Archive for the tag 'Природо – научен музей'

сеп. 05 2013

През Иран с Опел (7): Исфахан

Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран,  а за последно минахме през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз.

Днес на ред е нак-красивият ирански град – Исфахан.

Междувременно дойде една приятна новина – настоящият разказ, във вариант на руски, е спечелил втора награда в конкурс на руския сайт http://www.awaytravel.ru/. Честито на Валентин!

Сега: приятно четене: 

През Иран с Опел

част седма

Исфахан

Исфахан е третият по големина град в Иран с население 1,75 милиона души. Основан e през 3-ти век преди новата ера. Той е бил столица на Персийската империя по времето на династията на Сафавидите през периода 16-ти – 18-ти век.

Исфахан е разположен в централната част на страната, на 1580 метра надморска височина. Тук са някои от най-значимите забележителности в Иран. Великолепните архитектурни обекти на ислямската култура са построени през периода 11-ти – 19-ти век. Много от сградите са покрити с глазирани сини керамични плочки с мюсюлмански орнаменти.

 

Площадът на имамите

е „визитната картичка“ на Исфахан.

Плащадът на имамите

Плащадът на имамите

Иранците твърдят, че с размерите си 512 метра на 163 метра това е втория по големина площад в света (след Тянанмън в Пекин). Старото му наименование е „Накш-е Джахан“, което в буквален превод означава „Модел на Света“. Това име дава основание на френския поет Рение да нарече Исфахан „половината свят“.

Джамията на имамите

е една от най-забележителните сгради в Исфахан. Разположена е в южния край на едноименния площад.

Джамията на имамите

Авторът пред Джамията на имамите

Поглед към площада с Джамията на имамите (горе в дясно)

Поглед към площада с Джамията на имамите (горе в дясно)

 

Интериор в Джамията на имамите

Интериора в Джамията на имамите

Интериор в Джамията на имамите

Интериора в Джамията на имамите

Дворецът Али Капу

е разположен в западната част на площада. Интериорът в залите на двореца не можа с нищо да ме впечатли.

Дворецът Али Капу

Дворецът Али Капу

Дворецът Али Капу

Дворецът Али Капу

 

Джамията Шейх Лотфоллах

се намира в източната част на Площада на имамите.

Джамията Шейх Лотфоллах

Джамията Шейх Лотфоллах

 

Джамията Шейх Лотфоллах

Джамията Шейх Лотфоллах

 

Наричат Исфахан „скъпоценният камък“ на Персия. Смята се, че той е един от най-красивите градове в ислямския свят. Релаксиращата му атмосфера се дължи не само на великолепната ислямска архитектура но и на многото градини и паркове.

Исфахан, Иран

 

Впечатляващ е дворцовият комплекс от 17-ти век

Чехел Сотун

(в буквален превод „Четирдесет колони“). Той включва голям парк, шадравани, дворцова сграда, музейна експозиция. Построен е от шах Аббас II и се използвал за официални приеми и забавления. Многобройните пана от керамични плочки отразяват радостта от живота и любовта, а така също и исторически събития.

Дворцовият комплекс Чехел Сотун

Дворцовият комплекс Чехел Сотун

Дворцовият комплекс Чехел Сотун

Дворцовият комплекс Чехел Сотун

 

Дворцовият комплекс Чехел Сотун

Дворцовият комплекс Чехел Сотун

Дворцовият комплекс Чехел Сотун

Дворцовият комплекс Чехел Сотун

 

В двора на Чехел Сотун

двадесетина майстори на приложните занаяти изработваха и продаваха най-различни произведения. Удоволствие беше само да се наблюдава тяхната усърдна работа над изящните сувенирни изделия.

Майстори на приложните занаяти

Майстори на приложните занаяти

Майстори на приложните занаяти

Майстори на приложните занаяти

 

В Музея на съвременното изкуство

бяха изложени предимно модернистични картини, от които нищо не можах да разбера. Запомних го и с това, че беше най-скъпият музей, който посетих в Иран.

Входната такса от цели 2 лева, е 5 пъти повече от стандартните входни такси за тамошните музеи и забележителности. Единствено вътрешният двор на сградата създаваше приятна атмосфера

Музей на съвременното изкуство

Музея на съвременното изкуство

Музея на съвременното изкуство

Музея на съвременното изкуство

В  Природо-научния музей

имаше доста интересни експонати

В Природо-научния музей

В Природо-научния музей

 

В Природо-научния музей

В Природо-научния музей

 

В Природо-научния музей

В Природо-научния музей

 

Музеят с произведения на декоративното изкуство

 си заслужаваше посещението. Разглеждането на експонатите доставяше истинско естетическо удоволствие.

