Archive for the tag 'Райхстаг'

юли 19 2013

В Берлин за кратко – къде, какво, как? (2): От Унтер ден Линден до Колоната на Победата и зоопарковете на Берлин

С Петър и Биляна продължаваме с обиколката на Берлин зе един уикенд. В първата част минахме от Централната гара през Алекснадерплац до Берлинската катедрала. Днес по Унтер ден Линден ще тръгнем на Запад по Унтер ден Линден към Тиргартен

Приятно четене:

 

В Берлин за кратко – къде, какво, как?

част втора

От Унтер ден Линден, през Бранденбургската врата и Райхстага до Колоната на Победата и зоопарковете на Берлин

 

Продължаваме пеш на запад от Музейния остров…

Schlossbrücke

Schlossbrücke, Берлин

 

Продължаваме по Schlossbrücke, свързващ Музейния остров с най-известния булевард в Берлин (Unter den Linden). Докато минавате по 56-метровия дворцов мост, непременно обърнете внимание на осемте статуи, които пресъздават живота на един герой от раждането до смъртта му. След преминаването на моста, започва дълъг булевард, сред който в стройни редици са засадени липови дървета.

 

Под липите (Unter den Linden)

Neue Wache, Берлин

 

 

Тук е пълно със забележителности, така че внимавайте да не ви заболи врата от въртене: започваме с

  • Двореца на принца (отляво, т. е. южната страна),
  • Историческия музей (отдясно, т. е. северната страна),
  • Новата караулна Neue Wache (отдясно, на снимката горе),
  • Градската опера (отляво),
  • Хумболтовия университет (от двете страни),
  • преминаваме покрай статуята с конника на Фредерик Велики в центъра на булеварда, след което пресичаме
  • Фридрихщрасе и Глинкащрасе и
  • започваме с консулствата – Руското (отляво), Унгарското (отдясно) и Британското (отляво).

 

Унтер ден линден (Unter den Linden), Берлин

 

 

 

Целият булевард, както и улиците наоколо са пълни с магазини за сувенири и приятни заведения, работещи до късно през нощта. Всички те обаче едва ли ще ви направят кой знае какво впечатление, когато пред вас се изправи в цялата си прелест символът на Берлин:

 

Бранденбургската врата

 Бранденбургската врата (Brandenburger Tor), Берлин

 

Когато през 1701 г. малкият град Берлин става столица на Прусия, неговите размери нарастват с главоломна скорост. През 1730 г. се налага построяването на нова крепостна стена, която можела да бъде премината през 18 различни порти. Бранденбургската врата е единствената от тях, запазена до днес. Дизайнът на портата е направен с 12 дорийски колони по прототип на Акропола в Атина, Гърция, а след построяването си е носела името Портата на света.

Quadriga – Бранденбургската врата (Brandenburger Tor), Берлин

Quadriga

 

 

 

През 1793 г. върху портата е инсталирана бронзовата квадрига (впряг от четири коня), сочеща на изток, с богинята на победата Виктория в колесницата. Дванадесет години по-късно, Наполеон нахлува в Берлин и отнася квадригата като военен трофей в Париж, а след последвалата загубата в битката при Ватерло, квадригата е върната обратно в Берлин през 1814 г. При завръщането Виктория се сдобива с пруския Железен кръст, върху който е кацнал римския орел от Карл Шинкел (на снимката горе).

Пред тази врата е триумфирала и армията на обединителя на Германия Ото фон Бисмарк, след приключването на Френско-пруската война.

По време на Втората световна война, портата е сериозно повредена, а когато през 1961 г. се изгражда Берлинската стена, разделяща града, вратата остава в ничия земя и 28 години никой не преминава през нея (строго погледнато се е намирала на територия на Източен Берлин – на около 5-6 метра от Западен – днес с плочки е изградена линията, по която е минавала границата – бел.Ст.)

Бранденбургската врата (Brandenburger Tor), Берлин

Внимание! Напускате Западен Берлин!

 

 

 

Заради нея са известните думи на Рихард Карл Фрайхер фон Вайцзекер “Германският въпрос остава отворен, докато Бранденбургската врата е затворена” и тези на Роналд Рейгън: Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, съборете тази стена!”… Когато това наистина се случва през 1989 г., Бранденбургската врата става символ на обединението. Днес портата е емблема не само на Берлин, а и на цяла нова Германия.

Върху вратата е извършен основен ремонт между 2000 и 2002 г., след което през нея повече не преминават превозни средства. Днес тя, заедно с квадригата е висока 26 m, широка е 65,5 m, а дебелината ѝ е 11 m.

Бранденбургската врата (Brandenburger Tor), Берлин

 

Парижкият площад (Pariser Platz),

на който се намира Бранденбургската врата почти винаги е пълен с туристи и предприемачи, опитващи се да изкарат някое евро от тях. Да наемете Hummer-лимузина, както и да се снимате, прегърнати от руски и американски войник едновременно или дори в дуел с Дарт Вейдър е нещо напълно обичайно за това място. Brandenburger Tor (U55, S1, S2, S25, Bus: TXL, 100, M85)

Райхстагът

След като преминете през Бранденбургската врата, свийте вдясно. Така ще видите част от сградата на Райхстага. Заобиколете я и той ще се появи пред вас в цялата си прелест:

Райхстаг, Берлин

 

 

Въпреки че Райхстагът като институция датира още от времето на Свещената Римска империя, сградата е построена след създаването на Германската империя през 1871 г., като строежът продължава между 1884 и 1894 г. Оттогава до ден днешен (с малки прекъсвания) нео-ресансовата сграда подслонява немския парламент (Бундестага). В наши дни името “Райхстаг” се отнася за сградата, а “Бундестаг” – за институцията.

През 1916 г. е добавен надписът “Dem Deutschen Volke” (“На немския народ”), като буквите били излети от претопени френски оръдия, пленени при победата във Френско-пруската война.

Пожарът в Райхстага,

извършен на 27 февруари 1933 г. изиграва голяма роля за укрепването на властта на нацистите в Германия. Той е и от особено значение за нас, българите, защото по обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани дейци на Коминтерна, включително и Георги Димитров. С аргументираната си и пламенна защитна реч (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата) Георги Димитров обръща хода на процеса. Благодарение на организираната защита на международната антифашистка общественост, комунистите са оправдани на Лайпцигския процес.

Как се е случил пожарът всъщност, не е установено и до ден днешен.

Райхстаг, Берлин

 

 

 

По време на Втората световна война, когато през 1945 г. Червената армия триумфира над Хитлер, една от най-емблематичните снимки става фотосът на руския офицер Евгени Ананиевич Халдей с войник, развял флага от Райхстага над пушека и берлинските руини.

По време на Студената война, Райхстагът остава без никакви функции, защото столицата и парламентът на Западна Германия са преместени в Бон. Куполът е премахнат през 1954 г., за да бъде издигнат нов, стъклен такъв при реконструкцията между 1995 и 1999 г. с височина 24 m и обща площ на прозорците 3000 кв. метра, символизиращ прозрачността на управлението.

През 1995 г. отново имаме българска намеса над Райхстага, но този път от коренно различен характер. Христо Владимиров Явашев (известен като “Кристó”), български художник, роден в Габрово напълно опакова сградата в сребристо фолио, заедно със съпругата си Жан-Клод. За целта използват 100 000 квадратни метра огнеупорна полипропиленова материя и 15 000 метра въжета! Опакованият Райхстаг остава така две седмици и бива видян от над 5 000 000 посетители.

Част от Райхстага е отворена за посетители, където може да се видят оригинални съветски графити, секция от тунела, запазена след пожара, мемориал и мечтата за всеки тъмен балкански търговец на вторични суровини – 8,5-метров изцяло алуминиев орел с тегло 2,5 тона.  Входът е безплатен, но се изисква предварителна резервация онлайн (чисто теоретично може да се наредите и на опашката, обаче тя е чудовищна през цялото време, така че шансовете ви са минимални без резревацията – бел.Ст.). Bundestag (U55, Bus: M85)

Тиргартен (Tiergarten)

Тиргартен (Tiergarten), Берлин

Колоната на Победата (Berliner Siegessäule), Берлин

Колоната на Победата (Berliner Siegessäule)

автор: Thomas Wolfwww.foto-tw.de, използвана съгласно CC лиценз)

 

 

На запад от Райхстага и Бранденбургската врата започва най-централният и най-големият градски парк в Берлин – Tiergarten. Някога ловен парк, днес Тиргартен е място за почивка, спортни събития като ежегодния маратон, различни паради и шествия…

По алеите на парка можете да видите колекция от различни улични лампи и да сравните уличното осветление в Брюксел, Дъблин, Лондон, Копенхаген и други големи европейски градове.

В средата на парка се извисява

Колоната на победата,

известна още като Siegessäule (на снимката горе) . Неофициалното ѝ име сред туристите е “Chick on a Stick” (“пиле на клечка”), а официалното – Großer Stern (“Голямата звезда”), тъй като пет улици се събират под формата на петолъчка в обикалящото статуята кръгово движение. Großer Stern (Bus: 100, 106, 187, N26)

67-метровата колона е построена през XIX век, за да увековечи победата на пруските войски над Дания. Във филма на Вим Вендерс “Криле на желанието”, колоната е мястото, където ангелите се срещат. Златната статуя присъства и в клипа на “Stay” на U2, а през 2008 г. Обама избра това място за речта си.

Колоната е и символ на гей-обществото в Берлин, тъй като берлинското списание с обяви за гей-запознанства се казва именно “Siegessäule”.

В Siegessäule може да се влезе, мястото е отворено ежедневно за посетители.

Още паркове и градини в Берлин

Ако случайно Tierpark ви се стори малък, препоръчваме още няколко парка и градини в Берлин, където да поразпуснете:

Ботаническа градина, Берлин

 

Снимка: © I. Haas, Botanischer Garten und Botanisches Museum Berlin-Dahlem

  • Ботаническата градина (Botanischer Garten) – върви заедно с Ботанически музей и предлага над 43 хектара с повече от 22 000 различни растителни вида (на снимката горе). Често има и различни събития като открити концерти. Стандартен билет за вход: 6 EUR. Botanischer Garten (S1, Bus: 188, N88);
  • Бритцер Гартен (Britzer Garten) – 90 хектара градинки, полянки, розички и рододендрони, сред които можете да се разхождате дори със специално влакче. Buckower Damm (Tram: M44, Bus: 181);
  • Трептов парк (Treptower Park) – мемориален парк за съветските воини, паднали в борбата за Берлин. Тихо и спокойно място, а само на метри от него се намира речната статуя Molekular Man (покрива се и от дългия тур на някои от разходките по вода). Treptower Park (S8, S9, S41, S42, S45, S46, Bus: SEV, 104, 166, 194, N94);
  • Градините на света (Gärten der Welt) – ако обичате цветята, в парк Marzahn ще откриете не само европейски, но китайски, японски и дори балийски градини. Стандартен билет: 4 EUR. Gärten der Welt (Bus 195)
  • Пауновият остров (Pfaueninsel) – остров насред Шпрее, с десетки екзотични растителни и животински видове… и да, пауни! Намира се на границата между Берлин и Потсдам и отнема над половин ден с пътя. Вход: 2 EUR. Pfaueninsel (Bus 218)

Ако и това не ви стига, може да разгледате и градините и парковете на сраслия се с Берлин град Потсдам. Както казахме, картата за транспорт важи и там. Ние обаче продължаваме от югозападния край на Tiergarten…

Зоопаркът,

ъъъ… всъщност зоопарковете!

