Archive for the tag 'Разлог'

юли 29 2011

Пирин: фестивал Elevation край Разлог и под лунните писти над Банско

Днешният пътепис ще ни води едновременно до хубаво и много грозно място. Пипилотка ще ни води на фестивала Elevation край Разлог и после ще се разходи над Банско. Познайте къде ѝ хареса повече?

Приятно четене:

фестивал Elevation край Разлог под лунните пистите над Банско

 

 

От началото да си кажа – изкефих се!

Преди почти месец, в деня на концерта на Sting, се събудих със странното усещане, че всъщност никак не ми се ходи на концерта вечерта. Но билет имах отдавна и, вечерта се озовах на един от най-вълнуващите музикални концерти, на които съм била.

Точно същото усещане имах и в петък сутринта (24ти юни) – първият ден на Elevation феста, за който се бях сдобила с билет овреме. И, заради опита си от предния път, предоположих, че ме чака точно същата приятна изненада. Рано, рано се натоварихме в колата на едни приказни другари и под съпровода на дискографията на Jamiroquai поехме по „магистралата на ББ“. Планът беше да се настаним в Добринище, където да оставим Емил (който не обича концертите) и Дребосъчето там, а компанията образувана от още няколко веселяка да отидем на феста, главно заради дедо ни JK (дедо, нали, щото се разпада, но за това по-късно).

Настроението беше приповдигнато, гонехме се по пътя и точно на излизането ни от Предела я видяхме – сцената – огромна и внушителна, слънцето грееше и вече бях убедена, че довечера ни очаква страхотно изкарване. Малко неприятно се изненадахме от новината, че трябва да обиколим целия Разлог, защото прекия път беше отцепен, заради феста, но не беше чудо за умиране.

Фестивал Elevation – Разлог, 2011

Сцената

 

И към един, един и нещо вече бяхме в Банско и зачакахме да ни нахранят в Канчето. Нагрухали се доволно, отпрашихме към Добринище, където на една веранда, на кафе зачакахме да дойде време да ходим към фестивала. Както винаги се случва с големите компании, закъсняхме изчаквайки се, и така Stereo MC’s започнаха да пеят без нас. За сметка на това, в 5.30 ч. получихме позвъняване – наша позната, която също била на входа на фестивала, разбрала, че

Джамирокуай отпада

Първо падна смях, как ни бъзика, после почнахме да се съмняваме, подир това и ние не знаехме какво да вярваме и какво не, та за решихме да получим още две независими мнения. И, уви, интернета каза – JK се навехнал и увехнал и ни отебал.

Настана някаква такава тягостна атмосфера, една суха покруса, щото всички толкова не го вярвахме, че не можехме и да се разпсуваме от яд.

Ми да ходим ли, да не ходим ли? Пари сме давали, пък и други групи има…И докато се мотаме май щяхме съвсем да изпуснем Стереотата.

Метнахме се по колите и беж.

Вип за 5 лева

Другарчетата си бяха запазили места за паркинга на фестивала и с принтираните бележки за тях ни пуснаха на КППто без никакъв проблем. Не знам за премеждията на хората с коли и без паркомясто, но за 5 лв. в повече получихме приятна разходка по празен път, та наистина се почувствахме специални.

Имаше малко забавяне при влизането в паркинга и трябваше да има малко указателни табели от къде се влиза, но нейсе. На входа се наложи да ни дадат талонче, което стана много бързо и не разбрахме кои и на какъв принцип трябваше да чакат, за да влязат. Намерихме си добро място за паркиране и се отправихме към входа, където най-жестоко ни отнеха бутилките с вода.

Влизането в зоната на феста

Много хора мърморят колко много са чакали, колко бавно ставало. Еми почакахме, но не е било повече отколкото на някои други концерти. На концертите на Stereo MC’s съм чакала и доста повечко, та не намирам за нужно да недоволствам. Влязохме на финалните акорди на гореспоменатата група, уви, но като са дошли 3-4 пъти, ще го направят пак. На това отдавам и факта, че не бяха продадени много билети за фестивала – малко или много се разглезихме през годините – аз лично с лека ръка пропуснах Сетрео, много други групи идват и повтарят и потретват, та народа вече не ходи на концерти така както прави секс грозната жена – сякаш е за последно.

