Archive for the tag 'Пуерто Мадрин'

Ное. 29 2009

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(3): Из Аржентина

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания, а днес след полет над океана ще продължим из Аржентина. Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част трета

Из Аржентина

Буенос Айрес — Баия Бланка

Излизането от Буенос Айрес естествено е също толкова трудно, колкото и влизането, така че реших да използвам автобус до някое близко градче, разположено на Рута 3. И това беше Сан Мигел дел Монте, което е на 100—120 км южно от Буенос Айрес — просто автобусът нямаше по-близки спирки.
В понеделник сутринта нарамих багажа и тръгнах към автогарата. Пътьом трябваше да обменя наличните си пари. Около мястото, където трябваше да има официално Камбио,един човек упорито и бързо викаше — камбио, камбио, камбио и аз реших да проверя дали е там истината. Мушнах се в нещо като безистенче и започнах да гледам как стават нещата. Въпросният викач взе парите на хората, обмени ги на едно гише без никакви обявени курсове, слад което им ги връчи. Попитах аз за курса и услужливият посредник извади умело изписано картонче с числата 545 и 520. След това се опита да ме убеди, че 545 е неговата цена, а 520 е официалната — демек съм на далавера от всякъде. В цялата сметка липсваха десетичните запетаи, което и в София е често срещан номер. Казах благодаря и въпреки, че оня каза, че ще се върна като видя официалните цени, не стана така. Официалното бюро се оказа на 20—30 метра по-надолу. Имаше опашка от чакащи хора, униформена охрана и монитор с всички курсове- 5,5 песос за евро.

Автогарата се намира точно до гарата и е огромна.

В Аржентина хората се придвижват главно с автобуси и поради огромните разстояния те са луксозни — двуетажни, с места семи кама или кама (полу-легли и легло), климатизирани, и дори предлагат безплатна закуска. И са сравнително евтини — поне моят билет беше само 6 лева.
На излизане от града небето се изпълни с тежки облаци, приличащи на развълнувано море. Няколко светкавици разцепиха хоризонта и заваля.

През първите километри край пътя се занизаха колибите на гетата и през главата ми преминаха леко обезпокоителни мисли — през колко ли подобни места ще се наложи да мина, само че пеш?

Около 2 часа по-късно слязох в Сан Мигел. Рута 3 тук беше просто едно обикновено шосе с 2 платна и широки банкети, което значи идеално за стопиране. Двaйсетина минути по-късно се озовах в

първия ми южноамерикански камион.

Когато отворих вратата погледът ми се закова в газовият котлон, който се мъдреше между двете седалки. Слeд това вниманието ми бе привлечено от нещо като кавиорче с Дева Мария и Исус, развяващо се над леглото, а от напуканото предно стъкло кротко гледаше друг Исус във вид на лепенка.
В един български камион котлонът обикновено служи за кафе, дори боб, но не стои в кабината. Тук обаче, той служи само и единствено за мате. И няма и 10 минути след като тръгнахме, Хуан го запали и сложи чайника.
Матето е вид зелен чай, който е нещо като социализираща напитка за аржентинците. Смлените на едро листа се слагат в малко дървено съдче с форма подобна на кратунка, след което периодично се долива гореща вода и захар, а пиенето става през нещо като дебела метална сламка. А вкусът — поне за мен — обикновен чай.

В следващото градче бройката на стопаджиите в камиона нарастна с един. Маурисио още с качването си пое ролята на матеджия и прекара следващия час в периодично припалване на котлона и добавяне на вода и захар в „кратунката“.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

Switch to mobile version