В резултат на разделянето на Берлин от стената, днес градът има два зоопарка! Така немската столица е и на първо място в света по брой животни в зоопарк с 19 500 животни от 1500 различни вида! И двата парка имат и програма за запазване на застрашени и изчезващи видове.

 Тигър – Зоологическа градина, Берлин

Снимка: Captain Herbert

 

  • Източният парк е Tierpark: по-голям (160 хектара), има интересни изкуствени скали и водопади, както и малка част, която е безплатна за посетители. Tierpark (U5, Tram: M17, 27, 37, Bus: 296, N50).
  • Западният парк е Zoologischer Garten и както казахме, намира се в по-централната част, в югозападния край на Tiergarten. Покрива 34 хектара, има аквариум към него и е най-посещаваният зоопарк, а е и важен транспортен възел:  Zoologischer Garten (S5, S7, S46, S75, U2, U9, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Bus: M45, M46, M49, X9, X10, X34, 100, 109, 110, 200, 204, 245, 249, N1, N10, N26).

Комбиниран билет за двата зоопарка и аквариума струва 20 EUR, но имате и по-евтини варианти, възможности за отделна покупка (то си трябват 2-3 дни само за зоопарковете иначе) и отстъпки за групи, ученици, студенти и тем подобни.

 

Очаквайте продължението

 

Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

Други разкази свързани с Берлин – на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО гор

11 коментара

авг. 20 2012

Една академична стипендия в Потсдам (1): Добре дошли в Германия

Днес започваме една поредица за Потсдам – Николай ще ни разкаже за месеца прекаран в Потсдам и Берлин. Приятно четене:

 

 

Една академична стипендия в Потсдам

част първа

Добре дошли в Германия

Германия е страна, позната на много българи.

Дори и да не е ходил там, човек има досег с немската култура, изкуство и икономика. За мен тя беше свързана с духовност и гений. По тази причина избрах Германия за пост-докторантска специализация по стипендия на Германската служба за академичен  обмен (DAAD). Със сравнително слабо ниво на немски, разчитах на английския си. Предишният ми престой по подобна програма- във Виена- беше повече от резултатен: той ми помогна и в писането на дисертацията ми, и да се запозная с много бъдещи приятели. Очаквах и сега да бъде така. Щях да бъда в Германия (по-специално- Потсдам) само 1 месец, но какво от това? Предварително написал статията на английски, за която отивах там, очаквах, че ще имам повече време за пътуване из страната, както и до съседна Полша.

Излетях за Берлин на 31 май с прекачване във Виена. Бях доста напрегнат и нервен, притеснявайки се ще успея ли да се оправя съвсем сам в толкова голям град, и дали изобщо този престой ще ми бъде комфортен. Във Виена живеят много българи и там комуникацията беше лесна, но в Потсдам не можех да очаквам нещо подобно. Мислех си, че все пак съм там само за 1 месец и комуникацията няма да ми липсва толкова много. Не се оказах прав.

Берлин

ме посрещна с 18 градуса и ясно небе, но се очакваше дъжд. Първото, което ме впечатли на летище „Тегел”, бяха многобройните самолети на „Луфтханза”. Помислих си: ”Хайде, Ники, за последно чуваш българска реч на живо, в следващите 36 дни няма да имаш този късмет”. Ориентацията беше лесна, бързо намерих спирката за автобусите. Трябваше обаче да се купи карта за Берлин ABC. Това означава, че може да се разкарваш из цял Берлин, както из околните селища, от 9 ч. сутринта до 3 ч. през нощта. Картата струва 6.80 евро. Първо пробвах да си я купя от автомат, пред който един турчин даваше инструкции: слагат се само монети или банкнота от 5 евро. Аз опитах да го направя, но не се получи, машината ми изхвърли банкнотата. Купих си картата от нормално гише, на което имаше огромна опашка, която обаче се движеше с голяма скорост. Хванах автобус TXL, който се движеше през центъра на Берлин до Александерплатц. Целта ми беше да стигна до бившия Източен Берлин, където се намираше моя хостел „Генератор”.

Хостел "Генератор", Берлин

Хостел "Генератор"

На другия ден щях да потегля за Потсдам и да се настаня; днес това бе невъзможно. Туристите в автобуса се чудеха как да валидират билетите си и се наложи някой да им обясни, а аз гледах внимателно. Всичко беше доста лесно, почти като за малоумни. В сравнение с машинките в немските автобуси, нашите перфоратори са си направо мегасложни устройства. Дневната карта (Tageskarte), както и нормалният билет (einzelfahrausweiss) трябва да се валидират при първото качване на превозното средство, а ако са закупени от автомат в автобуса или трамвая, няма нужда да се валидират, защото вече имат маркирани дата, час и спирка. Слязох след 2 спирки и се прекачих на S-bahn 42 (шнелбан е градската железница). Тук е мястото да се спомене, че немците са луди по влаковете и имат гари почти навсякъде. В големите градове имат по 6-7 гари, а такива има и в много села. За сметка на това автобусите на малки разстояния (под 50-60 км) не са популярни.

S-bahn в Берлин

са социалистическо наследство и е планирано да бъдат напълно заменени с нови влакове до 2018 г. Транспортната система на Берлин все още страда от някогашното разделение на града и достъпът между двете части не е толкова лесен и удобен. За щастие, много от „призрачните” станции на метрото вече са функциониращи- това са станциите, през които са преминавали влакове от транспортната система на Западен Берлин, без да спират, понеже са били фактически на територията на Източен Берлин. Най-известната от тези станции е Фридрихщрасе. През повечето си пътувания в Берлин използвах градската железница, защото чрез нея достъпът до главните забележителности е изключително лесен- тя преминава през Олимпиящадион, Зоопарка, Шарлотенбург, Белвю, Централна гара (Hauptbahnhof, доста близо до Райхстага и Бранденбургската врата), Александерплатц. На няколко пъти се качих и на метрото (U-bahn), което е доста по-съвременно. Превозните средства като цяло не са много пълни, с малки изключения (обикновено след края на работния ден е по-натоварено, както и сутрин).

Хостелът

се намира съвсем близо до станция Ландсбергер алее. Той е на 7 етажа и има по около 50 стаи на етаж.

Постоянно влизат и излизат хора. Противно на предупрежедението на официалния сайт обаче, тук идват и групи, най-вече от младежи под 25 г. Почти всички говореха немски. Моята резервация за нощувка беше за 10 евро в стая с 4 легла; като цяло, това е един от най-евтините хостели в Берлин. „Генератор”е верига, която има хостели също така в Хамбург, Барселона и Амстердам. Настаних се в стаята си- оказах се сам засега- и хвърлих поглед върху картата на транспортната мрежа на Берлин. Целта ми беше да видя Колоната на победата (Siegeseule), Райхстага и Бранденбургската врата. Трябваше да хвана влак от Весткройц, за да стигна до Tiergarten, откъдето пеша можеше да се придвижа по маршрута си, макар и да бе нужно малко повече вървене. Весткройц и Осткройц са основни транспортни хъбове, където се засичат линии на S-bahn, U-bahn I автобуси. Смятах, че ще се справя с ориентацията на Осткройц, но не познах. Въпреки че коловозите не бяха много, аз бях леко объркан, защото постоянно идваха нови и нови влакове. След 25-минутно обикаляне по пероните, най-после се качих на S7, който се движи в желаната посока. Това е и влакът, който води към Потсдам. Стигнах до Тиргартен (Tiergarten) за около 20 минути, и, разбира се, след слизането си обърках посоката- тръгнах на запад по „17 юни”, вместо на изток. Така стигнах до Техническия университет и до площад „Ернст Ройтер”. Навън започна да вали, но това не ми правеше впечатление. Погледнах внимателно картата и разбрах грешката си. Останалото беше лесно- вървейки все на запад, преминах покрай Колоната на победата, Райхстага, Брандебургската врата, като разходката приключи при Александерплатц след около час и половина.

Колоната на победата

Колоната на победата, Берлин

Колоната на победата

 

е построена през 1863 г. Тя е един от символите на вече несъществуващият Loveparade. Сега вече можех да си представя как един милион души танцуват в ритъма на техно, хаус и транс музика в центъра на Берлин. Намира се на важен кръстопът в града, Grosse stern. За да стигнеш до нея, трябва да минеш през подлез. Този път се задоволих само да я съзерцавам отдалеч, планирайки да я посетя по-късно през юни. По пътя към Райхстага видях различни паметници, сред които тези на Бисмарк и на съветската армия. Указателни табелки сочеха краткия път към Райхстага през парка, но предпочетох по-дългия път. Дъждът се засили и доста от туристите по пътя се криеха под дърветата.

Райхстагът,

сградата, за чието подпалване през 1934 г. Хитлер обвинява българските комунисти, и която беше опакована от Кристо през 1995 г., е построен след Обединението на Германия и обявяването ѝ за империя.

Райхстагът, Берлин

Райхстагът

 

На огромните поляни пред нея човек може спокойно да си полежи или да се снима. Тук, естествено, има много туристи, голяма част от които пресичат минаващия наблизо булевард неправилно. На фасадата е изписано „На немския народ” (Dem Deutschen Volke). Огромен стъклен купол се издига върху нея, заменяйки разрушеният от бомбардировките стар такъв. От него може да се наблюдава работата на немския парламент. За да се влезе вътре, е нужна предварителна резервация в интернет (http://www.bundestag.de/htdocs_e/visits/kupp.html), а входът е безплатен. Срещу Райхстага, в западна посока, е разположено Канцлерството. До него е входът на метростанция «Бундестаг», която се помещава в много модерна сграда, която явно има и друго предназначение. На около 300 м оттук в северозападна посока се намира и Централната гара (Hauptbahnhof). Близо до сградата е минавала и Берлинската стена. На 2 срещу 3 октомври ту е проведено тържеството по случай повторното Обединение на Германия.
Вървейки малко на изток, се стига до

Бранденбургската врата,

символизираща обединен Берлин.

 

Бранденбургска врата, Берлин

Бранденбургската врата

Виждайки я първоначално, изпитах разочарование, очаквайки, че тя е доста по-голяма и разкошно декорирана. Следващите няколко пъти, в които я видях, тя изглеждаше по-величествена. Пред нея, в началото на булевард «Унтер ден линден», има множество хора във военни униформи, с които туристите се снимат; изобщо, кипи голямо оживление. Тук са посолствата на САЩ, Великобритания и Франция, а руското е на около 50 м. Има и музей на фамилията Кенеди.

Първото, което исках да видя обаче, беше хотел «Адлон», който някога мечтаех да видя на живо. Високата сграда със зелен покрив е построена отново след втората световна война и има почти същия вид като оригиналната. Булевардът е много широк и оживен, но не създава усещане за уют, каквото очаквах. Берлин все още има атмосфрата на някогашна имперска столица, сградите са величествени (бих казал грандомански) и вдъхват респект.

