Archive for the tag 'Преспанско езеро'

ное. 02 2009

Около Преспа – 3 част

Днес ще завършим пътеписа на Комитата по българските места около Преспанското езеро. Започнахме с гръцката част, продължихме с албанската, а ден ще завършим с македонската част на Преспанското езеро. Приятно четене:

Експедиция „Преспа 2009“

част трета

Ден 4
Това беше най-дългият ден от пътешествието.

Корча

Закуската в хотела беше прилична: чаша прясно мляко, кафе, пържено яйце, сладко и още нещо, което не помня. Ресторантът на хотела беше странно място – понеже изглежда не е климатизиран, един от огромните прозорци просто беше свален (или може би е бил счупен?). Представете си все едно да липсва някой от огромните прозорци на хотел „България“. Нещо такова.

Корча от стаята ми

Корча от стаята ми

Тръгнахме към центъра на града.

В Албания е изгодно човек да си купи цигари и зехтин,

а също и от традиционния албански коняк. Така че бяхме с двойна задача – да разгледаме Корча и музея на иконите, където работеше нашият доброволен гид, и да отделим време за шопинг.

Графити на балкона
Графити на балкона

Навремето, когато разрушил църквите в цяла Албания, Енвер Ходжа събрал всички икони в този музей, където се съхраняват няколко хиляди в момента, между които наистина уникални образци. Но нямаше ток (в Албания често спира токът – или не издържа преносната мрежа или съм чувал друга теория – че покрай спирането на малките реактори в Козлодуй, токът не стига за Албания), така и не открихме музея (имахме известни езикови трудности с местните), времето напредваше и трябваше все пак да се откажем от културната програма. В допълнение, комуникацията на групата беше затруднена от чудовищните цени в Албания за роуминг. И внимавайте – някои хора от групата си купиха фалшив албански коняк, в който боята на парцали плуваше, щом разтресеш бутилката. Другите уцелиха. Аз не си купих нищо – конякът, зехтинът и цигарите не ме интересуват 😉

Центърът, църквата и отключената кола ;-)

Центърът, църквата и отключената кола ;-)

Друга легенда за Албания се оказа не чак толкоз вярна. Мерцедесите са около 50% от колите по улицата, а не 90% както бях чувал преди това.


Триколките са популярни в Корча

Триколките са популярни в Корча

Имах малък инцидент – бях си забравил колата отключена за около час и половина в центъра на Корча, пълна с багаж. Не беше докосната.

Четете по-нататък>>>

8 коментара

окт. 28 2009

Около Преспа – част 2

Продължаваме с пътеписа на Комитата за обиколката на тайния туристически клуб на Преспанското езеро. Групата вече беше от южната страна на езерото (в Гърция), а сега продължаваме към албанското крайбрежие. Приятно четене и си водете записки, защото това място все още не е развратено от индустриалния туризъм:

Експедиция „Преспа 2009“

част втора

Ден 3
Напуснахме хотела с добри чувства, прескачахме въдиците по моста и потеглихме към Албания.

В заключение: регионът е нетипичен за Гърция — яде се сладководна риба, не се сервира вода в кръчмата, освен ако специално не си поръчаш и всички разбират български.

Смърдеш (Кристалопиги)

Последното гръцко село преди границата е Кристалопиги (Смърдеш). Кристалопиги е голямо село, сравнително късно напуснато от местното население. Пътувайки към Албания, вляво от пътя се вижда внушителната стара църква, към която завихме, за да я разгледаме и да потърсим следи от миналото. Минахме точно пред полицейския участък и полицейска кола тръгна след нас, а като наближихме църквата пусна сирената и буркана. Нормално, при положение, че от тук минават каналите за трафик на хора от Албания към Гърция. Обяснихме на наежените ченгета, че искаме да видим църквата, те поомекнаха и се появи човек, който ни я показа. Наоколо могат да се видят остатъците стените на къщите от старото село.

Църквата в Смърдеш
Църквата в Смърдеш. Отзад се виждат руините от старите къщи.

В Смърдеш е роден големият революционер Васил Чекаларов, а селото е участвало в Илинденско-Преображенското въстание. Старото село е било нависоко, а новото е в ниското, точно на транзитния път към Албания.

В Албания

Гръцко-албанската граница се минава лесно, но бавно. Особено се тутка албанският граничар, който няма устройство за четене на паспорти и въвежда на ръка данните на всички пътуващи и на всички коли. Така 5 коли, пътуващи заедно могат да образуват сериозна опашка на границата. И ето ни в Албания. Още от самата граница се усеща сериозен контраст. Единствено пътят остава луксозен по гръцки — добър, широк и с аварийни ленти. Но вече е поалбанчен на места, където има импровизирани крайпътни заведения, които заемат аварийната лента. В първото село след границата спряхме за обмяна на валута, а можеше и да не сменяме, лично на мен така и не ми се наложи да ползвам местната валута. Някъде след границата е отбивката за с. Връбник — „българското село“, както е известно на албанците, но понеже селото е малко и пътят е лош, табелка няма и не можахме да се ориентираме за посоката.

