Archive for the tag 'Райхстаг'

юли 19 2013

В Берлин за кратко – къде, какво, как? (2): От Унтер ден Линден до Колоната на Победата и зоопарковете на Берлин

С Петър и Биляна продължаваме с обиколката на Берлин зе един уикенд. В първата част минахме от Централната гара през Алекснадерплац до Берлинската катедрала. Днес по Унтер ден Линден ще тръгнем на Запад по Унтер ден Линден към Тиргартен

Приятно четене:

 

В Берлин за кратко – къде, какво, как?

част втора

От Унтер ден Линден, през Бранденбургската врата и Райхстага до Колоната на Победата и зоопарковете на Берлин

 

Продължаваме пеш на запад от Музейния остров…

Schlossbrücke

Schlossbrücke, Берлин

 

Продължаваме по Schlossbrücke, свързващ Музейния остров с най-известния булевард в Берлин (Unter den Linden). Докато минавате по 56-метровия дворцов мост, непременно обърнете внимание на осемте статуи, които пресъздават живота на един герой от раждането до смъртта му. След преминаването на моста, започва дълъг булевард, сред който в стройни редици са засадени липови дървета.

 

Под липите (Unter den Linden)

Neue Wache, Берлин

 

 

Тук е пълно със забележителности, така че внимавайте да не ви заболи врата от въртене: започваме с

  • Двореца на принца (отляво, т. е. южната страна),
  • Историческия музей (отдясно, т. е. северната страна),
  • Новата караулна Neue Wache (отдясно, на снимката горе),
  • Градската опера (отляво),
  • Хумболтовия университет (от двете страни),
  • преминаваме покрай статуята с конника на Фредерик Велики в центъра на булеварда, след което пресичаме
  • Фридрихщрасе и Глинкащрасе и
  • започваме с консулствата – Руското (отляво), Унгарското (отдясно) и Британското (отляво).

 

Унтер ден линден (Unter den Linden), Берлин

 

 

 

Целият булевард, както и улиците наоколо са пълни с магазини за сувенири и приятни заведения, работещи до късно през нощта. Всички те обаче едва ли ще ви направят кой знае какво впечатление, когато пред вас се изправи в цялата си прелест символът на Берлин:

 

Бранденбургската врата

 Бранденбургската врата (Brandenburger Tor), Берлин

 

Когато през 1701 г. малкият град Берлин става столица на Прусия, неговите размери нарастват с главоломна скорост. През 1730 г. се налага построяването на нова крепостна стена, която можела да бъде премината през 18 различни порти. Бранденбургската врата е единствената от тях, запазена до днес. Дизайнът на портата е направен с 12 дорийски колони по прототип на Акропола в Атина, Гърция, а след построяването си е носела името Портата на света.

Quadriga – Бранденбургската врата (Brandenburger Tor), Берлин

Quadriga

 

 

 

През 1793 г. върху портата е инсталирана бронзовата квадрига (впряг от четири коня), сочеща на изток, с богинята на победата Виктория в колесницата. Дванадесет години по-късно, Наполеон нахлува в Берлин и отнася квадригата като военен трофей в Париж, а след последвалата загубата в битката при Ватерло, квадригата е върната обратно в Берлин през 1814 г. При завръщането Виктория се сдобива с пруския Железен кръст, върху който е кацнал римския орел от Карл Шинкел (на снимката горе).

Пред тази врата е триумфирала и армията на обединителя на Германия Ото фон Бисмарк, след приключването на Френско-пруската война.

По време на Втората световна война, портата е сериозно повредена, а когато през 1961 г. се изгражда Берлинската стена, разделяща града, вратата остава в ничия земя и 28 години никой не преминава през нея (строго погледнато се е намирала на територия на Източен Берлин – на около 5-6 метра от Западен – днес с плочки е изградена линията, по която е минавала границата – бел.Ст.)

Бранденбургската врата (Brandenburger Tor), Берлин

Внимание! Напускате Западен Берлин!