Повървях по „Унтер ден линден”, въпреки че бях доста гладен, а и пак заваля силен дъжд. Минах покрах Хумболдтовия университет, много красива сграда с монументи отпред на братя Хумболдт, на Момзен, на Макс Планк и на Хелмхолц. Видях

Берлинската катедрала,

интересна и величествена сграда.

 

Берлинската катедрала и ТВ-кулата

Берлинската катедрала и ТВ-кулата

Имаше още красиви сгради (църкви, музеи, театър), които бяха встрани от пътя ми и само ги мярнах за малко. Минах по моста „Либкнехт” и от него видях ГДР ресторант, оказа се, че там е и музеят на ГДР. Мостът е красив, има много скулптури по него; вижда се монументът на Фридрих Велики, както и Червеното кметство (Rotes rathaus). След моста започва т. нар. Остров на музеите, на който има множество музеи с колекции от античния свят. Тук се намира и най-известният от тях,

музей „Пергамон”

Музей Пергамон, Берлин

Продължих по булеварда и след петнадесетина минути се бях изправил пред високата 368 м Берлинска ТВ кула, някогашен символ на Източен Берлин! „Александерплатц” ми напомня много на София, а от него тръгват някои булеварди, като „Карл-Маркс-алее”, които са изцяло построени в соц стил. Не успях да видя „Часовника на света”, за съжаление, както и паметника на Маркс и Енгелс. Бях прекалено изморен и трябваше да се връщам в хостела. Затова се насочих към гарата и бързо хванах S-bahn.

Другият ден бе важен за мен, защото това щеше да бъде първата ми среща с Потсдам, градът, в който трябваше да живея през следващите 30 дни. Знаех, че този град е известен със своите дворци и с Потсдамската конференция. Влакът S7 преминава през почти целия Берлин, насочвайки се към Потсдам. Пътят е 42 минути от Централната гара, а от Осткройц беше 55 мин.

Потсдам

ме посрещна със силен дъжд. Имах късмет, че си бях приготвил две зимни блузи, с които да оцелея през целия юни. Смятайки, че лятото по тези ширини също е горещо, се бях заредил с много летни дрехи. Оказа се обаче, че тук си е съвсем нормално да вали и да е хладно през юни. Гарата е доста модерна, в сгарадата има огромен търговски комплекс. Чисто и луксозно е, но има само един банкомат. Трябваше да си изтегля от него 350 евро, за да си платя наема в студентската организация, която администрира общежитията. Офисът беше точно до гарата, намерих го лесно.

Breite Straße, Потсдам, Германия

 

 

Подписах договора за наем, който беше срочен и изтичаше автоматично, след което платих на касата и потеглих по „Брайте щрасе”, където се намираха няколко общежития и техният отговорник.  Това е улицата, която води от гарата до центъра на града. Лесно намерих отговорника, който на всичкото отгоре знаеше и английски. Той дойде с мен до моя блок, за да ми покаже стаята и да ми даде ключове. Подписах описа и се сбогувах с човека, който отиваше на почивка за 2 седмици- може би за Европейското?

Апартаментът беше около 24 кв. м.

 

Общежитие в Берлин

 

Имаше малка тоалетна с душ кабина, малък кухненски бокс и просторна стая. Разполагах с хладилник и печка с фурна. Мебелите бяха нови и без драскотина. Леглото беше широко и можеше да побере двама души. Цялата баня беше с керамика и теракот. Изобщо, изглеждаше, че няма от какво да се оплача. Докато разглеждах стаята си се натъкнах на всякаквата липса на полезни неща: одеало, възглавница, чаршафи, пердета или каквото и да било друго. Трябваше да си ги купя, защото домакинът нямал такива неща на склад! Стаята ми беше на първия етаж и отвън постоянно минаваха хора, защото зоната за велосипеди беше точно под него.

След като полежах 10 минути на огромното легло, тръгнах да търся

Бюргерамт, гражданската служба

Насочих се обаче в погрешната посока- по Цепелинщрасе, само че на юг вместо на север. Нямах карта на града, нямах и интернет, а и не обичам да разпитвам хората по улицата… Рядко ми се случва да тръгна, без даже да знам посокта, но този път рискувах и сгреших… Това ми отне поне 50 минути. Най-после видях една карта на някаква спирка и се ориентирах. Намерих лесно Ратхаус- хубава и величествена сграда. Бюргербюрото се намираше вътре, на първия етаж, намерих го още по-лесно. Изтеглих си номерче. Имаше 34 души пред мен, но минаха за около 50 минути. Аз отидох на гише 6 при една блондинка. Опитах се да заговоря на немски, доста грешно, и се оказа, че тя знае английски. Регистрацията стана бързо и лесно, тя написа всичко и после го разпечата. Вече имах адресна регистрация; сега трябваше да си открия банкова сметка, на която ДААД да преведат стипендията ми. Отказах се да го правя, защото бях твърде изморен и гладен, а и трябваше да си купувам разни вещи за стаята.

Все още не можех да проумея, че съм в Германия. За да го осъзная, ми трябваха десетина дни. Имах чувството, че всичко това е шега. Това беше така може би защото бях само за един месец, вместо за три. Така или иначе, чувствах, че съм в Германия единствено пазарувайки в супермаркетите и гледайки усмихнатите продавачки. И, разбира се, хапвайки от любимото ми плодово мляко.

 

Очаквайте продължението

Автор: Николай Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Потсдам – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

7 коментара

май 28 2012

Германия и Полша – за 11 дни и 5147 км

Днес, мили деца, ще направим една голяяяяма обиколка от Бавария, през цяла Германия и Полша с кола, Наш водач ще бъде Любо и … помнете от мен: ако искате доволни девойки, не ги водете нито в концлагер, нито им показвайте кораби. Но, ако искате да видите света – не се съобразявайте 🙂

Приятно четене:

По пътя: Германия и Полша

за 11 дни и 5147 км

След дълго чакане най-после дойдоха и тазгодишните великденски празници, които в комбинация с малко отпуска дават чудесна възмойност за някое по-далечно пътуване, а в нашия случай това беше обиколка из Германия и Полша за 11 дни. Последните 14 дена преди пътуването буквално ги броих един по един. Толкова бях „мухлясал“ в София. Само дето не си ги задрасквах в календарче, както правеха войниците в казармата. И така в ранната утрин (около 4:00 ч) на 13.04 4-ма човека и верния автомобил поехме в

посока Мюнхен.

Това беше крайната точка за деня. Още на сръбската граница вкиснат та чак прокиснал митничар се опита да помрачи доброто настроение. Най-нагло се заяждаше. Говореше като неадекватен и или си беше сръбнал рано-рано, или беше абстилентен и неистово му се щеще да си сръбне. Искаше всичкия багаж навън, а подреждането му отне около 30 мин, за да се събере и кърфица нямаше къде да падне. Накрая като видя колко много чанти са го домързя да си извади ръцете от джобовете и каза: „Хаиде“ махайки с ръка. Абе пълен идиот. Нищо не провери, ама само да се заяжда. Прехода през Сърбия беше обичайния транзит, а на границата с Унгария беше същински ужас. Не бях висял толкова в задръстване на граница никога. Близо 3 часа ни отне да минем и времето бая напредна, а до Мюнхен имаше още много. Добре, че предстояха само магистрали до там.

Унгария мина бързо и дойде ред на Австрия.

В последните 2 страни правят впечатление многото вятърни генератори, които са пръснати около пътя. Вече привечер подминаваме Залцбург, който за жалост отпадна от програмата поради липса на време, но нищо за другия път. От Залцбург до Мюнхен не е много и вече се вижда края на днешния транзит. В 22:00 ч паркирах в подземния паркинг на хотела след 1447 км. Интересно, но точно в толкова бях отбелязал, че ще пристигнем. На рецепцията ни посрещна българска реч. Момче от Варна, което работи тук. Е, не е учудващо. Все пак бая сънародници работят тук.

Ден 2

Денят беше изцяло посветен на

Мюнхен и неговите забележителности

Мюнхен, кметството

Времето беше мрачно и от време на време пръскаше, но какво да се прави. Първо отидохме до централния площад с кметството, откъдето общо взето всички тръгват. После

Английската градина,

която по време на нашия престой си беше просто един чист и приятен парк с лебеди и тучни ливадки (нямаше някакви цветни градини). Това е чудесно място за спортуване в големия град и хората активно тичаха.

След парка беше ред на

Deutsches Museum.

За мен това веше най-хубавия музей, който съм виждал някога. За тук трябва минимум половин ден, но за жалост ние имахме само 2 часа, защото затвориха. Музеят е като един малък град, разделен на отделни секции, които от своя страна са обвързани с различни сфери на науката. Има експозиции от отминали епохи до модерни двигатели, самолети и космически сувалки. Даже имаше изложена и една лунна количка. Каквото и да кажа ще е само бледо описание на това,което може да се види там. Горещо го препоръчвам и цената е нормална 8 евро като за ученици и студенти има намаление. След музея отидохме до

статуята на „The walking man“,

която е символ на просперитета. Статуята няма пол или някакви отличителни черти. Просто висока, колкото сграда бяла фигура.

The walking man, Мюнхен

The walking man

Близо до нея има и някаква триумфална арка, която така и не разбрах каква е. Вечерта взехме по една немска бира и се върнахме в хотела. Странно ми беше, че не видях на нито едно място да продават вурстове и да се лее бира. Очаквах да видя това точно в Мюнхен, а и отчасти свързвам града с това. Вярно беше хладно, но също така беше вече средата на април и имаше не малко хора.

Ден 3

През този ден първо отидохме да видим

стадиона на Байерн Мюнхен – Алианц Арена

и после се отправихме в

посока Fuessen,

до който се намира прочутия баварски

замък Нойшванщайн

Времето хич не беше обещаващо. На паркинга пред замъка имаше няколко български коли. И други са се възползвали от няколкото почивни дни. Замъка действително е впечатляващ и отвътре и отвън. Само дето в по-хубаво време би изглеждал още по-добре. С тази мъгла беше някак прекалено сив, а от едната страна бяха наредили и едно скеле. Абе не беше за гледане от тази страна. Замислих се, че обвинявали краля, построил замъка за това, че е разорил държавата, построявайки това чудо на чудесата, но пък сега той пълно хазаната с милиони всяка година от туризъм. Има един мост на около 15 мин пеша, който е оснавната наблюдателница за хубава панорама към замъка и всички отиват да снимат, както направихме и ние. Казва се „Marienbruecke“. При добро желание може да се разгледа и другия замък в района, който е на съседния хълм. Името му беше нещо от рода на – Хохеншвангау. Той е по-малък от главния, но е симпатичен. Ако някой разполага с цял ден може би е по-добре да разгледа първо този и после големия замък. След замъците последва разходка из малкото спретнато

градче Фюсен

Приятно и спокойно място, което може да се опише само с една дума – идилия. Нощувката беше в един страхотен хостел – изключително чист и на много добра цена. Рецепциониста също беше голям фен. Не мога да не му направя реклама – House LA се казва. Все пак, ако някой отиде натам ще му е от полза.

