Archive for the tag 'пътуване с мотор'

окт. 01 2010

Пловдив – първото ни пътуване за годината

Днес няма да хойкаме надалеч – ще отскочим до Пловдив за един рокеркси събор. Пригответе се за много газ и пилене на гуми! 🙂 Приятно четене:

Пловдив – първото ни пътуване за годината

Да планираш пътуване с мотор в средата на март, пък дори и само до Пловдив е доста амбиционо начинание. Вероятността да се провали е поне 80 процента. Вероятността здраво да береш студ е 100. Седмица преди начинанието ежедневно се следи прогнозата за времето от поне три независими източника и резултатите се сверяват поне в три града. В случая Варна, Бургас и Пловдив. Ангажират се добри приятели, който да намерят хубав и не скъп хотел и ако всички тези фактори по някаква огромна случайност и заради небивал късмет се нагодят, се доизясняват само подробностите около дъждобрани и броя на катовете дрехи, които могат да се поберат под якето и панталона и първото каране за годината най-после се случва.
Нашият късмет в този случай не ни изневери и за час. Ако изключим отвратителният страничен вятър, между Айтос и Карнобат, който може буквално да те измести от пътя. След Карнобат ветрищата поутихнаха и пътуването в пролетния преди обед стана каквото трябва да е – много приятно.
Колкото и да му се иска на човек да пътува, трябва и някакъв повод. Тръгнахме за Пловдив, заради Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, организирано от фирми, които търгуват с мотори и екипировка в една от палатите на пловдивското панаирно градче. Такива фирми в България все още има малко, но организацията на изложението беше много добра, а най-интересни бяха съпътстващите събития и най-вече стънт демонстрациите на световно известния мото казскадьор Angyal Zoltan. За мен е световно неизвестен, но това е защото съм незаинтересована и непросветена возеща се.
Както казах, късметът беше неотлъчно с нас този уикенд и ние пристигнахме в Пловдив в очакваното време и в чудесно настроение.
Била съм в Пловдив много много отдавна. Помня, че дядо ми ме беше завел, на панаира, когато беше изложението на селскостопанска техника. Помня и, че ми беше интересено, но спомените ми стигат до там. Макар и празно и безлюдно панаирното градче ми хареса. Още повече ми хареса тази стопляща сърцето гледка.

Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче.

Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче.

Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче.

Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче.

Калоян вече беше пристигнал от Бургас и докато се намерим с нашия домакин Манол и останалата част от бургаската група, стана време и за Ангиол Золтан и чудесата, които той прави с и на мотора си. Всички присъстващи се стекоха към огражденията пред палата номер шест, а малкото не до там заинтересовани и предимно гладни посетители се възползвахме да заемем ограничените места до масите на двете капанчета. Освен, че бях гладна, като…овца / бяха пости/ другата причина да не се натъпча край огражденията беше, че високо над залата имаше огромен екран, на който се виждаше случващото се. Освен това имам и чудесен оператор, който отдавна е доказал способността си да прави хубави снимки, особенно, когато става дума за заснимане на мотори.

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

След представлението, което Золтан направи влязохме да разгледаме изложението и се отправихме към хотела. Манол се беше погрижил чудесно за намирането на места за спане. Хотелът се намираше много близо до гребния канал, в чудесна гориста местност. Наредихме моторите пред входа, бързичко разтоварихме багажа и най-после свалихме мотористката екипировка. Навлечена и в тия дрехи се чуствам гъвкава точно, колкото Шварценегер в ролята му на терминатор.
Манол, Еленка и двамата им сина дойдоха с нас до хотела и после всички в купом тръгнахме по гребния канал, към едно от заведенята, които се намират в околността. Гребният канал в Пловдив е чудесно място за спорт и разходки, нищо, че изречението звучи, като от стара рекламна социалнистическа брошура.

Пловдив, гребният канал.

Пловдив, гребният канал.

Настъпващата вечер беше топла за март и край нас пловдивчани и гостите им се разхождаха, караха ролери и колелета, а някои от тях даже гребяха в канала строго надзиравани от Румяна Нейкова.

Пловдив, гребният канал.

