Archive for the tag 'Райско пръскало'

Ное. 08 2013

Към връх Ботев за един ден (2): Зор голям

Продължаваме с катеренето на връх Ботев заедно с Тони. В началото навлязаохме в парка Централен Балкан, днес ще стигнем хижа Рай. Приятно четене: Към връх Ботев за един ден част втора Зор голям Продължавайки още малко по пътеката стигнахме до уникална маса с пейки в непосредствена близост до уникална гледка от високо. Като се замисля […]

2 коментара

юли 06 2012

Поход до Райското пръскало: 48 часа в Рая

Жега. Мор по студенолюбивите като мене, изобщо – средата на юли, без изгледи за дъжд. Освен да избягаме на Балкан, друго не се сещам. Жасмина ще ни качи до Райското пръскало в Стара планина днес. 

Приятно четене:

Поход до Райското пръскало

48 часа в Рая

 

Повечето хора са чували за водопада със звучното име „Райското пръскало”. В България има и други интересни водопади, но този сякаш подмамва туристите с мечтата за „райско място”. Разбира се до „рая” има различни пътища. Уви обаче, само част от него може да се пропътува с кола, а за преминаването на останалия се налага да се положат физически усилия.
И така една съботна сутрин (около 6 часа сутринта) група ентусиазирани туристи от София се

натоварихме на колите по посока Калофер

Пътува се по магистралата до Пловдив, където пътя се отклонява към градът на Ботев. Магистрала Тракия е известна с наличието на доста вълообразни участъци, които налагат на водачът да приложи умения по off-road шофиране, но българите сме свикнали. За изненада пътя към Калофер беше в много добро състояние, наскоро ремонтиран с пари от ЕС.

Местност Паниците край Калофер

Изходен пункт

Към 9 часа пристигнахме в града и директно се отправихме към

изходния пункт (местността Паниците)

заедно с други търсачи на планинската прохлада. След кратка оперативка, на която обсъдихме маршрута, темпото, почивките се заехме да катерим първия хълм. По описание на по-опитни туристи маршрутът се състоеше от стръмно катерене (малко), след което голяма част по-равно, след което малко спускане и после пак малко катерене. Това ни се стори доста приемливо като маршрут, стига да не бяхме наясно, че градът е на 600 м надморска височина, а трябва да се качим на 1700 м. Тази констатация правеше нещата да изглеждат малко по-различно, но все още свежи атакувахме първото възвишение. След около 30 – 40 мин наистина стигнахме до чудесни равни поляни, огрени от слънцето, по които пасяха стада от овце и коне. Мащерката тъкмо беше разцъфтяла и всичко ухаеше невероятно.

Стара планина

Стара планина

 

Тази приятна разходка продължи близо 2 часа, като ние не бързахме да стигнем до новите хълмове. В края на пътеката преди спускането се открива невероятна гледка към в. Ботев и околните възвишения. Там освен, че обядвахме, прекарахме и много време в снимки, като се постарахме да не изпуснем нито един прекрасен кадър.
С нови сили се спуснахме

към коритото на Бяла река,

по чието течение има 2 малки водопада на които не пропуснахме да се охладим. Някъде там срещнахме скала на която бяха написани „2 часа” до заветната точка. Лошото беше, че пътя през тези 2 часа беше катерене, което в жегата не ни се отрази добре. По официални данни (на други туристи) времето, за което трябваше да се премине целия маршрут, беше 4 часа.

Гората, Стара планина

Дървета

 

След дълго пухтене с раниците, почивки и подпиране по дърветата към 15 часа

стигнахме до хижа Рай

Равносметката беше малко над 5 часа път. Мястото наистина ни се стори райско, особено като разбрахме, че имат студена бира. Пристигайки на мястото бързо се стегнахме, когато видяхме доста малки деца да тичат по поляната пред хижата. Явно те се бяха справили доста по-добре от нас с катеренето и имаха още много сили.

Хижа Рай, Стара планина

След като всички се събрахме ни регистрираха (не се изисква л.к). Цената е 11 лв на легло, а ние предвидливо си бяхме резервирали стаи, защото в този период от годината местата бързо свършват.