Ден 4

Сутринта се събуждам и какво да видя – вали обилен сняг. Все още с премрежен поглед си мисля, че сънувам, но уви това е истината. Поглеждам през прозореца и виждам два пръста сняг върху колата. Това се казва изненада. Типично за Алпите. След бърза закуска и разриване на снега се отправяме в посока Хамбург със спирка в китното градче

Бамберг

До Хамбург през Бамберг са около 900 км, което за немските пътища си е направо нищо. Снегът спря чак на 50 км от Фюсен като премина в дъжд, който пък спря след още 200 км на север. Единственото, което знам за Бамберг е, че е бил столица на Романската империя и това е. (Авторът изглежда се заблуждава. Бамберг е временно седалище на баварското правителство, докато Мюнхен е бил превзет от т.н. Баварска съветска република след Първата световна война – бел.Ст.) Забележителното е в стария център. Стари традиционни къщурки, река със старинни мостове и може би символа на града – сградата на старото кметство, която се намира на един от мостовете над самата река.

Бамберг, Германия

Много е интересно. Само времето да беше малко по-топло и човек може да си прекара чудесно, разхождайки се по тесните улички и наслаждавайки се на приказната архитектура. На мен ми напомня за Брюж или Страсбург (старата част).

Бамберг, Германия

Бамберг, Германия

Извън пределите на старата част, Бамберг се оказа не много малко градче, както очаквахме. Прекарахме няколко часа в градчето и продължихме към Хамбург. Направи ми впечатление

стилът на каране на германците

Летят с 200 и кусор км/ч и то почти всички – от по-старите фиатчета до новите поршета. Който с колкото може с толкова кара, но… тук има едно голямо НО. Има ли знак, че на пътя се извършват ремонтни дейности макар и само едната лента да е затворена и да има още 2 или 3 свободни всички се нареждат в колона и си карат с 80 км/ч. Независимо дали има камион или автобус отпред, въпреки че има свободно място за изпреварване никой не го прави. Това ме озадачи. В продължение на километри си кретат най-кротко. Отстрани има информативни знаци колко остава до края на ремонта, за да знае немеца кога пак може да се изправи на педала за газта. И така въпреки липсата на ограничения на скоростта, културата е много на ниво. Освен това са отстъпчиви на пътя, за разлика от поляците, както ще стане дума по-нататък.

В

Хамбург

пристигнахме вечерта около 21:00 ч. Това е вторият по големина град в Германия след столицата, а трети е Мюнхен. Без да сме го планирали ги подкарахме в обратен ред по големина. Както пише в пътеводителя на National Geographic за Германия тук са концентрирани най-богатите германци.

Аз още с влизането в града имах чувството, че съм в друга държава. Може би в Холандия, заради многото канали, а имаше и нещо, което напомня за Скандинавия. При влизане в града се вижда пристанището и товарните докове. Всичко е толкова мащабно. Хиляди контейнери се товарят, разтоварват или чакат. За момент се усетих, че се захласнах и набързо се осъзнах, че трябва да си гледам пътя. Точно в този момент влязохме в много дълъг тунел, който минава под водата и като излезеш се озоваваш в съвсем друга част от града, където няма и помен от кораби. Хотела го намираме лесно благодарение на ГПС-а. Намира се близо до метро-станция. Има и голям магазин наблизо, а паркирането на улицата пред хотела е безплатно. Супер! Настанихме се и тръгнахме на разходка из нощен Хамбург, която не продължи дълго и се върнахме в хотела.

Ден 5

Хамбург ни очаква! Времето е обещаващо!

Най-после малко повече слънце! Хващаме железницата и за 10 мин сме в центъра. Обиколката започна от пристанището, където имаше струпване на най-различни по големина и вид кораби. Беше като музей на открито. Оттам през многобройните канали се добрахме до центъра.

Хамбург, ГерманияХамбург, Германия

Архитектурата е характерна и много различна от южна Германия. Всичко е с тухли, които създават усещане за автентичност, а многото канали напомнят за Венеция. Нашата групичка се състоеше от две момчета и две момичета. На мен и на Краси много ни хареса града, а момичетата Деси и Ирина не бяха особено очаровани.

Хамбург, Германия

Хамбург, Германия

След като пребродихме центъра решихме да се насочим към

квартал Санкт Паули със своята скандална улица на „Червените фенери“,

която е втората най-известна след тази в Амстердам. Още с влизанеро в квартала започнаха да се появяват еротични кафенета и видеотеки та дори има и музей на еротичното изкуство. Самата уличка е съвсем малка и е заградена от двете страни с метални огради, в които има пролуки,но е забранено да влизат други жени. Казаха ни, че ако някоя жена дръзне да влезе често се случвало да я полеят с вода. Та разходихме се само с Краси да видим за какво става въпрос.Като цяло имаше доста екземпляри, които направо се бяха обезобразили от операции и корекции. Вечерта се разходихме из едно студентско кварталче с идеята да ядем нещо от местната кухня, но цените някак си бяха в пъти над нашите и се отказахме. По 2 се понася, ама повече хайде няма нужда.

Ден 6

Сутринта натоварихме пак багажа и се отправихме в посока

Любек

Любек, Германия

Града е известен с производството на първокласен марципан. Рай за очите на девойките. (Очевдино, ако искате да впечатлите девойка, покажете ѝ шоколад, марципан или нещо на свещи, но не ѝ показвайте параходи или танкове. Те не ги разбират параходите и танковете 😉 – бел.Ст.)

За Любек мога да кажа само хубави неща, но няма какво да се впускам в излишни описания при положение, че Гугъл знае по-добре от мен. Но за всеки, който се чуди дали да дойде тук, отговора е твърдо ДА.

Любек, Германия

На 25 км на север от града се излиза на Балтийско море. Ние го направихме, отивайки до

градчето Ниендорф

То се оказа малко курортно градче, в което се готвеха за предстоящия сезон. Тук за първи път се насладихме на чудни немски вурстове на брега на Балтийско море. Беше много приятно. Никакви хора по плажа, а само няколко заека изскачаха от близките храсти удряха по един спринт и пак се криеха. Направи ми впечатление още в Мюнхен, че зайците в Германия са като нашите улични кучета. Само не знам къде се крият в големите градове и как оцеляват. Тук да са, ще са ги изяли до крак. В Ниендорф имаше малко заливче с рибарски лодки, а архитехтурата беше скандинавска. Датската граница беше на около 160 км по суша и на много по малко по вода. За момент ми се прииска да мръднем и натам, ама ще е едно препускане и няма голям смисъл. Ако имаше цял ден на разположение да, ама нямаше. В късния следобед след приятното прекарване в Ниендорф се отправихме към

Берлин,

който беше на 200 и няколко километра от тук. В Берлин пристигнахме малко преди да се стъмни и отседнахме при приятели. Без да губим време се отправихме на нощна разходка из града.

Бранденбургската врата, БерлинБерлин

Бранденбургската порта и Райхстага

позираха добре за нощни снимки и те станаха сполучливи. И така от мотане замалко да изпуснем последното метро. Пък и имаше ремонти, затворени участъци от железницата, но извадихме късмет и към 1:00 ч се прибрахме. В Берлин метрото е много интересно. С един билет можеш да смениш колкото си искаш влакчета, но само в едната посока. Тръгнеш ли на обратно ти трябва нов билет.

Ден 7

Сутринта тръгнахме с влака до

Потсдам

и известните градини и замъци. За наш късмет влака се развали и хубаво си почакахме докато го избутат до следващата гара и да преорганизират движението на друг коловоз. Всъщност самата преорганизация стана мигновено. Позабавихме се малко, но поне денят се очертаваше да е с чудесно време. Все още беше ранна пролет и градините не бяха в цялата си прелест, но въпреки това беше достатъчно хубаво, че да си заслужава. Като цяло мястото прилича на един огромен парк с градини и тук там някои старинни сгради, които аз лично не бих нарекъл замъци. Интересна беше китайската чайна, която беше опасана с ниска оградка и ако някой се осмелеше да се приближи и да я прескочи, веднага се включваше аларма. Добре са го измислили, защото ако всеки ходеше да пипа нямаше да е толкова лъскава. Другото интересно в Потсдам е стария център, който може да се преброди за 30 минути на връщане към гарата. Оттам с влака по обратния път се озовахме обратно в Берлин на централната гара, която беше наскоро модернизирана. Доста добре изглеждаше. И така след порция вкусни вурстове бяхме готови за

дневна разходка из Берлин

Като за начало поседнахме на ливадата пред

Райхстага,

както много други хора.

Райхстаг, Берлин

Много е приятно там. После по каналния ред отидохме и до

Бранденбургската врата,

за да я видим и по светло. Обичайните тълпи и лудница бяха налице. Оттам тръгнахме из парка, който започваше близо до “портата“ и стигнахме до зоологическата градина, която знам, че е много хубава, но нямаше време. Оттам обратно в центъра и близо до Берлинската катедрала се отдадохме на студена немска бира на пейка до един от каналите в града.

Берлинската катедрала (Berliner Dom)

Там това си е традиция и всичко живо пие бира като за световно. От най-засуканата мадама до най-запуснатия пияница. Всички буквално се наливат, съдейки по празните бутилки, които се търкалят наоколо и по това, което видях. След бирата се прибрахме. Берлин определено ми хареса. Видях и някакъв уют и спокойствие в града, които рядко съм усещал в други градове от ранга му. Повечето са на пръв поглед вечно забързани и дори може би враждебни, но това е въпрос на личен усет.

Ден 8

След прилично мотане и пазаруване на немски хранителни стоки и бира, потеглихме в посока Варшава. В интерес на истината попълнихме всички дупки от освободилото се пространство в багажника с немска бира за подарък и за лична консумация.

От Берлин до полската граница

е близо – около 100 км, а от там чисто нова магистрала води до

град Лодз,

който е на 80 км от столицата. Ние обаче кривнахме през едни села на път за град Волщин, за да изненадаме едни полски приятели с визитата си. Минаването през полските села си беше интересно. Приличат на българските, но нямаше никакви порутени къщи. В град Волщин освен срещата с приятели, разгледахме и жп гарата, която е една от най-старите в страната. Имаше много антични локомотиви и дори въртяща се платформа, на която да се качват локомотивите и да им се обръща посоката. Всичко беше много автентично, но времето бая напредна и беше време да продължаваме към Варшава, до която имаше още около 350 км, а часа беше вече към 20:00.

И така до град Лодз всичко е ОК, ама оттам като се почнаха едни села, едни светофари, хиляди камиони и много натоварен трафик, въпреки късния час. Направо е безумно между двата им най-големи града пътя да е такъв, но си има логично обяснение за това. Като попитах след време поляци защо е така, те казаха, че за да построят магистрала макар и за такова кратко разстояние трябва да обезщетят много хора и то с изключително големи суми. А друг е въпроса, че никой поляк не искал да си продава земята, защото от земеделие си живее доста добре. Как да ги упрекнеш хората? По късна доба – около 12:00 ч паркирах на улицата прад апартамента, който бяхме наели за вечерта. Лошото беше, че хазяина не беше тук и трябваше да го чакаме да ни даде ключа, и то стана никое време. Иначе апартамента беше супер луксозен за парите. Направо идеално място и напълно оборудван.