Пловдив, гребният канал

Пловдив, гребният канал

Пловдив, гребният канал

Още вечерта, докато вървяхме сред хората покрай канала ми направи впечатление, колко добре изглеждат пловдивчанки. Срам за варненки, но тук, масата от млади момичета по улиците е с вид на неуспяла чалга певица, докато младите жени в Пловдив ми се видяха облечени премерено и с вкус.
Към хотела се прибрахме по-късно по същия път. Разходката край гребния канал и през нощта е пак така приятна, както и денем.
На другия ден преди да потеглим за Варна бяхме запланували да видим стария град и тепетата, но първо направихме една приятна и продължителна закуска, а аз имах време да разгледам по-обстойно двора и басейна на хотела. У мен упорито остава усещането, че част от българските хотелиери явно се изживяват и като интериорни дизайнери. Имат високо мнение за собствения си вкус и преценка или им се свидят едни пари ли, не знам, обаче резултатът, ако не е дразнещ или направо плачевен е доста смешен.
В светещият надпис с името на хотела се загледах още вечерта, докато се прибирахме в тъмното и нямаше как да го пропусна. На български името на хотела е Джия Бийч, на латиница и неясно на кой език някой го беше изписал Djia. Даже моите ограничени познания по чужди езици някак ми подсказват, че не е точно това начина за изписване. И ако това може да мине в някаква особена графа “ въпрос на гледна точка“, за мен, открита проява на лош вкус е използването на английската дума в българското име на български хотел. И понеже е beach, не може без басеин, разбира се. На дъното на басеина, пък не може без мозайка. Не помня какво изобразяваше, но помня зациментираните в единя край на басеина делви, от които течеше вода в басеина. Тук се правели много сватби ни казаха Манол и Елена. И вярно, на поляната до басеина все още имаше арка с изкуствени цветя по нея. Фантазията не ми стига, до какви ли висоти се достига в такива моменти. По тревата около басеина са масите на лятната градина, а те пък са заобиколени от зид, с ниши в него. Ако някой се чуди, защо, ами за да могат да бъдат наредени в тях “ скулптури“ от тия, дето се правят от намерени в гората клони и дървета. На местата за които дърветата от гората не са стигнали имаше дърворезби. На двете колони пред вратата на хотела имаше лъвове, за къде без тях и май някакъв светец в добавка. Въобще, всичко което в някой момент явно се е спряло пред погледа на собствениците в същия тоя момент е било наместено някъде по територията на хотела и резултатът е кич и безвкусица до най-горната керемида. Стаите бяха приятно изключение от това разточителство. Единствената проява на творчески полет в интериора им беше полуголата африканка, която ме гледаше от мозайката на стената в банята. Все пак, трябва да има последователност – мозайка в басеина, мозайка в баните.
На нашите хора, с моторите, явно декорацията на хотела не им се е видяла достатъчна и те бързо, бързо запълниха празнините.

Пловдив. Последен щрих към екстериора на хотела.

Пловдив. Последен щрих към екстериора на хотела.

И за да не остана само със забележки, цените в хотела бяха разумни, а сервитьорките и администраторките много мили и услужливи.

Посещението ни в Пловдив завърши с разходка в стария град. По пътя натам влязохме в шекер дюкяна на Джумая джамия и за минути се върнах година назад. Сякаш пак бях из истанбулските улички и надничах в преливащите от стока магазинчета.

Пловдив, Хюдавендигяр джамия, известна повече като Джумая джамия.

Пловдив, Хюдавендигяр джамия, известна повече като Джумая джамия.

От Хюдавендигяр , известна повече като Джумая джамия, поехме на посоки по калдаръма, лакътушейки между старите къщи. Вървях и не можех да сваля поглед от цветните възрожденски фасади и от украсите покрай прозорците и вратите. Това беше моята част от пътуването. Мога с дни да се изгубя из тесните стръмни улички в стария Пловдив. Да ровя с часове из антикварните магазинчета или просто да седя някъде и да гледам на града от високо.

Пловдив

Пловдив

Пловдив

Пловдив

Пловдив – Старият град

Пловдив – Старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, антикварен магазин в стария град

Пловдив, антикварен магазин в стария град

Пловдив, антикварен магазин в стария град

Пловдив, антикварен магазин в стария град

И тук, отново ми направи впечатление, колко стилни и елегантни са пловдивчанки, направо радост за окото.За съжаление времето ни в Пловдив изтичаше и не ни оставаше нищо друго, освен да поемаме отново за Варна, радвайки се на чудесния подарък, който ни направи топлия мартенски уикенд.

Пловдив, старият град.

Пловдив, старият град.