Хижа Рай – двуетажна масивна постройка,

изградена по соц. време, предлагаше настаняване в общи стаи тип хостел, на двуетажни легла. Самите легла съвсем нови от светло борово дърво; удобни матраци, чисто спално бельо и по 2 одеала на човек. Екстрите в настаняването включваха баня с топла вода (която се намира на около 10 м от самата хижа) – уви недостатъчна за всички желаещи. Тоалетната също е външна и, за съжаление, не много чиста. Кухнята предлагаше следните гурме специалитети – таратор, зелева салата, боб чорба, леща и кебапчета. От нашите наблюдения най-уважавани бяха бобената чорба и бирата. След като установихме, че наистина няма път до хижата и всичко това се носи с коне нагоре, изпитахме огромно уважение към хората, които бяха донесли дори и тези оскъдни провизии за нас. На входа на хижата имаше 3 големи контейнера за разделно събиране на отпадъците, където хората действително си бяха разделили боклука, а не както е в града – браво!

Стара планина

Райското пръскало

 

 

Водопад Райско пръскало

Водопад Райско пръскало

След хапването на студен таратор и сваляне на част от багажа се ориентирахме към покоряването на поредния връх, а именно самото

Райско пръскало

То се намира в непосредствена близост до хижата, единствения му недостатък беше, че не му работеше асансьора и отново се наложи да пълзим по стръмното пеша. Вече явно бяхме набрали инерция и не ни се стори толкова тежко, още повече горе ни чакаше разхлаждащ душ. Тъй като пътят върви върху скали, единственото, за което трябваше да внимаваме са камъни, които можеше да съборим или някой друг да събори над нас.

Райско пръскало, Карлово, България

 

 

След около 30 – 40 мин вече бяхме в подножието на известното „Райско пръскало” – най-високия водопад на Балканите – цели 125 м. Всички усилия до тук си заслужаваха. Гледката е невероятна, а усещането няма как да се предаде с думи.

Водопад Райско пръскало

След като се охладихме под свежите пръски и направихме поне 1000 снимки се спуснахме

надолу към бобената чорба, домашната ракийка и дългоочакваната почивка

Към Райското пръскало

 

 

Разбира се повечето туристи вече бяха окупирали масите под звездите. От палатковия лагер зад хижата вече се носеше аромат на печено. Някои от нас имаха късмета да опитат току що сготвени пресни манатарки събрани от любители гъбари. От всяка маса се носеше смях, а по-късно и песни, че даже и танци. Хората не се познаваха, но сякаш всички си бяхме съвсем близки заради общото преживяване което наскоро бяхме споделили.
Изморените един по един се насочихме към спалното помещение. За тези които не са имали късмета да спят в хостел възможността да спиш в стая с още 14 човека, също бе приключение. Други по-опитни бяха готови с тапите за уши и нямаха проблем със съня.
Сутринта настъпи бързо (особено като се има предвид часа на лягане) с миризмата на пържении филийки и свеж чай от мащерка. В 7 часа повечето от обитателите на хижата вече бяха будни, а част от тях вече бяха хванали пътеката към в. Ботев.
След извесни консултации решихме и ние да пробваме

да покорим най-високият връх на Стара планина

Според инструкциите би трябвало да стигнем до горе за 2.5 часа, но пътят е тежък и стръмен. Отново с раниците на гърба атакувахме. На тази височина вече няма къде са се скриеш от парещото слънце затова може да се разчита само на шапките и слънце-защитните кремове. Хората които пренебрегнаха тези предпазни средства доста зле си изпатиха. Пътеката е тревисто-камениста и все нагоре. На местата, които са по-опасни има наравени парапети от въжета, но е необходимо внимание при преминаването на тези участъци.

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев

 

След около 3 часа

достигнахме целта – в. Ботев 2376 м

Гледката от върха е невероятна. В краката ти е цялата долина, а в някои дни можело да се види дори и Дунав.

 

 

 

Нямахме много време за почивка, защото ни чакаше път надолу, който се оказа на моменти по-труден от изкачването. Въпреки стръмния терен и жаркото време всички бяхме преизпълнени с емоции от постигнатото. В такъв момент умората не се усеща, а само радост и задоволство.