 

 

 

Заради нея са известните думи на Рихард Карл Фрайхер фон Вайцзекер “Германският въпрос остава отворен, докато Бранденбургската врата е затворена” и тези на Роналд Рейгън: Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, съборете тази стена!”… Когато това наистина се случва през 1989 г., Бранденбургската врата става символ на обединението. Днес портата е емблема не само на Берлин, а и на цяла нова Германия.

Върху вратата е извършен основен ремонт между 2000 и 2002 г., след което през нея повече не преминават превозни средства. Днес тя, заедно с квадригата е висока 26 m, широка е 65,5 m, а дебелината ѝ е 11 m.

Бранденбургската врата (Brandenburger Tor), Берлин

 

Парижкият площад (Pariser Platz),

на който се намира Бранденбургската врата почти винаги е пълен с туристи и предприемачи, опитващи се да изкарат някое евро от тях. Да наемете Hummer-лимузина, както и да се снимате, прегърнати от руски и американски войник едновременно или дори в дуел с Дарт Вейдър е нещо напълно обичайно за това място. Brandenburger Tor (U55, S1, S2, S25, Bus: TXL, 100, M85)

Райхстагът

След като преминете през Бранденбургската врата, свийте вдясно. Така ще видите част от сградата на Райхстага. Заобиколете я и той ще се появи пред вас в цялата си прелест:

Райхстаг, Берлин

 

 

Въпреки че Райхстагът като институция датира още от времето на Свещената Римска империя, сградата е построена след създаването на Германската империя през 1871 г., като строежът продължава между 1884 и 1894 г. Оттогава до ден днешен (с малки прекъсвания) нео-ресансовата сграда подслонява немския парламент (Бундестага). В наши дни името “Райхстаг” се отнася за сградата, а “Бундестаг” – за институцията.

През 1916 г. е добавен надписът “Dem Deutschen Volke” (“На немския народ”), като буквите били излети от претопени френски оръдия, пленени при победата във Френско-пруската война.

Пожарът в Райхстага,

извършен на 27 февруари 1933 г. изиграва голяма роля за укрепването на властта на нацистите в Германия. Той е и от особено значение за нас, българите, защото по обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани дейци на Коминтерна, включително и Георги Димитров. С аргументираната си и пламенна защитна реч (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата) Георги Димитров обръща хода на процеса. Благодарение на организираната защита на международната антифашистка общественост, комунистите са оправдани на Лайпцигския процес.

Как се е случил пожарът всъщност, не е установено и до ден днешен.

Райхстаг, Берлин

 

 

 

По време на Втората световна война, когато през 1945 г. Червената армия триумфира над Хитлер, една от най-емблематичните снимки става фотосът на руския офицер Евгени Ананиевич Халдей с войник, развял флага от Райхстага над пушека и берлинските руини.

По време на Студената война, Райхстагът остава без никакви функции, защото столицата и парламентът на Западна Германия са преместени в Бон. Куполът е премахнат през 1954 г., за да бъде издигнат нов, стъклен такъв при реконструкцията между 1995 и 1999 г. с височина 24 m и обща площ на прозорците 3000 кв. метра, символизиращ прозрачността на управлението.

През 1995 г. отново имаме българска намеса над Райхстага, но този път от коренно различен характер. Христо Владимиров Явашев (известен като “Кристó”), български художник, роден в Габрово напълно опакова сградата в сребристо фолио, заедно със съпругата си Жан-Клод. За целта използват 100 000 квадратни метра огнеупорна полипропиленова материя и 15 000 метра въжета! Опакованият Райхстаг остава така две седмици и бива видян от над 5 000 000 посетители.

