Archive for the tag 'пътуване с автомобил'

дек. 15 2008

Една седмица в Полша (до Полша с кола)

Днес ще направим едно пътуване с кола от Търговище през София, Сърбия, Унгария, Словакия и Полша, за да стигнем Варшава и Краков. Има много снимки и полезна информация. Приятно четене:

Една седмица в Полша

(до Полша с кола)

И така, на 25 октомври 2008 година, точно в 0:00 тръгнах от вкъщи. Показание на километража — 187615. След 3 часа и малко отгоре бях на изхода на София, заредих „колкото поеме“ на Шел Европа и продължих на запад. След още 47 км бях на

границата със Сърбия

Беше пусто (обичайно за този час — вече трети път минавам) — само 1 кола пред мен, формалностите бързо минаваха. Сръбския граничар ме попита колко валута нося (количествата на 3000 евро, мисля, трябва да се декларират), и остана учуден, че имам само 500 евро. След 15 минути вече бях в Сърбия, смених часа от 4:00 на 3:00.

90-те километра до началото на магистралата до Ниш преминах бързо — плътно зад колата, която беше на границата (за съжаление не помня с каква регистрация). Нямаше много движение (вероятно, заради ранния час), намери се още 1 кола „спътник“ — не изпреварваше никого от нас. В 20-те км „безплатна“ магистрала си променихме на няколко пъти реда и дистанцията. Следва TOLL-пункт, на който само вземаме билетче (обикновено за това трябва да се натисне бутон, но понякога служителите на пункта направо подават билета).

Веднага след пункта започна мъгла, но на мен не ми пречеше особено — магистрала, почти никакво движение (четири и половина сутринта), а и съм с ксенонови лампи — много полезно нещо.

Стана така, че през 200-те км до следващия пункт за плащане аз бях „лидера“ — никой не ме изпревари. Подадох билетчето, платих (около 13 евро, но тъй като се бях запасил с динари, плащах с тях). Още 8 км и започна

Белград (Beograd, Београд) — столицата на Сърбия

За пръв път ми се случи да премина всичките му 23 км без задръстване на моста на р. Сава (може би, заради ранния час — шест и половина, а беше и събота). След 16 км — трети TOLL пункт — вече директно се разплащаме (около 5 евро). Още 64 км, и последен пункт. Всички условия са както на третия.

В 8:15 и 188512 км съм вече на

границата с Унгария

Това е последната граница по пътя ми (не, че целта е в Унгария). Имаше няколко коли отпред, но всичко вървеше бързо — 10—15 минути. Както винаги унгарския митничар поиска да отворя багажника, но и както винаги, почти „за протокола“. И този граничар попита колко валута нося, и като получи отговор „около 500 евро в брой“, учуден зададе въпрос „А ще стигнат ли?“. Отговора ми беше прост — „да — ще стигнат, за 1 седмица, а имам и кредитни карти“. По всички граници ме питаха за къде пътувам, но просто така — особено не ги интересуваше, и всички се учудваха че пътувам сам (но по седалките имаше багаж).

Започваха най-хубавите пътища — унгарските. 150 км до околовръстното на Будапеща, после 37 по самото околовръстно (съвсем ново — няма го нито в електронните, нито на хартиените карти). Но затова указатели има повече от достатъчно. По този участък (М0 от М5 до М3) ограничението не е 80 км/ч, а 130, както и на другите магистрали.

4 коментара

окт. 08 2008

Пътешествиe с Фори (3) – Венеция и Венецианската лагуна

Продължаваме с пътешествието на Мая до Лидо ди Йезоло, Венеция и… (изненада!). Проследихме пътуването ѝ от София до Постойна, продължихме до Лидо ди Йезоло, а сега тя ще ни представи Венеция и нейната лагуна. Приятно четене:

Венеция и Венецианската лагуна

Чувствали ли сте се някога уморени от красота? Е, Венеция е един от градовете, които могат да предизвикат това усещане. Толкова много хора са сипали суперлативи за нея, че е излишно да прибавям още, затова само ще споделя единодушния извод на семейния съвет — човек задължително трябва да види Венеция и да оцени неповторимата й ренесансова романтика, но веднъж му е напълно достатъчно.

Виж, Венецианската лагуна е нещо друго.

Мога спокойно да мина без нова разходка из лабиринтите около Канале Гранде, но на островите с удоволствие бих отишла пак. За разлика от града, който малко или повече ти навява усещането за нещо консервирано-музейно, островите са живи и много привлекателни.

Да се ходи от Лидо ди Йезоло до Венеция с кола е безсмислено.

Изминаваш над 40 километра през трафик, пред който Цариградско шосе в пиков час е алея на спокойствието, загубваш куп време и накрая пак опираш до вапоретите — корабчетата, представляващи венецианския градски транспорт. Затова най-разумният вариант е човек да се закара до Пунта Сабиони — точката, разположена на върха на източния затварящ рог на лагуната, където колата се оставя на един от многобройните и огромни паркинги за цял ден срещу 5 евро, а после — на вапоретите, които те стоварват право на площад Сан Марко, откъдето вече може да се тръгне практически във всички посоки. Ако не му се блъска на опашката или има много да чака до следващия, има и едни специални малки туристически корабчета „Марко Поло“, които предлагат същото, при това на по-ниска цена, и часовете им на тръгване са в промеждутъците между градските вапорети.

Четете по-нататък>>>

3 коментара

Older Entries »