Archive for the tag 'пътешествие с мотор'

Ное. 23 2009

Грузия (4)

Днес ще продължим с мотоциклетните пътешествия на Златомир из Грузия. Първоначално минахме през Турция, за да видим след това Батуми и Аджария, а за последно оставихме нашите пътешественици из грузински Кавказ. Продължаваме с Гори, Тбилиси и Мтксхета. Приятно четене:

Грузия

част четвърта

Кутаиси

Смрачаваше се. Моторът стоеше спрян насред централния булевард на Кутаиси точно под знак „Забранено спирането и паркирането“. Стела снимаше разни забележителности от центъра на града (Абе защо нямаме нито една снимка от Кутаиси? Мистерия… нито една!), а аз пристъпях от крак на крак пред един банкомат. Тъй като не можахме да намерим отворен чейндж, за да сменим долари, се налагаше да изтегля от някой банкомат. Какъв е проблема, ще кажете? Е, какъв? Ами почти никакъв! Просто всичките надписи на банкомата бяха на оня странния език — грузинския.

Опитвах се да видя копчетата, които младежът натискаше по банкомата, ноооо…аз мина отдясно — той се завърти надясно, аз мина наляво и той се завърти на ляво. Направя се на разсеян и се поотръпна малко, след което атакувам из засада, но и оня не спи-веднага се хвърля като орлица върху гнездото си върху банкомата! Пфууу, ужас… Добре, че човекът не беше някой нервак, че тогава не знам. Накрая срам не срам го помолих да изтегли пари с моята карта. Той пък излезе сговорчив, поне десет пъти ми обясни, че това не е изгодно, защото картата ми не е от грузинска банка и ще е много голяма комисионата и накрая ми изтегли исканата сума. Благодарих му, казахме си няколко приказки и се сбогувахме. Йеее, най-сетне нещата се наредиха! Успокоих се!
Отправих се с бодра крачка към мотора и…опаааа — патрулка! Спряла точно зад мотора, а отвътре органите на реда ме гледат мрачно. Първото, което ми хрумна беше дали парите, които изтеглих преди малко ще ми стигнат и после как по дяволите ще изтегля нови? Пристъпяйки към тях започнах с оправданията „Аз такова… То такова… Само нали се сещаш… Банкомата…таковата“. „Българи?“ беше единственото от страна на полицаите. Българи, българи, туристи-какво друго и да им кажа? „Откъде? Закъде?“ „От Горно Сванети към Гори„-сякаш разговорът вървеше в посока „да се разберем нещо“. „Горно Сванети? Еееех, каква красота е там!“ видимо се оживи единият полицай. А сега към Гори? Имате 140 км до там. А пътя хубав ли е, че нагоре беше — продължавам аз. О, пътя е хубав! Асфалт! За един час сте там! Само че оттук много трудно ще намерите изхода от града.

„Карайте след нас, ще ви изведем!“

-нещата сякаш се развиваха напълно в наша полза.
По-бясно каране в градски условия, повярвайте, не бях правил! Патрулката с пуснати сирени препускаше като в „Бързи и яростни“, а аз отчаяно се опитвах да я догоня! Сигурно през целия си живот не бях минавал през толкова червени светофари, забранени еднопосочни улици и каране в насрещното! Тея бяха егати лудите ченгета! Изведоха ни досами края на града и с ухилени физиономии докато им благодарим, само викаха „Давайте газ! За нула време сте там!“ Ама как, а проблеми с ваши колеги по пътя? „Карайте смело да стигнете навреме, няма да имате проблеми!“ Хе-хе-хе, по-странна среща с катаджии май не бях имал…
Навън беше напълно тъмно. Пътят се виеше през някакво дефиле, а на всичкото отгоре и заваля дъжд! Пак си представих за момент какво ли щяхме да правим ако ни беше заваляло високо горе в планината… Чудех се дали да не се напънем да стигнем до Тбилиси още тази вечер, но това значеше да пропуснем транзит Гори и Мтксхета и да акустираме нейде около полунощ като мокри котета в грузинската столица. Не, разумният избор беше нощувка в Гори, сутринта разглеждане на града, след това Мтксхета (древната столица на Грузия) и чак тогава Тбилиси! И без това ми беше напълно ясно, че с ограниченото време, с което разполагахме за Армения нямаше да имаме възможност. Нека поне да разгледаме възможно повече от Грузия…

Ето ни в хотел „Виктория“ в Гори.