Част от Райхстага е отворена за посетители, където може да се видят оригинални съветски графити, секция от тунела, запазена след пожара, мемориал и мечтата за всеки тъмен балкански търговец на вторични суровини – 8,5-метров изцяло алуминиев орел с тегло 2,5 тона.  Входът е безплатен, но се изисква предварителна резервация онлайн (чисто теоретично може да се наредите и на опашката, обаче тя е чудовищна през цялото време, така че шансовете ви са минимални без резревацията – бел.Ст.). Bundestag (U55, Bus: M85)

Тиргартен (Tiergarten)

Тиргартен (Tiergarten), Берлин

Колоната на Победата (Berliner Siegessäule), Берлин

Колоната на Победата (Berliner Siegessäule)

автор: Thomas Wolfwww.foto-tw.de, използвана съгласно CC лиценз)

 

 

На запад от Райхстага и Бранденбургската врата започва най-централният и най-големият градски парк в Берлин – Tiergarten. Някога ловен парк, днес Тиргартен е място за почивка, спортни събития като ежегодния маратон, различни паради и шествия…

По алеите на парка можете да видите колекция от различни улични лампи и да сравните уличното осветление в Брюксел, Дъблин, Лондон, Копенхаген и други големи европейски градове.

В средата на парка се извисява

Колоната на победата,

известна още като Siegessäule (на снимката горе) . Неофициалното ѝ име сред туристите е “Chick on a Stick” (“пиле на клечка”), а официалното – Großer Stern (“Голямата звезда”), тъй като пет улици се събират под формата на петолъчка в обикалящото статуята кръгово движение. Großer Stern (Bus: 100, 106, 187, N26)

67-метровата колона е построена през XIX век, за да увековечи победата на пруските войски над Дания. Във филма на Вим Вендерс “Криле на желанието”, колоната е мястото, където ангелите се срещат. Златната статуя присъства и в клипа на “Stay” на U2, а през 2008 г. Обама избра това място за речта си.

Колоната е и символ на гей-обществото в Берлин, тъй като берлинското списание с обяви за гей-запознанства се казва именно “Siegessäule”.

В Siegessäule може да се влезе, мястото е отворено ежедневно за посетители.

Още паркове и градини в Берлин

Ако случайно Tierpark ви се стори малък, препоръчваме още няколко парка и градини в Берлин, където да поразпуснете:

Ботаническа градина, Берлин

 

Снимка: © I. Haas, Botanischer Garten und Botanisches Museum Berlin-Dahlem

  • Ботаническата градина (Botanischer Garten) – върви заедно с Ботанически музей и предлага над 43 хектара с повече от 22 000 различни растителни вида (на снимката горе). Често има и различни събития като открити концерти. Стандартен билет за вход: 6 EUR. Botanischer Garten (S1, Bus: 188, N88);
  • Бритцер Гартен (Britzer Garten) – 90 хектара градинки, полянки, розички и рододендрони, сред които можете да се разхождате дори със специално влакче. Buckower Damm (Tram: M44, Bus: 181);
  • Трептов парк (Treptower Park) – мемориален парк за съветските воини, паднали в борбата за Берлин. Тихо и спокойно място, а само на метри от него се намира речната статуя Molekular Man (покрива се и от дългия тур на някои от разходките по вода). Treptower Park (S8, S9, S41, S42, S45, S46, Bus: SEV, 104, 166, 194, N94);
  • Градините на света (Gärten der Welt) – ако обичате цветята, в парк Marzahn ще откриете не само европейски, но китайски, японски и дори балийски градини. Стандартен билет: 4 EUR. Gärten der Welt (Bus 195)
  • Пауновият остров (Pfaueninsel) – остров насред Шпрее, с десетки екзотични растителни и животински видове… и да, пауни! Намира се на границата между Берлин и Потсдам и отнема над половин ден с пътя. Вход: 2 EUR. Pfaueninsel (Bus 218)

Ако и това не ви стига, може да разгледате и градините и парковете на сраслия се с Берлин град Потсдам. Както казахме, картата за транспорт важи и там. Ние обаче продължаваме от югозападния край на Tiergarten…

Зоопаркът,

ъъъ… всъщност зоопарковете!

В резултат на разделянето на Берлин от стената, днес градът има два зоопарка! Така немската столица е и на първо място в света по брой животни в зоопарк с 19 500 животни от 1500 различни вида! И двата парка имат и програма за запазване на застрашени и изчезващи видове.