Джендема, Старан планина

Джендема

 

 

Като пристигнахме в изходната точка и емоциите се поуталожиха, се сетихме, че всъщност от сутринта не сме яли. След кратко проучване ни беше препоръчано заведение по пътя към Карлово с незнайно име, в което сервират прясна пъстърва. Скоро открихме, че става въпрос за Рибно стопанство „Бяла река” – развъдник за прясна риба с чудесен открит ресторант. Изненада ни разнообразието от рецепти – препоръчваме пъстърва с босилекова паста. Десертите също са чудесни.
И така след обилния обяд в 18 часа потеглихме обратно към София. В колите вече усетихме умората, а и монотонността на магистралата сякаш натискаше очите ни надолу. Късметлиите можаха да подремнат, за което трябва да благодарим на хората които шофираха. Така приключи този уикенд – само 48 часа, а колко емоции и преживявания, които да ни държат свежи поне седмица.

 

Автор: Жасмина Николова

Снимки: авторът


 

Други разкази свързани със Стара планина – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

4 коментара

юни 04 2011

Връх Ботев в Стара планина

Днес е хубав ден за катерене. По пък едно катерене, до връх Ботев, ще кажат други 😉 Но пък за моята автомобилна душа едно качване на най-високия връх на Стара планина продължава да бъде неизпълнена мисия. Оги ще ни води до горе 🙂

Приятно четене:

Връх Ботев в Стара планина

Голям късмет извадих с планирането на пътуването ни до отправната ни точка, а именно гр. Априлци. Тъй като пътуването ни започваше на 6 май – Гергьовден и очаквах да има засилено придвижване на хората по пътища и гари, реших още на 3 май да се обадя до автобусния превозвач, за да резервирам билети. Речено и сторено – за голям късмет взех последните 4 билета на последния ред в автобуса до

гр. Априлци.

Отпътувахме по график и в 13:00 ч. бяхме на центъра на града, поразходихме се, напазарувахме си по нещо за идните дни и тръгнахме по асфалтовото шосе през кв. Зора и кв. Видима до паркинга под хижа Плевен.
Успяхме да стигнем преди залез слънце на хижата, където бяхме посрещнати от няколко красиви свободни коне. А

връх Ботев

се виждаше „на една ръка разстояние“.
Под връх Ботев, Стара планина
връх Ботев - 2376м., Априлци, България
Центърът на ПСС към БЧК се бе разположил на зелената полянка.
Планинска спасителна служба – под връх Ботев, Стара планина
Трибагреника се бе разположил върху името на хижата, а зад него планината се бе настанила в пространството.
Хижа Плевен – под връх Ботев, Стара планина
Моят приятел от Холандия практикуваше както той каза „Slack-lining Bulgarian style“.
Връх Ботев, Стара планина
В похода ни към върха и остатъците от прясно падналия майски сняг.
Връх Ботев, Стара планина
Вече сме стъпили на билото на Стара планина, част от международния маршрут Е-3 в българската му част Ком-Емине.
Връх Ботев, билото на Стара планина
Красивите гледки са навсякъде – комбинациите от облаци, ледени форми, образувани от ветровете и студа.
Връх Ботев, билото на Стара планина
Стъпили здраво на върха с поглед към метеорологичната станция, антените и военните съоръжения.
Връх Ботев, Стара планина
Военният камион останал от времето на социализма.
Баба Яга (ГАЗ 51) под връх Ботев, Стара планина
Баба Яга (ГАЗ 51)

Аз и моят холандски приятел Аренд на връх Ботев.
На връх Ботев, Стара планина
Още красиви форми, изваяни от вятъра и студа.
Под връх Ботев, Стара планина
Погледът е вече ориентиран на юг – долу се вижда

хижа Рай,

леко озарена от следобедното слънце. Отново, както и година по-рано – склона от южната страна е изцяло с разтопен сняг и няма следа от него.
Хижа Рай, Стара планина

Райското пръскало

този път бе наистина пълноводно и величествено.

Водопад Райското пръскало, Стара планина

Автор: Огнян Ковачев

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Стара планина– на картата:

No responses yet

май 13 2011

Водопад Райското пръскало (Стара планина)

Днешният ни петъчен пътепис отново няма да ни води надалеч – отиваме към Райското пръскало в Стара планина, а водач ще ни бъде Ласка.

Приятно четене:

Водопад Райското пръскало (Стара планина)

Посвещавам на Цанка, Гошо, Тошо, Кольо, нинджите, СИП 1977 и всички знайни и незнайни туристи, които са оставили имената си по вековните буки, за да радват идващите след тях туристи.

