Archive for the tag 'рафтинг'

апр. 15 2016

Рафтинг приключение по Струма

Днес Шени ще ни води на рафтинг. Приятно четене: Рафтинг приключение по Струма Всички хубави приключения започват спонтанно и без много предварителна подготовка и обмисляне, а резултата от тях е един единствен: много цветни и приятни емоции на квадрат 🙂 Така започна и нашето екстремно приключение. В един пролетен слънчев съботен следобед на хълм Бунарджика […]

No responses yet

май 19 2010

На рафтинг в Индия (река Каменг)

Как мислите, дали на този свят има места, които още не са открити? Може би няма, но все ми се струва, че днешният разказ е истински откривателски и пионерски (в американския смисъл). Във всеки случай ще видим как е минал първият в историята рафтинг по река Каменг в Индия. Приятно четене:

На рафтинг в Индия (река Каменг)

Ще ми разправя Дебасис от Колката, че в Индия нямало диви слонове!

А този?

Който изплува посред нощ от реката и се провря между палатките разпънати на не повече от метър една от друга, преди се скрие в привидно непроходимата джунгла. Без да закачи разпръстраните по тясната плажна ивица каяци, рафтове, такъми, неопрени и провизии.

Във всеки случай е успял да изкара акъла на спящите в най-близките до стъпките му палатки – Гай и Роб. Гай отчаяно се опитвал да се измъкне от едноместната си палатка от страната без цип, а Роб изскочил със светещ челник на главата, погледнали се със слона в очите и „балгоразумно се разотишли в противоположни посоки“. Бързешката! Ще рече, слонът е бил допълнително подразнен или уплашен, освен че е бил изненадан на обичайното си място за преплуване на реката да завари действащ къмпинг. Моята палатка беше последната в редицата нагоре по течението и спокойно би могла да бъде потъпкана цялата, ако у слона не бе надделяло джентълменското чувство и не бе заобиколил през шубраците. Гъсти, бодливи и много стръмни. Аз не бих пробвал да мина оттам даже и с мачете. Всъщност докато се разбудя и осъзная, че шумът откъм главата ми не е предизивкан от свличащи се морени, а откъм краката ми се носи глъч от разбудени и развълнувани рафтери, и изскоча да видя и аз каква е суматохата, слонът беше потънал в непрогледен марк и можеше да бъде проследен само слухово по отдалечаващите шум от пращящи клонища. Но на сутринта се отби отново да ни навести и огледа на дневна светлина. И ние – него. А дали е същият слон? Абсолютно! – твърди Гай – толкова отблизо огледах задника му, че няма как да го сбъркам.

From India 2007: Kameng First Descent

Срещата със слона се случи последната нощ на 6-дневна рафтингова експедиция, първа по рода си по река Каменг в източноиндийския щат Аруначал Прадеш. Ноември 2007. Пясъчната ивица, върху която се бяхме сместили на бивак беше първата в над 20-километров участък на пълноводно ждрело с много бързеи и никаква възможност за отстъпление. Няколко часа по-надолу скалите се разтвориха и реката се разля в широка долина по пътя си към Брахмапутра. Където ни чакаше непалският автобус да ни прибере с лодките и да потеглим обратно към цивилизацията. Шофьорът беше изключиетлно умел в работата си, но още на отиване ме удивяваше с навика си на всяко ключово кръстовище да спира точно пред указателната табела и да пита за посоките. Докато не осъзнах, че просто е неграмотен.

Четете по–нататък>>>

One response so far

мар. 02 2010

Патагония: пошо и кухен (2) – Чили

С този разказ, няколко дена след земетресението в Чили, ще се опитаме да видим как е изглеждала страната няколко седмици преди него. Разказът е продължение на новогодишното пътуване на Домосед до Патагония.

Искрено съчувстваме на близките и пожелавам здраве и късмет на чилийския народ, а на властите – да се справят със ситуацията.