 Тигър – Зоологическа градина, Берлин

Снимка: Captain Herbert

 

  • Източният парк е Tierpark: по-голям (160 хектара), има интересни изкуствени скали и водопади, както и малка част, която е безплатна за посетители. Tierpark (U5, Tram: M17, 27, 37, Bus: 296, N50).
  • Западният парк е Zoologischer Garten и както казахме, намира се в по-централната част, в югозападния край на Tiergarten. Покрива 34 хектара, има аквариум към него и е най-посещаваният зоопарк, а е и важен транспортен възел:  Zoologischer Garten (S5, S7, S46, S75, U2, U9, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Bus: M45, M46, M49, X9, X10, X34, 100, 109, 110, 200, 204, 245, 249, N1, N10, N26).

Комбиниран билет за двата зоопарка и аквариума струва 20 EUR, но имате и по-евтини варианти, възможности за отделна покупка (то си трябват 2-3 дни само за зоопарковете иначе) и отстъпки за групи, ученици, студенти и тем подобни.

 

Очаквайте продължението

 

Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

Други разкази свързани с Берлин – на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО гор

11 коментара

авг. 20 2012

Една академична стипендия в Потсдам (1): Добре дошли в Германия

Днес започваме една поредица за Потсдам – Николай ще ни разкаже за месеца прекаран в Потсдам и Берлин. Приятно четене:

 

 

Една академична стипендия в Потсдам

част първа

Добре дошли в Германия

Германия е страна, позната на много българи.

Дори и да не е ходил там, човек има досег с немската култура, изкуство и икономика. За мен тя беше свързана с духовност и гений. По тази причина избрах Германия за пост-докторантска специализация по стипендия на Германската служба за академичен  обмен (DAAD). Със сравнително слабо ниво на немски, разчитах на английския си. Предишният ми престой по подобна програма- във Виена- беше повече от резултатен: той ми помогна и в писането на дисертацията ми, и да се запозная с много бъдещи приятели. Очаквах и сега да бъде така. Щях да бъда в Германия (по-специално- Потсдам) само 1 месец, но какво от това? Предварително написал статията на английски, за която отивах там, очаквах, че ще имам повече време за пътуване из страната, както и до съседна Полша.

Излетях за Берлин на 31 май с прекачване във Виена. Бях доста напрегнат и нервен, притеснявайки се ще успея ли да се оправя съвсем сам в толкова голям град, и дали изобщо този престой ще ми бъде комфортен. Във Виена живеят много българи и там комуникацията беше лесна, но в Потсдам не можех да очаквам нещо подобно. Мислех си, че все пак съм там само за 1 месец и комуникацията няма да ми липсва толкова много. Не се оказах прав.

Берлин

ме посрещна с 18 градуса и ясно небе, но се очакваше дъжд. Първото, което ме впечатли на летище „Тегел”, бяха многобройните самолети на „Луфтханза”. Помислих си: ”Хайде, Ники, за последно чуваш българска реч на живо, в следващите 36 дни няма да имаш този късмет”. Ориентацията беше лесна, бързо намерих спирката за автобусите. Трябваше обаче да се купи карта за Берлин ABC. Това означава, че може да се разкарваш из цял Берлин, както из околните селища, от 9 ч. сутринта до 3 ч. през нощта. Картата струва 6.80 евро. Първо пробвах да си я купя от автомат, пред който един турчин даваше инструкции: слагат се само монети или банкнота от 5 евро. Аз опитах да го направя, но не се получи, машината ми изхвърли банкнотата. Купих си картата от нормално гише, на което имаше огромна опашка, която обаче се движеше с голяма скорост. Хванах автобус TXL, който се движеше през центъра на Берлин до Александерплатц. Целта ми беше да стигна до бившия Източен Берлин, където се намираше моя хостел „Генератор”.

