Днес Шени ще ни води на рафтинг. Приятно четене: Рафтинг приключение по Струма Всички хубави приключения започват спонтанно и без много предварителна подготовка и обмисляне, а резултата от тях е един единствен: много цветни и приятни емоции на квадрат 🙂 Така започна и нашето екстремно приключение. В един пролетен слънчев съботен следобед на хълм Бунарджика […]

Tags: Брежани, Ощава, Полето, рафтинг, струма

Как мислите, дали на този свят има места, които още не са открити? Може би няма, но все ми се струва, че днешният разказ е истински откривателски и пионерски (в американския смисъл). Във всеки случай ще видим как е минал първият в историята рафтинг по река Каменг в Индия. Приятно четене:

На рафтинг в Индия (река Каменг)

Ще ми разправя Дебасис от Колката, че в Индия нямало диви слонове!

А този?

Който изплува посред нощ от реката и се провря между палатките разпънати на не повече от метър една от друга, преди се скрие в привидно непроходимата джунгла. Без да закачи разпръстраните по тясната плажна ивица каяци, рафтове, такъми, неопрени и провизии.

Във всеки случай е успял да изкара акъла на спящите в най-близките до стъпките му палатки – Гай и Роб. Гай отчаяно се опитвал да се измъкне от едноместната си палатка от страната без цип, а Роб изскочил със светещ челник на главата, погледнали се със слона в очите и „балгоразумно се разотишли в противоположни посоки“. Бързешката! Ще рече, слонът е бил допълнително подразнен или уплашен, освен че е бил изненадан на обичайното си място за преплуване на реката да завари действащ къмпинг. Моята палатка беше последната в редицата нагоре по течението и спокойно би могла да бъде потъпкана цялата, ако у слона не бе надделяло джентълменското чувство и не бе заобиколил през шубраците. Гъсти, бодливи и много стръмни. Аз не бих пробвал да мина оттам даже и с мачете. Всъщност докато се разбудя и осъзная, че шумът откъм главата ми не е предизивкан от свличащи се морени, а откъм краката ми се носи глъч от разбудени и развълнувани рафтери, и изскоча да видя и аз каква е суматохата, слонът беше потънал в непрогледен марк и можеше да бъде проследен само слухово по отдалечаващите шум от пращящи клонища. Но на сутринта се отби отново да ни навести и огледа на дневна светлина. И ние – него. А дали е същият слон? Абсолютно! – твърди Гай – толкова отблизо огледах задника му, че няма как да го сбъркам.

From India 2007: Kameng First Descent

Срещата със слона се случи последната нощ на 6-дневна рафтингова експедиция, първа по рода си по река Каменг в източноиндийския щат Аруначал Прадеш. Ноември 2007. Пясъчната ивица, върху която се бяхме сместили на бивак беше първата в над 20-километров участък на пълноводно ждрело с много бързеи и никаква възможност за отстъпление. Няколко часа по-надолу скалите се разтвориха и реката се разля в широка долина по пътя си към Брахмапутра. Където ни чакаше непалският автобус да ни прибере с лодките и да потеглим обратно към цивилизацията. Шофьорът беше изключиетлно умел в работата си, но още на отиване ме удивяваше с навика си на всяко ключово кръстовище да спира точно пред указателната табела и да пита за посоките. Докато не осъзнах, че просто е неграмотен.

Четете по–нататък>>>

Tags: Аруначал Прадеш, Индия, Каменг, рафтинг, река

С този разказ, няколко дена след земетресението в Чили, ще се опитаме да видим как е изглеждала страната няколко седмици преди него. Разказът е продължение на новогодишното пътуване на Домосед до Патагония.

Искрено съчувстваме на близките и пожелавам здраве и късмет на чилийския народ, а на властите – да се справят със ситуацията.