Автор: Ренета Костадинова

Снимки: авторът

Още снимки от Пловдив:

No responses yet

авг. 04 2010

Гърция: Ден първи:И нека приключението да започне!

Ще се раходим днес до Гърция. Надявам се да имаме достатъчно бензин 😉 Водач ще ни бъде Адриана.

Приятно четене:

Гърция

Ден първи:И нека приключението да започне!

Бях обещала пътепис, но все не оставаше време. Дали не съм забравила подробностите… Едва ли! Такова нещо забравя ли се!? И така…

Да ви запозная с участниците в това приключение:

YAMAHA TDM (Там Dокъдето Мечтаем)

НИКИ – водач и организатор, добър стратег и компетент по всякакви въпроси… с чаровна усмивка се оправя с всяка ситуация…
ЦАНКО – рокер , сърфист, скиор и още какво ли не… въпреки своята половинвековна автобиография е вечното момче на групата… Дай Боже всекиму!
НИНА – половинката на Цанко още от детските му години, „заразена” със същия младежки дух и нестихваща жажда за приключения…
ГАБРОВЕЦА – най-достойния последовател на предците си… с неподръжаемото си чувство за хумор гарнирано с най-закачливата усмивка на света … Денислав…
СВЕТЛьО – в огромната осанка на това момче е скрита една добра душа… а зад тихото му присъствие – реплики точно в целта с фино чувство за хумор…
ЕЛЕНА – завладява с първичния си вроден чар и непринуденост… Сладка бърборана (то за това и Светльо си трае J))))
ПАВКАТА – сексимвола на групата… (и не само, поради това че работи в ЕrotikTV ;))) Господ, когато раздавал на него дал с шепи все готини неща… :))))
ТОДОР – Мъжът, на който съм му приготвила орден за храброст и две чужди невести за награда, че толкова години упорито и с любов ме търпи около себе си… :))))
АДРИАНА – невъзможна за описване! :)))))))))))) и трудна за улавяне от обектива… :))))
И нека приключението да започне!
Ден Първи 🙂
Тръгвайки късно от София си движехме спокойно… Ямахата, притисната от тежестта на три куфара блещеше светлини чак до звездите… Кратка почивка… крайпътно заведение, чай, сандвич, телефонни разговори с приятелите и отново на път… Пристигнахме в полунощ в заспалото малко градче Петрич. Ухаеше на люляк… Чакаха ни! Набързо прeспиване и нетърпение да потеглим отново на път… Но преди това кафе /евтино/ и шкембе чорба /като за последно/ на центъра на измитото от снощния дъжд китно градче… Разгръщане на картите и последни уточнения преди път… Росни, росни потегляме!
На границата срещу една лична карта митничарите любезно ни попитаха „За къде!? – Халкидики – Чадъри носите ли!? – Не! Носим си Слънце!!!” С усмивки ни изпроводиха, а ние пък много се смяхме, когато усетихме, че бяхме забравили да си свалим и каските при „митническата проверка”… Но нали сме в Европа-та!

Времето хладно… Чудесно за път! Развъртах се внимателно и щраках с очички… Щрак – тук хубав път, щрак – там, цветни храсти край пътя, щрак – красота, щрак – простор, щрак – една усмихната баба слязла от колелото си и ни поздравява, щрак – на огромна стена изписано на български „Обичам те, Ева”…

Колоната с мотори летеше по гладкия асфалт, надминавана от време на време от някой гръцки рокер по тениска и развети коси /чак да му завидиш/… Очакваше ни среща с тримата „отшелници” заточили се 2 дни преди нас в Солун, мъчейки се по плажовете и кръчмите му… :)))) Ето и фото-доказателства за това лично от Светльо и Елена, а за градчето ще питате да ви разкаже сладкодумния Габровец. Мен ме къпа само солунски дъжд, но колко ли хора биха се похвалили и с това!?

Ето тук… Събрахме се!!!

Няколко думи след срещата и вече първият ръкав на Халкидики /баровския/ отпадна от маршрута… Та нали всички живеем в такива баровски квартали – Банкя, Подуене, Ботевград, Габрово, Летница…” J)))) какво, което не сме виждали могат да ни покажат… Дивите ни души теглеха към девствената природа на средния ръкав на Халкидики… Там бяхме и наели къщичка край морето… кокетна, с красив подреден двор, простор, барбекю…

Но само разтоварихме моторите и отново на път… Обиколка на полуострова! Ех, какво ни очакваше само… По такова шосе с кеф да летиш… Виещият се път с много завои правеше удоволствието пълно!