Хостел "Генератор", Берлин

Хостел "Генератор"

На другия ден щях да потегля за Потсдам и да се настаня; днес това бе невъзможно. Туристите в автобуса се чудеха как да валидират билетите си и се наложи някой да им обясни, а аз гледах внимателно. Всичко беше доста лесно, почти като за малоумни. В сравнение с машинките в немските автобуси, нашите перфоратори са си направо мегасложни устройства. Дневната карта (Tageskarte), както и нормалният билет (einzelfahrausweiss) трябва да се валидират при първото качване на превозното средство, а ако са закупени от автомат в автобуса или трамвая, няма нужда да се валидират, защото вече имат маркирани дата, час и спирка. Слязох след 2 спирки и се прекачих на S-bahn 42 (шнелбан е градската железница). Тук е мястото да се спомене, че немците са луди по влаковете и имат гари почти навсякъде. В големите градове имат по 6-7 гари, а такива има и в много села. За сметка на това автобусите на малки разстояния (под 50-60 км) не са популярни.

S-bahn в Берлин

са социалистическо наследство и е планирано да бъдат напълно заменени с нови влакове до 2018 г. Транспортната система на Берлин все още страда от някогашното разделение на града и достъпът между двете части не е толкова лесен и удобен. За щастие, много от „призрачните” станции на метрото вече са функциониращи- това са станциите, през които са преминавали влакове от транспортната система на Западен Берлин, без да спират, понеже са били фактически на територията на Източен Берлин. Най-известната от тези станции е Фридрихщрасе. През повечето си пътувания в Берлин използвах градската железница, защото чрез нея достъпът до главните забележителности е изключително лесен- тя преминава през Олимпиящадион, Зоопарка, Шарлотенбург, Белвю, Централна гара (Hauptbahnhof, доста близо до Райхстага и Бранденбургската врата), Александерплатц. На няколко пъти се качих и на метрото (U-bahn), което е доста по-съвременно. Превозните средства като цяло не са много пълни, с малки изключения (обикновено след края на работния ден е по-натоварено, както и сутрин).

Хостелът

се намира съвсем близо до станция Ландсбергер алее. Той е на 7 етажа и има по около 50 стаи на етаж.

Постоянно влизат и излизат хора. Противно на предупрежедението на официалния сайт обаче, тук идват и групи, най-вече от младежи под 25 г. Почти всички говореха немски. Моята резервация за нощувка беше за 10 евро в стая с 4 легла; като цяло, това е един от най-евтините хостели в Берлин. „Генератор”е верига, която има хостели също така в Хамбург, Барселона и Амстердам. Настаних се в стаята си- оказах се сам засега- и хвърлих поглед върху картата на транспортната мрежа на Берлин. Целта ми беше да видя Колоната на победата (Siegeseule), Райхстага и Бранденбургската врата. Трябваше да хвана влак от Весткройц, за да стигна до Tiergarten, откъдето пеша можеше да се придвижа по маршрута си, макар и да бе нужно малко повече вървене. Весткройц и Осткройц са основни транспортни хъбове, където се засичат линии на S-bahn, U-bahn I автобуси. Смятах, че ще се справя с ориентацията на Осткройц, но не познах. Въпреки че коловозите не бяха много, аз бях леко объркан, защото постоянно идваха нови и нови влакове. След 25-минутно обикаляне по пероните, най-после се качих на S7, който се движи в желаната посока. Това е и влакът, който води към Потсдам. Стигнах до Тиргартен (Tiergarten) за около 20 минути, и, разбира се, след слизането си обърках посоката- тръгнах на запад по „17 юни”, вместо на изток. Така стигнах до Техническия университет и до площад „Ернст Ройтер”. Навън започна да вали, но това не ми правеше впечатление. Погледнах внимателно картата и разбрах грешката си. Останалото беше лесно- вървейки все на запад, преминах покрай Колоната на победата, Райхстага, Брандебургската врата, като разходката приключи при Александерплатц след около час и половина.

Колоната на победата

Колоната на победата, Берлин

Колоната на победата

 

е построена през 1863 г. Тя е един от символите на вече несъществуващият Loveparade. Сега вече можех да си представя как един милион души танцуват в ритъма на техно, хаус и транс музика в центъра на Берлин. Намира се на важен кръстопът в града, Grosse stern. За да стигнеш до нея, трябва да минеш през подлез. Този път се задоволих само да я съзерцавам отдалеч, планирайки да я посетя по-късно през юни. По пътя към Райхстага видях различни паметници, сред които тези на Бисмарк и на съветската армия. Указателни табелки сочеха краткия път към Райхстага през парка, но предпочетох по-дългия път. Дъждът се засили и доста от туристите по пътя се криеха под дърветата.

