Archive for the tag 'Прага'

мар. 02 2011

Двете Пинги в Чехия (начало): Към Прага

Published by under Вили,Чехия

Когато Вили напише пътепис винаги ме гложди дали няма пак да се вкара в някой филм 😉 Да видим днешната ѝ разходка до Прага дали няма да е изключение 🙂 Както винаги – с много смях и снимки 🙂


Приятно четене:

Двете Пинги в Чехия

Значи, преди по-малко от четири месеца, в един хубав ноемврийски ден шефът ме изстрелва за десетина дена в отпуск. Причина – годината изтича, а аз към момента съм използвала само половината от полагаемата ми се отпуска.
Всичките ми колеги един през друг започват да ме питат накъде ще духвам, понеже си ме знаят, че съм шантава и чуя ли думата „отпуск“ заставам в стартова позиция 🙂
А и дори в момента да нямам намерение да ходя нанякъде, върна ли се от отпуската, още преди „Здрасти“-то почват „Откъде се връщаш? Къде ходи? Разказвай!“, понеже често уж смятам да си седя вкъщи, пък като преспя една нощ, изведнъж решавам на другия ден да дигна платната нанякъде. Ей така, без предварителна програма.

И тоя път май същата история: уж никъде нямаше да ходя, уж щях да правя есенно или не знам си к’во чистене, да вадя душите на пералнята и прахосмукачката, да строявам войниците вкъщи, да слагам туршия…
Да бе, да!
Ми като изведнъж ме стегна едно, като ми се заотпрашва нанякъде… леелееее – ходи ми се, две не виждам!
Звънкам един телефон на една приятелка – цъ, звънкам на друга – пак цъ. На трета – еее, ай, стига де, какво им става на всичките? Карам ги да хвръкнем до Италия за 3-4 дена, к’во толкова!… Аамаа туй, аамаа онуй… Тя искала Южна Италия, пък дотам нямаме директен полет, пък ще трябва организация, пък е есен, демек хладно. Другата – друга гъба – не щяла сега Италия, не щяла сега Тунис, айде напролет да е… Добре де, викам, айде тогава до Любляна набързо. Или Виена. Примерно!… Ама какво сме щели да правим там – за 2 часа ще я кръстосаме Любляната, няма кой знае какво там, ще пием по едно кафе и к’во? Евентуално до Блед и после к’во? Ааа, само гъз път да види – тц…
Ама и аз упорита: Офф… Добре де, а Чехия? Прага? … Ееей, не щат, кикиморите, и това си е! 🙁

… А, мисля си, Румчо /по паспорт Румяна/ ми е най-якия тревъл-партнър, ама тя пък таман предния месец се върна от Англия и сигурно няма да има още отпуска, нито излишни пари, нито мъжът й ще й даде карт-бланш – то си е сигураменто, няма що и да я питам.
И извода: еееми, тая отпуска ще си стоя домой и ще турям кисело зеле…

