Етикети: пътуване с автомобил

4

Една седмица в Полша (до Полша с кола)

Днес ще направим едно пътуване с кола от Търговище през София, Сърбия, Унгария, Словакия и Полша, за да стигнем Варшава и Краков. Има много снимки и полезна информация. Приятно четене:

Една седмица в Полша

(до Полша с кола)

И така, на 25 октомври 2008 година, точно в 0:00 тръгнах от вкъщи. Показание на километража — 187615. След 3 часа и малко отгоре бях на изхода на София, заредих „колкото поеме“ на Шел Европа и продължих на запад. След още 47 км бях на

границата със Сърбия

Беше пусто (обичайно за този час — вече трети път минавам) — само 1 кола пред мен, формалностите бързо минаваха. Сръбския граничар ме попита колко валута нося (количествата на 3000 евро, мисля, трябва да се декларират), и остана учуден, че имам само 500 евро. След 15 минути вече бях в Сърбия, смених часа от 4:00 на 3:00.

90-те километра до началото на магистралата до Ниш преминах бързо — плътно зад колата, която беше на границата (за съжаление не помня с каква регистрация). Нямаше много движение (вероятно, заради ранния час), намери се още 1 кола „спътник“ — не изпреварваше никого от нас. В 20-те км „безплатна“ магистрала си променихме на няколко пъти реда и дистанцията. Следва TOLL-пункт, на който само вземаме билетче (обикновено за това трябва да се натисне бутон, но понякога служителите на пункта направо подават билета).

Веднага след пункта започна мъгла, но на мен не ми пречеше особено — магистрала, почти никакво движение (четири и половина сутринта), а и съм с ксенонови лампи — много полезно нещо.

Стана така, че през 200-те км до следващия пункт за плащане аз бях „лидера“ — никой не ме изпревари. Подадох билетчето, платих (около 13 евро, но тъй като се бях запасил с динари, плащах с тях). Още 8 км и започна

Белград (Beograd, Београд) — столицата на Сърбия

За пръв път ми се случи да премина всичките му 23 км без задръстване на моста на р. Сава (може би, заради ранния час — шест и половина, а беше и събота). След 16 км — трети TOLL пункт — вече директно се разплащаме (около 5 евро). Още 64 км, и последен пункт. Всички условия са както на третия.

В 8:15 и 188512 км съм вече на

границата с Унгария

Това е последната граница по пътя ми (не, че целта е в Унгария). Имаше няколко коли отпред, но всичко вървеше бързо — 10—15 минути. Както винаги унгарския митничар поиска да отворя багажника, но и както винаги, почти „за протокола“. И този граничар попита колко валута нося, и като получи отговор „около 500 евро в брой“, учуден зададе въпрос „А ще стигнат ли?“. Отговора ми беше прост — „да — ще стигнат, за 1 седмица, а имам и кредитни карти“. По всички граници ме питаха за къде пътувам, но просто така — особено не ги интересуваше, и всички се учудваха че пътувам сам (но по седалките имаше багаж).

Започваха най-хубавите пътища — унгарските. 150 км до околовръстното на Будапеща, после 37 по самото околовръстно (съвсем ново — няма го нито в електронните, нито на хартиените карти). Но затова указатели има повече от достатъчно. По този участък (М0 от М5 до М3) ограничението не е 80 км/ч, а 130, както и на другите магистрали.

Пътешествиe с Фори (3) – Венеция и Венецианската лагуна 3

Пътешествиe с Фори (3) – Венеция и Венецианската лагуна

Продължаваме с пътешествието на Мая до Лидо ди Йезоло, Венеция и… (изненада!). Проследихме пътуването ѝ от София до Постойна, продължихме до Лидо ди Йезоло, а сега тя ще ни представи Венеция и нейната лагуна. Приятно четене:

Венеция и Венецианската лагуна

Чувствали ли сте се някога уморени от красота? Е, Венеция е един от градовете, които могат да предизвикат това усещане. Толкова много хора са сипали суперлативи за нея, че е излишно да прибавям още, затова само ще споделя единодушния извод на семейния съвет — човек задължително трябва да види Венеция и да оцени неповторимата й ренесансова романтика, но веднъж му е напълно достатъчно.

Виж, Венецианската лагуна е нещо друго.

Мога спокойно да мина без нова разходка из лабиринтите около Канале Гранде, но на островите с удоволствие бих отишла пак. За разлика от града, който малко или повече ти навява усещането за нещо консервирано-музейно, островите са живи и много привлекателни.

Да се ходи от Лидо ди Йезоло до Венеция с кола е безсмислено.