Музей на декоративното изкуство

Различни експонати в Музея на декоративното изкуство

Музей на декоративното изкуство

Различни експонати в Музея на декоративното изкуство

Различни експонати в Музея на декоративното изкуство

Различни експонати в Музея на декоративното изкуство

 

Многобройните паркове на Исфахан

са чудесно място за отдих. Жителите на града с удоволствие си почиват и обядват върху зелените площи. Други пък практикуват любимото си хоби.

В парковете на Исфахан

В парковете на Исфахан

В парковете на Исфахан

В парковете на Исфахан

Има какво да се види и в останалата част от града. Заслужава си разходката по

централните булеварди

 

В централната част на Исфахан

В централната част на Исфахан

В централната част на Исфахан

В централната част на Исфахан

Разглеждайки архитектурните и исторически забележителности на Исфахан не бива да забравяме, че той е и

голям индустриален център

Тук СССР е построил металургичен комбинат за добив на стомана и завод за производство на самолети по лиценз на съветските „Ан“. Изградена е голяма нефтена рафинерия и завод за производство на ядрено гориво за АЕЦ. В града има експериментален ядрен реактор. Произвеждат се изделия от текстил и персийски килими.

В района на базара е разположена

Петъчната джамия (Масджид-е Джаме)

Тя впечатляваща със своите размери и с интериора си.

Петъчната джамия

Петъчната джамия

Петъчната джамия

Петъчната джамия

 

Петъчната джамия

Петъчната джамия

Петъчната джамия

Петъчната джамия

Не може да се пропуснат

историческите каменни мостове над река Заянде,

която през август вече беше пресъхнала. Най-красив и величествен е

моста  Хаджу

 

Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде

Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде

Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде

Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде

 

Мостът Пол-е Си-о-Се

е най-натоварен и свързва историческата стара част с новите квартали на града.

Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде

Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде

 

Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде

Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде

 

Не пропуснах да „хвърля поглед“ и на новата част от града.

Новата част на Исфахан

Новата част на Исфахан

 

Новата част на Исфахан

Новата част на Исфахан

 

По мое мнение, Исфахан е най-красивият град в Иран и един от трите града, които ми харесаха най-много при тазгодишното ми пътешествие на Изток (другите два са Батуми в Грузия и Арменската столица Ереван).

 

 

Очаквайте продължението

Август 2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:
Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности 🙂

8 коментара

авг. 07 2012

До Милано на инат (2)

 Продължаваме с пътуването на Влади до Милано. В предишната част обиколихме малко, днес продължаваме.

 

Приятно четене:

До Милано на инат

втора част

Та да споделя как успях да се оправя за връщане.

Разхождайки се по улицата, където ми беше хотела, случайно попаднах на интернет клуб. Влизам вътре, плащам си за един час –  две евро и сядам да мисля как ще се прибирам. Пиша една питанка до известен форум за пътешествия, както и е–мейл до превозвача, който ме е докарал – Юнион Ивкони да питам какво да правя…  Съвсем случайно се оказа, че са пуснали извънреден автобус за 20. 07. Това го разбрах в рамките на този час, докато бях в нета…  Просто превозвачът реагира светкавично и ми отговори на запитването и ми предложи варианта да се прибера с този извънреден автобус…  само трябваше да потвърдя, като се обадя на мобилен телефон в България…  Е, та на мен ми остава само да спя две вечери (тъкмо колкото си бях платил и тъкмо да ми изтекат 48 –те часа за возене…  ). Малко ми се видя, ама няма как. И понеже ми се видя пък скъпо да се обаждам от Милано на мобилен телефон в България, веднага влизам в скайп – а, намирам приятели онлайн в България и ги моля те да се обадят вместо мен да потвърдят, казвам си имената и оставям моя си е – мейл, за да могат да ми отговорят какво са им казали…  и така връзката беше осъществена…  Имах си дата за връщане…
Та връщам се в метрото, слизам на станция “Palestro“ и се насочвам към градският парк – “ Giardini Pubblici “. Разходих се набързо из него, има си малко езерце в средата, множество пейки и алеи, по които се срещат бягащи за здраве италианци. На другият ден пак се върнах тук, за да разгледам

природо–научният музей – “Museo di Storia Naturale“

Та за този музей входа е безплатен и ако се посети рано сутрин към 9 – 9:30 ч, тогава вътре няма почти никой. когато отидох там на другият ден, бях само аз вътре…  Ходих си спокойно, разглеждах, никой не ми пречеше, нямаше ги групите, които вдигат шум и се пречкат пред експонатите, снимах си спокойно. Много ми хареса.

