Етикети: пътуване с кола

Алпи, Австрия 10

Пътуване из Европа с кола, 2015

Ели ще ни разкаже за тазгодишното ѝ пътуване с кола из Европа. Днес разбира се, е само кратката, обобщена версия, така че да се подразните и да чакате с нетърпение подробните части от пътеписа...

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(6): Соленото езеро, Невада, Lake Tahoe 1

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(6): Соленото езеро, Невада, Lake Tahoe

Продължаваме пътуването на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун.

Днес ще продължим към Голямото солено езеро, ще минем през щата Невада и ще стигнем до езерото Тахо.

Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част шеста

Соленото езеро, Невада, Lake Tahoe

Хотелът Quality Inn в град Idaho Falls е много добър. Навсякъде хотелите Best Western, Quality Inn и Comfort Inn — Rodeway Inn и Econo Lodge. Тези вторите в някои случаи бяха мотели, макар по основните неща, като състоянието и оборудването на стаите, да не се различаваха. Нормално е, че цената им зависи първо от мястото, където се намират. Последните два дни най-добре доказаха това — градчето Livingston е сравнително близо до националния парк Yellowstone и, въпреки че хотела е Rodeway Inn, цената му е $130, а доста по-луксозният Quality Inn в Idaho Falls е за $97. бяха по-добри от другите, които ползвахме

За резервираните хотели през http://www.choicehotels.com/ се начисляваха различен брой точки при ползването им. Трябваше да се регистрираме в сайта и да даваме получения потребителски номер при плащане във всеки от хотелите. При събиране на определен брой точки се полагаха различни награди, но за европейци това беше само право на ползване на безплатна нощувка в някой от хотелите. За различните хотели изискваният брой точки беше различен и също зависеше от вида и местонахождението му.

Маршрутът този ден е от 450 мили/720 км.

Имахме два варианта за придвижване до градчето Elko, Nevada, което беше следващото ни място за пренощуване. По-прекият път минаваше предимно по щатски пътища и заобикаляше Salt Lake City, което не ни устройваше. Бях избрал малко по-дългия път, по който щяхме да минем и през Соленото езеро и по който се караше само по магистрали.

Kакто всички магистрали и I—15 е в отлично състояние. Всички междущатски магистрали Interstate /I/, с четни номера са в посока изток-запад, а тези с нечетни номера в посока север-юг. Докато предните дни се движехме само на запад по I—90 сега трябваше да „слезем“ малко по на юг. След около 150 км. излизаме от Айдахо и влизаме в щата на мормоните — Юта. В покрайнините на град Salt Lake City се прехвърляме от магистрала I—15 на I—215, по която продължаваме на юг още петнадесет км., след което излизаме на запад на магистрала I—80, по която ще караме до Елко, а след това и до Сан Франциско. През Salt Lake City преминаваме през покрайнините му без да спираме. В далечината се виждат високите сгради в централаната част на града, минаваме през нещо като индустриална зона и продължавайки на запад очакваме да видим Соленото езеро. То се появи на десетина мили след града, но така и не можахме да спрем край него. Минахме край една отбивка, пред която пишеше, че има място за наблюдение. Движех се бързо и не можах да спра навреме, а нямаше възможност да се върнем обратно. Друго такова място не се появи, а и целта ни не беше езерото. То беше голямо, приличаше на море и пропуснахме само да проверим колко е солена водата му в сравнение с тази на нашето море.

След като го задминахме навлязохме в по-интересната част —

соленото плато Bonneville, известно с пистите за скоростни състезания

на автомобили и мотоциклети. Пътят минаваше през една безкрайна бяла пустиня от сол.