Райхстагът,

сградата, за чието подпалване през 1934 г. Хитлер обвинява българските комунисти, и която беше опакована от Кристо през 1995 г., е построен след Обединението на Германия и обявяването ѝ за империя.

Райхстагът, Берлин

Райхстагът

 

На огромните поляни пред нея човек може спокойно да си полежи или да се снима. Тук, естествено, има много туристи, голяма част от които пресичат минаващия наблизо булевард неправилно. На фасадата е изписано „На немския народ” (Dem Deutschen Volke). Огромен стъклен купол се издига върху нея, заменяйки разрушеният от бомбардировките стар такъв. От него може да се наблюдава работата на немския парламент. За да се влезе вътре, е нужна предварителна резервация в интернет (http://www.bundestag.de/htdocs_e/visits/kupp.html), а входът е безплатен. Срещу Райхстага, в западна посока, е разположено Канцлерството. До него е входът на метростанция «Бундестаг», която се помещава в много модерна сграда, която явно има и друго предназначение. На около 300 м оттук в северозападна посока се намира и Централната гара (Hauptbahnhof). Близо до сградата е минавала и Берлинската стена. На 2 срещу 3 октомври ту е проведено тържеството по случай повторното Обединение на Германия.
Вървейки малко на изток, се стига до

Бранденбургската врата,

символизираща обединен Берлин.

 

Бранденбургска врата, Берлин

Бранденбургската врата

Виждайки я първоначално, изпитах разочарование, очаквайки, че тя е доста по-голяма и разкошно декорирана. Следващите няколко пъти, в които я видях, тя изглеждаше по-величествена. Пред нея, в началото на булевард «Унтер ден линден», има множество хора във военни униформи, с които туристите се снимат; изобщо, кипи голямо оживление. Тук са посолствата на САЩ, Великобритания и Франция, а руското е на около 50 м. Има и музей на фамилията Кенеди.

Първото, което исках да видя обаче, беше хотел «Адлон», който някога мечтаех да видя на живо. Високата сграда със зелен покрив е построена отново след втората световна война и има почти същия вид като оригиналната. Булевардът е много широк и оживен, но не създава усещане за уют, каквото очаквах. Берлин все още има атмосфрата на някогашна имперска столица, сградите са величествени (бих казал грандомански) и вдъхват респект.

Повървях по „Унтер ден линден”, въпреки че бях доста гладен, а и пак заваля силен дъжд. Минах покрах Хумболдтовия университет, много красива сграда с монументи отпред на братя Хумболдт, на Момзен, на Макс Планк и на Хелмхолц. Видях

Берлинската катедрала,

интересна и величествена сграда.

 

Берлинската катедрала и ТВ-кулата

Берлинската катедрала и ТВ-кулата

Имаше още красиви сгради (църкви, музеи, театър), които бяха встрани от пътя ми и само ги мярнах за малко. Минах по моста „Либкнехт” и от него видях ГДР ресторант, оказа се, че там е и музеят на ГДР. Мостът е красив, има много скулптури по него; вижда се монументът на Фридрих Велики, както и Червеното кметство (Rotes rathaus). След моста започва т. нар. Остров на музеите, на който има множество музеи с колекции от античния свят. Тук се намира и най-известният от тях,

музей „Пергамон”

Музей Пергамон, Берлин

Продължих по булеварда и след петнадесетина минути се бях изправил пред високата 368 м Берлинска ТВ кула, някогашен символ на Източен Берлин! „Александерплатц” ми напомня много на София, а от него тръгват някои булеварди, като „Карл-Маркс-алее”, които са изцяло построени в соц стил. Не успях да видя „Часовника на света”, за съжаление, както и паметника на Маркс и Енгелс. Бях прекалено изморен и трябваше да се връщам в хостела. Затова се насочих към гарата и бързо хванах S-bahn.