Ден 9

Ех, Варшава!

Откога исках да дойда тук и най-сетне се срещнахме. Първото ми впечатление е, че въпреки почивния ден задръстванията и натоварения трафик са налице и обяснение има. Полската столица е с широки булеварди, но регулацията на движението е много лоша. Светофарите са едва ли не на всеки 50 – 100 метра, което направо може да те подлуди. Не мога да разбера кой ги е мислил така. Веднага се вижда и разликата в културата на шофиране в сравнение с Германия. Тук си е разхайтена работа като у нас. Както и да е поне паркирането през уикенда в центъра е безплатно. Намерих си едно местенце, заврях се там и тръгнахме пеша да разгледаме града. Имахме среща с 2-ма полски другари при ‘Двореца на културата и науката’, които щяха да ни покажат потайнстите на града.

Варшава, Полша

И така поведоха ни поляците из града. Като за начало спряхме на площада пред въпросния „Дворец“, за да видим купата за Европейското първенство, която беше изложена и имаше дълга опашка от хора, чакащи да се снимат с нея. На мен ми беше достатъчно само да я видя, а и нямаше защо да губим време в чакане. Хубаво е да те водят местни хора. Не гледаш постоянно в картата, а можеш да се отпуснеш и да се наслаждаваш на града. Първо минахме покрай президентския дворец, после през централния площад, който по телевизията изглежда по-голям отколкото е в действителност.

Варшава, ПолшаВаршава, Полша

Града е много спретнат и приветлив, особено като се „гмурнеш“ в старата част. Тук е забранено да се пие бира на публични места и полицията строго следяла за това. Странно не съм го очаквал въобще от Полша. Дръпнахме една хубава разходка из стария град от край до край.

Варшава, Полша

Поляците Justina и Konrad ни поразказаха някои любопитни факти и решиха да ни запознаят и с местната кухня, което не беше никак лоша идея. Седнахме в един традиционнен ресторант точно на главния площад. Казваше се Zapieczek. Ядохме какво ли не до насита и накрая сметката излезе по около 14 евро на човек. В Германия това беше равносилно на една супа и 2 бири. Като това е в евтино заведение (сравнението е от Хамбург). След обилния обяд минахме през площада с паметника на Незнайния войн и се върнахме обратно при колата. Точно навреме, защото за 15 минути небето се стъмни и се подготви да се излее пороен дъжд, а иначе беше толкова ясно и слънчево. Казахме си „До скоро“ с Justina и Konrad, подарих им бутилка българско вино и тръгнахме в

посока Краков

Поройния дъжд се изля и междувременно започнаха да се точат обичайните села и ограничения 50-60 км/ч. И така тези 300 км ми се видяха като 500. Вечерта се настанихме в хотела, който беше на удобно място близо до центъра.

Ден 10

Краков

Аз лично бях с големи очаквания за града от разказите на хората, които за били вече там и може би затова не се впечатлих особено. Или може би вече беше налице културното пренасищане, което неизменно идва след многото посетени градове. Е, не мога да отрека, че града е наистина много хубав и има чар, но просто мен не ме впечатли много. Нашата обиколка започна от замъка Вавел, където река Висла прави остър завой. Мястото е подходящо за почивка и съзерцаване на околността.

Замъкът в Краков, Полша

За самия замък…..стар и автентичен отвън, а отвътре нямам представа. Пролетта беше дошла и имаше нацъфтели вишневи дръвчета, които придаваха допълнително очарование на мястото като цяло.

Замъкът в Краков, ПолшаЗамъкът в Краков, Полша

След замъка разбира се беше ред на разходка из стария град, който кипеше от народ като особено много хора имаше на централния площад.

Краков, Полша

Но

това, което на мен ми направи впечатление

се случи на едно по-малко площадче в центъра на няколко преки от главния. Беше неделя и за хората там това явно значеше, че е време за предаване на разни работи за рециклиране. Бяха паркирали 2 камиона. Единия за стъкло, а другия за всякакви излезли от употреба джаджи като стари клавиатури, телефони, монитори, касетофони и т. н. Но интересното беше как около 50 – 60 човека чакаха търпеливо на опашка, за да си предадат нещата. Това се казва култура и гражданско съзнание. Впечатлих се, ама се и ядосах малко, че у нас това го няма.

Освиенцим, Полша

След разходката из стария град решихме да отидем до град

Освиенцим, където се намира концлагера Аушвиц

От Краков до там са около 70 км и в късния следобед бяхме там. Те вече затваряха, но това се очакваше. Поогледахме отвън и видяхме, че последната група излиза, а вратата остана отворена. Е, не се знае кога пак ще можем да дойдем, така че с Краси се възползвахме и влязохме нелегално да видим поне двора. Разходихме се за 15 мин да не прекаляваме и излязохме.

Концлагер Аушвиц – Освиенцим, ПолшаКонцлагер Аушвиц – Освиенцим, Полша

Беше валяло, времето беше мрачно и това придаваше на мястото по-потискащ вид. На излизане момичетата ни гледаха неодобрително, но … хайде сега. Отидохме и до другия лагер само на 2 км от този – Аушвиц-Биркенау.

Концлагер Аушвиц – Освиенцим, ПолшаКонцлагер Аушвиц – Освиенцим, Полша

Същата работа – тонове бодлива тел навсякъде, високи огради и т.н. На връщане спестихме една част от магистралата и минахме през няколко села. То си беше благодарение на ГПС-а де, но минавайки през такива места се добиват повече впечатления, отколкото на магистралата. Вечерта в Краков оправихме багажа и налягахме.

На следващия ден беше деня за връщане

Ден 11

Сутринта тръгнахме в 6:30 ч за България, което е 7:30 българско време. Границата със Словакия е близо до Краков. Влизайки в Словакия започнаха едни села и ограничения, както в Полша. Красиво е, защото се минава през Татрите, но е много бавно. Имаше и полицейски засади, като полицайте бяха оборудвани с радари, приличащи на телескопи. Все едно ще наблюдават Луната. Само дето трябва да почерпят малко опит от нашите как да се крият в шубраците и да изскачат изневиделица в завой с широко разперени ръце и палка в ръка, хвърляйки се безумно пред колата, без да имат капчица инстинкт за самосъхранение.

И така, бавното придвижване продължи до Будапеща, откъдето започна магистралата. Скоро след това дойде и границата със Сърбия, а после и Белград. Сърбите вече са завършили напълно магистралата до унгарската граница, което беше приятна изненада още на идване. Лееха се проливни дъждове след влизането ни в Сърбия и в Белград беше станало наводнение, което беше причина за мащабно задръстване. Е, какво да се прави проврях се оттук-оттам, с малко нарушения и много чакане излязохме от града. Минавайки покрай Ниш вече се стъмваше. На грницата за щастие не ни проверяваха обстойно и покупките останаха непокътнати.

В София стигнахме след 1151 км от Краков. Всички бяхме леко подтиснати, че пътуването свърши, но няма как. Чакаме следващото и така. Километрите всичко на всичко бяха 5147 км като всеки един от тях си заслужаваше!

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА! 🙂

5 коментара

окт. 12 2010

До Берлин през септември

Така де, като ни е дошла на гости канцлерката на Германия, мисля, че е редно да ѝ разкажем как изглежда работното ѝ място от наша гледна точка :).

Приятно четене:

До Берлин през септември

Ето как се озовах в Берлин. Бях си наумил да посетя голям европейски град. Колебаех се между Милано и Берлин. Мислех да пътувам през май месец, тази година, но ред обстоятелства ми промениха плановете. Но през септември си запазих 7 – 8 дена отпуска и много набързо си стегнах багажа. Мислех да пътувам в понеделник на 6. 09, записах си деня и часа, обадих се по телефона до офиса в София да ми пазят място и се разбрахме кога да си платя – в деня на пътуването. Но последният следобед, буквално 3 – 4 часа, преди да тръгна на работа за нощна смяна се сетих, че има и автобус за събота, който се води като сезонен. И така – набързо си събрах багажа, който всъщност включваше 2 – 3 дрехи – за топло, хладно, студено и много студено, чадър, разговорник ( бъкел немски незнам), чорапи, лакомства за из път, няколко изрезки судоку и кръстословици за забавление, очила за слънце, яке и документи – записки, карти, паспорт и бутилка вода…Общо взето бях пътник с една малка раница и торба в ръка – фотоапарат, химикал; и т. н. Занесох си всичко това в другият ни апартамент, близо до спирката и заминах за нощна смяна. На сутринта се прибирам към 5 часа, измих се набързо, пооправих се малко и тръгнах. И тъкмо тръгвам и една съседка, слиза за работа…Помолих я да ме закара до автогарата и така икономисах първият лев от градският транспорт. Пих кафе на автогарата, похапнах малко, вземах си вода за из път и се качих на автобуса за София – в 6:15 часа ( от Габрово пътувам ). Качва се шофьора и аз искам един билет за София – приготвил съм 18 лева, колкото струва билета…Шофьора ме пита дали искам студентски билет…И аз разбира се съобразих, че може да мине номера и казах – че да – студентски билет искам…15 лева…Ето как икономисах още три лева. Тръгнахме. По пътя дремнах малко. Пристигнахме в София около 9 часа на автогарата и оттам веднага отидох на Трафик маркет, в офиса на превозвача – Рачич. ( http://racicbg. com/ )
– Добър ден, Имате ли билети за днес – 04. 09. 2010 ( събота ) за Берлин?
– Да.
– Искам един билет за днес за 12 часа – отиване и връщане ( за връщане да е отворен).
– Добре – кажете си имената…345 лева.
– Ето 345 лева, а застраховка правите ли?
– Няма да ви трябва…Ето ви билета…
Това ми бяха думите.
С билета в ръка се мотах наоколо до към 11:30 часа около автогарата, похапнах си една пица, пих един сок, приготвих се за дълъг път, вземах си литър и половина студена минерална вода и се върнах да чакам автобуса, който идва от Бургас…Дойде автобуса, качихме се и тръгнахме. Беше 12:20 часа следобед. Голям кеф – пътувам за Берлин – сам, самичък с една малка раничка на гърба, без никъде никой да познавам. В автобуса имаше още 17 – 18 пътника – кой за Братислава, кой за Бърно, кой за Прага, тръгнали с прекачване – за Полша и Острава, един – двама за Лайпциг, един – двама за Хале, двама – трима за Магдебург, останалите за Берлин и Хамбург. Излизаме от София, започва да ръми, дъжда се усилва. Според прогнозата, която четох в интернет – за Берлин през следващите 5 дена се очакваха сутрешни температури около 9 градуса и обедни около 18 градуса – 4 слънчеви дена и два облачни, единият от които и дъждовен. Бързо минахме границата, към 19 часа вечерта бяхме на Белград, с малки почивки по пътя.