И докато чакахме да започнат Morcheeba тръгнахме за бира и научихме за

Елевовете

По принцип идеята звучи добре. Както казаха приятели – така и за организаторите ще е по-лесно да отчетат парите, отколкото във всяка шатра да има касов апарат и да цъкат бележки за всяка бира. Не съм ходила по чужбински фестивали, но се съмнявам, с тези елевове, организаторите да са открили топлата вода. Просто защо не го пуснаха това като информация в сайта?! И защо не бяха повече от една шатра?! Ей това са ми забележките за елевовете. Относно касовите бележки за тях – аз не ходих да купувам, натовариха се приятели от компанията – ходиха 3 пъти, 1 път са получили касова бележка за тях, но както и те споменаха – и нашата култура си е такава, че не си искаме никога касовите бележки…

morcheeba

И излязоха тези сладури и ме израдваха много, както с музиката си, така и с фестивалната си култура 🙂 Скай, освен че не изтърпя дълго да й е празно пред погледа и призова народа да нахлуе в празната ВИП зона, също толкова готино натири някаква руса мацка с червена тениска, за това че й показала среден пръст: „Покажете й средния пръст и на нея, да види как се чувства човек, като му го покажат“ (предполагам, че русото момиче е била някоя випаджийка, почувствала се прецакана, че някакви хора идват на аванта във випа й).

Фестивал Elevation – Разлог, 2011

 

 

След това дойдоха и

hurts

на които бях чувала само едно парче, но пък бяха симпатична група и направо ме болеше, че ще свършат бързо бързо и на сцената няма да излезе JK, който явно тези дни се разпрада по-бързо и от Майкъл Джексън навремето.

Фестивал Elevation – Разлог, 2011

 

В този ред на мисли: няма вече хипария и спонтанност в музикалния бизнес. Уж JK беше фен, Emergency on Planet Earth беше еко, био, туй онуй, но явно, човек като събере парици за първото ферари и не е склонен просто да излезе и да зарадва хората, пък макар и седейки на столче. А едва ли като обяви нова дата ще го направи за без пари за всички, които отидохме най-вече заради него на Elevation Fest.

Но на Hurts бяхме – много приятни, изненадаха ме, а Stay ми стана фаворитната им песен. Да правят още много албуми, пък ние ще ги слушаме 🙂

И дойде ред на неочаквания гвоздей в програмата:

parov stelar band

които накараха да се носи пара от загретите ми кецове и да остана по тениска по никое време. Напълниха ми душата с музиката си, макар никога преди да не ги бях чувала, а после заявих на Емил, че съм се почувствала пак на 23 🙂

Фестивал Elevation – Разлог, 2011

 

Изобщо този първиден на феста, останал и единствен беше страхотен поне в моите очи. Не съм била на Spirit ъф бЪргас, но се съмнявам, че по мащабност и организация е имало по-голям бг фест от разложкия.

Неприсъствието на Jamiroquai и вятъра във втория ден едва ли са били в обсега на влияние на организаторите, за това си мисля, че всичко друго беше на много добро ниво (с малки изключения) и, надявам се догодина да се повтори с по-голям успех. Меджу другото интересно е, че в един случай пада дъжд и настава мор и кал, а имаме легенда, в друг – духа вятър и имаме отлагане на половината фест и провал на организацията. Но първия и втория фест ги делят няколко десетки години, хиляди километри и още повече хиляди пари, а ентусиазмът е изместен от бизнеса (иначе представям си как всички групи се изместват на завет на площада в Банско и настава ебаси купона).

Аз билет за втория ден нямах, а и тези които имаха прекараха съботата високо в Пирин – кой на Вихрен, кой на Безбог или Семково… изобщо, освен ако не сме супер изискващи и киселяци – може да се каже, че получихме неочаквана планинска компенсация. А за касовите бележки – аз винаги си ги изисквам, та нямаше да му мисля, ако имах билет и за събота. Та, хора, научете се да си ги искате това е нормално, дори при купуването на чифт гащи, та камо ли при нещо, дето струва 100 лева…

Колекцията ми от фестивални песни и картинки ви чака в страницата на Патиланско царство във фейсбук

Банско, България

Луннният пейзаж над Банско

 

Някога, преди много години, когато бях 5-6 клас и даже вече не си спомням кога точно е било, от училище отидохме на екскурзия в Банско. То тогава беше едно село. Не си спомням много неща да сме видели – заведоха ни до църквата, музеите на Неофит Рилски и Вапцаров, заведоха ни да видим какво е тепавица, разгледахме архитектурата на централния площад и в общи линии това беше.

Настаниха ни в един от броящите се на пръстите на едната ръка хотели, който беше май и най-новия и гъзарски – Стражите. Беше направо прекрасен, спомням си, че бяхме три съученички в мезонет! Засилих се да се друсна на леглото и, както се метнах се чу храс! Оказа се, че няма пружина отдолу, а някаква дървена скара – новост, която още не знаех, че е измислена.