Музей за естествена история – Милано, Италия

Природо-научният музей

 

Та като заговорих за този музей, нека да продължа докрай с него. В него има много интересни животни –  както истински и спиртосани в стъкленици, така и препарирани. Има цели триизмерни кътчета, където в триизмерна форма са показани животни, живели преди хилядолетия и милиони години –  в средата, в която са живели, в това, което ги е обкръжавало –  и като погледнеш от към стъклото –  имаш усещането, че все едно си там –  сред тези животни, преди милиони години.

Та да се върнем на първият ден. След градският парк, стана време да се яде нещо. Беше минало обяд, бях доста изморен, изпотен и гладен…  Е, намираше се все още нещо в раницата ми, което може да мине за храна…  А двата дена престой ми се сториха като няколко часа. От там пак на метрото, слизам на станция “Cairoli“. И от там се насочих към

„Musei del Castello Sforzesco“ Замъка Сфорцеско.

На Piazza Castello. Пред музея имаше едно много интересно фонтанче, където си направих няколко снимки. Тогава към мен се приближи един негър и се опита да ми подари/продаде нещо…  Едни шарени шнурчета, като дебел конец, шарен, пъстър и ми го пробутва. И аз понеже знам, че ще ми иска пари после, му отказах. Но той упорито ми го навираше пред очите, дори ми го завърза на ръката…  После ме пита от къде съм. Той бил от Нигерия…  И почна да ми иска пари –  от едно евро почна…  . Да бе, как не, упорито му казвам, че няма да му дам пари, като иска да си го отвръзва и да си го взема…  и си вървя към двореца и той ме остави…  Не е познал просто…  Ама хубава дрънкулка си беше, ама след няколко измивания на ръцете и 1 – 2 къпания –  тя се разпадна и се скъса…

Замък Сфорцеско (Castello Sforzesco) – Милано, Италия

Замък Сфорцеско (Castello Sforzesco)

 

Та разгледах вътрешният двор на Сфорцеско, както и безплатните зали на първият етаж…  От там, през

парка „Семпионе“ –  Parco Sempione,

много добро място за почивка, с пейки, зелени полянки и много сенчести дървета. Точно пред замъка са се спрели онези открити автобуси, които правят турове из града по интересните места. Мислех да се качвам, ама там имаше само един бус, ама той беше празен, не ми се чакаше да се напълни, та да тръгне. Спуснах се по

Via Dante, където са бутиците на модните дизайнери,

разглеждах, ядох сладолед –  за 3 евро –  две топки –  пиколо, гранде…  Голям, среден и малък…  Трудно ми беше докато разбера, че пиколо=малък, но по пътя на логиката, след като ги изреди няколко пъти едно след друго (забравих в момента думата за среден)  – пиколо…  гранде и схванах…  Две топки –  този път бяха киви – шоколад. Определено много хубави сладоледи…

Та хотела ми се казваше Hotel „Paola“,  а адреса в интернет му е: www.hotelpaola.it а адреса, на който се намира е: Via N. A. Porpora 16. Metro „Loreto“.

После ходих на една сауна с джакузи…  Навън е топло, горещо, ама в сауната в джакузито беше много приятно –  е, краката заслужават малко почивка и топла вода…

Вечерта пак се връщам на катедралата,

за да я видя така осветена и оживена. Беше невероятно красиво. Топла юлска вечер, звезди на небето, осветена катедрала, множество хора от различни нации се разхождат или седят на стъпалата пред катедралата, на средата на площада, уличен музикант свири песните на Битълс, с включена към лако говорителче китара, на фона на това други улични търговци пускат светещи хвърчила в небето (едни такива дрънкулки, светещи, като пръчки и отгоре нещо като перка. И го изтрелва с един ластик нагоре и после то пада като светеща фуния – парашут)… И на фона на това от съседните булеварди се чува от време на време воя на линейка или полиция. Стана време да се прибирам към хотела, защото минаваше 23 ч, а незнаех метрото докога върви. Оказа се, че след полунощ има поне само три метро влакчета и после метрото затваря…  А по пътя ще ми е трудно да си намеря хотела.
Ставам