При Белград

облаците се раздигнаха. Изпратихме слънцето със страхотен залез в равното поле между Белград – Нови сад и Суботица. Следва Унгарската граница. С малко чакане минахме и през нея – Сегед, по магистралата покрай Будапеща, към полунощ бяхме на Братислава. Тук бих искал да питам някой знае ли кой замък се вижда вдясно от пътя като се излезе от Братислава за Бърно, преди да се мине през тунела? Страхотен замък беше – много добре осветен. Към 2 часа след полунощ – през Бърно, на разсъмване бяхме на Прага. После минахме покрай Дрезден по магистралата. Изгрева посрещнахме в

Лайпциг

страхотен град изглеждаше Лайпциг при изгрев слънце в ранните часове на неделният ден. Влизахме и в Хале и Магдебург. И накрая, с малко закъснение вече минахме покрай табелата за началото на Берлин. Беше 13 часа на обед немско време. Покрай първите къщи, първите кръстовища – много интересно започва наистина Берлин. И след около час по Берлинските улици и булеварди – вече бяхме на Централната автогара на Берлин – ZOB ( Zentral Omnibus Bhanhof )

Обещавам да не ви пълня главите с история, факти и дати от Историята на

Берлин

Такива всеки може да види в Интернет, така, както аз намерих доста интересни неща. Но за сметка на това ще си служа с конкретни факти, като улици, места и неща, които съм посетил и начините, по които се стига до тях. Аз лично не успях да намеря на пазара пътеводител конкретно за Берлин, така че някои места, може да се окажат мое откритие.

Покрай автогарата минават автобусите: Х49; 139; М49; Х34. Точно срещу автогарата се намира сградата на Панаира, до нея е една висока метална кула ( много прилича на Айфеловата кула, само че е висока 20 – 30 метра). До нея е и хотел “Ibis”. Булеварда, който минава оттам е Kaiserdam str. И най – близкото метро е също Kaiserdam. Тук искам да отбележа, че от тази станция, като се хване метрото за една – две станции по – нагоре ( към последната станция) –“ Th. – Heuss – PL” и следващата – се излиза на един малък търговски булевард с няколко много приятни заведения и магазинчета за лакомства и сувенири – едно прекрасно място за убиване на малко време, ако имате при връщането. На едната станция има много красив фонтан по средата на пътя ( което се явява като кръгово движение), а на другата, където са магазинчетата и заведенията можете да си похапнете супер вкусни лакомства или да си купите сладки изкушения, с които да почерпите вкъщи.

Пристигаме на автогарата и какво мислите се случва…Там при автобуса идва полицията ( двама полицаи и една полицайка) и започват да проверяват пътниците и багажа, който се сваля от автобуса. Тук шофьора ни каза да не бързаме да слизаме, а само пътниците, които ще се прехвърлят за Хамбург да слизат. Аз останах последен в автобуса и тъкмо да слезя през задната врата и погледнах полицая, който рови в нишата до стъпалата ( където е тоалетната и около нея). Беше се навел, така, че не ме виждаше… Аз минах на пръсти по пътеката и слязох през предната врата. Долу другите двама полицаи преглеждаха багажа в багажното и ровиха в една чанта на един пътник. Аз се изправих при тях, поседях малко с раничката си на гърба и с една найлонова торба в ръка и гледах с небрежен поглед. Шофьорите ме погледнаха много странно, полицаите бяха с гръб към мен… И аз минах покрай тях и си хванах пътя…Незнаех накъде отивах, ама и не минах през тяхната проверка. Скрих се зад ъгъла и се заоглеждах къде се намирам, за да знам, да мога да се върна после в деня на тръгването.

И си избрах една посока и тръгнах по нея, без да знам къде отивах.

И така случайно се озовах в един парк с малко езеро в него. В езерото плуваха патици, един – два лебеда, наоколо имаше пейки, полянки и зелени площи, по които бяха насядали младежи, девойки, баби и внучета си играеха в парка…Много красиво езеро. Продължих надолу по булеварда и така стигнах до първата метро станция „ U – Sophie – Charlotte – Platz”. Слязох в метротои стигнах до машинките за билети. Беше неделя следобед и не посмях да си взема седмична или 7 дневна карта, защото предположих, че могат да важат от понеделник до неделя. Опитах се да си взема еднократен билет от 2, 10 Евро за AB – зоната от машинката на перона, ама не успях. За мой късмет покрай машинката се въртеше един пиян чичко с бутилка бира в ръка и клатеща се походка…Извадих разговорника, събрах си думите, които ми трябват и го помолих за помощ – Искам един билет за едната посока от 2, 10 – какво да направя? И чичкото ми помогна – натисна нужните копчета, появи се цената, показа ми от къде да пъхна монетите и от къде банкнотите, пусна ми билет машинката, върна ми рестото и така се сдобих с първият билет, с който мислех да слезя по – към центъра и да си потърся хотел.

Слязох на Nollendorfplatz. Огледах се наоколо, ама реших, че не е това мястото, което очаквам като място за хотел. Върнах се обратно няколко спирки и слязох на Kurfurstendamm…(билета ми не важеше вече, защото е валиден само в едната посока, ама си поех риска – надявах се за една – две спирки да не попадна на проверка, знаейки, че 40 евро е глобата). Е, мина ми номера – нямаше проверка. Излязох от метрото – мястото ми хареса – лъскавият булевард предлагаше много магазини, търговски центрове, ресторанти и тук – там по някой хотел. Вървях и се оглеждах. И на една пресечка вляво видях един хотел – реших да опитам там. Хотела се казваше „Bogota” – Адреса в нета му е: http://hotel-bogota.de/
А улицата на която се намира е: Schluterstrasse 45; am Kurfurstendamm.

Отидох, извадих си разговорника и засричах на рецепцията. Исках една стая за една вечер за сам човек. Имаше. Цената беше 44 Евро. Платих я, регистрираха ме, дадоха ми ключа и ми показаха къде е стаята. Администратора говореше руски и успяхме да се разберем. В стаята имаше едно легло, една чешма, масичка, нощна лампа и един стол. Останалото беше в коридора – баня и тоалетна на етажа…

Оставих си нещата, вземах си карта на Берлин от рецепцията безплатно и

тръгнах да скитам из Берлин,

докато нощтта се спусна напълно. Ходих до края на булеварда около 45 минути в едната посока и се върнах по другият тротоар – зяпах по витрините и по булеварда…На връщане попаднах на един много странен човек – циркаджия може би…Леко изкукуригал ми се видя. На краката си имаше ролери, в ръцете си държеше две щеки, имаше наколенки и още някои там атрибути…Вдигаше високо щеките, крещеше с цяло гърло – ООООО, ААААП, УУУ , АААПППП…И тръгваше с ролерите…Правеше невероятни номера – на един крак, на осморки, навеждаше се, въртеше се в движение, минаваше на сантиметри от пешеходците, заобикаляше дърветата и колите, забавляваше насядалите по ресторантите навън. Този човек ми разби всичките представи за равновесието според законите на физиката…така се накланяше, че почти падаше, завърташе се и ухилен до уши продължаваше по широкият тротоар на булеварда с дива скорост . Аз го гледах и чаках да видя момента в който ще падне да се пребие…Е, дочаках го…При поредната си пистова скорост и завъртане – се просна на тротоара след неуспешен пирует…развика се, стана, държа се малко за гърдите ( определено го е заболяло доста) и пак си тръгна по пътя. Аз вече бях стигнал на центъра до една катедрала – до метро Zoologischer Garten. Влизах в нея, интересно беше, после през парка и стигнах до една сауна. Какво по – добре след всичкото това изморително пътуване от една сауна с топло джакузи…Минах през сауната и джакузито, поседях около два часа, после изпих и една немска бира пред един ресторант около площада и към 22 часа се прибрах в хотела. На сутринта ми се полагаше закуска на Шведска маса. Похапнах си добре – салам, кашкавал, кафе, натурален сок, франзелки с масло, варено яйце и други там лакомства, събрах си багажа и трънах за първата си пълноценна обиколка из Берлин. Понеделник е. Вземах си 7 дневна карта за цялата градска мрежа за АВ зоната за 26, 20 Евро. И директно на

Alexanderplatz.

Тук идеята беше да започна от най – високото към най – ниското място. Естествено започнах, като се качих на телевизионната кула на 203 – ия метър на Панорамното кафе.

Преди това огледах всичко онова, което се намира на този площад. Направих си няколко снимки и се отправих към входа за кулата. Билета беше 10, 50 Евро. Адреса на кулата в нета е: www.tv-turm.de
След което се наредих на опашката за контрол на багажа…Охраната проверяваше багажа на всеки посетител, като изваждаше от него всички остри неща и бутилки с течности и ги нареждаше на една маса. За секунди на масата се появиха 10 – ина бутилки с минерална вода, сокове и безалкохолни…Вади и нарежда на масата…Съответно на връщане всеки си търси бутилката и си я взема…И аз като имах около половин литър минерална вода…Хихик – да му я оставя ли и после да се връщам да си я търся…ДА – ДА, как не. Просто си я изпих набързо, докато ми дойде реда и…той само извади празната бутилка от раницата ми и я сложи при другите…
И така вече сме в асансьора. За секунди ни качват горе. Панорамата е великолепна. Панорамни стъкла, пътека, по която се обикаля и тук – там по един монокъл със монети – за който иска да гледа повече. Зад пътеката е бара с кафето. От всеки панорамен прозорец е направена снимка – (черно – бяла) , на това, което се вижда оттам. Съответно тези снимки са сложени ниско долу, на нивото на коленете на посетителите. Снимката , правена от съответният прозорец е поставена там. И на снимките се виждат всичките сгради от птичи поглед, които се виждат от съответният прозорец. И всяка сграда си има номер ( примерно от 1 до 14). И отстрани е изброено кое какво е – номер 1 – еди кое си, номер 2 –конгресен център, номер 3 – катедралата…4 – еди кой си музей, 5 – еди си коя църква…Примерно.
И така бавно обикалях , гледах кое какво е, поглеждах от високо къде се намира и си записвах на един лист. И така докато обиколих целият кръг, освен че видях Берлин от високо, вече знаех кое какво е и къде се намира. Слязох долу и започнах с обиколката. Обиколих кулата при основата, излязох на площада пред нея, направих си една – две снимки пред един много красив фонтан и се отправих към

катедралата ( Berliner dom )

Нет адреса на катедралата е: www.berlinerdom.de
А входа е 5 евро. Това, което ми направи впечатление е огромният орган със повече от 150 тръби – по – големи, по – малки. Красиво е вътре – трябва да се види, После отвън по едни стъпала, стъпалца и вити стълби нагоре към тавана – излизате на една тераса, малко под купола и можете да обиколите купола по терасата и да гледате Берлин от там. До терасата при купола водят 267 съпала, последните от които са много тесни. В едната посока е изкачването, в другата посока – слизането. След като огледах всичко това, продължих надолу по булеварда Unter den Linden, влизах в Хумбалтовият университет, после надолу до Бранденбурската врата, след това вдясно от нея –

Райхстага.