Имената на глупците... – Стара планина

По пътя за Райското пръскало – Стара планина

До Райското пръскало

Явно сме на тема водопади тези дни. Онзи беше Сливодолското падало, а в събота поехме към Райското пръскало. Имахме заплануван час на тръгване, най-късно 9:00ч., който естествено не успяваме да спазим, и с около час закъснение поемаме към Калофер.

Разстояния

  • Разстоянието Пловдив – Калофер е около 65 км и отнема около час и двайсет минути.
  • От София има три маршрута. Според Google средно време за достигането до Калофер e около 2:30ч. (155 км по подбалканския път – бел.Ст.)

Райско пръскало, Карлово, България

Не знам точните координати на Райското пръскало, затова маркирам Калофер – ако някой ги знае, да пише – ще ги коригирам – бел.Ст.)

Калофер

Няма табели указващи посоката към местността „Паниците“, където трябва да оставим колата и да поемем пеша към водопада. Най-лесният вариант винаги е бил питането и след кратък, особено ароматен разговор с местния пияница се насочваме към „Паниците“ по асфалтов път, който събуди асоциации у нас за „лунен пейзаж”.Най-лесно до „Паниците“ се стига като на влизане в Калофер поемете към Манастира и еко-пътека „Бяла Река. След около километър пътят се разделя на две, наляво за еко-пътеката, а за „Паниците“ поемате надясно. Другият вариант е GPS.

Местност Паниците

След около 20 минутно майсторско шофиране достигаме до последните в района бунгала на курортния комплекс „Паниците”, където оставяме „Тотка“ (Пежо 106) и поемаме към началото на пътеката, която се намира „Веднага след последната ограда в ляво”!

11:37 „У-упс, изненада-а“!

Оказва се, че ще трябва да изкачим близо четиридесет и пет градусов наклон, краят на който не се вижда. Стръмно е, но нали за това сме дошли. Не сме от страхливите, а и имаме претенции, че сме във форма. Поемаме въздух и тръгваме нагоре. Групичката след нас, в оптимистично градско облекло и обувки се отказа доста бързо. С бодра стъпка си спретнахме един умерен и изпълнен с „героични“ пози марш. Бяхме още в началото на прехода когато установихме, че е крайно необходимо да си замятаме езиците на рамо, за да не ги настъпваме.

Точно тогава открихме и предимството на така наречените „туристически щеки”( в нашият случай по две подходящи на вид и на тежест тояжки). Препоръчваме ги горещо за по-сериозни преходи!
След първите, опитващи се да ни „стреснат”, природни предизвикателства пътят стана доста по-приятен. От ляво в ниското се вижда манастира на „Бяла река”, а връх „Ботев” е пред нас. Някъде под върха е и крайната ни цел –

Райското пръскало

По пътя за Райското пръскало – Стара планина

След едно от поредните нетърпеливи вглеждания в далечината, за да видим къде ни води пътеката, с тайната надежда да не е стръмнина, която е в дясно от нас, видяхме и „Пръскалото” за първи път. Водопадът се виждаше, а разстоянието не беше малко и този факт ни амбицира доста сериозно.

По пътя за Райското пръскало – Стара планина

Това което последва ще го разкажа кратко:

  • надолу- надолу и после,
  • нагоре – нагоре – нагоре – нагоре – нагоре!
  • малко надолу
  • и пак нагоре

Единственото оправдание на майката природа за „напъните”, с които ни уреди е, че ни се показа във всякаква форма и цвят. Пътят ни водеше през вековни букови гори с огромни дървета. На няколко пъти прекосявахме буйни планински потоци, образуващи красиви водопади. Птиците ни пееха серенади, а слънцето срамежливо се провираше през клоните на дърветата. През цялото време имахме чувство, че сме в някакво нереално приключение. Все още изпипвам детайлите по поетичното описание на преживяванията си затова ще оставя вие да прецените сами:

По пътя за водопад Райското пръскало – Стара планинаВодопад – Стара планинаВодопади

Водопад – Стара планина

По време „спуско-изкачването”, температурата ви се променя многократно (на места духа доста силен вятър), добре е да сте подготвени с дрехи, които лесно се събличат и обличат, защото това действие се налага многократно.
„Еха, колко яко“. По пътя срещнахме семейство с бебче на не повече от година. Мама носи, а тати снима. Малката кротушка си стоеше спокойно в раницата и дори ни поздрави с едно срамежливо „хехе“. За малко да се изсипя по пътеката обръщайки се постоянно да се порадвам на малката туристка.
Започваме да се спускаме през буковата гора. Срещнахме още няколко групички туристи, но всички се връщаха от хижа Рай. До този момент, отчетохме, че прехода не е лек, но не е и нещо чак толкова страшно. Прекосяваме поредното мостче и се изправяме пред надпис „Минете на първа предавка“. Поглеждаме и виждаме, че следващата отсечка си е отново сериозно нагоре. Поемаме въздух, пооправяме раниците и тръгваме с амбициозна стъпка нагоре.