Изминаваш над 40 километра през трафик, пред който Цариградско шосе в пиков час е алея на спокойствието, загубваш куп време и накрая пак опираш до вапоретите — корабчетата, представляващи венецианския градски транспорт. Затова най-разумният вариант е човек да се закара до Пунта Сабиони — точката, разположена на върха на източния затварящ рог на лагуната, където колата се оставя на един от многобройните и огромни паркинги за цял ден срещу 5 евро, а после — на вапоретите, които те стоварват право на площад Сан Марко, откъдето вече може да се тръгне практически във всички посоки. Ако не му се блъска на опашката или има много да чака до следващия, има и едни специални малки туристически корабчета „Марко Поло“, които предлагат същото, при това на по-ниска цена, и часовете им на тръгване са в промеждутъците между градските вапорети.

Четете по-нататък>>>

Пътешествия с Фори (2) – Лидо ди Йезоло 32

Пътешествия с Фори (2) – Лидо ди Йезоло

Продължаваме с автомобилното пътешествие на Мая до Венеция. Вече проследихме как стигнала от София през Постойна (Словения) до Лидо ди Йезоло, а днес тя ще ни разкаже за самия курорт. Приятно четене:

Лидо ди Йезоло край Венеция

втора част

Нашият летен почивен “цивилизационен избор” – Лидо ди Йезоло – е познато на любителите на автобусни екскурзии до Италия. Обикновено там нощуват групите, чиято обиколка включва посещение на Венеция. И аз за пръв път го посетих така, пътем, един ноември преди 7-8 години, когато си го заплюх за почивка някое лято. Е, въпросното лято е точно сега, и определено няма да е последното.

Лидо ди Йезоло е сравнително млад курорт – развива се през 50-60-те години на 20 век, по добре обмислен застроителен план с много зеленина и обществени зони за развлечение. Пълен е с италианци, които го предпочитат както заради цените, които са с пъти по-ниски от тези в лъскавите им курорти, така и заради спокойствието и прекрасния плаж. Пълен е и с чужденци от всички краища на Европа. Почиващи българи все още има сравнително малко – поне в нашето апарт-хотелче ние бяхме първите представители на нацията.

Вече топнали се в “големия син аспирин” след дългия път, лежим на шезлонгите около 7 вечерта и се припичаме на залез. Докъдето ти поглед стига – плаж. Необятен, много широк, впоследствие научаваме, че е 14 км дълъг, със ситен-ситен златен пясък и кристално море, определено по-солено от Черното, но идеално – плавен наклон навътре, голяма плитка зона, пясъчно дъно и много чисто. Между всяко каре хотели към плажа води асфалтова алея, преминаваща в дълга дървена скара върху пясъка, а тя на свой ред – в кейче навътре в морето. На всеки вход на плажа има голяма – и абсолютно чиста – тоалетна, душове и чешми за измиване на пясъка от краката, когато тръгнеш да се прибираш. Всеки хотел има свои чадъри, шезлонги и масички. Допълнителен шезлонг е 4 евро на ден, а самите шезлонги имат и собствени сенници. Общо редиците чадъри са 7-8, но стигат само до средата на пясъчната ивица – от тях до водата има още толкова свободна зона за тези, които държат на собствен чадър и хавлия на пясъка. В следващите дни установяваме, че те никак не са много, а и на това огромно пространство има място за всички.


Четете по-нататък>>>

Пътешествие с Фори (1) – София – Постойна – Лидо ди Йезоло 4

Пътешествие с Фори (1) – София – Постойна – Лидо ди Йезоло

Какво да се прави – продължаваме с поредицата как да прекараме отпуската си извън българското Черноморие (ако някой намери пътепис и за там – да праща). Днес ще придружим Мая по пътя ѝ към Венеция. Приятно четене:

София – Постойна – Лидо ди Йезоло

Първо, да поясня кой е Фори – това е моята любима играчка, прекрасното ми новичко Субару Форестър, първата ми собствена кола, в която се влюбих още на ниво картинка и описание. Засега любовта ни е споделена, Фори се държи прекрасно по европейските пътища.

Второ, няколко думи за пътешествията – понеже човекът е човек, когато е на път, семейният съвет реши подаръкът за принцесата, която това лято постигна бляскав кандидат-студентски успех, да бъде във вид на двуседмична комбинация от морска почивка в Италия и посещение на Виена и Прага.

Планирането на италианската част от въпросния круиз се проведе още през зимата. Изборът ни беше

курортът Лидо ди Йезоло,

а всичко по намирането на подходящ хотел се извърши по нета.

И така, рано-рано на 22 август

поемаме по пътищата към Италия

като двучленна кавалкада от Фори и джипа на племи – внушителен Volvo XC90, абе, с две думи, лъскав камион.

С Фори сме авангард, уж заради другата глезотийка, с която се снабдих, навигатор Престижио с програма IGo 2006. Точно тръгнахме и установих, че съм забравила най-важната част на навигатора – зарядното за кола, тъй че Анелия /така е кръстен гласът, който насочва на български/ практически беше лишена от думата, освен в някои ключови участъци. Не е фатално, пътя до Загреб го знам, а и го бях изрепетирала седмица по-рано на една командировка, тъй че водя без проблем, пък оттам нататък – каквото сабя покаже. Е, и табелите, естествено.