…Хе-хеей, и какво, да не би да повярвахте?! 🙂 🙂

Всъщност, да де, наистина още на другия ден натъкмих бидона със зелето, на по-следващия прахосмукачката изквича на умряло от зор да я завра във всяко кьоше на 60-тината квадрата обитание; разказах играта и на фрау Електра /тогавашната ми пералня, царство й небесно! Ни хао, ни хао на новата! 🙂 /
И, на третия ден от отпуската, взимам: това – карти, това – флашки, всичкото дет’ е било с мен /и още не съм го разтоварила/ от септемрийското ми кръстосване из Анадола и тръгвам към Румчо – ще се черпим у тях и ще си ги гледаме. Снимките бе, да не си мислите друго! 😉 Не че тя не е била в Турция, и не аз да не съм била в Англия, ама и двете сме малко маниаци на тема снимки и върнем ли се отнякъде, влачим ли влачим, с по хиляди някой път, ако сме липсвали повече от седмица. После си разказваме и ги менкаме 🙂
Та, седим ние половин ден и не спираме да си разправяме коя какво е видяла и преживяла, коментирайки снимките си. Часовете фърчат, става тъмно, скъпият й се връща от работа. Продължаваме същата дейност вече тримата. И в един момент става дума за това, че съм в отпуск, и как нещо ми кръжи из главата – едно „соло“ да духна към Прага ли… Румчо заявява на половинката си, че понеже, нали, тъкмо са се върнали от Англия и не става, нали, но през лятото и тя иска да отиде до Прага, щото отдавна не я навестявала. И – я! Борко /съпругът/ й вика: Че що чак лятото? Вилито нали ще е сама, тръгвай с нея, ще си правите компания! Примоли се на Гошо /шефът ни/ да те пусне за няколко дена и заминавайте.
Ние гледаме, тут-тут-туткаме, и не вярваме на ушите си, както казва един… чичо… хмм, знаете за кого говоря, де 🙂
Е, те това е! Дай, Боже, всекиму такъв мъж!… Ми той е водолей, а нали знаете, те са си малко чепати, ама пък мнооого ларж 😉
И такъв началник да си имаш, обаче! Щото и той я пусна за седмица! Златен Гошо! Злааатен!

И така, за нула време се организираме и, след има-няма два дена, автобусът ни понася към Прага.

Я, вижте пак заглавието, плийз 😉

Какво е това „Пинги“, да се обясним.
Ами, преди време на някое „одморище“, както им викат там, по магистралата в Србско, спираме за КК /кенеф и кафе/. И, нали на подобните местенца все си имат и по някой голям магазин, за да е по-хард изкушението, та вътре в магазина гледаме /пак бяхме с Румчо/ 2-3 детски книжки. На сръбски. Разгръщаме тая-оная и след секунди почваме да врещим от смях 🙂
Ама моля ви се, знаем, че те просто така си говорят хората, за тях си е правилно, но на нас ни звучи като на някакъв безумен диалект. Когато бяхме малки, му казвахме „по селски“. Та, как да не се хилиш тогава, примерно на това: „Мачак у чизмама онда рече кральу да са неки разбойници, украли одечу ньеговом господару Маркизу од Карабаса.“ 🙂
Ходихме къде ходихме тогава, връщаме се в България и разказвам на моите домашни любимци емоциите си. Споменавам и сръбските книжки. И тогава моят първороден синчец жаловито ме пита що не съм му купила тая смешна книжка. Ееемиии… истина е, че тогава си помислих да я купя, но реших, че и двамата ми вече са големи и едва ли ще им е интересно. Пък то щяло. Е, обещах следващият път, когато се озова в Сръбско, специално да потърся „Мачак у чизмама“ 🙂

prague_p1140777

Ето я мачката :)

Та, случката от ноември:

Спираме пак за кратка почивка някъде по сръбската магистрала, маркираме им тоалетната, както се полага, и се ръгваме в магазина. Почваме с Руми да ровим из детските книжки. Уви, мачката я няма, но пък има един куп други: Црвенкапа, Пепельуга, Успавана лепотица, Вук и седам ярища, Петар Пан, Пингу – йедан смрдльиви дан…
Трябва ли ви превод? 🙂
О’к: Червената шапчица, Пепеляшка, Спящата красавица, Вълкът и седемте козлета, Питър Пан, Пинго – един вмирисан ден 🙂
Ами, ако се смеете на тия заглавия сега, значи можете да си представите как прикляквахме от смях ние пред щанда с книги и списания, и как дискретно ни заобиколиха някакви от охраната на магазина, вторачени в нас и безкрайно недоумяващи от какво сме изпаткали така и к’во толкова се смеем на тия детски книжки.
Както казах, „Мачак у чизмама“ я нямаше, но пък аз купих за детенцата ми „Црвенкапа“, а Румчо за нейните детенца купи „Пингу – йедан смрдльиви дан“.

prague__p1130543

За сироти смрдливи Пингу става дума :)

prague__p1130541

Ето го и Пингу

А после накарахме всички в автобуса многократно любопитно да се обръщат назад /бяхме съвсем отзад/, заинтригувани от бурните изблици смях – отначало нашите, а после и на седящите край нас, като им подадохме да разгледат и те книжките. И понеже в книжката на Румянка става дума за две пингвинчета, които яли риба, ама Пингу не си я изял наведнъж, а си я носил в училище и така се усмърдял, та после никой не искал да играе с него и т.н.
И така, с хахо-хихи покрай книжката, докато стигнем до Прага, с Румчо вече се обръщахме една към друга с „Пингу“. Та така.