Пред стъпалата му имаше доста голяма опашка от чакащи да влезят вътре…Да не мислите, че съм се наредил най – отзад…да влезя чак вечерта…Да – да, как не. Спрях се на площада, загледах се с небрежен поглед към първите, които бяха на стъпалата, почти до входа, след това се засилих към тях…по начин – все едно съм заблуден турист, който догонва групата си…И застанах зад една колона при първите чакащи…През това време няколко „униформенни” младежи ( казвам униформенни, защото така бяха преоблечени), разиграваха една кукла –с едни дълги крака, с едни дълги ръце – с едни пръчки, които управляват тялото и – единият младеж управлява едната ръка, другият – дланта, третият единият крак, други – друга част от нея и така се получава супер готина атракция – за забавление на чакащите – куклата беше висока поне 2 – 3 метра – ходеше, клякаше, милваше посетителите, пълзеше, въртеше глава, кимаше…Много интересно. Минаха 20 минути и отвориха входа за влизане…През това време от изхода излязоха няколко групи. И аз бях вътре с първите 20 – 30 души, които пускаха…Хитро, нали?. Следва обстойна проверка на скенер и обиск от охраната – дори коланите сваляха…ако по тях има метални елементи, якета сваляха – всичко… Мина моята раница през скенера и поискаха да отворя средната преграда…имало нещо метално…. бомба може би?…Дезодоранта ми естественно…И се наредих да чакам останалите. След като всички минаха на скенера – ни качиха на един асансьор и ни качиха горе, където е металният купол – стъкло и стомана. Дадоха ни по един аудио гид ( избрах си на руски език) и се разходих из стъклената сфера по спираловидните пътеки. Нищо особенно, ама исках да видя аз отвътре, напук на всичките туроператори, които предлагат разглеждане на Райстага отвън… Аз го видях отвътре.
Обиколката ми продължи през

новата и модерна сграда на Централната гара в Берлин

– 5 етажна със около 80 магазина в нея – като един голям МОЛ – търговски център – обиколих магазините, бутиците, вземах си храна, една бира, похапнах си добре и продължих. През другият мост, през реката, през парка Тиергартен. И някъде по средата на парка вземах автобус, щото беше много студено и нямаше какво да се гледа. Автобуса ме закара до центъра и то стана 16 часа. Все още нямаше къде да спя. А и не бързах да си търся – видя ми се още рано.
Имах план за още една сауна, за която знам къде се намира и тръгнах към нея. Почти на другият край на града – с метрото до U – Schonhauser Allee, и оттам нагоре по същият булевард, на номер 132 в един вътрешен двор и там останах около 2 часа, и то стана към 21 часа вечерта. И оттам нататък реших да търся къде да спя. като за начало слязох с метрото до

Zoologischer Garten,

защото това беше близо до хотела, в който спах първата вечер и си правих сметката да вървя по булеварда, да зяпам по витрините и да се оглеждам за хотел и ако не намеря хотел, да ида пак в същият, дето спах предната вечер и да поискам още една нощувка, пък на другият ден първо да започна да си търся по – евтин хотел. И точно слизам на Zoologischer Garten, и поглеждам пред мен – един голям хостел от веригата AO hostels. Адреса му в нета е: http://www.aohostels.com
А, линка на точно този хотел, пред който попаднах съвсем случайно е http://www.aohostels.com/de/berlin/hoste-am-zoo

Заизкачвах се по стъпалата и гледам на стъпалата му пише, че е младежки хостел и че цените са от 10 евро за легло…Реших да попитам там. Влизам вътре – гледам има интернет, билярд, бар във фоайето, сладоледен кът…много младежи наоколо се забавляват. Оказа се че има места, за по 10 евро + 3 евро – еднократно някаква такса ( на немски е: Bettwasche ). Една нощувка ми идва 13 евро. И аз искам 4 нощувки. Излязоха ми за 43 евро ( 4 х 10) + тези три евро. Регистрираха ме, дадоха ми една чип карта ( във формат като дебитна карта), с която се отваря стаята. Качих се на етажа, намерих си стаята, отварям аз, влизам…И гледам вътре доста легла – 16 ( 8 двойки легла на два етажа – 16 легла). Лампата свети, вътре няколко младежи – момчета и момичета…Огледах се за свободно лелго, и си легнах…Повече от половината легла бяха заети, нямаше прозорец, само няколко дупки от по …И гледам вътре доста легла – 16 ( 8 двойки легла на два етажа – 16 легла). Лампата свети, вътре няколко младежи – момчета и момичета…Огледах се за свободно лелго, и си легнах…Повече от половината легла бяха заети, нямаше прозорец, само няколко дупки от по няколко сантиметра…И само лампата ако свети, се вижда. Имаше си баня, два душа и WC. Толкова. Легнах си, наспах се, сутринта се събудих и си взех всичкият багаж, като си оставих само един пуловер и един анцунг на леглото, да ми го пази, да се знае, че е заето. И тръгнах да си правя плановете за вторият ден от разходката.

Вторник е – за този ден бях планирал да отида до Потсдам, на 30 км, от Берлин и там да видя

музея на Сан Суси (Sanssouci – Без грижи).

Избрах го за вторник, защото знам, че почива в понеделник. От Zoologischer Garten със S – Bahn 7. Купувам си билет от машинките ( 2, 80 евро ( ABC – зоната), качвам се на влака, пътувам около 35 минути и слизам на Потсдам. Там се опитвам да питам къде точно се намира музея и попаднах на една много учтива жена на средна възраст, която ме заведе до спирката ( като се слезе от влака, се излиза от гарата на главната улица в Потсдам, където минава трамвая). В същата посока се хваща трамвай 91 ( и там има машинки за билети – още 1, 70 евро за трамвая), пътува се 5 – 6 спирки – directon Charlottenhof, – Lange Brucke; – Aller Markt; – Platz der Einheit; – Dortustr и се слиза на спирката “ Luisenplatz”. От там зад спирката, през площада, покрай арката ( остава вдясно арката), на първият ъгъл наляво по алеята и влизате през една голяма порта след 5 – 6 минути – сте на територията на двореца. След тази огромна метална врата се върви около 5 минути по алеята, завивате надясно и пред вас е

целият дворец във великолепният си блясък и разкош – фонтани, градини, алеи.

Пред стъпалата в едни полуотворени стъклени врати – са смокиновите храсти, които зимата се затварят, за да се съхранят. Изкачвате стъпалата и сте пред двореца. Касата отваря в 10 часа. Билета е 12 евро. Има аудио гид и на руски език. На билета пише кога започва Вашият тур – в 10:15 часа ( Fuhrungsbeginn: 10:15 Uhr). Преди вас е влязла първата организирана група с предварително закупени билети, която точно в 10:14 излиза през изхода и вие влизате през входа в 10:15. Минавате, вземате си аудиогида на съответният език и започвате да обикаляте. Обикаля се за около 45 минути. Отвън има магазин за сувенири и картички.

Но това не е всичко – Трябват ви поне още 2 – 3 часа, за да разгледате почти всичко – градини, алеи, фонтани и другите части на Двореца ( множество пръснати сгради – дворчета, резиденции, куполи, на територията на цялото имение – поне 2 – 3 – 4 километра наоколо по алеите. Точно до основната част на двореца, която вече сте разгледали има една вятърна мелница – дървена с тераска горе под перките.

И там можете да се качите – входа е: 2, 50 Евро (Historische Muhle ) Maulbeerallee 5, Potsdam.

По едни стъпала нагоре има изложени начините ( в снимки, скици, чертежи и в предмети), за начините, по които се е мелило житото по онова време – въжетата и дървените макари, които са качвали нагоре житото, камъните, с които се е мелило то, различни видове жито в чувалите, после начините по които готовото жито слизало надолу към чувалите, начините и механизмите, които въртят перката и други много интерени неща ( дрехите и обувките на мелничарите). И отгоре има тераса с много прекрасна гледка и дървени скари за стъпване…

По – нататък из алеите през едни зелени поляни, цветни градини, покрай дървета и статуи на нимфи следвате пътеките и се озовавате в другите части на Двореца, някои от които се гледат само отвън. И точно когато си мислите че всичко сте видели, се оказвате пред една огромна сграда, потънала в забрава. Която като заобиколите отзад и сте пред още една масивна сграда с една голяма бяла врата. И докато разглеждах наоколо и видях как 3 – 4 момичета влязоха през тази бяла врата…И аз след тях…Отварям тази голяма масивна врата и… се озовавам в едно фоайе, където има няколко метални маси и столове от тръбна мебел, една кафе машина с монети – до нея още една машина за Кока – кола, фанта и шоколадови лакомства…Та тук пих едно разкошно кафе и поседнах малко да си почина…А отпред на вратата има табела, на която пише, че вие сте пред Потсдамският университет…. Половината сграда е в ремонт, ама университета си работи…Имаше ученици там – как ли ходят до там – толкова далеч, има по стените изложби, кът за сувенири и тениски…И оттам обратно за към центъра – по другите алеи полека – лека и то стана 14 часа следобед, когато бях на спирката на трамвая. Връщам се на гарата в Потсдам. По една наденичка – Къри вурст със бира и още там други лакомства и с влака, обратно за Zoologischer Garten. Прибирам се до хостела да си оставя нещата и продължавам да обикалям.

На футуристичният площад Потсдамер плац

(метро: U – Potsdamer platz ), където може да се види блясъка на съвременното строителство, ако имате време, може да се качите на кафявият небостъргач ( по – масивният). Другият – стъкленият – стъкло и стомана е офис център. Та на последният – 23 – и етаж на кафявият небостъргач има панорамен кафе – бар и тераса, където освен че можете да пиете кафе, можете да се разходите по терасата, която обикаля на 360 градуса цялата сграда. Мястото се нарича “ PanoramaPunkt “ и работи от 10 до 20 часа. Входа, който трябва да платите, за да ви пуснат до горе с асансьора е 5, 50 Евро. А от тази височина можете да видите и други интересни места, които да посетите после. Например точно между двата небостъргача ( този, на който сте вие сега и другият, който е от стъкло и стомана ) ще видите един купол, подобен на този на един цирк. Леко наклонен на една страна и също направен от стъкло и стомана. За да стигнете до него е нужно просто да влезете между двата небостъргача по алеята, която минава оттам. Та точно под този купол ще попаднете на едно прекрасно място за отмора или да похапнете нещо, докато се любувате на фонтана по средата и на красотата на невероятната конструкция.

Следобеда посветих времето на магазините, бутиците и търговските центрове наоколо.

Има огромни търговски центрове и множество заведения, които те завладяват и те отбиват от улицата. Малко преди да се прибера, си вземах един дюнер пред хотела от дюнер витрината – много вкусен естественно. Вечерта разбрах, че ако си платя 4 евро на рецепцията, ще получа закуска на шведска маса за сутринта.
На следващият ден минавам, плащам си 4 евро и ми се дава една синя шайба с дупка…която така и не разбрах за какво служи и къде се дава. Влизам в ресторанта, минавам по витрината с две чинии и си събирам закуската – две франзелки, масло, домати, няколко вида салам, кашкавал, варено яйце, 2 – 3 вида – сухи салати, кафе, натурален сок и седнах да си похапна. И така и не разбрах този син чип за какво служи и дали мога да мина без него…Оказа се, че може, но за това по – надолу.
След закуска излязох, за да започна дневната си обиколка – точно в другият край на хостела се оказа секс музея…10 евро му входа – е, пропуснах го. Обиколих само долният етаж, който се явява нещо като секс шоп – доста интересни неща – харесах си едно прозрачно червено бельо – боксерки…И като си пъхнах пръста отвътре и той…прозира отвън доста ясно…хаха – ама 39 Евро…Да, да…
Обиколката ми за днес включваше музеите на острова на Шпрее – Отидох до Александер плац, върнах се до катедралата и започнах с първият музей:

Alte Nationalgalerie.

