобедната омара, над която избеляваше небосводът и всяка наша надежда за намиране на прохлада.

Каподимонте, регион Лацио, Италия

 

Каподимонте

е едно от живописно разположените градчета по брега на езерото Болсена. Градът е причислен към провинция Витербо, регион Лацио. Историята на Каподимонте води началото си от древния етруски град Бизенцио. Градът е разположен на малък полуостров. Обграден от вода, той е бил много трудна за превземане крепост.

Каподимонте, регион Лацио, Италия

В музея на градчето се пазят антични предмети от неолита. По време на римската империя градът е бил силно населен, разполагал е огромна крепост в центъра на полуострова и голяма войска. Тук християнството се разпространява около 7 век. По същото време много от местното население емигрира, поради силните заплахи и нападения от околните градове. По това време Каподимонте е бил разрушен няколко пъти.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

През последните хиляда години в града са управлявали няколко династии и той е бил под покровителството на Орвието и Монтефиасконе. През 1870 година Каподимонте влиза в царство Италия.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Палатът, който е централна забележителност в град Каподимонте, е построен през 1385 година по проект на Антонио Сангало, когато сградата му се явява на сън като видение.

01010 Каподимонте Витербо, Италия

 

 

Строежът й е спонсориран от династията Фарнезе, които с този жест правят подарък на града. В наши дни тази сграда е християнски храм.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Легенда свързва Каподимонте с името на Джулия Фарнезе, сестра на Паоло III. Тя умира от силна мъка по изгубената си любов към кардинал Родриго Борджия, когато Александро IV я принуждава да се омъжи за своя син. Хората разказват, че и сега в тихите нощи, тя ходи по водата на езерото Болсена, все така не намерила своята утеха. А водата на езерото е чиста като сълза. Нейната.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Неусетно слънцето се прехвърли над ниските крайбрежни дървета и просна огнената си пътека в морската вода, която заслепяваше до болка очите. Време беше за спасяване от слънчев удар и за спасител си избрахме високия градски хълм, зад който света мързеливо дремеше в хлад и сянка.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Замъкът на върха му още отдалече заразказва приказки за рицари, обичащи своите закръглени принцеси, за времето на възможната неповторима любов, а градския парк около него тананикаше странна мелодия. С приближаване към заветното царство на хладнината, музиката се усилваше все повече, а накрая стана толкова непоносимо силна, че не чувахме даже мислите си. Някой сякаш ни тестваше за издръжливост на шум.

 

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Хълмът косо се спускаше надолу, откъдето започваше градски парк, а между клоните на дърветата пак така проблясваше морето в красиви панорами, които много внимаваха да не приличат една на друга.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Любопитството ни поведе към парка, откъдето гърмеше музиката. Останахме с впечатлението, че ще намерим градско празненство, в което да се впишем и любезно да се усмихваме до залеза на слънцето, за да не изпукаме от жега. И когато се спуснахме по алеите на парка до първата редица пейки, останахме втрещени. Тържество нямаше, нямаше и хора, нямаше нищо друго, освен пустош и мечтани сенчести места.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Имаше само една лодка. Трима рибари провесваха въдиците си от нея, подхвърляха си кутии с бира и ревяха с пълно гърло, надпявайки мощната музикална уредба в лодката, от която гърмеше италианска песен. Със Санти се спогледахме слисани, доста впечатлени от срещата си с гръмогласните рибари- меломани. С крясъци и с ръкомахане се опитах да му обясня, че така риба не се лови, освен ако не е глуха. А той със смях пък ми показа пълните им наполовина кошници. Явно рибата в Каподимонте наистина се оказа глуха или безстрашна.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Минута по- късно разбрах, че и гларусите са явно глухи. Те политаха с крясък ниско над вълните, атакуваха рибарските кошници на лодкарите, а когато те размахваха въдиците си към тях, отново ентусиазирано се групираха и литваха обратно, за да си догонят набелязаната вечеря.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

 

И влюбените хлапета на пейката до нас, които театрално се целуваха, май също бяха глухи. Глух беше целия квартал наоколо. Музиката застрашаваше да ни спука тъпанчетата, особено когато се блъсваше във високите сгради наоколо и ехото я връщаше с още по- голям тътен и грохот. Но света беше глух.

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Никой не възразяваше, никой не питаше даже каква е тази лудница, а и по всичко личеше, че на италианците едва ли им пука. Провесили босите си нозе през парапетите и мокрите си плажни хавлии по балконите, те даже не си даваха вид, че забелязват нещо нетипично за италианската атмосфера изобщо.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

А музиката гърмеше с все сила, с една и съща песен виеше до изнемога музикалната уредба, заплашвайки да продъни парка, града, а накрая и света. А глухите рибари като възвестители на Страшния съд ревяха и виеха с цяло гърло и … си ловяха риба. Глуха.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

След като оглушахме и ние, около километър и половина извървяхме със Санти в посока към центъра на градчето, докато най- после можехме да се чуваме нормално. С радост установихме, че не сме глухи, хапнахме сладолед и се огледахме за уж тихи места, подходящи за нощни снимки.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

И тогава се появи една патица, която любопитно ни гледаше от водата и упорито ни следваше, провирайки се между лодките на кея.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Почувствах симпатия към животинката и въпреки забраната на Санти, хвърлих във водата няколко от солетите, които хапвах по пътя. Патето хареса вкуса им, закряка доволно и с още по- голямо вдъхновение ни следваше по петите.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Десетина минути по- късно разбрах, защо не е трябвало да хвърлям храна във водата. Измежду лодките се появи още едно пате, после още едно, още едно… Накрая се стъписахме оградени от цяло стадо патици, които досущ като рибарите- меломани крещяха, цамбуркаха във водата, следваха ни неотклонно и огласяха цялата околия така, че хората ни сочеха с пръст, превивайки се от смях.

 

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Замръкнахме в Каподимонте. Дори и със затворени очи по здрач бих разпознала Италия. Никъде другаде привечер не ухае така натрапчиво на ванилия, на горена захар, на доматен сос и кафе.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

И тогава усетих, че съм у дома си. Онова чувство за голямото предопределние на съдбата, че домът е там, където е сърцето ти. О да, светът става един дом за всички, когато го усетиш със сърцето си.

Каподимонте, регион Лацио, Италия

 

И сега, година по- късно във времето, син писък отново прелита небето и пада в прахоляка на пътя, търкулва се до сините метличини и в забравеното синьо на душата си спомням очите на езерото Болсена. Синева…

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

No responses yet

Switch to mobile version