Крайпътно заведение в Албания след границата
Крайпътно заведение в Албания след границата

Завихме към Преспа (гледате отбивката за Преспа или за Ликенас). Отбивката се намира точно след някаква зелена бензиностанция. Въпреки, че е международен, пътят е толкова лош, че дори локалният път между Лозенец и Царево изглежда по-добър от него. Асфалтът е до каменната кариера Звездъ, а после настилката изчезва. Маркировка няма никаква. Поне е добре трамбован, и очевидно се подготвя за асфалтиране. Пътували миналата година казаха, че тогава едвам се е преодолявал с мощни джипове, но сега с по-внимателно каране можа да го преодолее и спортната кола в компанията.

Пътят към Преспа
Пътят към Преспа

Гледките, споменах ли ви, са зашеметителни, както навсякъде в този район на Балканите 😉

И ето ни, след нагънат и друсащ път с пушилка, в Преспа. Нашата цел е село Пустец (Ликенас на албански). Не издържаме на изкушението и спираме на една тераса над селото, където правим снимки.

Невероятната гледка ни кара да спрем, за да направим снимки
Невероятната гледка ни кара да спрем, за да направим снимки

Четете по-нататък>>>

4 коментара

окт. 26 2009

Около Преспа – 1 част

Днес искам всички да извадите лист и химикалка и да си водите записки, докато четете пътеписа;-) Негов автор е моят блог-партньор Комитата, който ще ни разкаже за едно от редовните си в последно време пътувания по близката чужбина. Днешният пътепис разказва за обиколката му около Преспанското езеро, като минава през трите държави по бреговете на езерото: Гърция, Албания и Македония. Приятно четене:

Експедиция „ПРЕСПА 2009“

Ден 1
Тая година с другарчетата от нашата тайна организация за туризъм постигнахме рекорд — три тематични пътувания. Ще ви разкажа за третото.

Експедицията беше нарочена да започне в ранната сутрин на 19 септември, в първия ден от дългия уикенд, който дължим на обявяването на независимостта през 1908г.

За да избегнем натоварения трафик към гръцката граница (посещенията към Гърция растат, независимо от икономическата криза и срива в цените по българското крайбрежие, защо ли) потеглихме още в петък, като за наша база използваме хижа „Беласица“ над Петрич.

Хижата е ремонтирана, с поносими условия. Има вода, топла вода плюс голямо заведение, в което манджите стават за ядене. В друг разказ ще ви обясня подробно и за нея.

Традиционно, групата похапна и пи кафе в сладкарница БОЕМ в Петрич (собственикът е по произход от бивша Югославия, цар на бюрека и сладкарските изделия), а аз си купих четка за зъби. На всяко пътуване забравям да взема по нещо и когато е нещо лесно възстановимо като четката за зъби, съм радостен. А можеше да са документите за колата;-)

Четирите коли се събрахме точно пред граничния пункт на Кулата, леко разместване на пътниците и газ към Серес, където ни чакаше петата кола с бирените туристи от Серес (в центъра на Серес има бирен бар за ценители).

Сигурно ставам много много банален, но пътувайки от 2004г. всяка година към Гърция, наблюдавам как расте и се развива магистралата от границата до Солун. Можело значи. Теренът не е никак лек, планини чак до самия Солун, но някак си уж мързеливите и не разбиращи от нищо освен от туризъм гърци, почти са го завършили (при първото ми пътуване още стояха противотанковите бетонни пирамиди покрай Струма от гръцка страна, а пътят беше тесен и двулентов).

Подминаваме Солун доста бързо, виждаме морето отдалеч и се отбиваме надясно към Едеса (Воден). Пътят е супер, има магистрални участъци, неотбелязани на картата (приятна изненада) и по едно време забелязваме плато, на което са накацали къщи. Това е Едеса, уникално красив град.

Поради лоша организация не успяхме да паркираме колите на едно място, така че групата се разпръсна.

Старият град е много симпатичен

Но все пак се събрахме на водопадите в центъра на града. Да, няма грешка. В центъра на Воден има внушителен водопад (всъщност те са няколко, но един от тях е най-интересен). Влажното време попречи да направим страхотни панорамни снимки, но вярвайте ми, заслужава си. Аз паркирах до едно заведение на самия ръб на скалата, което си обещах да посетя по-нататък.

С панорамен асансьор може да се слезе от центъра на града в много зелен парк, където очевидно през лятото местната младеж купонясва. Нещо като архитектурно-индустриален резерват, там е имало в миналото фабрики и цехове, които са използвали водната енергия за производство.

Четете по-нататък>>>

15 коментара