Соленото плато Bonneville

Нямаше обозначени места за спиране, но ние спряхме на едно уширение на банкета извън пътя, където имаше следи от спиране и на други коли. Слязохме от колата и стъпихме върху твърдата като асфалт солена повърхност. Разходихме се малко по нея. Солта се простираше до хоризонта. Тук имаше сол за десетилетия напред не само за американския но и за „целия китайски народ“ 🙂

Четете по-нататък>>>

Пътешествие с Фори (5): От Виена, през Прага към София 1

Пътешествие с Фори (5): От Виена, през Прага към София

Едно дълго чакано завръщане — днес публикуваме последната част на пътуването на Мая до Лидо ди Йезоло, Венеция и Виена. Днес ще навръщане към България ще минем от Виена към Прага. приятно четене:

От Виена, през Прага към София

Последната част от лятното ни европейско пътешествие мина по маршрут Виена — Прага — София. Предстоеше ни практически първото посещение на чешката столица и за трима ни, защото моите минавания пътем през и покрай Прага в далечните детско-юношески социалистически времена не се брояха, нищо не помнех.

И така, преливащи от позитивизъм и преситени от красота след градините на Шьонбрун, отлепихме бележката за глоба с автограф от Виенската община от прозореца на Фори и към обяд отпрашихме към Прага. Гледам на картата — нищо работа, някакви си няма и 300 километра, значи 3 часа нормално каране са ни предостатъчни, викам, и ще цъфнем в Прага още рано-рано следобед. Да, ама не. Още с влизането на чешка територия стана ясно, че тия 300 километра не са като ония 300 километра по магистрала, които си мислех, че ни чакат. Представете си да пътувате Пловдив — Чирпан по стария път, същата работа: между табелата за край на едното населено място и тази за начало на другото има не повече от 5 км. Ограничението за всички населени места е 40 км/ч, то се спазва стриктно и на никого дори не му хрумва да изпревари на забранен участък. Тъй че, цялото разстояние до Йихлава, което е някъде към 150 км, го минахме чинно като на военен парад, със средна скорост 60 км/ч

4

Една седмица в Полша (до Полша с кола)

Днес ще направим едно пътуване с кола от Търговище през София, Сърбия, Унгария, Словакия и Полша, за да стигнем Варшава и Краков. Има много снимки и полезна информация. Приятно четене:

Една седмица в Полша

(до Полша с кола)

И така, на 25 октомври 2008 година, точно в 0:00 тръгнах от вкъщи. Показание на километража — 187615. След 3 часа и малко отгоре бях на изхода на София, заредих „колкото поеме“ на Шел Европа и продължих на запад. След още 47 км бях на

границата със Сърбия

Беше пусто (обичайно за този час — вече трети път минавам) — само 1 кола пред мен, формалностите бързо минаваха. Сръбския граничар ме попита колко валута нося (количествата на 3000 евро, мисля, трябва да се декларират), и остана учуден, че имам само 500 евро. След 15 минути вече бях в Сърбия, смених часа от 4:00 на 3:00.

90-те километра до началото на магистралата до Ниш преминах бързо — плътно зад колата, която беше на границата (за съжаление не помня с каква регистрация). Нямаше много движение (вероятно, заради ранния час), намери се още 1 кола „спътник“ — не изпреварваше никого от нас. В 20-те км „безплатна“ магистрала си променихме на няколко пъти реда и дистанцията. Следва TOLL-пункт, на който само вземаме билетче (обикновено за това трябва да се натисне бутон, но понякога служителите на пункта направо подават билета).

Веднага след пункта започна мъгла, но на мен не ми пречеше особено — магистрала, почти никакво движение (четири и половина сутринта), а и съм с ксенонови лампи — много полезно нещо.

Стана така, че през 200-те км до следващия пункт за плащане аз бях „лидера“ — никой не ме изпревари. Подадох билетчето, платих (около 13 евро, но тъй като се бях запасил с динари, плащах с тях). Още 8 км и започна

Белград (Beograd, Београд) — столицата на Сърбия

За пръв път ми се случи да премина всичките му 23 км без задръстване на моста на р. Сава (може би, заради ранния час — шест и половина, а беше и събота). След 16 км — трети TOLL пункт — вече директно се разплащаме (около 5 евро). Още 64 км, и последен пункт. Всички условия са както на третия.