Ахоой! 🙂

Ама да ви разправям ли сега за Прага?

Ох, какво да ви разправям – ‘ми Прага е страхотна! Прекрасна! Очарователна! Елегантна. Изискана. Леко небреж. И леко шик. Даже малко им завиждам на чехите заради нея!

Прага - много съм горда с този кадър, защото успях да хвана момента, в който слънцето се промъкна през облаците и освети Храдчани, при това е с огромно увеличение - снимах от прозореца на хотела ни, който беше на  четири спирки с метрото  от там!!... Ми, драго ми е. Мерси!    ;)

Прага - много съм горда с този кадър, защото успях да хвана момента, в който слънцето се промъкна през облаците и освети Храдчани, при това е с огромно увеличение - снимах от прозореца на хотела ни, който беше на четири спирки с метрото от там!!... Ми, драго ми е. Мерси! ;)

И то толкова много е писано вече за Прага, че едва ли ще кажа нещо кой знае колко различно или супер интересно… Ама, готин град. Интересен. И красив! Много! Даже го слагам една идея пред Париж!… Хмм… което не бих казала за пражани. Вярно, някои бяха съвсем любезни и отзивчиви, но доста от останалите оставят кофти емоция у туриста.
Някъде бях чела, че именно туристопотокът дава най-големите финанси на чешката столица, и ми е странно, че в много случаи се отнасят с досада към туристите, с известно пренебрежение и дори неприязън. Точно така, даже и с неприязън! Да не говорим, че май може и да е по-скъпо от Венеция в някои отношения. Ама говоря за Прага. Понеже, естествено, ние не се задоволихме само с нея 🙂
А извън столицата отношението беше различно – доста по-топло, отзивчиво и любезно. Но това е наше общо мнение с Румчо, пардон, Пингу 🙂 … Друг може да е на друго мнение.

За минималното време, което имахме за подготовка, си бяхме нахвърлили някакъв план, който /браво ни!/ изпълнихме на 100%.
Ето сега няколко банални /може би, да ме прощавате, моля/ снимки, нещо като светкавичен къс виртуален тур, да го наречем 🙂

Прага - гледка от Вишеград

Прага - гледка от Вишеград

Прага - 'ми, класика! - Мостовете над Вълтава, вид от Храдчани...Хмм.. А някой да прави случайно асоциация, като мен, с Флоренция?   ;)

Прага - 'ми, класика! - Мостовете над Вълтава, вид от Храдчани...Хмм.. А някой да прави случайно асоциация, като мен, с Флоренция? ;)

Прага - поглед от моста Юрашек /ако правилно казвам името му/, а точно зад гърба ми е оная изчанчена сграда, дето й казват "Джинджър и Фред"

Прага - поглед от моста Юрашек /ако правилно казвам името му/, а точно зад гърба ми е оная изчанчена сграда, дето й казват "Джинджър и Фред"

Прага - по ул. Масарикова крайбрежна

Прага - по ул. Масарикова крайбрежна

Прага - самодейни чичковци-музиканти хем заработват, хем развличат народа на Карлов мост    :)

Прага - самодейни чичковци-музиканти хем заработват, хем развличат народа на Карлов мост :)

Прага - ама не може без култовото Старе место, нали така!    ;)

Прага - ама не може без култовото Старе место, нали така! ;)

Прага - и без Свети Вит не може   :)

Прага - и без Свети Вит не може :)

Прага - едната от визитните й картички - Храдчани

Прага - едната от визитните й картички - Храдчани

Прага - гледка от Манов мост на смрачаване... Пък какъв клинчар беше точно в този час, не е истина!