Приятно четене:

Патагония: пошо и кухен

част втора

Чили

Следващия ден остана свободен за упражнение по каньонинг в парка Я(Жа)нхихуе. В резервата под вулкана Калбуко. Бавно загрях, но не се и изненадах, че тарторът на компанията, Филип, е французин. Това е техният спорт! Прекарвал си живота по каньоните през лятото – тук, а … през лятото – в Южна Франция. Много добро! Два часа randonnée aquatic със скачане и пързаляне по вирчета и въртопчета и един рапел край 35 метров водопад за десерт. Предния ден бяхме гледали водопад от площадка за снимки, но по си е друго да го видиш и пипнеш от непосредствена близост. Сред водачите имаше един Матиас (очевидно типично за чилйиците от тоя край немско име), 21-годишен, който … го скочи. С позволение от Ръководството. Първи скок в историята на този водопад. И то точно в ден, когато един фотоапарат или видеокамера нямаше сред кибиците, че да го овековечат. Народното българско определение за такива е лудо младо! Размина му се с няколко сучпени ребра и травма в крака, който бил чупен и съдържал някакви титанови чаркове.

Разходих се да разгледам немското архитректурно наследство на Пуерто Варас. Катедралата например е дървена реплика на точно определна немска църква в Шварцвалд. Градът малко напомня на Людериц с тая разлика, че Намибия са я колонизирали като държавна политка на мощна империя, а три десетилетия по-рано, в средата на XIX век, немците са бягали в Чили от глад.

А ние си задоволихме глада с кубинско национално ястие Roba Vieja (яхния от месо на ресни) с ориз и черен боб, плюс кускус със сирене за десерт на брега на езерото. И открихме бирата Kunstmann Torobayo – чилийски светъл ейл от пивоварната с немски корени във Валдивия.
Четете по–натататък>>>

Tags: Lago Todos Los Santos, Вилярика, Висенте Перез Розалес, водопад, Вулкан, вулкан Вилярика, вулкан Ланин, вулкан Осорно, езеро, Ел Леон, Ентре Лагос, кухен, Лаго Ранко, Лиукура, национален парк, Пангопуй, Петрохуе, Пуерто Варас, пънк, рафтинг, река, рок, стопаджии, Фолилко, Футроно, Чили

Продължаваме с пътуването на Бай Кольо до остров Бали в Индонезия. Вече прочетохме как пристигна през Истанбул, Дубай и Сингапур, а сега продължаваме със същинския остров Бали. Приятно четене:

Бали и Сингапур

част втора

Бали — слънчевият остров

Там не е трудно да си намериш водач и шофьор. Всеки, когото попиташ на улицата е с готова оферта.

Срещаме се нашия балийски приятел Ерик от коучсърфинга, който води един немец и отиваме на ресторант. Ерик го избира естествено за да не попаднем в капана на новодошлите. Там всеки ресторант който си харесаш просто му се обаждаш и ти праща кола, после те връща. Умно и удобно. Немецът е от месец там и е много наясно с острова. Ние сме в Нуса Дуа, най-южната и най-туристическа част. Истинският Бали е малко по — на север.

Улуату

От Улуату

Крадилива гадинка

Улуату — храмът на Рама,

там толкова го е харесал Бога, та е минал във друго състояние. Във въздух, Мястото наистина спира дъха със гледките си. Наистина ти се ще да се преродиш в някаква част от него. Храмът е на върха на една скала над морето. До него води парк с маймуни. Задължително си купуваме храна за маймуните, пликчета с плодове. Свещени са. Маймуните са зверски крадливи, учтиво ти обясняват да свалиш всичко лъскаво и подвижно от себе си. Това обеци, синджирчета, шноли, играчки, очила. Предупредени сме, ама български глави не увират. Брат ми се заплесва по видео филмирането на мили маймунки и една друга ловко му отмъква очилата от ръката. На мига се мята на дървото и изчезва. След минута гледам двама японци как се снимат и още една ловка маймунка му скача на рамото и му сваля очилата от носа. За това са били плодовете, за да оцелееш, гидът им веднага подхвърля банан и маймуната изпуска очилата.

Четете по–нататък>>>

Tags: Бали, Батур, Вулкан, Индокитай, Индонезия, кафе, мангуста, остров Лембоган, плаж, Рама, рафтинг, релакс, Сингапур, Танах лот, Убуд, Улуату, Харе Кришна, храм, Югоизточна Азия