След като преспахме, а един съученик беше откаран в болницата в Разлог, заради алкохолно отравяне с вино и опит да се набута в раклата в стаята си, на следващия ден ни откараха с автобус извън града, някъде в подножието на планината, на една поляна с кръчма край реката. Беше приказно място, хапнахме, човек от БТС ни изнесе лекция за планината, разказа ни как нагоре след цял ден и повече се ходело до хижите Бъндерица, Академика, Вихрен и чак връх Тодорка. Но всичко било туристически пътеки, а ние дребосъците няма как до никъде да стигнем така.

Останахме си с мечтата за митично изкачване нагоре.

И да беше останало така! Но не би.

След хубавото изкарване на Elevation Fest, дойде събота, в която се наспахме хубаво докъм 10 ч. , лежерно пихме кафе в Добринище и се чудихме до къде да отидем. Имаше малка особеност в състава на компанията, която не позволяваше да правим истински планински преход, пък и за такъв се бяхме сериозно успали. В крайна сметка се натоварихме на колите и тръгнахме към х. Вихрен. Отдавна слушам и се възмущавам на мащабното строителство по планините ни и се изненадах от доста неща по пътя.

Като за начало, минахме през

Банско,

и пътьом, приятелите ни, ни показаха къде се намира хотел Стражите – някога на самия край на града, сега си беше направо погълнат от околните постройки. Предполагам и никога няма да разбера коя е била поляната с кръчмата край реката и най-вероятно също е потънала сред хотели и къщи. Продължихме нагоре в планината и все очаквах пътя поне от асвалтов да стане чакълест и еднолентов, но това така и не се случи. Наистина, предпочитам да нямам възможността да видя много места, отколкото да са толкова достъпни, колкото сега и то с кола.

Първо спряхме на

гордостта сред пистите – Томба.

Огромна и страшна писта, свършваща на Бъндеришка поляна Бъндеришки гьол за изкуствен сняг. Доколкото знам едно време е било наистина прекрасна поляна, но нали местните и те деца гледат, а поляната гърла не храни, поне според царящото разбиране за нещата от живота…

Ски-писта Томба над Банско

Ски-писта Томба над Банско

 

 

За мое огромно съжаление отново се натоварихме на колите и продължихме по асфалта още по-нагоре изведнъж се оказа, че

паркирахме пред Байкушевата мура.

Точно паркирахме. Значи и до нея се стигало с кола…

Байкушевата мура в Пирин

Байкушевата мура

 

Като я гледах такава огромна и величествена се сещах за Рим, Колизеума, за Св. София в Истанбул, все нейни връстници… Зачудих се и колко ли са полезни за нея спиращите в подножието й и подминаващи я коли, газовете, които те изпускат и увеличения човекопоток край корените й. Дали ще доживее да я видят пра-пра внуците ми или не?

А поникналите растенийца по клоните ѝ ми напомниха на комерсиалния Аватар и се зачудих, дали няма да дойде ден, когато ще е прчка за новата писта и ще се наложи да бъде „преместена“…

Байкушевата мура в Пирин

Алтернативен живот на планета "Байкушева Мура"

 

 

До Мурата е караван-плаца, където има хапване и може да се опънат палатки. Можете да починете и в х. Бъндерица. Ние избрахме второто, поради пренаселеността на първото място. Тамън кебапчетата си дояждаше Петър Стоянов, който ни отстъпи масата си. Досърбя ме да го питам туй-онуй, ама нейсе, нали в планината всички сме туристи.

След като починахме пак на колата се „метнахме“ до Шилигарника. Писти, писти… Имам още една представа за пистите от едно време – едно лято, нашите не се бяха доредили до карта за морето и отидохме на Пампорово. Една от най-прекрасните ми ваканции – тучно зелени писти, осеяни с прекрасни, червени, лъщящи на слънцето диви ягоди. Толкова диви ягоди накуп не съм яла повече в живота си.

Е, на

Шилигарника имаше…нямаше ягоди, нямаше и зеленина.

Не съм специалист, но не мисля, че една писта трябва да изглежда като лунен пейзаж през лятото.

Шилигарника край Банско

Шилигарника или Луната?

Пясък и камъни и тук–таме поникнл райграс, поливан с пръскачка пред чайните. Дали така трябва да изглежда планината?