Приятно четене:

Патагония: пошо и кухен

част втора

Чили

Следващия ден остана свободен за упражнение по каньонинг в парка Я(Жа)нхихуе. В резервата под вулкана Калбуко. Бавно загрях, но не се и изненадах, че тарторът на компанията, Филип, е французин. Това е техният спорт! Прекарвал си живота по каньоните през лятото – тук, а … през лятото – в Южна Франция. Много добро! Два часа randonnée aquatic със скачане и пързаляне по вирчета и въртопчета и един рапел край 35 метров водопад за десерт. Предния ден бяхме гледали водопад от площадка за снимки, но по си е друго да го видиш и пипнеш от непосредствена близост. Сред водачите имаше един Матиас (очевидно типично за чилйиците от тоя край немско име), 21-годишен, който … го скочи. С позволение от Ръководството. Първи скок в историята на този водопад. И то точно в ден, когато един фотоапарат или видеокамера нямаше сред кибиците, че да го овековечат. Народното българско определение за такива е лудо младо! Размина му се с няколко сучпени ребра и травма в крака, който бил чупен и съдържал някакви титанови чаркове.

Пуерто Варас (Puerto Varas) – Чили

Разходих се да разгледам немското архитректурно наследство на Пуерто Варас. Катедралата например е дървена реплика на точно определна немска църква в Шварцвалд. Градът малко напомня на Людериц с тая разлика, че Намибия са я колонизирали като държавна политка на мощна империя, а три десетилетия по-рано, в средата на XIX век, немците са бягали в Чили от глад.

Немска църква в Пуерто Варас (Puerto Varas) – Чили

А ние си задоволихме глада с кубинско национално ястие Roba Vieja (яхния от месо на ресни) с ориз и черен боб, плюс кускус със сирене за десерт на брега на езерото. И открихме бирата Kunstmann Torobayo – чилийски светъл ейл от пивоварната с немски корени във Валдивия.
Четете по–натататък>>>

No responses yet

Дек. 16 2009

Бали и Сингапур /част 2/: Бали – слънчевият остров

Продължаваме с пътуването на Бай Кольо до остров Бали в Индонезия. Вече прочетохме как пристигна през Истанбул, Дубай и Сингапур, а сега продължаваме със същинския остров Бали. Приятно четене:

Бали и Сингапур

част втора

Бали — слънчевият остров

Там не е трудно да си намериш водач и шофьор. Всеки, когото попиташ на улицата е с готова оферта.

Срещаме се нашия балийски приятел Ерик от коучсърфинга, който води един немец и отиваме на ресторант. Ерик го избира естествено за да не попаднем в капана на новодошлите. Там всеки ресторант който си харесаш просто му се обаждаш и ти праща кола, после те връща. Умно и удобно. Немецът е от месец там и е много наясно с острова. Ние сме в Нуса Дуа, най-южната и най-туристическа част. Истинският Бали е малко по — на север.

Улуату

От Улуату

Крадилива гадинка

Улуату — храмът на Рама,

там толкова го е харесал Бога, та е минал във друго състояние. Във въздух, Мястото наистина спира дъха със гледките си. Наистина ти се ще да се преродиш в някаква част от него. Храмът е на върха на една скала над морето. До него води парк с маймуни. Задължително си купуваме храна за маймуните, пликчета с плодове. Свещени са. Маймуните са зверски крадливи, учтиво ти обясняват да свалиш всичко лъскаво и подвижно от себе си. Това обеци, синджирчета, шноли, играчки, очила. Предупредени сме, ама български глави не увират. Брат ми се заплесва по видео филмирането на мили маймунки и една друга ловко му отмъква очилата от ръката. На мига се мята на дървото и изчезва. След минута гледам двама японци как се снимат и още една ловка маймунка му скача на рамото и му сваля очилата от носа. За това са били плодовете, за да оцелееш, гидът им веднага подхвърля банан и маймуната изпуска очилата.

Четете по–нататък>>>

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version