Премини на първа предавка – Стара планина

На половината път срещнахме двойка на средна възраст, която слизаше от хижа „Рай“. Погледнаха ни весело и ни казват “ Не остана. Еееееййййй там горе, където се вижда просветление, излизате от гората и почти сте стигнали„. „Толкова ли ни личи?“ – питам аз и се правя гримаса наподобяваща усмивка. Усмихваме се един на друг, пожелаваме си хубави празници и продължаваме всеки в посоката си.

Букова гора по пътя за водопада Райско пръскало – Стара планина

Уф, най-после стигаме поляната след гората. Звучи сякаш сме били на разходка в парка, но не вярвайте. Не е страшно, ама си е ЗОР!

Стигнахме! – Стара планина

Зор :)

15:38

Остават няколкостотин метра до

хижа „Рай“

и за наше щастие пътеката е надолу. След 5 минутки се озоваваме на поляната пред хижата. Посреща ни идилична гледка: огряна от слънцето поляна, дим от комина, разпъната палатка, веещи се чаршафи. За момент се замисляме дали да спрем и да си починем преди да се изкачим до водопада, но познавайки себе си (веднъж седна ли няма ставане), предлагам да не спираме и директно поемаме към последното „нагоре“.

Хижа Рай – Стара планина

Райското пръскало

Кой я предложи тази щуротия“ – питам невинно аз, спирайки на всяка втора крачка. Иде ми да се тръшна на земята и да не мръдна. Е това вече е черешката на тортата. Последната отсечка до подножието на „Райското пръскало“ ни отне почти 40 минути. Реално разстоянието не е много, но наклона си е направо обратно отрицателен. Въпреки това упорито, стъпка по стъпка, всъщност по-скоро лазейки нагоре, стигаме подножието на водопада. От далеч изглеждаше внушителен, но отблизо Райското пръскало отнема дъха в буквален и преносен смисъл. Водата пада от цели 125 метра височина, а водните капки се разпръскват наоколо и достигат до нас. В подножието на водопада все още има сняг и няма как да стигнем максимално близо до него. Задоволяваме се с установяването на една по-далечна скала и гордо се отпускаме в заслужена почивка и възхищение.

Водопад Райското пръскало – Стара планина

Водопад Райското пръскало – Стара планина

Край Райското пръскало – Стара планина

Край Райското пръскало

Водопад Райското пръскало – Стара планина

16:20 Почивка

Солидна фото сесия, размяна на думи с колегите туристи и поемаме надолу към хижа „Рай“. Преди да тръгнем бях поразровила няколко блога търсейки информация и в единият от тях прочетох, че бобеца, който хижаря готви бил несравним, затова още преди да махнем раниците, си поръчваме по купичка боб и дружно нападаме. Не знам дали бобът е вкусен или ние бяхме гладни, но вярно това беше едно от най-вкусните ми хапвания в последно време. Сваляме обувките и се излягаме на поляната пред хижата за кратка почивка преди да поемем по обратния път. Слънцето се скрива и веднага захладнява. Дааа, време е да ставаме и да тръгваме на обратно.

17:17 Надолу

Колко добре звучи „надолу“, но въпреки звученето дори и надолу си е трудно. Обратният път ни отнема около 3 часа и около осем стигаме до колата. Много доволни, уморени и вдъхновени се качваме на колата и се запътваме към Пловдив. (Като си помисля, в началото на прехода планирах да да стигнем и връх Ботев, но…..друг път).

Стара планина

Стара планинаСтара планина

На следващия ден – Великден

А аз си мислих, че съм във форма. Ставането тази сутрин не беше от лесните. Не знаех, че имам мускули и около глезените. Доста болежки имам, но пък ми напомнят за прекрасния ден и успешния преход.

Автор: Ласка Ненова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Стара планина – на картата:

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version