Прага - гледка от Манов мост на смрачаване... Пък какъв клинчар беше точно в този час, не е истина!

Успяхме за три дена да кръстосаме целия град, а Старе место и Вацлавске намести дори няколко пъти. Единствено не можахме да разгледаме Испанската синагога и още една църква в Мала страна, защото бяха вече затворени, когато стигнахме до тях.
Даже без пропуск или покана се намърдахме на някакво чествуване в катедралата/или църква?/ Св. Николас, където хем леко се постоплихме, хем се изкефихме /най-вече!/ на месата с орган, която отслужваха в памет и за чест на някакви герои от незнам си кой век до наши дни. Дотолкова поне успяхме да разберем чешкия 🙂
Ама чак на излизане разбрахме, че май е трябвало да имаме специални пропуски, които да покажем на двамата униформени пред вратата, които наистина доста учудено ни изгледаха на влизане и таман рекоха да питат нещо, със „sorry… no problem“ ние се умъкнахме през едва открехнатата врата и се омешахме вътре с миряни и гости по скамейките. А те, свели глави, мълчаливо и чинно седяха, ставаха и пееха на определени места заедно с гласовития млад отец пред олтара и прекрасната органова музика, нейде високо зад нас. Хубаво беше.
А църквата беше барокова, но по-скоро умерено натруфена, даже елегантна. И прекрасна! 🙂

Прага - меса в църквата Свети Николас

Прага - меса в църквата Свети Николас

Прага - църквата Свети Николас - красота!  Невъзможно беше да не си открадна няколко снимки   :)   Ама, постарах се да съм дискретна  ;)

Прага - църквата Свети Николас - красота! Невъзможно беше да не си открадна няколко снимки 🙂 Ама, постарах се да съм дискретна ;)

После си харесахме едно ресторантче, малко „а ла пъб“, където се наплющяхме с чешки манджи и чешко вино. И, като кръстосахме леекинко погледите и зачервихме бузите, понеже вече не ни беше така студено /маалее, първите два дена бяха голям клинчар/, хукнахме из тъмното да снимаме нощна Прага.

Пък тя и нощем хубава бее, думи нямам! 🙂

Прага нощем

Прага нощем

Прага  вечер

Прага вечер

Прага вечер - Старе место.  В синьо е осветена катедралата Света Дева от Тин

Прага вечер - Старе место. В синьо е осветена катедралата Света Дева от Тин

Прага нощем - на Площада на Републиката обществена сграда, на която казват Obecni Dum.  Най-най-вляво се вижда мъничко от Прашна брана.

Прага нощем - на Площада на Републиката обществена сграда, на която казват Obecni Dum. Най-най-вляво се вижда мъничко от Прашна брана.

Прага нощем

Прага нощем

Прага нощем -  Вацлавске намести /Вацлавският площад/

Прага нощем - Вацлавске намести /Вацлавският площад/

Прага нощем... много витрини с много красотии    ;)

Прага нощем... много витрини с много красотии ;)

Прага нощем - Народният музей /отвън почти красив, отвътре - не особено богат/  :)

Прага нощем - Народният музей /отвън почти красив, отвътре - не особено богат/ :)

Прага нощем

Прага нощем

Прага  нощем  -  Храдчани

Прага нощем - Храдчани

Е, насхледанооо! 😉

Следва продължение.