Адреса му в нета е: www.museumsinsel-berlin.de
Тук пише за всичките музей на целият остров в реката.
Разходката из музея отне около час.

Следващият музей беше : Neues Museum

Билети за него се продават на моста пред музея в едно като фургон. Този път реших да си купя билет с кредитната карта. Много успешно се получи – без да ми се иска ПИН код.
И там се замотах около час. Има какво да се види. Някъде по средата на обиколката, чух шум от дрънкане на чинии и чаши, а наоколо се носеше аромат на кухня…Запътих се натам и попаднах в едно много приятно оформено заведение – точно в един коридор покрай дебелите каменни стени – масички има и канапета…И там по една торта, по едно кафе, чаша вода дават безплатно, а към кафето – парче трюфел за десерт. И залисан в обиколката, забързан и разсеян, си тръгнах без да си платя…Повярвайте ми не беше нарочно, просто не съм се усетил , че не съм си платил, защото имам навика да си плащам веднага, след като ми бъде сервирано. И си тръгвам…И след малко след мен търчи сервитьорката с електронният тефтер и идва при мен…Опитва се да ми обясни, че не съм си платил…. Олееее, заизвинявах се аз и извадих парите, които бях приготвил…Конфузна ситуация наистина.
След тези два музея наближаваше обед. За Пергамон музеум не остана време ( някой ми беше казал, че трябва цял ден за там, затова си го оставих за четвъртък ). През останалото време, се спуснах покрай реката, откъдето тръгват корабчетата по Шпрее. Харесах си един кораб – голям – към 270 места, с масички – сервират бира и сладолед, обаче не можах да се оправя и да си купя билет – някъде се продавали, ама не било на самият кораб. Залутах се насам – натам и така попаднах в един друг музей до самата река :

DDR museum.

Точно до реката зад катедралата. – Karl – Liebknecht – Strasse 1
Адреса му в нета е: www.ddr-museum.de
Входа за музея е 5, 50 Евро.
В този музей може да се види бита на Германеца от първите години след войната до времето около 1975 година . В различни чекмеджета ( навсякъде по стените има едни метални сандъци с дръжки тук – там. Тези дръжки са чекмеджета или шкафове – всеки може да ги отваря и да гледа какво има вътре. Можеш да видиш дрехите , които и ти си носил преди 15 – 20 – 30 години, старите каси отпреди 20 години от супермаркетита, трабанта и неговите части, игрите, с които германското дете си е играло преди 20 – 30 години – все много интересни неща. Има кът на холна стая от близкото минало – старите шкафове, големите телевизори, старите печки, очуканите тенджери – просто определено си заслужава да се разгледа.
След този музей дойде времето за корабче по реката – обикновено малко корабче само със седалки, без сервиране – за 9 евро – обиколка за около час и половина с екскурзовод на немски, от който естественно нищо не разбрах. Кораба тръгва надолу, ходи малко след катедралата, след това се връща нагоре доста след гарата ( минава покрай всичките музеи на острова, покрай канцлерството, покрай гарата, покрай Тиергартен стига доста извън центъра – покрай зелените площи и после се връща обратно. Тръгва точно от пред DDR museum.
И след тази обиколка деня беше минал – стана някъде след 16 часа, остатъка от деня, прекарах в обиколка на града. върнах се до Бранденбурската врата, покрай Американското посолство, после обратно до хостела и от там се запътих към

KaDeWe-то – най-големият търговски център на 7 етажа

на улица Tauentzienstrasse 21 – 24
На метро Zoologischer Garten.
Стигам там и влизам вътре. на първият етаж са модните бутици на Световните марки – От Луис Вютон, през Зара, Лорен, Емпорио Армани, Гучи и там още когото се сетите – козметика, часовници, дрехи, чанти, кожени изделия. На горните етажи всякакви дрехи и потребности за бита и свободното време, на 6 – ия етаж – само лакомства ( шоколади, торти , ядки, бонбони и кафета, а на седмият етаж е Гастрономическият етаж – Едни дълги плотове с плата и лакомства ( един вид Шведска маса), реших аз да похапна и докато се ориентирам как става, от къде какво се взема и къде се плаща…И те събраха щипките и лъжиците от платата с лакомствата – затваряли…Затова на другият ден отидох доста по – рано – за да се налапам като за последно. А колко дебела сметка ми дойде, не е истина. Но за това по – надолу. Прибирам се в хостела, минавам покрай площада пред Европа центъра и там гледам един циркаджия, разиграва едни ролери и прави атракция – с три дъски скейтборд – първо с двата скейтборда – на двата крака по един – прави номера, върти се, балансира – много ефектно, после с три. Отдолу единият, върху него слага другият, а върху двата слага третият на една страна ( с колелетата към него). Засилва се и се пуска на ръце – с краката нагоре…Или пък с двата – единият го слага с колелетата надолу, другият с колелетата на страни, качва се на ръце – с краката нагоре, прави една обиколка така, спира се пред третият скейтборд, скача в движение на крака на него и продължава само с него – много забавно наистина.
Вечерта в хостела на бирената тераса пък имаше Караоки Парти – доста младежи и германчета се бяха събрали – около 70 – 80 души – компании и пеяха на Караоки – голям купон беше, когато и един 60 годишен дядо ( вероятно от придружителите или организаторите на групите), пропя на караоки, за смях на всички TEEN. Много бира и викове – суперско беше.

Четвъртък – предпоследен ден
Събудих се, минах през рецепцията, патих 4 евро за закуска и отново получих синият чип с дупка ( станаха ми два в джоба…). Отново влязох в ресторанта и отново закусих по същият начин. Заоглеждах се . На масата имаше табелка, на която пишеше, че следва да получим своя син чип за закуска от персонала на рецепцията, както и че не може да се изнася храна навън. Стигнах до извода, че този чип е само син, а не както аз си мислех всеки ден да е с различен цвят. И че номера е да влезеш в ресторанта и да се наредиш на опашката. След закуска излизам навън – студено, мрачно и вали ситен дъжд. Оставих си всичко в стаята, вземах си само чантичката с парите и личните документи и се отправих към острова на реката, за да посетя останалите музеи. Дойде времето и за

Пергамон Музеум (Pergamon Museum)

Входа за него е 10 Евро. Наредих се на опашка, купих си билет, оставих си якето на гардероб ( защото в предишният музей ми направиха забележка, да си облека всичките дрехи, за да не би като ги държа зад гърба си – да съм свил или скрил нещо опасно в тях)… Хич не го интересува германеца, че ми е топло… Всичките дрехи на гърба – блуза, риза, яке…Е, може якето вързано на кръста, ама да ми се виждат ръцете…
Казват, че за Пергамон музея отивал цял ден – е, сега, ако се спираш прекалено дълго пред всеки експонат или до теб върви екскурзовод, който ти пълни главата с куп ненужни факти, дати и история – може и така да е, ама аз бавно и полека, без да се спирам много тук – там – го разгледах за малко повече от час. Навън вали, ръми, мрачно, студено, мъгливо – време само за музеи и шопинг. Следващият един час посветих на последният музей на острова –

Bode –Museum

Входа за него е 8 Евро. А доколкото разбрах, може да се купят тридневни билети или един билет за всичките музеи на острова, ама аз реших един по един и за всеки музей да си плащам отделно. Старинни монети, статуи, дърворезба, картини. Определено има какво да се види.

Не помня точно в кой от всичките музеи попаднах на една картина, която силно ме впечатли: Селски кът, нива в полето, мрачно време, студено и мъгливо, стара къща, порутена и скромно скопосана. Комин, който не пуши. Бедно семейство, в което е умрял бащата. На път за гробището. Синът тегли конска каруца, води конете с мрачен поглед, загледан в земята, в каруцата натоварен ковчега с покойника, завързан с въжета за ритлите. Отгоре седнали децата и майката, плачейки и бършейки сълзите си. Зад каручката върви едно куче – тъжно, с клепнали уши и тъжен поглед…Потресаваща картина, която изразява много неща…
През това време дъжда навън се беше спрял, облаците леко се раздигнаха и аз тръгнах напосоки по улиците, без да знам накъде ще стигна. И така съвсем случайно се озовах в :

Haekesche Hoefe и Софиенхьофе

Поредица от свързани помежду си вътрешни дворове. С масички и столове. Оттам излязох на един булевард, по който заведенията следваха едно след друго. Първо попаднах на Индийският ресторант, където поседнах и изпих една бира – безалкохолна…После минах покрай един магазин за много интересни неща – маски, перуки, дрехи, шапки от изминалите векове : Адреса му в нета на магазина е: http://www.maskworld.com/

Предната вечер от рекламите на рецепцията си бях харесал още няколко места, на които да ида в последният ден, преди да си замина. Това бяха един

шопинг център Галери Лафайет :

http://www.galerieslafayette.de/

Намира се на : Friedrichstrasse 76 – 78 –на Метро :U – Franzosische strasse / U – Stadtmitte.
Първо отидох там – дебели и тежки са вратите, които се отварят, за да влезеш в бутика на Луис Вютон, дебели са килимите, по които стъпваш. И скъпи са нещата, които се предлагат там. В средата една огромна стъклена сфера с огледала, най – долу – няколко заведения за лакомства. Нагоре по етажите – маркови стоки – дрехи и предмети за бита – всичко, за каквото бихте се сетили за едина разходка за Шопинг. Обиколих го набързо. Точно до него, само че на съседната улица : Französische Straße 24 , се намира шоколадовата къща на “ Ritter Sport”, където правят шоколада буквално пред очите ти – от една „чешма „ – да го наречем ( все едно тече наливна бира), само че тече горещ шоколад. Минава през една цедка и слиза долу ( сигурно по този начин циркулира , за да се бърка). Отстрани на витрината са наредени едни ванички със различните съставки на шоколада – около 10 – 15 ванички. В едната има счукани фъстъци, в другата стафиди, в третата други някакви гранули и така във всяка по нещо. Вие си избирате какво да има във вашият шоколад. Можете да избирате до 4 съставки. Продавача изважда един картон и ви пита какво искате да има във вашият шоколад. Вие избирате – примерно – стафиди, фъстъци, мюсли и кафе. И продавача слага по една отметка на съответните места на картончето. След това с една лъжичка гребва от съответните ванички и сипва в една чашка. После слага малко от течният шоколад, разбърква с една шпатула, изипва във формата, след това с почукване във плота намества сместа във формата, залепя там нещо като стикер за разпознаване и слага калъпа в хладилника да се охлади . След 10 – ина минути шоколада ви е готов. Изважда го от формата, слага го в една опаковка, загъва го, залепя го, пъха го в картонената опаковка и ви го дава – ваш

18 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version