на сутринта

и отивам да видя каква е закуската. Китайчето на рецепцията ми предложи кафе, натурален сок и една табла с лакомства, от която си избрах едно малко кексче, една доза мед (от тези малките опаковки, които се предлагат за закуски към хотелите и тук. ), две препечени филийки и още нещо там. Похапнах си във вътрешният двор, където имаше инересни зелени дръвчета.

И обиколката на Милано продължи

Започнах пак от катедралата, за да си налея вода, после минах през закритата галерия на Викторио Емануеле и се насочих към

бутика на Луис Вютон

Който е точно насреща, като се влиза в галерията. Един черен негър с костюм, официално облечен стои зад вратата и я отваря пред всеки посетител и я затваря след него…  Това му е работата на човека по цял ден…  Влязох, разгледах (то е малко бутиче на два етажа). После тръгнах нагоре по булевардите с другите бутици. Гледам, въздишам и си мисля какво ли е да пазаруваш оттам –  неща, които са много скъпи. Е, какво пък –  за да разгледа човек модните бутици не му трябва нищо друго, освен здрави крака, удобни обувки и достатъчно време да обикаля. Обикалям и гледам. И цветните градини по покривите и последните етажи на сградите.

Пред бутиците на Милано, Италия

Пред бутиците

И като тръгнах по главната Via Manzoni, после по всяка улица, която по един или друг начин привлече погледа ми. Вървя бавно и гледам. Така минах по Via della Spiga; –  после с метрото се ориентирах към Via Vitruvio, където са разположени старинните сгради от преди 70 – 80 години, че и по – стари; – после пак с метрото до станция „Palestro“. От там тръгнах по „Corso Buenos Aires“, където от двете страни е пълно с големи магазини със сезонни разпродажби и намаления, и така съвсем неочаквано и случайно се озовах на станция “ Loreto“, където ми е хотела. Отбих се до хотела да си оставя малко от нещата, които носех (рекламни каталози от някой магазини). А забравих да кажа, че Museo di Storia Naturale се намира на „Corso Venezia“  55 и работи от (9:00 – 17:30  – martedi – domenica) Linea 1 „Palestro“.

Следобед ходих до небостъргачите

(ама не помня коя станция на метрото беше) –  там имаше няколко небостъргача със стъкла и стомана, около някои от тях още кипеше строителна работа. После се спуснах по една пешеходна улица с множество заведения и пицарии, вървя и гледам, още не съм огладнял, мога да постискам още малко.

Небостъргач – Милано, Италия

Небостъргач

 

Върнах се отново на катедралата.

Този път реших да се кача на покрива по стъпалата. Плащам 7 евро вход и тръгвам нагоре по стъпалата. Свят ми се зави, докато се изкача, но гледката от върха беше зашеметяваща. Ами да ви кажа имаше даже къде и плаж да си направи човек на покрива –  едни така добре нагрети каменни плочи от слънцето…  Направих си няколко снимки и там и погледнах от горе към другата сграда, където имаше на последният етаж лятна градина с много зеленина…

Дуомо – Милано, Италия

Катедралата

 

Оказа се, че това е било на последният етаж на Търговският център „Ла Ринашенте“. Та след като слязох от катедралата се насочих към Ла Ринашенте. По предварителна информация на последният етаж има лятна градина и целият последен етаж е със заведения, на които е по – евтино ако седнеш на бара, отколкото ако излезеш на терасата. Обаче незнаех кой е последният етаж…

Та влизам аз в Ла Ринашенте и оставам без дъх

То един огромен магазин. На етажа на нивото на земята, щандове на всичките модни дизайнери, за които се сетите – Армани, Долче и Габана. Ив Сент Лорен и още десетки други. Парфюми, козметика, червила. И на един щанд на Армани има едни картончета, с името на Армани…  Вземам си аз едно картонче, и след малко ме догонва момичето зад щанда и ми пръска с парфюм на Армани по картончето –  това било тест –  картонче. Та прибирам си аз картончето в чантичката през рамо и…  още ми мирише на Армани, като си бръкна вътре…