П.П. Книжката „Мачак у чизмама“ все пак я намерих на връщане в един магазин на същата магистрала, но в посока към България 🙂

Автор: Вили

Снимки: авторът

13 коментара

мар. 10 2010

София – Прага – Берлин лято 2009 (1)

Продължаваме с европейския пътепис на Ивайло. Прочетохме предисторията на това пътуване, а сега палим мотора (в случая – Ауди) и даваме газ към Прага. Приятно четене:

София – Прага – Берлин лято 2009

част първа

Май месец 2009 г. след много години търпение най-накрая успяхме да се сдобием с малко по-нова кола. Ауди А4 Авант 2003 г. с турбо бензи и 4х4. Как ме кара да се усмихвам този автомобил! Но стига съм се фукал и да продължа.
Мой много добър приятел работи в българското посолство в Берлин и все ми повтаряше, че ако разбере, че пак сме отишли до Прага и не сме „прескочили“ до Берлин (350 км) ще ме убие. 🙂
Решението за лятната отпуска окончателно беше взето. Имахме колата, с която да се пътува спокойно (все пак климатроника при августовските жеги е задължителен), имахме две седмици отпуск, имахме отново покана за Прага, както такава и за Берлин и маршрута сам се подреди. София – Прага (оставаме няколко дни и зяпаме), Прага – Берлин (тук заделихме само един дълъг уикенд от петък до неделя, защото моя приятел е с кофти работно време), Берлин – Прага и Прага като отправна точка за някой друг град.

На 02.08.2009 г. (неделя) в 03.30 ч.

тръгнахме от София за Прага.

Пътувах с колата, но новата, т.е. Аудито. Аз и жената, и един куфар. Нямахме много багаж като цяло. Вода, сандвичи, кафе бяхме приготвили от вкъщи.
Маршутът беше проверен през ВиаМишелин и вкаран в навигацията.
Влизането в Сърбия стана през Калотино, оттам към Ниш през Белград, Нови Сад и към унгарската граница. Тази отсечка е около 590 км като на три места има Путарини (платени магистрали). Първата е 8 евро, втората е 3 евро и последната (посока Унгария) е 4 евро. Ако човек си спазва ограниченията няма никакъв проблем с полиция. По магистралата ограничението е 120 км/ч и съм си позволявал само при изпреварване да вдигна над 140 км. Като цяло не мога да кажа, че съм бил светец, но не съм карал никъде с повече от 10 км/ч над ограничението.
Пътищата в Сърбия не са върха на сладоледа, но като цяло са доста по-добри от нашите. На много места има ремонти и безумното ограничение от 40 км/ч, което е хипер изнервящо, особено на връщане, когато зад теб са останали 1000 км пробег и 10 часа зад волана.

В Белград явно бяхме доста рано

и не хванах час пик. Минава се през самия град. Имаше коли, но всички се движеха с ограничението и колоната си се движеше без никакво забавяне.

Блок в Белград, Сърбия

П-образен блок край магистралата в Белград

Някъде след Нови Сад заредих за първи път. Да кажа, че по целия път на отиване плащах навсякъде в евро. Със сигурност на бензиностанциите те маркират по дървен курс, но пък като те изцакат на чейнджбюрото с някоя комисиона или нещо подобно май пак е същото. Колата събра 38 л 95Н и платих 43 евро. Бензиностанцията беше OMV.

Към 10.30 ч. (вече местно време) пристигнахме на

сръбско-унгарската граница

Бях във възторг, защото се движех по-бързо от предварителните ми сметки за необходимото време, а и поради факта, че няма много магистрали и средната скорост беше сравнително ниска, Аудито даде уникалния разход за тази отсечка от 6.4 л/100км. Все пак говорим за кола 1.5 тона, 163 кс и двойно предаване. май пак се фукам!? 🙂

Но тук започна кошмарът. На вън беше 38 гр., а опашката от коли – около 4 км. Повечето хора бяха изгасили двигателите и при малките предвижвания напред си бутаха колите. Реших, че един път съм тръгнал на почивка и в тази жега няма да мъча нито мен, нито жената. И така около 4 часа колата работеше постоянно и климатикът бълваше „пингвини“. Причината беше в унгарските митничари. Като първа граница на ЕС проверяваха щателно всяка торба, сак и куфар. Търсят основно контрабандни цигари и алкохол. Разбирайте такива без бандерол.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

февр. 17 2009

Пътешествие с Фори (5): От Виена, през Прага към София

Едно дълго чакано завръщане — днес публикуваме последната част на пътуването на Мая до Лидо ди Йезоло, Венеция и Виена. Днес ще навръщане към България ще минем от Виена към Прага. приятно четене:

От Виена, през Прага към София

Последната част от лятното ни европейско пътешествие мина по маршрут Виена — Прага — София. Предстоеше ни практически първото посещение на чешката столица и за трима ни, защото моите минавания пътем през и покрай Прага в далечните детско-юношески социалистически времена не се брояха, нищо не помнех.