Другият ден бе важен за мен, защото това щеше да бъде първата ми среща с Потсдам, градът, в който трябваше да живея през следващите 30 дни. Знаех, че този град е известен със своите дворци и с Потсдамската конференция. Влакът S7 преминава през почти целия Берлин, насочвайки се към Потсдам. Пътят е 42 минути от Централната гара, а от Осткройц беше 55 мин.

Потсдам

ме посрещна със силен дъжд. Имах късмет, че си бях приготвил две зимни блузи, с които да оцелея през целия юни. Смятайки, че лятото по тези ширини също е горещо, се бях заредил с много летни дрехи. Оказа се обаче, че тук си е съвсем нормално да вали и да е хладно през юни. Гарата е доста модерна, в сгарадата има огромен търговски комплекс. Чисто и луксозно е, но има само един банкомат. Трябваше да си изтегля от него 350 евро, за да си платя наема в студентската организация, която администрира общежитията. Офисът беше точно до гарата, намерих го лесно.

Breite Straße, Потсдам, Германия

 

 

Подписах договора за наем, който беше срочен и изтичаше автоматично, след което платих на касата и потеглих по „Брайте щрасе”, където се намираха няколко общежития и техният отговорник.  Това е улицата, която води от гарата до центъра на града. Лесно намерих отговорника, който на всичкото отгоре знаеше и английски. Той дойде с мен до моя блок, за да ми покаже стаята и да ми даде ключове. Подписах описа и се сбогувах с човека, който отиваше на почивка за 2 седмици- може би за Европейското?

Апартаментът беше около 24 кв. м.

 

Общежитие в Берлин

 

Имаше малка тоалетна с душ кабина, малък кухненски бокс и просторна стая. Разполагах с хладилник и печка с фурна. Мебелите бяха нови и без драскотина. Леглото беше широко и можеше да побере двама души. Цялата баня беше с керамика и теракот. Изобщо, изглеждаше, че няма от какво да се оплача. Докато разглеждах стаята си се натъкнах на всякаквата липса на полезни неща: одеало, възглавница, чаршафи, пердета или каквото и да било друго. Трябваше да си ги купя, защото домакинът нямал такива неща на склад! Стаята ми беше на първия етаж и отвън постоянно минаваха хора, защото зоната за велосипеди беше точно под него.

След като полежах 10 минути на огромното легло, тръгнах да търся

Бюргерамт, гражданската служба

Насочих се обаче в погрешната посока- по Цепелинщрасе, само че на юг вместо на север. Нямах карта на града, нямах и интернет, а и не обичам да разпитвам хората по улицата… Рядко ми се случва да тръгна, без даже да знам посокта, но този път рискувах и сгреших… Това ми отне поне 50 минути. Най-после видях една карта на някаква спирка и се ориентирах. Намерих лесно Ратхаус- хубава и величествена сграда. Бюргербюрото се намираше вътре, на първия етаж, намерих го още по-лесно. Изтеглих си номерче. Имаше 34 души пред мен, но минаха за около 50 минути. Аз отидох на гише 6 при една блондинка. Опитах се да заговоря на немски, доста грешно, и се оказа, че тя знае английски. Регистрацията стана бързо и лесно, тя написа всичко и после го разпечата. Вече имах адресна регистрация; сега трябваше да си открия банкова сметка, на която ДААД да преведат стипендията ми. Отказах се да го правя, защото бях твърде изморен и гладен, а и трябваше да си купувам разни вещи за стаята.

Все още не можех да проумея, че съм в Германия. За да го осъзная, ми трябваха десетина дни. Имах чувството, че всичко това е шега. Това беше така може би защото бях само за един месец, вместо за три. Така или иначе, чувствах, че съм в Германия единствено пазарувайки в супермаркетите и гледайки усмихнатите продавачки. И, разбира се, хапвайки от любимото ми плодово мляко.

 

Очаквайте продължението

Автор: Николай Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Потсдам – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

7 коментара

Older Entries »