Та продължавам нагоре по етажите, нямайки търпение да достигна до последният, за да се отдам на лакомствата там…  Нагоре – нагоре – нагоре –  няма край този магазин…  мъжко облекло, дамско, детско, порцелан и стъклария –  на всеки етаж по нещо различно. Уморих се да гледам, ама викам, айде да стигам до последният етаж. Е, по едно време стигнах и до там…  Леле, то лакомства, то чудо, откъде да започна…  Обикалях, гледах…  и накрая се спрях на

Японския кът

Един бар с бели столове, по бара върви една движеща се лента и по нея вървят лакомствата в купички с различен цвят: червени, зелени, жълти, сиви. И насреща едно табло, на което пише цените –  за лакомствата в жълтите купи –  една цена, за зелените – друга. И така за всеки цвят –  различна цена. Например за малкото пари в съответните купи –  сложили по две сладкишчета – пастички, тортички, курабета със сметана и други подобни. В купичките за повече пари, сложили готвена японска храна и т. н. И на бара опашка…  Като се освободи място и момичето  – японче, поканва следващият лакомник…

Та дойде и моят ред, седнах, момичето дойде при мен да ми обясни какво предлага. Вземах си една японска бира, порция бял ориз и едно готвено лакомство от лентата, която се движи…  Вилици и лъжици не предлагат…  Само дървени клечки…  Ха, голям кеф, измъчих се с клечките, ама успях да излапам всичко. Те, клечките са свързани в горният край. По – сръчните ги разделят, а по – непохватните така ядат, без да ги разделят –  само малко ги разтварят и все едно ядеш с вилица с две рогчета…  И накрая иде сметката. За това удоволствие, за тази храна –  16 Евро…  Много добре…  похапнах си, платих си, излязох да разгледам градината на терасата и поех надолу, за да продължа да обикалям. И надолу броих етажите. Стигнах до девет…  етажа…

Излязох навън, налях си вода от чешмичката и поех надолу зад катедралата по поредната търговска уличка. И там по един сладолед похапнах, позяпах по витрините. След това се ориентирах към метро станция „Lotto“. И оттам се опитах да намеря

стадион Сан Сиро (S. Siro)

Доста ходене имах от тази метро станция, но с много питане успях да го намеря. То се ходи нагоре по една еднопосочна улица до първите светофари, после се завива надясно, пак се ходи доста и по някое време се видя стадиона – огромен и масивен фундамент, ограден от висок повече от човешки ръст зид…  Приближих се до него, колкото да направя някоя и друга снимка над оградата и се върнах обратно, защото имах доста да вървя, докато се върна до метрото…  Прибрах се до хотела малко да си почина, ходих пак на сауна да се отпусна малко в хладното джакузи и като взе да се стъмва, пак се запътих към катедралата. Ми тя стана за мен едно притегателно място за прекарване на поне час под звездите.

Сан Сиро – Милано, Италия

Сан Сиро

Та отивам на катедралата след 21 ч, сядам на стъпалата при другите младежи, пуша по една цигара, слушам музиката на уличните музиканти, гледам светещите парашутчета на уличните търговци, звездите на небето и си мисля, как на другият ден ще трябва да пътувам за България…  По едно време поглеждам, че в съседният голям магазин все още щъкат младежи. Реших да се кача дотам, да видя какво толкова има. И се запътих…

Лакомства, разбира се

–  малки, средни, големи купи, в които можеш да си сложиш малка, средна или голяма салата от наредените огромни плата със салати. Избирам си средна купа, пълня я с домати, краставици и настъргани моркови, плащам си три евро… Доплащам още 15 цента за една доза кетчуп (в опаковки, като нашите захарчета за кафе, малко по – големи), слагам си олио и се разполагам на масата. Добре си похапнах, стана късно и реших да се прибирам, докато не е затворило метрото.
И докато бях още на катедралата,  тъкмо вече да си тръгвам, чувам дрънкането на някакви звънци, викове, свирки… Поглеждам и виждам насреща ми се задават няколко велосипедиста, в колона по един… обаче в далечината се чуват още свирки и подрънквания… И в един момент през площада пред катедралата се изсипаха поне едно 200 – 300 велосипедиста… Една огромна върволица от велосипедисти (явно организирали се по някакъв начин), дрънкащи, свирещи, викащи, смеещи се… и най – отзад полицейска патрулка, която ги изпрати до площада и е върна… И цялата тази върволица мина през площада, влезе в закритата галерия на Викторио Емануеле и се спряха там –  вътре… Беше един невероятен завършек на тази последна вечер в Милано…

Милано, Италия

Милано

Прибирам се в хотела, ама не ми се спи.