Българската граница я минаваме за нула време, както и сръбската.

Няма да спра да се учудвам, защо на нашите гранични власти им е толкова приятно да ни изпроводят извън страната и им е такъв проблем да ни пуснат обратно в нея… Вероятно поради ранния час, гадната отсечка до магистралата преди Ниш я взимаме много бързо и само около 20 км се влачим зад камиони.

Четете по-нататък>>>

До Румъния и назад (2) 5

До Румъния и назад (2)

Продължаваме със следващите две части на пътеписа на Мартин за Румъния и град Яш. Началото е тук: До Румъния и назад (1)>>>

А сега продължаваме с уроците по сръбски. Приятно четене:

До Румъния и назад

Глава трета:

Братя србе, волим ви!

Колкото повече отивахме на север, толкова повече Румъния се цивилизоваше. Пътищата ставаха по-широки, с по-хубава маркировка, шофьорите каращи в ляво с 20 реагираха на присветвания с фаровете и се прибираха в дясно — усещаше се цивилизация.

Както си напредвахме накрая на едно малко село, движението беше спряно, след като полицаите го възстановиха видяхме и причината — тежка катастрофа на ван и лек автомобил — труден за идентифициране вече, може да е бил голф или Дачия, но сега приличаше на хармоника, встрани на пътя видях бял саван, явно водачът на смачканата кола е загубил живота си на място. Цялото село се беше събрало на местопроизшествието и се суетяха около линейката и полицейските коли, с повишено внимание продължихме одисеята си.

Започна да се стъмва обаче, някъде на около 120 километра от Яш в поредното село през което минава пътя и в края на което поне според присветванията на фаровете от другите шофьори ни чакаше полиция „Politia Rurale“ си позволих една огромна глупост, изпреварих една Дачия насред селото със 120, като за жалост точно тогава срещу мен профуча една друга Дачия — полицейска и ми присветна бая заплашително, викам си край… след малко ще ни догони и ми отиде книжката. Да, ама не – хич и не обърнаха, още по-добре! Обаче спешно ми трябваше антирадар — тоест кола, която да се движи приблизително с моята скорост и да е малко по-голяма от Саксото — антирадарът беше открит — Дачия Логан Ван, много читав автомобил, Саксото му стана сянка и след като съзрях и регистрация IS — Яш, ясна работата, това е моят човек.

Стъмни се, благодарение на моя антирадар успях да избегна удар в каруца, дърпана в дясното платно и започвах да разбирам защо румънците карат в ляво. Антирадарът летеше напред, а аз се возех по него за по-сигурно.

Четете по-нататък>>>

До Румъния и назад (1) 16

До Румъния и назад (1)

Днес ви представям едно пътуване до Румъния. Авторът е минал с кола от Дунав мост през Букурещ до северния град Яш. Приятно четене:

До Румъния и назад.

Глава първа – Камикадзета и кръгови

Преди доста време се бяхме уговорили с Peb да ходим заедно до Румъния за езиковият и курс.
Речено-сторено, ама с фалстарт 🙂
Предната вечер ядохме и пихме до късно и едвам се събудихме. В резултат на оспиването ни, едно момче от Гърция, което за първи път трябваше да видим в деня на общото ни пътешествие, ни чака около час на симпатичната ни гара – сам и без да знае какво се случва, защото Пеб не чува телефони, нито аларми нито топове, нищо не чува, просто става когато се наспи.

Както и да е събрахме се, потеглихме, пътят в България беше приятен, нямаше много трафик и дупки, и стигнахме за около четири часа на “Дунав Мост”:

За първи път минавах по него, но след колоните човек лесно се разочарова – асфалтът е нагънат и напукан от тировете и не се знае скоро ще се оправя ли, жалко че така изпращаме чужденците, също така жалко е че и румънците ги приемат с такъф път.

Вече сме в Румъния:

Нищо не се променя в пейзажа – мръсотия, бараки на някогашните фри шопове и соц. постройка прилична на нашата при Кулата приютяваща румънските граничари. Поемаме по път много приличащ на тези дето си имаме около русенските села – тесен, осеян с дупки и без маркировка, първата ни мисъл беше да се връщаме преди да е станало късно, но слава Богу след няколко километра (тоест след първото кръгово движение) този път става по-широк, с хубава маркировка, ограниченията за скоростта и предимството например се означават и по асфалта, което е доста полезно. Тук изцепвам култовата фраза:

“Румънската маркировка като я има е много готина”
4

Черна гора (Црна гора) (Западни Балкани 2006 – 3 част)

Продължаваме с трета част на пътеписа Западни Балкани 2006, заедно с Благун. (предишната част е тук: Албания>>>, а началото – ето тук: Гърция>>>) Приятно четене: Будва, Бар, Свети Стефан, Котор и Тиват в Черна...