Странно, но родният град на Сталин явно не беше от най-туристическите точки на Грузия. Добре, че беше един таксиджия, че да кара пред нас през половината град, за да ни покаже по-свестния от двата хотела. Идилия! Лелката на рецепцията спеше непробудно, едвам се „преборих“ с двамата пияни на входа, които упорито искаха да ми покарат малко мотора, а в хотела се оказа, че сме единствените гости! Естествено, че нямаше и къде да се хапне та прибягнахме до неприкосновения запаси с консерви и 10 минути по късно вече спяхме непробудно! Толкова изтощен не се бях чувствал от незнайно кога. Изтощен и доволен!
Излишно е да казвам, че сутринта първата ми работа беше да изтичам да видя какво става с мотора! Все пак бяхме в Грузия, а пияндетата наистина много упорито му се точеха. На всичкото отгоре го бях оставил в някакво открито хале на гърба на хотела, къде меко казано не беше особено защитен! Казахме си по едно „добрутро“ със спящата лелка и почти на бегом изхвърчях от хотела. Охооо, кой беше на входа? Едното пиянде от снощи! Тоя или работеше някъде наоколо или си уплътняваше времето като се вживяваше в ролята на пиколо пред и без това липсващите гости. По-странното беше, че от вчерашното му пиянство нямаше и следа! Свеж, спретнат и избръснат — направо не беше за вярване! Метнах му и на него едно „добрутро“, срещу което получих пълен с въпросителни поглед. Тоя определено не ме помнеше! А моторът? Моторът там ли е? — попитах. Какой мотоцикл?-беше единственият отговор. Яснооо, хард дискът му не пазеше информация от снощи…
А моторът беше там, да! Само че работниците го бяха заринали с разни дъски и кофи, бяха бъркали бетон до него и за капак бяха оставили една ръчна количка с пясък точно зад него. Чинно пренаредих дъските, поразбутах другите боклуци и тръгнах да местя количката с пясък. Мамка му, толкова беше тясно, че нямаше къде да я завъртя! Нищо, ще я изкарам навън и после пак ще я вкарам. Тъкмо излязох от халето и от другия му край се чу силен и ядосан глас „Ееееееей, где, черт возьми, ты идеш?“ А сега де, оставаше и да ям бой за опит за кражба на количка с пясък…
Часът беше 8, а градът беше доволно пуст. Реших да пообиколя докато чакам Стела да се събуди. Предполагам не се учудвате, че главната улица на града се наричаше „Сталин авеню“

Булевард Сталин в Гори

и че на централния площад имаше статуя не на някой друг, а на Сталин.

Паметник на Сталин в Гори

Освен статуята на Сталин обаче на площада бяха имаше и

експозиция на снимки от миналогодишната война.

Снимки от войната между Русия и Грузия от 2008 г

Покъртителни снимки. Снимки на човешки трагедии и политическо безумство…

Подкарахме по магистралата към Мтксхета и Тбилиси

(апропо, единствената кратка и не съвсем довършена грузинска магистрала). Поради непосредствената близост на Гори и района до „границата“ с Южна Осетия веднага се светнах какви са огромните полета „засяти“ с еднотипни сглобяеми къщурки-огромни площи докъдето погледът стига с къщички!

Четете по-нататък>>>

14 коментара

Ное. 05 2009

Към Грузия(3)

И така, след известно забавяне продължаваме с разказа на Златомир за Грузия. Започнахме с пътя през Турция, а за последно минахме през Аджария и Батуми в Грузия. Днес продължаваме обиколката на Грузия. Приятно четене:

Към Грузия

част трета

Ушгули

Спрях насред селото и останах на мотора, за да го подпирам (така и не можах да намеря достатъчно равно място, където мотора да не тръгва насам или натам), докато Стела разузнае обстановката и открие въпросния хотел (макар че аз не виждах постройка, която поне малко да прилича на хотел). Бях победен! Само допреди малко се заричах, че днес повече няма да спра докато не стигнем цивилизацията. Празни приказки…


Видях, че Стела надълго и нашироко говори с някакъв човек, докато аз бях в ролята на бостанско плашило-бяха ме наобиколили цяла тумба дечурлиги, които разглеждаха моторетката. По едно време местният и Стела се приближиха. „Имало хотел, ама бил скъп, та може да спим при някакви хора по-евтино„,вика Стела. Колко по-евтино? 25! А, добре е. „На човек“, довършва си приказката Стела… Е, хубаво де, то като че ли имаме особен избор. А какво каза за пътя до Лентехи? „80 км лош път! Никакъв шанс! Никакъв!!!“ Ами добре, да ходим у тях, тогава. А, не у тях, а в някакъв негов комшия, доуточнява половинката. В комшията… Това ми заприлича на оная приказка „Ела да те водя у комшията, да видиш каква хубава ракия има“. Както казах нямахме избор. Понечих да оставя мотора на първото попаднало ми що-годе равно място, но местния енергично ме отряза. Не можело. „Е, що да не може, бе човек? Няма кой да го открадне, бъди спокоен! Къде ще го кара, за да го краде?“ Не, щял да пречи. „На кой?“ „На кравите ли“, реших да се пошегувам. „На биковете“ отговори сериозно човека! „Нали не искаш утре да го намериш в дерето?“ Не исках…