И така, преливащи от позитивизъм и преситени от красота след градините на Шьонбрун, отлепихме бележката за глоба с автограф от Виенската община от прозореца на Фори и към обяд отпрашихме към Прага. Гледам на картата — нищо работа, някакви си няма и 300 километра, значи 3 часа нормално каране са ни предостатъчни, викам, и ще цъфнем в Прага още рано-рано следобед. Да, ама не. Още с влизането на чешка територия стана ясно, че тия 300 километра не са като ония 300 километра по магистрала, които си мислех, че ни чакат. Представете си да пътувате Пловдив — Чирпан по стария път, същата работа: между табелата за край на едното населено място и тази за начало на другото има не повече от 5 км. Ограничението за всички населени места е 40 км/ч, то се спазва стриктно и на никого дори не му хрумва да изпревари на забранен участък. Тъй че, цялото разстояние до Йихлава, което е някъде към 150 км, го минахме чинно като на военен парад, със средна скорост 60 км/ч

One response so far

февр. 09 2009

Silvestr v Praze, или как се посреща Нова година на Старе место (Прага)

Днес отново ще се разходим до Прага. Мая ще ни разкажа за посрещането на Нова година в столицата на Чехия. Приятно четене:

Silvestr v Prahe

или как се посреща Нова година на Старе место (Прага)

Това, че Прага е супер-купонджийски град, си го знаем. А Прага навръх Нова година, при това годината, в която ще председателства Европейския съюз, е нещо наистина забележително. След прекрасните летни спомени от тоя уникален град, много бързо спряхме избора си за посрещането на 2009-та година отново на чешката столица.

Този път избрахме самолета като средство за придвижване и в много ранните утринни часове на 29 декември MALEV ни отнесе от София през Будапеща до Прага. Като изключим двата часа висене на унгарското летище, полетът е кратък и ненатоварващ. Станах фен на MALEV и заради самолетите — с двойни, широки и много удобни кожени седалки, с широко пространство за краката, с не повече от 70 места и много просторни. В 9:30 сутринта цъфнахме на летище Ружине, трансферът до хотела си ни чакаше, а градът ни посрещна с ярко слънце и студ от минус 7 градуса. Удивени от липсата на каквато и да било следа от сняг, се заприказвахме с шофьора, който ни осведоми, че по принцип в Прага рядко валял сняг. Още по-добре.

Няколко думи за хотела, който си бяхме избрали: Метаморфис, на площад Тин, на пъпа на Старе место, точно на гърба на катедралата Дева Мария пред Тин. Освен че е построен върху някогашната Източна порта на търговския център Унгелт /12-ти век/, хотелът е разположен в три сгради от края на 17-ти век. Нашата стая беше към 4 метра висока, със сводеста архитектура и с площ 45 кв. м., плюс гигантска баня, горе-долу колкото стандартна детска стая. Естествено, не можеха да ни настанят преди 12:30, така че оставихме багажа и се впуснахме на обиколка из стария град. А той си беше вече добре подготвен за предстоящия празник — площадът Староместке намести представляваше истинско коледно-новогодишно градче от дървени къщички, предлагащи греяно вино, бира, наденички, джоланчета, печени прасенца, палачинки и едни характерни навити на руло кухи сладки хлебчета, които ухаеха невероятно. Впоследствие установихме, че и Вацлавске намести изглежда по същия начин, а освен къщичките, и на двата площада имаше сцени, които през цялото време до 2 януари не останаха празни — непрекъснато течаха представления, концерти и комедийни шоута.

3 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version