Archive for the tag 'пътища'

мар. 14 2016

Фори из Балканите (4): Албания: Покрай езерото Комани

Фори продължава пътешествието си из Балканите, което започна със Санджак и Черна гора и премина към Косово. Миналия път влязохме в Албания – при ходжата на село Тропоя, а днес продължаваме па чукарите на страната на орлите. Приятно четене: Албания – Покрай езерото Комани част четвърта на Фори из Балканите Сутрин е! Живи сме, значи всичко е […]

No responses yet

Дек. 23 2009

На стоп из виелиците :-)

И така лека-полека годината се изтърколи и дойде време за последния за година пътепис. Това е разказ за автостопа на Рошавата гарга по заснежените пътища на България. Така ще приключим настоящата година — живот и здраве след празниците продължаваме с пътешествията по света (и у нас). Не спирайте да пращате разкази, ако не ви отговоря веднага това единствено може да значи, че съм препил с греяно вино;-)

Желая ви честито Рождество Христово и една щастлива Новата година!

А сега: приятно четене:

На стоп из виелиците:-)

Реших през декември да закрия най-накрая тази дълга стопаджийска година. Май за пръв път стопирам толкова много и със сигурност от толкова рано до толкова късно през годината. Успях дори да запълня стопаджийските си пропуски и вече имам попадения със стоп и по тъмно, и в дъжд (макар, че почти не чаках в самия дъжд, той просто си валеше докато се возех), че вече и в сняг. Това даже два пъти за последната седмица.

Тръгнах, значи, преди десетина дни пак към Софията. Предстоеше да поседя повечко там, така че бях нарамила една 15 килограмова раница. Е, не е за сефте, аз и камъни за градината съм пренасяла така от Родопите… Освен това в джоба, за да е на топло, носех и една тарантула, ей така, да види свят и тя. Той всъщност се оказа тарантул.

След кратко махане ме дръпнаха на 30-тина км от Варна, после ме взеха до Шумен, където ми спря един чичка. Пътуваше за София в една не зле изглеждаща отвън кола, която отвътре се оказа голяма барака. А той я караше направо уникално! Не съм виждала някой да кара така откак горивото беше с купони през бензиновата криза на коя година беше там, преди отдавна. 1991 май беше. На всеки един баир надолу, колкото и малък да беше, той изключваше от скорост. Като започне нагоре-то, включва и дава газчица, ама да не вдигне повече от 80 км/ч. И така до следващото надолу. В един участък броих, че за около минута включи и изключи от скорост 5—6 пъти. Уникат просто! На големите надолнища направо си гасеше колата. Реших, че с тия темпове май ще стигна с час по-късно от нормалното. А официално пътувах с рейса, трябваше да пристигна до 15ч, а не когато — тогава, че какво щях да обяснявам?! Е, не че не бих се справила, ама защо да усложняваме нещата. В един момент разбрах, че той дори не отива в града, а още на околовръстното ще се отклони. Предложи ми да ме закара до Симеоново, откъдето да си хвана рейс до н’ам къде си, откъдето друг рейс, че дали нямаше и трети, до гарата. По груби сметки — поне още час път из София. А-а-а-а, не, викам, забрави! Оставяш ме на околовръстното и се спасявам поединично. В този момент той обяви, че е стигнал средата на пътя и ще яде. А аз безумно се зарадвах, понеже това беше чудесен момент да се отърва от него. И добре, че така реших. Спря ми един пич, който караше със 140 още преди да стигне магистралата. Бързо наваксах, че дори и стигнах по-рано. Кеф голям!

Четете по–нататък>>>

13 коментара

Дек. 15 2008

Една седмица в Полша (до Полша с кола)

Днес ще направим едно пътуване с кола от Търговище през София, Сърбия, Унгария, Словакия и Полша, за да стигнем Варшава и Краков. Има много снимки и полезна информация. Приятно четене:

Една седмица в Полша

(до Полша с кола)

И така, на 25 октомври 2008 година, точно в 0:00 тръгнах от вкъщи. Показание на километража — 187615. След 3 часа и малко отгоре бях на изхода на София, заредих „колкото поеме“ на Шел Европа и продължих на запад. След още 47 км бях на

границата със Сърбия

Беше пусто (обичайно за този час — вече трети път минавам) — само 1 кола пред мен, формалностите бързо минаваха. Сръбския граничар ме попита колко валута нося (количествата на 3000 евро, мисля, трябва да се декларират), и остана учуден, че имам само 500 евро. След 15 минути вече бях в Сърбия, смених часа от 4:00 на 3:00.

90-те километра до началото на магистралата до Ниш преминах бързо — плътно зад колата, която беше на границата (за съжаление не помня с каква регистрация). Нямаше много движение (вероятно, заради ранния час), намери се още 1 кола „спътник“ — не изпреварваше никого от нас. В 20-те км „безплатна“ магистрала си променихме на няколко пъти реда и дистанцията. Следва TOLL-пункт, на който само вземаме билетче (обикновено за това трябва да се натисне бутон, но понякога служителите на пункта направо подават билета).

Веднага след пункта започна мъгла, но на мен не ми пречеше особено — магистрала, почти никакво движение (четири и половина сутринта), а и съм с ксенонови лампи — много полезно нещо.

Стана така, че през 200-те км до следващия пункт за плащане аз бях „лидера“ — никой не ме изпревари. Подадох билетчето, платих (около 13 евро, но тъй като се бях запасил с динари, плащах с тях). Още 8 км и започна

Белград (Beograd, Београд) — столицата на Сърбия

За пръв път ми се случи да премина всичките му 23 км без задръстване на моста на р. Сава (може би, заради ранния час — шест и половина, а беше и събота). След 16 км — трети TOLL пункт — вече директно се разплащаме (около 5 евро). Още 64 км, и последен пункт. Всички условия са както на третия.

В 8:15 и 188512 км съм вече на

границата с Унгария

Това е последната граница по пътя ми (не, че целта е в Унгария). Имаше няколко коли отпред, но всичко вървеше бързо — 10—15 минути. Както винаги унгарския митничар поиска да отворя багажника, но и както винаги, почти „за протокола“. И този граничар попита колко валута нося, и като получи отговор „около 500 евро в брой“, учуден зададе въпрос „А ще стигнат ли?“. Отговора ми беше прост — „да — ще стигнат, за 1 седмица, а имам и кредитни карти“. По всички граници ме питаха за къде пътувам, но просто така — особено не ги интересуваше, и всички се учудваха че пътувам сам (но по седалките имаше багаж).

Започваха най-хубавите пътища — унгарските. 150 км до околовръстното на Будапеща, после 37 по самото околовръстно (съвсем ново — няма го нито в електронните, нито на хартиените карти). Но затова указатели има повече от достатъчно. По този участък (М0 от М5 до М3) ограничението не е 80 км/ч, а 130, както и на другите магистрали.

4 коментара

Switch to mobile version