Съчетанието между планина и море е най-страхотното нещо в Гърция… Обърнеш се на ляво от пътя – море, на дясно – планина… Морето се слива с хоризонта и създава усещането за безкрай….

Въпреки, че на много от местата скалния им „масив” е, като че ли Зевс е разчиствал градината на Олимп от камъни и ги е разхвърлял по цяла Гърция, но обрасли с мъх и заобиколени от непокътната зеленина наистина са райска гледка… Там, където имаше отбивки от пътя спирахме за да се насладим на ширналата се красива панорама…

От тази дивна красота ли, от що ли, но нещо в коремите ни застърга и потърсихме спасение в първата отбивка към едно курортно селце… То рокер да оставиш само на духовна храна!? ;)))) Та така в първото капанче… за гируси – „Самурай Гирус”… Доволни усмивки, коктейл с традиционно узо и лимон за отскок – почерпка!
Елена с естествения си чар и смесица от гръцки и английски (глада ни прави полиглотиJ))))) ни уреди със симпатиите на кръчмаря и огромни порции със забодено кебапче бонус върху тях… И гръцката биричка ни дойде добре, но разходката по крайбрежието още повече…

В Гърция всичко е цъфтящо /без икономиката им, казват… само дето ние не го усетихме/…

Лазурното море и слънчеви плажове с палмови чадъри, придаваха естествена екзотичност на красивите местенца…

И отново на моторите! За да видим…
Един невероятно красив залив с акустирали кораби…

Ето и един мераклия рокер, запален от мисълта да се снима точно до вълните, потъвайки в пясъците заедно с половин тонната си машина… ;))))

Жените стават само да дават акъл…

… а Приятелите в нужда се познават!

Срещнахме и един невероятно мил грък, който се качи на колата си и пропътува доста път с нас, за да ни оправи от залутването… И ни изведе на това красиво местенце… С още по красив залез!

Очакваше ни и един голям пазар… И една Вечер със салати, барбекю от спец Цанко, узо, смях, закачки… и още нещо!
И една сладка умора с нетърпеливо очакване на… Утре! J))))
Следва продължение… ;)))))
Автор: Адриана
Снимки: авторът
Още снимки от Гърция:

3 коментара

мар. 29 2010

От Никагуа до Хондурас на мотор (1)

Идва пролетта и затова и ние днес откриваме мото-сезона. Разбира се, няма да се ограничаваме с близките 2-3 хиляди километра, а направо ще прескочим до Америките, където освен мото-сезона, ще открием за пръв път на нашия сайт и Хондурас. Наш водач ще бъде Георги Лозев, автор на книгата „Аз, легионерът“. За похожденията му във френския Чуждестранен легион ще прочетете в книгата му, а днес той ще ни разкаже за вече мирния си живот като мирен „пенсионер“ в Никарагуа, пътуващ за Тегусигалпа, столицата на Хондурас. По моторите и приятно четене:

От Никагуа до Хондурас на мотор

част първа

Какво да правим с журналистките?

Бях се опънал на хамака и дремех, когато Армандо ми звънна да ме предупреди, че е поканил една журналистка да ни придружи на събора в Тегусигалпа.

На мотор към Тегусигалпа (Хондурас)

Аз бях ковчежника и държах касата на „клана”, така че трябваше да предвидя пари и за още една стая.

– Стая ли ще и плащаме? Що бе толкова ли е зле, че никой не иска да спи с нея? – запитах аз прозявайки се.

– Напротив, гаджето е супер, ама събуди се и ме чуй! Тя е журналистка от вестник „Ла Пренса“, които издават всеки две седмици едно луксозно списание „Магазин“. Те са най-четените в Никарагуа и искат да пишат за нас. Аз им казах, че ако искат да пишат, трябва да пратят журналистката да попътува с нас, за да усети атмосферата, иначе нищо няма да стане. Гарантирах им, че ще се грижим за нея и че никой няма да я притеснява.

– Добре, добре почвам да схващам, искаш да си влезем в ролята на наполовина рицари, наполовина бохеми. Кой ще я вози?

– Ти каза, че ще пътуваш сам и си мислех…

– Не си го помисляй, реших да пътувам без „раница“ (в нашия жаргон „раница“ е гаджето ти, което се залепва за гърба ти), защото ме избрахте за лидер, а и така се чувствам по-спокоен. Ще пътувам със „Сянката“ (моторът ми Хонда Шадоу 1100СС), който е така преобразен, че няма много място за втори човек.