Тръгнахме между кулите по криволичещитте подобия на улици. Моторетката подскачаше по камънаците, а аз уморено се подрусквах на нея. Чудесно! Изпитанията за този ден приключиха…

Чакай, чакай, нима ме караш да мина оттук!?!-изревах гледайки голямото пространство покрито с доволно количество кравешка тор! Отляво кула, отдясно кула, а посредата — тор! Стига бе! Подпрях мотора и пристъпих плахо към помийната яма, която по незнайни причини беше точно тук. Стъпих с единия крак. Пльок-ботуша ми потъна до половината. Пльок-другия и той… Даааа, чудно! Бях толкова уморен, че вече ми беше все тая. Засилих мотора и бууух в гнусната локва. Стигнах точно до средата и закъсах. Та като се почна едно буксуване-задницата ходи а наляво, а надясно, а аз почти не помръдвам! Навсякъде зад мен хвърчаха… (тор исках да кажа, разбира се, за какви ми говорите). Когато криво ляво излязох от „опасния“ участък огледох пораженията. Моторът и беше целия със съмнителен цвят и мирис. Аз също. С две думи бях готов да ходя на гости. Ха-ха-ха, просто си представях как ще се появя в този си вид в хорската къща!

Четете по-нататък>>>

4 коментара

сеп. 28 2009

Към Грузия (1)

Днес, мили деца, отново ще възседнем моторетките, за да отидем до другата страна на Черно море – Грузия. Наш водач ще бъде Златомир, по-известен като Фори, така че очакавам много интересно пътуване. Приятно четене:

Към Грузия

част първа

Хубаво нещо са плановете… Цяла година кроене и мъдруване за пътуване с посока „Нордкап“, оттук ли ще минем, оттам ли, пък за 15 дни, пък за 20… Ще сме двама, не-петима, ще има и кола, няма да има кола, ще тръгваме през юли, ще тръгваме през август… Пфууу, писна ми!

Денят е 30 юли 2009. Ден преди отпътуването за Норвегия. Моторът е стегнат, (измит като никога), багажа посъбран, всички документи налице-визи за Русия, застраховки, зелена карта, всякакви видове валута, шефа предупреден за отсъствието ми… С две думи – само чакаме да стане 4 часа на 31 юли, за да потеглим! И изведнъж…тряяяяс! Абе аз мога ли да е.а майката на всичко? Мога ами, как да не мога! Няма да ходим в Норвегия! Звъня на Стела, за да я уведомя, а тя мисли, че това е част от нескопосаните ми шеги. Не, бре, няма да ходим в Норвегия! Е, как, ами Дългия (това е човекът с колата, който щеше да идва с нас)? Ей сега ще му звънна…
На следващият ден казвам на Стела, че

заминавам за Кавказ

Питам я ще идва ли, или не. Естествено, казва! Е, щом е естествено, утре в 4.30 отпътуваме. Да си готова! Ама къде, ама планове, ама дай да поровим в нета за информация, ама да пиша на някой в Грузия, Армения, Азербайджан, да ни препоръча интересни места! Не, не ме интересува! Тръгваме без никаква подготовка, не искам да имам план, не искам да знам къде отиваме и какво мога да очаквам, не ми се смята бюджет, километри, дни… Каквото дойде! Пълна импровизация!
4.40 ч. на първи август. След три часа сън сме натоварили багажа, нахранили кучетата, спрели тока в горската ни къщурка и е време да дадем старт на начинанието с условната цел Кавказ. Старт! Моторът изръмжава глухо и сърдито и потегляме. Винаги ми е било гот да тръгвам рано сутрин по тъмно от нас, защото след 500 метра излизаме от гората и светлините на нощна София се разстилат пред нас като на длан! Мразя този град, но нощем от високо е адски красив, признавам си! Профучахме през селото транзит и се включихе в околовръстното. Докато да се разсъним като хората и моторът да загрее горе-долу, подминавахме „Църна маца“ и бяхме на магистралата за Пловдив.

13 коментара

сеп. 21 2009

Из Кападокия (Из Турция на мотор,2009г – 5 част)

Днес ще завършим обиколката на Владича из Турция с мотор. В първата част го оставихме в подстъпите на Синоп, бяхме с него в Агри, както и минахме през Догубаязит, Диарбекир и Сиверет. За последно минахме край езерото Ван, Караманмараш и Кайзери. Днес преди да тръгнем обратно към България ще направим и една обиколка из Кападокия […]

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version