В 8:15 и 188512 км съм вече на

границата с Унгария

Това е последната граница по пътя ми (не, че целта е в Унгария). Имаше няколко коли отпред, но всичко вървеше бързо — 10—15 минути. Както винаги унгарския митничар поиска да отворя багажника, но и както винаги, почти „за протокола“. И този граничар попита колко валута нося, и като получи отговор „около 500 евро в брой“, учуден зададе въпрос „А ще стигнат ли?“. Отговора ми беше прост — „да — ще стигнат, за 1 седмица, а имам и кредитни карти“. По всички граници ме питаха за къде пътувам, но просто така — особено не ги интересуваше, и всички се учудваха че пътувам сам (но по седалките имаше багаж).

Започваха най-хубавите пътища — унгарските. 150 км до околовръстното на Будапеща, после 37 по самото околовръстно (съвсем ново — няма го нито в електронните, нито на хартиените карти). Но затова указатели има повече от достатъчно. По този участък (М0 от М5 до М3) ограничението не е 80 км/ч, а 130, както и на другите магистрали.

Пътешествие с Фори (1) – София – Постойна – Лидо ди Йезоло 4

Пътешествие с Фори (1) – София – Постойна – Лидо ди Йезоло

Какво да се прави – продължаваме с поредицата как да прекараме отпуската си извън българското Черноморие (ако някой намери пътепис и за там – да праща). Днес ще придружим Мая по пътя ѝ към Венеция. Приятно четене:

София – Постойна – Лидо ди Йезоло

Първо, да поясня кой е Фори – това е моята любима играчка, прекрасното ми новичко Субару Форестър, първата ми собствена кола, в която се влюбих още на ниво картинка и описание. Засега любовта ни е споделена, Фори се държи прекрасно по европейските пътища.

Второ, няколко думи за пътешествията – понеже човекът е човек, когато е на път, семейният съвет реши подаръкът за принцесата, която това лято постигна бляскав кандидат-студентски успех, да бъде във вид на двуседмична комбинация от морска почивка в Италия и посещение на Виена и Прага.

Планирането на италианската част от въпросния круиз се проведе още през зимата. Изборът ни беше

курортът Лидо ди Йезоло,

а всичко по намирането на подходящ хотел се извърши по нета.

И така, рано-рано на 22 август

поемаме по пътищата към Италия

като двучленна кавалкада от Фори и джипа на племи – внушителен Volvo XC90, абе, с две думи, лъскав камион.

С Фори сме авангард, уж заради другата глезотийка, с която се снабдих, навигатор Престижио с програма IGo 2006. Точно тръгнахме и установих, че съм забравила най-важната част на навигатора – зарядното за кола, тъй че Анелия /така е кръстен гласът, който насочва на български/ практически беше лишена от думата, освен в някои ключови участъци. Не е фатално, пътя до Загреб го знам, а и го бях изрепетирала седмица по-рано на една командировка, тъй че водя без проблем, пък оттам нататък – каквото сабя покаже. Е, и табелите, естествено.

Българската граница я минаваме за нула време, както и сръбската.

Няма да спра да се учудвам, защо на нашите гранични власти им е толкова приятно да ни изпроводят извън страната и им е такъв проблем да ни пуснат обратно в нея… Вероятно поради ранния час, гадната отсечка до магистралата преди Ниш я взимаме много бързо и само около 20 км се влачим зад камиони.

Четете по-нататък>>>

До Италия и обратно – през къде ли не…. 0

До Италия и обратно – през къде ли не….

„ И какво стана с Джиджи? Ами какво, върна сее!” Та така. Новопосветените пътешественици се завърнахме. Нашето, бих казал, много дълго отлагано пътуване се състоя. Благодарение на Благун, Дивака, Sayaro, Емо Вучев – хора,...