– Да знам, друго си е да пътуваш без „раница“, но повечето от нас са решили този път да вземат жените си. Организираме нещо като семейно пътуване и ще бъде по-спокойно

Четете по–нататък>>>

4 коментара

февр. 24 2010

С мотор през Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора

Кои са признаците на настъпващата пролет? Птичките, пчеличките, цветенцата, късите поли…

Ще ви кажа още един признак – по пътя се появяват мотористите :). Днес, като един предвестник на пролетта Георги ще ни разкаже за едно негово миналогодишно пътуване до комшиите ни по западните граници и ще видим какво правят хората, отишли на мото-събор в Сърбия (че даже – два!) Приятно четене:

Пътуване през Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора

7 август.

Времето неумолимо напредваше, бях изпратил момчетата от мотоклуба още на обяд, а аз продължавах да се мотая по задачи. Все така ми се получаваха нещата – до последният момент нищо не беше сигурно. . . Планът беше да отида

до Зайчар, на местния мотосъбор,

да преспя там, а на другият ден сутринта да се отправиме с Гоши (щеше да дойде от Монтана) към Златибор, който се намира на другия край на Сърбия, и където имаше също мотосъбор. В крайна сметка към 17 ч още се размотавах около багажа, даже прибрах малкият звяр от детската градина, обяснявайки му че тръгвам на работа с мотора, да не се мръщи, и въпреки че ме гледаше подозрително, ме пусна без рев.

В 18 ч. бях на митницата, където ме осведомиха че съм закъснял, другите били минали преди мен – „Е , ще изпият бирата зер”.

Зайчар

е град на 10 km от границата, с около 50 000 жители, ходил съм доста често, този път мястото на събора беше леко изместено в парковата част, близо до много хубав комплекс със тенис кортове,

Кортовете в Зайчар, Сърбия

Кортовете в Зайчар

а не както преди на една поляна до стадиона. На входа ме посрещна облечен в кожи класически рокер, подавайки ми малка чаша ракия, каквато е традицията, глътнах я на екс, направо ми запали гърлото, а малко по късно ми завъртя и главата, не бях ял нищо още. Входа е около 5 евро равностойност. Побързах да намеря моята група, и да разпъна палатката, защото се беше смрачило, даже леко започна да капе. За моя изненада българското присъствие беше значително, да не кажа че нашите мотори бяха повече от сръбските за момента.

Мото-събор в Зайчар, Сърбия

На мото-събора в Зайчар

Тук да отбележа, за тези които не са присъствали на подобни мероприятия в съседната ни държава, някои характерни особености – гостите обикновенно идват, но не остават за през ноща, посещаемоста от местните е много голяма – целият град се исипва на събитието, музикалното оформление е на супер ниво, свирят много групи, на обяд се раздава „доручак” – безплатна храна , цените са сравними с нашите, не е проблем да се пазарува с евро – курса на обмяна е коректен, никога не съм имал проблеми. Сещам се как първият път като идвахме, ставайки от сън, направо зяпнах – бяха останли само 3-4 палатки на една поляна с размерите на стадион и сцената, от снощната лудница и многото мотори нямаше и следа. Прекъсвачите почти липсват, но това не попречи на някои от нашата група да покажат за какво става въпрос, докато председателя на сръбският мотоклуб не дойде при нас и най-учтиво ни помоли да се прекрати шума ( Когато посети нашият събор след това с дъщеря си, беше буквално стресиран от „дивият” купон, в пряк и преносен смисъл, и си тръгна очарован, дано да е бил искрен). Аз се поразходих по града малко, докато се стъмни, после се понаслаждавах на музиката, и приятни разговори в международна компания, след което си легнах.

Мото-събор в Зайчар, Сърбия

Ето какво се прави на мото-събор :-)

8август
Станах в 8 ч, събрах си нещата, в 9 ч бях на центъра – спрях до група таксита, взех си кафе и баклава от близкото барче, оставих си нещата и обиколих центъра с апарата, снимайки каквото си харесам.

Парк в центъра на Зайчар, Сърбия

В центъра на Зайчар

Гоши го бяха забавили на митницата, и малко преди 10 се появи с червеното Дукати. Решихме да не се бавим, затова направо тръгнахме, или по точно се опитахме.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version