Някъде към полунощ пак излизам да се разхождам из кварталните улички

Почти всичко е затворило. Само на един ъгъл до самият булевард виждам едно отворено ресторантче… Реших и там да похапна като за последно. Японско ли беше, китайско ли, аз много не ги различавам двете нации. Харесах си от витрината една порция (подобно на палачинка тесто, със свито вътре нещо и някаква салата покрай него. Избирам си го, затоплят ми го, вземам си и едно кафе… Нямаше да си взема кафе, ако не бях видял един младеж, пред мен как си поръча кафе и каато погледнах колко готино го направи и как го напудри отгоре с кафеени зрънца…, та неможах да устоя на изкушението да го опитам… Сервираха ми храната с няколко нарязани кръгчета франзелки… Ядох, почивах, пак ядох, спирах, излязох навън, че ми стана много топло, заведението взе да затваря, аз още не съм си доял… Насипах останалото в книжната кесия, в която ми бяха дадени вилицата и ножа, взех си салфетката и се прибрах в хотела… Мазна ми се видя храната, малко пикантна и си представях как след малко ще ме заболи корема… Нищо подобно не ми се случи, нито на сутринта, нито по обед…

 

На другата сутрин следва бърза закуска, обаждане по телефона до шофьора на автобуса, с който ще пътувам, за да видя дали се движи навреме – трябваше в 9:00 ч, сутринта да бъде там, където ме оставиха на идване, но се оказа, че ще дойде с два часа закъснение, някъде към 11:00… ч. Така, че не се наложи много да бързам, но все пак реших да побързам, защото пък ми изтичат 48–те часа време на картата за возене, та да мога да влезя в метрото преди 8 ч, сутринта, пък после да се мотам около гарата и да чакам… идва автобуса към 11:15 ч, качвам се и вече съм спокоен, че ще мога да се прибера.
И приказката свършва някъде тук.

Снимките можете да видите на : www.album.bg/vladimir1974m2

 

 

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Милано – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

One response so far

юни 08 2009

Пътуване из Гергьовденска Европа (2) – или как след 3100 км знам какво искам от живота

Продължение на пътуването ми из Европа. Ето така стигнахме от София до Мюнхен, а сега продължаваме с Мюнхен, Нойшванщайн и Виена. Приятно четене: Пътуване из Гергьовденска Европа или как след 3100 км знам какво искам от живота част втора От Мюнхен, през Нойшванщайн и Виена към София Мюнхен ми е мечта от малък. В късния […]

30 коментара

окт. 06 2008

Седем дни в Лондон (2)

Продължаваме с разходката на Анета из Лондон. Вече прочетохме за градския транспорт, храната и музеите в Лондон. Днес продължаваме с магазините, архитектурата и парковете на Лондон. Приятно четене:

Седем дни в Лондон

част втора

Парковете– където и да ходим парковете са винаги главна точка в планът за разглеждане. В Лондон видяхме Хайд парк, Грийн парк, St.James парк, Гринуч и Реджънтс парк. В последния нямахме време да се разхождаме много. Спечели Гринуич- не е толкова скучен като останалите Лондонски паркове, има си естествен релеф, гледка към града от високо, местоположението му създава усещане, че си сред природата, далече от градския шум.

Известният Хайд парк ме впечатли само с размерите на поляните и броят хора по тях. Иначе през средата на парка минава път, по който има достатъчно голямо движение да създаде неприятен шум. Изненада ме мемориалният фонтан на Даяна. Изненада ме с това че нямаше нищо общо с представите ми за “фонтан”, но идеята му е прекрасна. Представлява един каменен улей, с течаща вода, описващ огромен кръг с променлива ширина, дълбочина и наклон. Мястото беше пълно с хора, насядали по ръба на улея пиещи бира, хора с потопени крака във водата, родители с деца играещи си във “фонатана”. Помислих си, че точно това са целели създателите му- място с притегателна сила, близо до народа, също както и обичаната от хората Даяна.

Четете по-нататък>>>

7 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version