Шилигарника край Банско

Райграс на мястото на веригите от камиони

 

Е, Нона днес предложила да се узаконят незаконните писти на Юлен над Банско…

Мда, после ще се чудят, защо на пролет реката залива с камъни хотелите им. Между другото Нона може да се похвали с нещо пред ЕС – може да няма канализация в цяла София, но горе на дъното на Шилигарника има! (сериозно, няма майтап! Шахтата можете да я видите и на по-горната снимка на пистата, в долния ляв ъгъл)

Шилигарника край Банско

Канализационна шахта на дъното на Шилигарника

 

Та така, щеше ми се да нямах възможността да видя тези неща, защото го направих нечестно спрямо Планината. Но ще се върна там. Ще се върна без кола. Искам да стигна до всички тези кътчета благодарение на двата си крака и дишайки смолата на боровете. Въпросът е

дали Шилигарника и Томба няма да пожелаят да слязат при Мохамед хората от Банско, Разлог и Добринище

(последните за сега, не са зле и им пожелавам никога да не направят писти в близост и да си останат спокойно място).

Магарешки бодил, Пирин

Гора, Пирин

Автор: Пипилота

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Пирин – на картата:

Пирин

No responses yet

мар. 12 2011

Кукери (Нова година в Разлог)

Днешният пътепис е малко по-особен. Повод за него ми дават два факта:

1. Тема: „По пътя“

2. Разказът да бъде ликнат във фен-страницата на производителя на GPS-a (все пак Василена се занимава с маркетинг)

3. Разказът да получи максимален брой коментари в мястото, където е публикуван (но не във ФБ)

Слагам тази обява, защото Василена е приятелче на нашия сайта (т.е.пише и праща пътеписи 😉 ) и защото не печелим от нея (обявата) 🙂

А ако иска някой да участва чрез нашия сайт – с радост ще му предоставя място тук.


А сега, приятно четене:

Кукери (Нова година в Разлог)

Новата година не е нещо особено. Има обаче малки ценни моменти, в които нещо привлича вниманието ти и те кара да се чувстваш по-различно от когато и да било. Така тази година започна особено – с прогонване на злите сили. Кукерите в Разлог бяха нещо, за което само съм чувала, но и най-живописните разкази не могат да се сравнят с реалността.

Първо ти става интересно. Всичко е шарено, ново, динамично. После усещаш един странен прилив на енергия, нещо старо, много старо. Не говоря за паранормални и направо ненормални активности, а просто за един колективен дух, който е виден навсякъде около теб. Този дух е обединявал други хора години, векове наред даже – общото желание да започнеш годината начисто, да се отърсиш от лошотията и напук на дребното си ежедневие да си герой поне за един ден.

След първоначалния шок започваш да забелязваш различни неща. Например децата и младите хора – бяха толкова много! През цялото време от уредбата женски глас говори за това колко е важно да запазим традициите живи, но докато не видиш децата, това послание си остава просто фраза. Естествено, с идването на младите традициите вече се променят: освен чаушите и кукерите може да видиш каруцата на българския Супермен Бат Бойко, лицето от Писък и всякакви други съвременни добри и зли сили. Но остават носиите, чановете, маските. И онова усещане, за което говорех преди малко: че си част от Всичкото и Всичкото те прави по-голям, весел, добър, зареден.

По принцип мисля за себе си като за градско чедо, но това беше първия и май единствен момент през големия новогодишен уикенд, в който се чувствах напълно успокоена и доволна от света наоколо. И се надявам, че снимките са по-добри от думите.

Кукери – Нова година в Разлог

Щастие
Кукери – Нова година в Разлог
Напред
Кукери – Нова година в Разлог
Коса
Кукери – Нова година в Разлог
Разкрасяване
Кукери – Нова година в Разлог
Чанове
Кукери – Нова година в Разлог
Кукери
Кукери – Нова година в Разлог
Непреклонен
Кукери – Нова година в Разлог
От върха
Кукери – Нова година в Разлог
Чорбаджия
Кукери – Нова година в Разлог
Селянин
Кукери – Нова година в Разлог
Каубой
Кукери – Нова година в Разлог
Да разперим криле
Кукери – Нова година в Разлог
С тате
Кукери – Нова година в Разлог
Дребосъчко
Кукери – Нова година в Разлог
Хапнала
Кукери – Нова година в Разлог
Дядо поп
Кукери – Нова година в Разлог
Сериозна
Кукери – Нова година в Разлог
Усмивка
Кукери – Нова година в Разлог
В очакване
Кукери – Нова година в Разлог
От близо
Кукери – Нова година в Разлог
Там горе
Кукери – Нова година в Разлог
Свръхестествен
Кукери – Нова година в Разлог
Щастие

Край

Автор: Василена Вълчанова

Снимки: авторът

One response so far

Switch to mobile version